Определение по дело №857/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 327
Дата: 9 декември 2021 г.
Съдия: Нестор Спасов Спасов
Дело: 20215001000857
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 327
гр. Пловдив, 09.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно частно търговско
дело № 20215001000857 по описа за 2021 година
Производство по чл. 274 от ГПК.
Същото е започнало по повод изходяща от Б. Д. УВ., ЕГН **********,
с.К. частна жалба против постановеното по т. дело № 858/2021 г. на
основание чл. 248 от ГПК определение № 261245 от 15.07.2021 г., с което е
изменено постановеното по делото определение № 260911 от 18.05. 2021 г. в
частта, с която Б. Д. УВ., ЕГН **********, с.К. е осъден да заплати на ЗД
„Б.И.“ АД, гр. С., ЕИК ********* сумата от 3960 лв. с ДДС разноски пред
първата инстанция, като същата е намалена на 3 876 лв. с ДДС.
В жалбата са изразени подробни съображения за незаконосъобразност
на определението, поискана е отмяната му и постановяване на друго, с което
да не се присъждат разноски за адвокат на ответника или същите да бъдат
още намалени с оглед на факта, че по делото не са предприети никакви
защитни действия от името на ответника.
Насрещната страна намира жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и съдържанието
на делото, по което същият е постановен намери за установено следното:
На 23.11.202 г. в ПОС е постъпила искова молба изходяща от Б. Д. УВ.,
ЕГН **********, с.К. против ЗД „Б.И.“ АД, гр. С..
В обстоятелствената част на същата се говори за настъпило на
1
10.04.2019 г. в ****, при което лек автомобил „Ф.Г.“, рег. № ** **** **
блъснал ищеца, който пресичал пътното платно.
Той следствие на удара получил множество травматични увреждания и
претърпял неимуществени вреди от това.
Съответно е посочено, че за лекия автомобил имало валидно сключен
застрахователен договор по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответника. На тази база е направен и извод, че с оглед
разпоредбата на чл. 432 от КЗ увреденото лице спрямо, което застрахованият
е отговорен има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
На тази база е поискано осъждането на ответното дружество да заплати
на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди
Отправено е и искане ищецът да бъде освободен от ДТ.
По повод на този иск е било образувано пред ПОС т. дело № 755/2020 г.
По него след образуването му са предприети действия за разглеждане
на искането за освобождаване от ДТ като е указвано на ищеца да представи
доказателства в тази връзка, т.е. съобщения до ответника информиращи го за
образуваното дело не са изпращани.
На 12.03.2021 г. е постановено определение № 260495, с което е
отказано освобождаването от ДТ и служебно на основание чл. 369 ГПК, вр. с
чл. 113, изр.2 от ГПК е постановено, че спорът ще се разглежда по общия
исков ред. Постановено е и че определението и в двете му части може да се
обжалва пред ПАС.
Препис от определението е изпратен и на двете страни. Той е връчен
редовно, както следва - на ищеца на 23.03.2021 г., а на ответника на 01.04.2021
г.
Частни жалби срещу акта на ПОС не са подавани.
След влизане в сила на определението съдът на 13.04.2021 г. е
постановил разпореждане, с което е оставил исковата молба без движение до
внасяне на ДТ в размер на 3 600 лв.
Съобщение за това е връчено на ищеца на 26.04.2021 г.
Между другото на 14.04.2021 г. по делото е постъпило заявление за
достъп до електронни съдебни дела изходящо от М.Г. в качеството му на
2
пълномощник на ответника/ приложено е и пълномощно/.
На 19.04.2021 г. е постъпила и молба от ответника с представен договор
за правна помощ за сумата от 3960 лв. с отбелязване, че авансово са платени в
брой и искане за присъждане на направените по делото разноски в този
размер.
Определената от съда ДТ не е внесена в дадения срок и той е
постановил на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК определение за прекратяване
на делото. Наред с това е формирал извод, че следва да бъдат присъдени и
направените от ответника разноски.
Така ищецът е осъден да заплати на застрахователното дружество
сумата от 3960 лв.
Съответно ищецът е подал молба по чл. 248 от ГПК за отмяна на
определението в тази му част, респ. за присъждане на разноски в по- малък
размер.
Така се е достигнало и до определението предмет на обжалване.
В него съдът е изразил становище, че е извън правомощията му да
преценя дали и каква работа е извършена от пълномощника на ответника и
съответно единствено е намалил присъдения хонорар до минимума по
тарифата , т.е. до 3876 лв. с ДДС.
Недоволен от това ищецът е подал жалбата станала причина за
образуване на настоящето дело.
В нея както се спомена по- горе се иска отмяна на определението и
постановяване на друго, с което да не се присъждат разноски на ответника
или същите да бъдат значително намалени. Причината за това искане е
фактът, че от страна на ответника не са извършени никакви действия за
защита на интересите му до момента на прекратяване на делото.
С оглед преценката за това дали частната жалба е основателна или не,
ПАС намира за нужно да посочи, че исковото производство започва с
постъпване на исковата молба в съда.
След това съдът с оглед разпоредбата на чл. 129, ал.1 от ГПК извършва
проверка на редовността на същата.
При констатации, че тя не отговаря на изискванията по чл. 127, ал.1 и
чл. 128 от ГПК се изпраща съобщение до ищеца за нередовностите и се
3
определя срок за тяхното отстраняване.
При неотстраняването им с оглед предвиждането в чл. 129, ал.3 от ГПК
исковата молба се връща. В изр 2 на ал. 3 е предвидено, че против връщането
на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за
връчване не се представя.
Това води до извод, че ответникът независимо, че е една от страните в
процеса все още не е станал участник в процесуалните правоотношения, т.е.
те за момента се развита между ищеца и съда. Реално за него такива
възникват едва при изпращане на препис от исковата молба и определяне на
срок за отговор или при постановяване на акт, който следва да бъде съобщен
и на него и извършване на процесуални действия с оглед на това по начина
предвиден в чл. 100 от ГПК.
В настоящия случай видно от изложеното по- горе, а и от цялата
налична по делото на ПОС документация до постановяване на определение №
260495 от 12.03.2021 г., процесуалните отношения са се развивали между
ищеца и съда. Това реално е слевлао да остане така и след този акт по
причина, че ПОС първо е трябвало да изчака да се стабилизира отказа за
освобождаване от ДТ, след това е трябвало да остави БД делото за внасяне на
такава и едва при внасянето й да постанови акта по чл. 369 от ГПК за
разглеждане на делото по общия исков ред.
Това обаче не е сторено и съдът малко преждевременно е включил и
ответника в започналия да се развива граждански процес. Това включване
реално обаче касае единствено въпроса за реда, по който следва да се
разглежда делото. Процесуални действия по този въпрос обаче от ответника
не са предприети.
Изложеното навежда ПАС до извод, че към момента на постановяване
на определението за прекратяване в патримониума на ответника все още не е
възникнало правото да претендира присъждане на разноски с оглед
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Това сочи, че съдът не е следвало да присъжда такива, респ. че искането
по чл. 248 от ГПК за отмяна на тази част от определението му от 18.05.2021 г.
е основателно.
Водим от това съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 858/2021 г. на основание чл. 248
от ГПК определение № 261245 от 15.07.2021 г., с което е изменено
постановеното по делото определение № 260911 от 18.05. 2021 г. в частта, с
която Б. Д. УВ., ЕГН **********, с. К. е осъден да заплати на ЗД „Б.И.“ АД,
гр. С., ЕИК ********* сумата от 3960 лв. с ДДС разноски пред първата
инстанция, като същата е намалена на 3 876 лв. с ДДС, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 755/2020 г. по описа на ПОС
определение № 260911 в частта, с която Б. Д. УВ., ЕГН **********, с.К. е
осъден да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, гр. С., ЕИК ********* сумата от 3960 лв.
с ДДС за разноски за адвокат в първоинстанционното производство.
Определението подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5