О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е-9
31.01.2019
г., гр. Трън
Трънският районен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР
СИМЕОНОВ
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 280/2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Образувано е по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ- П.” АД
с адрес гр. П., ***, ЕИК ***, чрез процесуалният си представител ю.к. Е.М.
против С.Д.М. ЕГН: ********** и С.Б.М. ЕГН: ********** *** и настоящ адрес:***.
Исковата молба е депозирана по силата на възражение по
чл.414 от ГПК против издаване н заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ЧГД№668/2019г. по описа на ПРС. Твърди се, че с влизането в
сила на Закона за енергетиката /ЗЕ/ в областта на енергетиката действа Наредба
№ 16 - 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Съгласно разпоредбата на
чл.150, ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди,
включително за общите части в СЕС /сграда етажна собственост/ се осъществява
при публично извести общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
съответно одобрени от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Съгласно разпоредбата
на ал.2 - топлопреносното предприятие задължително публикува общите условия
най-малко в един местен и един централен всекидневник.
Съгласно разпоредбата на ал.З - в срок от 30 дни, след
влизането в сила на общите условия, клиентите, конто не са съгласни с тях имат
право да внесат в съответното дружество заявление, в което да предложат
различии условия, Към настоящия момент в дружеството-ищец няма
доказателства, удостоверяващи несъгласието на ответната страна с публикуваните общи
условия или предложени от същата различии условия за уреждане на взаимотношенията между страните. Клиент на
топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно
право на ползване на топлоснабдения имот. Ответника е абонат на топлопреносното дружество по силата на общите
условия, действали към процесния период като собственик на имота в топлоснабдената сграда, конто условия имат
действия спрямо него. Това е видно от
разпоредбата на чл.150, ал.1 от сега действащия Закон за енергетиката-
продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиентите на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известии
общи условия, предложени от дружеството и съответно одобрени от КЕВР. Облигационноправните взаимотношения между
топлопреносното предприятие и
клиентите на топлинна енергия за битови нужди
се уреждат по силата на приети и одобрени общи условия. Тъй като тези взаимоотношения се уреждат по
силата на закона с изготвянето и одобряването на общи условия от държавен контролен орган, не е необходимо сключване на
индивидуален договор с всеки
потребител. Задължението на топлофикационното дружество е да доставя до имота
топлинна енергия, а съгласно разпоредбата
на чл.139в от ЗЕ - задължението на лицето /фирмата за дялово разпределение на
топлинна енергия/ е да отчита и разпределя тази енергия и съответно
задължението на потребителя е да
заплаща в срок дължимите суми за начислена топлинна енергия. То може да става
на 11 месечни вноски и една 12
изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл.41, ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок
на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи обезщетение в
размер на законната лихва. В случая искът е предявен поради неизпълнение
за плащане на дължимото от страна на ответника. С оглед разпоредбата на чл.23 ал.4 от Закон за търговския регистър и
обстоятелството, че в исковата молба
е посочен ЕИК на ищцовото дружество, не
е необходимо представянето на заверено копие от актуално състояние на
„Топлофикация-П." АД, доколкото са ноторно извести обстоятелствата вписани в Търговския регистър и не е необходимо
доказването им.
Искането
към съда е да признае за установено по отношение на ответниците, че дължат на
ищцовото дружество сумата в размер на 581,99 лв. /петстотин
осемдесет и един лева и деветдесет и девет стотинки/ лева, която
следва да заплатят СОЛИДАРНО,
представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ***, от които главница в размер на 507,04 лв., за периода от
01.05.2016г. до 30.04.2017г., включително; законна лихва за забава
на месечните плащания в размер на 74,95 лв. за периода от 10.07.2016г.
до 25.09.2018г., както и законната лихва върху главницата от 507,04 лв; считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до
окончателното изплащане на сумата.
С особено искане се моли съда в случай,
че са налице предпоставките на чл.238 ал.1 ГПК да се постанови неприсъствено
решение. В случай.че в първото съдебно заседание не се яви
процесуален представител на дружеството-ищец, да бъде даден ход
на делото в тяхно отсъствие и да не бъде
постановявано неприсъствено решение, по реда на чл. 238 от ГПК. В условията на евентуалност се иска, при частично
отхвърляне на настоящия иск и присъждане разноски в полза на ответника, същия
да бъде задължен да представи банковата си сметка, по която да се извърши
плащането. Правят изрично възражение
срещу претендирания адвокатски хонорар, като при определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение, в полза на противната
страна, същите да бъдат съобразени с минималните такива, съгласно НМРАВ към ЗА, с оглед материалния
интерес и липсата на правна сложност на казуса - предмет на настоящего
производство.
Исковата молба с приложенията е връчена
на ответниците на 24.11.2019г. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответниците. В него процесуалният представител на ответниците моли
да бъде прекратено исковото производство, тъй като по ч.гр.д. № 669/2019г. по
описа на ПРС има издаден изпълнителен лист срещу ответника С.Д.М., за същия
претендиран период и същите суми. Ако съдът не уважи това искане заявяват
следното: Правят възражение за несъответствие на претендираните
суми и периода, по настояшето дело и ч.гр.д. 668/2019г. по описа на ПРС. Молят
съда да изиска и приложи същото. Молят съда да изиска и
ч.гр.д 669/2019г. на ПРС, по което има издаден изпълнителен лист срещу
ответника С.М. за същия претендиран период и за същите суми. В случай, че не се явят в о.с.з. молят съда да
даде ход на делото, като освен
направените възражения, по същество заявяват следното: Иска е и неоснователен,.
Правят възражение за настъпила погасителна давност на предявените вземания по
чл.111,б."в" от ЗЗД. Молят съда
да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, изцяло на
основанията посочени по-горе и в часта в която е същия е погасен по давност и
да признае за установено, че ответниците не
дължат както претендираната сумата, лихви, разноски, така и погасените
по давност вземания.
Правят възражение за прекомерност на посочения от
ищеца хонорар. Молят съда да присъди разноски само в минимален
размер и само в уважената част на иска, а не изцяло претендираните или
направени от ищеца и в Заповедното, и в Съдебното производство. Молят да им
бъдат присъдени направените разноски и заплатени адвокатски възнаграждения.
В настоящия случай от приложеното ч.г.д. №669/2019г.
по описа на ПРС е видно, че същото има издаден изпълнителен
лист срещу ответника С.М. за същия претендиран период и за същите суми. Съгласно
ТР №4 от 18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ВКС ОСГТК т.10а процесуалните
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск,
предявен по реда на чл.422 респ. 415 ал.1 от ГПК, не са налице в случаите,
когато възражението по чл.414 от ГПК не е подадено в срока по чл.414 ал.2 от ГПК или не съдържа оспорване на вземането. Следователно искът по настоящото
призводство е подаден от страна без правен интерес т.е се явява процесуално недопустим, поради което следва да се отмени даденият ход на
устните състезания и да се прекрати производството по делото, като образувано
по недопустим иск (в същия смисъл: решение № 328 от 7.10.2011 г. по гр. д. № 834/2010 г. на ВКС, ГК, I г. о.,
решение № 835-а от XI.1995 г. по гр. д. № 2186/94 г., ВС, IV г. о., решение №
96 от 26.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3820/2008 г., I г. о., ГК).
На основание чл.78 ал.4 от ГПК дружеството-ищец следва
да понесе разноските направени от ответниците по съдебното производство,
представляващи адвокатски хонорар в
размер на 900 лева общо.
Водим от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно
определение, държано в открито съдебно заседание, проведено на 30.01.2019г., с
което е даден ход на устните състезания.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 280/2019г. по описа на Трънски районен съд.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ- П.” АД с адрес гр. П., ***, ЕИК ***,
чрез процесуалният си представител ю.к. С. да заплати на С.Д.М. ЕГН: **********,*** и настоящ адрес:*** сумата от 400лв. /четиристотин лева/ сторени
разноски по водене на делото.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ- П.” АД с адрес
гр. П., ***, ЕИК ***, чрез процесуалният си представител ю.к. С. да заплати на С.Б.М.
ЕГН: **********,*** и настоящ адрес:*** сумата
от 500лв. /петстотин лева/ сторени разноски по водене на делото.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Определението
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: