№ 86
гр. Свиленград, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20215620100276 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен от
„ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Триадица, бул. “България” № 81, вх. В, ет. 8, срещу М. Д. М., с
ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр.С, иск на основание чл.422, ал.1, вр.
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД – за признаване на установено
по отношение на ответника наличието на парично вземане, удостоверено в
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по частно гр. дело №
864/2020г. по описа на Районен съд - Свиленград, а именно: сумата 57,48 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за електронни
съобщителни услуги с клиентски номер 16696022001 от 23.08.2017г., сключен
между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, с ЕИК:
*********, за което е издадена фактура № **********/ 01.12.2017г.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за цесия от 01.10.2019г. е
придобил вземания, произтичащи от Договор за електронни съобщителни
услуги с клиентски номер 16696022001 от 23.08.2017г., сключен между
ответника М. Д. М. и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, с
ЕИК: ********* /„БТК“ ЕАД/. Договорът бил сключен при условията на
тарифен план VIVACOM TV L с месечен абонамент 22,99 лв., с добавен
месечен абонамент за 1 брой допълнителен приемник в размер на 2,40 лв.
месечно. Договорът бил сключен за срок от 24 месеца, т.е. до 23.08.2019г.
Ответникът потребил и незаплатил предоставените му електронни
съобщителни услуги за месеците септември, октомври и ноември 2017-та
година, за което били издадени фактура № **********/ 01.09.2017г., фактура
№ **********/01.10.2017г. и фактура № **********/01.11.2017г. Поради
неизпълнение на договорните задължения на ответника дружеството
1
прекратило едностранно договора, след което издало крайна фактура №
**********/ 01.12.2017г., включваща начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер на 57,48 лв., с падеж на плащане
18.12.2017г.
Поради изложеното, ищецът моли съда да уважи предявения иск и да
му присъди разноски, направените по делото и в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК от назначения по реда на чл.47 от ГПК особен
представител на ответника не е постъпил отговор на исковата молба. В
съдебно заседание особеният представител на ответника дава становище за
неоснователност на иска и моли съда да го отхвърли.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намери за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното за послуждане частно гражданско дело № 864/ 2020г.
по описа на Районен съд-Свиленград се установява, че в полза на ищеца е
издадена Заповед № 260177/31.12.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено ответникът да му
заплати сумата 57,48 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
16696022001 от 23.08.2017г., сключен с „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, както и сумата 205 лева - разноски. Предвид изложените
обстоятелства в заявлението по чл.410 от ГПК (депозирано пред Районен съд
– Димитровград по образуваното ч.гр.д. № 1475/2020г. по описа на съда,
изпратено по подсъдност на РС – Свиленград) и приложените към него
доказателства, съдът приема, че паричното вземане, удостоверено в
Заповедта, съвпада с предмета на настоящото производство.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и
в указания му срок заявителят е представил доказателство за предявяване на
настоящия установителен иск, с оглед на което последният се явява
допустим. Разгледан по същество, искът е неоснователен.
От представените със заявлението по чл.410 от ГПК Декларация от
23.08.2017 г., ведно със Заявление/Договор от 23.08.2017 г., е видно, че на
същата ответникът, като „абонат“ с абонатен номер 16696022001, и
«Българска телекомуникационна компания» ЕАД /БТК/, са сключили
договор, по силата на който дружеството е поело задължение да предоставя
на абоната електронни съобщителни услуги, съгласно Общите условия на
дружеството, а именно телевизионна услуга (VIVACOM TV УСЛУГА), при
избран ценови пакет VIVACOM TV L с месечен абонамент 22,99 лв., с
добавен допълнителен пакет: един брой допълнителен приемник с месечен
абонамент 4,80 лв. Договорът е сключен за срок от 24 месеца. Видно от
Декларацията от 23.08.2017 г., абонатът – ответник е получил екземпляр от
Общите условия на БТК, подписан от представител на дружеството, приема и
е съгласен с Общите условия.
По делото е представен препис от Общите условия, които по съгласие
на страните са част от поетите задължения по възникналото между тях
2
договорно правоотношение. Общите условия към договора за мобилни
услуги не носят подписа на потребителя, но тяхното приемане е обективирано
в отделно подписаната от абоната декларация от 23.08.2017г. Изявлението на
абоната-потребител представлява писменото приемане на условията към
договора, които стават неразделна част от неговото съдържание.
В чл.50 от раздел XIII от ОУ се съдържат хипотезите на прекратяване
на договора между абоната и мобилния оператор. Видно от чл.50.6, б.“в“ от
ОУ, при неплащане в срок, договора се прекратява едностранно от БТК с 30-
дневно писмено предизвестие. По делото не е представено, нито се твърди да
има такова предизвестие. Напротив, твърди се от ищеца да е осъществено
едностранно прекратяване на договора от страна на БТК, поради
незаплащане в срок на издадените от оператора на абоната фактури. Това
твърдение не може да се приеме за доказано, след като между страните по
договора липсва уговорена хипотеза за едностранно прекратяване на
договора без предизвестие, в случай на неплащане в срок на предоставените
мобилни услуги. Не се доказва и наличието на други, визирини в чл.50 от ОУ
основания за прекратяване на договора, така че съдът приема, че същият е
действал до изтичане на срока му – 23.08.2019г.
Ищецът не е представил посочената в исковата молба фактура №
**********/ 01.12.2017г., издадена от БТК, в която се твърди да е
обективирано претендираното вземане за неустойка. Дори да беше
представена такава обаче, то тя не представлява доказателство за
удостоверените в същата правнорелевантни обстоятелства, тъй като е частен
свидетелстващ документ, по смисъла на чл.179 от ГПК, обективиращ изгодни
за издателя му обстоятелства. В този смисъл, такъв документ притежава само
формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържа
удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като негов издател.
В разпоредбите на представения договор за мобилни услуги (на
предпоследната му страница) е предвидено следното: „Ако споразумението
бъде прекратено преди изтичане на уговорения срок по искане или по вина на
абоната, включително при неплащане на дължимите суми, абонатът дължи на
БТК ЕАД неустойка, равна на оставащите до края на срока, но не повече от
трикратния им размер, месечни абонаменти на услугите на срочен абонамент,
за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по
техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно
прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
устройствата (закупени или предоставени на лизинг), съответстваща на
оставащия срок на договора.“.
В случая задължението за заплащане на неустойка е обусловено от
прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги от страна на
оператора по вина на длъжника – потребител, т.е. заплащането на неустойка
по договора е обусловено от неизпълнението на задълженията по договора за
електронни съобщителни услуги. Доколкото не се доказа в производството, че
е налице виновно неизпълнение на договора от страна на потребителя, респ.
прекратяване на договора по вина на длъжника – потребител, то не е налице
3
предпоставка за възникване на задължение на потребителя да заплати
неустойка в размер на 3-месечните абонаментни такси.
Отделно от това, съдът намира, че клаузата от процесния договор за
електронни съобщителни услуги, установяваща, че абонатът дължи неустойка
в случай на прекратяване на договора в размер на 3-месечните абонаментни
такси и предоставените отстъпки, е нищожна и тя не поражда права и
задължения за страните. В трайната съдебна практика по чл.290 от ГПК,
върховната съдебна инстанция е приела, че клаузата за неустойка при
прекратяване на договор за периодично изпълнение, какъвто безспорно е
процесния, е нищожна, съобразно чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като не отговаря на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Ето
защо, паричното вземане за неустойка по процесния договор е недължимо и
поради това, че почива на нищожна клауза, противоречаща с добрите нрави.
Поради това, права и задължения за страните на основание клаузата за
неустойка не са възникнали и не могат да се претендират. Предвид
изложеното, предявеният установителен иск с правно основание чл.422, ал.1,
вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД, следва да се отхвърли изцяло.
За пълнота на изложеното следва да се изясни, че с оглед събраните по
делото доказателства, съдът намира, че прехвърлянето на процесното вземане
в полза на ищеца следва да се счита за надлежно съобщено на длъжника, на
основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, респ. че цесията е породила действие за
ответника. Прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл.99, ал.4 от ЗЗД, когато изходящото от цедента съобщаване за
цесията достигне до длъжника. От ищеца като доказателство е представено
изходящо от цедента Уведомление за цесия, което е достигнало до длъжника
с връчване на преписа от исковата молба и приложенията, т.е. след завеждане
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Тъй като обаче, настоящото исково
производство се явява продължение на заповедното такова, след полученото
уведомление по чл.99, ал.4 ЗЗД ответникът дължи изпълнението по
прехвърлените вземания на ищеца-цесионер. Като факт, настъпил в хода на
процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването
от длъжника-ответник на уведомлението за цесия, дори и като приложение
към исковата молба, следва да бъде съобразено при решаването на делото, с
оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК - Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т.о., ТК.
Следва също да се изясни, че на настоящия съдебен състав е известна
практиката, формирана предимно от решения на районните съдилища,
съгласно която, при наличието на връчване на уведомление за извършена
цесия, извършено на особен представител, назначен по реда на чл.47 от ГПК,
то то не може да породи действие на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав не споделя тази практика.
Особеният представител може да извършва широк кръг от процесуални
действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно, съобразно
чл.29, ал.5 ГПК и съответно той се явява и надлежен адресат на всички
твърдения, наведени от насрещната страна, вкл. в хода на процеса.
Следователно връчването на всички книжа по делото на ответника е
4
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчването правни последици.
В този смисъл е и Решение № 198/18.01.2019 г., постановено по т.д. №
193/2018 г. на ВКС, I ТО, в което се приема, че в хипотезата на осъдителен
иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е
обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да
направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради осъществяване
на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на
особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-
ответник. Независимо, че в цитираното решение на ВКС се обсъжда
валидността на материалноправно изявление за предсрочна изискуемост,
направено от банката чрез връчване на уведомление към искова молба,
връчена на особен представител, назначен при условията на чл.47, ал.6 от
ГПК, мотивите на това решение се отнасят в пълна степен за уведомление за
извършена цесия, връчено по аналогичен начин. Смисълът на разпоредбите на
чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД е максимално да бъде охранен интересът на длъжника и
да не се дава възможност на кредитора да злоупотребява с правата, които
получава чрез договора за цесия.
В настоящия случай длъжникът не е бил намерен на посочения при
сключването на договора адрес и към момента на образуване на исковото
производство, поради което на основание чл.47, ал.6 от ГПК за най-пълното
охраняване на неговия интерес съдът му е назначил особен представител в
лицето на адв. В.В., която е получила препис от исковата молба с всички
приложения към нея, вкл. и уведомителното писмо за извършената цесия, т.е.
правата на длъжника са били изцяло охранени.
Да се приеме в този случай, че длъжникът не е надлежно уведомен за
извършената цесия, означава, че му се дава възможност да черпи права от
собственото си неправомерно поведение, а кредиторът се поставя в
невъзможност да реализира вземането си в рамките на исковото
производство, а това противоречи на принципа за равенство на страните пред
закона, закрепен в чл.9 от ГПК.
По изложените съображения предявеният иск следва да се отхвърли
като неоснователен.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. “България”
№ 81, вх. В, ет. 8, срещу М. Д. М., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр.С,
иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. с чл.92,
ал.1 от ЗЗД - за установяване съществуването на вземане за сумата 57,48 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за електронни
съобщителни услуги с клиентски номер 16696022001 от 23.08.2017г., сключен
между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, с ЕИК:
5
*********, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 864/2020г. по описа на Районен
съд - Свиленград.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
6