РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1665
гр.Пловдив, 30 . 07 . 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на тридесети юли през две хиляди и
деветнадесета година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 2239/2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производство по реда на чл.111 ал.3
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
О.О.С. ***,
**** /лишен от свобода/ обжалва Заповед № Л - 1882/16.07.2019г. на Началник на
затвора - Пловдив, с която е му е наложено дисциплинарно наказание – две
денонощия изолиране в наказателна килия.
Твърди се незаконосъобразност на
заповедта с искане за отмяната й. Счита се за тенденциозно отношението към
него, тъй като е със задух и от началото на 2015г. до 2019г. не е имал
наказания. Заявено е, че след като е потърсил съдействие за вреди, причинени от
служителите на администрацията при затвора по реда на ЗОДОВ и са образувани
съдебни дела, към оспорващото лице има натиск – „поръчка“, за да няма съдебна
отговорност и да се откаже от обжалването по конкретно посочено в жалбата дело.
По отношение оспорената заповед се твърди, че е имало поръчка за бой.
Ответникът Началник на затвора –
Пловдив оспорва жалбата чрез процесуален представител Н.А., инспектор „Режимна
дейност“, лице с висше юридическо образование. Счита заповедта за
законосъобразна, постановена от компетентен административен орган и мотивирана
обосновано. По същество се поддържа, че затворническата администрация е взела
обективно отношение към проявите на лицето.
Окръжна прокуратура-Пловдив не се
представлява.
1. Жалбата е подадена в срока по чл.
111 ал.1 ЗИНЗС. Съгл. тази норма : „Заповедта за дисциплинарно наказание
изолиране в наказателна килия подлежи на оспорване пред административния съд по
местоизпълнение на наказанието в тридневен срок от
обявяването й.“. Задължение на ответника е да представи административната
преписка по издаване на оспорения административен акт, ведно с доказателства за
съобщаването му на адресата. Специалният закон предвижда обявяване на
заповедта, данни за който способ не са представени. Според писмено обяснение на
л.св. И.К. до Началника на затвора Пловдив /л.49/ - на 17.07.2019г. л.св. О.С.
отказал да подпише Заповед № Л - 1882/16.07.2019г. Преписката не съдържа
информация за задължение на л.св. К. да връчва заповедта на адресата, нито
друго удостоверяване за редовното й връчване. Върху екземпляр от заповедта е
отразено, че С. отказал да разпише заповедта, но без данни за длъжностното лице
– връчител и дата, на която е направен отказа. При
задължение за доказване редовното съобщаване на акта – за ответника, конкретиката на фактите води до извод за нередовно
съобщаване, което е с последица на несъобщаване. В тази хипотеза жалбата е подадена
при условия на безсрочност.
Към страните са отправени указания
по доказателствата и доказателствената тежест с
конкретно изискани допълнения към преписката /л.50/ и се съобразява
задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.3 АПК/. По
отношение доказателствени искания се съобразява
установената от ЗИНЗС бързина на производството – чл.111 ал.3 ЗИНЗС : „Съдът разглежда делото незабавно, но
не по-късно от три дни от получаването на материалите, еднолично, с участието
на органа, издал заповедта, жалбоподателя или негов защитник. Неявяването без
уважителни причини на органа, издал заповедта, или на защитника не е пречка за
разглеждане на делото. Делото се разглежда в отсъствие на жалбоподателя, ако
той заяви, че не желае да се яви или явяването му е невъзможно по здравословни
причини.“. Доказателствените искания следва да бъдат
заявени в жалбата и да са конкретни. В случая не са заявени доказателствени
искания.
1.1.
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган /чл.104 ал.1 ЗИНЗС/ и авторство не е оспорено. На основание Заповед № ЧР-05-123/28.05.2019г., обжалвания административен акт е
издаден от ВПД началник на Затвора – Пловдив, гл. инсп.
З.И.. Правомощията за
издаване на оспорения административен акт произтичат пряко от закона и в случая
длъжността на титуляра се изпълнява от конкретно лице
в хипотеза на ВПД, при която ответник е посоченото длъжностно лице /за разлика
от хипотезата на делегиране на правомощия - органът, на когото те са
делегирани, издава от свое име съответния административен акт, поради което той
е страна по оспорването/.
Правни и фактически основания :
Правното основание е чл.101 т.7 ЗИНЗС : изолиране в наказателна килия за срок
до 14 денонощия, което според чл. 102 ал.2 /нова – ДВ, бр. 13 от 2017г., в сила
от 7.02.2017г./ е обвързано от конкретен фактически състав : „ Дисциплинарните
наказания по чл. 101, т. 7 и 8 могат да се налагат само при извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4,
6, 7 или 8, както и при системни нарушения
по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5.“.
В обстоятелствената част на
административния акт е посочено, че на 12.07.2019г. в 19.30ч. на пост № 6
възникнал конфликт между л.св. Наско И.Ч. и л.св. О. О. С., „с което са
нарушили чл.97 т.4 вр. с чл.100 ал.2 т.5 от ЗИНЗС“.
Съгл. чл.97 т.4 – лишените от
свобода не могат да упражняват физическо или психическо насилие, включително за
решаване на възникнали конфликти помежду им. Според чл.100 ал.2 т.5 с.з. – за
дисциплинарно нарушение се смята неизпълнение на задълженията или неспазване на
ограниченията, предвидени в този закон. Нарушението било констатирано с
докладна записка № 2373/15.07.2019г. от мл. инсп. Л.Р.
– надзирател, 7 бр. обяснения от л.св. и становище от Д.Б. – ИСДВР и инсп.-психолог Н.Г.. Отразено е, че преди налагане на
заповедта за наказание О.С. лично е изслушан от комисия и от ВПД Началник на
затвора гр.Пловдив на 16.07.2019г.
1.2. Според данните от преписката :
В докладна записка на Л.Р. – надзирател /л.32/ - на 12.07.2019г., в 19.30ч. чул
шум и силни викове от стая № 12 и влязъл вътре, като видял л.св. Ч. и л.св. О.
„да се дърпат“. Надзирателят ги разделил и докладвал. На л.св.Ч. била указана
медицинска помощ в медицинската служба, тъй като куцал и имал охлузване по
десния крак. И двамата били поставени по разпореждане в приемно отделение.
Докладната е с вх. номер от 15.07.2019г. и към същата са приложени писмени
обяснения : - от И.К. – потвърждава данните от докладната записка, като е
отразено че „С. и Ч.“се биеха“; - санитари потвърдили данните от докладната за
охлузване по десния крак на Ч., който нямал други видими белези – датирани
писмени обяснения от 12.07.2019г.; - писмените обяснения на С. и Ч. съдържат
взаимни обвинения за блъскане с юмруци и относно първото започнало конфликта
лице. Следва да бъде отбелязано, че писменото обяснение на л.св. Ч. от
12.07.2019г. е допълнено с писмено обяснение от 16.07.2019г. - заявил пред
Началника, че на 12.07.2019г. са се майтапили /л.40/.
В становище на ИСДВР Д.Б. /л.42/ от
15.07.2019г. е отразен случая, според докладната на надзирателя – л.св. С. и
л.св.Ч. са си разменили удари и са се дърпали, като след намесата на
надзирателя, л.св.Ч. е откаран в стационар за превръзка на крака. В становището
на инспектор-психолог Н.Г. от 15.07.2019г. /л.43/ е отразено, че л.св. Ч. и
л.св.С. имат агресивни прояви, „предвид което не е първи случай на саморазправа
при взаимоотношенията им с другите лишени от свобода“, като и двамата скоро
били наказвани, което показвало, че наказанията нямат значима възпираща роля за
въздържане от подобни прояви.
2. Оспорената заповед не е мотивирана
от фактическа страна с обстоятелства и данни, потвърждаващи приложеното правно
основание. По отношение мотивите се съобрази, че те може да се съдържат в относими към издаването на административния акт
доказателства, след като същите са част от административната преписка и органът
се е позовал на тях /ТР № 16 от 1975 г. на ОС на ГК на ВС/, но конкретиката на случая не попада в тази хипотеза. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът
дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основание по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията,
заявени от оспорващото лице.
От
значение за спора е липсата на информация за предходни дисциплинарни наказания
спрямо оспорващото лице. В съдебно заседание представителят на ответника
поддържа наличие на предходно дисциплинарно наказание от същия вид с по-дълъг
срок, но преписката не съдържа доказателство за твърдението, вкл. в
обстоятелствената част на оспорената заповед липсва позоваване на влязъл в сила
акт за дисциплинарно наказание спрямо жалбоподателя.
Дисциплинарно
наказващият орган /ДНО/ има задължение да събере всички относими
за случая доказателства - както обвинителни, така и защитни. Събраните
доказателства следва да бъдат анализирани в цялост, като се посочат конкретните
съображения, водещи до извод, че едно или друго твърдение е необосновано. Предвид становището на инсп.-психолог,
може да бъде прието, че същото е съобразено от страна на
дисциплинарно-наказващият орган в изпълнение изискването на чл. 102 ал.1 ЗИНЗС
: „При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид характерът и
тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него,
поведението му преди това и здравословното му състояние.“. Съществен пропуск обаче
е липсата на доказателства от състава на чл.102 ал.2 ЗИНЗС. Нормата съдържа
критериите за налагане на дисциплинарно наказание от вида на оспореното : „
Дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 7 и 8 могат да се налагат само при
извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8, както и
при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5.“. Преписката не
съдържа доказателства за осъществен предвидения фактически състав на цитираната
норма – липсват данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2,
т. 4, 6, 7 или 8 от закона : „ За дисциплинарно нарушение се смята : 4.
завръщане след срока на домашния отпуск или прекъсването, както и използването
на времето за прекъсване изпълнението на наказанието не по предназначение; 6.
опити за бягство и отклонение от местата за лишаване от свобода или работните обекти;
7. физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за
такава; 8. опит за внасяне в затвора, поправителния дом или затворническото
общежитие на оръжие, наркотични вещества или други вещи, които могат да
послужат за бягство или нападение. Предпоставката за налагане на дисциплинарно
наказание по чл. 101 т. 7 ЗИНЗС касае алтернативност
на дисциплинарните нарушения, докато втората предпоставка – „както и при
системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5“ изисква доказана системност
на конкретните нарушения - 1. неспазване на реда и дисциплината в помещенията
или на работното място; 2. неизпълнение или лошо изпълнение на възложени задачи
и заповеди на съответните длъжностни лица; 3. грубо нарушаване на хигиената в
спалните помещения и помещенията за общо ползване, както и на правилата за
охрана и безопасност на труда; 5. неизпълнение на задълженията или неспазване
на ограниченията, предвидени в този закон.
2.1. По отношение дисциплинарното
производство е задължително изпълнение на задължението, вменено с разпоредбата
на чл.105 ал.1 ЗИНЗС :“ Преди налагане на наказанието задължително се изслушва
нарушителят.“. Разпоредбата на чл. 105
ал.1 ЗИНЗС осигурява възможност на дисциплинарно наказващия орган да получи
непосредствени впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение
за отношението му към нарушението, като по този начин формира лично становище относно
вината и отговорността, като същевременно предостави на привлечения към
дисциплинарна отговорност възможност да изрази становище по случая и да обясни
поведението си. В случая жалбоподателят е представил писмени обяснения и са
налице доказателства за изслушването му от комисия и от дисциплинарно
наказващият орган.
2.2.
Съдържанието на преписката отрича правилност на приложеното правно основание - чл.101
т.7 ЗИНЗС. Както бе посочено, липсват доказателства за обвръзка
с изискванията на чл.102 ал.2 от закона, която норма съдържа критериите за
налагане на дисциплинарно наказание от вида на оспореното. Следователно, налице
е неправилна правна квалификация – самостоятелно основание за
незаконосъобразност, тъй като степента на въздействие на наложеното дисциплинарно
наказания се основава на изрични основания - само при извършено дисциплинарно
нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения
по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5.“.
В хипотеза на извършено
дисциплинарно нарушение, не се установи да попада в обхвата на приложената от
ДНО правна квалификация.
Мотивиран с изложеното и на
основание чл.111 ал.6 т.2 вр. с чл.111 ал.5 ЗИНЗС,
съдът
Р Е Ш И :
Отменя Заповед № Л -
1882/16.07.2019г. на Началник на затвора – Пловдив. Осъжда Затвора – Пловдив да заплати държавна такса в размер
на 10лв. по сметката на Административен съд – Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението е обявено в съдебно
заседание.
Административен
съдия :