Р
Е Ш Е Н И Е № 35
20.03. 2020 год. гр. Чирпан
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Чирпан, втори състав
На
09. 03. 2020 год.
В
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар:
М. ХАЛАЧЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 674 по описа за 2019
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от М.Д.Д., ЕГН **********,***
против Д. г. „ Д“, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: с. О.,
общ.Бр.Д., обл. Ст.З., с правно основание чл. 357 от КТ / иск по чл. 222 ал.3
изр. Последно от КТ във вр. с чл. 219 ал.6 от ЗПУО/ и цена на иска 8591,23лв.
Ищцата изнася в ИМ, че с посочения ответник била в
трудовоправни отношения до 03.12.2016 г., на която дата била освободена по нейна
молба. Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение била придобила
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като през последните десет
години от трудовия й стаж заемала длъжност на педагогически специалист в
държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на
предучилищното и училищното образование, по смисъла на чл.219, ал.б от Закона
за предучилищно и училищно образование (ЗПУО) във връзка с чл.222, ал.З от КТ.
Предвид на това имам право на обезщетение в размер на брутното ми трудово
възнаграждение (БрТрВ) за срок от 10 месеца съгласно посочения по-горе законов
текст. Ответникът обаче й заплатил обезщетение в размер на БрТрВ само за два
месеца като за останалите осем месеца отказал да й заплати такова. Аргументът
за отказа бил, че от събраните документи, трудова и осигурителна книжка,
справки-извлечения от НАП се установявало, че полагала труд и като
самоосигуряващо се лице, поради което не попадала в кръга от лица, за които били
изпълнени предпоставките на чл.222, ал.3, изр. последно на КТ, съответно
чл.219, ал.6 от ЗПУО. Счита, че тълкуването на ответника по посочения текст не
е правилно и противоречи на съдебната практика в тази насока.
Твърди още, че брутното й трудово
възнаграждение към времето на прекратяване на трудовото правоотношение било
835,00 лв. на месец, при което неизплатената част от обезщетението възлизала на
6680.00 лв.
Моли
съда, да постанови решение, с което да
осъди ДЕТСКА ГРАДИНА „Д.“, ЕИК **********. с адрес на управление: с.О.. общ.Б.,
да заплати на нея, М.Д.Д., ЕГН **********,
адрес: ***. сумата 6680,00 лв. - главница, представляваща неизплатено
обезщетение по чл.219, ал.6 от ЗПУО, ведно с изтеклата законна лихва за забава
върху главницата, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение
- 03.12.2016 г.. до предявяване на ИМ в съда, в размер на 1911,23 лв., както и
за законната лихва върху главницата от завеждането на настоящата молба в съда
до окончателното заплащане на главницата. Моли ответникът да бъде осъден да й
заплати направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от адв. Е.Н. – пълномощник на ответника Детска Градина „Д.“,
ЕИК **********. с адрес на управление: с.Оризово, общ.Братя Даскалови с който взема
становище, като счита ИМ за допустима съгласно разпоредбите
на ГПК, но не основателна. Не оспорва фактите, че ищцата е била в трудово
правоотношение с детската градина, както и, че при прекратяване на същото е
получила обезщетение в размер на две месечни заплати съгласно последното й
брутно трудово възнаграждение, но счита, че исковата й претенция се явява
неоснователна по съображения, изложени подробно в отговора, а именно,че за
периода от време, считано от 01.01.2012 г. до 31.12.2014 г. била работила и
осигурявала сама като ЕТ „ М.- М.Д. „.Твърди се още, че за периода на
прекъсване на трудовата й дейност, изпълняваните от нея трудови функции не били
в сферата на образованието или бюджетната сфера на образованието.
В съдебно заседание
ищцата, чрез процесуалния си представител адв. Ж. поддържа исковата молба.
Ответната страна, редовно призована, представлявана от адв. Н. взема
становище, че поддържат изнесеното в отговора на ИМ.
От събраните по делото писмени
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, от заключението на
вещото лице и от становището на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Не е спорно между страните по делото, а и се установява от събраните по делото доказателства- преписи от трудовата книжка на ищцата, че същата е работила като „ детски учител „ първоначално в ОУ „ В. Л.“ гр. Ч. от 23.10.1989г. до 26.11.2007г, от 08.09.2008 г. до 01.01.2009г. – в ЦДГ „ Б. „ с. П.общ. Братя Даскалови, от 07.09.2009 г. до 04.01.2010 г. в НУ „ С. К. О. „ гр.Ч.и от 21.11.2014 г. до 03.12.2016 г. в ДГ „ Детелина „ с. Оризово, общ. Братя Даскалови. Горното се подкрепя и от представената и приложена по делото Справка от Актуално състояние на всички трудови договори на ищцата М.Д., а и не се оспорва от страните по делото.
Не се оспорва от страните и обстоятелството,че от от 01.01.2012 г. до 31.12.2014 г. ищцата се самоосигурявала като ЕТ, видно от представените от НОИ писмени справки за осигурителен стаж на ищцата М.Д.. От 21.11.2014 г. до 03.12.2016 г. работи като детски учител в ДГ „ Детелина „ с. Оризово, общ. Братя Даскалови, когато трудовото правотношение е прекратено на основание чл.325,ал.1,т.1 от КТ във вр. с чл. 327,ал.1, т.12 от КТ.
На ищцата е заплатено обезщетение на процесното основание в размер на две брутни трудови възнаграждения.
Между страните не се спори,че последното получено от ищецата БТВ е в размер на 835.00 лв.
Спорното между страните е следва ли да се приложи по- благоприятната за ищцата разпоредба на чл.219, ал.6 от ЗПУО или тази по чл.222,ал.3 от КТ.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал.3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на две брутни трудови възнаграждения, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж - на обезщетение в размер на 6 БТВ.
Съгласно нормата на чл. 219 ,ал 6 от ЗПУО при прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование, се изплаща по-голям размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда – в размер на 10 брутни работни заплати.
По делото не се спори,че са налице изискуемите по закон предпоставки за заплащане на процесното обезщетение. На ищцата е изплатено обезщетение при прекратяване на трудово правотношение при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 2 БТВ. Спорно е дали са налице основанията за заплащане на обезщетение в предвидения по закон увеличен размер или още 8 БТВ.
Тълкуването на разпоредбата на чл. 222, ал.3 от КТ навежда на извод,че за да се дължи обезщетение на процесното основание в увеличен размер е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки- трудовото правоотношение на работника или служителя да е прекратено, като е без значение от кого, на какво основание и по какъв начин, работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без да е необходимо именно на това основание да е прекратено трудовото му правоотношение и работникът или служителят да е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж. В този 10 годишен период се включват всички периоди, които се зачитат за трудов стаж за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст .Законът не изисква трудовият стаж да е бил непрекъснат. Изисква стажът да е бил при един и същ работодател. От изложеното следва,че ако има прекъсване на стажа при последния работодател работникът не би имал право да получи заплащане на увеличения размер на обезщетението само, ако по време на прекъсването той е придобил трудов стаж при друг работодател. Щом като не е налице смяна на работодателя, прекъсването на трудовия стаж и фактът, че той е работил на частна практика е ирелевантен.В този смисъл е тълкуването на закона както в теорията – Коментар на КТ,изд. Сиби, така и в практиката - дадено от ВКС с определение № 1280/21.102009г по гр.д. № 1191/2009г на ІІІГО, по което не е допуснато касационно обжалване по именно поставения въпрос за непрекъснатост на работата при един и същ работодател като предпоставка за получаване на гратификация по чл. 222, ал.3 от КТ.
По делото се установява, че ищцата е работили по трудово правоотношение като учител за периода от 23.10.1989г. до 26.11.2007г. в ОУ „ В. Л.“ гр. Ч., от 08.09.2008 г. до 01.01.2009г. – в ЦДГ „ Б. „ с. П.общ. Братя Даскалови, от 07.09.2009 г. до 04.01.2010 г. в НУ „ С. К. О. „ гр.Ч.и от 21.11.2014 г. до 03.12.2016 г. в ДГ „ Детелина „ с. Оризово, общ. Братя Даскалови.
От друга страна по делото не се установява през периодите на прекъсване на учителската си практика ищцата да е имала друг работодател. Установява се, че е развивала частна дейност, което не е пречка по смисъла на чл. 219 ,ал 6 от ЗПУО във вр. с чл. 222, ал.3 от КТ да получи спорната понастоящем гратификация. Като детски учител в звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието – училища и детски градини ищцата има трудов стаж придобит преди придобиването на право на пенсия от над 20 години. Ето защо съдът приема,че ищцата има трудов стаж при последния си работодател от повече от десет години, като прекъсването на този стаж не е свързано с полагане на труд и получаване на възнаграждение от друг работодател. Налице са предпоставките на чл. 219 ,ал 6 от ЗПУО във вр. с чл. 222, ал.3 от КТ за получаване от ищцата на обезщетение в размер на 8 БТВ. Безспорно е между страните,че размера на последното получено от ищцата БТВ възлиза на 835.00 лв или размера на дължимото й се обезщетение по чл. 219 ,ал 6 от ЗПУО във вр. с чл. 222, ал.3 от КТ възлиза на сумата от 6680,00 лв. Предявеният иск се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на предявения иск за заплащане на мораторна лихва, като акцесорен по отношение на главния иск също се явява основателен и доказан до размер на 1909.37 лева, пресметнати на https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, считано от 03.12.2016 г. до 27.09.2019 г. датата на постъпване на ИМ в РС Чирпан, като иска за мораторна лихва в частта над 1909,37лв., а именно до размер на 1911,23 лв. Следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По отношение на разноските:
При този изход от спора право на разноски има ищеца- въззивник. Същият доказва разноски в размер на 760,00 лв., от които 759, 84 лв следва да се възложи върху ответника съразмерно с уважената част от исковата претенция. Ищецът пък следва да бъде задължен да заплати на ответника сумата в размер на 0,16 лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция.
На осн. чл. 359 от КТ и чл. 78, ал.6 от КТ в тежест на ответника следва да се възложи и д.т. в размер на 343,57 лв. по сметка на РС Чирпан, съобразно уважената част от исковата претенция.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ДЕТСКА ГРАДИНА „Д.“, ЕИК **********. с адрес на управление: с.О.. общ.Б., да заплати на М.Д.Д., ЕГН **********, адрес: *** сумата в размер на 6680,00 лв. - главница, представляваща неизплатено обезщетение по чл.219, ал.6 от ЗПУО във вр. с чл. 222, ал.3 от КТ , ведно с изтеклата законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 03.12.2016 г.. до предявяване на ИМ в съда, в размер на 1909,37 лв., както и за законната лихва върху главницата от завеждането на настоящата молба в съда до окончателното заплащане на главницата, както и сумата от 759, 84 лв. , представляваща разноски за адвокат, съразмерно с уважената част от исковата претенция, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва в останалата му част до размер на 1911,23 лв. , като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.Д.Д., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на ДЕТСКА ГРАДИНА „Д.“, ЕИК **********. с адрес на управление: с.О.. общ.Б., направените по делото разноски в размер на 0,16 лв., съобразно отхвърлената искова претенция.
ОСЪЖДА ДЕТСКА ГРАДИНА „Д.“, ЕИК **********. с адрес на управление: с.О.. общ.Б., да заплати по сметка на СРС д.т. в размер на 343,57 лв. по сметка на РС Чирпан, съобразно уважената част от исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
. . . . . . . . . . . . . . .