Решение по дело №2668/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

 

 

 

 

 

гр. София, 15.01.2020г.

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „А“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                      

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                                    

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

       СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ

при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско дело № 2668 по описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

            Образувано е по жалба на „Т.П.“ ЕАД срещу решение от 15.10.2018г., постановено по гр.д. № 11036/2018г. по описа на СРС, ГО, 85 състав, с което са отхвърлени предявените от дружеството -жалбоподател срещу Е.А.К. искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца парични суми – главница и лихви, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 80036/2017г. на СРС, 85 с-в. С решението е отхвърлена молбата на ищеца за присъждане на разноски в исковото и заповедното производство.

            Срещу решението е  подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.П.“ ЕАД. Жалбоподателят твърди, че ответницата има качеството потребител на топлинна енергия за процесния период, като по делото се установява доставка и потребление на топлинна енергия в процесното жилище за претендирания период. Сочи, че е без значение фактическото обитаване на имота. В хода на съдебните прения уточнява, че главницата в размер на сумата 480. 24 лв. е заплатена на 09.07.2018г. в хода на процеса след депозиране на исковата молба, поради което дължими са законната лихва върху главницата, претендираната мораторна лихва и разноски и в този смисъл моли съда да постанови своето решение, като отмени обжалваното. Претендира разноски за въззивната инстанция.

            Въззиваемата – ищца е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата.  Поддържа, че исковете са недоказани, тъй като ищецът не е провел пълно и главно доказване на правото на собственост върху процесния имот, както и доставката на топлинна енергия. Моли съда да потвърди решението. Претендира разноски за настоящата инстанция.

            Третото лице - помагач „Т.с.“ ЕООД не заявява становище.

            Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са установителни искове по чл. 422 ГПК за парични притезания за главница за незаплатена топлинна енергия в размер на 480. 24 лв. за периода 01.12.2015г. – 06.04.2017г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. *****, ведно със законната лихва от 09.10.2017г. до изплащане на вземането и лихва в размер на 47. 28  лв. за периода 02.02.2016г. – 03.10.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 80036/2017г. на СРС, 85 с-в.

По делото не е депозиран отговор от ответницата в срока по чл. 131 ГПК.

В хода на  първоинстанционното производство, преди единственото съдебно заседание, с молба от 04.10.2018г. ищецът е поискал назначаване на ССчЕ, поискана още с исковата молба, в случай, че ответницата оспори исковете. Заявено е намаление на иска за главницата на сумата 36. 43 лв., а иска за лихва в размер на 47. 28 лв. се поддържа за същия размер и период. Към молбата е представено нареждане за касов паричен превод  на сумата 480. 24 лв. от ответницата към ищцовото дружество, в която изрично е посочено като основание за плащане „главница ТЕ – 01.12.2014г. – 06.04.2017г.“

В о.с.з. ответницата се е явила, чрез пълномощник – съпруг, който е заявил, че процесният имот е необитаем, но не е оспорено качеството й на собственик, а единствено наличието на писмен договор с ищеца. Твърденията на ответницата в о. с.з. са, че не е извършен реален отчет в имота, както и качеството на извършената услуга, но е налице изрично признание на страната, че е  заплатена претендираната главница.

СРС в единственото проведено о.с.з. е указал на ищеца, че не сочи доказателства за наличието на валидни правоотношения между страните, както и изпълнение на задълженията по него, като е оставил без уважение искането на ищеца за назначаване на СТЕ и ССчЕ.

С обжалваното решение е отхвърлил исковете, поради липса на безспорни доказателства, че ответницата е собственик или носител на вещното право на ползване на процесния имот, респ. на потребител на топлинна енергия.

Съгласно приетата в хода на въззивното производство справка за плащанията на ответницата за процесния топлоснабден имот, главницата в размер на 480. 24 лв. е заплатена от ответницата на 09.07.2018г., като въззивникът изрично признава това обстоятелство и в хода на въззивното производство.

При така изложеното, по отношение на главницата съдът намира, че искът е основателен, но подлежи на отхвърляне като погасен чрез плащане, по арг. от чл. 76, ал.1, пр. 1 ЗЗД. Неоснователни са доводите на въззиваемата за недоказаност на исковете. В случая правото на собственост на ответницата върху процесния имот за претендирания период не е изрично оспорено, като при липса изобщо на отговор по чл. 131 ГПК и липса на надлежен доклад в тази връзка, както и изявлението й в о.с.з., че имотът й е необитаем, не е налице процесуално бездействие на ищеца, което следва да се свърже с последиците от разпределена доказателствена тежест.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. Поради изложеното, по арг. от чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Закона за енергетиката. Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответницата. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване, поради което не е необходимо сключване на индивидуален договор. При така изложеното, с оглед процесуалното поведение на страните и процедирането на първоинстанционния съд, следва да се приеме, че ответницата има качеството потребител на топлинна енергия за процесния период, а предвид изрично посоченото основание за плащане на главницата в хода на процеса, искът за сумата 480. 24 лв. е погасен чрез плащане и следва да бъде отхвърлен на това основание.

Предвид изложеното, претендираната мораторна лихва от 47. 28 лв. е дължима за претендирания период 02.02.2016г. – 03.10.2017г. Съгласно чл. 31, ал. 1 от представените ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.П.“ ЕАД, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 -дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което за процесния период е налице забава на ответницата. По отношение на размера на мораторната лихва не се релевират конкретни оплаквания, а и същият е доказан по реда на чл. 162 ГПК.

 Поради съвпадение в крайните изводите на двете инстанции досежно отхвърляне на иска за главницата, решението в посочената част следва да бъде потвърдено като краен резултат, с уточнение на основанието за отхвърляне като погасен чрез плащане, а в останалата част решението следва да бъде отменено и вместо него постановено ново за уважаване на иска за мораторна лихва и на присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане.

С оглед изхода на спора, въззивният съд следва да присъди разноски в заповедното производство в общ размер от 75 лв. в полза на ищеца, както и сумата 125 лв. – общо разноски за СРС /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК/ и сумата 100 лв. – общо разноски за СГС /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/. Разноските са дължими от ответницата изцяло, тъй като същата е станала повод за завеждането на делото и плащането на главницата е станало в хода на исковия процес.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.10.2018г., постановено по гр.д. № 11036/2018г. по описа на СРС, ГО, 85 състав, в ЧАСТТА за отхвърляне на предявения от „Т.П.“ ЕАД срещу Е.А.К. иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 480. 24 лв., като погасен чрез плащане в хода на процеса.

ОТМЕНЯ решение от 15.10.2018г., постановено по гр.д. № 11036/2018г. по описа на СРС, ГО, 85 състав в останалата част и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.А.К., ЕГН ********** дължи на „Т.П.“ ЕАД, ЕИК *********, законната лихва върху главница от 480. 24 лв., считано от 09.10.2017г. до окончателното изплащане и сумата 47. 28  лв. – мораторна лихва за периода 02.02.2016г. – 03.10.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 80036/2017г. на СРС, 85 с-в.

ОСЪЖДА Е.А.К., ЕГН ********** да заплати на „Т.П.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 75 лв. – разноски за заповедното производство, сумата 125 лв. – разноски за СРС и сумата 100 лв. – разноски за СГС.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.с.“  ЕООД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.10.2018г., постановено по гр.д. № 11036/2018г. по описа на СРС, ГО, 85 състав, в ЧАСТТА за отхвърляне на предявения от „Т.П.“ ЕАД срещу Е.А.К. иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 480. 24 лв., като погасен чрез плащане в хода на процеса. ОТМЕНЯ решение от 15.10.2018г., постановено по гр.д. № 11036/2018г. по описа на СРС, ГО, 85 състав в останалата част и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.А.К. дължи на „Т.П.“ ЕАД, законната лихва върху главница от 480. 24 лв., считано от 09.10.2017г. до окончателното изплащане и сумата 47. 28  лв. – мораторна лихва за периода 02.02.2016г. – 03.10.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 80036/2017г. на СРС, 85 с-в. ОСЪЖДА Е.А.К., да заплати на „Т.П.“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 75 лв. – разноски за заповедното производство, сумата 125 лв. – разноски за СРС и сумата 100 лв. – разноски за СГС. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.с.“  ЕООД.