Решение по дело №901/2019 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

гр. П., 04.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                                             Председател: Адриан Янев

                                                                                                                                                               

като разгледа гр. д. № 00901 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД срещу Г.Т.А., с която е поискано да бъде признато за установено, че дължи сума в размер на 1524,16 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., кв. «***, за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 387,69 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.01.2015 г. до 22.10.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

Процесуалният представител на ответника е подал отговор на исковата молба, с който единствено прави възражение за погасяване по давност на част от вземанията.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

„Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Г.Т.А. за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***** по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от Г.Т.А., поради което са дадени указания за предявяване на настоящите искове.

Представено е извлечение от вестник “СъП.”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един месен ежедневник.

В първото съдебно заседание процесуалният представител на ответника признава, че Г.Т.А. е собственик на имот с адрес ***, както и че до този имот е доставяна топлоенергия на обща стойност 1524,16 лева за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2018 г., както и че правилно е изчислена сумата от 387,69 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.01.2015 г. до 22.10.2018 г. Това е наложило в съдебно заседание да се обявяват тези факти за безспорни и ненуждаещи се от доказване.

Спорът е концентриран около обстоятелството дали част от вземанията са погасени по давност.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

В тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за  продажба на топлинна енергия.

По делото не е спорно, че ответницата е собственик на процесния имот, което се подкрепя и от приложения нотариален акт. Това води до извод, че между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.

Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По делото не е спорно, че до имота е доставяна топлинна енергия на стойност 1 524,16 лева за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2018 г.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Страните не спорят, че размерът на лихвата за забава е 387,69 лева, считано от 08.01.2015 г. до 22.10.2018 г.

Наличието на т. действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за погасяването на същото по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия периодично, а другото представлява вземане за лихви.

Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).

С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на главницата за месец септември 2015 г. от исковия период е настъпила на първият ден след изтичане на падежа, т. е. на 01.11.2015 г., а тригодишният давностен срок изтича на 01.11.2018 г. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 06.11.2018 г., т. е. след изтичане на давностния срок за месец септември 2015 г. и предходните отчетни месеци от исковия период, (ноември и декември през 2014 г. и януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август 2015 г.) т. е. за периода от 01.11.2014 г. до 30.09.2015 г. вземанията за стойност на тополоенергия са в размер на 571,80 лева, които са погасено по давност.

Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД). Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В този смисъл обезщетението за забава за периода от 08.01.2015 г. до 30.09.2015 г. е погасено и не се дължи, като същото е в размер на 200,85 лева.

В този смисъл исковите претенции са частично основателни и следва да се уважат за сумата от 952,36 лева - главница за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2018 г. и 186,84 лева - лихва за забава, считано от 01.10.2015 г. до 22.10.2018 г., а исковите претенции за разликата над тези стойности до предявените размери касаещи останалия процесен период са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят, тъй като са погасени по давност.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.

В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение (размер, който се претендира в списъка по чл. 80 ГПК), т. е. направените разноски са в общ размер на 75 лева.  Това води до извод, че следва да бъде присъдена сумата от 44,69 лева – направени разноски в настоящото исково производство.

В заповедното производство по ч. гр. д. № ***** по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса. Съдът като взе предвид уважената част на исковите претенции намира, че в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 44,69 лева – направени разноски в заповедното производство.

Съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на направени разноски в исковото и заповедното производство съобразно отхвърлената част на исковете. Видно от договорите за правна помощ се установява, че ответникът е направил разноски по 300 лева за адвокатски хонорар в исковото и заповедното производство. Съдът като взе предвид отхвърлената част на исковите претенции намира, че в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 121,24 лева - направени разноски в настоящото исково производство и още 121.24 лева – разноски в заповедното производство.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,  

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Т.А., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сума в размер на 952,36 лева, представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., кв. «***, за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 186,84 лева,  представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2015 г. до 22.10.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***** по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за разликата над уважения размер от 952,36 лева до предявения размер от 1524,16 лева – стойността на топлоенергия за периода от 01.11.2014 г. до 30.09.2015 г., както и за разликата от 186,84 лева до предявения размер от 387,69 лева - лихва за забава, считано от 08.01.2015 г. до 30.09.2015 г.

ОСЪЖДА Г.Т.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 44,69 лева, представляваща направени разноски в настоящото производство и сумата от 44,69 лева - разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № ***** по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.

ОСЪЖДА “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на Г.Т.А., ЕГН **********,*** сумата в размер на 121,24 лева, представляваща направени разноски в настоящото производство и сумата от 121,24 лева- разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № ***** по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № ***** по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

 

Вярно с оригинала:С.Г.                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: