Р Е Ш Е Н И Е
№ 224/11.11.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - Девня, втори състав, в открито публично заседание на 30.10.2019г. в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР
ВАСИЛЕВ
при
секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 404
по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от ***ЕАД, ЕИК ***,, със седалище и адрес на
управление: ***, срещу А.Р.А., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, ДА БЪДЕ ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО ПО
ОТНОШЕНИЕ НА ОТВЕТНИКА, ЧЕ ДЪЛЖИ следните суми : 126,09 лв -незаплатени далекосъобщителни услуги по
договор №***от 11.09.2014г. ; 459,54лв
-неустойки за предсрочно прекратяване на договор №***от 11.09.2014г ;
Твърди
се, че между страните бил сключен договор
за предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез една или няколко
електронни съобщителни мрежи с индивидуален потребителски номер ***
11.09.2014г. с ID на клиента ***, с който на ответника са били предоставяни услуги
за мобилен номер ***по избран тарифен план ***за срок от 2 години по силата на
изрично подписано Приложение 1/11.09.2014г., неразделна част от договора, както
и за мобилен номер ***по избран тарифен план ***по силата на още едно подписано
Приложение 1/11.09.2014г. , неразделна част от договора. Заплащането на
ползваните услуги се извършва на основание издадена месечна фактура на името на
абоната, като неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от
задължението им за заплащане на дължимите суми. Неизпълнението на ответника на
задължението му да заплати в срок всички дължими към мобилния оператор услуги е
обусловило правото за ищеца да прекрати едностранно сключените договори и да начисли неустойка в размер на месечните
абонаментни такси, дължими от абоната до изтичане на посочения в договора срок.
Ищецът е подал заявление за процесните суми и е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК. Длъжникът е уведомен по реда на чл.47 ГПК, поради
което за ищецът се е породил правният интерес да предяви настоящите
установителни искове.
Претендират
се с исковата молба и разноските, сторени в настоящото и в заповедното производство.
В
срокът за отговор на исковата молба не е постъпил такъв от ответника
В
о.с.з. ищеца, редовно уведомен, не се явява, чрез писмено становище моли, съда
да уважи така предявените искове
В
о.с.з. ответника, редовно уведомен, не се явява, не се представлява, не
изразява становище по предмета на делото.
Доказателствата
по делото са писмени. Изслушано е експертното заключение на вещо лице Я. Л..
Съдът
намира така предявените искове за допустими като подадени от заявителя в
производството по чл. 410 ГПК в предвидения от закона едномесечен срок. Разгледани
по същество съдът намира така предявените искове за частично основателни.
По
делото са представени от ищеца с уточняваща молба заверени копия от договор №***
от 11.09.2014г. за предоставяне на ел. съобщителни услуги чрез една или няколко
далекосъобщителни мрежи страните и два броя Приложение №1 към договора от
същата дата, съгласно които абоната ще ползва по SIM карта за тел. №***и тел. №***далекосъобщителни
услуги по тарифен план ***с посочен ценови пакет. Потребителят съгласно
изслушаната по делото ССЕ е под номер ***; ID на партидата е ***. Представена е
и декларация – допълнение към Приложение
№1 към договор №*** от 11.09.2014 г. –л.
23 от делото /подписана от ответника/, съгласно която ответникът е декларирал,
че е получил от представител на оператора екземпляр от Общите му условия, че е
съгласен с тях и че се задължава, да ги спазва. Представени са и Общите условия
на ищеца – мобилен оператор, като съгласно чл.26 от същите заплащането на
услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на
абоната, неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението
им за плащане на дължимите суми. В чл.22.3.5 от Общите условия е предвидено и
че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика, по цени
съгласно действащия ценоразпис на ***. Представени са и заверени копия от
дубликати на 2 броя фактури, издадени от ищеца на ответника за начислени
месечни суми за разговори, данни, съобщения и други такси и услуги и за месечни
такси – абонаментни такси, лизингови вноски, пакети минути и др., както и
отстъпки. Фактурите са издадени за периода 23.08.2014г. до 22.10.2014г. за
сумата от общо 126,09 лева – главници. Представени са и заверени копия от два
броя сметки от 15.01.2015г. и от 02.03.2015г., с които на ищеца са
начислени неустойки в общ размер от 459,54 лв.
От
така събраните доказателства съдът приема, че между страните са възникнали
валидни облигационни отношения. Подписвайки договора за предоставяне на
далекосъобщителни услуги ответникът е изразил информираното си съгласие с
клаузите в него, същевременно е декларирал, че е получил от представител на
оператора подписан екземпляр от Общите му условия, че е съгласен с тях /т. е.
преди това се е запознал с тях/ и че се задължава да ги спазва / декларация на
л.23 от делото/. Предвид наличието на валидно договорно правоотношение между
страните през процесния период за доставка на мобилни услуги, ответникът дължи
заплащане на договорените месечни абонаментни такси, независимо от
потреблението на услуги през съответния период, тъй като породилите действие
договори, вменяват в задължение на абоната да заплаща ежемесечни такси,
съобразно избрания от него абонаментен план по договорите. Дължимостта на тези
суми не е обвързана от доставката на услуги и съдът намира, че тези суми се
дължат от ответника. Също така по част от фактурите, ищецът претендира суми за
проведени разговори. Обстоятелството, че
абонатът е използвал тези услуги, описани в издадените фактури, не се оспорва
от ответната страна. Процесните фактури са представени със съответните
приложения към тях, които отразяват ползването на мобилни услуги от конкретни
два номера – ***и ***, предоставени на ответника по подписания от него договор
с ищцовото дружество. От приложенията към фактурите се установяват извършените
от потребителя обаждания в и извън мрежата на мобилния оператор, техния брой,
продължителността съответната дължима такса. Местата, където се регистрира
информацията, че определена мобилна услуга е осъществена /извън устройството на
потребителя/, са сървърите на телефонната клетка и логсървърите на оператора –
т.е само при съответния доставчик на
мобилните услуги. В момента на доставянето на услугата тя автоматично се
регистрира, като така оставената електронна следа може да се материализира на
хартиен носител – фактури, справки и т.н., като представените по делото.
Ответникът не твърди неправомерна намеса в отчета на трафика за услуги, нито
оспорва дължимата сума по процесните фактури като неправилно формирана.
Размерът на претендираните цени за доставените мобилни услуги е установен с
изслушаното по делото експертно заключение, неоспорено от страните, поради
което съдът достигна до заключението, че ищецът е доказал основателността на
претенцията си за сумата за главница за доставени мобилни услуги за процесния
период 23.08.2014г. до 22.10.2014г в размер на 126,09 лв. Също от експертното
заключение се установи и фактът, че
ответникът не е заплатил дължимите суми по издадените фактури в уговорения
срок, като доказателства относно факта на плащане на тези суми не бяха
ангажирани и до датата на приключване на съдебното дирене, поради което съдът
приема за установено съществуването на вземането на ищеца за тази сума.
Неоснователна
обаче се явява исковата претенция за присъждане на неустойки от 459,54 лв.
Съгласно чл. 6.3 от процесния договор ако абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от това приложение, договора или ОУ, в това число ако по негово
искане или вина договорът бъде прекратен, операторът има право едностранно да
прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от
датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване, а съгласно
чл.54.12 от представените ОУ договорът на абоната се счита за едностранно
прекратен от оператора в случай, че забавата на
плащането дължимите суми от абоната/потребителя е продълила повече от
124 дена. Следователно при прекратяване на договора ответникът би дължал всички
месечни абонаментни такси, които би бил длъжен да изплати, ако договора не беше
прекратен. В хода на производството по делото обаче ищецът не установи по какъв
начин ответника е бил уведомен за прекратяването. Доколкото не е уговорено
друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне
на договора се подчинява на общите правила на чл.87 ал.2 от ЗЗД и писмените
договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма, достигнало до насрещната
страна. С оглед уговорения начин на изчисляване на неустойката - оставащите до
края на договора стандартни месечни абонаментни такси, установяването на факта
на получаване на писменото предизвестие за прекратяване от абоната е от
значение не само за доказване на основанието, но и за размера на иска. Дори да
се приеме, че заявлението по чл.410 ГПК представлява изявление за разваляне на
договора, то същото е след съставянето на процесните два броя сметки с №**********/15.01.2015г. и с №**********/02.03.2015г.
с които са начислена неустойки, тоест към момента на начисляването не е имало
основание за това. По изложените съображения, съдът намира, че по отношение на
кредитора не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на
договора.
За
пълнота на изложението дори и да се
приеме, че договорът между страните е предсрочно прекратен по инициатива на оператора поради обстоятелството, че потребителят не е платил
търсената в настоящото производство сума, съдът намира, че след като операторът
е предпочел да прекрати договора с клиента, вместо да запази неговото действие,
то той очевидно няма как да предостави услугите, които иначе би предоставил,
ако не беше прекратен и не разполага с възможност да претендира под формата на
неустойка възнаграждение за престация по вече прекратения договор, която не е
предоставил за пълния срок на неговото действие, при това без сам да предлага
изпълнение -в този смисъл и постоянната практика на ВКС - напр. Решение
№110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, I т.отд., докладчик съдия Кр. Г.,
Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. №
2659/2014г. на ВКС, I т.отд., докладчик съдия К. Н., Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, I т.отд.,
докладчик съдия К. Н.. Следва да се посочи, че съдът следи служебно за
нищожността на договорните клаузи предмет на договора, когато тя е свързана с
противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича от
твърденията или доказателства по делото. В този смисъл: Решение № 178 от
26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. отд. , докладчик съдия В. А.и
Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. отд. на ВКС,
докладчик съдия Б. Й..
Предвид
изхода на производството разноските в заповедното производство, направени от
заявителя за държавна такса и адвокатско възнаграждение, следва да се присъдят
по съразмерност. Изчислени съобразно уважените вземания, разноските в полза на
ищеца - заявител възлизат на сумата от 88,28 лева.
На
ищеца следва да бъдат присъдени съобразно уважената част на претенцията и
разноските в настоящото производство, които определени съразмерно с уважените
вземания, възлизат на 44,14 лева.
Мотивиран
от изложеното съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че
А.Р.А., ЕГН **********, с адрес ***,
ДЪЛЖИ на ***ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление***сумата от
126,09 лв. /сто двадесет и шест лева и 09 стотинки/, представляваща неплатена
стойност на далекосъобщителни услуги, дължими по сключен на 11.09.2014г.
Договор за далекосъобщителни услуги с номер ***по фактури за отчетен период от 23.08.2014г.
до 22.10.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2017
г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, за която е издадена Заповед № 791/08.11.2017 г. по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д.№ 1163/2017 г. на РС Девня
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ***ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление***срещу А.Р.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане на установено, че ответника
дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 459,54 лева /четиристотин
петдесет и девет лева и 54 стотинки/, представляваща неустойки за предсрочно
прекратяване на Договор за далекосъобщителни услуги с номер ***, сключен на 11.09.2014г.,,
за която сума е издадена Заповед № 791/08.11.2017 г. по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д.№ 1163/2017 г. на РС Девня
ОСЪЖДА
А.Р.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ***ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление***сумата от 44,14 лв. /четиридесет и четири лева и 14
стотинки/, представляваща разноски направени в заповедното производство по
съразмерност, както и сумата от 88,28 лв. /осемдесет и осем лева и 28
стотинки/, представляваща разноски, направени в исковото производство по
съразмерност.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Варна в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно
със съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................