Р Е Ш Е Н И Е 

гр. Сливница, 15.06.2020 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - ГРАД СЛИВНИЦА, III състав, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                               

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА

 

при участието на секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 657 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на § 19 ПЗР на ЗИД АПК, вр. чл. 126 и сл. АПК, вр. чл. 11, ал. 4, вр. чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ.

 

Образувано е по жалба на Н.Й.М. ***, обективиран в писмо изх. № ТС-2242-(1)/11.10.2017 г., за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, респ. скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ, първоначално предявена пред Административен съд- София област.

С Определение № 940 от 03.10.2018 г. Административен съд- София област, съобразявайки даденото в т. 2 от Тълкувателно постановление № 2 от 3.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГТК и ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд задължително тълкуване, е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото на РС- гр. Сливница по компетентност.

В жалбата се твърди, че с искане вх. № ТС-2242/04.09.2017 г. жалбоподателят е поискал от кмета на община Б.да бъде издадена скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ (както е посочено в жалбата) и заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, с цел довършване на процедурата по земеделска реституция на имот ливада с площ от 7 дка в местност К.на с. Г., правото за възстановяване върху който било признато на наследниците на М.С.М. с Решение № 646А/28.06.1993 г. на ПК Б.. Твърди се, че в писмото като причина за отказа било посочено наличието на последващо Решение № 02/23.02.1998 г. на ПК Б., съгласно което решение е отказано възстановяването на имота, тъй като съгласно Удостоверение 3261/28.06.1968 г. на ТС при ОНС имотът бил отчужден и заплатен. Поддържа се, че така постановеният отказ е незаконосъобразен, тъй като производството по издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ и заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е обслужващо производство и с тези документи не се признават или установяват права, не се засяга каквато и да било правна сфера на други лица, освен заявителите по реституционната преписка, а с тези документи се цели единствено установяване на настоящия устройствен статут и идентификация на имота, респ. установяване на правоизключващите реституцията обстоятелства по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Сочи се, че с отказа си кметът се е произнесъл по въпроса има ли жалбоподателят право на земеделска реституция или не, като е направил и преценка, според жалбоподателя неправилна, кое от двете решения на ПК е валидно, което не е в неговата компетентност. В жалбата са релевирани и твърдения за нищожност на Решение № 02/23.02.1998 г. на ПК Б., като постановено в нарушение на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ, като в съдебно заседание е заявено, че това нищожно решение не поражда правни последици, но е уточнено, че не е атакувано на този етап пред съда. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя сочи, че по делото не са представени доказателства, че Решение № 02/23.02.1998 г. на ПК Б.е влязло в сила, като наред с това се поддържат и аргументите, изложени в жалбата.

Ответната по спора страна- кмета на Община Б., чрез процесуалния си представител адв. Д., оспорва подадената жалба, като счита отказа за законосъобразен. В съдебно заседание се твърди, че тъй като част имота е частна общинска собственост, а друга част- частна собственост, Община Б.е била страна в производство по делба на имота, по което е било постановено решение на РС- гр. Сливница за допускане на съдебната делба. Твърди се, че този имот е бил отчужден на наследодателя на жалбоподателя по реда на ЗПИНМ, за което е било получено и съответно обезщетение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото Удостоверение за наследници изх. № 13 от 24.10.2014 г. на Община Своге се установява, че М.С.П.е починал на 02.08.1960 г., като е оставил за свои наследници по закон съпругата си Т.М.П.(починала на 27.11.1999 г.), и четирите си деца- Й.М.С.(починал на 09.04.1986 г. и оставил за свои наследници по закон съпругата си И.П.С.починала на 08.03.2008 г. и двете си деца- жалбоподателя Н.Й.М. иМ.Й.С., С.М.А., Д.М.С.и Б.М.С..

Като доказателство по делото, още в хода на производството пред АССО, е представена и приета от настоящата съдебна инстанция изпратената в цялост административна преписка, касаеща искане с вх. № ТС-2242/04.09.2017 г., като допълнително е представена и административната преписка пред ОСЗ, образувана по повод заявление за реституция на земеделска земя.

Производството пред ПК Б.(сега ОСЗ- гр. Б.) е образувано по повод подадено от Б.М.С., в качеството й на наследник на М.С.П.(М.С.М. съгласно Удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 97 от 28.09.2011 г. на Община Своге), заявление вх. № 122 от 27.11.1991 г. В заявлението е направено искане за възстановяване на следните имоти: 1. Празно място в местността „С.“ с площ от 2 дка; 2. Нива в местността „С.“ с площ от 5,7 дка; 3. Нива в местността „П.п.“ с площ от 6,3 дка; 4. Нива в местността „М.“ с площ от 7,3 дка; 5. Нива в местността „Р.“ с площ от 4,3 дка; 6. Нива в местността „Т.“ с площ от 13,1 дка; 7. Ливада в местността „АвъА.зова“ с площ от 5 дка и 8. Нива в местността „П.“ с площ от 5 дка.

Като доказателство за правото на собственост върху горепосочените имоти бил представен Нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, придобит чрез обстоятелствена проверка № 121, том I, рег. 235, нот. дело № 278/1933 г. от 17.07.1933 г., с който М.С.М. бил признат за собственик освен на гореописаните имоти, също и на следните недвижими имоти, нефигуриращи в представеното по делото заявление за реституция на земеделска земя: 1. Ливада в местността „К.“ от около 7 дка при съседи: река, ************и 2. Ливада в местността „В.“ от около 2 дка.

С Решение № 02 от 17.02.1992 г. (изх. № 646А/28.06.1993 г.) на ПК с. Б., след разглеждане на преписката по заявление вх. № 02122/27.11.1991 г., на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ е било възстановено правото на собственост на наследниците на М.С.П.в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху следните недвижими имоти: 1. Други 2 дка, девета категория, находящ се в землището на с. Г. в местността Село (без посочен № на имот, № на парцел и граници/съседи), заявен с пореден № 1 от заявлението и установен с Нотариален акт № 121/17.07.1933 г. и 2. Ливада 7 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с. Г., местността „К.“ без посочен № на имот, № на парцел и граници/съседи), заявен с пореден № 7 от заявлението и установен с Нотариален акт № 121/17.07.1933 г. Със същото решение е отказано възстановяването на правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти или части от тях: 1. Нива 4,3 дка, четвърта категория в местността „Р.“ (без посочен № на имот, № на парцел и граници/съседи), заявен с пореден № 5 от заявлението и установен с Нотариален акт № 121/17.07.1933 г.Б.

С Решение № 02 от 23.02.1998 г. на ПК с. Б., след разглеждане на преписката по заявление вх. № 02122/27.11.1991 г., на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ и протокол № 11/20.05.1993 г. по чл. 18г ППЗСПЗЗ, е било възстановено правото на собственост на наследниците на М.С.П.в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху следните недвижими имоти: 1. Други 2 дка, девета категория, находящ се в землището на с. Г. в местността Село (без посочен № на имот, № на парцел и граници/съседи), заявен с пореден № 1 от заявлението и установен с Нотариален акт № 121/17.07.1933 г.; 2. Нива 4,3 дка, четвърта категория в местността „Р.“ (без посочен № на имот, № на парцел и граници/съседи), заявен с пореден № 5 от заявлението и установен с Нотариален акт № 121/17.07.1933 г. Със същото решение е отказано възстановяването на правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти или части от тях: 1. Ливада 7 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с. Г., местността „К.“ (без посочен № на имот, № на парцел и граници/съседи), заявен с пореден № 7 от заявлението и установен с Нотариален акт № 121/17.07.1933 г. В решението е посочено, че правото на собственост не се възстановява, тъй като имотът попада в регулационния план на гр. Б.и съгласно удостоверение № 3261/28.06.1968 г. Техническата служба при ОНС е идентифицирала същия имот с имот с пл. № 144 от кв. 2 по регулационния план на гр. Б., като същият имот е бил отчужден и заплатен на наследниците на М.С.П.от ОНС- Б..

В решението е посочено още, че с него се отменя Решение изх. № 646А/28.06.1993 г. на ПК с. Б.поради влязло в сила съдебно решение 248/97 г. по гр. дело 416/93 г. на РС- Сливница. С последното съдът е отменил отказа на ПК- гр. Б., даден с Решение № 02/17.02.1992 г. и е възстановил правото на собственост на наследниците на М.С.П.в съществуващи/възстановими стари реални граници върху нива с площ от 4,300 дка, местността „Рого“, и с план за земеразделяне на нива от 7,300 дка в местността „Матерка“, нива от 13,100 дка в местността „Тръница“, нива от 0,5 дка в местността „Върба“ и нива от 5,000 дка в местността „Авъзова“, всичките в землището на с. Г., Софийска област.

И в двете решения на ПК липсва отбелязване за датата на връчването им на заинтересованите страни.

По делото е представен и протокол по § 85 от Правилника за прилагане на ЗПИНМ от 03.05.1968 г., с който са оценени местата, трайните насаждения, сградите и др. подобрения, които се отчуждават за битов комбинат и баня в парцел от кв. 2 по плана на с. Б., окръг Софийски, одобрен със Заповед № 0-1083 от 07.12.1967 г., като е решено, че мястото, което се взема от имот пл. № 144, собственост .., Д.М.С.и С.М.А., и се придава към парцела, отреден за Битов комбинат и баня в кв. 2, собственост на ОНС с. Б., се оценява на 2 лв. на кв.м. или за 5340 кв.м. за 10680 лева.

По делото е представена и Заповед № 0-1083 от 07.12.1967 г. на председателя на Софийски Окръжен народен съвет, с която на основание § 60 от ППЗПИНМ е одобрен общият регулационен план, идейно- застроителния план и напречните профили на улиците с поправките на комисията по § 58 ППЗПИНМ, като в забележка е отразено, че теренът за Битов комбинат и баня в кв.2 от плана на с. Б.е отреден с тази заповед.

Представена е и регулачна сметка от 06.06.1968 г. за изплащане на Й. М. С., Т.М.П., Д.М.С.и С.М.А. на сумата в размер на 10680 лв.

По делото е представено и издаденото на Т.Й.Д.М С.удостоверение № 3261 от 28.06.1968 г., което да им послужи пред отдел „Архитектура и благоустройство“ при Софийски окръжен народен съвет в уверение на това, че имотът „Ливада в местността „К.“ от около 7 дка при съседи: река, М.З., Г.С. и братя К. и Л.С.“, описан в т. 7 от Нотариален акт № 121, т. I, регистър 235, нот. дело № 278/1933 г., е идентичен с имот пл. № 144 от кв. 2 по регулационния план на с. Б..

С писмо от 01.08.1968 г. наследниците на М. П.са били уведомени, че е разпоредено изплащането на сумата в размер на 10680 лв., доколкото са представили всички необходими документи.

С молба (искане) до кмета на Община Б.вх. № ТС-2242/04.09.2017 г. жалбоподателят Н.Й.М., в качеството си на наследник на М.П., е поискал да му бъдат издадени Заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ и скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ за имот пл. № 144 по предходния план на Община Б., отнесен към сега действащия КРП, за да може да приключи реституционната процедура за имотите, доколкото с Решение № 02 от 17.02.1992 г. на ПК с. Б.на наследниците на М.С.П.бил възстановен поземлен имот в гр. Б.- ливада с площ от 7 дка.

С писмо изх. № ТС-2242-(1)/11.10.2017 г. жалбоподателят е уведомен, че след извършена проверка от служители в Общинската администрация е констатирано наличието на последващи документи, които съществено променят обстоятелствата, а именно- Решение № 02/23.02.1998 г. на Поземлена комисия с. Б., Област Софийска, с което комисията отказва да възстанови правото на собственост върху ливада от 7 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с. Г., местността „К.“, тъй като имотът попада в регулационния план на гр. Б.и съгласно удостоверение № 3261/28.06.1968 г. Техническата служба при ОНС е идентифицирала същия имот с имот с пл. № 144 от кв. 2 по регулационния план на гр. Б., като същият имот е бил отчужден и заплатен на наследниците на М.С.П.от ОНС- Б.. Посочено е, че това решение отменя представеното по преписката Решение № 02 от 17.02.1992 г. на ПК с. Б.. Прието е, че Решение № 02/23.02.1998 г. на Поземлена комисия с. Б., Област Софийска е влязло в сила на 13.03.1998 г., поради което е отказано издаването на скица и заповед по чл. 13 ЗСПЗЗ (както е посочено в писмото), тъй като съгласно Решение № 02/23.02.1998 г. на Поземлена комисия с. Б.жалбоподателят не се легитимира като собственик.

От заключението на вещото лице по допуснатата в хода на производството съдебно-техническа експертиза се установява, че **е идентичен с ливада в м. „К.“ от около 7 дка, описан в т. 7 от нотариален акт № 12*1, като част от ПИ * попада в УПИ *- за битов комбинат и баня от кв. 2 по плана от 1967 г., а по сега действащия план от 1984 г. в кв. 46; в УПИ * и УПИ II-* от кв. 48 по сега действащия план. Вещото лице е изчислило каква част от имота къде попада, като е установило, че **съдържа 6242 кв.м., като разликата между тази площ и площта, записана в нотариалния акт от 1933 г.- около 7 дка, попадат в корекцията на реката, като е отбелязано, че има ерозия от реката и площта е възможно да се променя с течение на времето.

По делото е представен и Акт № 62 за частна общинска собственост от 23.11.1998 г. за имот в гр. Б., парцел I кв. 46 с площ от 5340 кв.м., в който са отразени и номерата на съставените по рано актове, а именно № 6/15.03.1969 г. и № 347/23.03.1992 г.

Останалите представени по делото писмени доказателства, а именно- Решение № 66 от 12.06.2017 г. по гр.д. № 568 от 2012 г. по описа на РС- гр. Сливница, Заповед № 0-1222 от 12.10.1961 г., писмо от 30.01.2006 г. на ОСЗГ- Б., писмо от 24.01.2006 г. на ОД „Земеделие и гори“- Софийска област, жалба от 23.12.2005 г. на Н.Й.М. и Решение от 29.04.1994 г. по гр.д. № 658/1994 г. по описа на Софийски окръжен съд, не се явяват относими към повдигнатия пред съда правен спор, поради което същите не следва да бъдат подробно анализирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

РС- гр. Сливница е бил сезиран с жалба с правно основание § 19 ПЗР на ЗИД АПК, вр. чл. 11, ал. 4, вр. чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ срещу отказ на кмета на Община Б., обективиран в писмо изх. № ТС-2242/1/11.10.2017 г., за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, респ. скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, до съответния родово и местно компетентен съд, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 170, ал. 2 АПК когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му.

Характера на производството по чл. 11, ал. 4 ЗСПЗЗ е подробно разгледан в Тълкувателно решение № 5 от 18.10.2011 г. по т.д. № 8/2010 г. на Общото събрание на колегиите при Върховния административен съд.

Всички реституционни производства, извън случаите, когато реституционният ефект настъпва по силата на закона, в това число и това по ЗСПЗЗ, са разписани като административни производства, с цел бързо разрешаване на исканията и спорните въпроси. Тук е мястото да се отбележи, че различните реституционни закони, чийто ефект не настъпва по силата на закона, дават правомощия на различни органи да издадат индивидуалния административен акт, който има конститутивно действие, изразяващо се във възникване занапред на собственически права върху индивидуално определен имот (ТР № 1/97 г., гр. д. № 11/97 г., ОСГК).

Производството по възстановяне на собствеността върху земеделските земи не прави изключение, като същото приключва с издаването на административен акт с конститутивно действие. С решението на създадения със специалния закон - ЗСПЗЗ, орган по поземлена собственост (различно наименуван в течение на годините - Поземлена комисия, Общинска служба по земеделие и гори, понастоящем Общинска служба по земеделие) се възстановява правото на собственост върху земеделските земи в стари (реални или възстановими) или в нови граници (с план за земеразделяне) в полза на бившите собственици или на техните наследници. В случаите, когато поради настъпилите промени в статута на земята бившата земеделска земя е попаднала в строителните граници (след приемане на Закона за устройството на територията (ЗУТ), ДВ, бр. 1 от 2001 г., законовият термин е границите на урбанизирана територия), производството по възстановяване на собствеността се предхожда от производството по чл. 11, ал. 4 от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), целящо установяването на настоящия регулационен/устройствен статут и идентификация на имота, съответно установяването на правоизключващите реституцията обстоятелства по чл. 10, ал. 7 и чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, които имат значение за произнасянето на административния орган по възстановяване на собствеността.

За установяването на посочените правнозначими факти са необходими специални знания, поради което законът е възложил издаването на удостоверителните документи по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ на техническата служба на общината. Решението на същата служба, с което се определя застроената/незастроената част от имота, предмет на искане за реституция, се одобрява със заповед на кмета на общината, която е приключващият производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ акт. Именно въз основа на решението по чл. 11, ал. 4 и издадените удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ органът по поземлена собственост постановява решението си за реституция. 

Скицата и удостоверението обаче установяват само една част от релевантната за възстановяването на собствеността информация- дали върху земите е извършена строителна дейност, дали под, през или над имота са изградени съоръжения по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, които не позволяват възстановяването на правото на собственост, каква е площта, необходима за обслужване на изградените сгради и съоръжения съобразно нормативната уредба, действаща към датата на издаване на заповедта на кмета на общината, както и ограниченията на правото на собственост. Цитираните документи, редом с всички останали, относими към правото на възстановяване на собствеността обстоятелства и предпоставки, ще бъдат преценени от органа по поземлена собственост в производството по издаване на решението за реституция.

От изложеното става ясно, че производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е обслужващо производството за реституция, а не самостоятелно такова, като издадените в същото акт и удостоверителни документи не нарушават, застрашават или засягат правата, свободите и законните интереси на лицата извън кръга на субектите на реституция.

Същевременно съгласно трайната практика на ВКС (обективирана в Решение № 414 от 6.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1117/2010 г., I г. о., ГК и др.) правото на собственост върху земеделски земи, които са включени в границите на урбанизираните територии, се възстановява при условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ само в стари реални граници. Разпоредбите на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ изискват в решението да се опише размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, като към решението се прилага скица, заверена от ОСЗ, а за имот в границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на общината. Влязлото в сила решение, придружено със скица удостоверява правото на собственост, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. В случаите на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, т.е. когато се иска възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии, към заявлението за възстановяване на правото на собственост се прилага удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ, като удостоверението установява дали имотът е нанесен или не е нанесен в кадастралния план; номера и размера на имота според кадастралния план; размера на застроената част по чл. 11, ал. 3 и ал. 4, за която се дължи обезщетение по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, както и размера на свободните площи, подлежащи на възстановяване; информация учредено ли е право на строеж и дали строежът е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ; ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях, а скицата, издадена от техническата служба на общината съдържа границите и номера на имота съгласно кадастралния план; регулационното отреждане на територията, в която попада имотът; границите и площите за възстановяване на правото на собственост, включително и с ограниченията върху имотите. Следователно в случаите на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ индивидуализацията на имота, която в останалите случаи се съдържа в решение и скица към него на органа по поземлена собственост, е извършена още при осъществяване на административната процедура чрез издадените удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ, поради което реституционната процедура приключва с постановяване на решението за възстановяване правото на собственост в стари реални граници, без да е необходимо издаването на последваща скица.

От изложеното до тук следва изводът, че необходимо и достатъчно условие, за да бъде удовлетворено искането на молителя да му бъдат издадени удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ, които се предоставят след издаване на заповедта на кмета по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, е имотът, чието възстановяване се иска, да попада в урбанизираната територия на населеното място. В този смисъл ирелевантно е наличието или липсата на решение на ПК (сега ОСЗ) за възстановяване на правото на собственост върху съответния имот, като наред с това това решение би било преждевременно издадено, доколкото едва след предоставяне на удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ органът по земеделска реституция би могъл да прецени налице ли са основания за възстановяване на собствеността в стари реални граници изцяло или частично.

В настоящия случай жалбоподателят няма правен интерес от издаване на удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ за имот ливада с площ от 7 дка, находяща се в местността „К.“ по плана на с. Г., идентичен с имот пл. № 144 по предходния план на гр. Б., доколкото този имот не е бил заявен за възстановяване и фигурира единствено в представения по делото Нотариален акт за право на собстевност на недвижим имот, придобит чрез обстоятелствена проверка № 121, том I, рег. 235, нот. дело № 278/1933 г. от 17.07.1933 г., но не и в заявлението, подадено от Б.М.С., в качеството й на наследник на М.С.Попов, с което е направено искане за възстановяване правото на собственост само върху посочените в него седем недвижими имоти. Понастоящем е преклудирано правото да се иска възстановяване правото на собственост върху процесния недвижим имот- ливада с площ от 7 дка, находяща се в местността „К.“ по плана на с. Г., идентичен с имот пл. № 144 по предходния план на гр. Б., по реда на административното производство по ЗСПЗЗ, тъй като реституционният закон в чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ предвижда срок за подаване на заявлението- седемнадесет месеца от влизането на закона в сила, като след изтичането му лицата могат да защитят правата си по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, като предявят иск срещу съответната общинска служба по земеделие. В рамките на исковото производство ще бъдат установени и всички релевантни за възстановяването правото на собственост обстоятелства, вкл. тези, които в административното производство се установяват със скицата и удостоверението по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ.

Следва да се отбележи, че Решение № 02 от 17.02.1992 г. на ПК с. Б., с което е признато правото на собственост върху ливада с площ от 7 дка, находяща се в местността „К.“ по плана на с. Г. само по себе си не е основание за издаване на удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ, както не е основание за отказа последвалото го Решение № 02 от 23.02.1998 г. на ПК с. Б., с което е било отказано възстановяването на правото на собственост. Това е така, защото законът не изисква като предпоставка за провеждане на помощната процедура по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ наличието на решение на ПК, а напротив решението на ПК хронологично и при съблюдаване на разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ следва да бъде издадено едва след провеждане на помощната процедура по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Наред с това, макар и извън предмета на проверка, но за пълнота, следва да се отбележи, че с първото решение ПК е излязла извън правомощията си първо поради това, че този имот не е поискан за възстановяване и второ защото същият е бил отчужден по реда на ЗПИНМ, с оглед което въобще не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ПК въобще не е материално компетентна. В Решение № 158/4.07.2016 г. по гр.д. № 1048/2016 г., I г.о. на ВКС е прието, че ако имотът е бил отнет по реда на благоустройствен закон преди колективизацията, правото на собственост не може да бъде възстановено по реда на ЗСПЗЗ, тъй като предпоставките за възстановяване на собствеността върху имотите, отнети по благоустройствените закони (Закона за благоустройство на населените места, Закона за плановото изграждане на населените места, ЗТСУ и др.) са различни и законодателят е предвидил друг ред за възстановяване на собствеността. Само по себе си обстоятелството, че законодателят предвижда възможност за възстановяване правото на собственост на различни по вид недвижими имоти, отнети в периода 1944 г. - 1989 г., не означава, че лицето, което претендира право на възстановяване на собствеността, може да избира реда, по който да осъществи своето право. Този ред е изрично предвиден от законодателя и приложим само по отношение на имотите от съответния вид. Евентуално този имот е подлежал на възстановяване по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, в случай че са били налице предпоставките за това, като компетентен да се произнесе по искането е бил кметът на общината. По делото обаче няма данни, а и не се твърди това да искано, поради което съдът не дължи допълнителното му обсъждане, като единствено следва да се посочи, че липсата на материална компетентност на органа, издал акта- в настоящия случай ПК с. Б., води до нищожност на постановения индивидуален административен акт.

Съдът не следва да разглежда релевираните в жалбата твърдения за нищожност на Решение № 02/23.02.1998 г. на ПК Б., като постановено в нарушение на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ, доколкото в настоящото производство, което се развива по реда на АПК, съдът не упражнява косвен съдебен контрол и обект на контрол е само обжалваният административен акт.

Съобразявайки всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав намира, че отказът на кмета да бъдат издадени удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ и заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, обективиран в писмо изх. № ТС-2242/1/11.10.2017 г., се явява законосъобразен като краен резултат, макар и не на основанието, посочено в него.

На основание чл. 143, ал. 4 АПК в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени сторените от ответната страна по делото разноски в общ размер на 650,00 лв., от които 500,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 150,00 лв. депозит за вещо лице.

При липсата на отменителни основания по чл. 146 АПК жалбата срещу отказа на кмета на Община Б., обективиран в писмо изх. № ТС-2242- (1)/11.10.2017 г., следва да бъде отхвърлена, воден от което и на осн. чл. 172, ал. 2 АПК, Районен съд- гр. Сливница,

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Н.Й.М., ЕГН **********, с адрес ***, срещу отказ на кмета на Община Б., обективиран в писмо изх. № ТС-2242- (1)/11.10.2017 г., за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, респ. скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ .

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 4 АПК Н.Й.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Община Б.сторените по делото разноски в общ размер на 650,00 (шестстотин и петдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба пред Административен съд – София област по реда на АПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: