Решение по дело №362/2020 на Районен съд - Добрич

 

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Добрич 04.06.2020 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Добричкият районен съд,  наказателна колегия, осми състав, на четвърти юни две хиляди и двадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:

Председател: Веселин Стефанов Монов,

при участието на прокурор ..... и съдебен секретар Мария Атанасова,

като разгледа докладваното от районен съдия Веселин Стефанов Монов

А.Н.Д.№362 по описа на ДРС за 2020 година

на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК във вр. с чл.78а от НК,

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

           ПРИЗНАВА обв.А.Х.А. - роден на *** ***, с настоящ адрес ****, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че:

          На 14.02.2019 год. в гр.Добрич потвърдил неистина (че обичайното му пребиваване е в Република България) в писмена декларация, която по силата на Закон - чл.151, ал.5 от Закона за движението по пътищата се дава пред орган на властта – МВР за удостоверяване истинността на това обстоятелство, а именно, че обичайното му пребиваване е в Република България - престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

          На основание чл.78А от НК ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност обв. А.Х.А., с ЕГН **********  като му налага административно наказание - "глоба" в размер на 1000 /хиляда/ лева.

         ОСЪЖДА обв.А.Х.А. с гореснета самоличност да заплати сторените в досъдебното производство разноски в общ размер на 151,20 лв. (сто петдесет и един лева и двадесет стотинки)  по сметка на ОД на МВР – гр.Добрич.

         Решението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд-Добрич в 15 - дневен срок от съобщаването му на страните.  

               

 

                                                                                                    СЪДИЯ:

 

 

   М О Т И В И

 

По решение № 161/04.06.2020 година по А.Н.Д. № 362/2020 година

по описа на  Районен съд-град Добрич

 

           Производството е по реда на чл.375 от НПК и е образувано по предложение на ДРП за освобождаване на обвиняемия А.Х.А., с ЕГН **********  от наказателна отговорност и наказването мупо реда на чл.78А от НК, с оглед извършено престъпление, а именно:

           За това, че на 14.02.2019 год. в гр.Добрич потвърдил неистина (че обичайното му пребиваване е в Република България) в писмена декларация, която по силата на Закон - чл.151,ал.5 от Закона за движението по пътищата се дава пред орган на властта - МВР за удостоверяване истинността на това обстоятелство, а именно, че обичайното му пребиваване е в Реп.България - престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

         Районна прокуратура - гр.Добрич, редовно призована за съдебното заседание не се представлява от процесуален представител.

         Обвиняемият А.Х.А. редовно призован за съдебното заседание не се явява. Представлява се от процесуален представител - адв.Г.Г. *** /договорен защитник/. Със защитната си реч пред съда адв.Г. приема като правилна позицията на представителят на държавното обвинение, за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК, предвид наличието на въздигнати от законодателя като условие материално-правни предпоставки. В контекста на застъпената защитна позиция адв.Г. не оспори изложената от прокурора фактическа  обстановка и авторството на обвиняемия в инкриминираното престъпно деяние. Изрично посочи, че в конкретния случай, при определяне размера на адм. наказание съдът следва да съобрази ниската степен на обществена опасност на дееца, която несъмнено се обуславя от липсата на други водени наказателни производства, добрите характеристични данни по местоживеене и направените самопризнания пред разследващия орган,спомогнали за установяване на обективнати истина. Позовавайки се на посочените смекчаващи вината обстоятелства за дееца, защитникът пледира размерът на административното наказание „глоба” да се определи в самия законов минимум.

           Съдът прие, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, съобразно разпоредбата на чл.378, ал.1 от НПК, при условие, че е налице редовно призоваване на страните за съдебното заседание, независимо от обстоятелството, че не се явява обвиняемият и процесуален представител на РП - гр.Добрич. 

           Настоящото досъдебно производство е образувано на 30.04.2019 г. по реда на чл.212, ал.1 от НПК и е водено за извършено престъпление по чл.313,ал.1 от НК. Основание и законен повод за образуване на ДП е изпратено  уведомление до ГД „Национална полиция” от компетентните германски власти, заведено с вх. №328600-14982/26.03.2019 год., относно издадено свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ №********* на 15.02.2019 год. от Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Добрич на българския гражданин А.Х.А., с ЕГН ********** с адрес ***, което се явява в противоречие с изискването за „обичайно пребиваване”, регламентирано с Директива 2006/126/ЕО.

           С писмо с рег.№3286р-15105 от дата 01.04.2019 г. по описа на ГДНП –МВР преписката е изпратена по компетентност на съответните органи на ОД на МВР-Добрич.

          На 17.09.2019 г. А.Х.А., с ЕГН ********** е бил привлечен  в качеството на „обвиняем” за извършено престъпление по чл.313,ал.1 от НК „задочно”, което процесуално –слуедствено действие е осъществени при условията на чл.269, ал.3, т.1 и т.4 от НПК и при участието на служебен защитник. Предвид факта, че деецът не е установен на заявения от него постоянен адрес в Р.България, същият е бил обявен за ОДИ с телеграма № 26931/20.09.2019 г. на ГДНП-МВР. След щателното му  издирване и установяване на 13.12.2019 г. постановлението, с което е бил привличен в качеството на „обвиняем” е било предявено лично на дееца и при участието на упълномощен от него договорен защитник - адв.Г.Г. от ДАК. В хода на проведения разпит обв.А. не е признал вината си по повдигнатото му обвинение, като при повторно извършен разпит на последваща дата - 17.02.2029 г. заявил пред разследващия орган, че не желае да му бъдат предявявани материалите по разследването, което процесуално действие е осъществено пред упълномощения защитник, при спазване нормативните изисквания на чл.227 от НПК.

           След като подложи на анализ и преценка събраните по делото доказателства, както поотделно така и в тяхната доказателствена съвкупност, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

            Обвиняемият А.Х.А., към датата на извършване на инкриминираното престъпно деяние е имал обичайно пребиваване в град ****. От представените данни на германските власти черпим информация за пълния и точен адрес на дееца, където той е местопребивавал /л.5 – гърба от ДП/. По време на  обичайното си пребиваване в *** обв.А. упражнявал дейност по управление на МПС като водач, за което е санкциониран от германските власти по административен ред, с наложено адм.наказание „лишаване правото да управлява МПС” за определен срок. Съгласно действащото законодателство на Ф.Р.Германия, компетентните държавни органи изискали от обвиняемия да предаде издаденото му СУМПС, с оглед постановеното спрямо него „лишаване от правото да управлява МПС”. След като изпратил издаденото на негово име СУМПС А. решил да се върне в Р.България, воден от намерени да му бъде издадено друго /ново/ свидетелство.    

           На 14.02.2019 год. А. подал заявление пред Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр.Добрич, за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, като декларирал в писмена декларация приложена към заявлението , че „обичайното му пребиваване” – употребено в смисъла на § 6, т.46 от Закона за движението по пътищата, че не е в друга държава членка на Европейския съюз, а в Реп.България, посочвайки  за постоянен адрес ***. Декларирането на това релевантно за предмета на спора обстоятелство е извършено от дееца по нормативно установения ред – с изрична писмена декларация с правно основание - чл.151,ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Следва да се отбележи, че обвиняемият е бил наясно с декларираното от него невярно фактическо обстоятелство, доколкото в самата бланка изрично е отбелязано съдържанието на понятието „обичайно пребиваване в Р.България”, употребено в смисъла на понятието на §6,т.46 от Закона за движението по пътищата. В резултат на декларираното невярно обстоятелство от дееца, на 15.02.2019 год. от ОД на МВР-Добрич му е било издадено СУМПС с №*********. Отделно от това, в друга декларация по чл.160 от ЗДвП и чл.17,ал.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност, обвиняемият декларирал друго невярно обстоятелство, а именно, че издаденото на негово име СУМПС с № ********* не му е било отнето от органите на МВР, а е „изгубено”. Въпросната декларация, която по силата на цитираната законова разпоредба се попълва с цел удостоверяване истинността на някои обстоятелства, обвиняемият подписал собственоръчно, при което тя е  заведена по регистъра на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Добрич с вх. № 851000-1722/14.02.209 год. Изложените факти и обстоятелства недвусмислено потвърждават намеренията на дееца,включително и проявения от него „пряк умисъл”, а именно - да декларира невярно обстоятелство в декларация по чл.151, ал.5 от ЗдВП, че „обичайното му пребиваване” не е в друга държава членка на Европейския съюз, а в Реп. България, което да послужи като основание за издаване на ново СУМПС.

          Впоследствие, на 26.03.2019 год. в ГД „Национална полиция” е получено уведомлението от компетентните власти  на Ф.Р.Германия, относно издаденото СУМПС с №*********/15.02.2019 год. от Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Добрич на името на обв.А.Х.А., който се явява в противоречие с изискването за обичайно пребиваване”, регламентирано с Директива 2006/126/ЕО, доколкото лицето е имало обичайно пребиваване в ***.

          С оглед разкриване на обективната истина и събиране на достатъчно по обем доказателства, доказващи състава на инкриминираното престъпно деяние, в хода на досъдебното производство е била назначена графическа експертиза   №11/24.06.2019 г. година  със задача -   да се установи дали подписа и ръкописният текст в Декларация по чл.151, ал.5 от ЗДвП от дата 14.02.2019 г. са изпълнени от  обвиняемия А.. От изготвеното заключение на вещото лице е видно, че подписът и ръкописният текст в декларацията по чл.151, ал.5 и ал.7 отЗДвП  от дата 14.02.2019 г. от името на А.Х.А. са били изпълнени от обвиняемия А.Х.А..

Гореописаната и възприета от съда фактическа обстановка на процесното престъпно деяние се установява по безсъмнен и категоричен начин от събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, които съдът приобщи по предвидения процесуален ред, предвид характера на воденото съдебно производство по чл.78А от НК.

          Съдът, при преценка на доказателствата и доказателствените средства, за да формира вътрешното си убеждение на осн.чл.14 от НПК ги възприе, като непротиворечиви, взаимосвързани и установяващи по безсъмнен и категоричен фактите по делото, относно повдигнатото обвинение на дееца.

          Разпитан в хода на досъдебното производство обвиняемият А. не е признал вината си по повдигнатото му обвинение пред разследващия орган, посочвайки в защитната си теза, че е бил останал с убеждение, че СУМПС което той бил изпратил по пощата, след като му е било изискано от властите на Германия, е било изгубено. Лансираната защитна теза се опровергава изцяло от факта, че в попълнената декларация по чл.151,ал.5 от ЗДвП обвиняемият А. е декларирал невярно обстоятелство, че обичайното му пребиваване е в България, при условие, че е имал обичайно пребиваване в Германия, доколкото се е установил трайно да местопребивава в тази държава. На следващо място деецът е попълнил друга декларация по чл.160 от ЗДвП и чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност, в която декларирал друго невярно обстоятелство, че издаденото на негово име СУМПС с № *********, което всъщонст е предал на властите на Германия е било „изгубено”.

          За съставомерността на инкриминираното престъпление съдът счита, че от първостепенно правно значение се явява експертното заключение на вещото лице, изготвило в досъдебното производство графическата експертиза №11/24.06.2019 година.Видно от заключението на експерта, ръкописният текст и подписа в процесната декларация от дата 14.02.2019 г. по чл.151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП са били положени от обвиняемия А.Х.А..

Съдът счита, че от правно значение между посочените доказателствени източници, явяващи се в подкрепа на развитата обвинителна теза се явяват също  показанията на св.Румяна Димитрова Тодорова - служител в СПП към ОД на МВР-Добрич. От тях научаваме най-вече за самата административна процедура, при подаване на съответните документи, които се изискват от гражданите за издаване на СУМПС, както и произтичащите задължения за подателя, при деклариране истинността на определени обстоятелства в документите. Съобразени на плоскостта на останалите събрани по делото безспорни писмени доказателства, показанията на свидетелката Тодорова допринасят за разкриване на обективната истина по делото.

   Встъпвайки на общата доказателствена плоскост на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, експертното заключение на вещото лице по изготвената графическа експертиза, съдът прие, че след като на 14.02.2019 год. в гр.Добрич е потвърдил неистина (че обичайното му пребиваване е в Република България) в писмена декларация, която по силата на Закон - чл.151, ал.5 от Закона за движението по пътищата се дава пред орган на властта - МВР за удостоверяване истинността на това обстоятелство, а именно, че обичайното му пребиваване е в Република България, обвиняемият А.Х.А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.313, ал.1 от НК.

          В обективно отношение с престъплението са накърнени обществените отношения, свързани с правилното отправление на дейността на държавния и обществен апарат. Изпълнителното деяние на престъплението осъществено от дееца се изразява в съзнателно деклариране на неверни обстоятелства в декларация, послужила като основание на надлежните власти за издаване на официален документ. Неистинността в подадената пред длъжностните лица на СПП-КАТ при ОДМВР-Добрич декларация по чл.151,ал.5 от ЗДвП се изразява в отразяване на невярно обстоятелство от дееца, че  обичайното му пребиваване е в Реп.България, а не в Германия. Понятието „обичайно пребиваване” деецът е употребил в смисъла на §6, т.46 от ЗДвП съзнавайки, че по този начин декларира неистина в предоставената му за попълване декларацията, както и че въз основа на заявеното невярно обстоятелство, ще му бъде издадено СУМПС на негово име. Престъплението се явява довършено със самия факт на деклариране на неверните обстоятелства в процесната декларация, без да е нужно да са настъпили конкретни вредни последици от това /изцяло в тази насока е константната практика на ВС на РБ/.

                Към момента на извършване на престъпното деяние обвиняемият е бил наказателно отговорен субект – пълнолетен. Същият е разбирал свойството и значението на извършеното от него престъпление, могъл е да ръководи постъпките си и е съзнавал високата степен на обществена опасност на проявата. От субективна страна може да се приеме, че престъплението е осъществено от дееца при условията на „пряк умисъл”, по смисъла на 11, ал.2, пр.1 от НК. Същият е съзнавал е общественоопасния характер на престъплението, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от неправомерното си поведение и е искал пряко настъпването на тези последици. В случая се предполага и преследваната от дееца цел - с подаване на декларацията по чл.151,ал.5 от ЗДвП пред Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Добрич, в която е удостоверил неистина относно „обичайното си пребиваване” в България, да му бъде издадено ново СУМПС. Очевидно е , че обвиняемият е целял да избегне и негативните последици на административно-наказателната отговорност, във връзка с извършено от него адм.нарушение на територията на Германия, за което СУМП му е било иззето от властите на тази страна, лишавайки го от правото да управлява МПС за определен срок.

                    Съдът приема, че в конкретния казус са налице са всички посочени от законодателя в чл.78А от НК материално - правни предпоставки, за освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание „глоба”. Предпоставка за приложението на института „Освобождаване от наказателна отговорност” с налагане на административно наказание”, застъпен в глава двадесет и осма от НПК се явяват - чистото съдебно минало на обвиняемия, предвиденото наказание за това по вид престъпление, което е „лишаване от свобода до три години и „глоба” от сто до триста лева, обстоятелството, че до този момент А.Х.А. не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел от НПК, както и това, че от престъплението няма причинени и невъзстановени имуществени вреди. 

При индивидуализацията на наказанието, съдът се съобрази че степента  на обществена опасност на дееца е твърде ниска. Този извод се налага, след като съобразим чистото съдебно минало, липсата на други водени  наказателни производства по регистъра на ОСлО към Окръжна прокуратура –гр.Добрич и по информационния масив на ОДМВР – гр.Добрич спрямо дееца и добрите характеристични данни по местоживеене.

 Съдът, след като съобрази ниската степен на обществена опасност на обвиняемия и тази на престъпното деяние прие, че предвиденото в чл.78А от НК административно наказание „глоба” следва да се определи в законовия минимум, а именно –1000 /хиляда/ лева. Съдът прие, че така определено по размер наложеното наказание може да способства за реализиране на посочените в чл.36 от НК цели, респ. ще изиграе своя възпитателен и поправителен ефект по отношение на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави и едновременно с това, ще може да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове от обществото, да се въздържат от подобни противообществени прояви. При определяне размера на наказанието съдът съобрази и не доброто финансово положение на обвиняемия, който е безработен към момента и не реализира постоянни  доходи в чуждата държава.

          С настоящото решение съдът осъди обвиняемия А.Х.А. да заплати сторените в досъдебното производство разноски в общ размер на 151,20 лв. (сто петдесет и един лева и двадесет стотинки)  по сметка на ОД на МВР – гр.Добрич.

          Така мотивиран, съдът постанови настоящия съдебен акт.

 

                                                                                                       Съдия :