№ 677
гр. Варна, 25.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20233100500570 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:03 часа се явиха:
-ро
След спазване на разпоредбата на чл.142, ал.1, изр.2 от ГПК
Въззивникът Д. И. Ч., редовно призована, не се явява, представлява се
от адв. Д. П., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Въззиваемата страна Х. И. П., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Х. Г., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Въззиваемата страна М. К. К., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. В. Д., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Вещото лице М. А., редовно призована, се явява.
АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
1
хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата и отговора по нея:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Д. И. Ч. срещу Решение №
14023 от 14.12.2022г. по гр.д. № 8298/2021г. по описа на ВРС, 43-ти състав,
САМО В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 34 от ЗС е отхвърлен
предявеният от въззивницата срещу Х. И. П. с ЕГН ********** и М. К. К. с
ЕГН ********** иск за допускане на съдебна делба на еднофамилна
жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Дрин" № 50, разположена в
поземлен имот с ид. 10135.1501.940, която по комбинирана скица към СТЕ
/л.164/ е отразена като жилищна сграда 06 със застроена площ от 51 кв.м,
състояща се от: две стаи, хол с трапезария, баня с тоалетна, ведно с
прилежащите й 125 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с ид. 10135.1501.940,
находящ се гр. Варна, ул. „Дрин" № 50, целият с площ от 468 кв.м. по КККР,
като комбинираната скица към СТЕ /л.164/ представлява неразделна част от
решението.
Решението на ВРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д.
И. Ч. срещу Х. И. П. с ЕГН ********** и М. К. К. с ЕГН ********** иск за
допускане на съдебна делба на еднофамилна жилищна сграда, находяща се
в гр. Варна, ул. „Дрин", № 50, представляваща самостоятелен обект с ид.
10135.1501.940.1 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на
ИД на АГКК, със застроена площ от 30 кв.м., състояща се от стая, кухня,
две летни кухни, навес и клозет разположена в поземлен имот с ид.
10135.1501.940, а по комбинирана скица към СТЕ /л. 164/ съставляваща
жилищна сграда 01 със застроена площ от 49 кв.м., състояща се от:
остъклено преддверие, две преходни стаи с кухненска ниша, баня-тоалетна и
входно антре, ведно с прилежащите 167.50 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с
ид. 10135.1501.940, находящ се в гр. Варна, ул. „Дрин" № 50, целият с площ
от 468 кв.м. по КККР, като комбинираната скица към СТЕ /л. 164/
представлява неразделна част от решението не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
2
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на решението в тази
част поради противоречие на материалния закон. Изложените съображения
са, че е неправилен изводът на съда за придобиване по давност на правото на
собственост от ответника Х. П., доколкото след извършеното през 1984г.
дарение, надареният владее имота като собственик, придобил това право въз
основа на владението. Собственикът не е добросъвестен или недобросъвестен
владелец, като е недопустимо собственикът да придобие правото на
собственост на друго основание, след като вече го е придобил на основание
сделка. При иск за намаляване на дарението и възстановяване на запазена
част, надареният не може да се позове, че е придобил собствеността и по
давност. В този смисъл се е позовал на съдебна практика. Отправил искане в
тази връзка, решението в обжалваната част да се отмени и вместо него се
постанови друго, с което делбата да се допусне на сграда 06, ведно с
прилежащите й 125 кв.м. ид.ч. от ПИ при квоти 7/9 ид.ч. за Х. П. и 2/9 ид.ч. за
Д. Ч..
В отговор на жалбата Х. П. оспорва същата като неоснователна.
Поддържа, че е установено по делото, че към настоящия момент сградите в
имота са в състояние, което е по-различно от това към момента на дарението,
като новоизградените такива не съвпадат с тези, за които е имало издадени
разрешения за строеж на името на наследодателката. Частичното съвпадение
единствено като ситуиране на сградите в имота доказва, че същите са
възникнали след факта на дарението и тяхното своене е независимо от факта
на придобиване на правото на собственост върху обекта въз основа на
оспореното дарение. Правилни поради това са изводите на ВРС, че правото на
собственост върху делбения имот е придобито от ответника на оригинерно
основание. Отправил искане поради изложеното решението в обжалваната
част да се потвърди.
В отговор на жалбата, М. К. оспорва същата като неоснователна в частта
атакуваща отхвърления иск за делба само за 125 кв.м. ид.ч. от поземления
имот с аргумент, че в случая е налице хоризонтална етажна собственост, като
ПИ се явява обща част на изградените в имота сгради и делбата му е
недопустима на основание чл. 38, ал. 1 от ЗС. От друга страна с оглед
предвижданията на квартално-застроителния план на гр. Варна е предвидено
разширяване на ел. „Дрин" от двете й страни засягащо площта на имота в
насока намаляване. Така е обоснована правилност на отхвърлителното
решение.
В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК Х. П. е депозирал насрещна въззивна
жалба срещу Решение № 14023 от 14.12.2022г. по гр.д. № 8298/2021г. по
описа на ВРС, 43-ти състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 30, ал. 1
от ЗН е постановено НАМАЛЯВАНЕ на дарствено разпореждане,
извършено от наследодателя Ангелина Илиева Русева, б.ж. на гр. Варна, п. на
22.08.2017г., извършено с договор за дарение, обективиран в НА № 108/1984г.
3
на нотариус при ВРС, в полза на Х. И. П. с ЕГН **********, като е
ВЪЗСТАНОВЕНА запазената част на Д. И. Ч. с ЕГН ********** от
наследството на Ангелина Илиева Русева, п. на 22.08.2017г., в размер на 5/18
ид.ч. от 1/2 ид.ч. от къща, находяща се в гр. Варна, ул. „Дрин" № 50,
представляваща самостоятелен обект с ид. 10135.1501.940.1 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, със застроена
площ от 30 кв.м., състояща се от стая, кухня, две летни кухни, навес и клозет,
заедно със 125 кв.м ид.ч. от дворно място, находящо се на същия адрес,
представляващо поземлен имот с ид. 10135.1501.940.
Насрещната жалба е основана на оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението в тази част, по съображения, че при
постановяването му съдът не е съобразил възражението за притежавано от
наследодателя право на собственост върху идеали части от земеделски имот
по наследяване на съпруга си, п. на 17.04.2022г., оставено му от Марийка
Николаева, п. на 31.12.2000г. Липсата на скица на имота не може да е
аргумент в полза на обратния извод. Посочва, че по делото не е проведена
СОЕ, която да остойности откритото налично имущество и имота към
момента на дарението му във фактическото състояние, при което е дарен, за
да се прецени доколко е налице накърняване на ЗЧ на ищцата след
формиране на наследствена маса. В тази връзка делото е останало неизяснено
от фактическа страна. Освен това оспорва идентичността на описания в
исковата молба имот с фактически съществуващия такъв, от което по
същество извлича неопределеност на предмета на иска, както и на ЗП на
ищцата и нейната парична стойност. Евентуално, се позовава на придобивна
давност, която счита за доказана с оглед осъщественото от него владение на
имота от момента на дарението до настоящия момент. Отправя поради
изложеното решението в обжалваната част да се отмени и вместо него се
постанови друго, с което конститутивният иск да се отхвърли.
Отговори по насрещната въззивна жалба не са депозирани от другите
страни.
АДВ. П.: Поддържам въззивната жалба. Нямам възражения по проекта
за доклад.
АДВ. Г.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора на
въззивната жалба. Поддържам насрещната въззивна жалба. Нямам
възражения по доклада.
АДВ. Д.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора срещу
въззивната жалба, оспорвам същата на посочените основания. Нямам
4
възражения по доклада.
АДВ. П.: На място в имота, видно от заключението на експертизата,
приета от районния съд, съществуват две сгради, собственост на две отделни
лица. Собствениците на сградата са идентични със съсобствениците на
дворното място. Не съществува лице, което да притежава право на
собственост върху дворното място, извън собствениците на сградите в имота.
Не претендираме делба на сграда, която е означена със сигнатура 01 на
комбинирана скица на лист 164 от първоинстанционното дело. Жилищната
сграда № 01 е собственост на М. К. К.. Жилищна сграда със сигнатура № 02 с
площ от 44 кв.м., означена на същата комбинирана скица принадлежи на
трети лица, които не са ми известни, не са страни по делото и тази сграда не е
предмет на делото. Собствениците на тази сграда притежават и права върху
дворното място. Предмет на настоящото дело е единствено жилищна сграда
№ 06 със застроена площ от 51 кв. м. Жилищна сграда № 06 е построена
много отдавна. През 1963г. съпрузите Драгиеви са закупили тази къща,
заедно с дворно място с площ от 400 кв.м. По- късно има правени редица
разпоредителни сделки и с Договор за дарение от 14.01.1970г. са дарили
къщата на дъщеря си, заедно със 125 кв.м ид.ч. от дворното място. М. К.
участва в настоящото производство, защото имаше съмнение, че е
съсобственик в нашата сграда № 06, но се установи пред ВРС, че е собственик
на сграда № 01. При това положение делото следва да е между доверителката
ми, тъй като нейният брат Х. И. П., ако бъде възстановена запазената част,
следва да се възстанови запазената част от сграда № 06 със 125 кв.м. ид.ч. от
дворното място. Няма пречка да се води дело за делба на самостоятелна
жилищна сграда и идеална част от дворното място. В производство по делба
на дворното място не следва да участват другите съделители, защото предмет
на делба не е тяхната част. Съсобственост между Д. и Х. няма, защото този
имот е даден на Х.. Ние искаме възстановяване на запазена част. Твърдим, че
вследствие на възстановяването ще възникне съсобственост между Д. и Х., и
между само тези лица претендираме да се допусне делба на сграда № 06.
Затова считам, че във въззивното производство не следва да участва М. К. К..
АДВ. Д.: Във връзка с така поставените от съда към въззивника
въпроси, считам така, както сме заявили на стр.3 от отговора на исковата
молба и на стр.5 от отговора на исковата молба, че същата е била нередовна
5
още пред първоинстанционния съд. С решението е отхвърлен искът съответно
за 299 кв.м. ид.ч. Това решение е в наша полза. Държим на участието ни в
този процес дотолкова, доколкото ако съдът отмени решението на
първоинстанционния съд в тази част, която е отхвърлена, за сградата, и
реално възстанови това наследство считаме, че ще станем съсобственици на
идеалните частта от поземления имот, които ще се евентуално
преразпределят, както и на сграда № 06. В тази връзка считаме, че имаме
интерес от участие в това производство.
АДВ. Г.: Сграда № 06 е изградена от Х. П. през 2002-2003г. През 2002г.
съсобствениците на имота са му дали разрешение да построи тази сграда и
той я е изградил сам. Има и строително разрешение за временен обект, както е
цитирано в самата експертиза, има нотариално заверен протокол от
съсобственици, с който му дават разрешение сградата по НА № 108/1984г. не
е идентична с тази. В самия нотариален акт е описано, че същата е паянтова.
Дарената сграда с договора за дарение от 1984г. съответства по
местонахождение на сграда № 06, но тя в момента не е запазена, защото на
нейно място е изградена нова сграда.
АДВ. П.: Няма доказателства за изграждане на нова сграда. Извършен е
някакъв ремонт на сградата, видно от наличните доказателства.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилото на 18.04.2023г. заключение на
вещото лице М. Д. А. по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
констатира, че същото е постъпило извън рамките на законоустановения срок
по смисъла на чл. 199 от ГПК, който изтича днес.
АДВ. П.: Нямаме възражение по изслушване на заключението на
вещото лице в днешно съдебно заседание, въпреки неспазения срок за
депозирането му.
АДВ. Г.: Нямаме възражение по изслушване на заключението на вещото
лице в днешно съдебно заседание, въпреки неспазения срок за депозирането
му.
АДВ. Д.: Нямаме възражение по изслушване на заключението на
вещото лице в днешно съдебно заседание, въпреки неспазения срок за
депозирането му.
6
На основание чл. 200, ал. 1 от ГПК, преди изслушване на депозираното
в срок заключение, СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на вещото
лице, като му напомня отговорността пред закона за даване на невярно или
заинтересувано заключение.
Вещото лице М. Д. А. 67г., българин, български гражданин,
неосъждана, без родство и дела със страните по спора, предупредена за
наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Обещавам, че ще дам заключението си без всякакво пристрастие.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. А.: Поддържам писменото заключение.
Сградите в имота са много стари, те са строени в периода между 1949г.-
1956г., 1958г. В старите КП те са записани като полумасивни сгради. Има
един стар навес в дясната страна, попадащ в другия имот, неучастващ в
делбата, където се вижда, че конструкцията е с дървени греди и пълнеж от
тухли и кирпич. Тези сгради са били едноетажни, с дървена покривна
конструкция и покрити с керемиди. Били са собственост на бедни хора и
материалите, с които са построени, са били много лоши. Част от тези сгради
вече са съборени и не съществуват, защото не е могло да се поддържат във
вида, в който са съществували. За сграда № 06, която е била на това място,
пише, че се е състояла от две летни кухни, навес, стая, което не отговаря на
никакви изисквания и сградата е съборена, даже встрани има запазени малко
от старите тухли и се вижда колко са обрушени и неставащи даже и за
елементарно строителство. На място в момента има изградена нова сграда,
която е с дървена конструкция, отдолу има стоманобетонов фундамент, върху
който е изградена тази дървена конструкция, панели, топлоизолации,
минерална мазилка отвън, дървена конструкция и покритието е от ондулини,
за да може да е по- леко. Но, новата сграда няма нищо общо с тази. Този имот
отдавна по старите планове е предвиден за отчуждаване и за прокарване на
улици. През годините не е разрешавано по никакъв начин строителство в
имота, нито извършването на ремонти, затова и сградите са в лошо
техническо състояние. През 2002г. собственикът Х. П. е поискал от
7
съсобствениците съгласие, за да направи ремонт на тази сграда по новите
правила на ЗУТ, пък и по старите- на ЗТСУ. Сгради, които подлежат на
събаряне и изграждане на улици, за обществено обслужване, на тях им се
разрешава временно строителство. Едноетажните сгради не им се разрешава
40 кв.м, а тези, които примерно искат да са на два етажа, са на две по 30 кв.м.
За тях се разрешава единствено временни строежи, като при евентуално
реализиране на предвиждането съдбата на тези временни строежи е да бъдат
съборени. Съществуващата сграда № 06 в момента не е масивно
строителство, а е изградена по този начин, като временна постройка, с
дървена конструкция, пълнеж от минерална вата за топлоизолация, отвън
минерална мазилка, дограмата вече е PVC.
През годините бяха различни документите, които се издаваха от
Община Варна, поради което и при справка установих единствено тази скица
за учредяване право на строеж. Не им е издадено разрешение за строеж на
временен обект, но това не означава, че в момента те не могат да се снабдят с
удостоверение за търпимост, защото те имат всички нужни съгласия за
изграждането на този строеж.
Земеделският имот се намира в землището на село Левски, община
Търговище. Тази оценка е към 2017г. според състоянието към момента на
дарението. Опитала съм се да дам оценка по два метода, по пазарен метод,
като съм извадила средни цени на земеделски земи в този район към тази
година и съответно на средни цени на поземлената рента, която се е плащала
тогава. Всички тези документи са публични, има ги в интернет, в
Министерство на земеделието.
Сграда № 06 в имота отговарям, че не е идентична със старата паянтова
сграда, предмет на разпоредителните сделки по документите за собственост,
които са приложени и които са описани в предмета на задачата. Към 2017г. е
била съществуваща паянтовата сграда, която е била предмет на
разпоредителните сделки и е била предмет включително и на договора за
дарение. Затова съм оценила тази сграда. Към 2003г. те са получили
разрешение за строеж. Предполагам, че не за започнали строителството
веднага, тъй като тук в последните години е изградена тази нова сграда, с
дървената конструкция. Даже и в момента част от сградата не е довършена.
Може да се влезе вътре и да се види, че има едно помещение, което все още
8
не е довършено. Строителството е съвсем ново, от две- три години. Дори на
място се наблюдават строителни материали, от които е видно, че
строителството се извършва в момента, едната стая все още не е довършена.
Дала съм пазарната оценка за старата сграда, не за новата. Крайната
пазарна оценка от 23 207 лева е оценката съобразно поставената задача ½
ид.ч. от къщата, заедно със 125 кв.м ид.ч. от дворно място, цялото с площ от
400 кв.м, според неговото положение по време на подаряването 13.12.1984г. и
според стойността му по време на откриване на наследството- 22.08.2017г.
В т.5 на таблица за пазарна стойност на имота, на стр.5 от
заключението, съм взела предвид данните от Справочник за цени в
строителството, книжка 7-8 на „Строителен обзор“,, еталон 2, като
независимо, че съм посочила двуетажна еднофамилна сграда, съм
съобразила, че оценяваната фамилна сграда е едноетажна.
Тъй като това е таблица на Excel, където стойностите са много цифри
след десетичната запетая, ние ги сторнираме, да са едно цяло число и поради
това се получава 9020 от всичките тези цифри след десетичната запетая.
Цената от 5 565 лева е цената на старата сграда към 2017г.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че изготвеното по делото заключение на съдебно-
техническата експертиза адекватно отговаря на поставените на вещото лице
задачи, поради което същото следва да бъде прието и приобщено като
писмено доказателство по делото.
Ето защо,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото изслушаното в
днешно съдебно заседание експертно заключение на вещото лице М. А. по
допуснатата съдебно-техническа експертиза.
9
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице А. в размер на
първоначално определения депозит в размер на 600 лева. /Издаде се 1бр. РКО/
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят становище по
необходимостта от провеждане на СТЕ по делото с оглед броя на изградените
и съществуващи в делбения имот 10135.1501.940 понастоящем сгради, което
да изчисли припадащата се на всеки от самостоятелните обекти част от
земята, като определи по правилото на чл. 40 от ЗС припадащите се идеални
части от дворното място както за сградата, предмет на делбата, така и за
сградата/сградите, които като индивидуална собственост на трето лице и
други съсобственици на дворното място извън страните по делото, не са
предмет на иска за делба, по правилото на чл. 40 от ЗС
АДВ. П.: Считам, че не следва да бъде назначавана такава експертиза.
Предмет на възстановяване на запазената част са 125 кв.м от дворното място,
това, което е прехвърлено. Дори и да допуснем, че жилищната сграда, която
е била предмет на дарението, не съществува, ние искаме възстановяване на
запазена част върху 125 кв.м. ид. части и затова според мен не се налага да се
изчислява каква е прилежащата площ. Доверителката ми и първия ответник
може да нямат изобщо жилищна сграда там, но те имат 125 ид.ч., които са
били предмет на дарение.
АДВ. Д.: По повод на поставения към доверителя ми въпрос,
самостоятелната сграда, която съществува към момента, е била изградена в
периода след 1984г. и до 1995г. дотолкова, доколкото видно от нотариалния
акт, с който праводателите на доверителя ми са придобили, вече сградата е
описана по съвсем различен начин и това описание се припокрива с
описанието в нотариален акт от 1997г. То не е това описание, което е към
момента на нотариалния акт от 1984г. В тази връзка посочвам, че е изградена
като самостоятелна сграда именно в този период. Относно констатацията на
съда и становището на колегата, споделям становището на колегата. Считам,
че не е налице необходимост от допускане на СТЕ дотолкова, доколкото по
повод на претенцията им за намаляване на дарението, то се ограничава в
рамките на това, което е подарено и дори евентуално да не съществува
сградата, както казва колегата, остават 125 кв.м ид.ч., за които следва да се
10
прецени от съда по същество подлежи ли да се намали дарението с оглед на
квотите, които е поискал колегата.
АДВ. Г.: Аз също считам, че не е необходимо да се допуска такава СТЕ,
но предоставям на съда за преценка.
АДВ. П.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски. Правя възражение за прекомерност на възнаграждението, което е
заплатил въззиваемия Х. П.. Правя възражение за прекомерност и на
възнаграждението и на М. К., за когото обаче считам, че той не следва да
участва във въззивното производство изобщо. Решението по отношение на
него не е обжалвано. То няма нищо общо с тези 125 кв.м от дворното място.
АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски. По повод на коментара от колегата и във връзка с искането за
експертизата, обръщам внимание на НА от 1984г., с който е извършено
дарственото разпореждане и там изрично е записано, че се дарява ½ ид.ч. от
къщата, заедно със 125 кв.м ид.ч. от дворното място, а не като прилежаща
част към къщата. В тази връзка считаме, че доверителят ми допълнително има
основание и интерес за участие в производството, има интерес съответно и от
постановяване на решението така, както е постановено от
първоинстанционния съд. Относно възражението за прекомерност считам, че
същото е неоснователно дотолкова, доколкото видно от доказателствата по
делото, доверителят ми е упълномощил адвокатско дружество, регистрирано
по ДДС, съответно към минималния размер, посочен в наредбата е начислен
ДДС в размер на 20 %, както и данък печалба в размер на 10%, поради което и
се формира така посочената сума.
АДВ. Г.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски. Моят хонорар е минимален такъв, съгласно наредбата за
адвокатските възнаграждения.
С оглед изявленията на страните и по представените от тях списъци на
разноски и доказателства за реализирането им, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
11
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци на разноски, придружени с доказателства
за извършени такива.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. П.: Моля да уважите въззивната жалба, да отмените решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част и вместо него да постановите
друго решение, с което да допуснете делба.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че е нарушена запазената
част на доверителката ми. От изслушаната СТЕ във въззивната инстанция се
установява, че масата на наследството на наследодателката е общо 23 517.25
лева, от които 310.25 лева- стойността на идеалната част, която притежава
наследодателката от земеделските земи и 23 207 лева- стойността на имота
към момента на откриване на наследството, имам предвид стойността на
старата жилищна сграда и дворното място, които са били предмет на делба.
Запазената част на доверителя ми е 2/9 ид. части от наследството или 5 226.05
лева. Ако не бъде възстановена запазената част на доверителката ми, тя ще
получи само 1/3 от 310.25 лева, огромна разлика между запазената и част,
́
това, което евентуално ще получи от останалите в наследството имоти. Без
значение за възстановяването на запазената част е факта дали жилищната
сграда, предмет на дарението, съществува или не. Правото да се иска
възстановяване на запазена част не се погасява, дори имотът, който е бил
дарен или завещан, да бъде отчужден. Тогава възникна право да получи
парично обезщетение.
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски.
Моля да ми бъде дадена възможност да представя писмени бележки
12
АДВ. Г.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба на
въззивницата Д. Ч. и да постановите решение, с което да отмените
първоинстанционното решение в обжалваната от нас част и да потвърдите в
необжалваната от нас част, тоест да признаете, че сме собственици на имота и
дарението не следва да бъде отменено, придобили сме го по давност,
евентуално.
Моля да ми бъде дадена възможност да представя писмени бележки
АДВ. Д.: Считам, че подадената въззивна жалба е неоснователна.
Подробни аргументи сме изложили в отговора. Дотолкова, доколкото и
експертизата в днешно съдебно заседание категорично потвърди, че сградата,
която е съществувала към момента на дарението, в момента не съществува,
считаме, че това е достатъчно и самостоятелно основани искът за делба,
съответно за намаляване на дарението в тази част, да се отхвърли. Цитирали
сме съответно и доктрина в тази връзка.
Моля да потвърдите решението на първоинстанционния съд в
обжалваната част.
Моля да присъдите на доверителя ми сторените от него разноски за
защита в настоящото производство дотолкова, доколкото същият се явява
заинтересована страна и евентуално би могъл да черпи права от това
решение.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
СЪДЪТ на основание чл. 149, ал. 3 от ГПК ОПРЕДЕЛЯ на страните
5- дневен срок от днес, в който да изложат подробни съображения по
същество на спора в писмени бележки, които да представят по делото.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:45 часа.
13
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14