Определение по дело №10096/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 480
Дата: 14 юли 2021 г. (в сила от 14 юли 2021 г.)
Съдия: Павел Георгиев Панов
Дело: 20211110210096
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 480
гр. София , 14.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Частно наказателно дело
№ 20211110210096 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.432 от НПК.
Делото е образувано с разпореждане на зам.председателя на СРС и ръководител на
Наказателно отделение.
След запознаване с материалите по делото съдът констатира, че не са налице
предпоставките на чл.432 НПК, съответно на чл.91, ал.2 от НК ,за произнасяне на съда по
въпросите за прекратяване, продължаване или заменяване на предходно наложената
принудителна медицинска мярка. Съображенията на съда за това са следните:
По образуваното НЧД 16034 по описа на съда за 2020, НО, 12 състав е наложил на А.Г.
принудителната медицинска мярка по чл.89, б. "а" НК - предаване на близките, ако поемат
задължение за лекуването му под наблюдение на психо-неврологически диспансер.
Съгласно чл.91, ал.2 от НК след изтичане на шестмесечен срок от настаняването в лечебното
заведение съдът се произнася за прекратяване, продължаване или заменяване на
принудителното лечение. Съответно служебно съдът, без да е сезиран, се произнася
единствено в случаите, в които е постановено принудително лечение, а такова, видно от
буквалното тълкуване на закона, е налице само в хипотезите на чл.89, б. "б" - принудително
лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение или чл.89, б. "в" - принудително
лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение в обикновено
психо-неврологическо заведение. В случая тази хипотеза не е налице, доколкото на лицето е
наложена принудителна медицинска мярка по чл.89, б. "а" от НК, която не е свързана с
принудително лекуване. Съответно в тази хипотеза не следва съдът да се произнася по
продължаване, заменяне или прекратяване на принудителната медицинска мярка.
Единствено е възможно ново произнасяне на съда в случаите, когато са налице условията на
чл.91, ал.1 от НК - прекратяването и изменяването на постановената принудителна
медицинска мярка става от съда, когато това се налага от настъпила промяна в състоянието
1
на болния или от нуждите на неговото лекуване. В случая съдът не е надлежно сезиран от
никой орган или лице, съответно липсва надлежно сезиране на съда с искане за произнасяне
по замяна или прекратяване на наложената мярка поради настъпила промяна.
Отделно от това чл. 432, ал.1 от НПК, хармонично с уредбата на принудителните
медицински мерки по НК, предвижда, че след изтичане на шест месеца от настаняването на
принудително лечение съдът по местонахождение на лечебното заведение, в което е
настанено лицето, служебно се произнася за продължаване, замяна или прекратяване на
принудителното лечение. Отново са важими аргументите , че тази процедура се извършва
служебно от съда единствено в случаите, в които лицето е настанено в лечебно заведение и
съответно е постановено принудителното му лечение. В случая предходен съдебен състав
такива мерки не е постановявал. Допълнителен аргумент в тази насока е и разпоредбата на
чл.432, ал.2 от НК, в която ясно е разграничена хипотезата, в която лицето е настанено на
принудително лечение и тази, в която е наложена мярка по чл.89, б. "а" от НК и логично
законодателят ясно е посочил, че мярката по чл.89, б. "а" от НК не е "принудително
лечение". В чл.432, ал.2 от НПК е предвидено, че преди изтичане на шестмесечния срок от
настаняването на принудително лечение, както и в случаите по чл.89, буква "а"
Наказателния кодекс, съдът може да замени или да прекрати принудителното лечение по
предложение на прокурора. Буквалното тълкуване води до единствения възможен извод, че
принудителната медицинска мярка "предаване на близките, ако поемат задължение за
лекуването му под наблюдение на психо-неврологически диспансер" не е "принудително
лечение" и съответно не се контролира от съда на всеки 6 месеца, както законодателят в
материалния и в процесуалния закон е предвидил за другите две принудителни медицински
мерки.
Поради тези съображения производството по делото следва да бъде прекратено
Така мотивиран, съдът


ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА НЧД 10096/2021г. по описа на СРС, НО, 116ти състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2