Р Е Ш Е Н И Е
№ 183
гр. Велико Търново, 05.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в публично съдебно заседание на осемнадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
При участието на секретаря М.Н. и прокурора от ВТОП Илиан Благоев разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10158/2020
г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на кмета на
Община Лясковец срещу Решение № 178 от 02.07.2020 г. на Районен съд гр. Горна
Оряховица по НАХД № 74/2020 г., с което е отменено Наказателно постановление
(НП) № 9/08.11.2019 г., издадено от кмета на Община Лясковец.
Според касатора обжалваното решение е незаконосъобразно
и неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необосновано –
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Излага подробни доводи, че
в НП точно и ясно е описано извършеното деяние, а съдът не е отчел характера на
административното нарушение, което се осъществява чрез бездействие, реализирано
продължително време, поради което неправилно е отчел началото на давностния
срок за съставяне на АУАН. Твърди, че съдът произволно е цитирал неотносима
съдебна практика, доколкото не са налице два паралелно действащи контролни
органа, осъществяващи контрол по спазването на разпоредбите на ЗМДТ на
територията на общината. Излага подробни доводи за законосъобразността на
издаденото НП. Предвид изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и
НП да бъде потвърдено.
Ответникът по касационната жалба – „Аби“ ЕООД
гр. Горна Оряховица, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба.
Претендира направените разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново дава заключение за основателност на касационната жалба.
Настоящият състав на Административен съд –
Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната
жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал.
2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с
материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна
страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна.
С Решение № 178 от 02.07.2020 г. по НАХД № 74/2020
г. Горнооряховският районен съд е отменил Наказателно постановление № 9/08.11.2019
г., издадено от кмета на Община Лясковец, с което на „Аби“ ЕООД гр. Горна
Оряховица за нарушение на чл. 14, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси
/ЗМДТ/ и на основание чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв.
По делото се установява, че на 20.03.2019 г.
от гл. архитект на Община Лясковец е било издадено Удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строеж V-та категория № 9-УП-V/20.03.2019 г. за обект „Навес
над площадка за експозиция на автомобили“, собственост на ответника по касация,
при което двумесечният срок за деклариране по чл. 14, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗМДТ е
изтекъл на 20.05.2019 г. Дружеството е подало декларация по чл. 14 от ЗМДТ за новопостроения
имот на 09.10.2019 г., като според показанията на актосъставителя лицето е
идвало на 02.10.2019 г. да декларира имота, но при обработката на декларацията
са възникнали затруднения и същата не е била оформена. АУАН за извършеното
нарушение е съставен на 02.10.2019 г. , а НП е издадено на 08.11.2019 г.
За да отмени НП съдът е приел, че АУАН е
съставен след изтичането на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН. Посочил
е, че съгласно чл. 15, ал. 4 от ЗМДТ органите, издаващи документите по ал. 3
/удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване, издадени
по реда на ЗУТ/, предоставят служебно по един екземпляр от тях на данъчната
служба на общината в едноседмичен срок от издаването им. Развил е доводи, че
след като в едноседмичен срок данъчната служба на общината съобразно чл.
15, ал. 4 от ЗМДТ е получила служебно екземпляр от посоченото удостоверение за
въвеждане в експлоатация, то най-късно на 27.03.2019 г. /присъствен ден/
документът е бил на разположение и актосъставителят е разполагал с информация
за момента, от който е дължимо твърдяното поведение по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ. Според
съда двумесечният срок е узнат като изтекъл най-късно на 27.05.2019 г. и нарушителят
към този момент е бил известен, тъй като служебното представяне на екземпляр в
данъчната служба и липсата на деклариране пред същата тази служба в двумесечен
срок правели възможен извода за това, че има нарушение и кой е нарушителят. Направен е извод, че тримесечният срок за
актосъставителя изтича на 27.08.2019 г., до който момент може и следва да се
състави АУАН, а такъв е съставен на 02.10.2019 г.
Решението на съда е неправилно поради
нарушение на материалния закон.
Настоящата инстанция намира възраженията на
ответника по касационната жалба и правните изводи на въззивния съд за изтичане
на тримесечния срок за съставяне на АУАН от откриване на нарушителя за
неправилни.
От описанието на нарушението в АУАН и в НП
по недвусмислен начин се установява, че нарушението е подаване на данъчна
декларация след изтичането на законоустановения срок, а не изобщо неподаването
на данъчна декларация. Чл. 123, ал.1 от ЗМДТ съдържа три хипотези във връзка
със задължението да се подаде данъчна декларация – когато декларация изобщо не
е подадена /първата по ал.1/, когато декларация е подадена извън срока по чл.
14 от закона /втората хипотеза по ал.1/ и когато е подадена декларация, в която
обаче не са посочени или невярно са посочени факти и обстоятелства, водещи до
определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък /третата
хипотеза/. В случая е безспорно, че се касае за хипотезата „декларация подадена
след срока“. За да предвиди и двете хипотези, законодателят явно е разграничил
като две отделни наказуеми деяния пълната липса на деклариране и декларирането след
срока за това. Извършването на нарушението и откриването на дееца при
деклариране след срока става от момента на подаване на данъчната декларация, а
към този момент не е изтекъл 2-годишния срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН от края на
срока за деклариране по чл. 14, ал.1 от ЗМДТ. Видно от датата на АУАН, при
съставянето и връчването му не е изтекъл и 3-месечния срок от извършване на
нарушението.
Въззивният съд неправилно се е позовал на
разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от ЗМДТ, за да направи извод, че не е спазен
тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. От създаденото с нея задължение за
изпращане на документите за въвеждане в експлоатация/разрешение за ползване на
общинската данъчна служба не може да се презюмира наличието на знание относно
извършването на нарушение и самоличността на нарушителя. Нарушението се счита за открито, когато има
необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на
нарушителя, респективно когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие
на поведение, действие или бездействие, на конкретно лице, което поведение от
обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. Видно от
материалите по делото, достатъчно данни за нарушителя в контекста на
гореизложеното са били налице към 02.10.2019 г., когато е направен опит за
подаване на декларацията. Именно тогава са станали известни факти, въз основа
на които може да се направи обоснован извод за наличието на съставомерно деяние
от страна на дружеството - жалбоподател. Нарушението е извършено на 21.05.2019
г., но то е било налице и е продължавало да се извършва и в деня на подаване на
декларацията. В настоящия казус нарушението и неговия извършител са установени
на 02.10.2019 г., поради което със съставяне на акта за установяване на
административно нарушение на същата дата - 02.10.2019 г., т.е. преди изтичане
на три месеца от откриване на нарушителя, не е допуснато съществено процесуално
нарушение, обуславящо отмяна на наказателното постановление. Съответно НП е
издадено в шестмесечен срок от съставяне на АУАН.
Не са налице основанията за отмяна на
издаденото НП, посочени в мотивите на ГОРС. След анализ на доказателствата по
делото касационният състав намира, че са спазени сроковете за съставяне на АУАН
и издаване на НП. Спазено е изискването за форма и съдържание на АУАН и НП,
които са издадени от компетентни органи.
Безспорно е доказано осъществяването на нарушението. Видно от АУАН и НП, в тях
ясно е описано извършеното нарушение – дружеството не е спазило
законоустановения двумесечен срок за подаване на декларация по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ, а такава е подадена четири месеца по-късно. Описано е кога е възникнало
задължението за деклариране, съответно кога е изтекъл срокът за деклариране и
кога е подадена декларацията. Описанието на нарушението е ясно и
непротиворечиво и очертава признаците на деянието от обективна страна.
Характерът на задължението предопределя и нарушението. То е извършено чрез
бездействие и е било налице във всеки един момент след изтичане на определения
от закона срок за извършване на действието.
Съответен с тежестта на нарушението е размерът
на наказанието /в минималния размер, предвиден в закона/, като е съобразена
липсата на извършени други нарушения. Липсват съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно-наказателното производство, а нормата на чл. 28 от ЗАНН е
неприложима, доколкото процесното нарушение не се характеризира с по-ниска
степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид.
Поради изложеното, обжалваното решение
следва да се отмени и вместо това да се постанови потвърждаване на НП.
|
|
|
|
|
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 178 от 02.07.2020
г. на Районен съд гр. Горна Оряховица по НАХД № 74/2020 г. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 9/08.11.2019
г., издадено от кмета на Община Лясковец, с което на „Аби“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Христо
Смирненски“, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.