Решение по дело №148/2020 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 177
Дата: 5 август 2020 г. (в сила от 5 август 2020 г.)
Съдия: Иван Христов Демиревски
Дело: 20207110700148
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 05.08.2020 год.

 

В   И М Е Т О  Н А   Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Номер                            177                            2020 година                              град   Кюстендил

 

Кюстендилски административен съд,

на  двадесет и девети юли                                                                           2020 година

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

 

                                                         Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                Членове: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                                НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

Секретар: Антоанета Масларска и с участието на

Прокурора: Марияна Сиракова

 

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

НАХД № 148 по описа на КнАдмС за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

         Р.А.,  гражданин на Република Турция, с ЛНЧ **********, притежаващ Разрешение за  продължително  пребиваване в Република България № *********, изд. на 15.03.2019 г.  от МВР Пловдив, с постоянен адрес ***, управител на „Сарс груп и КО“ООД, гр.Пловдив обжалва Решение на КРС № 142/19.03.2020 г. по НАХД № 5/2020 г. по описа на същия съд за 2020 г.

         Твърдят се касационни основания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, както и поради необоснованост, поради което районния съд неправилно е потвърдил ЕФ и моли същият да се отмени.

         Касаторът - редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

         Ответникът по касационната жалба е редовно призован, не се явява и не се представлява.

         Заключението на прокурора е, че депозираната касационна жалба е неоснователна, а въззивния съд е постановил правилно и законосъобразно решение.

         Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно и е процесуално допустима.

         Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:

         Предмет на касационна проверка е Решение на КРС по НАХД № 5 по описа на същия съд за 2020 г. С атакувания съдебен акт е потвърден Електронен фиш Серия К № 2895246, издаден от ОД на МВР гр. Кюстендил, с който на Р.А.,  гражданин на Република Турция, с ЛНЧ **********, като законен представител на „Сарс Груп и Ко“ ООД с ЕИК *********, с адрес гр. П., район С. ул. „В. Л.“ № ***, е наложено административно наказание ”глоба” в размер на 100 лв., на основание чл. 189 ал. 4 вр. с чл. 182 ал. 1 т. 3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. 

         Потвърденият от КРС електронен фиш е заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано срещу Р.А.,  гражданин на Република Турция, с ЛНЧ **********, за това че на 19.07.2019 г., в 11:53 часа в с. Багренци на ВП-II-62, км 4+730, в посока гр. Дупница, при ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място, същия управлява МПС – товарен автомобил марка „И.“ с  рег. номер РВ **** АМ, със скорост от 76 км/ч. при приспаднат толеранс от 3% в полза на водача.  Наказуемата скорост е 26 км/ч. – нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.       

            Нарушението е установено и заснето със стационарно техническо средство за измерване „SITRAFFIC LYNX ERS 400“, като към ЕФ е приложен снимков материал от паметта на техническото средство, в който се съдържат данни за датата, часа, мястото, регистрационния номер на МПС и стойностите на разрешената, установената и наказуемата скорост. Към преписката е приложен Протокол № 69-С-ИСИ/19.10.18 г. от проверка на техническото средство „SITRAFFIC ERS 400“; протокол за извършено обучение от 11.04.2016 г., както и данни за МПС и собственика му.

Първоинстанционният съд е постановил съдебния акт, потвърждавайки издадения ЕФ като законосъобразен, издаден при спазване на процесуалните правила.  

Настоящият касационен състав споделя изводите на въззивната инстанция и ще остви в сила решението на КРС като правилно по следните съображения:

Законодателят, с изменението на Закона за движението по пътищата, обн. в ДВ бр. 54/05.07.2017 г., е предвидил възможност за издаване на електронен фиш в отсъствие на контролен орган и нарушител,  за налагане на административни наказания за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, включително мобилно. Горното произтича от тълкуването на разпоредбата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП в контекста на легалната дефиниция по § 6 т. 65 от ДР на ЗДвП, според която автоматизираните технически средства или системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствия на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани  периодично от контролен орган или мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Електронния фиш има нормативно предвидено съдържание. В случая оспореният електронен фиш, който съгласно легалната дефиниция съставлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно – информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушение от АТС или системи, е издаден по реда на визираната процедура. Същият има нормативно предвиденото съдържание по чл. 189 ал. 4 от ЗДвП - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Фишът възпроизвежда данните от техническото средство „SITRAFFIC ERS 400“, с което е заснето нарушението. Снимката от техническото средство представлява веществено доказателствено средство от категорията на визираните в чл. 189 ал. 15 от ЗДвП и установява извършването на съставомерно деяние по чл. 182 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Същата е изготвена по съответния законов ред, с описание на всички съставомерни признаци на деянието, включително относно разрешената и установена скорост на движение на автомобила.

Неоснователни са доводите на касатора относно обстоятелството, че е неясен адресата на санкцията. По делото не е спорно чия собственост е МПС, с което е извършено нарушението, а именно на „Сарс Груп и Ко“ ООД със законен представител Р.А.,  гражданин на Република Турция, с ЛНЧ **********. От друга страна по делото няма данни за посочване на друго лице като водач на МПС в срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП. Правилен е извода на въззивния съд, че АНО не е допуснал нарушение при определяне автора на деянието.

Що се отнася до доводите на касатора за наличието на непълнота между изразеното писмено и вменено административно нарушение и числовото изразяване на нарушените разпоредби, настоящия състав на касационната инстанция счита, че такава не е налице. Нарушението е извършено в населено място, като превишаването на скоростта е с 26 км/ч. Приложимата санкционна норма е същата, каквато е приложил и АНО, а именно чл. 182 ал. 1 т. 3 от ЗДвП с фиксиран в тази норма размер на глобата – 100.00 лв.

Воден от тези мотиви и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение на КРС № 142/19.03.2020 г. по НАХД № 5/2020 г. по описа на същия съд за 2020 г.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.         

                                                                 

                                                         

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                   

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: