РЕШЕНИЕ
Номер 23125.09.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СмолянПърви въззивен граждански състав
На 25.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария А. Славчева
Зоя С. Шопова
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20205400500398 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.435,ал.1,т.3 от ГПК.
Постъпила е жалба с вх.№ 180/23.06.2020г., изпратена по куриер на 19.06.2020г.
от "Юробанк България“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Околовръстен път“ № 260, представлявано от изп.директор Димитър
Шумаров и прокуриста Милена Ванева, чрез пълномощника им адв.Христина Иванова
срещу Постановление от 28.05.2020г. на ДСИ за прекратяване на изпълнителното
производство по изп.д.№ 64/2016г. по описа на СИС при Районен съд-Златоград. В жалбата
се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното постановление.
Твърди се, че по подадена от Банката заявление на 23.10.2015г. е издадена Заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 298/2015г. по описа на ЗлРС. По
молба на Банката от 05.12.2016г. въз основа на издадения изпълнителен лист е
изпълнително дело № 64/2016г. срещу длъжника В. М. П. . В срока по чл.414,ал.2 от ГПК
длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, предвид
на което на основание чл.415,ал.2 от ГПК Районен съд-Златоград е указал на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си. Твърди се още, че с нарочна молба с вх.№
426/03.07.2017г. взискателят „Юробанк България“ АД е поискал спиране на изпълнителното
производство и същото е спряно. Твърди се още, че неправилно ДСИ е приел, че е изтекъл
срока по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, тъй като през периода на спиране на делото този срок не
тече, каквато е и съдебната практика (Опледеление № 132/21.03.2019г.по д.№ 2500/2018г.
по описа на ВКС, І т.о.). Сочи се, че след като взискателят е поискал от ДСИ да спре
производството по изп.дело, то е невъзможно да е налице висящ изпълнителен процес, през
който взискателят да е бездействал две години, за да е налице основанието за прекратяване
1
по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК. изпълнителното производство по искане на взискателя до
възобновяването му срокът по чл. Моли да бъде отменено обжалваното Постановление за
прекратяване на изпълнителното производство от 28.05.2020г. по изп.д.№ 64/2016г. по
описа на СИС при ЗРС и бъде разпоредено продължаване на изпълнителните действия по
изп.д.№ 64/2016г. Претендира за разноски по делото.
В срока по чл.436,ал.3 от ГПК не са постъпили писмени възражения от длъжника В.
М. П. .
В представените от ДСИ мотиви се поддържа становище за неоснователност на
жалбата. Твърди се, че изп.дело № 64/2016г. е образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д.№ 298/2015г. по описа на ЗРС. С молба вх.№ 426/03.07.2017г. взискателят
е поискал спиране на основание чл.432,т.2 от ГПК. С постановление от 10.07.2017г.
изпълнителното производство е спряно, като взискателят е уведомен за това на 21.07.2017г.
След като взискателят в продължение на две години не е поискал извършване на
изпълнителни действия с Постановление от 28.05.2020г. на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК
изпълнителното производство е прекратено поради настъпила по силата на закона
„перемпция“.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба,
мотивите на ЧСИ и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната
жалба е подадена в срока по чл.436,ал.1 от ГПК на 19.06.2020г. по куриер, а обжалваните
действия са съобщени на жалбоподателя на 16.06.2020г., от надлежна страна-взискател в
изпълнителното производство , по реда на чл.435,ал.1,т.3 от ГПК, поради което частната
жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Изп.дело № 64/2016г. по описа на СИС при ЗлРС е образувано по молба на „Юробанк
България“ АД с вх.№ 685/05.12.2016г. въз основа на издадена Заповед за незабавно
изпълнение № 118/26.10.2015г. и изпълнителен лист 27.10.2015г., издадени по ч.гр.д.№
298/2015г. по описа на ЗлРС срещу длъжника В. М. П. за посочените в същия суми.
Взискателят е поискал налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на
длъжника и извършването на опис и публична продан на имота .
На 16.12.2016г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.
След проучване на имущественото състояние на длъжника върху идеални части от
притежавани от длъжника недвижими имоти е вписана възбрана на 04.05.2017г., за което
длъжникът е уведомен на 11.05.2017г.
С молба вх.№ 426/03.07.2017г. взискателят „Юробанк България“ АД е поискал на
основание чл.432,т.2 от ГПК спиране на изпълнителното производство по изп.д.№
64/2016г.. срещу длъжника В. М. П. .
2
С Постановление от 10.07.2017г. на ДСИ изпълнителното производство по изп.дело
№ 64/2016г. е спряно на основание чл.432,т.2 от ГПК, като взискателят е уведомен за това
на 21.07.2017г.
С обжалваното Постановление от 28.05.2020г.на ДСИ е прекратено изпълнителното
производство поидп.д.№ 64/2016г. по описа на СИС при ЗлРС на основание чл.433,ал.1,т.8
от ГПК.
При така установеното от фактическа страна Смолянският окръжен съд счита, че
подадената жалба е неоснователна, а обжалваните действия на ДСИ, обективирани в
Постановление от 28.05.2020г., с което е прекратено изпълнителното производство са
законосъобразни и следва да бъдат потвърдени.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че през периода на спиране на
изпълнителното производство по молба на взискателя срокът по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК не
тече.
Въззивният съд счита, че чл.61,ал.1 от ГПК не се прилага, когато спирането на
изпълнителното производство е извършено по молба на взискателя по чл.432,ал.1,т.2 от
ГПК.. Спирането на изпълнението в случаите когато става по волята на взискателя не се
отразява на теченето на срока по чл. 433, ал. 1 т.8 ГПК. Перемпция е санкция за бездействие
на взискателя и не би могла да настъпи само ако взискателя няма възможност да действа-
такива са всички хипотези на спиране по чл. 432, ал. 1 ГПК с изключение на т. 2 от тази
разпоредба. Когато самото спиране е в резултат от волята на взискателя, такава пречка няма
и ако в рамките на двегодишния преклузивен срок взискателят не поиска възобновяване, и
то чрез конкретно изпълнително действие, съдебният изпълнител е длъжен да констатира
осъществяването на фактически състав на основанието за прекратяване. Да се допусне и в
хипотеза на спиране по искане на взискателя да не тече срока по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК
означава да се предостави възможност на взискателя да поддържа безкрайно
изпълнителното дело в състояние на висящност, а както е посочено и в мотивите на ТР №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС изпълнителния процес не може да съществува сам за себе си.
Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като
иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. Да се приеме поддържаната от жалбоподателя теза, че спира да тече
срока по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК и в хипотезата на чл.432,ал.1,т.2 от ГПК, когато спирането е
по искане на взискателя, означава взискателят да може да влияе върху давността по своя
воля. В посоченото ТР е разяснено, че с прекратяване на принудителното изпълнение
отпада ефекта на всички извършени по него действия, съдебният изпълнител вдига
3
наложените запори и възбрани и всички други предприети изпълнителни действия се
обезсилват по право. Ако се приеме, че двегодишния срок не тече, тъй като делото е спряно
по искане на взискателя, то би се стигнало до спиране на давността без ограничения в
продължителността на спирането и то само по волята на взискателя. Това обаче противоречи
на същността на изпълнителния процес, съгласно разясненията дадени в посоченото ТР, а
именно, че той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече
конкретни изпълнителни способи. Спирането по искане на взискателя не представлява
правна невъзможност за действие, както е в останалите хипотези на чл.432,ал.1 от ГПК, а е
избор на кредитора да не предприема изпълнителни способи за удовлетворяване на
вземането си. Следва да се има предвид, че нормата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК представлява
една презумция, че взискателят се е дезинтересирал от производството, ако не е предприел
никакви изпълнителни действия в определения период от две години, като причините за
това поведение са ирелевантни. С изтичането на двугодишния срок
изпълнителнотопроизводство се прекратява по силата на закона, поради настъпила
„перемпция“, а постановлението на ДСИ за прекратяване на изпълнителното производство
само прогласява вече настъпилото такова. В този смисъл е и посоченото ТР и Решение №
45/30.03.2017г. по т.д.№ 61273/2016г. на ІVг.о. на ВКС.
Жалбоподателят не твърди и не сочи доказателства да е налице спиране на
изпълнението на основание чл.420 от ГПК, което би било основание за спиране на срока по
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
С оглед изложеното жалбата е неоснователна, а обжалваното Постановление от
28.05.2020г. на ДСИ за прекратяване на изпълнителното производство по изп.дело №
64/2020г. по описа на СИС при ЗлРС като законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА действията на ДСИ, обективирани в Постановление от
28.05.2020г. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.8
от ГПК по изп.дело № 64/2016г. по описа на СИС при Районен съд-Златоград.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.437,ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5