Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.09.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о.,
5 състав, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при
секретаря К. Г., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7226 по
описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са от М.Л.И. против Г. ф. кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 288, ал.1, т. 1 КЗ /отм./.
Ищцата
твърди, че на 30.10.2014 г. в гр. София, в района на ул. „А.П.”, настъпило ПТП,
при което й била причинена телесна повреда на десния крак, изразила се в
счупване на външния глезен на дясна подбедрица.
Водачът на превозното средство спрял за малко, но не изчакал пристигането
на служителите на МВР, поради което ищцата не запомнила конкретния автомобил, който
я ударил. По спешност била откарана в болница, където й била поставена гипсова
шина. В последствие здравословното й състояние се влошило - лекарите извършили
кръвна операция за фиксиране на фрактурата с помощта на метална плака и винтове.
Последвала втора операция за екстракция на остеосинтезните средства. След нея
ищцата претърпяла трета операция с цел премахване на кожните дефекти, останали
след първоначално извършените операции. Кожният дефект бил покрит с кожен
трансплантант от подбедрицата. Въпреки проведеното лечение, глезенът не се
възстановил. През продължителния курс на лечение ищцата изпитвала силни болки,
за около 3 месеца не била в състояние да ходи и да стои изправена, за
задоволяване на ежедневни битови потребности се налагало да разчита на своите
близки. Здравословното й състояние я потискало емоционално и психически,
чувствала се непълноценна и в тежест на близките си. Ищцата предявила пред
ответника претенция за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени и
имуществени вреди, но ответното дружество отказало да й изплати поисканото
обезщетение. Стойността на претърпените неимуществени вреди ищцата определя на 70 000
лв. Наред с това твърди, че претърпяла и имуществени вреди , изразили се в
разходи за закупуване на метални плаки и винтове на обща стойност 4033лв., за
които били издадени фактура № **********/19.01.2015г. и фактура №
70004475/26.10.2015г., ведно с касови бонове към тях. Предвид изложените
доводи, моли съда да осъди ответника да заплати горепосочените суми, ведно със
законната лихва, считано от 12.03.2015г. до окончателното изплащане.
Ответникът
оспорва предявения
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като прави следните
възражения: оспорва механизма на настъпване на ПТП; оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между ПТП и претърпените от ищцата вреди; твърди, че
вредите настъпили при битов инцидент; ищцата допринесла за настъпването на
вредоносния резултат, тъй като предприела неправилно пресичане на пътното
платно, без да се съобрази със скоростта и разстоянието на приближаващото МПС,
като с поведението си допуснала нарушение на чл.113, ал.1,т.1 от ЗДвП; оспорва
размера на иска. Ответникът не изразява становище по предявения иск за
обезщетение за имуществени вреди.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната взаимна
връзка, прие от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно
основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди:
За да бъде
ангажирана безвиновната отговорност на ГаранционнияФ. по чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/отм/ за изплащане на обезщетения на пострадали от пътно – транспортното
произшествие лица, трябва да са осъществени следните предпоставки: да е
осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, включващ кумулативно
следните елементи - деяние (действие или бездействие), противоправност на
деянието, реално претърпяна вреда, причинно-следствена връзка между
претърпяната вреда и деянието и вината на дееца. На следващо място
непозволеното увреждане следва да е извършено на територията на Република
България и да е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство.
Съгласно чл.288, ал.1 от КЗ/отм/,
увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако ГаранционниятФ. не се
произнесе по подадената молба в срока по чл.288, ал.7 или откаже да
плати обезщетение, или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на обезщетението.
В настоящия случай по делото са представени доказателства, установяващи предявяване на
щетата пред ответника, поради което съдът приема, че са спазени изискванията на чл. 288, ал.11 от КЗ /отм./.
Видно от писмо с вх. 24-01-159/10.03.2015г. ГаранционниятФ. е уведомен от ищцата за настъпилото на 30.10.2014г. пътно-транспортно произшествие, извършено от неизвестен водач, и за претенцията за
репариране на вредите.
С писмо изх.№ 24-01-159/12.03.2015г.
ГаранционниятФ. е отказал да изплати обезщетение на ищцата, тъй като е приел,
че не е доказан механизмът на причиняване на вредите.
Видно от представения по делото констативен
протокол за ПТП № К1117/30.10.2014 г. същият е съставен по данни на
пострадалата М.Л.И../л. 6/.В протокола е отразено, че в гр. София, около 19:00
ч., неизвестен автомобил, който се е движел по ул. „Александър Паскалев”,
района на бл. 419, е блъснал пресичащата от ляво надясно, по посока на
движението на автомобила, пешеходка М.Л.И., след което е напуснал
местопроизшествието, без да уведоми органите на МВР.
Образуваното по случая наказателно
производство – ДП № 3М 11536/2014 г. по описа на СРТП ОДП СДВР, пр. пр. №
48906/2014 г. по описа на СРП, е спряно с постановление от 06.01.2015 г.,
поради неустановяване на извършителя, на основание чл. 199, чл. 244, ал. 1, т.
2 НПК. /л. 17/
От
заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се установява,
следния механизъм на настъпване на ПТП: ищцата е пресичала пътното платно от ляво
надясно на необозначено място. В района има открити и закрити търговски обекти,
от двете страни на пътното платно са били паркирани моторни превозни средства.
Водачът на автомобила е възприел пешеходката късно между паркираните моторни
превозни средства, предприел е аварийно спиране, но не е успял да предотврати пътно-транспортното
произшествие и е ударил ищцата с предната дясна част на автомобила. Мястото на
удара е около 2 метра преди десния тротоар.
Водачът на автомобила е спрял на няколко метра от местоудара, след което е
напуснал мястото на произшествието. Скоростта
на автомобила преди удара е била 48 км./ч., а при удара – 25 км./ч. Опасната
зона за спиране на автомобила вещото лице определя на 33,41 метра. Ударът е бил
предотвратим за водача. В съдебно заседание от 06.07.2016 г. експертът заявява,
че при определяне скоростта на движение на автомобила преди удара и по време на
удара е взело предвид уврежданията на пешеходката, времето, което е необходимо
за реакция, видимостта на водача към пешеходката, както и разстоянието, което
тя е изминала във видимата зона.
Заключението на вещото лице се
подкрепя от показанията на разпитания по делото свидетел Я.. В деня на ПТП
същият е имал сергия, която се е намирала на 10 метра от произшествието.
Свидетелят не е видял самия удар, но е видял ищцата да пресича пътното платно,
в ръцете си държала торби с продукти. Я. чул шум, изтичал и видял на място
падналата на земята пешеходка, а до нея била спряла кола. Шофьорът на
автомобила се обърнал към ищцата с думите: „Какво направи”. Свидетелят помогнал
на ищцата да седне на тротоара и отишъл да потърси торбичка, в която да съберат
разпиляните продукти. Когато се върнал, шофьорът на автомобила вече бил напуснал мястото на произшествието.
На самото платно, на мястото на произшествието, нямало паркирани автомобили, но
на около 1 метър „пред ищцата” имало паркирани автомобили.
Според
заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, причина за
настъпване на пътно-транспортното произшествие е поведението на водача на
автомобила, който се е движел с несъобразена с пътните условия скорост и късно
е възприл пешеходката, като опасност на пътното платно, при наличието на
паркирани моторни превозни средства на платното. Наред с това вещото лице
посочва, като причина за настъпване на ПТП, и поведението на ищцата, която е навлязла
на пътното платно от ляво надясно при наличие на паркирани МПС и ограничена
видимост, без да се увери, че водачът я е възприел и е намалил скоростта на
движение, за да спре и да я пропусне. Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП, водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. В конкретния случай шофьорът на лекия автомобил е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като не е съобразил скоростта
си на движение с видимостта на пътя, с обстоятелството, че около пътя са
разположени търговски обекти, а на платното са паркирани МПС, които ограничават
видимостта, не е съобразил, че е започнало да се смрачава – ПТП е настъпило в
19.00 часа вечерта.
Видно
от заключението на съдебномедицинска експертиза
при пътно-транспортното произшествие ищцата е получила счупване на дясната
глезенна става. В УМБАЛ „Св. Ана - София” й е поставена гипсова имобилизация за
45 дни. След свалянето на шината, лекарите са установили, че счупването е
зарастнало в неправилна позиция. На 16.01.2015 г. ищцата е постъпила в УМБАЛСМ
„Пирогов”, където е извършено оперативно лечение за корекция на неправилното
зарастване и фиксиране на счупването с плаки и винтове. След операцията част от
кожата, разположена върху металната остеосинтеза се е възпалила и е некротизирала,
което е наложило нова оперативна намеса за пластично кожно покриване на
оформилия се дефект. Поради незарастване на счупването и наличието на инфекция
на 31.05.2016 г. е извършена нова операция за фиксиране на дясната глезенна
става – артродеза. На 30.06.2016г. ищцата се е явила пред ТЕЛК. При прегледа й
е било установено гнойно възпаление на костта на дясна глезенна става, остеопороза
на костите на дясна глезенна става – тип Зудек, инсуфициентност на артродезата.
Вещото лице от медицинската експертиза също е извършило преглед на ищцата на
09.05.2017 г., при който е установило деформация на дясната глезенна става и
ходилото, което е завъртяно навън, наличие
на множество оперативни белези от всички страни на дясна глезенна става, от
външната страна белезите са срастнали в дълбочина и са под нивото на останалата
кожа. От външната страна на дясната глезенна става има фистулен отвор, от който
изтича гноевидна течност, в ставата напълно липсва движение. Според експерта,
периодът на лечение е продължил от 30.10.2014 г. до 30.06.2016 г., през който
ищцата е търпяла болки и страдания. Най - интензивни са били болките през
първите 20 дни след оперативните намеси. Последствията от настъпилото травматично
увреждане на дясната глезенна става имат траен характер. Според вещото лице,
травматичните увреждания се намират в причинна връзка с процесното
пътно-транспортно произшествие. Представените от ищцата фактури за направени
разноски са в причинно-следствена връзка с проведеното лечение.
Съдът не кредитира заключението
на вещото лице в частта, в която е приело, че е на лице пряка
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и операциите
на ищцата, извършени след свалянето на гипсовата шина, поради следните
съображения:
На 16.01.2015 г. в УМБАЛСМ „Пирогов” е извършено
оперативно лечение за корекция на
неправилното зарастване и фиксиране на счупването с плаки и винтове, а след тази операция
част от кожата, разположена върху металната остеосинтеза се е
възпалила и е некротизирала, което е наложило нова оперативна намеса за
пластично кожно покриване на оформилия се дефект и, поради незарастване на
счупването и наличието на инфекция, на 31.05.2016 г. е извършена нова операция
за фиксиране на дясната глезенна става – артродеза. По отношение на горепосочените операции вещото лице е посочило, че са
извършени след като първоначално на
ищцата е била поставена гипсова шина за
45 дни, но след свалянето на гипса е
установено, че кракът е зарастнал накриво, което е наложило последващата
операция от 16.01.2015г. за корекция на неправилното зарастване и
фиксиране на счупването с плаки и винтове. Операциите са необходими за лечението на ищцата, но не
са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Неправилното
зарастване на крака след гипсирането му е следствие на начина, по който е бил
гипсиран кракът. По тази причина последващите операции не се намират в пряка причинно-следствена връзка с
пътно-транспортното произшествие, а с начина, по който е провеждано лечението
на ищцата.
Видно от приложено към делото решение ЕР на
ТЕЛК № 1451 от 30.06.2016 г. /л. 92/ в същото е отразено следното заболяване:
Посттравматична фрактура – луксация на дясна глезенна става след
ПТП-м.10.2014г. По спешност РСОМ. Посттравматичен остеит. Състояние след серия
коригиращи оперативни интервенции. Последна интервенция – м.05.2016г. завършила
с артродеза на ставата. Персистиране на фистулозен остеит. Тежкост. Зудекова
артрофия. Инсуфициентност на артродезата. Лезия на н.тибиалис в дясно от тежка
степен. На ищцата е определена степен на
увреждане - 76 % . Посочено е, че срокът на
инвалидността е пожизнен.
От показанията на
свидетеля К.Н.И.– син на ищцата, се установява, че след пътно-транспортното
произшествие и извършените операции майка
му изпитвала силни болки в крака. През
целия период на лечение свидетелят се грижел за нея, тъй като тя не можела да
стои изправена без чужда помощ, за задоволяване на елементарни битови
потребности разчитала на неговата помощ. Наложило се да напусне работа, за да
се грижи за майка си. Състоянието на ищцата след лечението било тежко -
придвижвала се с патерици, свидетелят
продължавал да се грижи за нея, пазарувал, водел я до тоалетна, не я оставял сама за повече от 15-20 минути.
Ищцата рядко напускала дома си. Притеснявала се, че няма да може да ходи
самостоятелно и че ще остане инвалид.
Гореобсъдените доказателства
установяват, че на 30.10.2014г. е настъпило пътно-транспортно произшествие, при
което е причинена телесна повреда на ищцата – счупване на дясната глезенна
става, от неидентифицирано моторно
превозно средство, поради което съдът приема, че е установен фактическият
състав на чл. 288, ал.1, т.1 от КЗ/отм/.
При
определяне на размера на обезщетението съдът отчете следните обстоятелства:
възрастта на ищцата към датата на ПТП – 64 години, вида на причинените телесни
повреди: счупване на дясната глезенна става, което е било силно болезнено за
ищцата, вида на проведеното лечение – поставяне на гипсова имобилизация на
дясна глезенна става, състоянието на пострадалата след проведеното лечение –
дясната глезенна става е деформирана, на лице е гнойно възпаление на костта с
фистула, зудекова остеопороза на глезена и ходилото, липсва движение в ставата,
които увреждания са с траен характер, обстоятелството, че кракът на ищцата няма
да се възстанови и на същата са определени 76 % инвалидност, начинът й на живот
е променен – същата не може да се придвижва сама, не може да пазарува и да се
грижи за семейството си, принудена е да
използва патерици, рядко излиза навън, за задоволяване на елементарни битови
потребности разчита на близките си, синът й е напуснал работа, за да се грижи
за нея и не я оставя за повече от 15-20 минути през деня. Здравословното
състояние на ищцата не само й създава неудобства в ежедневието, но е
съпроводено и с усещане за непълноценност и притеснения за близките й и за
собственото й бъдеще, в което ще бъде принудена да разчита на чужда помощ, поради
трайния характер на увреждането й.
Като отчете всички тези
обстоятелства, съдът определи по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД, размер на обезщетението от 70 000
лв.
При определяне
размера на вредите съдът не отчете извършените на ищцата последващи операции на
16.01.2015 г. в УМБАЛСМ „Пирогов”, където е извършено оперативно лечение за
корекция на неправилното зарастване и фиксиране на счупването с плаки и винтове,
последващото пластично кожно покриване
на оформилия се дефект от операцията на 16.01.2015г. и извършената на 31.05.2016 г. нова операция за фиксиране на
дясната глезенна става – артродеза, тъй като не бе доказано, че са в пряка
причинно следствена връзка с процесното ПТП. Съгласно и т.1 на ППВС №
1/23.12.1968 год. по силата на чл.
45 и сл. ЗЗД на обезщетяване
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
По възражението
за съпричиняване:
Ответникът направи възражение за
съпричиняване на вредите от ищцата, която в нанурешение
на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП предприела
неправилно пресичане на пътното платно, без да се съобрази със скоростта и
разстоянието на приближаващото МПС.
Съдът
намира възражението за съпричиняване на вредите за основателно, поради следните
съображения:
Съгласно
чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП, при пресичане на платното за движение пешеходците са
длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следното правило:
преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се
пътни превозни средства. От заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се
установява, че причина за настъпването на ПТП е както поведението на водача на
автомобила, който се е движил с несъобразена скорост и късно е възприел
пешеходката, така и поведението на
ищцата, която е навлязла на пътното платно от ляво надясно при наличие на
паркирани МПС и ограничена видимост, без да се увери, че водачът я е възприел и
е намалил скоростта на движение, за да спре и да я пропусне. С поведението си
ищцата е допринесла за настъпване на пътно-транспортното произшествие и
причинените й вреди. Като отчете спецификите на
конкретния механизъм на настъпилото пътно-транспортно произшествие и общата
разпоредба на чл. 5, ал. 2, т. 1
от ЗДвП, която изисква от водачите на МПС да бъдат внимателни и и предпазливи към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците, съдът прие, че приносът на водача на автомобила е значително по-голям от приноса
на пешеходката, като
определи процент на съпричиняване на вредите – 20 %.
Тъй
като съдът определи размер на обезщетение за неимуществени вреди от 70 000лв.,
при прилагане на процент на съпричиняване от 20 %, общият размер на дължимото
от ответника застрахователно обезщетение възлиза на 56 000лв./70 000лв.
– 14 000лв./, до който размер искът е основателен, а в останалата част, до
пълния предявен размер от 70 000лв. следва да бъде отхвърлен.
По
иска с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди:
За да бъде ангажирана
безвиновната отговорност на ГаранционнияФ. по чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/отм/ за
изплащане на обезщетения на пострадали от пътно – транспортното произшествие
лица, трябва да са осъществени следните предпоставки: да е осъществен
фактическият състав на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните
елементи - деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, реално
претърпяна вреда, пряка причинно-следствена връзка между
претърпяната вреда и деянието, вина на дееца. На следващо място непозволеното
увреждане следва да е извършено на територията на Република България и да е
причинено от неидентифицирано моторно превозно средство.
С оглед заключението на
автотехническата експертиза и медицинската експертиза, съдът приема, че на
30.10.2014г. е настъпило
пътно-транспортно произшествие, при което на ищцата е причинена телесна
повреда: счупване в областта на дясната глезенна става.
От представените по делото фактура № **********/26.01.2015 г., издадена
от „УМБАЛСМ Н.И.Пирогов” ЕАД за закупен
анкер на стойност 1480 лв. /л. 18/ и фактура № **********/19.01.2015 г. за закупени
винтове на стойност 2553 лв., издадена от „УМБАЛСМ Н.И.Пирогов” ЕАД /л. 19/, както и
фискални бонове към тях се установява, че ищцата е направила разходи на обща
стойност от 4033 лв.
Според заключението на медицинската
експертиза, разходите по двете фактури са необходими за лечението на ищцата.
Двете фактури, обаче, са от месец януари 2015
г., издадени от „УМБАЛСМ Н.И.Пирогов”
ЕАД и касаят разходи, свързани с операцията, проведена на 16.01.2015 г., при
която е извършено оперативно лечение за
корекция на неправилното зарастване и фиксиране на счупването с плаки и винтове.Тази
интервенция е извършена, поради неправилното зарастване на крака след
гипсирането му в друга болница, поради което не е в пряка причинно –
следствена връзка с процесното пътно-транспортно произшествие.
Липсва основен елемент от ФС на чл. 288,
ал. 1, т. 1 КЗ/отм/, поради което предявените
искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 306.34лв.
съобразно уважената част от исковете.
Ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 133.96
лв., съобразно отхвърлената част от исковете
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. Я.Д. ***, на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1671.68 лв.,
съобразно уважената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да
заплати на държавата, по сметка на СГС, държавна такса върху уважената част от
иска в размер на 2240лв
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Г.Ф., БУЛСТАТ ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.Л.И., ЕГН **********,***,
на основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, сумата от 56 000 лв./обезщетение
за неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания от счупване
на дясната глезенна става при пътно-транспортно произшествие, настъпило на
30.10.2014 г. в гр. София, причинено от неидентифицирано моторно превозно
средство/, ведно със законната лихва от 12.03.2015 г. до окончателното
изплащане, като иска в останалата част
до пълния предявен размер от 70 000 лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Л.И. против Г.Ф.
иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от
4033 лв. /обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разходи по фактура № **********/26.01.2015 г., издадена от „УМБАЛСМ
Н.И.Пирогов” ЕАД, за закупен анкер на стойност 1480 лв., и по фактура № **********/19.01.2015г.,
издадена от „УМБАЛСМ Н.И.Пирогов” ЕАД, за закупени винтове на стойност 2553
лв., необходими за лечение на счупване на дясната глезенна става, в следствие
на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 30.10.2014 г. в гр. София,
причинено от неидентифицирано моторно превозно средство/, ведно със законната
лихва от 12.03.2015 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г.Ф. да заплати М.Л.И., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на 306.34лв., съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М.Л.И.
да заплати на Г.Ф., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 133.96 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Г.Ф.
да заплати на адв. Я.Д. ***, ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1671.68 лв.,
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г.Ф., на основание чл.78, ал.6
от ГПК, да заплати на държавата, по
сметка на СГС, държавна такса в размер на 2240лв. върху уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ :