Р Е Ш Е Н И Е
№ 291
гр.Нови пазар, 04.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Нови пазар в публичното си заседание на двадесет
и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в следният състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА
НИКОЛОВА
СЕКРЕТАР : Бойка Ангелова
като разгледа докладваното от съдия Николова, гр.д. № 656
по описа на НПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е
искова молба, съдържаща обективно съединени искове с правно основание по
чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземането по издадена
заповед по ч.гр.д. № 361/19г. на НПРС, срещу ответника за сумите: 600лв.-
главница; 52,05 лв. договорна лихва за периода от 15.09.2018 г.до 02.02.2019 г.; 295,89лв. неустойка за неизпълнение на
договорно задължение; 12,82лв. обезщетение за забава за периода от 15.09.2018
г. до 01.03.2019 г. и 18лв. такса разходи.
Ищецът сочи, че
по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
16.11.2010г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД и Приложение №1 към него
от 01.12.2018 г. и потвърждение за сключена цесия между двете дружества, в
полза на ищеца е прехвърлено изцяло вземането, произтичащо от договор за
паричен заем № ***г. с кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Ищецът сочи, че „Изи
Асет Мениджмънт“ АД е упълномощило и ищецът, в
качеството си на цесионер по договора за прехвърляне
на вземания от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците
за извършената цесия.
В исковата молба е посочено, че по
силата на договор за паричен заем № ***г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като кредитор и ответницата като
кредитополучател на ответницата е предоставен паричен заем за 600лв. Съгласно
посоченото в договора, същия имал характер на разписка, поради което и заемната
сума по договора е била предоставена на заемателя. С
това ищецът твърди, че заемодателят е изпълнил своите задължения по договора.
Съгласно договора заемателя следва да изплати
предоставения му заем, съгласно погасителни вноски, указани по размер и брой в
договора. Погасителните вноски представлявали плащане на главницата, ведно с
надбавка покриваща разноските на заемателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата
на заемодателя, като лихвения процента фиксиран за срока на договора е посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в
размер на 652,05лв. договорната лихва по кредита е уговорена между страните в
размер на 52,05лв.
Съгласно договора за паричен заем, заемателя се бил задължил да го върне до 02.02.2019 г. на 21 равни месечни вноски от по 31,05лв., като
падежът на първата погасителна вноска бил на 15.09.2018 г., а на последната е
02.02.2018 г.
Ищецът сочи, че на основание сключения
договор за заем, и Тарифа на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, в случай, че заемателят забави
плащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и лихва по заема с
повече от 30 дни, дължи на заемодатгеля заплащането
на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, лични посещения и пр.)
за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00лв. Таксата се начислява
за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието
плащане е забавено с повече от 30дни, като всички начислени разходи за
събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят не може да надхвърля 45лв.
Ищецът сочи, че на ответника е начислена
такса разходи за събиране на вземането в размер на 18лв., съгл. чл. 16 от
договора.
Ищецът сочи, че съгласно договора, чл.
4, ал. 1 вр. ал. 2, заемателят се бил задължил в 3
дневен срок от подписването на договора да предоставени обезпечение на
задълженията му, като при неизпълнение на това, той дължи неустойка в размер на
295,89лв., която страните са се споразумели да бъде разсрочена на 21 равни
вноски, всяка от по 14,09лв.
Според ищеца, общия размер на
погасителната вноска, която следва да заплаща заемателят
е 45,14лв.
Ищецът сочи, че на основание ЗПК и
разпоредбите на чл. 8 от договора на длъжника е начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода от 15.09.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 12,82лв.,
който бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва.
Ищецът сочи, че ответникът не е
извършвал плащания по договора за кредит.
Ищецът сочи, че срокът на договора е
изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, на 02.02.2019
г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Предвид на
горното ищецът моли съда да признае спрямо ответницата съществуването на всяка
от претендираните по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 361/19г. на
НПРС, срещу ответника за сумите: 600лв.- главница; 52,05 лв. договорна лихва за
периода от 15.09.2018 г.до 02.02.2019 г.; 295,89лв.
неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 12,82лв. обезщетение за
забава за периода от 15.09.2018 г. до 01.03.2019 г. и 18лв. такса разходи.
Ищецът претендира разноски.
Ответницата се представлява от
особен представител, който е представил писмен отговор по исковете.
От посоченото в писмения отговор се
установява, че се оспорва основателността на предявените искове. Представителят
на ответницата сочи, че длъжника не е уведомен надлежно за извършена цесия, т.к
писмата с обратна разписка не са му били връчени, с което не е спазен чл. 99,
ал.3 от ЗЗД.
Поради това, че длъжникът не е надлежно уведомен за
извършената цесия, вземането на ищеца спрямо него не е възникнало, като оспорва качеството на ищеца на кредитор, поради ненадлежно
съобщената й цесия.
Възразява срещу претенциите за лихви и неустойка,
които противоречат на закона.
Предвид на горното, особеният представител на
ответника моли съда да отхвърли всички предявени искове.
Въз основа
на събраните по делото доказателства
съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно договор за паричен заем №
3316329 от 07.09.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като кредитор и ответницата като
кредитополучател на ответницата е предоставен паричен заем за 600лв., която
страните се съгласили да бъде погасена от кредитополучателя при следните
условия: размер на седмичната погасителна вноска – 31,05лв.; брой седмични
вноски – 21; посочени са датите на всяко от плащанията до пълното погасяване на
кредита; фиксиран лихвен процент по заема – 40%; лихвен процент на ден,
приложим при отказ от договора – 0,11%; обща сума, дължима по заема –
652,05лв.; ГПР – 48,32%. В договора е посочено, че усвояването на цялата сума
по заема става веднага след сключване на договора. Договорът е подписан от
страните.
Приложен е Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) № 35-00-20/16.11.2010г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт“
АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД (АСВ АД ) и Приложение №1 към него
от 01.01.2018 г., съгласно което в полза на ищеца е
прехвърлено изцяло вземането, произтичащо от договор за паричен заем № ***с
кредитор „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и длъжник А. Ю. С..
Съгласно Приложение № 1, и извлечение
от него под пор. № 682 е цедирано задължението на
ответницата. Общия размер на задължението е 947,94лв., 969,28лв. остатък към
датата на засичане – 01.12.2018 г. и 3,34лв. лихви за просрочие
към датата на засичане.
Приложено е потвърждение по чл. 99,
ал.3 от ЗЗД за сключена цесия между двете дружества, вземането спрямо
ответницата е прехвърлено изцяло в полза на АСВ АД, заедно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, както и пълномощно, с което представителят на „Изи Асет Мениджмънт“ АД
упълномощава АСВ АД с правото от името на упълномощителя
да уведомява всички длъжници по всички вземания на
дружеството, вземанията на които са цедирани и
включени в Приложение №1 към него.
По делото са прриложени 2бр.
уведомления до ответницата, л. 18 и л. 21 от делото, изходящи от заемодателя „Изи Асет Мениджмънд“
ЕАД, с което я уведомява за извършената цесия и даденото от цедента
пълномощно, както и за новата сметка, по която може да се извърши погасяването
на дължимата сума по договора и размерът на остатъка по кредита. Писмата са от
дата 03.01.2018 г. и от дата 24.04.2018 г. (последното е след издаване на
заповедта за изпълнение). Изпратени са с обратна разписка. На първото писмо, от
дата 27.12.2018 г., на обратната разписка е посочено, че пратката е
непотърсена. Относно второто писмо по делото не е представена обратна разписка
за връчването му, а само такива за изпращането му от 03.05.2018 г.
Въз основа на така описаните факти, съдът прави
следните правни изводи:
Между страните няма спор относно
получаването на паричния заем от ответницата, първоначално предоставен от „Изи Асет
Мениджмънд“ АД, за сумата от 600лв.,
поради което и съществуването на вземане за главница в този размер не се
оспорва от ответника.
Съгласно договора за кредит, в чл. 6 е посочен годишен
лихвен процент в размер на 40%, както и в чл. 8 - -годишен процент на разходите
в размер на 48,32%, при което общия размер на дължимата сума е 652,05лв.
Поради това, че към договора за паричен заем, сключен
между „Изи Асет Мениджмънд“ АД и ответницата са приложими разпоредбите на
Закона за потребителския кредит, съдът служебно извърши преценка за неговата
действителност. За разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за
нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на същата в
мотивите при обсъждане основателността на исковете. Съгласно чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът
за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване.
От посоченото в чл. 2, т. 5 в
договора се констатира, че са посочени само датите на всяка от погасителните
вноски, като последната от тях е на 02.02.2018 г.
Това съдържание на договора не представлява погасителен план по см. На чл. 11,
ал1, т. 11 от ЗПК, който изисква в договора да са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. Това означява
да има ясно разпределение на частите от главницата, които се погасяват на
съответните дати и размерът на лихвата която се дължи към съответната дата. Посочената
в т. 2 от договора сума, представляваща размер на седмичната погасителна вноска
в лева от 31,05лв., не дава тази информация. В договора липсва, а по делото не
е представено и като евентуално негово приложение самия погасителен план, който
съгл. чл. 11, ал.1, т.12, 2-ро изр.от ЗПК, следва да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи;
когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат
да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
Съгласно чл. 22 от ЗПК и
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7-12 и 20 и
ал.2, то договорът за потребителски кредит е недействителен. В настоящия случай
е налице неизпълнение на изискванията на чл. 11, ал.1, т.11 и т. 12, което
прави сключения между ответницата и „Изи Асет Мениджмънд“
АД на 07.09.2018 г. договор недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 24 от ЗПК, за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на
потребителите, съдът счита, че доколкото в договора е уговорена и
неустойка, дължима съгл. чл. 4 от договора, в случаите на неизпълнение на
поставено в тази разпоредба условие, касаещо
предоставянето на обезпечения за изпълнението на договора. Такива обезпечения
са посочените две физически лица – поръчители, отговарящи на определени
изисквания, или банкова гаранция. Съгласно чл. 4, ал.2 от договора, при
неизпълнение на задълженито за представяне на
обезпечение, заемополучателят дължи неустойка в
размер на 295,89лв. Съдът намира, че уговорената неустойка за неизпълнение на
задължение, свързано с обезпечаване вземането на кредитора се явява неравноправна клауза по смисъла на чл.
143, т.5 от ЗЗП. Съгласно практиката на
Европейския съд по Директива
93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, въведена в Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ с § 13а от Допълнителните
разпоредби /ДР/, „...националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния
характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или
фактически обстоятелства. Когато счете такава клауза за неравноправна, той не я
прилага, освен ако потребителят се противопостави на това..“. По смисъла на §
13, т.1 от ДП на ЗЗП, ответникът е потребител, т.к е физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност. Съгласно чл. 143
от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в т. 5 е визирана
хипотеза на задължаване на потребителя при неизпълнение на негови задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно чл. 133 от ЗЗД, цялото имущество на
длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво
право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане.
Въвеждането в договора на неустойка за неизпълнение на задължение за
обезпечение представлява поставянето на потребителя – ответник в неравностойно
положение, налагащо по – големи от допустимите по закон неблагоприятни
последици. Неустойката е санкция за една от договарящите страни във връзка с
изпълнението на самия договор, но договарянето на неустойка за неизпълнение на
условия за обезпечаване на вземането на кредитора само по себе си не може да
бъде оправдано от закона, който дава достатъчно други гаранции за реализиране
на вземанията на кредитора.
Тази разпоредба
е нищожна и поради това, че така
се стига до кумулирана неустойка за забава (лихви),
компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо. При
това следва да се подчертае, че тези вреди са самопричинени
и предварително предвидени от кредитора, тъй като характера на поставеното
условие за обезпечаване на вземането следва да е налично към момента на
договарянето, а не при едно бъдещо несигурно събитие, и при отсъствието на това условие кредитът
(заемът) не би бил предоставен. В случая кредиторът не е изпълнил задължението
си за предварителна оценка финансовата обезпеченост на вземането си към момента
на предоставяне на заема и поради това не може да черпи права за себе си, за да
изведе легитимен интерес да претендира описаната неустойка. Неустойка за
неизпълнение на акцесорно задължение, което не
е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която
излиза извън присъщите си функции (обезпечителна, обезщетителна
и санкционна) и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване,
какъвто е настоящия случай и съответно клаузата, с която е уговорена е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави –чл. 26, ал.1 ЗЗД (т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2009г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г.о.; Р-88-2010 г., І т.о.; Р-702-2008 г. ІІ
т.о.). Кредиторът, поставяйки това условие, след получаването на заема заемателят в тридневен срок да осигури на поръчители е
игнорирал разпоредбата на чл. 138, ал.1
от ЗЗД, че всъщност договорът за поръчителство е между поръчителя
и кредитора, който договор е в писмена форма. С посоченото в чл. 4, ал.1 от
договора за кредит, се иска отговорност от длъжника – ответник за действия на
трети лица, каквато отговорност съгласно договора те не могат да носят. Същото
е и с исканата алтернативно банкова гаранция, което отново представлява
ангажиране на трети лица (банки) с ангажименти по изпълнение на договор, по
който те не са страни.
Съдът намира, че така договорената неустойка по чл. 4, ал.2 от договора по кредит е нищожна по смисъла на чл. 146, ал.1 от ЗЗП.
Претендираната въз основа на договора договорна лихва в
размер на 52,05лв. никъде не е посочена в договора, не е посочен и периода за
която тя се претендира. От съдържанието на договора се установява, че същата е
включена като част от главницата, в т.8 от договора и е включена в
ежеседмичните погасителни вноски. Това представлява отново поставяне на
кредитополучателя в неравностойно положение, доколкото с договора той се
задължава да връща сума, която по закон се дължи в случай на неизпълнение на
задължението по договора, т.е на самото задължение касаещо
предоставения заем в размер на 600лв., но което съгл. чл. 86,
ал.1 от ЗЗД се дължи от деня на забавата. В този смисъл така посочената и претендирана
въз основа на договора за паричен заем договорна лихва, без посочена период от
който се претендира (забава на длъжника) и инкорпорирана в размера на дължимата
главница, представлява неравноправна клауза по см. На чл. 143, т.5 от ЗЗП,
доколкото относно размера на формираната лихва, включена в самата главница, заемополучателят не е имал възможност да се запознае.
Съгласно чл.
8 от договора, при забава в плащането на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законната лихва върху
забавената сума за всеки ден забава. Страните не спорят по размера на
предоставения заем, както и по това, че ответницата не е извършила плащане по
него на която и да е от вноските, поради което и на основание чл. 8 от договора
ищецът претендира и сумата от 12,82лв., обезщетение за забава за периода от
15.09.2018 г. до 01.03.2019 г. (датата на предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение). Това обезщетение, доколкото не е посочено
друго е в размер на законната лихва върху всяка забавена вноска, така както
изисква и разпоредбата на чл. 86, ал.1 от ЗЗД. С оглед на установената от съда
недействителност на договора за заем, обаче това вземане следва да бъде
отхвърлено като неоснователно съгл. чл. 23 от ЗПК.
Съгласно
посоченото в чл. 16 от договора за заем, че заемополучателят
бил запознат с Тарифата за таксите на „Изи Асет Мениджмънд“
АД, която е и приложена към исковата молба, следва да се посочи, че с договора
не са договорени условия, съгласно които заемополучателят
във връзка с предоставеният му договор дължи и заплащане на такси по посочената
тарифа. За разлика от таксата посочена в чл. 15 от договора и дължима при
издаване на удостоверение, то таксите по посочената тарифа не са включени като
част от договора, а самото запознаване с тях не означава и задължение за
плащане. Посоченото в тарифата, че „разходи за събиране на вземането при забава
в плащането на вноска повече от 30дни са 9лв.“ не означава, че те се дължат във
всички случаи на сключен договор за заем. Дължими по договор за заем биха били
само онези такси, които са предвидени в него, съгл. чл. 10а, ал.4 от ЗПК, а
други непосочени в договора такси за направени разходи на кредитора биха могли
да се претендират на общо основание по чл. 78 от ЗЗД. Освен това тези разноски
не може да се начисляват бланково, а след действителното им извършване и
доказване. В този смисъл претендирането на такси в размер на 18лв. е в нарушение на
изискванията на закона – чл.10а от ЗПК и претендирането им на това основание е
неоснователно, а доколкото беше установено недействителност на договора за
заем, то искът за установяване на това вземане следва да бъде отхвърлен като
неоснователен съгл. чл. 23 от ЗПК.
По отношение на
възраженията, касаещи извършената цесия, съдът намери, че договорът за цесия е
породил правното си действие спрямо длъжника по цедираното
вземане с получаването на книжата по настоящето исково производство от
особеният му представител. Съгласно сключения Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) № 35-00-20/16.11.2010г., между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като цедент и „Агенция за събиране на вземания“ ООД (АСВ АД ), като цесионер и Приложение №1 към него от 01.01.2018
г., е прехвърлено
непогасеното към датата на падежа вземане на цедента и
в частност и това на ответницата А. Ю. С., произтичащо от договор за паричен заем ***с кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД и длъжник
А. Ю. С.. Съгласно Приложение № 1 към договора за цесия и извлечение под пор. №
682 е цедирано задължението на ответницата А. Ю. С.,
като общия размер на задължението е 947,94лв., 969,28лв. остатък към датата на
засичане – 01.12.2018 г. и 3,34лв. лихви за просрочие
към датата на засичане.
Съгласно чл.99,
ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допускат това. Страните по договора не
са ограничили правото на кредитора да прехвърля вземането, нито пък законът или
естеството на вземането препятстват подобно действие. От това следва, че
договорът за цесия, по силата на който ищецът се легитимира като кредитор, е
валиден. Спрямо ответника цесията има действие от деня, в който му е била
съобщена, като това следва от нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД. В случая
уведомяването на длъжника изхожда от цесионера, който
е бил надлежно упълномощен от цедента. В решение №156
от 30.11.2015г. по т.дело № 2639/2014 година на ВКС, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, ІІ т.о. и др., е прието, че няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията.
Съгласно Решение № 123 от 24.06.2009г. на
ВКС по т. д. № 12/2009г., II т.о. ТК, получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. Предвид това
и доколкото в случая уведомлението за извършената цесия е връчено на особения
представител на ответницата с преписа от исковата молба, съдът приема, че
цесията е надлежно съобщена. Връчването на особен представител представлява
надлежно уведомяване на длъжника – ответник, поради което неоснователни се
явяват доводите на особения представител на ответника за противното.
Последиците от връчване на книжа на особен представител са разгледани в решение
№ 198 от 18.01.2019г. по гр.д. № 193/2018г. на ВКС, в което се приема, че
следва да се счита за редовно връчане дори връчаването на особения представител на уведомлението за
предсрочна изискуемост на кредита.
И тъй като вземането се
придобива от цесионера по производен начин, като цедентът прехвърля на цесионера
само тези права, които има.
С оглед на направените от съда изводи
относно съществуването на всяко от предявените вземания – главница от 600лв.,
договорна лихва – 52,05лв., неустойка – 295,89лв., обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до 01.03.2019 г. -
12,82лв. и такса разходи – 18,00лв., както и направените изводи, че
договорът съдържа клаузи, които го правят недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал.1, т.11 и т. т.12,
2-ро изр.от ЗПК, то съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, исковете на
ищеца спрямо ответника по настоящото дело са основателни относно връщането само
на чистата стойност по кредита, но не и за претендираните лихва, неустойка или
други разходи по кредита. В случая чистата стойност на кредита представлява
главницата в размер на 600 лева.
Следователно
основателен и доказан е само искът по чл.415
от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД за
установяване на съществуването на вземане за сумата от 600лв., представляващо
главница, за която е издадена издадената Заповед за изпълнение № 237/06.03.2019
г. по ч.гр.д. № 361/19г. на НПРС.
Следва да се отхвърлят като неоснователни исковете за останалите вземания
на кредитора, а именно искът по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 52,05лв.
договорна лихва, искът по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 92
от ЗЗД относно 295,89лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение, искът
по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 84 от ЗЗД за сумата от
12,82лв. обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до 01.03.2019 г. и иск
по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 78 от ЗЗД вр. чл. 16 от
договора за сумата от 18лв. такса разходи.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство.
Ищецът претендира
направените по настоящето дело разноски, както и тези по заповедното
производство.
По исковото производство
ищецът е направил разноски в общ размер на 225лв. за държавна такса и 300лв. за
особен представител на ответника. Общо 525лв.
Освен тях ищецът претендира
и разноски за юрисконсулт в размер на 350лв. на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП.
Общо се претендират 875лв. разноски.
Ответникът не е направил
разноски и не претендира такива по делото.
На особения представител на
ответника е изплатено определеното от съда и платено от ищеца възнаграждение в
размер на 300лв.
Съдът намира, че претендираното от ищеца
възнаграждеине от 350лв. за юрисконсулт по исковото
производство не е обосновано. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв. От това се установява, че претендираните
350лв. за юрисконсулт са над допустимия размер. Съдът намира, че с оглед на ангажираността
на представителя на ищеца по нястоящето дело, което
се изразява в изготвяне на искова молба и отстраняване на нередовности,
други действия по делото не са извършвани и поради това на ищеца следва да се
присъди минимално дължимото възнаграждение за юрисконсулт, от 100лв. за
останалата част искането е неоснователно.
При преценката на дължимите разходи, съдът счита, че
следва да се вземат разходи от ищеца, направени и претендирани
в общ размер на 625лв., а не на 875лв.
Претенциите на ищеца за
разноски са частично основателни съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК
следва да се уважат пропорционално на уважената част от исковете. По исковото
производство следва да му се присъдят разноски в размер на 383,14лв. и да се
отхвърли за разликата до 875лв.
Относно разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната
съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се отхвърли претенцията на ищеца за
присъждане на разноските по заповедното производство, които са в общ размер на
25лв. за ДТ и 50лв. възнаграждение за юрисконсулт. Общо разноски в размер на 75лв.
Претенциите на ищеца като частично основателни съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал.1 от ГПК следва да се уважат пропорционално на уважената част от исковете за
признатите вземания, а именно в размер на 45,98лв.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за
установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД,
спрямо А. Ю. С., с ЕГН ********** ***, че вземането на от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано
от Н.Т.С., изпълнителен директор, за сумата от 600лв. (шестстотин лева),
представляваща главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение № 237/06.03.2019 г. по ч.гр.д.
№ 361/19г. на НПРС – 01.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, СЪЩЕСТВУВА.
ОТХВЪРЛЯ
иска чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД,
предявен предявен от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №
25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Н.Т.С., изпълнителен директор, против А. Ю. С., с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземане в размер на 52,05лв. (петдесет и два лева и пет стотинки)
договорна лихва за периода от 15.09.2018 г.до 02.02.2019
г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 237/06.03.2019 г. по
ч.гр.д. № 361/19г. на НПРС.
ОТХВЪРЛЯ
иска чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. чл. 92 от ЗЗД, предявен предявен от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С., изпълнителен
директор, против А. Ю. С., с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземане в размер на 295,89лв.
(двеста деветдесет и пет лева осемдесет и девет стотинки), неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение № 237/06.03.2019 г. по ч.гр.д. № 361/19г. на НПРС.
ОТХВЪРЛЯ
иска чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. чл. 84 от ЗЗД, предявен предявен от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С., изпълнителен
директор, против А. Ю. С., с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземане в размер на 12,82лв.
(дванадесет лева и осемдесет и две стотинки), обезщетение за забава за периода
от 15.09.2018 г. до 01.03.2019 г., за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение № 237/06.03.2019 г. по ч.гр.д. № 361/19г. на НПРС.
ОТХВЪРЛЯ
иска чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. чл. 78 от ЗЗД, предявен предявен от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С., изпълнителен
директор, против А. Ю. С., с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземане в размер на 18лв. (осемнадесет
лева) такса разходи, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение №
237/06.03.2019 г. по ч.гр.д. № 361/19г. на НПРС.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал.1 от ГПК А. Ю. С., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕАД, с ЕИК:*********, направените по делото разноски в размер на 383,14лв.(триста осемдесет и три лева и четиринадесет
стотинки), като отхвърля претенцията за разноски за разликата до 875лв.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, А.
Ю. С., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕАД, с ЕИК:*********, сумата
от 45,98лв. (четиридесет и пет лева
деветдесет и осем стотинки), представляваща разноски, направени по
заповедното производство по ч.гр.д.
№ 361/19г. на НПРС във връзка със Заповед за изпълнение № 237/06.03.2019 г.,
като отхвърля претенцията за разликата до 75лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7,
ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението след влизането му в сила да се докладва по ч.гр.д. № 361/19г. на НпРС за издаване на изпълнителен лист по признатите вземания.
Районен
съдия: ……………………………
Галина Николова