Р Е
Ш Е Н
И Е № 631
гр.Пловдив 25.06.2020г
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито
съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря ВАЛЕНТИНА
ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№253/2020г.
по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е решение №4353/28.11.2019г. по
гр.д.№8531/2019г. по описа на РС-Пловдив,ХХII гр.с-в,с което е
отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.439 от ГПК,вр. с
чл.124,ал.1 от ГПК относно недължимост на сумата 391лв.,представляваща стойност
на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 06.01.2008г.-02.08.2011г.,както
и обезщетение за забава в размер на 55,78лв. за същия период ведно със законната
лихва върху главницата от 09.09.2011г. до пълното изплащане на задължението.Недоволен
от така постановеното решение е останал ищеца в първоинстанционното
производство и счита,че първоинстанционното решение е неправилно и
незаконосъобразно и моли същото да се отмени и вместо него да се постанови
друго,с което исковата претенция да се уважи,тъй като задължението е погасено
по давност.
Въззиваемата страна счита
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да се
потвърди.
Пловдивският окръжен съд като
прецени събраните по делото доказателства,от фактическа и правна
страна,установи следното:
Жалбоподателя по делото е
посочил в исковата си молба,че с изпълнителен лист по ч.гр.д.№15523/2011г. е
бил осъден да заплати процесните суми на въззиваемата страна,като процесния
изпълнителен лист е бил издаден по заповедно производство и заповедта за
изпълнение по чл.410 е влязла в сила.Въз основа на така издадения изпълнителен
лист било образувано изп.д.№487/2013г. по описа на ЧСИ М.С.-Ц.Исковата
претенция на жалбоподателя е на основание чл.439 от ГПК или същата се основава
на факти,произтичащи след издаването на изпълнителното основание.Същият
счита,че по отношение на задължението е изтекла погасителна давност и
процесните суми не се дължат.
Жалбоподателят навежда доводите
си,относно погасяване на вземането по давност въз основа на т.д.№2/2013г. на
ОСГТК,с което беше отменено ППВС №3/80г.,с което постановление се предвиждаше,че
давност не тече при наличие на изпълнително производство,което е висящо,а с
решението по т.д.№2/2013г. ОСГТК прие,че с извършването на всяко същинско
изпълнително действие започва да тече нов давностен срок,а такива действия са
извършване на опис,налагане на възбрана или въобще действие,с което по същество
се събира вземането на кредитора.В настоящия случай жалбоподателя счита,че е
налице бездействие на кредитора повече от две години и на основание
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК е настъпила перемпция по право,но тъй като ЧСИ С.-Ц. не
е прекратила производството по делото,то давността е текла по време на
изпълнителното производство и е изтекла,поради което сумите не се дължат.
При така събраната фактическа и
правна обстановка настоящата инстанция намира решението на първоинстанционния
съд за неправилно и незаконосъобразно и същото следва да се отмени и вместо
него да се постанови друго,с което да се уважи исковата претенция поради
следното:
На първо място настоящата
инстанция приема,че е налице изтекла погасителна давност,тъй като от момента на
образуване на изпълнителното дело по делото не са извършвани никакви същински
изпълнителни действия,за да е спирала да тече давността по отношение на
вземането,а освен това е настъпила и перемция,като следва да се счете,че след
настъпването на тази перемция не следва да се приема за валидно нито едно
действие на ЧСИ по събиране на вземането.Въпреки че до 2015г. такива няма
направени.Следователно задължението на ищеца се е погасило подавност още през
2014г.,тъй като давностния срок съгласно чл.111,б.В от ЗЗД е тригодишен и
съобразно ТР№3/2011г. на ОСГТК на ВКС всички вземания на топлоразпределителни
дружества,електроразпределителни дружества и водоснабдителни дружества се
погасяват с тригодишен давностен срок,тъй като представляват периодични
плащания.
На второ място давностния срок
е изтекъл и длъжникът може да се позове на него,тъй като,както се посочи,не са
извършвани никакви същински изпълнителни действия от ЧСИ,а едва с молба от
08.06.2015г. са поискани извършване на изпълнителни действия,а именно
извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника.
Ето защо с оглед горепосоченото
първоинстанционното решение се явява неправилно и незаконосъобразно и като
такова следва да се отмени,тъй като по отношение на вземането е изтекъл
давностния срок и вземането се е погасило по давност.
Пред настоящата инстанция са
претендирани разноски от страна на жалбоподателя и такива следва да се присъдят
за двете инстанции съобразно представения списък по чл.80 от ГПК в размер на
679,30лв.
Като взе предвид
гореизложеното,съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №4353/28.11.2019г. по гр.д.№8531/2019г. по
описа на РС-Пловдив,ХХII гр.с-в.,с което е бил отхвърлен предявеният от Д.Г.Г.
с ЕГН-********** *** партер чрез пълномощника му адв.В.Д. за признаване за
установено по отношение на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД с ЕИК-**** със
седалище и адрес на управление:гр.****,представлявано от управителя С. Л. Н.,че
не дължи сумата в общ размер на 571,78лв.,от които 391лв.,представляващи
неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за
обект,находящ се в гр.**** за периода 06.01.2008г.-02.08.2011г.,сумата от 55,78лв.,представляваща
обезщетение за забава за периода 06.01.2008г.-02.08.2011г.,ведно със законната
лихва върху главницата от 09.09.2011г. до пълното изплащане на
задължението,както и сумата от 25лв. ДТ и сумата от 100лв. адвокатско
възнаграждение,за които суми е била издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№15523/2011г. по описа на ПРС и въз основа на него
е било образувано изп.д.№487/2013г. по описа на ЧСИ М.С..Ц. поради погасяването
им по давност и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД с
ЕИК-**** със седалище и адрес на управление:гр.****,представлявано от
управителя С. Л. Н.,че Д.Г.Г. с ЕГН-********** *** партер чрез пълномощника му
адв.В.Д. не дължи сумата в общ размер на 571,78лв.,от които
391лв.,представляващи неплатени задължения за консумирана питейна и отведена
канална вода за обект,находящ се в гр.**** за периода
06.01.2008г.-02.08.2011г.,сумата от 55,78лв.,представляваща обезщетение за
забава за периода 06.01.2008г.-02.08.2011г.,ведно със законната лихва върху
главницата от 09.09.2011г. до пълното изплащане на задължението,както и сумата
от 25лв. ДТ и сумата от 100лв. адвокатско възнаграждение,за които суми е била
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№15523/2011г. по
описа на ПРС и въз основа на него е било образувано изп.д.№487/2013г. по описа
на ЧСИ М.С..Ц. поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД с ЕИК-**** със седалище
и адрес на управление:гр.****,представлявано от управителя С. Л. Н. да заплати
на Д.Г.Г. с ЕГН-********** *** чрез пълномощника му адв.В.Д. направените от него
разноски по делото пред двете инстанция в общ размер на 679,30лв./шестстотин
седемдесет и девет лв. и 30ст./съгласно представения списък по реда на чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: