Р Е Ш Е Н И Е
гр. Плевен, 06.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публичното заседание на 15.11.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като
разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.
д. №2353 по описа за 2018 год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана искова
молба, подадена от Р.Х.И., ЕГН **********, адрес: ***, адрес за кореспонденция:
*** против Д.А.Н., ЕГН **********, адрес: ***, с която /след уточнение/ е
предявен иск на основание чл.132 ал.1 т.2 от СК, в която се твърди следното: ищцата
и ответникът имали връзка, от която се родило детето им А.Д.Н., ЕГН **********.
Още преди раждането на детето между страните се появили сериозни разминавания и
несъответствия във вижданията за съвместния им живот, като нежеланието на ответника да споделя общите
грижи за семейството била очевидна. Страните се раздели месеци преди раждането
на детето, като ответникът дори предложил след раждането то да бъде дадено за
осиновяване. Когато детето било на четири месеца ответникът заминал за Италия,
а след това за Испания, където е и досега. Ищцата твърди, че видял детето
си през 2009г., през 2011г. и през
2013г. - общо три пъти за по около час. Твърди се, че детето вече е на девет
години и половина, но през годините ответникът не се е интересувал от него,
нито е проявявал интерес към това дали то има някакви нужди. Не е звънял за
рождените му дни и за големи празници, нито пък и е изпращал подаръци. Не се
поинтересувал за здравето на детето дори и
когато то претърпяло операция -
премахване на трета сливица, нито подпомогнал ищцата финансово.
Твърди се, че
детето има проблеми със зрението - ***. Ищцата заявява, че има желание да
заведе детето на преглед в клиника в чужбина, но ответникът не й съдейства за това
Ищцата твърди, че
въпросът с упражняването на родителските права спрямо детето и режимът на лични
отношения не е уреден; налице е само постановено решение за издръжка – изменена
с решение, постановено по гр.д.№ 883/2017г. по
описа на ПлРС – 180лв. Твърди се, че от
една година ответникът не е изплащал издръжка. Ищцата подала жалба в Районна
прокуратура - гр.Плевен, но досъдебното производство било спряно поради
невъзможност той да бъде открит и т.к. не живее в страната.
Съдът е сезиран с
искане да постанови решение, с което да лиши ответника от родителски права
спрямо малолетното дете А.Д.Н.. Искането е уточнено с допълнителна молба,
приложена на л.28,29 от делото.
В хода на
администриране на делото по реда на чл.131 от ГПК на ответника е назначен
особен представител - адв. Л.П.,***, която е
депозирала писмен отговор в срок, с който оспорва иска. Навежда доводи,
че лишаването от родителски права е крайна мярка за защита на детето, която се
налага, когато изпълнението на родителските задължения е изцяло и безпричинно
пренебрегнато; когато родителят без основателна причина не се възползва от
правото си на лични контакти с детето, не проявява интерес към здравето и
нуждите му, към физическото и емоционалното му развитие и не плаща издръжка.
Заявява, че от приложените към исковата молба доказателства не може да бъде
установено по безспорен начин Д.Н., като родител, трайно да не полага грижи за
детето си без основателна причина за това. Моли съда да отхвърли иска.
По отношение
искането на ищцата за допускане на свидетел се излага твърдение, че показанията
на соченото лице /с оглед близкото родство/ биха били заинтересовани. Съдът
приема, че на този етап и преди извършването на
разпита, не е налице пречка за изслушването на майката на ищцата в
качеството на свидетел, поради което
наведените доводи от особения представител в тази връзка не се споделят от
съда.
В заключение съдът
е сезиран с искане да отхвърли предявения иск.
В о.с.з. ищцата се явява и поддържа исковата си молба.Ответникът се представлява
от особения представител адв.Л.П., която по същество изразява становище, че искът
е неоснователен. Представя и писмени
бележки.
За
заинтересованата страна РП-Плевен се явява прокурор С.Г., която по същество
изразява становище, че искът е основателен и следва да бъде уважен.
Съдът, след като
взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и разпоредбите
на закона, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно, че ответникът е баща на
малолетното дете А.. Понастоящем същият не е открит на регистрираните адреси в страната, а от показанията на свидетелите и заявеното в тази
връзка от ищцата се установява, че пребивава от години в чужбина, в Испания. Ответникът
от години не поддържа каквато и да било връзка с ищцата и с детето – нито по
телефон, нито по скайп или чрез друга мрежа за социални контакти, не дава
средства за издръжка на детето. Във вр. с последното е безспорно, че ответникът
е осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка на основание чл.150
от СК в размер 180лв., считано от
01.02.2017год. Това се установява и от приетото като доказателство по делото съдебно
решение, постановено по гр.д. № 883/ 2017год. по описа на ПлРС. С оглед факта, че
ответникът не е заплащал дължимата месечна издръжка на детето си, е издаден
Изпълнителен лист на 25.07.2017год. в полза на ищцата. Видно от приетото като
доказателство по делото Постановление на РП-Плевен от 14.12.2017год. е, че със
същото образуваното срещу ответника досъдебно производство за престъпление по чл.183 ал.1 от НК е
спряно на основание чл.224 ал.1 т.1 вр.
чл.25 т.2 от НПК - разглеждането на делото
в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина. Във
вр. с неизпълнението на ответника на задължението, което има към малолетното
дете А.за заплащане на дължимата месечна издръжка, ищцата е депозирала искане
чрез държавен съдебен изпълнител при ПлРС до Община Плевен за изплащане на издръжката
на основание Наредба за определяне
на реда за изплащане от държавата
на присъдена издръжка – л.20, 21 от делото. Делото е попълнено с писмени доказателства
и относно наличие на сериозен здравословен очен проблем на детето А.. Същото
е изслушано в о.с.з. при закрити врата и заявява, че на практика не познава
баща си, не поддържа връзка с него, не знае къде е той и то по причина, че
самият ответник не проявява каквато и да било инициатива за такъв контакт. От
показанията на свидетелката А.Х. се установява, че ответникът е напълно дезинтересиран
от детето си; не търси контакти с него, не се обажда по телефон, не е оставил
координати за връзка. Свидетелката заявява, че самата тя не познава бащата на
внучката си, т.к. съжителството му с ищцата е било за много кратък период от
време. От показанията на свидетеля К.Ц.се
установява, че същият живее на семейни начала с ищцата от около две години и
половина, но досега не е виждал или чувал ответника; че същият не се интересува
по никакъв начин от детето, въпреки правените опити на ищцата да установи
контакт с него - безуспешни. Самата ищца заявява, че доколкото има
сведения ответникът живее в Испания;
няма информация да има други деца, влизала в профила му във Фейсбук, но там не
открила никаква информация. Заявява, че
последната среща на детето с ответника била преди пет години, за около един час и състояла се в
магазин, от който същият закупил на детето едно яке. От този момент досега
става ясно, че ответникът не поддържа контакти с ищцата и с детето си, не дава средства
за издръжка и е напълно дезинтересиран
от начина на живот и проблемите на детето си. Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаните свидетели, т.к. макар и близки на ищцата и презумптивно
заинтересовани от изхода на делото, същите свидетелстват относно фактите и
обстоятелствата, свързани с предмета на делото, излагайки истината. Този извод съдът прави, т.к. установеното от
показанията им не е опровергано от други
доказателства, събрани в хода на делото, а от друга страна на същите е
разяснена и наказателната отговорност за лъжествидетелстване. Няма
доказателства по делото, които да внасят съмнение в достоверността на
изнесеното от тях в качеството им на свидетели. В социалния доклад, приет по
делото, е отразено, че детето е виждало
инцидентно баща си, когато е било на възраст пет години; понастоящем
живее с майка си в жилището, собственост на нейния съжител К.Ц.и находящо се в ***,
където детето се чувства много добре
и му
е осигурена нормална, спокойна и
адекватна за нуждите и възрастта му семейна среда.
Съгласно разпоредбата на чл.132 ал.1
т. 2 от СК родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна
причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. В случая от
съвкупната преценка на доказателствата
по делото, разгледани във вр. с изложените от ищцата твърдения, се налага извод,
че ответникът от години трайно не полага грижи за малолетното си дете А., не му изплаща
присъдената от съда издръжка, без да има основателна причина за това. На
практика ответникът е престанал да се
интересува от живота на детето си още когато то е било
бебе. От раждането на детето ответникът се е срещал с него няколко пъти,
като последната среща е проведена за съвсем кратко време, когато детето е било
на пет години. От онзи момент досега ответникът не е проявил минимална
инициатива да потърси детето си, да се срещне с него лично или да осъществи контакт
по телефон, скайп, фейсбук и т.н. В случая дезинтересирането на ответника спрямо детето не се обосновава само
с това, че същият от години не му заплаща издръжка и не подпомага детето финансово по друг начин, т.к. грижата към
едно дете не се измерва само с това дали
съответният родител дава средства за неговата издръжка или не. В случая ответникът изцяло е загубил интерес към детето си и не проявява и минимална грижа
към него, затова и ищцата в о.с.з.
заявява „За него дъщеря му не съществува.“ По делото
няма доказателства за това ищцата умишлено да е пречила през годините на
ответника да осъществява контакти с детето си А., даже напротив - самата тя
заявява, че не е променяла телефона си; самата тя е правила опити да открие
ответника, но без успех.
С оглед изложеното съдът намира иска за
доказан и като такъв следва да го уважи.
Уважаването на иска за лишаване от
родителски права води до задължението съдът да се произнесе на основание чл.134 СК и относно мерките на лични отношения с лишения от родителски права родител.
В случая и като взе предвид отношенията
между страните и конкретно липсата на
отношение на ответника към детето, съдът
приема, че следва да определи режим, както следва: всяка първа събота от месеца от 16,00часа до 18,30часа по
местоживеенето на детето и в присъствието на майката Р.И.. За да определи този
твърде стеснен във времево отношение режим съдът отчете обстоятелството, че
детето не познава баща си и при проявено желание от негова страна за среща, то
практически следва да започне да общува с човек, който му е непознат. Естествено,
за ответника и при желание от негова страна, е налице възможност за определяне
за в бъдеще и при положителна промяна в неговото отношение към детето на един
друг, разширен режим на лични отношения.
Съдът
не следва да се произнася по въпроса за дължимата от ответника издръжка за детето, т.к. е постановено
съдебно решение по предявен от ищцата иск на основание чл.150 от СК.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцата направените от нея разноски в размер 330лв. – за внесена държавна
такса и внесен хонорар за особен представител на ответника.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ЛИШАВА
на основание чл.132 ал.1 т.2 от СК Д.А.Н., ЕГН **********, адрес: ***,
представляван по делото от особен представител адв.Л.П., ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА по
отношение на детето А.Д.Н., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.134 т.2 от СК режем на лични отношения на ответника Д.А.Н.,
ЕГН ********** с детето А.Д.Н., ЕГН **********, както следва : всяка първа събота от месеца от
16,00часа до 18,30часа по местоживеенето на детето и в присъствието на майката Р.И..
ОСЪЖДА
на
основание чл.78 ал.1 от ГПК Д.А.Н.,
ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Х.И., ЕГН **********, адрес: ***, адрес за
кореспонденция: ***, направените разноски по делото в размер 330лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенски
окръжен съд.
След
влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на Служба ГРАО при Община Плевен за отбелязване на допуснатото лишаване от
родителски права.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: