Номер 22617.11.2020 г.Град Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПровадияIII-ти състав
На 17.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20203130100958 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” - Провадия, с правно основание чл. 30, във вр. с чл. 29, т. 9 и чл.
28, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 5 и чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за закрила на детето, за
прекратяване на настаняването на малолетния В. С. , ЕГН ********** в Център за
настаняване от семеен тип за деца и младежи без увреждания „Паисий Хилендарски” – гр.
София и настаняване на детето в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с
увреждания – гр. Провадия за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на
съдебното решение.
В исковата молба се посочва, че със заповед № ЗД/Д-С-ЛЮ-049/14.09.2020г. на
директора на ДСП – Люлин е прекратено настаняването на детето В. С. в Център за
настаняване от семеен тип за деца и младежи без увреждания „Паисий Хилендарски” – гр.
София и същото е настанено в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с
увреждания – гр. Провадия. Административната мярка е била предприета с оглед по –
добрата закрила на правата и интересите на детето поради факта, че детето имало ЕР на
ТЕЛК и същото не отговаряло на условията за оставане в Центъра за настаняване от семеен
тип за деца и младежи без увреждания „Паисий Хилендарски” – гр. София, тъй като
центърът бил за деца без увреждания. Излага се, че детето е родено на 13.01.2014 г. от
майка В. М. С. и баща неизвестен. По данни на майката то е осмото дете, но имало данни
само за още едно от тях – Т.В.С.. На 03.09.2019 г. майката е посетила ОЗД – Връбница, гр.
София с молба детето веднага да бъде изведено от семейството и да бъде настанено
някъде. Изложила е мотиви за тежкото си материално положение. Твърдяла е, че е живяла с
детето в Италия, където е проституирала. От месец август 2019 г. тя и детето се завърнали в
България, след като е била изгонена от биологичния баща на детето, тъй като той заживял с
друга жена. В България заживели в дома на майка – М.С., в малко жилище. М.С. заявила
устно, че не желае повече в дома си дъщеря си и внука си и че няма повече да ги подпомага.
Твърди се, че майката на детето е била консултирана за възможността да ползва заедно с
детето социална услуга, но същата е била категорична, че ще остави детето още същия ден.
Предвид спешността на случая, ОДЗ – Връбница е извършил проучване за възможността от
роднинска грижа за детето или наличие на подходящо приемно семейство, но такива не са
били открити. Със заповед № ЗД/Д-С-ВР-042/03.09.2019 г. на директора на ДСП –
Връбница детето спешно било настанено в резидентен тип услуга – ЦНСТДМБУ „Паисий
Хилендарски” – гр. София. С решение № 40877/12.02.2020 г. на СРС административната
1
заповед била потвърдена, но същото не било влязло в сила. Твърди се също, че в хода на
работата по случая, поради наблюдавани нарушения в храненето, съня, често нощно
напикаване, липсата на контрол по отношение на физиологичните нужди, поставяне на
различни предмети в устата и др., още в края на 2019 г. детето било насочено за обстойно
проследяване на психичното му състояние към клиничен психолог. След множество
медицински прегледи и изследвания то било насочено към ТЕЛК и му било издадено ЕР на
ТЕЛК № 0698/12.03.2020 г. с 80% вид и степен на увреждане с чужда помощ и водеща
диагноза: „Умерена умствена изостаналост”. Непосредствените наблюдения на социалните
работници от срещите с детето са, че ЦНСТДМУ – Провадия за него се полагат адекватни
грижи и се задоволяват потребностите му. За детето било осигурено всичко необходимо –
храна, дрехи, топъл дом и лично пространство. То се чувствало добре, поддържало
приятелски взаимоотношения с другите деца. Становището на ОЗД при ДСП – Провадия е,
че настаняването на детето в ЦНСТДМУ – Провадия е изцяло в негов интерес, тъй като
майката трайно не полага грижи за детето. Моли се съда да постанови мярка за закрила –
„предоставяне на социални услуги – резидентен тип”.
В съдебно заседание Дирекция “Социално подпомагане” – Провадия, представлявана
от социален работник Д.П., поддържа молбата и моли същата да бъде уважена. Отделно от
това, с писмено становище директорът на ДСП – Провадия също поддържа молбата.
Назначеният от съда процесуален представител на детето адвокат Росица Тодорова пледира
за уважаване на разглежданата молба.
Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото
доказателства, намира от фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства: заповед № ЗД/Д-С-ЛЮ-049/14.09.2020 г. на ДСП -
Люлин; удостоверение за раждане издадено въз основа на Акт за раждане № 0248/24.07.2019
г. на Община Столична; протокол от о.с.з. по гр.д. № 60070/2019 г. на РС-София; ЕР на
ТЕЛК № 0698/049/12.03.2020 г., се установява, че малолетният В. С. е роден на 13.01.2014 г.
в Италия от майка В. М. С. и баща – неизвестен. С решение № 40877, постановено по г. д.
№ 60070/2019 г. на СРС, обективирано в протокол от открито съдебно заседание, проведено
на 12.02.2020 г., детето е било настанено в ЦНСТДМ „Паисий Хилендарски” – гр. София за
срок от три години или до промяна на обстоятелствата, възникнали по – рано от този срок,
считано от влизане в сила на съдебното решение. Решението е влязло в сила на 29.07.2020 г.
С ЕР на ТЕЛК № 0698/049/12.03.2020 г. детето е освидетелствано с вид и степен на
увреждане – 80% с чужда помощ и с водеща диагноза: Умерена умствена изостаналост. Със
заповед № ЗД/Д-С-ЛЮ-049/14.09.2020 г. на ДСП – Люлин е прекратено настаняването на В.
С. в ЦНСТДБУ „Паисий Хилендарски” – гр. София и същото е настанено временно в
ЦНСТДМУ – Провадия до произнасяне на съда.
Според представения социален доклад на ДСП – Люлин настанените в ЦНСТДМ „Паисий
Хилендарски” – гр. София деца били здрави и съвместното им живеене с дете с увреждания
се отразявало неблагоприятно върху тяхното пълноценно развитие и емоционален комфорт.
Същите изпитвали затруднения при общуването с Валентинороси, отбягвали го, което от
своя страна го поставяло в неблагоприятна среда. Персоналът също изпитвал затруднения в
обгрижването на детето, свързано със специфичните му нужди. В отговор на поисканото
2
съдействие от страна на ОЗД/ДСП – Люлин, не е намерено свободно приемно семейство.
Намерено е подходящо място за настаняване на детето в ЦНСТДМУ – Провадия.
От правна страна съдът намира следното:
Подадено е искане с правно основание чл. 30, във вр. с чл. 29, т. 9 и чл. 28, във вр. с чл.
4, ал. 1, т. 5 и чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за закрила на детето.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗЗДт, всяко дете има право на закрила за нормалното му
физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и
интереси.
Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗЗДт настаняването на детето извън
неговото семейство се предприема като мярка за закрила след изчерпване на всички
възможности в семейството, като основанията за предприемане на такава мярка са
изчерпателно изброени в чл. 25, ал. 1 от ЗЗДт. В разглеждания случай, констатациите на
Дирекция „Социално подпомагане” – Люлин, обективирани в Социален доклад № СЛ/Д-С-
ЛЮ/472-032/14.09.2020 г., въз основа на който е издадена Заповед № ЗД/Д-С-ЛЮ-
049/14.09.2020г. на директора на ДСП – Люлин, обосноват извода на решаващия състав на
съда, че настаняването на детето в ЦНСТДМ „Паисий Хилендарски” – гр. София следва да
бъде прекратено и по отношение на същото е необходимо да бъде предприета мярка за
закрила - „предоставяне на социални услуги – резидентен тип”, изразяваща се в
настаняването му в ЦНСТДМУ – Провадия.
Изхождайки от регламентираните в нормата на чл. 3 от ЗЗДт принципи на закрила,
както и от установената по делото необходимост от грижи, които не се осигуряват от
родителите, съдът приема, че в разглеждания случай по отношение на детето са налице
предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДт. Съобразявайки поредността по чл. 28, ал.
4, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗДт, съдът приема, че в конкретния случай детето няма близки и
роднини, които да имат желание и възможност да се грижат за него, и при които то да бъде
настанено. Не е намерено и свободно приемно семейство, отговарящо на профила на детето.
Същевременно детето не отговаря на условията за оставане в ЦНСТДМ „Паисий
Хилендарски” – гр. София. Ето защо, съдът приема, че настаняването на детето в Центъра за
настаняване от семеен тип деца и младежи без увреждания „Паисий Хилендарски” – гр.
София следва да бъде прекратено и че предлаганата от ДСП – Провадия мярка за закрила по
смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДт, а именно: „Предоставяне на социални услуги –
резидентен тип” чрез настаняване на детето в ЦНСТДМУ – Провадия, за срок от три години,
считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, е в интерес на детето, поради
което са налице предпоставките за положително произнасяне по искането.
Ето защо молбата на ДСП - Провадия се явява основателна и като такава следва
да бъде уважена.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА настаняването на детето В. С. , ЕГН ********** в Център за
настаняване от семеен тип за деца и младежи без увреждания „Паисий Хилендарски” – гр.
София, на основание чл. 30, вр. с чл. 29, т. 9 от ЗЗДт.
3
НАСТАНЯВА детето В. С. , ЕГН **********, за ползване на социална услуга за
резидентна грижа в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания –
гр. Провадия за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на съдебното
решение, на основание чл. 28, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 5, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1
и т. 2 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в едноседмичен срок
от връчването му на всяка от страните.
След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на Дирекция
“Социално подпомагане” – Провадия.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4