РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 07.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на девети март две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №569 по
описа за 2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.99 във връзка с чл.240 от Закона за задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул.“Панчо Владигеров“ №21, Бизнесцентър „Люлин – 6“, ет.2,
представлявано от изпълнителните директори ***, чрез процесуалния представител
юрисконсулт К.Т., срещу П.М.В. с ЕГН ********** ***, по чл.422 във връзка с
чл.415 от ГПК във връзка с чл.99 от Закона за задълженията и договорите във
връзка с чл.240 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите за признаването
за установено по отношение на ищеца, че ответницата има следните неплатени
парични задължения към него: 1) 500.32 лева (петстотин лева и тридесет и две
стотинки), представляваща дължима главница по договор за кредит за покупка на
стоки от 12.09.2007 г., вземането по което е прехвърлено от „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”ЕАД - гр. София на ищеца на 15.05.2015 г., заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (29.09.2010
г.) до окончателното плащане. 2) 99.71 лева (деветдесет и девет лева и
седемдесет и една стотинки), представляваща законната лихва за забава върху
главницата по договора за периода от 30.10.2008 г. до 29.09.2010 г., както и за
направените съдебно-деловодни разноски в заповедното и настоящото производство.
В исковата си молба ищцовото дружество е посочило, че на 12.09.2007 г. е сключен договор за паричен заем между „БНП
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ЕАД – гр. София (с предишно
наименование „ДЖЕТ ФАЙНЕНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“АД) и ответницата,
по силата на който е предоставена сума в общ размер на 1417.63 лева, от която
дължимата главница е в размер на 1071.61 лева и е уговорено заплащането на
договорна възнаградителна лихва в размер на 346.02 лева; сумата е била платима
на 17 месечни погасителни вноски, всяка от които с падеж на 30-то число на
съответния месец; П.М.В. е внесла 11 броя погасителни месечни вноски на обща
стойност от 917.31 лева, последната от които на 22.08.2008 г.; останали са
просрочени и непогасени 6 броя дължими вноски в общ размер на 500.32 лева; на 15.05.2015
г. между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ЕАД – гр. София и „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД – гр. София е бил сключен договор за цесия, по силата на
който процесното вземане (описано в
приложение №1 към договора) е прехвърлено
на ищцовото дружество; уведомлението за извършеното прехвърляне е изпратено на П.М.В.
още на 08.07.2015 г. на нейния адрес, но е останало непотърсено; при условията
на евентуалност се позовава на уведомлението за извършеното прехвърляне,
приложено към исковата молба по настоящото производство; поради неизпълнението
на задълженията от страна на ответницата на 29.09.2010 г. първоначалният
кредитор е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК и е издадена заповед за
изпълнение; впоследствие е издаден изпълнителен лист на 03.12.2010 г. и е
образувано изпълнително дело №607/2011 година по описа на ЧСИ с рег. №737 в
регистъра на КЧСИ; П.М.В. е депозирала възражение по реда на чл.423 от ГПК и с
определение по частно търговско дело №301/2018 година по описа на ДОС
възражението е прието, като делото е върнато на ДРС за изпращане на указания до
заявителя за предявяване на искове на основание на чл.415 от ГПК; съобщението
за предявяването на исковете е получено на 15.01.2019 г.; към момента на
подаването на исковата молба задълженията не са погасени, от което произтича и
правният интерес за воденето на установителното производство; настоява се за
уважаването на предявените искове и присъждането на сторените разноски в
установителното и настоящото производство.
В
законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба и
доказателствата към нея ответницата е посочила, че образуваното пред български
съд производство е недопустимо с оглед на нейното обичайно местопребиваване на
територията на друга държава – членка, в какъвто смисъл е и Регламент (ЕС)
№1215/2012 г.; исковете са недопустими, тъй като ищецът не е спазил
едномесечния срок за тяхното предявяване; исковете са неоснователни, тъй като
ответницата е внесла всички вноски редовно и в срок, погасявайки вземането; не
пази никакви платежни документи, защото същите са унищожени с изтичането на
давностните срокове; не е уведомявана за извършената цесия и тя не е породила
действие спрямо нея; подала е възражение срещу заповедта през 2018 г., но много
преди това и преди прехвърлянето му на цесионера давността е изтекла; исковете
са неоснователни и трябва да бъдат отхвърлени с присъждане на сторените съдебни
– деловодни разноски.
В становището си от 19.06.2019 г. процесуалният
представител на ищеца е посочил, че съгласно практиката на ВКС по реда на
чл.290 от ГПК получаването на уведомление за цесията в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърлено вземане представлява валиден способ
за уведомяване на длъжника (в този смисъл е Решение
№123/24.06.2013 г. по търговско дело №12/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС);
процесното вземане е прехвърлено на 15.05.2015 г. и затова последващото
универсално правоприемство на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ЕАД от „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ – клон България е без правно значение; неоснователно е
възражението на ответницата за изтекла погасителна давност, тъй като искът за
съществуване на вземането по чл.422 от ГПК се смята за предявен от момента на
подаването на заявлението по чл.410 от ГПК; освен това извършените по
изпълнителното дело действия се прекъснали погасителната давност – с
изпратената на ответницата покана за доброволно изпълнение е насрочен опис на
движими вещи за 30.05.2011 година; на 10.12.2012 г. с разпореждане на съдебния
изпълнител е насрочен опис на движими вещи за 23.02.2013 г.; на 10.06.2014 г.
отново с разпореждане е насрочен опис на движими вещи за 23.07.2014 г.;
последвало е ново насрочване на дата за опис на движими вещи за 18.02.2016 г.,
както и впоследствие за 04.05.2016 г.; през май 2017 година е наложен запор
върху банковите сметки на длъжницата в „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“АД и „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД; всички изброени изпълнителни действия прекъсват
погасителната давност относно вземането и са изрично посочени в т.10 от
Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело №2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС – „Прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 от
Закона за частните съдебни изпълнители, като насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица“. В становището си от 07.02.2020 г. „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД –
гр. София заявява, че на 22.01.2020 г. по неговата банкова сметка ***.25 лева,
преведена от ЧСИ по изпълнително дело №607/2011 година, по което длъжник е ответницата;
в заключението на вещото лице по изготвената съдебно – счетоводна експертиза
тази сума неправилно е била отразена като редовна вноска по кредита в нарушение
на чл.76 ал.2 от Закона за задълженията и договорите, според който най-напред
се погасяват разноските, след това лихвите и накрая главницата; по делото от
2011 година насам са натрупани разноски и лихви в много по-голям размер,
отколкото е постъпилото плащане от 68.25 лева; в заключението сумата от 68.25
лева е била директно извадена от непогасеното задължение в размер на 500.34
лева и е направен погрешен финален извод за остатък от 432.09 лева; иска в тази
част заключението да не бъде ценено; настоява за уважаването на предявените
искове и присъждането на сторените разноски, като прави евентуалното възражение
за прекомерност на заплатеното на процесуалния представител на другата страна
адвокатско възнаграждение.
В молбата си от 06.03.2020 г. ответницата
чрез своя процесуален представител е посочила, че предявените искове са
недопустими, тъй като са предявени на 14.02.2019 г., т.е. повече от два месеца
след получаването на съобщението по чл.415 ал.4 от ГПК от първоначалния
заявител (на 05.11.2018 г.); в т.10б) от
Тълкувателно решение №4/2013 г. по тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
е прието, че при частно правоприемство при прехвърлянето на вземането чрез
договор за цесия, настъпило в периода след издаването на заповедта за
изпълнение до предявяването на иска по реда на чл.422 от ГПК, легитимиран да
участва в производството по установителния иск е цедентът, а приложение намира
нормата на чл.226 от ГПК; легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е
спазил срока по чл.415 ал.1 от ГПК; затова ВКС счита, че искът би могъл да се
предяви и от цесионера при спазването на срока по чл.415 ал.1 от ГПК, който по
отношение на него тече от датата на връчването на указанията на съда на
цедента; в случая цесионерът не е спазил едномесечния срок за предявяване на
иска, което е основание за обезсилването на издадената заповед за изпълнение и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист; настоява за присъждането на
сторените разноски, включително заплатен адвокатски хонорар.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените искове са процесуално
допустими.
Неоснователни са възраженията на
ответницата за неспазването на посочения в чл.415 ал.4 от ГПК едномесечен срок
за предявяването на исковете. Видно от документите по приложеното частно гр.
дело №4584/2010 г. по описа на ДРС, след приемането на възражението на
длъжницата по реда на чл.423 от ГПК с разпореждане от 22.10.2018 г. съдът е
указал на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ – клон България да предяви искове
за установяване на вземането си. Това съобщение действително е връчено на
05.11.2018 г., но не на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ – клон България, а
на вече несъществуващото „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ“ЕАД – гр. София (съгласно извършената справка в търговския регистър
последното е прекратило съществуването си на 24.04.2018 г. и се е преобразувало
чрез вливането му в „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ – клон България). Това е посочено и в молбата на самата ответница от
29.10.2018 г., която е пожелала връчването да бъде извършено не на заличеното
дружество, а на неговия правоприемник. След като съобщението е връчено на вече
несъществуващо според публичния регистър дружество, то връчването е нередовно и
не следва да бъде зачетено. Затова едномесечният срок за предявяването на исковете
не е започнал да тече, а доколкото по частно гр. дело №4584/2010 г. по описа на
ДРС липсва върнат обратен отрязък от изпратената призовка вече до цесионера на
процесното вземане за предявяването на исковете в съответствие с разпореждането
от 12.12.2018 г., то същият не е бил изтекъл към момента на подаването на
исковата молба по настоящото производство и исковете са процесуално допустими.
Относно другото наведено в отговора на исковата молба възражение, че
образуваното пред български съд производство е недопустимо с оглед на обичайното
местопребиваване на ответницата на територията на друга държава – членка, в
какъвто смисъл е и Регламент (ЕС) №1215/2012 г. – то също е неоснователно и
това е изрично стабилизирано с оглед на произнасянето на настоящия съдебен
състав с протоколно определение от 15.07.2019 г. чрез отхвърляне на
възражението за неподсъдност на делото, което е потвърдено с Определение
№808/20.09.2019 г. по въззивно частно гр. дело №636/2019 г. по описа на ДРС.
Разгледани по същество, предявените искове
са частично основателни.
Съгласно представения (на лист 7-11 от
делото) договор, на 12.09.2007 г. (т.е.
преди приемането на действащия Закон за потребителски кредит, като според §5 от
същия той не се прилага за сключените преди влизането му в сила договори) “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”ЕАД – гр. София (с тогавашно наименование „ДЖЕТФАЙНЕНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“АД
– гр. София) и П.М.В. са сключили договор за
кредит за покупка на стоки №CRED-05300930;
размерът на уговореното задължение на ответницата към ищеца е бил 1417.63 лева (в това число 1071.61 лева главница и
договорна възнаградителна лихва в размер на 346.02 лева); сумата е била дължима на 17 месечни погасителни
вноски
(платими до 30-то число на всеки месец
през следващите 17 месеца след сключването на договора). Според неоспореното заключение (в този смисъл е и посоченото в исковата молба) П.М.В. е направила 11 броя погасителни месечни вноски на
обща стойност от 917.29 лева, последната от които на 22.08.2008 г.; останали са
непогасени 6 броя дължими вноски в общ размер на 500.34 лева.
Ищцовото дружество е ангажирало
доказателства както за валидното съобщаване на договора за цесия на длъжника,
така и относно обстоятелството какво точно вземане срещу ответницата му е
прехвърлено. В постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №3/16.04.2014 г.
по търговско дело №1711/2013 г. по описа на І т.о. на ВКС относно поставения
въпрос за значението на уведомяването на длъжника за цесията, изходящо от
цедента, но извършено с предявяването на исковата молба от цесионера като
настъпил в хода на производството по предявен от цесионера срещу длъжника иск
за събиране на цедираното вземане факт, е прието, че уведомление, изходящо от
цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника
със същата, представлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.99 ал.3
пр.1-во от Закона за задълженията и договорите, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание на чл.99 ал.4 от Закона за
задълженията и договорите; то следва да бъде съобразено като факт от значение
за спорното право, настъпил след предявяването на иска на основание на чл.235
ал.3 от ГПК (в този смисъл е и Решение №123/24.06.2009 г. по търговско дело
№12/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС). Такава е настоящата хипотеза, като към исковата
молба (на лист 12 - 21 от делото) са представени процесният договор за
прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г.; изрично пълномощно, с което цедентът
упълномощава цесионера да изпрати уведомленията до длъжниците във връзка със
сключения договор за цесия (на лист 21); потвърждение за сключената цесия; приложение №1 към
договора (на лист 17 – 19 от делото, а пълният списък е на лист 53 – 55 от
приложеното изпълнително дело №607/2011 г. по описа на ЧСИ с рег. №737 в
регистъра на КЧСИ) за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) с изрично
посочване на конкретните прехвърлени вземания (в приложението е отразено
прехвърлянето на вземането от ответника по процесния договор за покупка на
стоки №CRED-05300930 на ищеца, като неплатеният остатък по него по
изпълнителното дело е бил в размер на 500.32 лева, 359.50 лева съдебни разноски
и 315.63 лева законни лихви); уведомително писмо за извършеното прехвърляне на
вземания от представител на упълномощения цесионер. В този случай според
съдебната практика на Окръжен съд – Добрич, обективирана в Решение
№16/17.02.2016 г. по въззивно търговско дело №6/2016 г. и Решение
№115/12.10.2016 г. по въззивно търговско дело №177/2016 г., депозирането на
исковата молба, която е придружена с документите, обективиращи цесията, следва
да се счита за съдебна форма на предявяване на цесията спрямо длъжника и трябва
да бъде съобразено от съда.
Процесните задължения не са погасени по
давност. Съгласно чл.422 ал.1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята за
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, т.е. в настоящия случай от 29.09.2010 г.; според
чл.115 буква ж) от Закона за задълженията и договорите давността не
тече докато трае съдебният процес относно вземането, т.е. от 29.09.2010 г. до
настоящия момент; доколкото процесните задължения са за периода след 30.09.2008
г., то към 29.09.2010 г. давността за никое от тях не е била изтекла.
Независимо от горното трябва да се отбележи, че сами по себе си и извършените
по изпълнителното дело действия се прекъснали погасителната давност според
изискания заверен препис от изпълнително дело №607/2011 г. по описа на ЧСИ с
рег. №737 в регистъра на КЧСИ – с молбата за образуване на изпълнителното дело
взискателят и с молбата си от 19.08.2015 г. цесионерът са възложили на частния
съдебен изпълнител извършването на всички действия по реда на чл.18 от Закона
за частните съдебни изпълнители; с изпратената на ответницата покана за
доброволно изпълнение е насрочен опис на движими вещи за 30.05.2011 година; на
10.12.2012 г. с разпореждане на съдебния изпълнител е насрочен опис на движими
вещи за 23.02.2013 г.; на 10.06.2014 г. отново с разпореждане е насрочен опис
на движими вещи за 23.07.2014 г.; последвало е ново насрочване на дата за опис
на движими вещи за 18.02.2016 г., както и впоследствие за 04.05.2016 г.; на
02.05.2017 година е наложен запор върху банковите сметки на длъжницата в
„СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“АД и „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД; всички
изброени изпълнителни действия прекъсват погасителната давност относно
вземането и са изрично посочени в т.10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г.
по тълкувателно дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – „Прекъсва давността
предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 от Закона за частните съдебни
изпълнители, като насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица“.
Неоснователни са възраженията на ответницата, че била внесла всички
вноски редовно и в срок, погасявайки вземането, но не пази никакви платежни
документи, защото същите са унищожени с изтичането на давностните срокове. Ищецът
е доказал наличието на валидно сключен договор за кредит за покупка на стоки (потребителски
кредит); ответницата въпреки дадените с доклада по делото указания не е
доказала наличието на каквито и да е плащания по договора извън признатите с
исковата молба, което е потвърдено от заключението на вещото лице. Поради
липсата на доказателства за извършено съобщаване на предсрочното прекратяване
на договора на длъжницата претенциите следва да бъдат счетени за дължими на
основание на изтичането и падежирането на всички 17 уговорени месечни вноски
към 27.02.2009 г., т.е. преди подаването на заявлението по чл.410 от ГПК.
Дължимите остатъчни размери на главницата и договорната лихва след извършените
плащания на 11 от вноските са посочени от вещото лице в таблица 3 от
заключението и са в размер съответно на 447.24 лева и 53.10 лева. Доколкото с
исковата молба, а и със заповедта за изпълнение претендираната главница е
500.32 лева (очевидно неправилно в тази сума
реално са включени главницата и договорната лихва), то предявеният иск за установяване на дължимостта на
главницата е основателен за сумата от 447.24 лева, заедно със законната лихва
върху нея от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (29.09.2010 г.)
до окончателното плащане, като трябва да
бъде отхвърлен за разликата от 447.24 лева до 500.32 лева. В заключението си
вещото лице е посочило, че на 22.01.2020 г. по сметката на взискателя ЧСИ е
превел сумата от 68.25 лева, като я е приспаднало от дължимата дванадесета
вноска; в съдебното заседание на 10.02.2020 г. е заявило, че не може да прецени
дали става въпрос за главница или разноски по изпълнителното дело; затова преди
последното съдебно заседание е изискана служебна справка от частния съдебен
изпълнител, която е приложена на лист 175 от делото и от нея става ясно, че с
тази сума от 68.25 лева всъщност са погасени платени от взискателя такси и
разноски по изпълнителното дело, но не и главница и/или лихви по самото
задължение. В този случай при липсата на предсрочна изискуемост на цялата
главница към 30.10.2008 г. дължимата законна лихва следва да бъде изчислена
като сбор от законните лихви върху всяка една от падежиралите (през периода от
30.09.2008 г. до 28.02.2009 г.) вноски от главницата за периода от 30.10.2008
г. (за първите две вноски с падежи на 30.09.2008 г. и
30.10.2008 г.) и от нейния падеж (за останалите 4 вноски) до 29.09.2010 г. (тази
претенция се основава на общите правила на чл.86 от Закона за задълженията и
договорите, като е значително по-малка от уговорената неустойка за забава в т.5
от договора в размер на 5 лева на ден). С оглед на посоченото по-горе, че
сумата от 500.32 лева включва не само главница, но и договорна лихва, то
размерите на дължимите законни лихви трябва да се изчислят само върху
главницата, а не върху сбора от главница и договорна лихва по всяка една
вноска. Точният падеж и размер на всяка една от главниците е посочен в
погасителния план (на лист 151 от делото – таблица 3 от заключението на вещото
лице) – падежиралата на 30.09.2008 г. част от главницата е в размер на 68.62
лева и законната лихва върху нея за периода от 30.10.2008 г. до 29.09.2010 г. е
в размер на 15.81 лева (изчислена с лихвения калкулатор за изчисляване на
законна лихва, намиращ се в сайта на Националната агенция по приходите – с
оглед спестяването на разноски на страните по делото не е назначавано вещо лице
за законната лихва); падежиралата на 30.10.2008 г. част от главницата е в
размер на 70.88 лева и законната лихва върху нея за периода от 30.10.2008 г. до
29.09.2010 г. е в размер на 16.33 лева; падежиралата на 30.11.2008 г. част от
главницата е в размер на 73.23 лева и законната лихва върху нея за периода от
30.11.2008 г. до 29.09.2010 г. е в размер на 15.88 лева; падежиралата на 30.12.2008 г. част от
главницата е в размер на 75.64 лева и законната лихва върху нея за периода от
30.12.2008 г. до 29.09.2010 г. е в размер на 15.41 лева; падежиралата на
30.01.2009 г. част от главницата е в размер на 78.14 лева и законната лихва върху
нея за периода от 30.01.2009 г. до 29.09.2010 г. е в размер на 14.89 лева;
падежиралата на 28.02.2009 г. част от главницата е в размер на 80.73 лева и
законната лихва върху нея за периода от 28.02.2009 г. до 29.09.2010 г. е в
размер на 14.48 лева; общият сбор от
посочените законни лихви, изчислен с лихвения калкулатор за изчисляване на
законна лихва, намиращ се в сайта на Националната агенция по приходите, е в
размер на 92.80 лева, поради което искът за законна лихва трябва да бъде уважен
за тази сума и отхвърлен за разликата от 92.80 лева до 99.71 лева.
В
съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно
дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
поради което ответницата трябва да бъде осъдена да заплати поисканите разноски
по частно гр. дело №4584/2010 г. по описа на ДРС съразмерно на уважената част
от исковете, т.е. в общ размер от 112.50 лева (от 25 лева заплатена държавна
такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение). На основание на чл.78 от ГПК
на ищеца следва да бъдат присъдени разноските по настоящото производство
съразмерно на уважената част от исковете, т.е. в общ размер на 359.10 лева (от 25 първоначално
заплатена държавна такса, 50 лева довнесена държавна такса, 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, 24 лева внесена такса за издаването на препис от
изпълнителното дело и 200 лева заплатен депозит за изготвянето на заключението
на вещото лице). На ответницата трябва да бъдат присъдени сторените разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете, т.е. в размер на 47.99 лева (от
480 лева заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС – същото не е
прекомерно с оглед на предявените два иска и проведените 5 съдебни заседания).
Водим
от горното, на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.99 във връзка с чл.240 от
Закона за задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и
договорите, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК в отношенията между страните по делото, че П.М.В. с ЕГН **********
*** има следното неплатено парично задължение към „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ“ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Панчо
Владигеров“ №21, Бизнесцентър „Люлин – 6“, ет.2, представлявано от
изпълнителните директори ***, (за което е издадена Заповед за изпълнение
№436/01.10.2010 г. по частно гр. дело №4584/2010 г. по описа на ДРС) – в размер
на 447.24 лева (четиристотин четиридесет и седем лева и двадесет и четири стотинки),
представляваща дължима главница по договор за кредит за покупка на стоки от
12.09.2007 г., вземането по което е прехвърлено от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС”ЕАД - гр. София на ищеца на 15.05.2015 г., заедно със законната лихва
върху нея от датата на подаването на заявлението (29.09.2010 г.) до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от 447.24 лева до първоначално предявения размер от 500.32
лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК в отношенията
между страните по делото, че П.М.В. с ЕГН ********** *** има следното неплатено
парично задължение към „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. София, бул.“Панчо Владигеров“ №21, Бизнесцентър
„Люлин – 6“, ет.2, представлявано от изпълнителните директори ***, (за което е
издадена Заповед за изпълнение №436/01.10.2010 г. по частно гр. дело №4584/2010
г. по описа на ДРС) – в размер на 92.80 лева (деветдесет и два лева и осемдесет
стотинки), представляваща законната лихва за забава върху главницата по договора
за кредит за покупка на стоки от 12.09.2007 г. за периода от 30.10.2008 г. до
29.09.2010 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от 92.80 лева до
първоначално предявения размер от 99.71 лева.
ОСЪЖДА П.М.В. с
ЕГН ********** *** да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Панчо Владигеров“
№21, Бизнесцентър „Люлин – 6“, ет.2, представлявано от изпълнителните директори
***, направените разноски по гр. дело
№569/2019 г. по описа на ДРС съразмерно на уважената част от исковете в размер
на 359.10 лева (триста петдесет и девет лева и десет стотинки), както и направените
разноски по частно гр. дело №4584/2010 г. по описа на ДРС съразмерно на установените
като дължими суми, т.е. в размер на 112.50 лева (сто и дванадесет лева и
петдесет стотинки).
ОСЪЖДА „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул.“Панчо Владигеров“ №21, Бизнесцентър „Люлин – 6“, ет.2,
представлявано от изпълнителните директори ***, да заплати на П.М.В. с ЕГН **********
*** направените разноски по гр. дело №569/2019 г. по описа на ДРС съразмерно на
отхвърлената част от исковете в размер на 47.99 лева (четиридесет и седем лева
и деветдесет и девет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: