Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 20 октомври 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, 6-ти състав в
публичното заседание на тринадесети октомври 2020 год. в състав:
Съдия: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря …… Бисерка Василева………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело № 423 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 ЗДвП(Закон за движение по
пътищата) във вр. с
чл.145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила жалба от И.Н.Т. срещу заповед № 20-1085-000781
от 13.07.2020г., издадена от Началник Сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР Русе, с която временно е отнето
свидетелството за управление на МПС на Т. до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца за нарушение по чл.174 ал.3 пр.1 ЗДвП.
Наведени са доводи за неправилност на оспорената заповед,претендира се незаконосъобразност на административния акт поради допуснати в
административното производство съществени нарушения на
административно-производствените правила, противоречие с материално-правните
разпоредби и с целта на закона – основания за оспорване съгласно чл.146, т.3,
т.4 и т.5 от АПК и се иска отмяната и.
Ответникът – Началник сектор
"ПП" към ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния представител юрисконсулт
Д., оспорва жалбата. Представя допълнително доказателства за компетентност на
органа, издал оспорения адм. акт. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсулт в размер на 200 лева.
Административният съд, като
обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като
извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по
чл. 168 от АПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Оспорената заповед е връчена на
нейния адресат на 13.07.2020 г., видно от отбелязването в разписката в самата
заповед, а жалбата против същата е подадена на 27.07.2020 г.по пощата, поради
което жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна – адресат на оспорената заповед, имаща
право и интерес от оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
С оспорената Заповед за прилагане
на прилагане на ПАМ № 20-1085-000781/13.07.2020 г. на Началник сектор
"Пътна полиция" към ОД на МВР – Русе спрямо жалбоподателя е приложена
принудителна административна мярка по чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца. За да приложи мярката, административният орган се е
мотивирал с това, че тя се налага, тъй като на 10.07.2020 г. в 22, 25ч. И.Т. е
управлявал собственото си МПС-л. а "Фолксваген голф" с рег. № Р5186РВ
като при проверка е отказол да бъде тестван с техническо средство за
установяване концентрация на алкохол в кръвта и при издаден талон за медицинско
изследване не е изпълнил предписанието за вземане на биологични проби за химическо-лабораторно
изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
В заповедта е направено
позоваване на АУАН № АА 550430 от 10.07.2020 г. /л. 2 от преписката/, съставен
срещу жалбоподателя
С подадената жалба се оспорват
фактическите установявания в Заповед за прилагане на ПАМ № 20-1085-000781/13.07.2020
г. на Началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР-Русе
За изясняване на спора от
фактическа страна в хода на съдебното производство са събрани гласни
доказателства по искане на ответната страна с оглед нейната тежест на доказване
на фактическите основания
Разпитаните като свидетели по
делото полицейски служители А.Д. и С.Д. излагат подробно фактическа обстановка, която
съдът намира за безспорна и непротиворечива, кореспондиращи на останалите
доказателства по спора-доклад за установени факти и предприети действия/ л.9 от
преписката/ и докладна записка/л.8 от преписката/
Освен тези гласни доказателства,
не на последно място по важност е факта, че в административната преписка се
намират два документа, които са официални, съставени са - от орган на държавната власт- това е талона
за изследване и за вземане на биологична проба за употребата на алкохол,
бланков номер № 0038836 И АУАН Те материализират записаното от полицейският
служител, в това му качество. Тези два документа, не са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК
от жалбоподателя.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП
предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения да се прилагат различни по вид
принудителни административни мерки. Процесната ПАМ е постановена на основание
чл. 171, т. 1, б. "б" от закона. Цитираната норма, в относимата
редакция съобразно датата на оспорената заповед, а именно редакцията на ДВ, бр.
2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г., разписва временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който
откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а,
4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
В тази връзка са представени
Заповед № 336з-1120/23.06.2017 г. на директора на ОДМВР – Русе, изменена със
Заповед № 336з-571 от 20.03.2018 г., с която той е оправомощил длъжностни лица,
които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 2 и
Началника на Сектор "Пътна полиция" към Областната дирекция,
допълнена със Заповед № 336з-334/12.02.2020 г. Заповедта е издадена на
основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и и Заповед рег. № 8121з-48 от 2015 г. на Министъра на
вътрешните работи. Последната заповед не е приложена по делото, но е ноторен
факт, че с нея Министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на
МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Съобразно това и в съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП Директорът на ОД на МВР - Русе, с горецитираната Заповед №
336з-1120 от 23.06.2017 г., изменена със Заповед № 336з-571 от 20.03.2018 г., е
делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП,
вкл. и на Началника на Сектор ПП при ОД на МВР – Русе
Оспорената заповед е постановена
в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП в хипотезата на управление на
превозно средство от водач при отказ да бъде проверен с техническо средство или
с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.
Конкретните факти се установяват еднозначно от приложените в административната
преписка писмени доказателства,и от събраните гласни доказателства .
Оспорената ПАМ е в предвидения от
закона срок решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Анализът на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП показва, че за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ
"временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач" с различна продължителност, в зависимост от конкретното
нарушение - до отпадане на основанието за това; до успешното полагане на
проверочен изпит; до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече
от един месец; до заплащане на дължимата глоба; до предоставяне на сключена
валидна застраховка; за срок от един месец; до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Прави впечатление, че логиката
на законодателя е да обвърже продължителността на ПАМ с конкретен юридически
факт – отпадане на основанието за прилагането й; решаване на въпроса за
отговорността, успешно полагане на проверочен изпит, предоставяне на сключена
валидна застраховка. Докато в другите случаи сбъдването на конкретния факт се
дължи на волята на лицето, по отношение на което е приложена ПАМ, то в
хипотезата на "решаване на въпроса за отговорността" това не зависи
от него. Затова и в тези случаи, освен настъпване на факта – решаване на
въпроса за отговорността, законодателят включва и горна времева граница на ПАМ.
Така определената продължителност очевидно държи сметка за две обстоятелства –
да се даде достатъчно време на компетентните органи да решат виновно ли е
лицето /затова и при по-леките нарушения по чл. 171, ал. 1, б.
"г" ЗДвП продължителността е до един месец, а в хипотезата
на чл. 171, ал. 1, б. "б", когато се касае не само до нарушение, но и
до извършване на престъпление – до 18 месеца/, по отношение на което е
приложена ПАМ, а от друга страна – да се постави горна граница на този срок, за
да се стимулират същите тези органи да си свършат работата своевременно, без да
се засяга необосновано дълго правната сфера на лицето. При тази законова
формулировка на продължителността на ПАМ съдът намира, че не е предоставено на
волята на прилагащия ПАМ, нито на съда да редуцира продължителността на
мярката, тъй като тя е определена в твърд размер и не подлежи на
индивидуализация.
Неоснователни са и възраженията,
че не е издадено НП. Реализирането на административнонаказателната отговорност
не е предпоставка за издаване на ПАМ.
Предвид изложеното, оспорването е
неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Ответникът е поискал присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че възнаграждението за
юрисконсулт следва да бъде определено в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП
вр. чл. 24 от НЗПП.
Воден от горните мотиви и на
основание чл. 172, ал. 1
и 2, пр. последно от
АПК, Административен съд – Русе,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на И.Н.Т. срещу заповед № 20-1085-000781 от 13.07.2020г., издадена от Началник
Сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР
Русе, с която временно е
отнето свидетелството за управление на МПС на И.Т. до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца
ОСЪЖДА И.Н.Т. ЕГН ********** *** сумата от 100. 00 лв. /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Съдия: