О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260531 12.10.2020 год. гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мариана Карастанчева
Членове:1. Пламена Върбанова
2.мл.с.Детелина Димова
Секретар:
________________
Прокурор:________________
Като
разгледа докладваното от съдия Пламена
Върбанова въззивно частно гражданско дело № 2368 по
описа за 2020 година на
Окръжен съд-Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е с правно основание чл.274,
ал.1, вр.чл.-чл.413, ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на ,,ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД(,,ПИБ“-АД), ЕИК *********, със седалище и адрес със
седалище и адрес на управление:гр.София, бул.,,Драган Цанков“№37, чрез
юрисконсулт Мариана Терзиева, със
съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Александровска““№58, против Определение№457 от
23.07.2020г. по ч.гр.д. № 742/2018г. по описа на РС- Несебър, с което са
обезсилени издадената по делото Заповед№387/26.07.2018г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист № 504/31.07.2018г., издаден възоснова на същата заповед, в
частта им досежно парични вземания на Банката-заявител
спрямо М.Г.Я.-
В., ЕГН ********** и В.П.В., ЕГН ********** и е прекратено производството по
ч.гр.д.№ 742/2018г. на РС-Несебър в тези му части.
В частната жалба се проседяват датите на извършване на
процесуалните действия от заявителя-настоящ
частен жалбоподател по получаване на
съобщението на съда с указание за предявяване на установителен иск срещу
длъжниците по чл.422 ГПК и датата, на
която този установителен е предявен/регистриран в деловодството на РС-Несебър/,
като се извежда довода за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
определение.Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и присъждане на
сторените пред настоящата инстанция разноски: 15лв. заплатена държавна такса и 150лв. юрисконсултско възнаграждение.
В законовия едноседмичен срок по делото е депозиран писмен отговор по
частната жалба от М.Г.Я.- В., ЕГН ********** и В.П.В., ЕГН **********,чрез
процесуален представител адвокат Г.Н., с който се оспорват изложените от частния
жалбподател доводи. Излага се становище, че представянето на доказателства за
предявяване на иска по чл.422 от ГПК след изтичане на едномесечния законов срок
не следвало да се счита за изпълнение на дадените от съда указания. Развиват се
съображения за нарушение разпоредбата на 104,ал.6 от ГПК при предявяване от Банката-заявител на иска по чл.422 ГПК пред Районен
съд- Несебър, тъй като с оглед цената на
иска за установяване дължимостта на претендираното парично вземане от
22 325,05 евро този съд не бил
надлежният съд да разгледа предявената претенция.По тази причина, дори да се
приемело, че установителният иск по
чл.422 ГПК е предявен в срок, същият не бил заявен пред надлежния съд,с оглед
на което бил недопустим и тази недопустимост следвало да се приравни на
непредявен иск в срока по чл. 415,ал.4 ГПК. Освен това дължимата държавна такса
не била довнесена в срока по чл.415,ал.4 от ГПК,като исковата молба е била
оставена без движение , но държавната такса била довнесена след изтичане на
едномесечния срок за предявяване на иска.Моли се потвърждаване на обжалваното
определение на РС-Несебър; моли се оставяне без уважение на искането за
присъждане на разноски, тъй като определението на НРС било постановено
служебно,преди подаване на заявление с нарочно искане от ответниците, поради
което с поведението си последните не били дали повод за подаване на частната
жалба и за понасяне на разноски от
жалбоподателя.
Бургаският окръжен съд, като
взе предвид, че частната жалба е предявена от правно-легитимирано лице в
законоустановения срок, срещу обжалваем съдебен акт и с платена по сметка на
БОС държавна такса, като съобрази разпоредбите на закона, исканията и
твърденията на частния жалбоподател и приложените по делото доказателства,
намира частната жалба за основателна по следните съображения:
Производството
по делото е образувано въз основа на депозирано заявление по чл.417 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист от ,,ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“АД(,,ПИБ“-АД), ЕИК *********, със седалище и адрес ***,,Драган
Цанков“№37, чрез юрисконсулт Мариана Терзиева, със съдебен адрес: гр.Бургас, Александровска““№58,
срещу М.Г.Я.- В., ЕГН **********,П. П.
М. с ЕГН ********** и В.П.В., ЕГН ********** за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 22 325,05 евро, представляваща просрочена главница по
договор за предоставяне на Юнионкредит „Улеснение” № 317-216/10.09.2009г.,
обявен за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 10.07.2018г., за сумата от
3697,71 евро, представляваща просрочена договорна лихва за периода от
21.11.2016г. до 09.07.2018г., ведно със законната лихва върху тези суми от
датата на подаване на заявлението – 17.07.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 484,85 евро, представляваща дължима наказателна лихва за
периода 05.09.2017г. – 16.07.2018г., сумата от 111,63 евро, представляваща
комисионна за управление на кредита съгласно т. 1.8.2.2 на Раздел I към договора за кредит и сумата от 1191,25 лв.,
представляваща направените по заповедното производство разноски, от които
1041,25 лв. за платена държавна такса и 150 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Районен съд- Несебър е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК № 387 от 26.07.2018г. в полза на „Първа Инвестиционна Банка” АД
срещу тримата солидарно отговорни длъжници М.Г.Я. – В., П. П.
М. и В.П.В., както и изпълнителен лист.
В срока по чл.414,ал.2 от ГПК длъжниците М.Г.Я.- В.и В.П.В. са подали възражение срещу издадената
заповед за изпълнение.
С Разпореждане№1039 от
12.05.2020г. Несебърският районен съд е
указал на заявителя ,,ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД(,,ПИБ“-АД), че
може да предяви иск срещу длъжниците за установяване на вземането си по издадената заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК в
едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата държавна
такса и представи доказателства за предявяване на иска.Това съобщение е връчено
на Банката на 26.05.2020г./ видно от л. 79 от ч.гр.д.№ 742/2018г. на НРС/.
Междувременно, по предявени от
длъжниците М.Г.Я. – В.и В.П.В. частни
жалби, ч.гр.д.№ 742/2018г. на НРС е било изпратено на Окръжен съд-Бургас и на
26.06.2020г. в БОС е било образувано
ч.гр.д.№ 1573/2020г. по описа на
БОС.
На същата дата- 26.06.2020г. , в РС-Несебър е
постъпила молба от ,,ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД(,,ПИБ“-АД) с
приложена към нея искова молба с
предявен по реда на чл.422 ГПК установителен иск срещу М.Г.Я.
– В.и В.П.В. / видно от л.81-82 от ч.гр.д.№ 742/2018г./;в печата на РС-Несебър
е отбелязано, че по тази искова молба се
образува гр.д.№ 460/2020г. по описа на
РС-Несебър. Върху молбата на Банката с вх.№ 4892/26.06.2020г. за представяне в
заповедното производство на доказателства
за предявения иск по чл.422 ГПК, заповедният съд е отбелязъл: «да се приложи по делото след
връщането му от Окръжен съд-Бургас».
С Определение №487 от 23.07.2020г.,постановено
в заповедното производство по ч.гр.д.№ 742/2018г. на РС-Несебър съдът е обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК № 387 от 26.07.2018г. и изпълнителен лист №504
от 31.07.2018г. по ч.гр.д. № 742/2018г. по описа на Районен съд Несебър,издадени в полза на „Първа Инвестиционна Банка” АД в частта, в която е разпоредено длъжниците М.Г.Я.
– В.и В.П.В. да заплатят солидарно на Банката посочените в тези документи парични
суми и е прекратил производството по делото в тези му части.Съображенията на
съда са,че в едномесечения законов срок, както и към датата на постановяване на
определението, заявителят не представил
доказателства за предявяване на установителен иск за установяване по реда на чл.422 ГПК на оспореното с
възражение от двамата длъжници парично вземане.
Обжалваното определение е
неправилно.Съображенията на настоящият съдебен състав за това са следните:
За
наличието на предпоставките за обезсилване на заповедта за изпълнение по
чл.415, ал.2 ГПК съдът следи служебно.
Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в
тежест на молителя. За изпълнение на това задължение, с оглед
предотвратяване на евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение,
заявителят следва да представи пред заповедния съд
доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата
молба.
В случая това задължение е
изпълнено в законовия срок от Банката-заявител,тъй като на 26.05.2020г. от
Банката е получено съобщението с указанията на съда за предявяване на
установителен иск по чл.422 ГПК; на
26.06.2020г. в НРС е предявена исковата молба на Банката по чл.422 ГПК, по
която е образувано гр.д.№ 460/2020г. по описа на НРС и на същата дата с нарочно заявление вх.№
4892/26.06.2020г. Банката е представила по ч.гр.д.№ 742/2018г. НРС тази искова молба.
Обстоятелството, че
установителният иск по чл.422 ГПК е предявен пред районен съд, въпреки че по
правилата на родовата подсъдност с оглед цената на иска следвало да се предяви
пред окръжен съд,не може да се
приравнява по правни последици на непредявен иск по чл.422 ГПК ,в каквато
насока са твърденията на ответниците по частната жалба.
Това е така, тъй като съгласно
чл. 118,ал.1 ГПК всеки съд решава дали започнатото пред него дело му е
подсъдно;ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на
надлежния съд, като в този случай делото се смята за висящо пред този съд от
деня на подаване молбата пред ненадлежния съд, като
извършените от последния действия запазват силата си/чл.118,ал.2 ГПК/.В тази
връзка изцяло непочиващо на закона е и следващо
твърдение на ответниците по
частната жалба- че чл. 415,ал.4 ГПК изисквал в едномесечния срок за предявяване
на установителния иск по чл.422 ГПК да
се довнесе дължимата държавна такса.
На първо място,нормата на чл.415,ал.4 ГПК не
въвежда такъв срок за довнасяне на държавната такса за производството по чл.422 ГПК; на второ място, производството по чл.422 ГПК се подчинява на общите
правила на исковото производство по чл.127-128 ГПК за редовност на исковата
молба и на възможностите при констатиране на такива нередовности сезирания съд да даде указания за отстраняването им по реда и
в сроковете на чл.129 ГПК.
По изложените съображения
и тъй като по делото безспорно се
установи, че Банката- заявител е
предявила установителния иск по чл.422 ГПК срещу длъжниците М.Г.Я. – В.и В.П.В. в срока по чл. 415,ал.4 ГПК и е представила
доказателства за това в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 742/2018г. на НРС, обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и като
такова следва да се отмени.
С оглед резултата по делото в полза на частния
жалбоподател следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер от
заплатена държавна такса от 15 лева и юрисконсултско възнаграждение от 150
лева.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА Определение №457 /23.07.2020г.,
постановено по ч.гр.д.№ 742/2018г. по описа на РС-Несебър.
Осъжда М.Г.Я.- В., ЕГН ********** и В.П.В., ЕГН **********
да заплатят на ,,ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД(,,ПИБ“-АД),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.София, бул.,,Драган
Цанков“№37, чрез юрисконсулт Мариана Терзиева, със съдебен адрес: гр.Бургас,
ул..,,Александровска““№58 съдебно-деловодни разноски по настоящето дело в
размер на 165 лева.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/мл.с.