О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. София, 15.04.2020 г.
Апелативният специализиран наказателен съд, трети състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети
март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА
като разгледа докладваното от председателя ВНЧД № 169/2020 г. по описа на
АСНС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.270 от НПК.
С определение,постановено на 01.04.2020г.
по 1149/2020г.СпНС-17 състав е оставил без уважение исканията на
обвиняемите по ДП 1/2018г. по описа на ГД БОП –МВР Д.Т. и Т.М. за изменение на мерките им за
неотклонение от задържане под стража в по-леки такива.
Против определението на
първоинстанционния съд е постъпила частна жалба от обвиняемия Д.Т. и неговия
защитник адв.А.,както и от обвиняемия Т.М. и
защитниците му му адв.Д. и адв.М..
В жалбите се поддържат оплаквания
за нвезаконосъобразност на съдебния акт,предмет на частните жалби.Твърди се,че
не са оценени правилно фактите обстоятелствата въз основа ,на които е направен
извода за наличие на опасностите за извършване на престъпление от страна на
двамата обвиняеми.Защитата счита,че целите на мерките за неотклонение могат да
бъдат постигнати и чрез по-лека процесуална принуда.
Иска се отмяна на обжалваното
определение и постановяване на ново, с което да бъдат уважени исканията на
обвиняемите и защитниците и да им бъде определена на всеки от тях по-лека мярка
за неотклонение,различна от „задържане под стража“.
Писмено становище на прокуратурата,която е била уведомена в срок и
по процедурата по размяна на книжата не е постъпило.
АСНС като се занима с оплакванията в жалбата и при направената служебна проверка
приема за установено следното:
Частните жалби са подадени в срок
и са допустими.
Правилно първоинстанционният съд
е разгледал исканията на двамата обвиняеми по реда на чл.270 от НПК,а не по
реда на чл.65 от НПК.Законосъобразно СпНС е приел ,че делото се намира във фазата
на съдебното производство с внасяне на
обвинителния акт независимо от обстоятелството ,че не е образувано пред първата инстнация като
НОХД/не му е определен номер и не е определен докладчик след внасяне на ОА/.Ето
защо правилно СпНС е пристъпил към разглеждане на исканията в процедура по
чл.270 от НПК и във състав с участие на съдебни заседатели.
АСНС предвид изложените и
приемайки за законосъобразни процесуалните действия на първата инстанция разглежда настоящите частни жалби по реда на Глава 22 от НПК.
За да остави без уважение
исканията на обвиняемите за изменение на мерките за неотклонение без уважени
СпНС е обсъдил всички относими към мярката обстоятелства и е достигнал до
законосъобразни правни изводи относно неразколебаното към момента
обосновано предположение,опасностите да
се укрият или обвиняемите да извършат престъпление.Произнасянето на първата
инстанция относно наличието на обосновано предположение е в степен,която не
създава опасности от наличие на основания по чл.29 ал.2 от НПК.
С обвинителния акт
жалбоподателите са предадени на съд за
участие в ОПГ, създадена с цел да извършва престъпления по чл.354 а ал.1 от НК.За престъплението по чл.321 ал.3 във вр. с ал.2 от НК се предвижда наказание
повече от три години лишаване от свобода
.
Анализирайки на самостоятелно
основание доказателствата по делото АСНС е на становище ,че групата ,в която
обосновано може да се предположи ,че участват обв.Т. и М. е съществувала в един твърде продължителен
период от време - от началото на 2014г. до 7.08.2014г.Отличава се голям брой участници .В нейната структура са
включени общо 38лица ,като 4 от тях са
ръководители. Гласните и писмените доказателства събрани на ДП върху ,които е граден и ОА,веществените
доказателствени средства дават основание да се приеме наличие на обосновано
предположение.Анализът на съвкупния доказателствен материал представен от
държавното обвинение в подкрепа на тезата на обвинителния акт, е в посока ,че
двамата обвиняеми са част от ОПГ
по смисъла на чл.93т.20 от НК и сдружението отговаря на всички обективни признаци,посочени в легалното
определение .По отношение и на двамата
жалбоподатели има повдигнати обвинения и
е внесен обвинителен акт за вторични престъпления- такива по чл.354ал.1 от НК. АСНС споделя изводите за
наличие на доказателствена обезпеченост в подкрепа на обоснованото предположение .Касае се
за обвинения във вторични престъпления,които
по смисъла на чл.93 т.7 от НК са“ тежки“ такива,за които се предвижда наказание
лишаване от свобода повече от три години.
АСНС споделя извода на
първата инстанция относно наличието на
опасност от извършване на престъпление от двамата жалбоподатели,независимо от
чистото им съдебно минало.Същността на престъпното сдружение ,характера му с
оглед специалната цел,територията на която се е разпростирала дейността му в
столицата на държавата несъмнено представляват такива факти обстоятелства,които
определят опасността от извършване на престъпление и от двамата обвиняеми.Освен
това съдът следва да съобрази обществения интерес свързан с преустановяване на
престъпна дейност накърняваща такива обществени отношения,които засягат
здравето на широк кръг граждани .
В конкретния случай ,
съобразявайки доказателствената съвкупност по делото , целите на мярката за неотклонение и
предвидени в нормата на чл.57 от НПК АСНС
счита ,че единствената адекватна процесуална
принуда по отношение на обв. Т. и М. е
„задържане под стража“.
Срокът на задържане до момента е малко над 5 месеца,поради което въззивният съд го възприема за разумен такъв ,а оплакването в тази насока от защитниците за напълно неоснователно .АСНС намира за
необходимо да отбележи ,че въпреки огромния обем на делото-176 тома явни материали
и допълнително секретни такива,много голям брой обвиняеми лица със съответните
защитници,огромен брой свидетели,поредица от експертизи, държавното обвинение е
приключило ДП експедитивно и делото е внесено с обвинителен акт съда в
изключително разумни срокове.В съдебната фаза на процеса продължителността на
мярката за неотклонение „задържане под стража „не е ограничена във времето.С
оглед на изложеното АСНС намира за неоснователно оплакването за неразумен срок.
Делото е в съдебната фаза и в
производство по чл.270 от НПК.Законодателят е поставил като условие за
изменение на мярката за неотклонение в тази фаза на процеса наличие на нови
обстоятелства.
Сочените от защитата нови
обстоятелства се свеждат до няколко такива:неразумен срок на задържане,епидемия
от „Ковид -19“ и извънредно положение в държавата , условията в арестите.
Нито едно от посочените не
съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл.270 ал.1 от НПК.По отношение на
продължителността на срока АСНС изложи мотиви по-горе в настоящото определение.
По отношение на обявената епидемия от вируса „Ковинд-19“ и
условията в реста въззивната инстанция също не приема ,че същите могат да бъдат
квалифицирани като „нови обстоятелства“ ,обосноваващи необходимост от изменение
на мярката за неотклонение от задържане под стража в по-лека такава.При
обявеното извънредно положение в държавата и в световен мащаб , арестните
помещения ,в които липсват доказателства да се разпространява заразата,а и няма
подобни твърдения, осигуряват сигурна изолация в условията на пандемията .В този смисъл не е налична и
колизия между обществения и личния интерес на жалбоподателите –обвиняеми.
Предвид на изложеното АСНС намира
жалбите на адв. А. като защитник на обв.Т. и на адвокатите Д. и М. като
защитници на обв.М. за неоснователни.Следва обжалваното определение
определението на СпНС като правилно,обосновано и законосъобразно да бъде потвърдено,поради което
О П Р Е Д Е Л
И
ПОТВЪРЖДАВА определение постановено на 1 април 2020 година по ЧНД 1150/2020
г. 17 състав,с което исканията на адв.А. –защитник на обв.Т. и на адвокатите Д.
и М.-защитници на обв.М. за изменение на мерките им за неотклонение от „задържане
под стража“ в по –леки такива са били оставени БЕЗ УВАЖЕНИЕ.
Определението е окончателно.
След връщане на делото в СпНС следва същото да бъде образувано като НОХД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
О П Р Е Д Е Л И :