Р Е Ш Е Н И
Е
Номер…………….
Година
2021
Град Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На шестнадесети юни Година две
хиляди двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като разгледа докладваното от съдията
АНД
№ 820
по описа за 2021г.
За да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А.Б.Г. против НП
№439а-122/09.07.20г. на Началник Трето РУ към ОДМВР Варна, с което за нарушение
на 64 ал.4 от ЗМВР, на осн.чл. 264 ал.1 от ЗМВР му е наложено наказание глоба в
размер на 500лв.
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е
приета от съда за разглеждане. Въззивникът оспорва фактическата обстановка и
моли НП да бъде отменено като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Служителят на полицията не се
легитимирал, че има право да извършва проверка. Същият нямал да му предостави
бланка декларация и дал разпореждане да
се върне обратно. След като водачът отказал, служителят на МВР поискал да
направи обиск на багажника. Не отговаряло на действителността, че въззивника
отказал да му бъде извършена проверка на автомобила, тъй като такава била
направена в негово отсъствие.
В
съдебно заседание въззивникът се представлява се от адв. В., който поддържа
жалбата и по съществото на делото пледира НП да бъде отменено. Не следвало да
се кредитират показанията на полицейските служители, които не си спомняли някои
обстоятелства, а следвало да се кредитират показанията на св. Д.и на св. Ю..
Според последния въззивникът не е пречил на проверката по никакъв начин. Не бил отразен правилно часът на проверката,
тъй като Г. бил задържан в трето РУ в 15.15ч. и нямало как в същото време да е
извършил нарушението.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
ю.к. Л.която в писмени бележки изразява становище НП да бъде потвърдено.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На
30.04.20 г. А.Г. се придвижвал в посока гр.Варна. На КПП „Тополи“ на главен път
Девня – Варна, служители на МВР изисквали декларации съгласно временните
правила с оглед обявеното извънредно положение. Г. нямал такава и помолил да му
дадат бланка. В момента обаче
служителите не разполагали с такива и дали указания на Г. да обърне колата и да
се върне в посока гр. Девня. Той оспорил
разпореждането, казал че нямат право да го спират и св.П. решил да извърши
полицейска проверка по ЗМВР. В началото Г. отказал да си предаде документите, а
когато П. поискал да провери багажника на автомобила, въззивникът Г. му пречил, заставал пред служителя, опитвал
се да го избута, а в един момент и опитал да напусне с автомобила мястото на проверката преди тя да е приключила. Това наложило
лицето да бъде задържано и му били поставени белезници, като заповедта за
задържане е от 15.15ч. След задържане на лицето бил повикан екип на КАТ във
връзка с извършване на проверка по ЗДвП. Такава била извършена и се установила
липсата на пожарогасител, за което бил съставен АУАН за нарушение по ЗДвП.
Описаната
фактическа обстановка се установява и
потвърждава от събраните по делото доказателства– материалите по АНП , вкл.
АУАН, заповед за компетентност, както и от приобщените в съдебно заседание,
заповед за задържане, за освобождаване и др.
Съдът
кредитира показанията на св. П. и К., като искрени, добросъвестни, логични,
конкретни и вътрешно непротиворечиви.
Съдът кредитира и показанията на св.Ю., но не и в частта им, в която
твърди, че А.Г. не е бутали не е
препречвал пътя на св. П.. В тази им част показанията му са некатегорични като
казва :“Полицаят каза …не ме бутай. Аз не съм видял А. да го бута и не знам
защо му го е казал“. В останалата му част твърденията му не противоречат на
другите доказателства и съдът ги кредитира. Като конкретни и логични съдът
кредитира и показанията на св. Д..
Съдът,
предвид императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
АУАН
и НП са издадени в предвидените от закона срокове и компетентни лица.
Нарушението е описано пълно и точно както от фактическа, така и от правна
страна, като са посочени всички съставомерни признаци и всички, относими към
тях факти. Връчването на АУАН е удостоверено с подписа на свидетел.
Съдът
не споделя възражението на защитата относно часът на нарушението. Видно от
показанията на свидетелите фактическото задържане е започнало още на място,
около 15.00ч. Освен това м АУАН и НП е задължително за се посочат датата и
мястото, но не и часът на нарушението.
Предвид
безспорно установеното от фактическа страна, че въззивникът Г. е заставал пред
полицая и му е пречил да извърши проверка на автомобила, в частност на
багажника, съдът намира, че въззивникът е пречил на орган на власт да извърши
проверката и е осъществил състава на нарушението по чл.264 ал.1 от ЗМВР. То
може да бъде извършено единствено чрез действие. Извършването на проверка на
документите за самоличност на А. Г. , както и извършването на проверка на
автомобила е било изцяло в компетентността на св. П. и А.Г. е бил длъжен да не
пречи на извършването на тази проверка. Предвид горното, съдът приема, че А. Г.
е нарушил чл. 264 ал 1 от ЗМВР. Материалният закон, е приложен неправилно, тъй
като чл. 264 е самостоятелен състав на нарушение, изразяващ се в пречене на
проверка, а нарушението по чл. 64 ал. 4 от ЗМВР се изразява в неизпълнение на
разпореждане и е наказуемо по чл. 257 ал.1 от ЗМВР. В АУАН и НП не е описано от
фактическа страна да е имало неизпълнение на разпореждане, не са описани и
такива съставомерни признаци. В същото време ясно са описани съставомерните
признаци и относимите към тях факти, на нарушението по чл. 264 ал.1 от ЗМВР и
става пределно ясно за какво е наказано лицето.
Въпреки
неправилното приложение на материалния закон, НП не следва да бъде отменено,
тъй като става ясно за какво е
наказано лицето и не е нарушено правото
на защита. Описаните факти и съставомерни признаци на нарушението недвусмислено
сочат за осъществен състав на нарушение по чл. 264 ал.1 от ЗМВР, която норма
съдържа не само санкция, но и хипотеза. Именно на това основание е наложено
наказанието. Посочването на чл.64 ал.4 от ЗМВР е непълно излишно и неправилно,
но тъй като това не води до неяснота на нарушението, нее довело до съществено
процесуално нарушение и тъй като се налага да се приложи закон за същото
нарушение, то НП не следва да бъде отменено, а само да бъде изменено.
За
пълнота следва да се посочи, че възражението на защитника относно това дали Г.
е присъствал, или не е присъствал по
време на проверката, е несъстоятелно. В случая следва да бъдат разграничени две
проверки – една извършвана по ЗМВР от св. П. и една – извършвана по ЗДвП от кв.
К.. Въззивникът е наказан за това, че е
попречил на проверката, извършена от св. П. във връзка с правомощията му по
ЗМВР, а не за това, че е попречил на проверката, извършвана от св.К., на
основание ЗДвП, в хода на която му е съставен АУАН за липса на пожарогасител.
Безспорно е, че А. Г. е присъствал по време на проверката, извършвана от св. П..
Случаят
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи
от този род, поради което не е маловажен по см. чл.28 ЗАНН.
Наказанието
е наложено в минимален размер, поради което е справедливо.
Искането
за разноски на въззиваемата страна следва да бъде уважено съобразно това, че НП
е потвърдено в частта му относно санкцията. Съдът намира, че възнаграждението
би било съответно, ако е в минимален размер на 80лв. и същото следва да бъде
присъдено в цялост.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
№439а-122/09.07.20г. на Началник Трето РУ към ОДМВР Варна, с което за
нарушение на 64 ал.4 от ЗМВР, на осн.чл. 264 ал.1 от ЗМВР му е наложено
наказание глоба в размер на 500лв. КАТО НАКАЗАНИЕТО ДА СЕ СЧИТА НАЛОЖЕНО ЗА
НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ.264 АЛ.1 ОТ ЗМВР .
ОСЪЖДА
А.Б.Г. ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР – Варна, Трето РУ, направените
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева.
Подлежи
на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението.
СЪДИЯ: