№ 358
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502745 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С Решение № 262529 от 16.04.2021г., постановено по гр.д. № 2522 по описа за 2019г.,
3ти състав на СГС, I ГО, е осъдил Д. М. В. и А. И. В. да заплатят на „Пазари Изток” ЕАД
сумата 34 080. 65 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на недви-
жим имот ПИ № 664, в кв.7, м. Витоша-ВЕЦ Симеоново, ведно със застроената жилищна
сграда, подробно описан, за периода от 20.02.2014г. – 10.11.2017г., на основание чл.59 ЗЗД,
ведно със законната лихва, начиная от 20.02.2019г. до окончателното изплащане и сторените
разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 1 590лв., представляващи заплатена
д.т. и разноски, и 1 694лв. – адвокатско възнаграждение. Искът, в частта за раз- ликата до
пълния предявен размер 40 230лв. е отхвърлен като неосновате- лен.
Решението в осъдителната част е обжалвано от ответниците с изложе- ни съображения за
неправилност и незаконосъобразност.
Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба.Подробни съображе- ния излага в депозиран
писмен отговор.
Софийски апелативен съд, след като обсъди становищата на страните във връзка с
атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл.269 ГПК, намира следното:
Жалбата срещу решението е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е срещу
подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
1
Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оп- лаквания, съдът
намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД – претендира се обезщетение за
ползване без основание на собствен на дружеството не- движим имот.
За да постанови решението, съставът на СГС е приел за безспорно, че с Решение от
05.11.2013г., постановено по гр.д. № 4881/2013г. по описа на СГС І-16 състав, влязло в сила
на 24.07.2017г., е прието за установено по от- ношение на ответника В., че „Пазари Изток”
ЕАД е собственик на про- цесния имот, като е осъден да предаде на ищцовото дружество
владението върху имота и на основание чл.59 , ал.1 ЗЗД да му заплати обезщетение за
ползване за периода 13.03.2009г.-23.01.2012г. в размер на 24 990 лв. При осъ ществения на
10.11.2017г. въвод във владение, на основание влязлото в сила осъдително решение, от
имота са отстранени ответниците Д.В. и А.В.. За безспорно по делото е прието ползването
през процесния период на имота от ответниците. За неоснователни са намерени възраже-
нията, че ответницата В. е собственик на имота по давност и че ответ- никът В. е живял в
имота, собственост на съпругата си, както и че съ- щият представлява СИО. Фактът, че
постоянният адрес на ответницата В. от 2001г. е административният адрес на процесния
имот, е прието, че не установява фактическа власт и намерение за своене. Тъй като бракът
между тях датирал от 1988г. при режим на СИО, е счетено за приложимо в случая даденото
с ТР №3/29.06.2017г. по тълк.д. №3/2016г. на ОСГК на ВКС разрешение, обосноваващо
извод, че ответницата В. е обвързана от решението по гр.д. № 4881/2013г. на СГС, І-16с-в, с
което ищецът е приз- нат за собственик на процесния имот, в качеството й на необходим
другар по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК, и че това решение има сила на пресъдено нещо
спрямо нея. Изяснено е също, че исковата молба по посоченото дело е вписана преди
издадения в полза на В. на основание давностно владе- ние констативен нотариален акт от
2014г. Дали процесният имот е бил семейното жилище на двамата е прието за ирелевантно
за правния спор, както и фактът, че ответницата В. не е подписала Протокола на ЧСИ за
въвод във владение от 10.11.2017г. Искът е уважен съобразно установения въз основа на
експертно заключение размер на средната месечна пазарна наемна цена на имота.
Оплакванията в жалбата са за неправилно прилагане в случая на посо- ченото
тълкувателно решение относимо към случаите на придобит в СИО имот, докато при
придобиване по давност, на каквато ответницата се позо- вава, няма съвместен принос и
всеки владеещ придобива на собствено осно- вание. Не бил съобразен годният титул за
собственост на последната – кон- стативният нотариален акт, който не бил обезсилен.
Възразява се и срещу присъдения размер на обезщетението, определен от съда въз основа на
оспо- рено заключение.
Решението е правилно и на основание чл.272 ГПК препраща към мо- тивите му.
При условията на пълно и главно доказване ищцовото дружество е установило ползването
на имота от ответниците за претендирания период, както и че с влязло в сила решение по
предявен от дружеството ревандика- ционен иск, същото е признато за собственик на имота
по спрямо ответника В..
2
Възражението на ответницата В. за неприложимост в случая на даденото с ТР
№3/29.06.2017г. по тълк.д. №3/2016г. на ОСГК на ВКС разре- шение, тъй като процесният
имот не е придобит в СИО, е неоснователно. При установен в хода на първоинстанционното
производство факт, че бра- кът между ответниците датира от 1988г., за който няма данни за
междувре- менно прекратяване или уреждане режим на разделност, осъщественото от тях
владение на имота е едно от основанията за придобиване на собственост в режим на СИО.
Няма данни за успешно проведено от ответницата В. производство по отмяна на решението
по гр.д. № 4881/2013г. на СГС, І-16с-в, поради неучастие в същото, поради което следва да
се счита за обвързана със същото, с което ищцовото дружество е признато за собственик на
процесния имот, в качеството й на необходим другар на ответника по де лото по смисъла на
чл.216, ал.2 ГПК, съответно това решение има сила на пресъдено нещо спрямо нея. По тези
съображения следва да се сподели из- водът, че ответницата В. е пасивно легитимирана да
отговаря по така предявения иск. Обстоятелството, че констативният й нотариален акт не е
обезсилен, не води до противопоставимост на надлежно установеният с вляз ло в сила
решение собственик на имота.
Неоснователно е оплакването за недоказаност размера на претенция- та, с оглед заявеното
оспорване на експертното заключение. В с.з. при приемане на експертизата ответната страна
е заявила оспорване на заклю- чението поради некоректно изчисляване размера на
процесния имот, като в тази връзка не е направено доказателствено искане. Следователно,
така зая веното оспорване на заключението е било само по същество, и след като споделя
становището на първостепенният съд за обективност и изчерпател- ност на експертното
заключение, настоящият състав намира претенцията за доказана в рамките на уважения
размер.
С оглед гореизложеното и поради съвпадане на изводите на двете ин- станции, решението
следва да се потвърди.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да за- платят на ищцовото
дружество разноски за въззивното производство в раз- мер на 1 552.40 лв. – адвокатско
възнаграждение за един адвокат, реду- цирано до минималния размер с оглед
основателността на възражението за прекомерност.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262529 от 16.04.2021г., постановено по гр.д. № 2522
по описа за 2019г., 3ти състав на СГС, I ГО.
ОСЪЖДА Д. М. В. и А. И. В. да заплатят на „Пазари Изток” ЕАД на основание
чл.78,ал.1 ГПК разноски за въззивното производство в размер на 1 552.40 лв. – адвокатско
възнаграждение.
3
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в ед- номесечен срок
от връчване преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4