№ 1056
гр. ****, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.А
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430100592 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.410 от КЗ.
Постъпила искова молба от **** със седалище и адрес на управление
г***, чрез адв.П.А. против ****, адрес: гр.****, в която се твърди, че на
02.06.2021г. ищцовото дружество сключило застраховка “****” с „****, по
силата на която е бил застрахован за всички рискове лек автомобил марка
“****”, модел “****, със срок на действие на застраховката за периода от
03.06.2021г. до 02.06.2022г., за което е била издадена на застрахования
застрахователна полица № ****/02.06.2021г. Твърди се също, че на
04.08.2012г. в гр.****, по ****, пред автомивка „****“, ВЛ. СП. Д.,
управлявайки застрахования от ищеца лек автомобил, попаднал в
необезопасена и необозначена пълна с вода дупка на пътното платно,
стопанисвано от ****, при което били причинени материални щети на
автомобила, а именно: увредена задна дясна гума. Сочи се, че мястото на
ПТП-то не е било посетено от органите на **** и протокол за ПТП не е бил
съставен, съгласно Наредба № Із- 41/ 12.01.2009г.
1
за документите и реда за съставянето им при ПТП-та и реда за информиране
между ****, Комисията за финансов надзор и информационния център към
гаранционния фонд. Сочи се също, че свидетел на настъпилото ПТП било
лицето **** И., чиито показания били дадени в декларация приложена към
щетата. Твърди се, че за настъпилото застрахователно събитие е била
образувана щета № 470421212140042 /референтен № 50- 06000-1266/21/ по
описа на ****”. Твърди се, че щетата на застрахования автомобил възлязла на
сумата от 302,40 лв., която била заплатена от ищцовото дружество с преводно
нареждане на 13.08.2021г. на лизингополучателя ****. Навеждат се доводи,
че съгласно разпоредбата на чл.410 ал.1 т.1 от КЗ след изплащане на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу лицето, причинило вредите със своето действие или
бездействие, а съгласно чл.410 ал.1 т.3 КЗ срещу собственика на вещта и
лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинил
вреди на застрахования по чл.50 ЗЗД.
Съгласно чл.3 ал.1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътищата били
задължени да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че
да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на
околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни
средства.
В случая ответникът не бил обезопасил и обозначил с необходимата
маркировка неравността на републиканския път, като с бездействието си е
станал причина за възникване на ПТП, при което са причинени щети на
застрахования от ищцовото дружество автомобил. Като следствие от
изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде
осъден ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 302,40 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по процесната щета,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответникът Община гр.**** ангажира становище за неоснователност
на исковата претенция, тъй като няма доказателства за механизма на
настъпилото ПТП. Твърди, че не е доказано, че е пътното платно е било
2
неизправно.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото писмени доказателства прие за установено от фактическа и правна
страна следното :
Не се спори между страните и това се установява от приложения
препис на застрахователна полица №4704210500001334 от 02.06.2021г., че по
силата на Договор за застраховка „****”, сключен между ищцовото
дружество и „**** клон **** бил застрахован лек автомобил “***” с рег. №
ЕН **** КТ, със срок на действие на застраховката за периода от 03.06.2021г.
до 02.06.2022г.
Безспорно е също така и това се установява от приложения препис на
преписка по щета № 470421212140042/2021г., че на 05.08.2021г. при
ищцовото дружество е постъпило заявление от „**** за настъпило
застрахователно събитие по договора за застраховка с твърдения, че на
04.08.2021г., при движение по бул.”****” в гр.****, посока с.****, пред
автомивка „****“ автомобилът попаднал в голяма необезопасена дупка.
От представения опис заключение по щета, изготвено от застрахователя
се установява, че стойността на щетата, включваща части и труд е 302,40
лева. Такова по размер е било заплатено на собственика на процесния
автомобил на 14.06.2012г.
Спорни между страните са въпросите за механизма на настъпване на
процесното ПТП, къде е настъпило то, както и за наличието на причинно-
следствената връзка между произшествието и вредите. За изясняване на тези
въпроси са ангажирани гласни доказателства, както и е изслушано експертно
заключение.
Свидетелят ВЛ. СП. Д. заяви в показанията си, че управлявал
автомобила със скорост 50 км/ч. по бул.“****“, в посока с.****, като пътното
платно нямало обозначения за наличие на пътната неравност. Свидетелят
твърди, че гумата на автомобила е с технология, която позволява на продължи
при авария, за да може да се придвижи до сервиз, което ме позволило след
преминаване през дупката да продължи към сервиз. Твърди, че дупката била
голяма с остри ръбове и дълго време след инцидента не била заравнена.
Показанията на свидетеля кореспондират напълно със заключението на
3
назначената съдебно-автотехническа експертиза, в която вещото лице заяви,
че на посоченото място към момента съществуват нововъзстановени пътни
елементи от асфалтова настилка – има нова асфалтова настилка с размери по-
големи като ширина и дължина от посочените в доказателствата размери на
дупката. В заключение вещото лице заяви, че ПТП е станало преди една
година, което дава основание да се направи извод, че технически е възможно
да е съществувала денивелация с подобни размери. Твърди, че процесният
автомобил има сензори, чрез които при нарушаване на геометричните
размери на платното, при преминаване и деформация , на арматурното табло
се отразява съответния дефект. Вещото лице сочи в заключението, че от
приложения в делото снимков материал, се установява, че за да се получат
наличните деформации по задна дясна гума е необходимо косо преминаване
на гумата спрямо външната стена на участък с низходяща денивелация
спрямо основната пътна повърхност. Този участък трябва да е с широчина
повече от 30 см и с дължина по-голяма от контактната повърхност на гумата с
пътната настилка. С оглед приложения снимков материал, заключението
сочи, че е технически възможно уврежданията на процесния автомобил да
възникнат по начина, описан в материалите по делото и същите са в причинна
връзка с реализираното ПТП. В заключението си вещото лице посочва, че
стойността на нанесените щети при възстановяване в специализиран сервиз и
349,15 лева.
Съдът кредитира свидетелските показания, т.к. в тях се излагат лични
възприятия; кореспондират с другите събрани в производството
доказателства и няма основания за съмнение в тяхната достоверност. Съдът
изцяло възприема експертното заключение, като обективно, компетентно и
неоспорено от страните. Приложените копия на снимки на увредената гума са
обсъдени в заключението на вещото лице и също подкрепят установеното по
делото фактическа обстановка в частта относно настъпилите увреждания на
автовмобила.
При установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното : Съгласно разпоредбата на чл.410 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
4
Суброгацията на застрахователя включва и възможността той да предявява
искове за реализиране на отговорността по чл. 45 - 49 от ЗЗД, когато са
налице основанията за това. Установи се в настоящото производство
наличието на застрахователно правоотношение между ищеца, в качеството на
застраховател и трето по делото лице – „**** по застрахователна полица
№4704210500001334 от 02.06.2021г., по което правоотношение е бил
застрахован лек автомобил марка “****”, модел “****, със срок на действие
на застраховката за периода от 03.06.2021г. до 02.06.2022г. Установи се също
така, че в срока на действие на застраховката – на 04.08.2021г., е настъпило
застрахователно събитие, изразило се в увреждане на задна дясна гума на
автомобила. Въз основа на събраните гласни доказателства и изслушано
експертно заключение, съдът приема, че механизма на настъпване на
произшествието е описания в депозираното пред застрахователя уведомление
за настъпила щета, а именно преминаване през дупка на пътното платно.
Установи се от свидетелските показания, че на бул.“****“, в посока с.****,
пред автомивка „****“ в гр.****, управлявания от свидетеля В.С. автомобил
е преминал през дупка на пътното платно. Установи от експертното
заключение наличието на пряка причинна връзка между увреждането на задна
дясна гума на застрахования автомобил и преминаването му през такова
препятствие на пътя.
Съставянето на протокол за процесното ПТП от органите на **** не е
било задължително. Разпоредбите на чл.123, ал.1 от ЗДвП и чл.125 от ЗДвП
предвиждат, че при настъпване на ПТП с имуществени вреди и един участник
не е налице задължение за участвалото в ПТП лице да уведомява органите на
КАТ, както и последните в такъв случай нямат задължението да посещават
мястото на произшествието и да съставят протокол.
При така установеното, съдът намира за безспорно установен
фактическият състав, водещ до основателност на заявената претенция с
правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ. За да бъде уважен регресния иск на
суброгиралия се в правата на застрахованото лице застраховател, е
необходимо наличието, в кумулативна даденост, на следните предпоставки:
съществуването на валидно застрахователно правоотношение, въз основа на
договор за застраховка; наличие на изпълнение по договора от страна на
застрахователя-извършване на плащане на застрахователното обезщетение на
5
застрахованото лице, и наличие на отговорност на прекия причинител на
вредите, респ. лицето , под чиято отговорност се намира. Съобразно нормата
на чл.3, ал.2 от ЗП, Републикански пътища са автомагистралите, скоростните
пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват
транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна
мрежа, като на основание чл.30, ал.1 от ЗП, *** осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Това
свое задължение, собственикът на пътното платно *** е прехвърлило на
ответника Община ****, което се установява от приложения по делото
Споразумителен протокол от 09.10.2020г., където страните по същия са
договорили, организирането, възлагането и контрола на дейностите по
поддържането на републиканските пътища в границите на града да се
извършва от Общината. В чл.4 ал.2 страните са се споразумели, че
дейностите по поддържането трябва да бъдат извършвани така, че да осигурят
безопасни условия за движение на МПС, равностойни на тези извън чертите
на населеното място. В случая *** е прехвърлила отговорността за
поддръжката на пътищата на Общината, поради което съдът приема, че
правилно претенцията е насочена към Общината. Общината е именно лицето,
под чийто надзор се намира вещта- по смисъла на чл.49 от ЗЗД, не е изпълнил
задължението си по чл.30 от ЗП, за ремонт и поддържане на пътя, което от
своя страна е станало причина за настъпването на процесното ПТП и
възникването на щетите по автомобила. Както бе посочено по- горе, по
делото не се установи и по категоричен начин, изпълнение на задълженията
по поддържане на пътя от ответника, визирани в чл.4 ал.1 от Споразумителен
протокол от 09.10.2020г.
По отношение на размерът на претенцията, съдът намира за установено
следното: Регресното право на платилия застраховател, има за основа
плащането на сумата на увреденото лице-застрахован, и не зависи от
съдържанието на застрахователното правоотношение между тях. В случая
съдът дължи произнасяне в рамките на заявената претенция- сумата от 302,40
лева, въпреки заключението на ВЛ, което посочва размер на щетата от 349,15
лева.
С оглед на гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл.410,
ал.1, т.1 от КЗ, е основателен и следва да бъде изцяло уважен изцяло.
6
Съобразно изхода на делото, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
деловодни разноски в размер на 665 лева съобразно представеният списък по
чл.80 от ГПК, от които 50 лева държавна такса, 300 лева адвокатско
възнаграждение, 300 лева депозит за автотехническа експертиза и 15 лева
депозит за свидетел.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.410, ал.1 от Кодекса за застраховането,
****, адрес: гр.**** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ****, със седалище и адрес на
управление г***, сумата от 302,40 лева, представляваща заплатено
застрахователно обезщетение по застрахователна полица
№4704210500001334 от 02.06.2021г. и щета № 470421212140042/2021г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 03.02.2022г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК ****, адрес: гр.**** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на **** със седалище и адрес на управление г*** сумата
от 655 лв., представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ****ски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
7