мотиви към присъда № 68, постановена по НОХД №1838/2019 г. по описа на
Русенски районен съд, V-ти наказателен състав
Русенска районна прокуратура е
обвинила подсъдимият К.Г.У. в това, че на 17.07.2018 г. в гр. Силистра, в
качеството му на длъжностно лице -Старши разследващ полицай в Отдел
„Разследване" към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи -
гр. Силистра и водещ разследването по досъдебно производство № 1886 ЗМ-318/2018 г. по описа на Районно
управление-Силистра в кръга на неговата длъжност, с цел да набави за себе си
имотна облага - парична сума в размер от 500.00 лева, е възбудил заблуждение у Ф.
А.М. ***, че ще извърши конкретни действия по служба - създал невярна представа
у Ф. А.М. относно обстоятелството, че ако Ф. А.М. му даде парична сума в размер
на 500,00 лева, ще привлече Ф. А.М. в качеството на обвиняем по досъдебно
производство № 1886 3M-318/2018 г. по описа на
Районно управление-Силистра за по-леко наказуемо престъпление и ще му бъде
наложено наказание „Глоба", както и че ще му снеме криминалистическата
регистрация, и с това направил опит да причини на Ф. А.М. *** имотна вреда в
размер на 500,00 лв., като престъплението е останало недовършено по независещи
от дееца причини- престъпление по чл. 210, ал.1, т.З, във вр.
чл. 209, ал.1, във вр. чл. 18, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият не се признава за
виновен и дава обяснения.
Съдът като взе предвид събраните
по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост, счете за установено
следното:
Подсъдимият К.Г.У. е роден на *** ***,
български гражданин, с виеше образование, работи, разведен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият работел на длъжност
„старши разследващ полицай" в ОД на МВР - гр. Силистра. Трудовите му
функции включвали провеждане на разследване по наказателни производства за
престъпления от общ характер по реда на НПК. В качеството му на орган на
досъдебното производство, той провел разследване и по престъпления, извършени
от свид.Ф. М., което станало повод за запознанството
им. Впоследствие М. бил ангажиран от подсъдимия да извършва строителни дейности
в имоти на последния, което довело и до по- тесни, извънслужебни за У.,
отношения между тях.
На 5.06.2018 г. било образувано
досъдебно производство № 1886 ЗМ-318/2018г. по описа на РУ - гр. Силистра,
прокурорска преписка № 1188/2018г. по описа на Районна прокуратура - гр.
Силистра, водено срещу свид.Ф. М. за престъпление по
чл.354а, ал.З, т.1 от НК. Разследването по производството било възложено на подс. У., който съставил постановлението за привличане като
обвиняем на Ф. А.М. за престъпление по чл. 354а, ал.5, вр.
чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и го съгласувал с наблюдаващия прокурор по делото. У.
призовал Ф. М. да се яви за привличането му в качеството на обвиняем на
работното си място, намиращо в гр. Силистра, бул. „Македония" №175, отдел
„Разследване", в сградата на Паспортна служба, ет.1, служебен кабинет № 2
на 17.07.2018 г. в 11.00 часа. На посочената призовката дата и час свид.М. се явил в кабинета на У. където вече била свид.В.Г., която му била определена за служебен защитник по
делото. Ф. М. поискал да бъде защитаван от свид. И.П.,
с когото имали някакви принципни предварителни разговори по случая, без никакъв
конкретен ангажимент от страна на адвоката. Провел се разговор по телефон между
У. и Ф. М. от една страна и свид.П., в който
последния изразил нежелание да се включи в процеса. Това подразнило свид.Г. и тя възмутено напуснала кабинета на У. и сградата
на полицията. Тогава У. и Ф. М. останали сами и подсъдимият решил да се
облагодетелства по престъпен начин от създалата се ситуация, като измами
свидетеля. Представил му възможност да повлияе положително за Ф. М. върху
развоя на делото, като употреби служебното си положение така, че да му повдигне
обвинение за престъпление, което да предвижда единствено наказание глоба за
свидетеля, каквото всъщност било определено в закона за извършеното от Ф. М. с
оглед на квалификацията на престъплението в съгласуваното вече постановление за
привличане на обвиняем. У. поискал от свид. Ф. М.
500лв. като възнаграждение за насочване на досъдебното производство в такова
благоприятно развитие и завършека му с наказание глоба за М.. Последният бил
многократно осъждан, бил наказван множество пъти с наказание лишаване от
свобода и не искал пак да търпи такова, поради което с готовност се съгласил с
предложението на подсъдимия. Ф. М. не знаел какви са възможните наказания за
извършеното от него и всяко различно от лишаване от свобода било изключително
приемливо, особено едно от най- леките възможни- глоба. Подсъдимият разпоредил
на свидетеля да му занесе лично парите, след като делото приключи в съда. У.
убедил М., че свид.Г. ще съдейства за представения
план, и по телефон я призовал обратно в кабинета си. В 11:15 часа на същата
дата на свид.М. било предявено постановлението за
привличане на обвиняем, което той и служебният му защитник Г. подписали. Последната
разяснила на Ф. М., че за престъплението, за което е привлечен към наказателна
отговорност, закона предвижда наказание глоба. Свид. Г.
му заявила, че ще се свърже с него по телефон, след като разговаря с прокурора
за приключване на делото със споразумение. На излизане на от службата на У., Ф.
М. се засуетил как да отвори врата към фоайето и съответно изхода, поискал
помощта на подсъдимия и последния го нагрубил за невежеството му, като го
нарекъл циганин и че е неспособен една врата да отвори.
Ф. М. останал обиден от това
отношение на подсъдимия, с когото се познавали от години, смятал и че У. не
заслужава поисканата му сума от 500лв. Няколко дни по- късно Ф. М. се срещнал
със свид.А.М., полицейски инспектор в РУ- Силистра,
отговарящ за района, в който живеел Ф. М. и последният споделил на полицая, че
подсъдимият му иска 500лв., за да му помогне по делото. Свид.А.М.,
който не бил в добри лични отношения с подсъдимия, уведомил ръководството на ОД
на МВР- Силистра за донесеното му от Ф. М.. Заместник- ръководителят на
дирекцията Н. се свързал със свид.Г.Б., началник на
сектор в Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР с териториална компетентност
гр.Силистра. Свид.Б. преценил, че следва да се срещне
със свид. Ф. М. за изясняване на случая. Било разпоредено на свид.А.М. да
организира срещата, която се състояла на 23.07.2018г. в заведение в гр.Силистра
в присъствието на свидетелите Ф. М., А.М. и Б. и колега на последния. Свид. Ф. М. разказал на присъстващите за поисканите му от У.
500лв. и причината за това. Били му снети обяснения, свид.Б.
съставил докладна записка и я подал до ръководството на службата си, била
сезирана ОП- гр.Силистра, където било преценено, че има достатъчно данни за
извършено престъпление от общ характер от У. и на 2.08.2018г. било образувано
досъдебно производство за това, че на 17.07.2018г. в гр.Силистра, разследваш
полицай е поискал дар, който не му се следва, за да извърши действия по служба
- престъпление по чл. 302, т. 1 вр. чл. 301, ал. 1 от ИК. Делото било възложено на следовател от ОСлО при
ОП - гр. Силистра. На свид.Б. били възложени
оперативно- издирвателни и оперативно- технически
мероприятия с цел документиране на престъпната дейност на подсъдимия.
На 6.08.2018г. било постигнато споразумение
между наблюдаващия прокурор и защитата за решаване на делото в досъдебното
производство ДП № 318/2018г. на РУ -Силистра, прокурорска преписка №
1188/2018г. на РП - Силистра, с обвиняем Ф. М. за престъпление по чл. 354а, ал.
5 вр. чл. 354а, ал.З, т. 1 от НК, което било внесено
за одобряване в PC - Силистра.
На 7.08.2018г. председателят на
Окръжен съд- гр.Силистра разрешил използването на специални разузнавателни
средства по отношение на подсъдимия, част от оперативните способи за което било
подслушване. На същата дата свид.Ф. М. декларирал на осн. чл.12, ал.З от ЗСРС, че дава съгласие спрямо него да
бъдат използвани СРС.
Свид.Ф. М. събрал 300лв. в брой и на 10.08.2018г с приемо-предавателен
протокол ги предал на водещият разследването следовател в банкноти с номинал от
100лв.- два броя, 20лв.- три броя, 10лв.- три броя и 5лв.- два броя, които били
изпратени в ТДТО- гр.Русе към Държавна агенция „Технически операции" и на
13.08.2018г. били белязани с невидимо химическо вещество, което при пипане или
докосване полепва по тялото, дрехите и вещите и при облъчване с ултравиолетови
лъчи фосфоресцира в жълтозелен цвят. Веднага след това третираната по този
начин паричната сума била предадена на следователя по делото.
С протоколно определение
№333/24.08.2018г., постановено по НОХД № 541/2018г. по описа на Районен съд-
гр. Силистра било одобрено споразумението, с което Ф. А.М. бил признат за
виновен за извършване на престъпление по чл. 354а, ал.5 вр.
ал.З, т. 1 от НК и му било наложено наказание глоба в размер на 200 лв.
Съдебният акт влязъл в сила на същата дата.
Органите на досъдебното
производство, съвместно със служители от Дирекция "Вътрешна
сигурност" и пострадалият М. взели решение на 29.08.2018 г. да се проведе
операция в кабинета на подсъдимия за документиране на престъпната му дейност.
За целта в дреха, предоставена на Ф. М., която той облякъл, били монтирани
технически средства, даващи възможност да се осъществи подслушване, на
последния била предадена и белязана парична сума в размер от 300 лв., което той
поставил в задния джоб на панталона си. Около 13.45 часа на дадената дата свид. Ф. М. отишъл в сградата „Паспортна служба"-
гр.Силистра, за да се срещне с подсъдимия, за което те нямали уговорка. Подсъдимият
отишъл на работното си място в 14.33 часа и влязъл кабинета си. На входа на
„Паспортна служба"- гр.Силистра в този момент работел свид.П.,
осъществяващ контролно- пропусквателни функции към
вътрешността на сградата. Свид. Ф. М. се явил на
пропуска и заявил на свид.Петков, че иска среща с подс.У.. Петков докладвал това на подсъдимия, който му
отговорил, че М. следва да изчака. Пострадалият няколкократно влизал и излизал
от сградата на полицията, след което в 15.47 часа бил приет от подсъдимият в
кабинета му. Свидетелят седнал на дивана и двамата повели ведър, приятелски
разговор, в който М. изразил благодарността си към У. за полученото наказание
глоба за държането на наркотици, казал му, че е дошъл при У. заради делото, т.е.
в изпълнение на уговорката им от 17.07.2018г. Подсъдимият веднага извадил от
шкаф в кабинета пластмасова торба с отличителни белези на марката „Кауфланд", отворил я пред Ф. М. и му казал „Дур бакалъм малко, айде дай
зареди тука. Дай тука сега." Свид. Ф. М. извадил
белязаните пари от джоба си и ги пуснал в торбата. У. сгънал торбата и я върнал
в шкафа, като затворил вратата му. След това подсъдимият заявил на М., че е
„сериозно момче”, че „Господ го изпраща навреме", поприказвали си за общи
познати, на свой ред подсъдимият изразил радостта си, че Ф. М. е спазил
уговорката да му плати за мнимата услуга, отново му напомнил, че ако не била
намесата му по делото, можело „да му отрежат главата”, т.е. делото против М. да
не получи такава благоприятна за него развръзка, и се разделили, като взаимно
си пожелали живот и здраве. Свид. М. си тръгнал, а в
кабинета на подсъдимия влезли органите на досъдебното производство, служители
на Дирекция „Вътрешна сигурност" при МВР и в присъствие на поемните лица Н.Н. и В.Н. и
защитник на подсъдимия били извършени оглед на лице, обиск на лице и оглед на
местопроизшествие. Били открити, иззети и описани белязаните банкноти. Подс. У. бил задържан. Впоследствие било изготвено
веществено доказателствено средство звукозапис от
прилагането на специалното разузнавателно средство при способ подслушване,
приложено по надлежния ред по делото.
Изложената фактическа обстановка
се установява от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите,
както и от останалите писмени доказателства и доказателствени
средства по делото- справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, веществени доказателствени
средства, веществено доказателство, протокол за оглед на местопроизшествие и
препис от същия ведно с фотоалбум, протокол за оглед на лице, протокол за обиск
на лице, приемо- предавателен протоколи ведно с фотокопирани копюри, протокол за демаркиране на белязани пари, заповеди, акт за встъпване,
длъжностна характеристика, кадрова справка, заверени копия от книга за
пропускателен режим. При изграждане на горната фактическа обстановка съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия в частта им, в която отрича извършването на
престъплението. Обясненията в коментираната им част се опровергават на първо
място от показанията на свид.Ф. М.. С малки
изключения, които ще бъдат обсъдени, разказа на този свидетел през всички фази
на процеса, досежно главните факти на доказване, е
напълно неизменен, детайлен и обстоятелствен. На първо място при оценката на
показанията на Ф. М., като коректив на обясненията, следва да се отбележи, че
до датата на престъплението между М. и У. са съществували отношения на
разбирателство и взаимопомощ- Ф. М. многократно е извършвал строителни работи в
имоти на подсъдимия, което и създало връзка, различна от тази на обвиняем по
досъдебни производства и разследващ полицай по тях. Това изключва мотив за
набеждаване на подсъдимия у пострадалия, тъй като последния всъщност не е имал
лошо отношение към него. Мотивът за потърсената помощ от полицията и органите
на досъдебното производство от М. е обидата, нанесена му от У. при раздялата им
на 17.07.2018г. и прозрението, след разясненията на защитника му от същата
дата, че наказанието му по делото за държане на наркотици ще бъде глоба и че
той не е длъжен да дава пари на подсъдимия, за да се случи това. Свид.Ф. М. няма нито интелектуалния, нито материален
потенциал да организира и участва в последвалото сложно мероприятие по
регистриране на престъпната дейност по делото. Въпреки лошото си финансово
състояние, той следвало да осигури и парите за предаване на подсъдимия, което
безспорно е било проблем за него. Т.е., многократно осъждано лице, не би си
навлякло гнева на системата на МВР, набеждаващ неин член в несъществуващо
деяние, без ясна цел и при пълна несигурност за благоприятен за него резултат,
в случай, че не бе налице действителния мотив за действията му, даден по- горе,
който да го води в това му начинание. Свид.М. се
почувствал обиден, тъй като колкото и неграмотно и невежо да е едно лице, то
има усещане за справедливост и лично достойнство. Наличието на интелектуален
дефицит не може да обуслови абсолютно и безропотно подчинение на желаещите да
наложат волята си над него. Единственото съществено противоречие в показанията
на свид.Ф. М. е кога подсъдимия го е обидил - дали на
датата на престъплението или на 29.08.2018г., като съдът приема, че това е
следствие от притеснение от разпита му пред съда, дължащо се най- вече на
срещата му с подсъдимия в съдебната зала и безспорно невисокото му
интелектуално ниво, за което съдът придоби непосредствени впечатления. В
подкрепа на съжденията на съда относно достоверността на обясненията и
показанията на Ф. М. е и съдържанието на вещественото доказателствено
средство, протоколирало разговора на подсъдимия и Ф. М. на 29.08.2018г. Това веществено
доказателство по делото е получено след напълно законно приложение на специални
разузнавателни средства, при точно съблюдаване на всички изисквания на НПК и
ЗСРС относно този способ на доказване. Това, че СРС е приложено за разследване
на престъпление по чл.302 от НК, а обвинението впоследствие е изменено на
чл.210 от НК, въобще не влияе на законността на приложението на способа, тъй
като и двете обвинения дават възможност за използването му, съгласно чл.172,
ал.2 от НПК. Разговорът, отразен с вещественото доказателствено
средство, продължил 4 минути и 51 секунди, се развива изключително ведро и
приятелски, като между стари познайници, имащи много
общи познати, без никаква досада у подсъдимия от срещата им, като той дори се
извинява на М., че го е накарал да чака, преди да го приеме в кабинета си.
Подсъдимият нарича Ф. М. „бате", „брат”, „джанъм” (душа моя от турски
език), които обръщения в никакъв случай не могат да изразяват враждебност,
каквато заявява подсъдимия като водещо настроение в контакта им от последноупоменатата дата. Всичко това коренно противоречи
на заявеното в обясненията, което сочи и на тяхната недостоверност. Подсъдимият
твърди, че дори е изгонил М. от кабинета си, което е напълно невярно, тъй като
видно от обсъжданото доказателствено средство,
достоверността и автентичността на което не се подлагат на съмнение от страните
по делото, те са разделили с взаимни благопожелания за здраве и добруване. По
време на тази им среща двамата участници са имали непрекъснат контакт помежду
си, вербален и физически, като всеки е наблюдавал другия пряко, което ясно личи
от непрекъснатия ход на разговора им. Това изключва възможността Ф. М., за
краткото време на пребиваването му в кабинета на подсъдимия, да е поставил
незабелязано за У. парите в шкаф в кабинета му, след което и да затвори вратата
на тази мебел. Такова действие на М. е и крайно нелогично, както предвид
непрестанния взор към него на подсъдимия, така и поради дълготрайната практика
на У. като полицай, развило у него умения да наблюдава внимателно и да вижда
неща, което биха били убягнали на хора, непритежаващи неговия опит. Парите,
видно от протокола за оглед, са намерени във вещественото доказателство по
делото- найлонова торба, с каквато М. не е разполагал преди посещението на
работното място на подсъдимия, държал е парите свободно в джоб на панталона си.
Единственият възможен на базата на обсъдените обстоятелства извод е, че именно
подсъдимият е подал чантата на М., за да постави парите в нея, нещо което се
потвърждава и от показанията на свид.Б., провел
кратък разговор с пострадалия непосредствено след излизането му от кабинета на У.
на 29.08.2018г. Именно като покана към Ф. М. да предаде поисканите на датата на
престъплението пари звучат и думите на подсъдимия към него „Дур
бакалъм малко, айде дай зареди тука. Дай тука
сега." Тезата на подсъдимият, че това всъщност е нареждане към М. да се
наведе, за да му бъде ударен шамар по врата, се обезсмисля от следващия веднага
след предаването на парите комплимент към пострадалия, че бил „сериозно момче”,
което „господ е изпратил навреме”, явно визиращ нуждата от материални средства
в момента. На другия полюс от гледна точка на формалната логика са репликите на
У. към М. при тази им среща, в които той непрекъснато се стреми да затвърди
убеждението на пострадалия, че именно на него се дължи лекото му наказание за
държането на наркотиците, че при всеки друг разследващ полицай делото му нямало
да има такъв развой, как М. бил един малкото хора, които се сещали кой им прави
добро все изявления, имащи за цел да покажат правилността на „жеста" на М.
към подсъдимия и изразяващи доволство от получената облага. При обсъждане на
обстоятелствата около тази среща с оглед защитната теза, че подсъдимият е бил
изненадан от М., което значело че не е инициирал срещата и съответно не е искал
облагата на датата на престъплението, следва да се отбележи, че е напълно ирелевантно дали подсъдимия е очаквал Ф. М. на 29.08.2018г.
и каква е била първоначалната му реакция прел свид.П.
на появата на Ф. М. в полицията на тази дата. Есенциално
в случая е, че подсъдимият е уговорил такава среща с цел получаване на
възнаграждение от М., тя е следвало да се състои след края на НОХД № 541/2018г.
по описа на Районен съд- гр. Силистра, делото е било приключило и именно тогава
и според уговорката М. се явява в службата на У.. Последният действително няма
как да е знаел за конкретната дата на предаването на парите, но видно от всичко
обсъдено го е приел радушно, съзнавайки целта на посещението на М.. Обясненията
на подсъдимия категорично се опровергават и от показанията на свид.Б.. Последният ясно пресъздава разказа на Ф. М. с
всичките детайли, съществуващи и в показанията на последния, което е още един
гарант за достоверността на тези показания, тъй като възприятията на М. остават
неизменни през цялото време на събитията по делото, и преди неговото
образуване. Б. е водил множество проверки срещу служители на МВР. голяма част
от които доказали липсата на неправомерно поведение у полицаите, наясно бил със
спецификата на този вид разследвания и подходил с доверие към данните, изнесени
от Ф. М., преценил ги за достоверни и това станало повод за проведената от
„Вътрешна сигурност” и прокуратурата операция. Развитието на случая
впоследствие, с противозаконното получаване на облагата от подсъдимия, доказва
както състоятелността на извършените оперативни действия, така и достоверността
на показанията на свид.Ф. М., дали основание за
намесата на държавните органи в тези отношения. За склонността на подсъдимия
към добиване на подобен вид неследващи му се облаги свидетелстват И.Д. и В.К.,
които по никакъв начин не са свързани със събитията по делото и нямат отношения
с подсъдимия, които да ги предизвикат към изграждане на негативен негов образ.
Тук следва да се отбележи, че дори и свид.Д. да е му
дала пари в знак на благодарност за получената от бившия съпруг издръжка на
детето и, той нямал никакво право да ги приеме, тъй като това представлява
неследваща му се облага. Показанията на тези свидетелки, макар и косвено, но
във взаимовръзка с обсъдените до момента други доказателства и доказателствени средства, доказват престъпните намерения на
подсъдимия по настоящото дело. Пресъздаденото в разпита на поемните
лица свидетелите В.Н. и Н.Н. не влияе върху дадената
вече фактическа обстановка. Действително органите на досъдебното производство и
съдействащите им полицаи са извършили огледа и обиска за период от време,
продължителността на който надхвърля обичайната за този вид дейност, но това не
води до нелегитимност на тези процесуални действия, тъй като няма законова
разпоредба, която да определя времето за извършването им. Насочването на
вниманието на двамата свидетели от полицейските органи към съдържанието на
шкафа, в който са намерени парите, е следствие на знанието, донесено им от свид.Ф. М. преди пристъпване към дадените процесуални
действия, а именно, че подсъдимият е поставил парите в шкаф в кабинета си.
Изразеното учудване на подсъдимия при намирането на парите, дадено в
показанията на свид.Н.Н.,
не разколебава тезата на съда, той като всеки човек с богат житейски и
професионален полицейски опит може да имитира нормална човешка реакция.
Показанията на свидетелите П., Л. и Г. не носят абсолютно никаква информация за
главните факти на доказване, като дават субективни, общи и клиширани възприятия
за личността на подсъдимия, характеризиращи го като начетен и интелигентен.
Съдът не намира противоречие с възприетите за доказани факти по делото с
изложеното от свидетелите М.Д. и М.М.. Последните
заявяват как на случайна среща М. попитал свид.Ф. М.
дали е „оправил някакъв полицай”, на което М. отговорил утвърдително. Явно и
трите лица използват един и същ жаргон, при което употребения първо от М. израз
е бил просто повторен от М., като съдът прима, че последният имал предвид, че е
съобщил на полицията за поисканите му от подсъдимия пари и съответно това е
станало повод за досъдебно производство срещу У. и задържането му. Показанията
на свид.Г. са в пълен унисон с цялата фактическа
обстановка, като единственото обстоятелство извън фактите по делото, съдържащо
се в това доказателствено средство, е разговор със свид.Ф. М., проведен два месеца след образуване на
настоящото дело, в който тя предположила, че би могла да бъде субект на
наказателна репресия, предизвикана от М.. Съдът приема това за нейни лични
опасения и разсъждения, продиктувани от субективни тълкувания на предложена й
от свид.Ф. М. материална благодарност за работата й
по делото против него за държането на наркотици. При изграждане на изложената
фактическа обстановка съдът не кредитира и показанията на свид.А.М.
досежно ролята му разкриване на престъплението.
Безспорно, видно от показанията му и обясненията, той и подсъдимия са във
влошени отношения, съпроводени със взаимни закани, и за да не предизвика
допълнително напрежение в тези отношения, а и гнева на колегите си, А.М. отрича
организирането на срещата между Ф. М. и свид.Б., от
която тръгва разработката на дирекция „Вътрешна сигурност” при МВР, довела до
разкриването на престъплението. Показанията на свид.А.М.
категорично се опровергават от показанията на свидетелите Ф. М. и Б., които
възпроизвеждат идентично как се е стигнало до срещата между тях, документирана
с докладната записка на Б.. Никакъв друг начин на снемане на първоначалните
обяснения на свид.Ф. М. не се съдържа в
доказателствата по делото и съдът приема, че именно така за първи път свид.Б. е узнал за престъпната дейност на подсъдимия. В
заключение при обсъждане на доказателствения материал
по делото трябва да се каже, че негодността на заключението на назначената по
делото психиатрична експертиза да служи като доказателство по делото е
предизвикана от защитата по делото. Нова експертиза от същия вид за
установяване на здравословното състояние на свид.Ф. М.
към момента на процесиите събития не би могла да допринесе за изясняване на
обстоятелствата по делото, тъй като от тогава до момента съдебното следствие е
минал значителен период и съответно няма как такова изследване на бъде вярно
понастоящем. Съдът придоби конкретни и непосредствени впечатления за личността
на пострадалия при участието му в процеса и не намира основания за съмнения в
способността на свидетеля правилно да възприема фактите, които имат значение за
делото и да дава достоверни показания за тях, напротив съдът вече изложи
съображения за кредита си на доверие към показанията му и причините за това.
Представената фактическа
обстановка и изложеното във връзка с установяването й налагат правния извод, че
с описаното в нея деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.210, ал.1, т.З вр.
чл.209, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК, тъй като на
17.07.2018 г. в гр. Силистра, в качеството му на длъжностно лице- старши
разследващ полицай в Отдел „Разследване" към Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - гр. Силистра и водещ разследването по
досъдебно производство №1886 ЗМ-318/2018 г. по описа на Районно
управление-Силистра в кръга на неговата длъжност, с цел да набави за себе си
имотна облага - парична сума в размер от 500.00 лева, е възбудил заблуждение у Ф.
А.М. ***, че ще извърши конкретни действия по служба - създал невярна представа
у Ф. А.М. относно обстоятелството, че ако Ф. А.М. му даде парична сума в размер
на 500,00 лева, ще привлече Ф. А.М. в качеството на обвиняем по досъдебно
производство №1886 3M-318/2018 г. по описа на
Районно управление-Силистра за по-леко наказуемо престъпление и ще му бъде
наложено наказание „Глоба" и с това направил опит да причини на Ф. А.М. ***
имотна вреда в размер на 500,00 лв., като престъплението е останало недовършено
по независещи от дееца причини. В разговора си насаме с пострадалия в кабинета
си на процесната дата подсъдимия формирал у него
неправилни представи, че има и друго възможно обвинение към Ф. М. по досъдебно
производство № 1886 ЗМ-318/2018г. по описа на РУ - гр. Силистра, прокурорска
преписка № 1188/2018г. по описа на Районна прокуратура - гр. Силистра, освен
това за престъпление по чл. 354а, ал.5 вр. ал. 3, т.
1 от НК, което да предвижда наказание, различно от глоба, по- тежко, което
безспорно не е вярно, тъй като със съгласуването на постановлението за
привличане на М. на 10.07.2018г. обвинението срещу него е било вече определено
и то било за престъпление, което се наказва само с наказание глоба. Подсъдимият
подвел Ф. М. също и че единствено волята на първия може да доведе до обвинение
за втория, което да предвижда наказание глоба, което също не е вярно, защото
действията му по служба се ръководят от прокурора, както е станало и в
конкретния случай и преди извършване на престъплението постановлението за
привличане е било в окончателния си вид, на който подсъдимия не е можел вече да
влияе. В съзнанието на свид. Ф. М. се формирало
убеждение, че той ще бъде привлечен към обвинение за престъпление, което се
наказва с глоба, само, ако даде на подсъдимия 500лв., които У. му поискал с
такава цел. Това убеждение провокирало намерението на пострадалия за престацията на упоменатите средства. Подсъдимият се явява
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б.а от НК и е действал в кръга на
неговата длъжност- старши разследващ полицай в Отдел „Разследване" към
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. Силистра, тъй като
именно той водил разследването по досъдебно производство №1886 3M-318/2018 г. по описа на Районно
управление-Силистра против свид.Ф. М. и в това си
качеството въвел последния в заблуждение относно правомощията си по служба с
цел да набави за себе си имотна облага. Престъплението е приключило във фазата
на опита, тъй като подсъдимият започнал осъществяването на изпълнителното
деяние, като възбудил заблуждение у пострадалия в дадените по- горе представи,
но деянието не било довършено с причиняването на имотната вреда за М., поради
независещи от подсъдимия причини- преосмислянето от пострадалия на фактите по
делото в дните след датата на престъплението, свързването му с органите на
полицията и тяхната и на органите на досъдебното производство органи намеса
довела до предотвратяване на довършване на престъплението. Опитът бил годен и
довършен, тъй като действията на подсъдимия били от естеството да постигнат
престъпния резултат, но намесата на дадените фактори попречила на това. От
субективна страна подсъдимия е действал при пряк умисъл и с користна цел-
подсъдимия е предвиждал, че описаното въздействие ще предизвика дадените
неправилни представи в съзнанието на пострадалия, като в същото време
подсъдимия е съзнавал, че тези представи са от естеството си да го мотивират да
се разпореди с поисканата от него сума, като цена за „услугата” му, в резултат
на което за него ще настъпи имотна вреда, а той ще се облагодетелства от това.
По делото не се събраха
доказателства за това подсъдимият на 17.07.2018 г. в гр. Силистра, в качеството
му на длъжностно лице -Старши разследващ полицай в Отдел „Разследване" към
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. Силистра и водещ
разследването по досъдебно производство №1886 ЗМ-318/2018 г. по описа на
Районно управление-Силистра в кръга на неговата длъжност, с цел да набави за
себе си имотна облага - парична сума в размер от 500.00 лева, да е възбудил
заблуждение у Ф. А.М. ***, че ще извърши конкретни действия по служба - създал
невярна представа у Ф. А.М. относно обстоятелството,, че ако Ф. А.М. му даде
парична сума в размер на 500,00 лева, ще му снеме криминалистическата
регистрация и с това да е направил опит да причини на Ф. А.М. *** имотна вреда
в размер на 500,00 лв., като престъплението да е останало недовършено по
независещи от дееца причини. Видно от всички доказателства по делото, имащи
отношение към този факт на доказване, подсъдимият не е обещал на свид.Ф. М. да му снеме криминалистическата
регистрация. Това обстоятелство категорично се отрича от самия пострадал, който
заявява пред съда, че разговор с подсъдимия за регистрацията му не е воден. За
такова заблуждение не се споменава и в разпита на свид.Б.,
който пряко е възприел от пострадалия какви са действията на подсъдимия при
осъществяване на деянието по делото, за които и подсъдимият е потърсил помощ от
държавните органи. Поради изложеното подсъдимият следва да бъде оправдан по
обвинението в тази му част.
Причина за извършване на
престъплението е желанието на подсъдимия за облагодетелстване по неправомерен
начин.
При индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства
чистото му съдебно минало, полагането на обществено полезен труд и
дългогодишния му стаж в структурите на МВР. Отегчаващо вината обстоятелство се
явяват данните за други подобни деяния. Предвид тези обстоятелства, превес сред
които имат смекчаващите такива, на подсъдимия следва да бъде наложено наказание
една година и шест месеца лишаване от свобода, целите на което ще се постигнат
и с условното осъждане, поради което изпълнението му следва да се отложи за
изпитателен срок от четири години, който изпитателен срок, в този си размер,
съда намира за възпиращ за подсъдимия от извършване на престъпления.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:
