Р Е Ш Е Н И Е
№346/24.6.2020г.
гр.
Пазарджик, 24.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
К. ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
адм. дело № 1470 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
145 от АПК във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ и е образувано по жалбата на „Мел Ойл“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. П., ул. „М.“ № .., представлявано от М. Г. Ц.,
подадена чрез адв. Т. против Заповед № ФК-745-0024221/04.11.2019 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение №
ГДФК – 138/27.11.2019 г. на Директор Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
В
жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед,
като издадена в противоречие с материалния закон, необоснованост и
немотивираност, поради което се иска да бъде отменена.
В
съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател, устно
и в писмено становище, поддържа жалбата, излага допълнителни доводи за незаконосъобразността
на атакуваната заповед.
Ответната
страна - директор на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП – чрез процесуалния
си представител, застъпва становище, че жалбата е неоснователна и моли заповедта
да бъде потвърдена, като им се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и поотделно и обсъди доводите на страните, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Оспорената
заповед е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта, при
наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване
административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния
съд и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
От приложените материали се
установи следната фактическа обстановка:
При
извършена проверка на 29.10.2019 г. в 11.40 часа от служители в при ЦУ на НАП,
в бензиностанция, находяща се в гр. П., ул. „К. ш.“ № .., стопанисвана от „Мел
Ойл“ ЕООД е прието за установено, че дружеството-жалбоподател, в качеството му
на лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, е извършило нарушение на изискванията на чл. 25, ал. 5, изр. 3 от
Наредба № Н-18 на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. т. 3 и 5 от ЗДДС, като не
предавало данни от всяка издадена касова бележка автоматично чрез фискалното
устройство по установената дистанционна връзка към НАП, съгласно приложение №
17, за период от 01.10.2019 г. – 14.10.2019 г. включително. Установено е, че
дружеството-жалбоподател е регистрирано по ЗДДС, считано от 16.07.2018 г., като
в обекта е регистрирана и работеща от 14.10.2019 г. ЕСФП модел „Редлори ойл
систем 1.0“ с рег. № 4350076 с ИН ФУ RL000018 и ИН на ФП 73000018 и не се използва
програмен продукт (софтуер) за отчитане на продажбите. В рамките на проверката
е прието за установено, че в търговския обект са извършвани продажби в периода
01.10.2019 г. – 14.10.2019 г., за което са издадени общо 13 броя дневни
финансови отчети със запис във фискална памет "Z" с номера от № 358
до 370, с реализиран общ оборот 655.13 лева. Същевременно, за същия период не
са изпращани данни от всяка издадена фискална касова бележка автоматично, чрез
ФУ по установената дистанционна връзка към НАП, в съответствие с нормативните
разпоредби. За установеното в рамките на проверката, на основание чл. 50 и чл.
110, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), е съставен
Протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА, № 0024221/29.10.2019 г. Въз
основа на данните и събраните в рамките на проверката доказателства, е прието
за установено, че наличното в стопанисвания от жалбоподателя обект ФУ не е
предавало необходимите данни от издадените фискални касови бележки за целия
период от 01.10.2019 г. до 14.10.2019 г. към НАП по установената дистанционна
връзка. Такива данни не са предавани още от момента на възникване на това
задължение на жалбоподателя, съгласно § 22, ал. 2 от ПЗР към Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № Н-18 (обн. ДВ, бр. 52 от 2019 г., в сила от
02.07.2019 г.). Жалбоподателят предприел действия за продължаване на срока на
въвеждане на ЕСФП от одобрен тип до 30.09.2019 г. чрез подаване по електронен
път към НАП на данни за сключен договор от производител/вносител за придобиване
на ЕСФП от одобрен след 31.03.2019 г., както и изготвяне на график за
въвеждането в експлоатация. След изтичане на законоустановения срок, за периода
от 01.10.2019 г. до 14.10.2019 г. включително е използвана ЕСФП, неотговаряща
на изискванията на Наредба № Н-18. В резултат на това е издадена и оспорената
заповед на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС, с която е наложена принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект за срок от 7 (седем) дни. Срещу заповедта е подадена жалба пред
Директор Дирекция „Оперативни дейности“
при Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. С Решение № ГДФК – 138/27.11.2019
г. на Директор Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП е отхвърлил
като неоснователна подадената жалба срещу издадената заповед, довело до
подаване на настоящата жалба пред съда. След извършена справка в
информационните системи на НАП, програмен продукт „Фискални устройства и
дистанционна връзка“ за регистрираните ЕСФП е установено, че внедряването на
новата ЕСФП се е случило на 14.10.2019 г., като в периода от 01.10.2019 г. –
14.10.2019 г. се е използвала старата система, която не предава данни за всяка
извършена продажба или всяка бележка на всеки 5 минути, като след този период е
внедрена нова система, която към момента на проверка 29.10.2019 г. вече
функционира и предава данните за продажбите.
При така установено, съдът
достигна до следните правни изводи:
При
проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт съгласно чл. 168 от АПК,
настоящият съдебен състав счита, че заповедта е издадена от компетентен орган,
в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила за нейното издаване. Оспорената заповед е издадена от административен
орган с териториална, времева и материална компетентност. Процесната заповед
отговаря на изискванията за форма.
Съдът
счита, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй
като в текста ѝ са посочени фактите и обстоятелствата по извършеното
деяние, както и материалноправното основание за прилагане на принудителната административна
мярка. При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Съдът намира, че са изпълнени изискванията на чл.
186, ал. 3 от ЗДДС и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Заповедта
обаче не е съобразена с материалния закон и неговата цел. По делото не е
спорно, че за периода от 01.10.2019 г. – 14.10.2019 г. от въведената в
експлоатация в обекта ЕСФП са генерирани Z отчети и оборотът е регистриран по
надлежния ред, но не са предавани данни. Дружеството своевременно е предприело
действия по сключване на договор с производител/вносител за придобиване на
ЕСФП, изготвен е график за въвеждането му в експлоатация, като са подадени
данни към НАП. Факт е, че новата ЕСФП не е въведена в експлоатация до определения
срок - 30.09.2019 г. Безспорно е също така, че след посочения период 01.10.2019
г. – 14.10.2019 г. е въведена нова система и към момента на проверката тя е
функционирала, т.е. по същество нарушението след 14.10.2019 г. е отстранено.
Според
чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18, ФУ трябва да отговарят на функционалните
изисквания съгласно Приложение № 1. Според нормите на Раздел ІІІ б., точка 1.
"Дистанционна връзка", б. "е", ФУ подават по установената
дистанционна връзка данни на всеки 5 минути, считано от часа на регистрация на
ФУ, от всички фискални бонове, регистриращи продажби/сторно операции, издадени
и записани в КЛЕН, в този времеви интервал, с изключение на данни от фискален
бон, визуализиран само на дисплей, при работа с ФУВАС; данните се подават в
хронологичен ред на издаването на фискалните бонове. Съгласно разпоредбата на §
22, ал. 2 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 (обн.
ДВ, бр. 52 от 2019 г., в сила от 02.07.2019 г.) крайният срок за изпълнение на
това задължение е 30.09.2019 г., в случай, че от проверяваното лице е
предприело действия за продължаване на срока на въвеждане на ЕСФП от одобрен
след 31.03.2019 г. тип. По делото са представени доказателства за сключен
договор със сервизна фирма, както и данни за неспазване на графика за въвеждане
в експлоатация на ЕСФП, видно от които датата на внедряване на ЕСФП, съгласно
сключения договор е 30.08.2019 – 31.08.2019 г. Графикът за внедряване на новата
система не е спазен, тъй като изпълнителят е установил, че избраният софтуер
след инсталация не управлява коректно комуникацията, което е наложило неговата
смяна и това е довело реално до забавянето. Въпреки това обаче извършените
продажби не са укрити, а данни за тях са постъпили по установената с НАП дистанционна
връзка. Не е спорно по делото обстоятелството, че в обекта за извършените
продажби са издавани фискални бонове от въведената стара система, чиито данни
са генерирани още същия ден и са изпращани с дистанционна връзка в НАП. Това е
видно от изложеното и в самата атакувана заповед. С оглед на това съдът намира,
че въпреки невъведената в срок нова система на регистриране и отчитане на
продажбите, то информация за извършваната дейност и осъществения оборот е била
налична и изпращана в НАП.
Основната
причина обаче за отмяна на наложената ПАМ е несъответствието ѝ с целта на
закона. Съобразно трайно установените в теорията и съдебната практика критерии
за класифициране, принудителните административни мерки могат да имат за цел да
предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да
отстранят вредните последици от него. Преценката за съответствие на ПАМ с целта
на закона следва да се извършва в съответствие с характера ѝ във всяка
една от хипотезите на нарушения по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на
принудителна административна мярка в конкретния случай, изразяваща се в
запечатване на обекта, не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са
закрепени в закона, по специално в чл. 22 от ЗАНН. Запечатването не би довело
до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с отчитането на
количеството закупено и продадено гориво, доколкото към датата на издаване на
обжалваната заповед жалбоподателят е предприел своевременно мерки за внедряване
на нова ЕСФП. Установеното нарушение касае периода 01.10.2019 г. – 14.10.2019
г. и към момента на проверката – 29.10.2019 г. то вече е отстранено. Това води
до въпроса какви са мотивите за налагането на ПАМ от страна на административния
орган. При упражняване на правомощията си, последният действа при оперативна
самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено
съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на
оперативната самостоятелност. Определеният срок за налагане на ПАМ от 7 дни е в
рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни, като в обжалвания акт
са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценката за съответствие с целта
на закона, които обаче мотиви са общи и не са релевантни към конкретния случай.
Не са уточнени обществените отношения, които биха били засегнати както от
нарушението, така и от запечатването, за да се формират изводи относно
приоритета на защита. Принудителната административна мярка е с превантивен
характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни
нарушения. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално
противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на
правоотношението, тя се налага с определен срок. В конкретния случай съдът
намира, че издадената заповед не е съобразена с целта на закона. Очевидно е в
случая, че дори и да се приеме, че е налице твърдяното нарушение от страна на
контролните органи, то същото не само не води до неотразяване на приходи, но и
към момента на установяването му вече е отстранено. В мотивите за налагане на
ПАМ е посочено, че тя се налага с цел да гарантира „законово деклариране на
движението на стоки и на всички реализирани обороти“. В случая обаче оборотът е
изцяло деклариран. На следващо място е посочено в мотивите, че „за фиска ще
настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите на
държавата“. За съда остава загадка кои са тези вреди при положение, че
продажбите са регистрирани и няма укриване на доходи. Излагането на общи
мотиви, несъобразени с конкретния случай и обстоятелствата по него, е липса на
мотиви въобще, в каквато насока е налице и многобройна съдебна практика. По
същия начин са изложени и общо мотиви защо ПАМ се налага за посочения срок от 7
дни. Така посочените мотиви за мястото на търговския обект, човекопотока,
големината на обекта, броя резервоари и работното му време реално нямат никакво
отношение към конкретно твърдяното нарушение. Остава неясно защо се налага
подобен срок за запечатване на обекта. Административният орган посочил, че това
е необходимо с цел превеждане на дейността на търговеца със законовите
изисквания, за което е необходим срок. Към момента на проверката обаче вече
нарушението е било отстранено. Целта на принудителните административни мерки не
е да служат като наказание, а както и самият орган е посочил в заповедта – да
доведат до промяна в начина на извършване на дейността. Затова и посочените в
мотивите цели, касаещи „превъзпитание на нарушителя“ са несъстоятелни, тъй като
такива цели законът възлага на административното наказание, каквото евентуално
би било наложено в едно административнонаказателно производство, но не и на
мерките за административна принуда. В случая прилагането на принудителна
административна мярка не само не би постигнала нито една от целите на
административната принуда, но и ограничава в значителна степен правата на
жалбоподателя, дотолкова доколкото извършването на нарушението е било
преустановено още преди извършването на проверката. Ето защо ПАМ се явява
незаконосъобразна. В този смисъл също е налице немалко съдебна практика.
По
изложените съображения съдът приема, че жалбата е основателна, поради което
същата следва да бъде уважена, а атакуваната заповед - отменена като
незаконосъобразна.
По
делото липсва искане за присъждане на разноски от страна на
дружеството-жалбоподател и с оглед изхода на спора, такива не следва да се
присъждат.
Воден
от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, Административен съд Пазарджик, VІI състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразна Заповед № ФК-745-0024221/04.11.2019 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК –
138/27.11.2019 г. на Директор Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/П/