№ 17462
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110135588 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1 ГПК.
Производство по делото е образувано по искова молба от П. Т. С. против
[**********], с която са предявени отрицателни установителни искове за признаване
за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи на дружеството-
ответник следните суми: сумата от 2495,45 лева, представляваща – главница,
представляваща непогасено задължение за периода от м.12.2001 г. до м.03.2004 г.;
сумата от 325,06 лева, представляваща законна мораторна лихва върху главницата до
05.05.2004 г., както и сумата от 56,41 лева, представляваща разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 09.08.2004 г. по гр.д.№ 03566/2004 г. по описа на СРС,
поради погасяването им по давност.
В исковата молба ищцата твърди, че по молба на ответника на 06.07.2011 г. било
образувано изпълнително производство въз основа на изпълнителен лист, издаден по
гр.д.№ 03566/2004 г. по описа на СРС против нейния брат П.Т.П., чиито единствен
наследник по закон е тя. По силата на същия брат й бил осъден да заплати на
дружеството 2495,45 лева, представляваща – главница, представляваща непогасено
задължение за периода от м.12.2001 г. до м.03.2004 г.; сумата от 325,06 лева,
представляваща законна мораторна лихва върху главницата до 05.05.2004 г., както и
сумата от 56,41 лева, представляваща разноски. Ищцата излага твърдения, че
вземанията са погасени по давност, тъй като преди образуване на изпълнителното
производство, било образувано друго такова пред ДСИ, прекратено на основание
1
чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 05.12.2007 г. Позовавайки се на обстоятелството, че
изпълнителния лист е издаден по реда на чл.237 ГПК /отм./, ищцата излага твърдения,
че давността е започнала да тече от последното валидно предприето от взискателя
изпълнително действие /05.12.2005 г./, а не от датата на прекратяване на
изпълнителното производство /05.12.2007 г./. По изложените в исковата молба доводи
и съображения, ищцата моли съда да постанови решение, с което да установи
недължимостта на процесните суми, тъй като вземанията са погасени по давност още
преди образуване на изп.д.№ 20118580401158 по описа на ЧСИ Д., съответно не би
могло да бъде осъществявано принудително изпълнение срещу нея. Претендират
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище
за недопустимост, а по същество за неоснователност на предявените искове. Сочи се,
че ищцата няма качеството „длъжник“ по изпълнителното дело. Излагат се доводи, че в
случая е приложима общата 5-годишна давност, като давностния срок е прекъсван
многократно от ответното дружество с подаване на молби за предприемане на
изпълнителни действия и такива са надлежно извършвани. Излага се, че с оглед
приетото с ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, давността за вземането
на дружеството не е текла до 26.06.2015 г. Поддържа се още, че по силата на чл.3 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, през периода от
13.03.2020 г. до 20.05.2022 г. давностните срокове не са текли, поради което и
давностния срок за процесното вземане се е удължил и не е изтекъл. По изложените в
отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на исковите претенции.
Претендира разноски, вкл.юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен изпълнителен лист, издаден на 09.08.2004 г. по гр.д.№
03566/2004 г. по описа на СРС, от който се установява, че П.Т.П. е осъден да заплати на
[**********] сумата от 2495,45 лева – главница, представляваща непогасено
задължение за периода от м.12.01 г. до м.09.04 г., ведно със законната лихва, считано
от 01.07.2004 г. до окончателното изплащане, сумата от 325,06 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата до 05.05.2004 г., както и разноски по делото в размер
на 56,41 лева.
Видно от отбелязването върху изпълнителния лист е, че въз основа на него е
било образувано изп.д.№ 3822/2004 г. по описа на ДСИ, което е било прекратено на
23.12.2009 г. Видно още от отбелязването на ДСИ е, че последното изпълнително
действие е било извършено на 05.12.2005 г.
По делото е приложен заверен препис от изп.д.№ 20118580401158 по описа на
ЧСИ У. Д. с район на действие Софийски градски съд, от което се установява, че
2
същото е образувано на 06.07.2011 г. по молба от настоящия ответник въз
гореописания лист
Видно от материалите по изпълнителното делото е, че след неговото образуване
ЧСИ е извършил справки относно проучване на имущественото състояние на
длъжника.
Със запорни съобщения от 04.08.2011 г. ЧСИ е наложил запори върху банкови
сметки на длъжника до размера на процесната сума.
С постановление от 22.07.2013 г. на ЧСИ е наложена възбрана върху
притежавана от длъжника ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с.К., общ.Б..
С молба от 26.06.2015 г. взискателят е поискал ЧСИ да наложи запор върху
вземания на длъжника, по която няма данни да са предприети действия.
С молба от 21.04.2017 г. взискателят е поискал ЧСИ да насрочи опис на
движими вещи, собственост на длъжника.
Със запорни съобщения от 14.08.2017 г. ЧСИ е наложил запори върху банкови
сметки на длъжника.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници е, че длъжникът
П.Т.П. е починал на 18.08.2022 г., като е оставил един наследник по закон – неговата
сестра П. Т. С. – настоящ ищец.
С постановление от 11.07.2023 г. изпълнителното производство е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът намира, че предявените искове са допустими, дори при данните от
изпълнителното дело, че преди да бъде изпратен заверен препис от същото по искане
на съда, то е било прекратено. Отделно от предходното, от изпълнителното дело се
установява, че настоящата ищца не е била конституирана като длъжник по делото, но
видно от приложеното по делото удостоверение за наследници е, че тя е единствен
наследник по закон на починалия длъжник, поради което безспорно за нея е налице
правен интерес от предявените искове. Следва да се има предвид, че длъжникът винаги
има правен интерес от това да установи със сила на пресъдено нещо, че вече не дължи
вземането, установено в полза на кредитора, с оглед осуетяване на риска от евентуално
ново образуване на изпълнително дело, което може да бъде направено във всеки един
момент от кредитора /в този смисъл е определение № 513/24.11.2016г. по ч.т.д.№
1660/2016г. на ВКС/. Длъжникът безспорно има интерес да бъде постановено решение,
с което да бъде признато със сила на пресъдено нещо, че вземането не съществува,
което да бъде може да бъде противопоставено във всеки един момент срещу издадения
в полза на кредитора изпълнителен лист /в този смисъл е определение № 338 по ч.гр.д.
№ 209/2018г. на ВКС/.
3
Съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД само предприемането на действия на принудително
изпълнение прекъсва давността и от всяко прекъсване започва да тече нова давност. Без
правно значение е, че не са извършвани поискани от взискателя изпълнителни действия
по вина на съдебния изпълнител, тъй като бездействие на последния не е предвидено
от закона като способ за спиране течението на давността. За прекъсването на давността
е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно
изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се
приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение, е погасено поради
давност. В т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва
да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане на взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и др.
В конкретния случай, видно от отбелязването върху изпълнителния лист, с което
изп.д.№ 3822/2004 г. по описа на ДСИ е прекратено е, че последното действие е било
извършено на 05.12.2005 г.
С оглед предходното, следва да се приеме, че от 05.12.2005 г. до датата на
образуване на изп.д.№ 20118580401158 по описа на ЧСИ У. Д., вземането е било
погасено с изтичане на 5-годищен давностен срок.
Дори да се приеме, че вземането по изпълнителния лист не е било погасено по
давност преди образуваното на изпълнителното дело по описа на ЧСИ Д., съответно
давност не е текла до 26.06.2015 г. /датата на обявяване на ТР № 2/26.06.2015 г./, то към
датата на подаване на исковата молба в съда – 27.06.2023 г., вземането по процесния
изпълнителен лист вече е погасено по давност. Това е така, тъй като от последното
4
валидно извършено изпълнително действие в производството по изп.д.№
20118580401158 по описа на ЧСИ У. Д. – наложен на 14.08.2017 г. запор върху
банкови сметки на длъжника, безспорно е изтекъл срок повече от пет години.
Предвид гореизложеното предявените отрицателни установителни искове са
основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищцата. По делото не е представен списък на разноските по чл.80 ГПК, но съдебната
практика е категорична, че това обстоятелство обуславя единствено невъзможност
страната да иска изменение на решението в частта му за разноските. При направено
искане от ищцата за присъждане на сторените по производството разноски, съдът
дължи произнасяне съобразно доказателствата по делото за тяхното извършване.
Видно от доказателствата по делото е, че ищцата е направила разноски за държавна
такса в размер на 115,08 лева и 480,00 лева за адвокатско възнаграждение. С оглед
предходното ответното дружество следва да бъде осъдено да й заплати сумата от общо
595,08 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от П. Т. С., ЕГН **********
срещу [**********], ЕИК [**********], със седалище и адрес на управление:
[**********] искове с правно основание чл.439, ал.1, вр.чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът
не дължи на ответника сумата от 2495,45 лева, представляваща – главница,
представляваща непогасено задължение за периода от м.12.2001 г. до м.03.2004 г.;
сумата от 325,06 лева, представляваща законна мораторна лихва върху главницата до
05.05.2004 г., както и сумата от 56,41 лева, представляваща разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 09.08.2004 г. по гр.д.№ 03566/2004 г. по описа на СРС,
поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [**********], ЕИК [**********], със
седалище и адрес на управление: [**********] да заплати на П. Т. С., ЕГН **********
сумата от общо 595,08 лева, представляваща направени разноски по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5