Р
Е Ш Е Н И Е
№
260277 / 4.3.2021г.
гр.
Перник, 04.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на четвърти февруари, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 05487 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 124 ал. 1 ГПК от Н.З.Н., с адрес: ***, чрез
пълномощника му адв. А.Ц. – ПАК срещу „Водоснабдяване и канализация” ООД – гр.
Перник, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.
„Средец” № 1, с който се иска да бъде признато в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 343,80 лева, представляваща
главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води
за периода от 11.12.2011г. до 08.12.2012г., за която сума на ответника по настоящото дело е издаден
изпълнителен лист от 06.06.2013г. по ч. гр. д. № 1933/2013г. по описа на
Районен съд – гр. Перник.
В
исковата молба се твърди, че по молба на ответника по настоящото дело и въз
основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр. д. №1933/2013г. по описа на
Пернишки районен съд, на 09.07.2013г. е било образувано изпълнително дело №
1051/2013г. по описа на ЧСИ С. Б., с рег. № 753 на КЧСИ, длъжник по което е бил
ищецът по настоящото дело. Сочи се, че след образуване на изпълнителното дело,
по изпълнителното производство не са искани и не са извършвани изпълнителни
действия в продължение на повече от две години, поради което изпълнителното
дело се е прекратило по силата на закона на 09.07.2015г. Поради това ищецът
намира, че вземанията, за които в полза на ответника е издаден изпълнителен
лист по ч. гр. д. № 1933/2013г. по описа на ПРС, са погасени по давност, респ.
не се дължат.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК срок, ответникът е депозирал
писмен отговор, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че
процесното изпълнително дело е прекратено по силата на закона, поради което
вземането продължава да съществува, но не може да бъде събрано по принудителен
ред, а единствено и само ако длъжникът плати доброволно. С оглед тези
съображения намира, че същия не е провокирал завеждане на отрицателния иск с
действия за предприемане на допълнителни способи за принудително събиране на
вземанията.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и се
установява от приетите по делото и неоспорени доказателства, че по ч. гр. д. № 1933//2013г.
по описа на Пернишки районен съд е бил издаден изпълнителен лист от 06.06.2013г.,
с който Н.З.Н. е осъден да
заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ООД – гр. Перник, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Средец” № 1 сумата от 343,80 лева, представляваща главница за
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от
11.12.2011г. до 08.12.2012г., сумата от 22,84 лева, представляваща лихва за
забава на месечните плащания за периода от 17.02.2012г. до 14.03.2013г., ведно
със законната лихва върху главницата от 343,80 лева, считано от датата на
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
04.04.2013г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25.00
лева – държавна такса.
Въз основа на издадения изпълнителен
лист, с молба от 19.07.2013г. „Водоснабдяване
и канализация” ООД – гр. Перник е поискало образуването на изпълнително
дело, в резултат на което е образувано изпълнително дело № 1051/2013г. по описа
на ЧСИ С. Б., с рег. № 753 и с район на действие – Окръжен съд – гр. Перник. С
молбата за образуване на изпълнително дело, взискателя (понастоящем ответник) е
поискал и извършването на конкретен способ за принудително изпълнение –
налагане на запор върху вземанията на длъжника.
След образуване на изпълнителното
дело, по същото са извършвани единствено действия, проучващи имущественото
състояние на длъжника (понастоящем ищец).
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
По допустимостта:
Предявен е отрицателен
установителен иск по чл. 124 ГПК, с който
се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът
не дължи процесните суми, обективирани в изпълнителен лист от 06.06.2013г.,
издаден по ч. гр. д. № 1933/2013г. по описа на ПРС, поради погасяването на
вземанията поради изтекла погасителна давност.
Съдът намира, че така предявения иск е
допустим, поради което и следва да се произнесе по същество.
Аргументи за допустимост на процесния
отрицателен установителен иск, Пернишкия районен съд извлича от Определение
№513/24.11.2016 по дело №1660/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
324/28.12.2015г. гр. д. № 6730/2013г. на ВКС, ІІІ г.о. и други несанкционирали
с обезсилване обжалваните пред тях въззивни актове, сочещи, че правната сфера
на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане,
отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на
производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес
да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността
за иницииране на ново изпълнително производство (в настоящия случай – предвид
прекратяването по „перемция“ на образуваното изп. дело), независимо че и в хода
на същото би могъл да предяви иска си, вече по реда на чл. 439 ГПК.
Относно основателността на предявения
отрицателен установителен иск, съдът намира следното:
Както беше обсъдено по-горе, в полза
на „Водоснабдяване и канализация” ООД –
гр. Перник е издаден изпълнителен лист от 06.06.2013г. по ч. гр. д. № 1933/2013г. по
описа на ПРС за сумата от 343,80
лева, представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 11.12.2011г. до 08.12.2012г., сумата
от 22,84 лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода
от 17.02.2012г. до 14.03.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от
343,80 лева, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 04.04.2013г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 25.00 лева – държавна такса.
Въз основа на
така издадения изпълнителен лист и по молба на „Водоснабдяване и канализация” ООД – гр. Перник, на 24.07.2013г. е образувано изп.
дело № 1051/2013г. по описа на ЧСИ Стилиян
Бадев, с
рег. № 753 и с район на действие – Окръжен съд – гр. Перник.
Тъй като след образуването на
изпълнителното дело, в продължение на две години от взискателя и от съдебния
изпълнител не са предприети действия по изпълнението, то, считано от 24.07.2015г.,
изпълнителното производство е прекратено ex lege, като за настъпване на
прекратителния ефект по производството не е необходимо предприемането на
изрично действие от страна на съдебния изпълнител.
За разрешаване на правния спор следва да се държи
сметка и за друг съществен елемент, а именно: дали спира да тече погасителната
давност по време на висящо изпълнително производство. Съгласно Решение № 170 от
17.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о. с докладчик Димитър
Димитров „съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване образуването
на изпълнителното производство прекъсва давността като по време на
изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015
година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено
съвсем различно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от
момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във
връзка с това е отменено цитираното ППВС. Прилагането на даденото с посоченото
ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица
погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на
изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период
по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна
дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на
даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото
към онзи момент ППВС. Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР
тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на
същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били
реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще
се прилага от този момент за в бъдеще. С оглед на горното извършената с т. 10
от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на
обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година,
постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага
от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства,
но не и към тези, които са приключили преди това.“
По силата на т. 10 от ТР 2/2013 от
26.06.2015 г. на ВКС, следва да се приеме, че новата давност е започнала да
тече от датата, на която е извършено последното релевантно изпълнително действие.
Предвид обстоятелството, че след образуване на изпълнителното дело такива не са
извършвани, то давността е спряна до прекратяването на изпълнителното дело.
Следователно, давността за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право
е започнала да тече от датата на прекратяване на изпълнителното дело, а именно:
от 24.07.2015г. В настоящия случай, съдебния акт, въз основа на
който е издаден изпълнителния титул, е влязъл в законна сила на 06.06.2013г.
(предвид липсата на доказателства в тази насока, съдът приема, че е влязла в
сила най-късно на датата, на която е издаден процесния изпълнителен лист). С депозиране на молбата за образуване на
изпълнително дело, взискателят по последното е прекъснал течението на
давността, предвид обстоятелството, че освен искането за образуване на
изпълнително дело, е посочил, респ. изискал извършването на конкретен
изпълнителен способ – запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
Извършените след това действия от страна на съдебния изпълнител, насочени към
проучване на имущественото и финансово състояние на длъжника, не са действия,
годни да прекъснат течението на давността.
На следващо място, съгласно чл. 117,
ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. В този смисъл е и съдебната практика –
Решение № 37/24.02.2021г. по дело № 1747/2020г. на ВКС.
Предвид
характера на делото, тежестта на доказване в процеса се носи от ответника, като
същият следва да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на
вземанията до изтичане на срока, с който законът свързва погасяването им по
давност поради бездействие на кредитора, са били налице основания за спиране
или прекъсване течението на давността. В този смисъл, по делото не са
ангажирани достатъчно по обем доказателства, които да обосноват неоснователност
на предявените искови претенции. Поради това съдът намира, че предвидената
5-годишна давност е изтекла на 24.07.2020г.
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че предявения отрицателен установителен иск
е основателен, поради което и следва да бъде уважен, като се признае за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 343,80 лева, представляваща главница за доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 11.12.2011г. до
08.12.2012г., за която сума на ответника по настоящото дело е издаден изпълнителен лист от
06.06.2013г. по ч. гр. д. № 1933/2013г. по описа на Районен съд – гр. Перник.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, основателно се явява и искането на ищцовата страна за присъждане на разноски в размер на 374,00
лв., от които: 300,00 лева за адвокатско възнаграждение, 50.00 лв. за държавна
такса и 24.00 лева – такса за предоставяне на препис от изп. дело.
Относно
направеното от ответника възражение за прекомерност на размера на
претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца, съдът намира
същото за неоснователно. В случая, заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение е в минималния предвиден в Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
При
този изход на спора, ответникът няма право на разноски.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Н.З.Н.,
с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ
на „Водоснабдяване и канализация”
ООД – гр. Перник, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Средец” № 1,
сумата от 343,80 лева, представляваща
главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води
за периода от 11.12.2011г. до 08.12.2012г., за която сума на ответника по настоящото дело е издаден
изпълнителен лист от 06.06.2013г. по ч. гр. д. № 1933/2013г. по описа на
Районен съд – гр. Перник, поради
погасяването й по давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД – гр. Перник, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец” № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на Н.З.Н., с адрес: ***, сумата от 374,00лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: