№ 119
гр. Пазарджик, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Коста Ст. С.ов
Членове:Димитър Б. Бишуров
Асен В. Велев
при участието на секретаря Диана Мл. Младенова
в присъствието на прокурора Ж. Д. П.
като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20235200601116 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда глава 21 от НПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 24078/13.10.2023 г. и
допълнение към нея от назначения служебен защитник на подсъдимия Н. Х.
Й., ЕГН ********** - адвокат И. М., срещу Присъда № 65 от 04.10.2023 г.,
постановена по НОХД № 20235220200894 по описа за 2023 г. на XXI
наказателен състав на Районен съд - Пазарджик.
С обжалваната присъда подсъдимият Н. Х. Й., ЕГН **********, роден на
23.03.1994 г., в гр. Пазарджик, живущ в *********** българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, е признат
за виновен в това, че на 01.02.2023 г. в гр. Б., обл. Пазарджик, без надлежно
разрешително по чл. 7, ал. 1 и чл. 32, ал. 1 от ЗКНВП е държал в себе си
високорисково наркотично вещество - **** с нето тегло 0,609 гр. и
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол - 11,3 тегловни
процента, включено в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Списък I от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични на стойност 3,65 лева, съгласно Приложение № 2 към
Постановление на МС от 29.01.1998 г. за определяне цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството, поради което и на основание чл.
354 а, ал. 3, т. 1 от НК, във вр. с чл. 54 от НК му е определено наказание 2
години Лишаване от свобода, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е
намалено с 1/3, като е осъден на 1 година и 4 месеца Лишаване от свобода и
1
Глоба в размер на 2 500,00 лева, платима в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Пазарджик.
Със същата присъда подсъдимият Н. Х. Й., със снета самоличност, е
признат за виновен и в това, че на 14.03.2023 г. в гр. Б., обл. Пазарджик,
противозаконно е повредил чужда движима вещ – 1 бр. игрален автомат
„*******”, *************, собственост на „****“ ЕООД, гр. Пазарджик, с
управител Ц.Б.М и представлявано от В.П.М. от гр. Б., като е счупил тъч-
скрийн дисплея на същия, като стойността на повредата е 896,00 лева, поради
което и на основание чл. 216, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 54 от НК му е
определено наказание 2 години Лишаване от свобода, което на основание чл.
58а, ал. 1 от НК е намалено с 1/3, като е осъден на 1 година и 4 месеца
Лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК с присъдата на подсъдимия Й. е
определено и наложено едно общо най-тежко наказание в размер на 1 година
и 4 месеца Лишаване от свобода и Глоба в размер на 2 500,00 лева, платима в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик,
като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наложеното общо най-
тежко наказание Лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от 3
години, а възпитателната работа с условно осъдения е възложена на
наблюдателната комисия при Община Б..
На основание чл. 354а, ал. 6 от НК съдът е постановил вещественото
доказателство: 0,49 гр. **** със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 11,3 тегловни процента - остатък от 0,609 гр.
наркотично вещество след проведено изследване, запечатано в прозрачен
плик с печат „*****“, находящо се на съхранение в ЦМУ – София, да се
отнеме в полза на държавата и да се унищожи, а 1 бр. компакт диск с надпис
„*****“, находящ се по делото, да остане по същото и да се унищожи заедно с
него, при настъпване на законовите срокове за това. На основание чл. 189, ал.
3 от НПК подсъдимият Н. Й. е осъден да заплати сторените по делото
разноски в размер на 238,55 лева по сметка на ОД на МВР – Пазарджик, а
сумата от 116,10 лева - в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Пазарджик.
С постъпилата в законоустановения срок въззивна жалба от назначения
служебен защитник на подсъдимия Й. - адвокат М., присъдата се обжалва
като неправилна, необоснована, постановена при съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон, а наложеното наказание като
несправедливо. Не са изложени конкретни аргументи във връзка с
релевираните основания за обжалване, като се прави се искане за нейната
отмяна. Представени са писмени медицински документи – етапни епикризи,
ТЕЛК решение и медицински протоколи по отношение подсъдимия, като е
направено искане за изготвяне на съдебно психиатрично – психологическа
експертиза на подсъдимия Н. Й., която да отговори на въпросите относно
неговото психично съС.ие, с оглед здравословното му съС.ие, отразено в
представената медицинска документация. След изготвяне на мотивите е
постъпило допълнение към жалбата, с което се излага, че подсъдимият е
страдал от сериозни психични проблеми, налагащи назначаване и изготвяне
на медицинска експертиза. Сочи се, че медицинските документи, приложени
към жалбата, са представени от близки на подсъдимия след последното
2
съдебно заседание по делото.
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Счита присъдата за правилна и
законосъобразна. Позовавайки се на заключението по изслушаната пред
въззивния съд експертиза в хода на съдебните прения излага, че подсъдимият
е разбирал свойството и значението на извършените от него деяния и може да
понесе наказателна отговорност, като отправя искане присъдата да бъде
потвърдена.
Служебният защитник на подсъдимия поддържа подадената въззивна
жалба. В хода на съдебните прения изразява становище за законосъобразност
на първоинстанционната присъда, с оглед възможността подсъдимият да носи
наказателна отговорност, съобразно заключението на вещите лица.
Подсъдимият Й. отправя искане да му бъде наложена пробация или
условно осъждане, като в последната си дума моли за по-леко наказание.
При извършената проверка за редовността и допустимостта на въззивната
жалба, въззивният съд намери, че същата е редовна и допустима, като
подадена от страна в процеса с право на жалба по смисъла на чл. 318 от НПК,
в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и отговаряща на изискванията на чл. 320 от
НПК.
Въззивният съд, като обсъди доводите във въззивната жалба‚ както и
тези, изложени в съдебно заседание от страните и събраните по делото
доказателства, включително изслушаната пред въззивната инстанция Съдебно
психиатрично-психологическата експертиза (СППЕ) по отношение годността
на подсъдимия да носи наказателна отговорност‚ и след като в съответствие с
изискванията на чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда намира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение,
съответно жалбата се явява неоснователна, по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на
Глава 27 от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият в хода на
допуснатото съкратено съдебно следствие е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не
се събират доказателства за същите факти.
С определение по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК в хода на съкратеното
съдебно следствие съдът е приел, че самопризнанието на подсъдимия Й. се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и е обявил,
че ще го ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК районният съд е
възприел изложената в обвинителния акт фактология, както следва:
Подсъдимият Н. Х. Й. е роден на 23.03.1994 г. в гр. Пазарджик, живущ в
*********** българин, български гражданин, осъждан, неженен, с основно
образование, безработен, ЕГН **********.
На 01.02.2023 г. от служители на РУП - Септември, ОДМВР –
Пазарджик, била проведена специализирана полицейска операция по линия на
наркотици. Около 14,00 ч. полицейските служители – свидетелят В. Д. и
3
колегите му – инспектор М.Я. и инспектор Ц.Б., извършвали обход на
територията на гр. Б.. На ул. ****************, спрели подсъдимия Н. Й..
Същият бил поканен в сградата на полицейския участък в гр. Б., където след
извършена полицейска проверка било установено, че държи в левия джоб на
якето си 4 бр. полиетиленови топчета, съдържащи суха, зелена на цвят,
тревиста маса с мирис на ****. Топчетата били предадени от подсъдимия Й. с
протокол за доброволно предаване, приобщен по досъдебното производство.
В протокола като изявление на подсъдимия било отразено, че топчетата са
негови и са за лична употреба. Подсъдимият Й. бил задържан за срок от 24
часа по ЗМВР, след което по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК, със съставянето на
протокола за първото действие по разследването - разпит на свидетел, било
образувано ДП № 49/2023г. по описа на РУП-Септември. В хода на
разследването бил извършен оглед на веществените доказателства – 4 бр.
полиетиленови топчета с общо тегло от 0,62 гр. и съдържание ****,
установени след измерване с електронна везна и тестване с полеви наркотест.
Топчетата били запечатани в прозрачен плик, тип „*************“. Съгласно
заключението на вещото лице по назначената и изготвена на досъдебното
производство химическа експертиза, сухата, зелена на цвят, растителна маса е
с нето тегло 0,609 гр. и представлява ****, със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ - 11,3 тегловни процента. ****та
(коноп, канабис) е включена в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1, Списък I от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, като растение и продукт с висока степен на риск за
общественото здраве. След проведеното изследване остатъкът от 0,49 гр. е
запечатан в полиетиленов плик със силиконов печат „*****************“ и
изпратен с писмо на ЦМУ към Агенция Митници - гр. София.
На 14.03.2023 г., след като вече бил осъден с присъда № 45/28.04.2022 г.
по НОХД № 420/2022 г. по описа на PC - Пазарджик за престъпление по чл.
216, ал. 1 от НК за това, че противозаконно е унищожил чужди движими
вещи, собственост на „****“ ЕООД, и в същото време, само два месеца след
изтърпяване на наложеното с посочената присъда наказание Пробация,
подсъдимият Н. Й. посетил отново игрална зала „***********“, стопанисвана
от „****“ ЕООД, находяща се в гр. Б., на ул. „***********. Около 23,40 ч.
подсъдимият поискал от крупието в залата - свидетелката В.Т. да му
предостави кредит от 5,00 лева, с които да започне игра на автомат
„*******“, със ***********. След стартиране на машината подсъдимият Й.
изгубил много бързо почти цялата сума. Когато на последната игра разбрал,
че отново губи, се ядосал и ударил с юмрук дисплея на автомата, в резултат
на което той се счупил. Действията му били забелязани от свидетеля А.Т. и
други клиенти на игралната зала, които повикали свидетелката В.Т..
Свидетелката Т. отстранила подсъдимия от автомата, след което
информирала за случая свидетелят В.М. - управител на игралната зала, който
подал сигнал до РУП - Септември. Подсъдимият Й. отново бил задържан за
срок от 24 часа по ЗМВР. По случая било образувано ДП № 109/23г. по описа
на РУП - Септември, което впоследствие било обединено към ДП № 49/23г.
на РУП - Септември по реда на чл. 217, ал. 2 от НПК. В хода на разследването
свидетелят ******** представил с протокол за доброволно предаване 1бр.
компакт диск с надпис „**** ***********“ - 14.03.2023г., съдържащ записи
от охранителните камери в игралната зала. Съгласно заключението на вещото
4
лице по назначената и изготвена на досъдебното производство оценъчна
експертиза, размерът на причинената на ощетеното юридическо лице - „****“
ЕООД, имуществена вреда в резултат на счупването на тъч-скрийна на
дисплея на игрален автомат „******* “, със *****, възлиза на сумата от 896
лева.
Пред въззивната инстанция са представени и приети нови писмени
доказателства – медицински документи на името на подсъдимия Н. Й.
(********** издадена от Държавна психиатрична болница - Пазарджик,
Епикриза, издадена от СБАЛДБ ЕАД - София, Етапна епикриза от 06.04.2014
г. от **** ООД - Пазарджик, Протокол на медицинска **** ******** г.,
*****, издаден от **** ООД - Пазарджик, ****** г., издадена от МБАЛ -
Пазарджик, относно налично у подсъдимия заболяване – умерена умствена
изостаналост, което според защитата изключва възможността подсъдимият да
носи наказателна отговорност.
За установяване способността на подсъдимия Й. да носи наказателна
отговорност, с оглед разпоредбите на чл. 144, ал. 1 и ал. 2, т. 3 и т. 4 от НПК,
пред въззивната инстанция бе назначена СППЕ, която да даде да даде
заключение относно това страда ли подсъдимия от психическо заболяване,
съответно ако се установи такова заболяване, подсъдимият разбирал ли е
свойството и значението на деянията си, в съС.ие ли е да възприема правилно
фактите, имащи значение за воденото срещу него наказателно производство и
да дава достоверни обяснения за тях, както и годен ли е да понесе наказателна
отговорност.
След извършен преглед на подсъдимия и запознаване с медицинските
документи по делото, назначените вещи лица – психиатър и психолог, дават
заключение, че подсъдимият Н. Й. страда от лека към умерена умствена
изостаналост, със значително нарушение на поведението, като притежава
нисък интелектуален квотиент - Долната граница на Лека умствена
изостаналост. При него умствената изостаналост е от ранната му детска
възраст, в резултат на късно открит хипотиреоидизъм - намалена функция на
щитовидната жлеза, но впоследствие липсвало адекватна грижа от
родителите за стимулиране на когнитивните дефицити и просоциално
поведение. Вещите лица са установили, че присъстват дефицити и нарушения
в настоящото адаптивно функциониране, проявени в неспособността му да
отговори на стандартите, които се очакват за неговите възраст и културна
среда в сферите на общуване, социални и междуличностни умения,
целенасоченост и функционални умения. Възможностите на подсъдимия за
възприемане, съобразяване и обобщение са снижени само количествено, но не
и качествено до степен на неадекватност. Наясно е с това какво е позволено,
непозволено, закон, ред, укоримо и наказуемо от закона. Според вещите лица
подсъдимият е с психични годности да направи адекватна оценка на
изискуемото в определена социална ситуация поведение. Интелектуалното му
функциониране е с дефицит, но не до степен на качествено нарушение, което
не изключва възможността на Н. Й. да разбира значението на постъпките си и
да ги ръководи спрямо това познание. Вещите лица сочат, че въпреки
наличната лека към умерена умствена изостаналост (олигофрения - лека към
умерена степен на дебилност) не са налице данни за интелектуален и паметов
дефицит, водещ до продължително разстройство на съзнанието. Към датата
5
на освидетелстването на Й. не са установени данни за психоза - шизофренна
или шизофреноподобна или налудно разстройство (параноя). Не са
наблюдавани дезорганизация на мисленето и поведението, агресивно или
деструктивно поведение по налудни мотиви, нарушения в ежедневното
функциониране, взаимоотношенията с околните. Не са установи данни за
наличие на физиологичен или патологичен афект, количествени
(сомнолентност, сопор, кома) или качествени разстройства на съзнанието
(делир, аменция, халюциноза), дисоциативни (транс, фуга) или когнитивно
снижение (деменция или умствена недоразвитост) по смисъла на
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. Вещите лица
сочат, че у подсъдимият е налице умствена изостаналост, която е парциална и
по-скоро е резултат от недостатъчното стимулиране от семейната среда, в
резултат на което е изградил примитивна личностова структура. От
извършеното психиатрично-психологично изследване вещите лица са
установили, че водещи при него са симулативното и агравационно поведение
- тежестта на реалните симптоми се представят като много по-изразена от
реалната, представени по примитивен психологичен механизъм. Симулацията
е съзнателно представяне картината на телесна или психична болест или на
отделни болестни симптоми с цел лична изгода, а агравацията - съзнателно
преувеличаване от болния на симптомите на действително съществуващо
заболяване с цел да извлече някаква полза от това.
Вещите лица заключават, че това му съС.ие не му попречило и е разбирал
свойството и значението на извършените от него деяния, описани в
обвинителния акт, и е могъл да ръководи постъпките си, като му е
позволявало да предвиди и последствията от своите действия. Същият е в
съС.ие да възприема правилно фактите, имащи значение за воденото срещу
него наказателно производство и да дава достоверни обяснения за тях.
Според вещите лица не са налице пречки, поради психическото съС.ие на Й.,
които да му попречат да участва пълноценно в наказателно производство и да
упражнява правото си на защита, съответно да понесе наказателна
отговорност, включително и да изтърпява наказание. Настоящата инстанция
кредитира изцяло заключението на вещите лица, като пълно, обосновано и
компетентно изготвено, като не възникват съмнения в неговата правилност.
Според настоящият съдебен състав, независимо от наличното у
подсъдимия заболяване - лека към умерена умствена изостаналост,
психическото му съС.ие не обосновава извод за невменяемост, която да
изключва носенето на наказателна отговорност, съобразно разпоредбите на
чл. 33 от НК. Видно е от заключението, че подсъдимият има снижени
възможности за възприемане, съобразяване и обобщение, но само
количествени, а не и качествени такива, които да обосновават неадекватност.
Независимо от затрудненията от интелектуално естество и наличните
дефицити, същият има възможност да прави адекватна оценка на изискуемото
в определена социална ситуация поведение, като е наясно с това какво е
позволено, непозволено и укоримо. Наличният интелектуален дефицит, видно
от заключението на вещите лица, не изключва възможността на подсъдимият
Й. да разбира значението и да ръководи постъпките си, като не са налице
данни съС.ието му да е такова, водещо до краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието, обосноваващи невъзможност същият да носи
6
наказателна отговорност.
Доколкото производството пред първоинстанционния съд е протекло по
реда на съкратено съдебно следствие, като диференцирана процедура, както и
с оглед характеристиките на съкратеното съдебно следствие със
самопризнание на подсъдимия, въззивният съд дължи проверка дали са били
налице предвидените в закона предпоставки за протичане на производството
по този ред.
След самостоятелен анализ на всички относими обстоятелства по
настоящото дело, въззивният съд намира, че в досъдебното и в
първоинстанционното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са основание за връщане на делото на
прокуратурата или за ново разглеждане от районния съд. На подсъдимия са
били разяснени правата в наказателното производство. Искането за
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК изхожда
от подсъдимия и защитника му. Съдът е разяснил на подсъдимия Й.
последиците от самопризнанието му и подсъдимият доброволно е приел и се
е съгласил с тези последици, както и изрично е заявил, че не желае да се
събират доказателства относно фактите, изложени в обвинителния акт.
Доколкото, съобразно заключението на вещите лица, същият е в съС.ие да
възприема правилно фактите, имащи значение за воденото срещу него
наказателно производство, да дава достоверни обяснения за тях и да ръководи
постъпките си, според настоящата инстанция същият е разбирал и
последиците от провеждане на производството по диференцираната
процедура на съкратеното съдебно следствие, както и от неговото
самопризнание. В този смисъл не са налице процесуални нарушения от
страна на първоинстанционния съд, във връзка с разглеждане на делото по
реда на Глава 27 от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.
В конкретният казус въззивният съд намира, че действително
направените от подсъдимия Й. самопризнания в диференцираната процедура
по реда на гл. 27 НПК се подкрепят в пълна степен от останалите събрани в
хода на досъдебното производство, по реда и правилата на НПК, годни
доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на
свидетелите В.М., В.Т., А.Т., С.Щ., В. Д. и П.П., заключенията на химическата
и оценителната експертизи, протокол за доброволно предаване от
01.02.2023г., справка за съдимост и характеристична справка за подсъдимия.
Същите несъмнено установяват, че на инкриминираната дата -
01.02.2023г., в гр. Б., подсъдимият Н. Й., без надлежно разрешително, е
държал в себе си високорисково наркотично вещество - ****, с нето тегло
0,609 гр. на стойност 3,65 лева и със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол - 11,3 тегловни процента. Установява се по един
несъмнен начин и второто деяние, за което му е повдигнато обвинение, а
именно, че на 14.03.2023 г., също в гр. Б., противозаконно е повредил чужда
движима вещ – 1 бр. игрален автомат „*******”, *************, собственост
на дружеството „****“ ЕООД, като с ръка е счупил тъч-скрийн дисплея на
същия, със стойност на повредата от 896,00 лева.
При така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд
законосъобразно и обосновано е приел, че подсъдимият Й. е осъществил от
обективна и субективна страна съставите на престъпленията по чл. 354а, ал. 3,
7
т. 1 от НК и по чл. 216, ал. 1 от НК.
В резултат на правилно тълкуване и приложение на материалния закон,
правилно и обосновано районният съд е намерил, че от обективна и
субективна страна на 01.02.2023 г. г. в гр. Б., без надлежно разрешително
съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗКНВП, подсъдимият Й. е държал високорисково
наркотично вещество „****“ с нето тегло 0,609 грама, със съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ - 11,3 тегловни проценти, на
обща стойност от 3,65 лева, съгласно приложимото в случая Постановление
на МС от 29.01.1998 г. за определяне цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството.
Първостепенният съд е изложил изчерпателни и ясни съображения за
съставомерността на деянието, като е обосновал наличието на всеки един
елемент от обективната и субективната му страна. От обективна страна
подсъдимият е упражнявал фактическата власт върху посоченото количество
наркотично вещество, което е открито в левия джоб на якето му и е предадено
от него доброволно на разследващите органи. От назначената на досъдебното
производство експертиза по един категоричен начин се установява, че
откритите в джоба му 4 броя полиетиленови топчета, съдържащи суха, зелена
на цвят, тревиста маса представлява ****, със съдържание на активен
компонент ТХК - 11,3 тегловни процента. С оглед приетото пред въззивната
инстанция заключение по назначената СППЕ, съобразно което заболяването
на подсъдимия не му е попречило да разбира свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, съответно и да предвиди
последствията от деянието, и според настоящата инстанция престъплението е
осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от
НК. Подсъдимият, въпреки здравословното си съС.ие, е съзнавал, че държи
забранено от закона вещество – наркотик, а също и че няма издадено
разрешение за това по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗКНВП, като съответно e
предвиждал общественоопасните последици от деянието и пряко е целял
настъпването им – все пак видно от доказателства по делото, същият сам е
споделил пред разследващите органи, че е за лична употреба.
Първоинстанционният съд аргументирано и обосновано е приел, в
конкретния случай се касае за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, а не
за такова по чл. 354а, ал. 5 от НК, доколкото извършеното от подсъдимия не
може да се квалифицира като ************ по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
Независимо от малкото количество и ниската стойност на откритото у
подсъдимия наркотично вещество, с оглед всички обстоятелства по делото,
настоящият случай не се характеризира като такъв разкриващ по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, каквото е
изискването на чл. 93, т. 9 от НК. Следва да се има предвид, че в случая
предмет на деянието е високорисково наркотично вещество с изключително
вредно въздействие и дългосрочен ефект върху човешкия организъм, макар и
за употреба единствено от подсъдимия. Законодателят е инкриминирал
държането на високорискови наркотични вещества независимо от вида и
количеството им, без да се интересува от това за каква употреба се използва
наркотичното вещество. С оглед нарастващият брой на наркозависими в
8
обществото, целта на инкриминирането на държането на наркотични
вещества е именно да се ограничи употребата на наркотични вещества, като
по този начин се ограничи и вредното им въздействие, което оказват върху
човешкия организъм. В този смисъл, въззивната инстанция напълно споделя
изчерпателно изложените от контролирания съд мотиви в тази насока, като не
намира за нужно да ги преповтаря.
Правилно и законосъобразно, с оглед показанията на разпитания по
делото свидетел-очевидец Т., и в съответствие със събраните по делото други
доказателства, районният съд е приел, че подсъдимият Й. е осъществил от
обективна и субективна страна и състава на престъплението противозаконно
повреждане на чужда движима вещ по чл. 216, ал. 1 от НК, доколкото на
14.03.2023г., в игрална зала „***********“, стопанисвана от „****“ ЕООД и
находяща се в гр. Б., на ул. „***********, чрез активни действия - удар с
ръка, е счупил тъч-скрийна на дисплея на игрален автомат „******* “, със
*****, собственост на дружеството „****“ ЕООД, като е причинил
имуществена вреда в размер на 896,00 лева, съобразно заключението по
изготвената оценителска експертиза, като от субективна страна деянието е
извършено при условията на евентуален умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от
НК.
С престъплението по чл. 216 от НК се засягат обществените отношения,
в рамките на които се упражнява правото на собственост върху движими и
недвижими вещи, и в частност - тези, свързани с осигуряване нормалното
съС.ие, вид и качество на вещите, които ги правят годни за употребата им по
предназначение. Изпълнителното деяние на престъплението може да се
осъществи в две форми - повреждане и унищожаване, последните винаги са
свързани с въздействие върху субстанцията на вещта - деецът пряко
въздейства върху вещта. Съобразно константната съдебна практика
унищожаването е такова качествено изменение в субстанцията или
структурата на вещта, което я прави напълно и окончателно негодна за
използване по първоначалното й предназначение, а повреждането се явява
такова изменение в субстанцията или структурата на вещта, което я прави
временно или частично негодна за употреба по предназначение. Разликата
между двете форми е единствено в степента на засягане на субстанцията на
вещта, като при повреждането е възможно след ремонт вещта да възстанови
напълно или частично качествата си. С оглед посочените характеристики на
престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК обосновано и законосъобразно
районният съд е приел, че счупвайки с ръката си тъч-скрийна на дисплея на
машината, подсъдимият Й. е въздействал по такъв начин върху машината, че
е нарушил целостта на нейна част, което е попречило за нормалното й
използване до отстраняване на повредата, поради което се касае за
противозаконно повреждане на чужда недвижима вещ.
Правилно съдът е приел, че от субективна страна подсъдимият Й. е
извършил деянието при форма на вината евентуален умисъл по смисъла на чл.
11, ал. 2 от НК, доколкото същият е бил наясно, че нанасянето на удар с ръка
по стъклен дисплей е действие годно да причини счупване на този дисплей, а
от там и повреждане на игралната машина, като е предвиждал резултатът,
който би настъпил вследствие действията му, но въпреки това е нанесъл удар
с ръката си, в този смисъл допускал е настъпването на този резултат, въпреки
9
че не го е целил пряко.
Правилни са изводите на първата инстанция, че извършеното деяние не
представлява „************“, доколкото не разкрива липса или
незначителност на вредните си последици, въпреки ниската стойност на
причинената от подсъдимия щета, поради което не се касае за ************,
обосноваващ правна квалификация на деянието по чл. 216, ал. 4 от НК.
Въззивният съд се присъединява изцяло към изложените в тази връзка
аргументи в мотивите към обжалваната присъда, а именно: деянието е
извършено на оживено обществено място, в присъствието на други лица, като
внезапна проява на агресия, непровокирана от служител на игралната зала, и
не за първи път, предвид предходното осъждане на подсъдимия за същото
престъпление, извършено в процесната игрална зала при идентична
обстановка, видно и от свидетелството му за съдимост.
При извършената цялостна проверка на обжалваната присъда,
настоящата инстанция не откри нарушения при извеждане на
правнорелевантните факти, на основата на които районният съд е приел
повдигнатите срещу подсъдимия Й. обвиненията за извършени престъпления
чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и по чл. 216, ал. 1 от НК за доказани. Не са налице
релевираните във въззивната жалба основания за нейната отмяна, поради
което в тази присъдата следва да бъде потвърдена.
По отношение санкционната част на обжалваната присъда:
Въззивният съд намира, че направеното генерално оплакване за явна
несправедливост на наложеното наказание за извършените от подсъдимия Й.
престъпления, е неоснователно.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички обстоятелства, които са от
значение при индивидуализиране на наказанието по всяко едно от деянията.
Съобразил е, че производството по делото е протекло по диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 от НПК, както и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от
НПК императивно налагаща приложението на чл. 58а от НК. В съответствие с
разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК районният съд е изследвал дали
приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК не се явява по-благоприятна за
дееца, отколкото редукцията предвидена в чл. 58а от НК, като правилно и
обосновано е достигнал до извод, че не са налице основания за приложение
на разпоредбата на чл. 58а, ал. 4, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
Въззивният съд намира, че наложеното наказание по вид и размер за
всяко едно от извършените от подсъдимия престъпления е при превес на
смекчаващи отговорността му обстоятелства. Според настоящата инстанция,
съобразявайки правилата на чл. 54, ал. 1 от НК, правилно
първоинстанционният съд е определил наказанията на подсъдимия за всяко
едно от двете деяния, за които му е повдигнато обвинение. Наложените
наказания, въззивната инстанция намира за справедливо отмерени, като
възприема аргументацията на първостепенния съд, при индивидуализацията
на всяко едно от тях. В съответствие с конкретно установените обстоятелства
по делото и при правилно приложение на закона, районният съд е отмерил
размерът на всяко едно от наказанията за двете престъпления, като е
определил наказание 2 години Лишаване от свобода и кумулативно
предвидено с него наказание Глоба в размер на 2 500,00 лева - за
10
престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, съответно 2 години Лишаване от
свобода - за престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК. Същите, в съответствие с
правилото на чл. 373, ал. 2 от НПК, са редуцирани с 1/3, съответно на 1
година и 4 месеца Лишаване от свобода и Глоба в размер на 2 500,00 лева - за
престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, и на 1 година и 4 месеца
Лишаване от свобода - за престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК.
Доколкото подсъдимият вече е бил осъждан с влязла в сила присъда за
извършено деяние по чл. 216, ал. 1 от НК на наказание Пробация, което е
изтърпяно на 15.01.2023 г. - преди извършване на престъпленията по
настоящото дело, правилно контролираният съд е преценил, че за
престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК е наложително да бъде засилена
индивидуалната превенция и въпреки наличните смекчаващи обстоятелства е
определил наказанието над минималния предвиден размер и същевременно
под средата до предвидения за това деяние максимален такъв. С оглед на
това, че подсъдимият вече е търпял наказание за друго такова деяние и
няколко месеца след това отново е извършил противоправни деяния, може да
се заключи, че изтърпяването на наказанието по предходната присъда не е
повлияло в достатъчна степен за неговото превъзпитание, а самото осъждане
не му е въздействало възпиращо.
Доколкото двете престъпления са извършени от подсъдимия при
условията на идеална съвкупност по смисъла на чл. 23, ал. 1 от НК - преди да
има влязла в сила присъда за което и да е от тях, правилно и в съответствие с
изискванията на закона, районният съд е определил и наложил едно общо
най-тежко наказание, а именно - Лишаване от свобода в размер 1 година и 4
месеца. Законосъобразно е намерила приложение и разпоредба на чл. 23, ал. 3
от НК като съдът е присъединил към наложеното най-тежко наказание изцяло
размера и на наложеното наказание Глоба в размер на 2 500,00 лева.
Правилен е и изводът на съда, че са налице предпоставките на чл. 66, ал.
1 от НК, съответно правилно е отложил изпълнението на наказанието за срок
от 3 години и е възложил възпитателната работа с условно осъдения на
наблюдателната комисия при Община Б., доколкото определеното наказание
Лишаване от свобода е до три години, подсъдимият не е осъждан на
Лишаване от свобода за престъпление от общ характер (с Присъдата № 45 от
28.04.2022 г., постановена по НОХД № 420/2022 г. по описа на Районен съд -
Пазарджик му е наложено наказание Пробация), като за постигане целите на
наказанието и поправянето му не е наложително същото да бъде изтърпявано.
И според настоящата инстанция, чрез така определено по вид и отмерено
по размер общо наказание, в неговата съвкупност, е справедливо, като ще
бъдат постигнати целите, както на индивидуалната, така и на генералната
превенция по смисъла на чл. 36 от НК. Посредством него и според
настоящата инстанция, ще се окаже достатъчен дисциплиниращ ефект спрямо
подсъдимия и предупредителен и възпиращ ефект спрямо останалите членове
на обществото. По изложените съображения, интервенция върху
първоинстанционната присъда в санкционната й част, не се налага.
В съответствие с разпоредбата на чл. 354а, ал. 6, във връзка с чл. 53, ал. 2,
буква „а“ от НК е отнето в полза на държавата вещественото доказателство -
0,49 гр. ****, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол -
11,3 тегловни процента, представляващо остатък от 0,609 гр. наркотично
11
вещество след проведено изследване, запечатано в прозрачен плик с печат
„*****“, находящо се на съхранение в ЦМУ – София, съответно е
постановено унищожаването му по съответния ред. Правилно и в
съответствие с разпоредбата на чл. 111, ал. 1 от НПК и доколкото находящото
се по делото веществено доказателство - 1 бр. компакт диск с надпис „*****“,
не принадлежи на конкретно лице, съответно не подлежи на връщане, съдът е
постановил да остане към материалите по делото и да се унищожи заедно с
него, при настъпване на законовите срокове за това.
Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК,
доколкото подсъдимият е признат за виновен, направените в хода на
наказателното производство са възложени от първоинстанционния съд в
тежест на подсъдимия Й..
С оглед всичко гореизложено, настоящата инстанция стигна до извод за
неоснователност на подадената въззивна жалба, като същата следва да се
остави без уважение. При извършената цялостна проверка на обжалваната
присъда, въззивната инстанция не намери основания за нейната отмяна или
изменение. Същата като правилна - обоснована и законосъобразна, следва да
бъде изцяло потвърдена.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
подсъдимият Й. следва да бъде осъден да заплати направените пред
въззивния съд съдебно-деловодни разноски за изготвената по делото СППЕ в
размер на 1 455,48 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд - Пазарджик.
Воден от горното и на основание чл. 338, във връзка с чл. 334, т. 6 от
НПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 65 от 04.10.2023 г., постановена по НОХД
№ 20235220200894 по описа за 2023 г. на XXI наказателен състав на Районен
съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА Н. Х. Й., ЕГН **********, с адрес: *********** на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Окръжен съд - Пазарджик сумата от 1 455,48 лева (хиляда
четиристотин петдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки) - сторени
във въззивното производство съдебно-деловодни разноски за експертиза.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12