Решение по дело №12307/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6974
Дата: 16 октомври 2019 г. (в сила от 15 септември 2020 г.)
Съдия: Виолета Иванова Йовчева
Дело: 20181100512307
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

16.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-а състав, в публично заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

                                                                           БОРЯНА ПЕТРОВА                                                        

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гражданско дело № 12307 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

             Образувано е по въззивна жалба на ищцата М.Д.Ч. срещу решение от 18.12.2017г. по гр. дело № 6557/2016г. на СРС, 68 с-в, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за отмяна на уволнението на ищцата, извършено със заповед № 385/08.12.2015г. на изпълнителния директор на „В.и к.“ ЕАД; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Управление човешки ресурси” и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 7476. 84 лева за 6 – месечен период, считано от датата на уволнението - 08.12.2015г. до 08.06.2016г. С решението ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 2 718 лв.

            В жалбата се поддържат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение, както и нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Въззивницата поддържа, че изводите на първоинстанционния съд за липса на оспорване по същество на изложените в уволнителната заповед основания, са неправилни. Твърди, че в исковата молба е поддържала добросъвестно изпълнение на трудовите си задължения,поради което СРС е следвало да и даде указания за уточняване на исковата молба, респ. да й даде указания в доклада, а не да вменява признание на дисциплинарните нарушения. Поддържа, че доказателствената тежест е неправилно разпределена, тъй като ответникът –работодател носи тежестта да докаже законността на уволнението. Сочи, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ, поради несъответствие на наложеното наказание на нарушението. Моли съда да отмени решението и да постанови ново, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени, с присъждане на разноски.

         Въззиваемият – ответник „В.и к.“ ЕАД  оспорва жалбата в писмен отговор като неоснователна по подробно изложени съображения и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение – потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.  

          По делото е депозирана и частна жалба на ищцата срещу определение от 01.06.2018г. на СРС по същото дело, с което е оставена без уважение молбата й с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските, чрез намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение.

          Въззиваемият - ответник оспорва частната жалба.

            Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства съобразно правомощията си на въззивна инстанция, приема за установено следното:

 При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

При проверка на атакувания акт в рамките на правомощията по чл. 269 ГПК, въззивният съд намира решението за правилно и законосъобразно и изцяло препраща по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на СРС. С оглед оплакванията в жалбата, следва да се отбележи следното:

 Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Не се спори по делото, а е установено и от събраните писмени доказателства, че между страните е било налице валидно трудово правоотношение по трудов договор от 01.04.2016г., като ищцата е заемала длъжност специалист „Управление на човешките ресурси”.

Със заповед № 385/08.12.2015г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В заповедта за уволнение са описани следните нарушения: 1/ Установено въз основа на докладна записка вх. № 314/07.10.2010г. от К.С.Г.- главен счетоводител,  погрешно изчисление и начисляване от ищцата на обезщетения по чл. 220 и 224 КТ на бивш служител на дружеството за м. септември 2015г. във ведомостта за работна заплата и отказ на ищцата да поправи грешките си във ведомостта  за м. октомври 2015г., като изпълни разпореждане на прекия си ръководител – главен счетоводител К.Г.; в заповедта това нарушение е квалифицирано по чл. 187, т. 8 КТ – неизпълнение на законни разпореждания на работодателя, дадени чрез оправомощен от него служител; 2/ Неизпълнение на заповед № 267/27.08.2015г. на изпълнителния директор на дружеството, с която, въз основа на решение на СД по протокол № 38/27.08.2015г., е направено изменение в длъжностното разписание на ответното дружество, чрез трансформиране, закриване и откриване на щатни бройки, като е възложено на специалист „Управление човешки ресурси“ да изготви всички необходими документи за привеждане на заварените при влизане в сила на заповедта трудови правоотношения с произтичащите от същата изменения, като са описани подробно отделните неизпълнения и бездействие на ищцата, осъществило фактическия състав на чл. 187, т.3, т. 7 и 7 КТ – неизпълнение на възложена работа, на законни разпореждания на работодателя и злоупотреба с доверието на работодателя, доколкото новото щатно разписание касае трудовото правоотношение и със самата ищца.

С определението по чл. 146 ГПК първоинстанционния съд е указал на ответника, че носи тежестта да докаже законността на уволнението, като е приел, че ищцата не оспорва извършването на действията и бездействията, описани в оспорената уволнителна заповед, както и поискването и даването на обяснения и следва да докаже основания за незаконосъобразност на оспорената заповед.

С атакуваното решение е прието, че сочените  в исковата молба нарушения за липса на мотиви по чл. 195 КТ и на чл. 189 КТ, не са налице, тъй като заповедта е мотивирана, издадена в преклузивния срок и при спазване на чл. 193 и чл. 194 КТ, а ищцата не е оспорила по същество, че не е извършила описаните в заповедта нарушения, както и че ответникът-работодател, в условията на пълно и главно доказване, е установил законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата.

Твърденията за незаконност на уволнението в исковата молба, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са за липса на задължителни реквизити по чл. 195 КТ на заповедта и за кратък срок за даване на обяснения. По същество на описаните нарушения в исковата молба се твърди, че направените начисления на обезщетения за м. септември 2015г. били правилни, но поради изменение на длъжността на съответния служител, обезщетението по чл. 224 КТ е пресметнато неправилно, но след нареждане на главния счетоводител на 13.10.2015г., ищцата направила нужните корекции. Отделно се поддържа нарушение на чл. 189 КТ, поради липса на настъпили неблагоприятни последици от действията на ищцата.

Неоснователно е въведеното в жалбата оплакване, че  съдът служебно следва да провери законосъобразността на атакуваното уволнение на непосочени в исковата молба основания. В случая ищцата е въвела взаимно изключващи се твърдения по същество относно нарушението по т. 1 от атакуваната заповед – че не било извършено неправилно изчисление, а същевременно във ведомостта за м. октомври била нанесена корекция. По отношения на нарушенията, описани в т. 2 , в исковата молба не се сочат конкретни твърдения по същество, а именно наличие на изпълнение на трудовите задължения, описани в заповедта. Поддържаната в исковата молба теза е за липса на конкретизация на нарушенията по чл. 187, т.3, 7 и 8 КТ, поради липса на описание на същите по време, място и начин.

Възражението на ищцата за нарушение на чл.195 КТ е неоснователно. Съгласно посочената разпоредба, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Задължението на работодателя да мотивира заповедта за уволнение е въведено с цел преценка на изискването на чл.189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и за възможността на наказания работник да се защити ефективно, поради което, когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл.195, ал.1 КТ. В настоящия случай процесната заповед е изготвена в съответствие с изискванията на чл.195, ал.1 КТ – отразените в нея дисциплинарни нарушения са индивидуализирани достатъчно ясно и подробно, с посочване на време и място на извършването им и в какво се изразяват, по  начин, който дава възможност на работника да узнае за конкретните факти, които са причина за наказването му. Работодателят е посочил и законовите текстове, под които счита, че се подвеждат описаните нарушения. Следователно не може да бъде споделено становището на ищцата за немотивираност на процесната уволнителна заповед.

          В случая е спазен двумесечния срок по чл. 194, ал.1 КТ, както и разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ за даване на писмени обяснения. По делото са представени 2 броя писмени обяснения, дадени на 27.10.2015г. от ищцата по две отделни искания на работодателя за нарушенията по т. 1 и т. 2 и ищцата признава в исковата молба, че са искани такива. Оспорването на процедурата по даване на обяснения е само с оглед дадения срок от работодателя – до края на работния ден. Оплакването е неоснователно, тъй като изискването на чл. 193 КТ е въведено с цел  работодателят да вземе предвид обясненията на работника при налагане на наказанието, което изискване в случая е налице. В случая това изискване е изпълнено, тъй като в атакуваната заповед са обсъдени дадените от ищцата писмени обяснения и това не е рефлектирало на правото й на защита.

        По същество съдът намира, че изводите на СРС за липса на конкретни оспорвания от ищцата относно факта на извършените нарушения, са правилни и съответни на релевираните в исковата молба твърдения. Не са налице сочените в жалбата нарушения на доклада по реда на чл. 146 ГПК, тъй като изрично е указано на работодателя, че носи тежестта да докаже законността на уволнението. За пълнота, независимо че е извън предмета на спора, следва да се отбележи, че по отношение на описаните в т. 2 нарушения, изразяващи се в бездействие – неизготвяне на документи и непредставяне на длъжностни характеристики в изпълнение на заповед № 267/27.08.2015г. на изпълнителния директор, ищцата носи тежестта да установи съответно изпълнение на възложените й със заповедта на изпълнителния директор задължения,  както й е указано с доклада по делото. Такова изпълнение не се твърди и доказва. Отделно, съдът намира, че и по отношение на нарушението по т. 1 от заповедта – неправилно изчисление на обезщетение на служител, представената разменена писмена кореспонденция по делото между ищцата, главния счетоводител и юрисконсулта на дружеството, както и с оглед твърденията в самите писмени обяснения на ищцата, също е установено по делото. Поради изложеното,  само на това основание са налице сочените дисциплинарни нарушения по чл. 187, т. 3 и 7 КТ, които обосновават законността на извършеното уволнение.

            Неоснователно е и оплакването за несъразмерност на наложеното наказание на извършените нарушения по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ. Възложените на ищцата задължения със заповедта от 27.08.2015г. касаят процедиране по промяна на щатно разписание на ответното дружество и неизпълнението им рефлектира върху цялата дейност по определяне целия персонален щатен състав, респ. законосъобразното възникване и прекратяване на правоотношения със служители. Поради това нарушението по т. 2 е достатъчно да обоснове налагане на атакуваното дисциплинарно уволнение.  Доводите в тази връзка в жалбата съдът намира за неоснователни.

         Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че при наведените в исковата молба съображения за незаконосъобразност на процесното уволнение, на които се основава предявеният по делото иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ, за въззивника - работодател е възникнало субективното потестативно право да уволни ищцата на посоченото в процесната заповед основание за това. С оглед на това, предявеният по делото иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ се явява неоснователен и недоказан.

             С оглед неоснователността на главния иск по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ, неоснователни са и акцесорните претенции по чл. 344, ал.1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и по чл. 344, ал.1, т. 3 вр. чл. 225, ал.1 КТ за заплащане на 6 - месечно обезщетение за оставане без работа.

           Поради съвпадение на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

          По разноските: При този изход на делото въззиваемото дружество има право на разноски за настоящата инстанция и следва да му бъдат присъдени претендираните и доказани разноски за заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. без ДДС за настоящата инстанция.

           По частната жалба по чл. 248 ГПК: С решението СРС е присъдил общо разноски в размер на 2718 лв., от които 150 лв. депозит за ССчЕ и 2568 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС, като е приел направеното от ищцата възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение  за неоснователно. С представения в първоинстанционното производство списък по чл. 80 ГПК са претендирани разноски в размер на 2140 лв. /без ДДС/ за адвокатско възнаграждение, а общо 2 290 лв. Ето защо СРС е присъдил по-голям от претендирания размер на адвокатско възнаграждение. По отношение на направеното своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК,  настоящият състав намира същото за основателно. С оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че същото следва да бъде намалено съобразно нормативно определения минимум по чл. 7, ал. 1 вр. ал.2, т. 3 от Наредба № 4/2004г. –  1264 лв. Поради това частната жалба е основателна и обжалваното по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК определение следва да бъде отменено, като решението в частта за разноските следва да бъде изменено, чрез намаляване на присъдените в полза на ответника разноски до общ размер от 1414 лв. /с включен депозит за вещо лице от 150 лв./

Така мотивиран Софийски градски съд,

 

                                            Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.12.2017г. по гр. дело № 6557/2016г. на СРС, 68 с-в.

ОСЪЖДА М.Д.Ч., ЕГН ********** да заплати на „В.и к.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 1 200 лв. – разноски за въззивното производство.

ОТМЕНЯ по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК, определение от 01.06.2018г. по гр. дело № 6557/2016г. на СРС, 68 с-в, по частната жалба на М.Д.Ч. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение от 18.12.2017г. по гр. дело № 6557/2016г. на СРС, 68 с-в в частта за разноските, като ОТМЕНЯ решението в частта, с която М.Д.Ч., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „В.и к.“ ЕАД, ЕИК *******, разликата над сумата

1414 лв. до пълния присъден размер от 2718 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.