Р Е Ш Е Н И Е
Номер 12.04.2021 г. Град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 23.02. 2021 г.
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ТРИФОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТАНЕВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
Секретар: ДИАНА И.
като разгледа
докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1129
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 345/10.03.2020г., постановено по гр.д. № 2181/2019
г. по описа на Районен съд - С.З., с което е отхвърлен предявения от А.И.А.
чрез неговата майка и законен представител Б.К.И. иск по чл. 432 от КЗ и по чл.
86 от ЗЗД срещу ЗАД „А.“ АД за осъждане на ответното дружество да заплати
обезщетение за причинени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания
вследствие на телесни увреждания на А.И.А. при ПТП на 29.05.2018 г. на бул. „**“
и ул. „**“ в гр. С.З. в размер на сумата от 15 500 лв. като частичен иск от 20
000 лв. ведно със законната лихва от 06.06.2018г.
Въззивникът
А.И.А., действащ лично със съгласието на майката Б.К.И., чрез адв К. обжалва
изцяло решението. Правят се оплаквания за допуснати процесуални нарушения, за
допуснати нарушения на материалния закон,
необоснованост и незаконосъобразност на решението. Направено е искане да
се отмени постановеното решение и да се осъди застрахователното дружество да
заплати на А.И.А. обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки, страдания и стрес
вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП, в размер на
сумата от 15 500 лв., частичен иск от 20 000 лв., представляваща
обезщетение за причиненитe му
неимуществени вреди. Претендира се законната лихва върху всяка една от сумите,
считано от 06.06.2018 г. до окончателното им изплащане.
Правят
се искания за повторна САТЕ, която да се изготви от вещо лице, различно от
вещото лице по първоинстанционното дело и да се допусне един свидетел – Пламен
Петров при режим на довеждане, за
установяване на обстоятелствата около настъпването на процесното ПТП. Претендира
разноските по делото.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемия ЗАД „А.“ АД ЗАД „А.“
АД, който моли да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди
първоинстанционното решение.
Окръжен
съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 432 от КЗ във вр.
с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът моли съда да
постанови решение, с което ЗАД “А.“ АД да заплати на Б.К.И., в качеството й на
майка и законен представител на А.И.А. обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес
вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП, в размер на
сумата от 15 500 лв., частичен иск от 20 000 лв. представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди. Претендирана
е законна лихва върху всяка една от сумите, считано от 06.06.2018 г.- датата на
която изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 430, ал. 1 от КЗ до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответното дружество
оспорва предявения иск като излага подробни съображения. Претендира разноски.
По делото не е
спорно, че на 29.05.2018 г. на ул. „**“ и ул. ,**“ в гр. С.З. е настъпило ПТП,
при което л. а. „Ауди Q 7” с ДК № **, управляван от Т.Б.К. не е пропуснала и
блъснала преминаващия по сигнализирана повдигната пешеходна пътека А.И.А.. В
резултат на реализираното ПТП са причинени телесни повреди на А.И.А..
За увреждащия л.а.
„Ауди Q7“, с рег. № ** има сключена с ответника застраховка “Гражданска
отговорност”, з.п. № ВG/11/117001721842/16.06.2017 г., със срок на валидност
една година, считано от 16.06.2017 г. до 15.06.2018 г.
Видно от
представените доказателства по делото преди завеждане на исковата молба
пострадалият чрез своите пълномощници е подал молба до ЗАД „А.“ АД с приложени
доказателства и искане за определяне на размер обезщетение. Пратката е получена
от ЗАД „А.“ АД на 21.06.2018 г. т.е. от тази дата е започнал да тече
тримесечния срок за изплащане на обезщетение. След получаване на тези документи
с първоначалната молба е поискана банкова сметка ***, която е представена на
застрахователя на 24.07.2018 г. По делото няма представени доказателства да е
налице отказ на застрахователя или определен размер на обезщетение, по което
увреденото лице да е изразило несъгласие.
На основание чл. 15
от ЗЗакр.Д е изслушан ищеца А.И.А.. Същият казва, че си спомня за инцидента.
Като стигнал до пешеходната пътека, която е срещу новия парк в града, гледал да
мине по-бързо. Колата ударила крака му и бил ожулен. Твърди, че „едни момчета“
го попитали къде живее и след ПТП го закарали до тях.
От разпита на
свидетелката Т.К.се установява, че пътният инцидент е бил към 5 следобед при
топло и ясно време. Свидетелката подчертава, че детето се ударило в калника,
като тя въобще не го видяла и предполага, че е тичал. Сблъсъкът е станал след
пешеходната пътека, като на предложената помощ А. отказал и се отдалечил като
„хукнал“ през градинката за вкъщи. След инцидента свидетелката Колева посетила
КАТ по съвет на свой приятел, където й взели проба за алкохол.
За претърпените
болки и страдания на ищеца са разпитани баща му И. А.И. и баба му - И. К.И..
И двамата свидетели
казват, че след инцидента А. бил нервен, отсъствал от училище, като си намалил
успеха. Спрял да тренира бокс и кракът още го болял от време на време -
например при застудяване.
По делото е
изготвена съдебно- медицинска експертиза, от която се установява, че А.И.А. е
получил охлузвания на дясна подмишница, дясна предмишница и десен лакът, както
и охлузване и кръвонасядане на дясна колянна става. Медикобиологичният признак
на тези увреждания е страдание, като лечението се изразява в покой, компреси и
обезболяване. Възстановителният период е 10 дни. Пострадалият е напълно
възстановен от травмите на процесното ПТП. Отбелязано е, че ищецът страда от
вродено заболяване - болест на О.Ш., което се проявява с болки в колянната
става, засилващи се при ходене. Данни за такова заболяване има още преди датата
на ПТП в приложена Етапна епикриза. Не са налице негативни прогнози по
отношение на здравословното състояние на ищеца, които да са във връзка с
претърпените от процесното ПТП увреждания.
В съдебна зала
вещото лице заявява, че конкретното увреждане от ПТП не се повлиява от
съществуващото заболяване, тъй като са налице съвсем повърхностни травми.
Заболяването е съществувало още преди датата на процесното ПТП и при
упражняване на спорт прогресира. Лекува се чрез покой и не следва да се
тренира, защото се утежнява положението. Вещото лице предполага, че към датата
на инцидента детето е можело да бяга, но това би му причинило болка.
Във въззивното
производство са назначени единична и тройна автотехнически експертизи.
От заключението на
единичната автотехническата експертиза се установява следното:
Автомобил Ауди Q7 с рег.№ **, управляван от Т.К.се
движи направо по бул. „**” в посока от запад на изток със скорост на движение
около 15 км/ч и опасна зона за спиране около 6 м. В същото време в посока от
север на юг, движещият се по ул. „**” пешеходец А.А. предприема пресичане на
булеварда, бягайки по пешеходната пътека със скорост на движение около 14,6
км/ч. Водачът Колева не възприема своевременно опасността (бягащото дете) и то
се удря с десния крак в областта на коляното в предно ляво колело на
автомобила. В резултат от удара тялото му полита напред и се удря в преден ляв
калник на МПС. Тъй като автомобилът е с вид на купето SUV, тялото на пешеходеца изпада в
страни върху терена, от лявата му страна. По данни на медицинските експертизи,
вследствие на ПТП пешеходецът е получил травматични увреждания по дясната
колянна става, дясната мишница, дясната предмишница и десния лакът.
ПТП е възникнало в светлата част на
денонощието. Времето е било ясно. Участъкът от пътя е с две платна за движение,
всяко от които има две пътни ленти. Лек автомобил Ауди се е движил в северната
(лявата) пътна лента на южното платно за движение. ПТП е възникнало на
повдигната, обозначена с пътна маркировка пешеходна пътека. Автомобилът е
приближавал мястото на ПТП движейки се по прав участък от пътя, преминавайки
преди това през друга пешеходна пътека, намираща се в близост до
местопроизшествието. Пътната настилка била суха, покритието на платното за
движение е асфалт. В материалите по делото няма данни видимостта да е била
ограничена.
Скоростта на движение на автомобила преди ПТП
е около 15 км/ч.
Пешеходецът се е движил със скорост около 14,6
км/ч.
Мястото на удара върху платното за движение е
настъпило:
По дължина на пътното платно - на около 3,85м
източно от източния край на разделителната ивица.
По ширина на пътното платно - на около 6,63 .м
северно от южната граница на платното за движение.
Първоначалният контакт за МПС е бил в предно
ляво колело и в преден ляв калник.
Техническата причина за настъпване на ПТП са
субективните действия на водача, който не възприема своевременно пресичащият
пешеходец и не предприема своевременно спиране на МПС, за да осигури
безопасното му преминаване на платното за движение.
ПТП е предотвратимо от страна на водача, ако
при приближаване на кръстовището с маркирана и повдигната пешеходна пътека
своевременно възприеме пресичащото по нея дете и предприеме спиране.
ПТП е предотвратимо
от страна на пешеходеца ако не предприеме пресичане на платното за движение.
Процесуалният
представител на ЗАД „А.“ АД е оспорил единичната автотехническата експертиза,
поради което въззивният съд е назначил тройна автотехническа експертиза, от
чието заключение се установява следното:
Към момента на
възникване и настъпване на ПТП пътната обстановка е следната:
Движение по бул.“**“ - двупосочно с по две
ленти за движение във всяко платно. Двете платна са разделени с разделителен
остров, който в зоната на процесното кръстовище е прекъснат.
Лентите за движение са разделени с
хоризонтална маркировка, с прекъснати разделителни линии и очертани граници.
Пътен участък в зоната на процесното
кръстовище - хоризонтален /за булевард Ц. С.В./
Осветление - дневна светлина, ясно време
Пътно покритие сухо асфалтово
Видимост: нормална без прегради по линията на
пряка видимост между водача, пешеходната пътека и пешеходеца.
Регулиране с пътни знаци на Т-образното
кръстовище - наличен пътен знак Д 17 „Пешеходна пътека“ за водача на лекия
автомобил.
Наличие на пешеходна пътека тип “Зебра“ на
бул. ** на западния подход на кръстовището, която е повдигната спрямо пътното
покритие на булеварда.
Скоростта на
движение на лекия автомобил към момента на удара и преди настъпване на ПТП е
около 25 км/ч (при движение в дясната лента на южното платно за движение).
Скоростта на
движение на пострадалия към момента на удара е в граници от 4 до 15 км/ч.
Мястото на удара се
намира изцяло в дясната лента на южното платно за движение и върху пешеходната
пътека, на около 3,9 м след източния край на разделителния остров, отстоящ
западно от кръстовището и 2,95 м на ляво от дясната /южна/ граница на южното
платно за движение.
Видно от
материалите по делото, съприкосновението на пешеходеца с автомобила е в
страничната част на предения ляв калник на автомобила.
Техническата
причина за сблъсъка е пресичането на коридорите на движение на пострадалия и
лекия автомобил.
Водачката на лекия
автомобил е имала техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП,
като реагира чрез предприемане на спиране, към момента на навлизане на
пострадалия на платното за движение. По този начин автомобила ще се установи
преди коридора на движение на пострадалия с достатъчно голям запас от
разстояние.
Пострадалия има
техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП, като не предприеме
пресичане на булеварда.
Техническите
причини за настъпване на ПТП са следните:
Липса на реакция от
страна на водачката на лекия автомобил за предприемане на спиране към момента
на навлизане на пострадалия на платното за движение;
Предприемане на
пресичане на булеварда от страна на пострадалия;
Водачът на
автомобила има техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП
независимо от хода на движение на пострадалия, като реагира чрез предприемане
на спиране към момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение.
Механизмът на
процесното ПТП е следният: На 29.05.2018г, около 17:20 ч., в град С.З., на
западния подход към Т-образно кръстовище между улиците „** и улица „**”, лек
автомобил АУДИ Q 7 с рег. № **
се движи в южната лента на южното платно за движение в посока от запад на изток
със скорост от около 25 км/ч и опасна зона за спиране около 12 м. Автомобила е
бил управляван от водачката Т.Б.К., която не предприема спиране към момента на
навлизане на пострадалия пешеходец (дете на 13 г.) на платното за движение - А.И.А..
Настъпва удар, като мястото на удара се намира изцяло в дясната лента на южното
платно за движение и върху пешеходната пътека, на около 3.9 м след източния
край на разделителния остров, отстоящ западно от кръстовището и 2,95 м на ляво
от дясната /южна/ граница на южното платно за движение.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл.
432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, наличието
на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 29.05.2018
г., по силата на което ЗАД „А.“ АД
е поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования л.а.
„Ауди Q7“, с рег. № ** трети лица, се установява от з.п. №
ВG/11/117001721842/16.06.2017 г., със срок на валидност една година, считано от
16.06.2017 г. до 15.06.2018 г.
Съдът намира, че
следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на
прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна
застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок
от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов
представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия
КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно
разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалият е предявил претенцията си за
изплащане на обезщетение пред ЗАД „А.“
АД, която е получена от ЗАД „А.“ АД на 21.06.2018 г. Поради това съдът
намира, че предявеният иск е допустим.
На следващо място следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай доколкото няма
постановена присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат
установени с доказателства в хода на настоящото производство.
От заключението на единичната и
тройна автотехническа експертиза е видно, че техническите причини за настъпване
на ПТП е липсата на реакция от страна на водачката на лекия автомобил за
предприемане на спиране към момента на навлизане на пострадалия на платното за
движение. Поради това въззивният съд намира, че водачът на л.а. „Ауди Q7“, с
рег. № ** е нарушил и разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗДвП, където е посочено, че всеки участник в движението с поведението си
не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците. На следващо
място ударът е настъпил върху маркирана пешеходна пътека на пътното платно за
движение на автомобили, поради което водачът е следвало да съобрази наличието
на пешеходна пътека, движението по същата, и да намали скоростта толкова, че да
може да спре при необходимост, което същият не е сторил и по този начин е
нарушил разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Освен това от съществено
значение е фактът, че към момента на произшествието ищецът е бил на 12 години и
като такъв той следва да бъде квалифициран като "дете" по смисъла на чл. 116 ЗДвП и се ползва
с особена закрила по смисъла на същата разпоредба.
С оглед изложеното
съдът намира, че допуснатите нарушения на водача на л.а. „Ауди Q7“, с рег. № **,
са в пряка причинна връзка с настъпИ. вредоносен резултат и следва да се
направи извод, че презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Поради това съдът
приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички признаци
/обективни и субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Относно размера на
иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според
ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
От заключението на
съдебно медицинска експертиза се установява, че А.И.А. е получил охлузвания на
дясна подмишница, дясна предмишница и десен лакът, както и охлузване и
кръвонасядане на дясна колянна става. Медикобиологичният признак на тези
увреждания е страдание, като лечението се изразява в покой, компреси и
обезболяване. Възстановителният период е 10 дни. Пострадалият е напълно
възстановен от травмите на процесното ПТП.
С оглед получените
от ищеца травми, съдът намира, че обезщетение в размер на 5 000 лв. напълно ще обезщети претърпените
неимуществени вреди от ищеца вследствие на претърпяното ПТП.
От страна на
ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия, тъй като ищецът е навлязъл на пътното платно тичайки, без да се
огледа и без да съобрази разстоянието до приближаващите се автомобили, движел
се е през кръстовището, въпреки наличието на пешеходна пътека и се е ударил в
страничната част на автомобила, след като същият вече го е подминавал.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на
закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията
или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 119, ал. 5 ЗДвП( ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила
от 26.01.2017 г.), при пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена
пътна маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е превишил
разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от ЗДвП,
имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за
настъпване на съответното произшествие".
Водачката
Т.Б.К. е допуснала нарушение на правилата на движение по пътищата, а именно чл.
119, ал. 1 ЗДвП, указващ на водачите, че при приближаване към пешеходна пътека,
водачът е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходна пътека или преминаващите по
нея пешеходци, като намали скоростта или спре. За пешеходеца няма
регламентирано законово задължение да дава предимство на задаващ се автомобил.
След като пешеходец е стъпил на пешеходна пътека и преминава по нея, водачът на
автомобила е този, който има задължението по чл. 119, ал. 1 ЗДвП да пропусне
стъпилите на пешеходна пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре, а не обратното.
Ето защо
съдът намира, че с поведението А.И.А. не е
допринесъл за настъпване на процесното ПТП и възражението за съпричиняване е
неоснователно.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава
в рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая
основателността на главния иск в посочения размер води до основателност и на
акцесорната претенция. В случая от представените доказателства се установява,
че водачът на л.а. „Ауди Q7“, с рег. № ** е уведомил ответното дружество за
настъпилото ПТП на 04.06.2018 г. /стр. 71 от първоинстанционното производство/.
При липса на данни по делото, а и твърдения от страните, за по-ранна дата на
уведомяване на ответника от застрахования или увреденото лице за настъпването
на процесното застрахователно събитие, настоящият състав на съда намира, че
лихвата за забава се дължи от 04.06.2018 г., но с оглед диспозитивното начало
лихвата за забава следва да се присъди от 06.06.2018 г. до окончателното
изплащане на дължимото обезщетение.
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е неправилно в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск от А.И.А. чрез неговата майка и законен представител Б.К.И.
против ЗАД „А.“ АД за заплащане на сумата от 5 000 лв., частичен иск от 20
000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания вследствие на телесни увреждания на А.И.А. при
ПТП на 29.05.2018 г. на бул. „**“ и ул. „**“ в гр. С.З. като вместо това постановява ЗАД „А.“ АД да заплати на А.И.А. действащ
със съгласието на неговата майка и законен представител Б.К.И. /към момента на
постановяване на въззивното решение, същият е вече непълнолетен/ сумата от 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, представляващи
болки и страдания вследствие на телесни увреждания на А.И.А. при ПТП на
29.05.2018 г. на бул. „**“ и ул. „**“ в гр. С.З., ведно със законната лихва от 06.06.2018 г. до окончателното плащане.
В останалата
обжалвана част решението, като краен резултат е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за
разноски в първоинстанционното производство:
От
представените по делото доказателства се установява, че ищецът е материално затруднено лице, поради което
адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.
Съгласно
нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за
адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830
лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените правила в
настоящия случай адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
помощ е в размер на 995 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е
регистриран по ЗДДС и адвокатските възнаграждения се претендират с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско
възнаграждение на адвокат П.К. за осъществено безплатна адвокатска помощ на
ищеца е в размер на 1 194 лв. с ДДС /995 х20% = 1 194 лв./.
С оглед изхода на делото ЗАД „А.“ АД следва
да заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство в размер на 385, 16 лв. с
ДДС съразмерно с уважената част от иска.
Ответното
дружество ЗАД „А.“ АД е внесло следните разноски: възнаграждение за
автотехническата експертиза в общ размер на 520 лв.; възнаграждение за съдебно
медицинската експертиза в размер на 50 лв. и депозит за свидетел в размер на 20
лв. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Общо
разноски 790 лева.
С оглед
изхода на делото А.И.А. действащ със съгласието на неговата майка и законен
представител Б.К.И. следва да заплати на ЗАД „А.“ АД направените разноски в
първоинстанционното производство в размер на 535, 16 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАД „А.“ АД следва да бъде осъден да заплати в
полза на Районен съд – С.З., сумата от
200 лв. за държавна такса, както и сумата от 96, 77 лв. за възнаграждение на
вещо лице по СМЕ, платена от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер
на иска.
По отговорността за разноските във въззивното
производство.
От
представените по делото доказателства се установява, че ищецът е материално затруднено лице, поради което
адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.
Съгласно
нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за
адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830
лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените правила в
настоящия случай адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
помощ е в размер на 995 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е
регистриран по ЗДДС и адвокатските възнаграждения се претендират с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско
възнаграждение на адвокат П.К. за осъществено безплатна адвокатска помощ на
ищеца е в размер на 1 194 лв. с ДДС /995 х20% = 1 194 лв./.
С оглед изхода на делото ЗАД „А.“ АД следва
да заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение за въззивното производство в
размер на 385, 16 лв. съразмерно с уважената
част от иска.
Ответното
дружество ЗАД „А.“ АД е внесло следните разноски: възнаграждение за тройна
автотехническата експертиза в общ размер на 2 142 лв. Съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за въззивното производство.
Общо разноски 2342 лева.
С оглед
изхода на делото А.И.А. действащ със
съгласието на неговата майка и законен представител Б.К.И. следва да заплати на
ЗАД „А.“ АД направените разноски във въззивното производство в размер на 1 586, 52 лв. съразмерно с отхвърлената
част от иска.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАД „А.“ АД следва да бъде осъден да заплати в
полза на Окръжен съд – С.З., сумата от
200 лв. за държавна такса, както и сумата от 209, 68 лв. за възнаграждение на
вещо лице по АТЕ, платена от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер
на иска.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 345/10.03.2020г., постановено по гр.д. №
2181/2019 г. по описа на Районен съд - С.З. в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от А.И.А. чрез
неговата майка и законен представител Б.К.И. против ЗАД „А.“ АД за заплащане на
сумата от 5 000 лв., частичен иск от 20 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания
вследствие на телесни увреждания на А.И.А. при ПТП на 29.05.2018 г. на бул. „**“
и ул. „**“ в гр. С.З. ведно със законната лихва от 06.06.2018г. до окончателното
плащане като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З.,,А. ” АД, с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр.С.***да заплати на А.И.А., ЕГН ********** с адрес:
*** действащ със съгласието на неговата майка и законен представител Б.К.И.,
ЕГН ********** със същия адрес сумата от
5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания вследствие на телесни увреждания на А.И.А. при
ПТП на 29.05.2018 г. на бул. „**“ и ул. „**“ в гр. С.З., ведно със законната
лихва от 06.06.2018 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 345/10.03.2020г., постановено по гр.д. № 2181/2019 г. по описа
на Районен съд - С.З. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА З.,,А.“ АД, с ЕИК*** със седалище
и адрес на управление: гр.С.***да заплати на адв. П.К. от САК, със съдебен
адрес: ***, офис 10 адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна
адвокатска помощ пред първоинстанционния съд в размер на 385, 16 лв. с ДДС съразмерно с уважената част от иска и
адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ във
въззивното производство в размер на 385,
16 лв. с ДДС съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА А.И.А.,ЕГН ********** с адрес: *** действащ със съгласието на неговата майка и законен представител Б.К.И.,
ЕГН ********** със същия адрес да
заплати на З.,,А. ” АД, с ЕИК*** със седалище и адрес на
управление: гр.С.***направените разноски в първоинстанционното производство в размер на 535, 16 лв. съразмерно с
отхвърлената част от иска и направените разноски във въззивното производство в размер на 1 586, 52 лв.
съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА З.,,А. ” АД, с ЕИК*** със седалище и адрес на
управление: гр.С.***да заплати в полза на Районен съд – С.З.,
сумата от 200 лв. за държавна такса, както
и сумата от 96, 77 лв. за възнаграждение
на вещо лице по СМЕ, платена от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер
на иска.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество ,,А.” АД, с ЕИК***
със седалище и адрес на управление: гр.С.***да заплати в полза на Окръжен съд –
С.З., сумата от 200 лв. за държавна такса, както и сумата от 209, 68 лв. за възнаграждение на
вещо лице по САТЕ, платена от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер
на иска.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.