Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 17.02.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІI „В“ въззивен състав, в закрито заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Илиева ч.гр.дело № 1359 по
описа за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба вх. № 1972 от 18.12.2020 г., подадена от длъжника „Т.С.“ ЕАД, срещу постановление
за разноски от 07.12.2020 г. по изпълнително дело № 20207850400243 на ЧСИ Л.М.,
с рег. № 785 на КЧСИ, с което е отказано намаляване на адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и неговото водене общо в
размер на 400 лева.
В жалбата се съдържат оплаквания, че адвокатското
възнаграждение на взискателя е прекомерно с оглед действително извършените действия
и извършеното доброволно плащане в срока за доброволно изпълнение. Жалбоподателят
моли адвокатското възнаграждение на взискателя да бъде намалено до минималния размер
по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (НМРАВ) по чл. 10, т. 1 за образуване на изпълнителното дело,
евентуално до минималния размер по Наредбата за образуване и водене на
изпълнително дело, съответно да бъде намалена и пропорционалната такса по т. 26
от ТТР по ЗЧСИ. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК,
обективиран в частната жалба.
В
срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя по
изпълнителното дело – „Фърст Сърв Ейс Мастър“ ЕООД чрез процесуалния му
представител адв. М.Л..Л, в което излага становище, че жалбата е неоснователна,
като моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 от ГПК.
Частен
съдебен изпълнител Л.М. е дал обяснения във връзка с извършените изпълнителни
действия, като счита, че жалбата е допустима, но неоснователна, като излага
подробни доводи в тази връзка.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени
в жалбата и възражението, и се запозна с доказателствата по делото, както и с обясненията
на частния съдебен изпълнител, прие следното:
Изпълнително
дело № 20207850400243 на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 на КЧСИ, е образувано по молба
от 16.11.2020 г. на взискателя „Фърст Сърв Ейс Мастър“ ЕООД чрез Адвокатско съдружие
„Б.Л.“ и адв. М.Л.срещу „Т.С.“ ЕАД, което дружество е осъдено да заплати в
полза на адв. К.И.Б.сумата в размер на 300 лева, разноски в производството, по
изпълнителен лист от 12.02.2020 г., издаден по гр. дело № 76568/2018 г. по
описа на СРС, ГО, 40 състав, което вземане впоследствие е цедирано на
взискателя, като цесията е съобщена на длъжника. В писмото, с което длъжникът е
уведомен за цесията не е посочена банкова сметка, ***я кредитор. В молбата е направено
искане за събиране на сумата и разноски за изпълнителното дело, както и 5,91
лева за издаване на изпълнителен лист ведно с банкова комисионна и 3 лева –
такса, заплатена към ЧСИ и 400 лева адвокатско възнаграждение.
По
делото са представени и пълномощно и договор за адвокатско възнаграждение от 16.11.2020
г., между „Фърст Сърв Ейс Мастър“ ЕООД и Адвокатско съдружие „Б.Л.“, в което споразумение
е уговорено адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 400
лв., платимо според чл. 2 от споразумението по банков път по сметка на
Довереника от Доверителя, както и платежно нареждане от 16.11.2020 г. за
заплащане на сумата от 400 лева по сметка на Адвокатско съдружие „Б.Л.“ от
наредител – Г.С.К., в което като основание е посочено, че представляват
адвокатски хонорар от „Фърст Сърв Ейс Мастър“ ЕООД срещу „Т.С.“ ЕАД. По делото
са представени и молба за издаване на изпълнителен лист ведно с разписка за
внасяне на сумата от 5 лева ведно с 0,91 лева такса за обработка на паричен
превод, както и вносна бележка за заплатени 75 лева по сметка на частния
съдебен изпълнител за образуване на изпълнително дело, внесени от името на „Фърст
Сърв Ейс Мастър“ ЕООД от В.Н.Д., за който превод е събрана и банкова такса в
размер на 3 лева за „внасяне на суми в
брой от лица, които не действат в качеството си на пълномощник по разплащателни
сметки“.
В
молбата процесуалният представител на взискателя е поискал ЧСИ да наложи за
събиране на вземанията в общ размер на 308,91 лева запор на движими вещи и
възбрана на недвижими имоти, както и запор върху притежаваните от длъжника
дружествени дялове. След образуване на изпълнителното дело взискателят е
оттеглил искането за посочените изпълнителни действия и е поискал налагане на
запор на банкова сметка ***.
На 18.11.2020
г. частният съдебен изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение на
длъжника, в която е описан актуалният размер на дълга – 937,98 лв., от които 300
лева главница, 400 лева – разноски по изпълнителното дело на взискателя, 5,91
лв. – държавна такса за изпълнителен лист, 3 лв. – банков превод, 227,07 лева
такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 02.12.2020 г., от които 85,07 лева
такса по т. 26 от ТЗЧСИ. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника
на 25.11.2020 г.
По
делото е изпратено уведомление по ДОПК до ТД на НАП-големи данъкоплатци с и
искане за справка. Други действия по делото не са извършвани.
С
писмо от 25.11.2020 г., в срока за доброволно изпълнение, банката, до която е
изпратено запорното съобщение е уведомила ЧСИ, че сумата, до която е наложен
запорът, е преведена с платежно нареждане от 24.11.2020 г.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Съгласно
чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението. Според чл. 436, ал. 1 от ГПК, жалбата се подава чрез съдебния
изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от
извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или
ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. Жалбата е
подадена на в срок, от легитимиран да обжалва страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
Според
чл. 79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от
съда.
По
своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното
производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в
производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането
ѝ не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника.
Тази отговорност намира своето основание в това, че неизпълнявайки доброволно
задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното
производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски. Тези
разноски обаче трябва да са били: 1/ във връзка с изпълнението и 2/ да са били
необходими за принудителното реализиране на вземането. Затова длъжникът не
отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с
оглед на реализиране на вземането, както и за тези разноски, които са били
извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани,
тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи.
С
оглед задължителните указания дадени в т. 1 от ТР 6/2012 г. на ОСГТК, само
когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ
следва да бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен
акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по
банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено заплащане по
банков път, то следва да бъде установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането. В настоящия случай от представеното по делото
споразумение се установява, че страните са договорили адвокатско възнаграждение
в размер на 400 лв., което следва да бъде заплатено по банков път от Доверителя
по банкова сметка ***. В представеното платежно нареждане не се установява
разходът от 400 лв. да е направен от дружеството доверител, който претендира
неговото възстановяване, а сумата е платена и за нея е задължено трето лице –
различно от Довереника. Ето защо, тъй като взискателят не е доказал заплащане
на разхода, същият не може да го претендира от длъжника „Т.С.“ ЕАД (така Определение № 274 от 15.05.2017 г. ч.т.д. №
739/2017 г. II ТО на ВКС).
Предвид
горното, въззивният съд намира, че жалбата срещу постановлението за разноските,
представляващи адвокатско възнаграждение на взискателя, е основателна, а
обжалваният акт следва да бъде отменен.
Искането
за събиране на сумите за държавна такса за изпълнителен лист, както и банкови
комисионни за банкови преводи е неоснователно, тъй като същите не представляват
разноски по изпълнението, освен това банковите комисионни са разходи, сторени
по волята на взискателя, доколкото същият има възможност да извърши плащания на
посочените суми в брой, тъй като не попадат в обхвата на чл. 3 от Закона за
ограничаване на плащанията в брой или чрез превод без такса или вноска на каса,
като при условие, че същите са събрани незаконосъобразно, подлежат на връщане,
но при липса на жалба в тази част, на основание чл. 6, ал. 2 от ГПК съдът не
дължи нарочно произнасяне с диспозитив.
Що
се отнася до искането за намаляване на таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ, същото е
основателно, тъй като дължимата по т. 26 от Тарифата такса, е в размер на 36
лева с вкл. ДДС, изчислена само върху главницата по изпълнителния лист, поради
което същата следва да бъде намалена до този размер.
Заявените
претенции за присъждане на разноски и на двете страни са неоснователни. В полза
на жалбоподателя не се дължат разноски, тъй като независимо че жалбата е уважена,
взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на
незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността за разноски
се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е
санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод
жалба срещу действия на съдебен изпълнител като взискателят не е дал повод за
съдебното производство със свое поведение или действие, а отговорността на
съдебния изпълнител за вреди може да бъде реализирана по реда на чл. 441 от ГПК
при наличие на предпоставките за това.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление за разноски от 07.12.2020 г. по изпълнително дело № 20207850400243
на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 на КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя
„Т.С.“ ЕАД за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя „Фърст
Сърв Ейс Мастър“ ЕООД, както и за таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, и вместо него постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
взискателя „Фърст Сърв Ейс Мастър“ ЕООД по чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело 20207850400243 на
ЧСИ Л.М., с рег. № 785 на КЧСИ, дължимо от „Т.С.“ ЕАД, в размер на 400,00 лева.
НАМАЛЯВА дължимата в
изпълнителното производство по изпълнително дело 20207850400243 на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 на КЧСИ, от длъжника „Т.С.“
ЕАД, пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ
от 85,07 лв. на 36,00 лева с вкл. ДДС.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.