РЕШЕНИЕ

гр. София, 13.07.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и втори ноември двехиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА                           

                    ДИМИТЪР КОВАЧЕВ

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 1139 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 05.09.2020г. на СРС, 71 с-в, постановено по гр.д. № 7566/2018г. е признато за установено, че „Ч.Е.Б.“ АД дължи на „Б.“ ЕООД сумата 106. 02 лв. – обезщетение за забава за периода 08.12.2014г. -25.10.2016г. върху непогасена към 25.10.2016г. лихва за забава в размер на 553. 81 лв., за която главница с влязло в сила решение по гр.д. № 11472/2015г. на СГС ответника е осъдена да заплати на „С.И. Ч.АВ“ ЕООД, чийто частен правоприемник се явява ищецът по силата на договор за цесия от 25.10.2016г., за която сума по ч.гр.д. № 80760/2017г. на СРС, 71 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. С решението са присъдени разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на по 325 лв. за исковото и съответно за заповедното производство.  

 Срещу така постановеното решение в частта за уважаване на иска за разликата над сумата 90. 56 лв. до пълния уважен размер е подадена въззивна жалба от ответника, в която се излагат доводи за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че най – ранният момент на настъпила забава е 18.03.2015г. - датата на постановявяне на съдебното решение, с което е призната главницата, а не датата на предявяване на исковата моба. Отделно се излагат подробни съображения за липса на действителен договор за цесия. Моли съда да отмени решението в обжалваната част за осъждането му над сумата 90. 56 лв. и да отхвърли иска, с присъждане на разноски.

Въззиваемият – ищец оспорва жалбата в депозиран писмен отговор. Моли съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.

По делото е депозирана частна жалба от „Ч.Е.Б.“ АД срещу определение от 13.11.2020г. по гр.д. № 7566/2018г. на СРС, 71 с-в, с което е оставена без уважение молбата му за изменение за решението в частта за разноските. Поддържа се, че делото е с ниска и правна сложност, поради което присъдените разноски за адвокотско възнаграждение в размер на по 300 лв. за заповедното и за исковото производство са прекомерни. Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното определение и да уважи молбата по чл. 248 ГПК.

По делото е депозиран отговор на частната жалба, с който същата се оспорва.

Решението в частта за уважаване на иска за сумата 90. 56 лв. е влязло в сила, като необжалвано.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо  в атакуваната част.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

СРС е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва за периода 08.12.2014г. – 25.10.2016г. върху главница от 553. 81 лв., присъдена с влязло в сила решение от 15.08.2016г. по гр.д. № 11472/2015г. на СГС, ІІ Б състав, с  което е отмененено решение от 18.03.2015г. по гр.д. № 67742/2014г. на СРС, 76 с-в. Процесният период на претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е от предявяване на исковата молба по горецитираното дело до 25.10.2016г., когато въззивникът –ответник е бил уведомен сключен договор за цесия между цедента „Б.“ ЕООД, в полза на който е присъдена главницата след влизане в сила на съдебното решение.

За да уважи иска, СРС е приел, че следва да зачете задължителната сила на влязлото в сила съдебно решение, с което в полза на цедента е възникнало вземане по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД срещу въззивника – ответник в размер на сумата 553. 81 лв. Приел е, че за изпадане на длъжника в забава за посоченото задължение следва да е налице покана, поради което ответникът е изпаднал в забава досежно плащане на главницата с предявяване от исковата молба по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, поради което е уважил иска за визирания период до 25.10.2016г., когато вземането за главницата е било прехвърлено на ищеца по настоящото дело и цесията е била съобщена на длъжника. Приел е възражението за давност за неоснователно, тъй като приложимият 3 - годишен давностен срок не е изтекъл към 14.11.2017г. – датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК, имащо характер на искова молба по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото не е спорно и установено възникването на съдебно установеното вземане по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, поради което са налице предпоставките за възникване и на акцесорното вземане за лихва за забава. Вземането за главницата е безсрочно, поради което забавата настъпва с отправяне на покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Безспорно е, че с връчване на препис от исковата молба по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, въззивникът е изпаднал в забава, поради което за процесния период, предмет на въззивното производство, са налице предпоставките за присъждане на обезщетение за забава.

С оглед влязлото в сила решение за уважаване на иска до размера на сумата 90. 56 лв. и оспорване в жалбата само на началния период на забавата с твърдения, че това е датата на постановяване на първоинстанционното съдебно решение за главницата, всички отделни възражения в жалбата досежно действителността на договора за цесия са неотносими и не следва да бъдат обсъждани. По отношение на фактическия състав на чл. 86 ЗЗД и легитимацията на страните по иска, е налице сила на присъдено нещо, която следва да бъде зачетена.

С оглед изложеното, е неоснователен  довода за настъпване на забавата на 18.03.2015г., когато е постановено първоинстанционното съдебно решение. Отделно с това решение искът за главницата е отхвърлен.

Други релевантни възражения не се поддържат в жалбата, поради което същата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

По частната жалба:

Молбата за намаляване на присъдените в полза на ищеца и заявител адвокатски възнаграждения за заповедното и първоинстанционното производство е неоснователна, тъй като присъдените размери от по 300 лв. не надвишават минималния,  съгласно чл. 7, ал.2, т. 1 НМРАВ № 1/2004г. в приложимата редакция.

           При този изход на правния спор, въззиваемият – ищец има право на разноски за настоящото производство, но такива не следва да бъдат присъдени, поради липса на искане и представени доказателства в тази връзка.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

                                            РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.09.2020г. на СРС, 71 с-в, постановено по гр.д. № 7566/2018г. в обжалваната част за уважаване на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 90. 56 лв. до пълния уважен размер  от 106. 02 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Ч.Е.Б.“ АД /с ново наименование „Електрохолд Продажби“ АД/ срещу определение от 13.11.2020г. по гр.д. № 7566/2018г. на СРС, 71 с-в, с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение от 05.09.2020г. на СРС, 71 с-в, постановено по гр.д. № 7566/2018г.  в частта за разноските.

Решението в частта за уважаване на иска до размера на сумата 90. 56 лв. е влязло в сила, като необжалвано.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:    1. 

 

                                                                                    

                                                                                  2.