Р Е Ш Е Н И Е
№ 260023
Димитровград, 16.09.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд –Димитровград, на първи септември две хиляди и
двадесета година в публичното заседание
в следния състав:
СЪДИЯ : ОГНЯН
ГЪЛЪБОВ
Съдебни
заседатели:
Секретар: Дарина Петрова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гр.д.№1556 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.558 ал.7 вр.чл.557 ал.1 от Кодекса за застраховането- за
заплащане на платено от ищеца обезщетение по щета, причинена от ответника.
Ищецът Гаранционен
фонд твърди в искова молба, че на основание чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ /отм./,
сега чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ, изплатил по щета №11-0415/06.08.2014г.
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1142,82 лева на Красимир Христов
Георгиев, за увреден при ПТП, настъпило на 31.05.2014г. в Димитровград, л.а.“*****“,
с ДКН Х*****ВА. Виновна за катастрофата била ответника В.А.Д., която
управлявайки л.а.“М.К.“ с ДКН *****, собственост на Иван Владимиров Марков, при
движение в Димитровград, по ул.“Васил Левски“, регулирано с пътен знак В2, не
пропуснала движещия се по пътя с предимство л.а.“*****“, отнела му предимството
и го ударила. В нарушение на чл.260 от КЗ /отм./, сега чл.490 от КЗ, ответникът
управлявала увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. В.Д. била поканена да възстанови на ищеца изплатеното
обезщетение, но до настоящия момент тя не изпълнила задължението си. Иска съдът
да постанови решение, с което на основание чл.45 от ЗЗД и чл.288 ал.12 от КЗ
/отм./ сега чл.558 ал.7 от КЗ, да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
1142,82 лева, представляващо изплатено от Гаранционен фонд по щета
№11-0415/06.08.2014г. обезщетение, ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на вземането. Претендира присъждане на направените деловодни
разноски.
Ответникът В.А.Д., чрез назначения й от съда
особен представител- адв.Г.К., поддържа, че предявения иск е допустим, но
неоснователен. Ищецът не бил посочил от коя дата се претендира законната лихва.
Оспорва обстоятелството, че от наличното увреждане на лекия автомобил са
причинени имуществени вреди в размер на 1142,82 лева. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между посоченото ПТП и наличното увреждане на
автомобила. Счита, че дадените цени за ремонт и труд са завишени. Оспорва, че
ответникът е получила регресната покана, поради което не се дължало обезщетение
за забава от датата на поканата. Счита, че иска е погасен по давност и прави
възражение в тази насока. В проведеното на 01.09.2020г. съдебно заседание по
делото, особеният представител на ответника иска съдът да уважи предявения иск
до размера на сумата, която е посочена в приетата съдебна експертиза. Счита, че
претендираната от ищеца законна лихва върху главницата не следва да се присъжда
от датата на регресната покана до ответника, доколкото няма доказателства тя да
й е била връчвана.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства- поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство
по делото Протокол за ПТП, съставен на 31.05.2014г. от служител на
РУП-Димитровград, на същата дата, в Димитровград, при управление на л.а.“М.к.“
с ДКН *****, ответника В.А.Д. е реализирала ПТП с л.а.“*****“ с ДКН Х*****ВА,
собственост на Красимир Христов
Георгиев. В Протокола е посочено, че вината за катастрофата е на ответника,
която при наличие на пътен знак Б-2 отнела предимството на другия автомобил. В
следствие на възникналото ПТП била деформирана предната част на л.а.“*****“. В
протокола се посочва също така, че В.А.Д. не притежава СУМПС, а управлявания от
нея автомобил няма застраховка „ГО“.
За горепосочените нарушения на ЗДвП
на ответника били наложени административни наказания от Началника на РУП-Димитровград
с Наказателно постановление №14-0254-00624/05.06.2014г. и Наказателно
постановление №14-0254-000625/05.06.2014г.
Съгласно представената с исковата
молба Справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, на
база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка „ГО“ на
автомобилистите, МПС с ДКН ***** е имало сключена застраховка „ГО“ за периода
от 14.11.2013г. до 13.11.2014г. Въпросната полица за застраховка „ГО“ е
подадена в Информационния център на Гаранционен фонд като прекратена на
04.03.2014г., като причина за това е „Невнесена вноска“.
На 01.08.2014г. собственика на
пострадалия при горепосоченото ПТП л.а.“*****“ е подал в Гаранционен фонд
Уведомление за имуществени вреди, като е приложил и разходни документи от
сервиз за извършения ремонт по колата- фактура от 30.07.2014г. за сумата от 570
лева и фактура от 31.07.2014г. за сумата от 28 лева.
Видно от представения от ищеца
препис от Заключителна техническа експертиза по щета №110415/06.08.2014г. за
ремонт на щетите по пострадалия от ПТП л.а.“*****“ следва да се заплатят
1142,82 лева.
С Преводно нареждане от 06.11.2014г.
Гаранционен фонд превел по сметка на К.Х.Г.сумата от 1142,82 лева,
представляваща обезщетение по щета №110415/2014г.
На 13.11.2014г. до В.А.Д. ищецът е
изпратил Регресна покана, с която я уведомил, че е изплатил на К.Х.Г.сумата в
размер на 1165,82 лева, представляваща обезщетение за виновно причинени
имуществени вреди с л.а.“*****“ с ДКН *****, управляван от нея без застраховка
„ГО“ ,при ПТП станало на 31.05.2014г. в Димитровград. Ответникът е уведомена,
че в едномесечен срок от получаване на поканата трябва да внесе по сметка на
Гаранционен фонд посочената по-горе сума. Въпросната регресна покана не била
връчена на В.А.Д., като видно от представеното известие за доставяне пратката
не била потърсена от получателя.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по
искане на ищеца, съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-автотехническа и
оценителна експертиза. Съгласно това заключение, което не беше оспорено от
страните, от техническа гледна точка е напълно възможно и в действителност механизма на процесното
ПТП е реализиран като л.а.“****“ с ДКН *****, при наличие на знак „Б2“- Стоп,
отнема предимството на движещ се по път с предимство л.а.“*****“ с ДКН Х*****ВА.
Налице е причинно-следствена връзка между описания механизъм и уврежданията по
автомобила. Стойността на необходимите за ремонта нови части, детайли и
консумативи е 751 лева. Общата сума за пълното възстановяване на увредения
автомобил е 1003 лева с ДДС.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Безспорно установено
по делото е, че на 31.05.2014г. в Димитровград л.а.“*****“ с ДКН *****,
управляван от ответника В.А.Д., е предизвикал ПТП, при което са причинени
имуществени вреди на правилно движещия се л.а.“*****“ с ДКН Х*****ВА,
собственост на Красимир Христов Георгиев. Няма спор и относно това, че към
момента на възникване на въпросното ПТП В.Д. не е притежавала СУМПС, а за
управлявания от нея автомобил не е била сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Не се спори между страните, че на 06.11.2014г. ищецът
Гаранционен фонд е заплатил в полза на К.Х.Г.сумата от 1142,82 лева,
представляваща обезщетение за причинените щети по лекия му автомобил от ПТП,
възникнало по вина на управлявания от В.Д. автомобил.
Спорно по делото е
погасено ли е поради изтекла давност исковата претенция на ищеца към ответника
за плащане на въпросната сума, какъв би следвало да бъде нейния размер, както и
от кога се дължи законна лихва върху нея.
Съгласно
разпоредбата на чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ /отм./, сега чл.557 ал.1 т.2 б.“а“
от КЗ, Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка „ГО“ на
автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди в следствие на смърт или
телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако ПТП е настъпило на
територията на Р.България, на територията на друга държава членка или на
територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение, и е причинено от МПС, което обичайно се
намира на територията на Р.България, и виновният водач няма сключена
застраховка „ГО“ на автомобилистите.
В настоящият случай,
от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на 31.05.2014г.
ответника е предизвикала ПТП, след като е нарушила правилата за движение по
пътищата. Управлявания от нея л.а.“*****“ с ДКН ***** не е имал сключена
задължителна застраховка „ГО“, а В.Д. е била неправоспособен водач. При
възникналото ПТП са били причинени имуществени вреди на автомобил, собственост
на трето лице. Предвид разпоредбата на действащата към този момент разпоредба
на чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ /отм./, сега чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ, ищецът
Гаранционен фонд е заплатило на собственика на пострадалия автомобил
обезщетение за причинените му от ПТП вреди. С оглед на това и съобразно
разпоредбата на чл.288 ал.12 от КЗ/отм./ сега чл.558 ал.7 от КЗ, след изплащане
на обезщетението Гаранционния фонд е встъпил в правата на увреденото лице до
размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и
изплащането му.
Предвид изложеното,
съдът намира предявения от ищеца иск с правно основание чл.288 ал.12 от КЗ/отм./ сега чл.558 ал.7 от КЗ за основателен.
По отношение на
направеното от страна на особения представител на ответника възражение за
изтекла погасителна давност за процесното вземане съдът намира същото за
неоснователно. Предявеният срещу причинителя на вредата регресен иск се
погасява по давност в срок от 5 години, считано от датата на извършеното
плащане на застрахователното обезщетение на третото увредено лице. Въпросната
давност започва да тече от момента на изплащането на обезщетението на
правоимащото лице. Това е така, защото основанието на Гаранционен фонд в случая
не е застрахователно правоотношение, а факта на изплащането на сумите на
правоимащите лица по силата на даденото от закона право на регрес. В настоящият
случай плащането на обезщетението е извършено на 06.11.2014г., поради което
петгодишната давност изтича на 06.11.2019г. Исковата молба обаче е депозирана в
съда на 12.09.2019г., поради което и въпросната погасителна давност е била
прекъсната преди изтичането на срока от 5 години.
На следващо място
съдът намира, че предвид заключението на назначената по делото съдебна
експертиза, което не беше оспорено от страните, размера на причинените на
увредения при ПТП л.а. „*****“ е 1003 лева. Поради това и предявения от ищеца
иск се явява основателен и доказан до размера на тази сума, като над него до
пълния предявен размер от 1142,82 лева същия следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
На последно място, върху
главницата от 1003 лева следва да бъде присъдена и законна лихва, считано от
12.09.2019г.- датата на депозиране на исковата молба в съда, както изрично е
посочено и от ищеца в становище на неговия представител от 17.02.2020г.
При този изход на
делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените от него деловодни разноски за платена държавна
такса- 50 лева, възнаграждение за вещо лице- 250 лева и депозит за особен
представител 200 лева.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.А.Д.,
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и
адрес на управление в гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4, представляван от
изпълнителния директор Борислав Иванов Михайлов, сумата от 1003 /хиляда и три/
лева, представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета
№11-0415/06.08.2014г. обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 12.09.2019г.- датата на депозиране на исковата молба в съда, до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на
общо 500 /петстотин/ лева, като ОТХВЪРЛЯ
иска в частта му за сумата над 1003 лева до пълния предявен размер от 1142,82
лева, като неоснователен.
Присъдените в полза на
Гаранционен фонд суми могат да бъдат платени от ответника по банкова сметка ***
„Уникредит Булбанк“АД IBAN ***, UNCRBGSF.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
съобщението за неговото обявяване.
СЪДИЯ:/п/ не се чете.
Съдебният
акт е обявен на 16.09.2020 г.
Секретар:
Д.Петрова
Вярно с
оригинала