Решение по дело №12586/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 116
Дата: 9 януари 2023 г. (в сила от 9 януари 2023 г.)
Съдия: Силвия Георгиева Цепова
Дело: 20221110212586
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20221110212586 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Е. В. срещу електронен фиш серия К №
6307682, издадено от СДВР, с който на жалбоподателя В. В. е наложено
административно наказние - глоба в размер на 800.00лв., за нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП. С жалбата се иска отмяна на електронния фиш, тъй като
се счита, че издадения ел. фиш не отговаря на изискванията предвидени в
чл.189 ал.4 ЗДвП. В този смисъл се иска от съда да отмени атакувания
електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.
Въззиваемата страна не изпраща представител.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 28.08.2022 г., моторно превозно средство товарен автомобил
„Ивеко“, с ДК № ****, около 15.39 ч. се е движело в гр. София, по бул.
„Ботевградско шосе“с посока на движение от бул. „Вл. Вазов“ към
Околовръстен път. Автомобилът преминал при ограничение от 50 км./ч. със
1
скорост от 87 км./ч., като е превишил разрешената скорост с 37 км./ч.
Нарушението е констатирано с разпечатка от техническо средство, в която е
отразен регистрационния номер на лекия автомобил, дата и час на
измерването, мястото и скоростта.
В последствие на В. В., собственик на превозното средство е издаден
електронен фиш, с което нарушението е квалифицирано като такова по чл.21
ал.1 от ЗДвП. Наложено му е административно наказание глоба в размер на
800лв., на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4от ЗДвП.
Настоящият състав прие за установена изложената фактическа
обстановка въз основа на събраните по делото посмени доказателства, в
частност на разпечатка от техническо средство за регистрирани нарушения на
максимално разрешена скорост, протокол за проверка, писмо от БИМ,
справка за първоначална регистрация на моторно превозно средство, заповед,
приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК.
От правна страна:
Атакуваният електронен фиш е от категорията на обжалваемите.
Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок и изхожда от
легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията на съда в
тази насока са следните:
Електронният фиш издаден от съответните компетентни органи.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, водещи до опорочаване на административно-
наказателното производство и ограничаващи правото на защита на
нарушителя. Същият отговаря на императивно изброените изисквания на
разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, издаден е утвърдения образец и в този
смисъл въведеният в жалбата довод е неоснователен.
Съставеният Електронен фиш вменява на В. В. извършено нарушение
по чл.21 ал.1 ЗДвП.
В разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП е посочена и съответнта скорст,
която водачите не трябва да превишават при движение в населено място и
извън него, при управление на превозно средство от съответната категория.
Изготвените с технически средства снимки видеозаписи, разпечатки са
веществено докадателство и да могат да се ползват като такова именно в
административното производство.
Следва да се отчете, че доказателствата по делото/писмо, протокол и
2
извадка от регистъра на одобрените за използване типове средства/
несъмнено се установява използването техническо средство да е видео-
радарна система за наблюдение и рагистрация на пътни нарушения, която е
преминала съответната техническа проверка и системата за видоеконтрол
отговаря на изискавнията. След това системата е преминала последваща
проверка, като периодичността на проверката е една година.
Така безспорно се установява именно собствения на жалбоподателя лек
автомобил/ доколкото приетата като писмено доказателство справка за
регистрация на собствениците на моторно превозно средство сочи това/ да се
е движел на посоченото в електронния фиш място със съответната скорост
отразена в разпечатката от техническото средство. Същата е доказателство,
изготвено по предвидения за това ред и съобразно ЗДвП може да установява
изследвания факт - конкретна скорост на движение в засечен пътен участък,
лекият автомобил движещ се със съответната скорост и ограничението
въведено на пътния участък и времето.
От доказателствения материал безспорно се установява извършването
на твърдяното административно нарушение, което обуславя реализиране на
административно-наказателната отговронст на жалбоподателя.
При индивидуализирането на същата следва да се вземе предвид
разпоредбата на ЗДвП, приложима в конкретната хипотеза, нейните
съдържателни характеристики и характеристиките на конкретното
нарушение.
Санкцията е предвидена в чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 от ЗДвП. Така
точно посочен размер и вид на санкцията обвързват при установяване на
всички признаци на административното нарушение, на субекта на
нарушението - жалбоподателя В. да се наложи точно по вид и размер
административно наказание, но само при несъмнена установеност на
възприетата повторност. В процесната хипотеза доказателства, очертаващи
„повторност“ на нарушението са приобщени, поради което електронният фиш
следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на производството В. Е. В. следва да заплати в полза на
СДВР сумата от 100 /сто/лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното съдът 63, ал. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ, серия К № 6307682, издадено
от СДВР, с който на жалбоподателя В. В. е наложено административно
наказание - глоба в размер на 800.00лв., за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

3
ОСЪЖДА В. Е. В. да заплати в полза на СДВР сумата от 100 /сто/ лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- град
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията предвидени в НПК и по реда на
глава дванадесета от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4