Р Е Ш Е Н
И Е № 260155
гр.Пловдив, 14.06.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито
съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и втора година, в
състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова
секретар: Боряна Козова,
като разгледа
докладваното от съдията т.дело №229 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът М.Ц.С., ЕГН **********,***, чрез
пълномощник адв.К.Г., съдебен адрес ***, *, твърди,
че на 22.08.2020 г. е пострадал при пътнотранспортно произшествие в гр.Пловдив,
на кръстовището между ул.“Ландос“ и ул.“Герлово“ – Д.Д., като водач на л.а.Сеат Алхамбра с рег.№***, предприемайки маневра завой на ляво е
отнел предимството на ищеца, който в това време е пресичал на пешеходна пътека,
обозначена с пътен знак и хоризонтална маркировка. След произшествието е
откаран по спешност в лечебно заведение, където са констатирани описаните в
исковата молба увреждания. По препоръка на лекарите лечението е проведено в
домашни условия при спазване на хигиенно-диетичен и охранителен режим. Описват
се преживените от ищеца болки в резултат от удара, получен в областта на
главата. Твърди се, че освен фрактура на носни кости с дислокация, контузия на
главата, разкъсно-контузна рана на лицето, хематоми в
лицевата област, повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза, ищецът
е получил нетърпима болка в областта на зъбите на горната челюст – лека
подвижност и болка в областта на 11 и 21 зъб, както и фрактура на корена на 12
и 21 зъб. Последният зъб е бил екстрахиран. Посочва се, че лечебният и
възстановителен период е продължил около 3 месеца, като през първия месец и
половина болките на ищеца са били интензивни. Твърди се, че ищецът е бил със
затруднено дишане, загуба на обоняние, затруднено дъвчене и хранене. Поради
болките на същия се е налагало да приема обезболяващи медикаменти. Влошеното
здравословно състояние се е отразило на психиката му. Ищецът се оплаква от
понижено настроение, тревожност, нарушения на съня и вниманието, приемал е
сънотворни и хранителни добавки. Твърди се още, че за лекия автомобил,
управляван от виновния за произшествието водач, е сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, което
ангажира отговорността на ответника за описаните по-горе неимуществени вреди.
Отправена е извънсъдебна претенция до застрахователя, но последният не е
изплатил обезщетение за понесените травми в законоустановения
срок. Въз основа на изложените обстоятелствени твърдения, в исковата молба е
формулиран петитум ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 26 000 лв., частично от 40 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди от описаното застрахователно събитие, ведно със законна
лихва от 14.02.2021 г. (деня, следващ този на изтичане на 3-месечния срок,
предвиден в чл.496, ал.1 КЗ) до окончателното плащане. Претендират се деловодни
разноски.
Ответникът „ЗД БУЛИНС“АД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.София, бул.”Джеймс Баучер”
№87, ет.2, оспорва исковете. Признава наличието на застрахователно
правоотношение с водача на посоченото в исковата молба МПС. Оспорва описания от
ищеца механизъм на произшествието. Възразява, че представеният от ищеца
констативен протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила
относно обстоятелствата и причините за ПТП, тъй като длъжностното лице не е
възприело лично настъпването на инцидента. Оспорва на ищеца да са причинени
описаните от него вреди, както и да е налице причинна връзка с произшествието.
Възразява, че на ищеца не е проведено лечение поради отказана от него
хоспитализация, за това последствията следва да са за негова сметка. Поддържа,
че сума в размер 10 000 – 12 000 лв. е съответна на описаните от ищеца
увреждания при липса на данни за настъпили усложнения. Възразява се и по
претенцията за лихви, тъй като ищецът не е посочил банкова сметка, по която да
бъде платено исканото обезщетение, което се тълкува като забава на кредитора,
освобождаваща застрахователя от лихви за забава.
С определение от 10.05.2021 г. като подпомагаща
страна на ответника е конституиран Д.Я.Д., ЕГН **********,***. Постъпил е
отговор на исковата молба в срок и от подпомагащия, чрез пълномощник адв.Г.Б., който оспорва иска по основание и размер.
Поддържа, че претенцията е недоказана, необоснована и неподкрепена с
доказателства. Поддържа, че пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат,
като се е самоувредил. Моли за отхвърляне на
исковете.
В допълнителната искова
молба ищецът оспорва възраженията на ответника и помагача. Оспорва да е налице
случайно деяние, като изтъква, че водачът на застрахованото при ответника МПС е
управлявал същото в нетрезво състояние – с 0,84 промила алкохол в издишания
въздух. Изтъква, че вината се презумира до доказване
на противното. Оспорват се твърденията за това, че ищецът е допринесъл с
поведението си за вредите. Оспорва се възражението, че търсеното обезщетение е
прекомерно. Оспорва се и възражението във връзка с лихвите с мотив, че
ответникът не е изразил никакво съгласие и готовност за изплащане на застрахователно
обезщетение, така че липсата на заявена банкова сметка да го е забавило.
Поддържат се останалите твърдения в исковата молба.
Отговор на
допълнителната искова молба от ответника не е постъпил. Третото лице-помагач е
подало допълнителен отговор, с който поддържа възраженията в първоначалния си
отговор.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Установява се от приложения
по делото Констативен протокол за ПТП, че на 22.08.2020 г. в 11,30 ч. е
посетено местопроизшествие в гр.Пловдив, на кръстовището между ул.“Ландос“ и ул.“Герлово“. Като участник в произшествието е
констатиран л.а.Сеат Алхамбра
с рег.№***, водач Д.Я.Д.. Като пострадал е посочен ищецът М.Ц.С. с диагноза –
„контузия на корем, гръден кош и нос“. Обстоятелства и причини за ПТП:
“Участник 1 извършва маневра ляв завой от ул.“Герлово“ по ул.“Ландос“ в посока бул.“Цариградско шосе“, като отнема
предимството на стъпилия и пресичащ по пешеходна пътека, обозначена с пътен
знак и хоризонтална маркировка, пешеходец М.С.“. Отразено е в протокола, че е
съставен АУАН №208810/22.08.2020 г.
От приетия по делото
лист за преглед на пациент (л.11) се установява, че ищецът е постъпил в лечебно
заведение – „УМБАЛ Св.Г.“ЕАД, където е престоял от 12,11 ч. до 14,25 ч. на
22.08.2020 г. Извършени са консултации по ушно-носно-гърлени болести,
неврохирургия и лицево-челюстна хирургия. Констатирани са следи от кръв в двата
носни хода; деформация на външен нос; клинични и рентгенови данни за фрактура
на носни кости с дислокация. В графата „Терапия“ приемащият лекар е отразил, че
лицето отказва хоспитализация въпреки информираността си за състоянието, както
и евентуалните усложнения. Листът е подписан за „пациент“ от ищеца, което не се
оспорва от последния.
Установява се от
документа на л.14, че на 27.08.2020 г. ищецът е посетил стоматолог, който е
констатирал зъбния му статус. Констатирано е, че пациентът изпитва нетърпима
болка в областта на 11 и 21 зъб, като след направена панорамна и сегментна
рентгенография е установена „фрактура на корена на 12 и 21 зъб“. Установява се,
че на 28.08.2020 г. е извършена екстракция на 21 зъб.
Установява се, че ищецът
е бил освидетелстван на 28.08.2020 г. от д-р Е.Б. – лекар в отделение по
съдебна медицина, който след личен преглед и преглед на медицинска документация
е констатирал счупване на носните кости с разместване; охлузвания на челото и
крайниците; кръвонасядания по лицето и дясната предмишница; счупване в областта на корените на зъби 12 и
21; контузия на главата и други повърхностни травми на корема, долната част на
гърба и таза. Заключава се в издаденото СМУ, че така описаните травматични
увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд-тъп
предмет и неговото тангенционално действие и е
възможно по време и начин да са възникнали така, както съобщава
освидетелстваният – при сблъсък с лек автомобил в качеството му на пешеходец.
Признато е за безспорно
в отношенията между страните, а това е видно и от приложената справка от
Гаранционен фонд, че за управлявания от Д.Я.Д. лек автомобил Сеат Алхамбра с рег.№*** е
сключен договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите с период на покритие 10.08.2020 г. – 09.08.2021 г.
Ответното дружество е
сезирано с извънсъдебна претенция от ищеца на 13.11.2020 г., в която са описани
като приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица, медицински
документи, сред които горецитираното СМУ, и
удостоверение за банкова сметка (л.19-л.21). Няма спор между страните, че
застрахователно обезщетение не е определено и изплатено на ищеца.
Установява се, че спрямо
Д.Я.Д., участник в процесното произшествие, е взето административнонаказателно отношение – същият е наказан с
глоба в общ размер 700 лв. за това, че на 22.08.2020 г. е управлявал л.а. Сеат с рег.№*** след употреба на алкохол – 0,84 на хиляда
според пробата с техническо средство-дрегер, и 0,58
промила според резултата от кръвно изследване, както и за това, че не е
пропуснал движещия се с предимство по пешеходна пътека пешеходец и е реализирал
ПТП с пострадало лице. Издаденото за горното наказателно постановление е
връчено на третото лице-помагач на 23.10.2020 г. Констатациите за управление на
МПС след употреба на алкохол се потвърждават от приложените по адм.наказателната преписка талон за изследване с техническо
средство и протокол за химическа експертиза от 31.08.2020 г. (л.94 и л.95).
Прието е заключение на комплексна
съдебна автотехническа и медицинска експертиза,
според което от техническа гл.т.най-вероятният механизъм на произшествието е
следният: Д.Д. е управлявал л.а.Сеат
Алхамбра по платното за движение на ул.“Герлово“,
като е предприел маневра завой на ляво по ул.“Ландос“.
в това време пешеходецът М.С. е пресичал платното за движение на ул.“Ландос“ от дясно на ляво пред лекия автомобил. Настъпил е
удар, след който автомобилът се е установил на място, а пешеходецът е паднал на
платното за движение. Основна причина за произшествието е, че водачът на лекия
автомобил не е реагирал своевременно със спиране на опасността от удар с
пешеходеца, който се е намирал на платното за движение и е бил видим за водача.
По това време на кръстовището е имало пешеходни пътеки. Технически правилно е
водачът при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на нея или
преминаващи през нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Технически
правилно е водачите на завиващите пътни превозни средства да пропуснат
пешеходците. При ПТП на 22.08.2020 г. на ищеца е било причинено: счупване на
носните кости с разместване; охлузвания на челото и крайниците; кръвонасядания по лицето и дясната предмишница;
счупване в областта на корените на зъби 12 и 21 и последващо
изваждане на 21 зъб; контузия на главата и други повърхностни травми на корема,
долната част на гърба и таза. Описаните увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Непосредствено след ПТП пострадалият е бил откаран с линейка в болница, където
след проведени изследвания и консултации със специалисти е отказал писмено
по-нататъшно лечение. Лекувал се е в домашни условия, но няма данни как и с
какво. Възстановителният и оздравителен процес при такъв вид травматични
увреждания трае около 20-25 дни, няма данни за настъпване на усложнения в хода
на оздравяването. Към настоящия момент пострадалият С. е напълно здрав. Първи
горен ляв зъб (21-ви зъб) е изваден и на негово място има поставена зъбна
протеза. Външният нос е леко изкривен на дясно в областта на върха, което се
дължи на счупването на носните кости при процесното
ПТП. Посоченото се коригира само оперативно. Това не води до видимо загрозяване
на лицето. Липсват данни за затруднено дишане или загуба на обоняние
понастоящем. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че след установяване на
счупването и до провеждане на лечението на зъбите при пострадалия е било
затруднено отхапването и говоренето. След лечението и поставянето на имплант тези функции са възстановени. Травмите при ищеца не
са получени от самия удар с превозното средство, а от падането върху пътната
настилка. Изкривяването на носа се дължи на липсата на проведено адекватно
лечение – чрез фиксация с тампони и лепенки.
Разпитани са трима
свидетели. От показанията на св.Т.Д. са почерпени данни относно механизма на
произшествието. От тях се установява, че свидетелят – служител на МВР, е бил
изпратен на местопроизшествието след настъпване на ПТП. Там са били взети данни
от водача и от очевидци, според които автомобилът е блъснал пешеходеца, докато
последният е пресичал на пешеходна пътека. На мястото има пешеходна пътека тип
„зебра“. Пострадалият е бил намерен да лежи на земята, на самата пешеходна
пътека, с кръв по лицето, свидетелят не е сигурен дали от носа и/или от зъбите.
Травмите, отразени в протокола за ПТП, са дадени от спешния кабинет, където
пострадалият е бил прегледан.
От показанията на св.С.С. се установява, че ищецът е бил блъснат от автомобил,
докато е пресичал пешеходна пътека. След удара с автомобила е паднал на земята.
От носа му и от зъбите течала кръв. Извикали линейка, която го откарала в
„Бърза помощ“. Там го прегледали, включително на скенер, и казали на роднините,
че му е счупен носът, както и, че има счупени зъби. Лечението било проведено в
домашни условия, около 20-25 дни свидетелката се грижела за ищеца, тъй като
жена му била на легло. Свидетелката им готвела и чистела. През това време
ищецът се хранел с течна храна зарази зъбите. Имал главоболие и приемал
обезболяващи, предписани устно от лекарите. След инцидента ищецът се страхувал
да пресича улицата.
От показанията на св.Д.Д. се установява, че същата е била в автомобила, управляван
от ищеца, когато е станала катастрофата. Един човек минавал, свидетелката го
видяла как пада пред колата. Спрели на място и чакали да дойде полиция. Дошла и
„Бърза помощ“. На човека му сложили лепенка на челото, защото имал кръв над
веждата.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ (три месеца от предявяване на
претенцията), откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно
с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай се
установява и няма спор, че застрахователят е бил сезиран извънсъдебно, но не е
определил и изплатил обезщетение на ищеца. Следователно процедурата за
доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за последния
резултат, което прави прекия иск по чл.432 КЗ допустим.
Съгласно чл.432 КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“. В тази връзка се
констатира, че между ответника и собственика на лек автомобил Сеат Алхамбра с рег.№*** е възникнало валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”
на автомобилистите, по силата на който застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. Съгласно чл.477, ал.2 КЗ по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят
и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия
по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание. Съответно трети ползващи се от застраховката лица са всички лица, с
изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди – чл.477, ал.3 КЗ.
В рамките на срока на действие на застраховката е
настъпило застрахователно събитие – възникнала е отговорност на водача на
застрахования автомобил за вреди, в резултат от причинено от същия
пътнотранспортно произшествие. Елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане се установяват по несъмнен начин от събраните доказателства и това
са: противоправно поведение на делинквента,
вреди, причинна връзка между противоправното
поведение и вредите, както и вина на прекия причинител. От всички събрани по
делото доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица;
свидетелски показания; съдебно-техническа експертиза, се установява по
неоспорим начин, че в момента на удара автомобилът, управляван от третото
лице-помагач Д.Д., се е намирал в кръстовище, предприемайки
маневра завой на ляво, като не е пропуснал движещия се с предимство по
пешеходна пътека ищец. Установява се, че Д. е имал видимост към пешеходната
пътека в момента, в който е предприел тази маневра, и е могъл да забележи
ищеца, който в това време е пресичал. Съгласно чл.20, ал.2 от Закона за
движение по пътищата водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост,
за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Съгласно чл.119, ал.1 ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, а
според ал.4 на същата разпоредба водачите на завиващите нерелсови пътни
превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците. В конкретния случай се
установява, че третото лице-помагач е нарушил посочените разпоредби, тъй като
при извършване на завой не е пропуснал пешеходеца, стъпил и движещ се по
пешеходната пътека, същевременно според неоспорената съдебно-техническа
експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно
изготвена, е могъл да намали скоростта и да спре, за да осигури коментираното
предимство. Поведението на водача Д. е противоправно,
тъй като противоречи на разпоредбите на чл.20, ал.2 и чл.119, ал.1 и ал.4 ЗДвП.
То се намира в причинна връзка с произшествието, тъй като ако свидетелят не
беше предприемал маневрата, а беше изчакал пешеходецът да премине, удар нямаше
да настъпи. Според приетата по делото експертиза основна причина за
произшествието е, че водачът на лекия автомобил не е реагирал своевременно със
спиране на автомобила пред опасността от удар с пешеходеца, който се е намирал
на платното за движение и е бил видим за него. При този извод на вещото лице, съдът
намира, че са налице предпоставки от третото лице-помагач да бъде търсена деликтна отговорност.
Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. От
доказателствата по делото не се опровергава посочената презумпция. Следователно
установява се и, че поведението на прекия причинител е виновно – непредпазливо.
От съдебно-медицинската експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективно
и компетентно изготвена и неоспорена от страните, се установяват твърдените от
ищеца увреждания, както се установява и, че същите са в пряка причинна връзка с
произшествието. В насока да установят причинно-следствената връзка между
произшествието и твърдените увреждания са и събраните писмени доказателства –
протокол за ПТП, медицинска документация и съдебномедицинско удостоверение, а
така също и показанията на свидетелите Д. и С., според които по лицето на ищеца
след удара е имало кръв и същият е намерен да лежи на земята, съответно откаран
с линейка в „Бърза помощ“. Не се кредитират показанията на св.Д. за това, че
ищецът е станал веднага след удара и напуснал местопроизшествието, както и, че
„нищо му нямало“ тъй като същите противоречат на останалия доказателствен
материал по делото.
От горното следва, че обективните предпоставки на
иска по чл.432 КЗ са налице в конкретната хипотеза и същият иск се явява
доказан по своето основание.
Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на
деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания
и пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на ВС №4/1968г.) Следва да се
преценят вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания,
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки,
други страдания и неудобства – в този смисъл решение №69/18.03.2014г. по
гр.д.№4686/2013г. на ВКС, ІV г.о. Съобразявайки тези указания, съдът
констатира, че в резултат от деликта ищецът е претърпял
неимуществени вреди – преживял е болка при падането си на земята в резултат от
удара, като е било засегнато лицето на същия в областта на носа и на зъбите. От
доказателствата се установява, че травмата е била болезнена и в процеса на
отшумяването й, като се е налагало ищецът да приема обезболяващи лекарства,
макар и без лекарско предписание. Известно време ищецът е имал затруднения при
дишането през носа и с обонянието си, пак в резултат от същата травма. Наложило
се е да посети стоматолог и да му бъде отстранен счупен зъб, като всички
доказателства са в насока на това, че последното е именно в резултат от процесното произшествие. След отстраняването на зъба е било
затруднено отхапването, а оттам и дъвченето, а също и говоренето, като на ищеца
се е налагало известно време да приема само течна храна. Тези болки и
неудобства според неоспорената от страните съдебна експертиза са продължили в
период от около месец, след което ищецът е възстановил нарушените си функции и
понастоящем е напълно възстановен физически. Налице е остатъчен страх от
пресичане на улици според свидетелските показания. Лекото изкривяване на носа
не води до загрозяване, освен това, от приетия по делото лист за преглед на
пациент се установява, че ищецът е отказал лечение на констатираната носна
фрактура. В тази насока съдът кредитира именно цитирания документ, тъй като същият,
в т.ч. изявлението на лекуващия лекар, че пациентът отказва лечение въпреки
информираността си, е подписан от ищеца. Съответно не се кредитират показанията
на св.С., че ищецът не е бил лекуван, защото не е здравно осигурен, тъй като
противоречат на неоспореното и съдържащо подпис на ищцовата
страна писмено доказателство. Според вещото лице изкривяването на носа е
резултат именно от липсата на адекватно лечение, а последната се дължи на
поведението на пострадалия, ето защо съдът намира, че връзката между
произшествието и наличното понастоящем изкривяване на носа при ищеца е
прекъсната, следователно това настоящо състояние, както и евентуални последици
от него, не следва да бъдат обезщетявани. Въз основа на така обсъденото, съдът намира,
че справедливото обезщетение за ищеца, съобразно доказаните по делото болки и
други морални вреди, които е претърпял, както и съобразно общоприетите критерии
за справедливост, съобразено и с обществено-икономическите условия за живот в
страната, се свежда до сумата 15 000 лв. Искът за обезщетяване на
неимуществени вреди се явява доказан и следва да се уважи до този размер, като
се отхвърли за разликата до пълната заявена претенция от 26 000 лв.,
частично от 40 000 лв., като неоснователен.
Съгласно чл.429, ал.2 КЗ в застрахователното
обезщетение по ал.1 се включват и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. В ал.3
е казано, че от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Или според сега действащия КЗ
застрахователят отговаря за забавата на застрахования, но не от датата на деликта, а от по-ранната от двете горепосочени дати. По
делото няма данни кога застрахованият е уведомил застрахователя за
застрахователното събитие, следователно лихва за забава в плащането на
обезщетение за претендираните неимуществени вреди се
дължи от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
което се установява да се е случило на 13.11.2020 г. Ищецът претендира обезщетение
за забава, считано от по-късна дата – 14.02.2021 г., следователно тази
претенция е основателна. Възражението на ответника за забава на пострадалия,
тъй като същият не е посочил банкова сметка за плащане на обезщетението, е
неоснователно. Забава на кредитора е
налице тогава, когато длъжникът е бил в готовност да престира
и изпълнението е осуетено само с оглед поведението на кредитора. В конкретния
случай, застрахователят не е предложил застрахователно обезщетение, като в хода
на делото е оспорвал изобщо основанието за възникване на такова задължение от
своя страна. Ето защо застрахователното
обезщетение следва да бъде присъдено на ищеца, ведно със законна лихва, както е
поискал – от 14.02.2021 г. до окончателното плащане.
При този изход на спора и
с оглед направените от двете главни страни искания, всяка от тях има право на
разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът е направил
разноски за възнаграждение на свидетел в размер 15 лв. и възнаграждения на
вещите лица в общ размер 890 лв., общ 905 лв. От тях по съразмерност следва да
му бъдат присъдени 522,12 лв.
Представен е по делото
договор за правна защита и съдействие, с който между ищцовата
страна и АД“Г. И М.“ е уговорена безплатна защита на основание чл.38, ал.1, т.2
от Закона за адвокатурата. В тази хипотеза съгласно чл.38, ал.2 ЗА адвокатът
има право на възнаграждение, ако насрещната страна е осъдена на разноски. С
оглед уважаването на главния иск, то в полза на посоченото адвокатско дружество
се дължи адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 и §2а
от Наредба №1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в размер 1 176 лв. с ДДС. Същото следва да се присъди в тежест
на ответника.
Ответникът претендира
адвокатско възнаграждение в размер 2 160 лв. с ДДС, заплатено изцяло в брой
според представените доказателства. Ищецът прави възражение за прекомерност на
възнаграждението, което съдът намира за основателно, тъй като делото не е с
повишена фактическа и правна сложност – събран е неголям и неоспорван
доказателствен материал, ангажиран предимно от ищцовата
страна, като процесуални действия са извършвани в рамките на минимален брой
съдебни заседания, ето защо на основание чл.78, ал.5 ГПК възнаграждението
следва да бъде сведено до установения минимум в чл.7, ал.2, т.4 и §2а от
Наредба №1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно – до сумата 1 572 лв. От него съразмерно на отхвърлената
част от претенцията следва да се присъди сумата 665,08 лв.
Ищецът е освободен от
държавна такса в производството по реда на чл.83, ал.2 ГПК и на основание
чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ПОС, в полза бюджета
на съдебната власт, сумата 600 лв. – държавна такса в размер 4 % от 15 000 лв.,
до която част искът е счетен за основателен.
На основание чл.78,
ал.10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗД
БУЛИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №87, ет.2, представлявано от С.С.П.
и К.Д.К., да
заплати на М.Ц.С., ЕГН **********,***,
сумата 15 000
лв. (петнадесет хиляди лева), ведно със законна лихва от 14.02.2021 г. до окончателното
плащане, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие пътнотранспортно произшествие, състояло се на 22.08.2020
г. в град Пловдив, на кръстовището между ул.“Герлово“ и ул.“Ландос“,
причинено виновно при управление на лек автомобил Сеат
Алхамбра с рег.№***, за който автомобил е сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗД БУЛ
ИНС“АД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над горния размер до пълния предявен
такъв от 26 000 лв., заявен частично от 40 000 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К., да заплати по сметка на ОС Пловдив,
в полза бюджета на съдебната власт, сумата
600 лв. (шестстотин) – държавна такса за производството по т.д.№229/2021 г.
по описа на ОС
Пловдив, ТО, XVI състав.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано
от С.С.П. и К.Д.К., да заплати на М.Ц.С., ЕГН **********,***,
сумата 522,12 лв. (петстотин двадесет
и два лева и 12 ст.) – разноски за производството по т.д.№229/2021 г. по описа
на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К., да заплати на АД“Г.
И М.“***, представлявано от адв.К.Г., сумата 1 176 лв. (хиляда сто седемдесет
и шест лева) – адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.
ОСЪЖДА М.Ц.С.,
ЕГН **********,***, да заплати на „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.С.П.
и К.Д.К., сумата 665,08 лв.
(шестстотин шестдесет и пет лева и 08 ст.) – адвокатско възнаграждение за
производството по т.д.№229/2021 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
Решението е постановено
при участието на Д.Я.Д., ЕГН **********,***, като трето лице-помагач на „ЗД БУЛ
ИНС“АД.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ
: