Решение по дело №407/2019 на Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ№388

гр. Перник  30.10.2019 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Окръжен съд Перник, гражданска колегия в публичното заседание  на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Милена Даскалова

Членове: Кристиан Петров

Роман Николов

при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Николов гр. дело № 407 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 561 от 04.04.2019 г., постановено по гр.д. № 7800 по описа на Районен съд Перник за 2018 г. е признато за установено по отношение на Г.К.Т., че дължи на „Топлофикация София” ЕАД, сумата от 5884,99 лв. за доставена в периода от 02.08.2015 г. до 30.04.2017 г. топлинна енергия за имот, находящ се в *** – аб. № ***, ведно със законната лихва от 02.08.2018 г. до изплащане на вземането, сумата 941,75 лв. – лихви за забава върху главното вземане, изтекли в периода от 15.09.2015 г. до 19.07.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 6295/2018 г. по описа на РС Перник, като отхвърлил предявените от „Топлофикация София” ЕАД искове за признаване за установено, че Г.К.Т. дължи сумата над 5884,99 лв. до предявения размер от 10011,54 лв. за доставена в периода от 01.05.2014 г. до 01.08.2015 г. топлинна енергия, сумата над 941,75 лв. до предявения размер от 1633,75 лв. – лихви за забава, като погасени по давност.

 „Топлофикация София” ЕАД, гр. София е обжалвало решението в частта му, с която искът е отхвърлен с твърдения, че изводът на съда за погасяване на вземането е направен, без да са взети предвид всички релевантни за спора факти и иска отмяна на решението в тази му част.

Г.К.Т. не е изразил становище по жалбата.

Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред районния съд е предявен установителен иск по чл. 415, вр. чл. 124 ГПК.

„Топлофикация София” ЕАД, гр. София твърди, че ответникът дължи сумата от 9980,74 лв., представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия за периода 01.05.2014 г. до 30.06.2017 г., лихва за забава в размер на 1628,79 лв., за периода 16.09.2015 г. до 19.07.2018 г., 35.76 лв. главница за дялово разпределение и 4.96 лв. лихва, заедно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.08.2018 г. до окончателното и изплащане.

В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който искът е оспорен. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност.

Въз основа на събраните по делото доказателства районният съд е приел, че ответникът е бил потребител на топлинна енергия, като през исковия период същият не е изпълнил задължението си да заплати стойността на доставената му топлоенергия. Съдът е приел, че е доказано, че размерът на задължението за спорния период се равнява на сумите, за които е предявен искът. Съдът е разгледал направеното възражение за изтекла погасителна давност и е формирал извод, че вземането за главница от 4126.55 лв. за периода от 01.05.2014 г. до 02.05.2015 г. е погасено по давност, като е отхвърлил иска в тази му част, както и за сумата от 692 лв., представляваща лихва за забава върху погасената по давност главница за периода от 16.09.2015 г. до 19.07.2018 г.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като относно правилността му на основание чл. чл. 269 ГПК въззивният съд е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Във въззивната жалба се поддържа, че изводите на съда за погасяване по давност на вземането са формирани, без да се вземе предвид разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия, съгласно която купувачите са длъжни да заплащат месечните суми в 45 – дневен период след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди се, че вземането по обща фактура за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2015 г., издадена през м. 07.2015 г. става изискуемо на 15.09.2015 г., а заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК е подадено на 02.08.2018 г.

По настоящето дело дружеството - ищец е представило Общи условия, за които няма данни да са одобрени от КЕВР, поради което са неприложими за спорния период, а действащите през последния ОУ не са представени. Следователно жалбоподателят не е доказал, че съгласно действалите към релевантния период ОУ изискуемостта на вземането е настъпила по-късно.

При липса на доказателства относно начина и сроковете за плащане, съгласно приложимите през спорния период ОУ, то изводите на съда са съобразени с представените по делото доказателства и разрешението, дадено с ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивният съд намира, за неоснователни доводите, че при преценката относно началния момент, от който започва да тече погасителната давност, следва да се вземе датата на издаване на обща фактура за вземането за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2015 г. Според чл. 155 и чл. 156 от Закона за енергетиката потребителите на топлинна енергия заплащат цената, определена предварително и известна на страните по договора, на месечни вноски. Предвидени са различни системи за плащане на действително потребеното количество енергия - на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация, като във всички случаи се касае за периодични плащания. Т.е. главното задължение се формира помесечено и за всяка отделна месечна вноска тече погасителна давност, като волята на ищеца да издаде в по- късен момент обща фактура за цялото вземане не може да промени този периодичен характер на вземането и да има за последица по-късна начална датата, от която да тече погасителната давност.

По изложените съображения съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, Окръжен съд Перник

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 561 от 04.04.2019 г., постановено по гр.д. № 7800 по описа на Районен съд Перник за 2018 г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:____________ ЧЛЕНОВЕ: 1._____________ 2.______________