Решение по дело №214/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 352
Дата: 8 април 2024 г.
Съдия: Златина Иванова Кавърджикова
Дело: 20243100500214
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 352
гр. Варна, 07.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Константин Д. Иванов

мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря М.на Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20243100500214 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба № 96893/22.12.2023г. от
В. П. Д. ЕГН ********** от гр. В., обл. М., ул. „Р.“, № 21, против решение №
3945/04.12.2023г. по гр.д. № 1815/2023г. на ВРС, в частта, в която е отхвърлен предявения
от него срещу И. С. Д., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“В.“ №12, вх.2, ет.3,ап.32 иск
с правно основание чл.59, т.9 СК за изменение на Решение №18/18.03.2022г., постановено
по гр.д. №31/2022г. по описа на Районен съд гр.Б. в частта относно упражняването на
родителските права по отношение на децата В. В. Д. ЕГН **********, А. В. Д. ЕГН
********** и М. В. Д., ЕГН **********, които са предоставени на майката И. С. Д. и в
частта в която е изменено Решение №18/18.03.2022г., постановено по гр.д. №31/2022г. по
описа на Районен съд гр.Б., в частта относно режима му на личен контакт с децата В. В. Д.
ЕГН **********А. В. Д., ЕГН: ********** и М. В. Д., ЕГН:**********, както следва :
бащата има право да вижда и взема децата при себе си всяка първа седмица от месеца от
17:30 ч. в петък или след приключване на учебните занятия за всяко дете до 20:00 ч. в
неделния ден, като бащата има право да взема децата от училище или дома на майката и да
провежда личния си контакт с тях извън гр.Варна и следва да връща децата в дома на
майката; всяка трета седмица от месеца от 17:30 ч. в петък или след приключване на
учебните занятия за всяко дете до 20:00 ч. в неделния ден, като бащата има право да взема
децата от училище или от дома на майката и да провежда личния си контакт само на
1
територията на гр.Варна и следва да връща децата в дома на майката; един месец през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск като бащата взема и връща децата
от и в дома на майката.
Счита, че решението в обжалваните части е неправилно и незаконосъобразно.
По иска, предявен от него не е постъпил писмен отговор от страна на ответницата.
Искът му не е оспорен по никакъв начин от нея. Въпреки това, съдът не го е уважил, но
уважи нейния иск за изменение на режима му на лични отношения с децата.
Иска да бъде отменено обжалваното решение в посочените части, като му бъдат
предоставени родителските права по отношение на трите деца В., А. и М.. Ако съдът намери
исковата му претенция за неоснователна, моли да му бъде определен по-целесъобразен
режим на лични отношения с тях. Иска да може да вижда и взема децата си както всеки
първи петък от месеца от 17.30ч. от дома на майката или след приключване на учебните
занятия за всяко едно от децата до 20.00ч. в неделя, така и всяка трета събота и неделя, без
да бъде ограничаван в мястото, където ще осъществява контакт с децата. Освен един месец
през лятото, когато може да взема децата при себе си във В., иска да ги взема и първата
половина от Коледната ваканция и първата половина от Великденската ваканция. Моли се
И. Д. да бъде задължена да осигурява възможност на децата да се виждат и разговарят с него
поне два пъти седмично по скайп, вайбър, месинджър и др.
Претендира присъждане и на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от И. С. Д. ЕГН
**********, чрез адв. Ант.А., в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Не са
налице сочените отменителни основания. Правните изводи са правилни и следва да бъдат
споделени от въззивния съд.
Моли решението в обжалваните части да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Моли се за присъждане на сторените разноски.
ДСП-Варна не изразява становище по въззивната жалба.
ВОС съобрази следното:
С исковата си молба И. С. Д., чрез адв. Ант. А. е предявила срещу В. П. Д. иск с
правно осн. чл. 59, ал. 9 от СК, за изменение на Решение постановено по гр.д. №31/2021г. по
описа на Районен съд гр.Б. в частта относно определения режим на личен контакт на
ответника с децата В. В. Д., А. В. Д. и М. В. Д. и увеличаване на присъдената в полза на
децата издръжка от 160 лева на 200 лева месечно, считано от датата на предявяване на иска
16.02.2023г.
Излага, че с посоченото решение по гр.д.№31/2021г. по описа на Районен съд гр.Б. е
прекратен брака й с ответника, като родителските права по отношение на децата В., А. и М.
са предоставени на нея, на бащата е определен режим на личен контакт и той е осъден да
заплаща по 160 лева месечно издръжка за всяко едно дете. След развода ищцата останала да
живее с децата в гр.В.. На 31.08.2022г. сключила последващ брак. Съпругът й отишъл да
2
работи във Велинград, а тя останала с децата в гр.В.. На 31.01.2023г. бившият й съпруг
нанесъл побой на настоящия й съпруг и заминали за лечение в гр.Варна, тъй като той не бил
в състояние да пътува сам след побоя. За нея станало невъзможно да остане да живее в гр.В.,
където бил ответника, затова решили да заминат. Сочи, че бащата влияе отрицателно върху
развитието на децата като постоянно ги настройвал срещу нея и настоящия й съпруг.
Разстоянието от Варна до В. е 432 км и е невъзможно децата да пътуват всяка седмица,
както е постановено в решението, чието изменение иска. От постановяване на решението
до момента икономическите условия на живот в страната са се променили и са се увеличили
минимално необходимите разходи за издръжка, включващи храна, облекло, учебни пособия,
лекарства, медицински прегледи и др. През изминалия период от време децата са пораснали
и техните потребности и разноски значително са се увеличили. Отделно от това се е
увеличила и минималната работна заплата за страната. Бащата работи в АТЕ В. и реализира
добри доходи, я тя е безработна.
Иска режимът на личен контакт на бащата с децата да бъде определен в следните
параметри : всяка първа събота и неделя от месеца от 10 ч. на съботния ден до 20 ч. в
неделния ден с преспиване и един месец в годината, който да не съвпада с отпуска й.
Ответникът В. П. Д. е представил писмен отговор на осн. чл. 131 от ГПК, с който е
изразил становището си за неоснователност на предявения иск.
Предявил е искова претенция с правно осн. чл. 59, ал. 9 от СК срещу И. С. Д., като е
било образувано гр.д. № 7237/2023г. на 20-ти състав на ВРС, за изменение на решението по
гр.д. № 31/2021г. на РС-Б.. Поискал е родителските права по отношение на децата В. В. Д.,
А. В. Д. и М. В. Д. да бъдат предоставени за упражняване на него, а майката да бъде
осъдена да им заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева, като съдът й определи
режим на личен контакт с децата.
Навел е твърдения ,че през последните три-четири месеца станало изключително
трудно да контактува децата си по вина на тяхната майка. Тя сключила брак с друг мъж.
Децата постоянно се оплаквали, че той се държи лошо с тях, карал им се постоянно,
наказвал ги за съвсем дребни неща, дори им посягал понякога. Майката изобщо не му се
противопоставяла и не ги защитавала от него, а дори се дезинтересирала от тях, не полагала
необходимите грижи.
Гр.д. № 7237/2023г. на 20-ти състав на ВРС е присъединено към гр.д. № 1815/2023г.
на 25-ти състав на ВРС за съвместно разглеждане и постановяване на общо решение, като
искът по по-късно образуваното дело е разгледан като насрещна искова претенция.
ВОС установи следното от фактическа страна.:
Видно от представените удостоверения за раждане, родители на децата А. В. Д. и М.
В. Д. са страните по делото.
Видно от решение от 18.03.2022г по гр.д. № 31/2022г. по описа на Районен съд –Б.
бракът между В. П. Д. и И. С. Д. е бил прекпатен с развод, като упражняването на
родителските права по отношение на детето В. В. Д. е предоставено на бащата В.П. Д., а по
3
отношение на децата А. В. Д., М. В. Д. и В. В. Д.- на майката И. С. Д.. Определен е бил
режи на личен контакт А. В. Д., М. В. Д. и В. В. Д. с баща им В. П. Д. всяка събота и неделя
от месеца от 10.00ч. в събота до 20.00ч. в неделя, който ще се осъществява в дома на бащата,
както и един месец в годината, който не съвпада с отпуска на майката. Точно същият режим
на лични отоношения е определен на детето В. В. Д. с майката И. С. Д., с тази разлика, че
срещите ще се осъществяват в дома на майката и дълготрайният режим следва да се
изпълнява, когато бащата не е в онпуск. Бащата е осъден да заплаща месечна издръжка за
всяко едно от трите деца А. В. Д., М. В. Д. и В. В. Д. в размер на 160.00лв., а майката на
детето В. В. Д.-месечна издръжка от 250.00лв.
Видно от удостоверение за сключен граждански брак, И. С. Д. е сключила такъв с
И.Д.Д. на 31.08.2022г.
Съгласно удостоверение, изд. от „А.-С.“ООД В. П. Д. е получил БТВ в размер на
8854.03 лева в периода от месец октомври 2022г. до месец август 2023г. , а в периода от
месец ноември 2022г. до месец октомври 2023г.- 10209.28 лева.
Съгласно удостоверение, издадено от „О.Б.Р.В.“ЕООД И. С. Д. е получила БТВ в
размер на 11652.29 лева в периода от месец май 2023г. до месец октомври 2023г., а видно от
удостоверение, издадено от „С.“ЕООД е получила БТВ в размер на 7120.18 лева за периода
от септември 2022г. до януари 2023г.
От изготвения по делото социален доклад от ДСП-Варна се установява, че
семейството на И. С. Д. се е установило в гр.Варна, в апартамент в ж.к. В. бл.12, вх.2, ет.3,
собственост на съпруга й. За децата е осигурено достатъчно жилищно пространство.
Ищцата е била одобрена за кредит за закупуване на по-голямо жилище. Децата са записани
и посещават училище в гр.Варна.
От изготвения по делото социален доклад от ДСП- Б. бащата живее в къща на два
етажа, като той заедно с майка си, жената, с която живее и детето В. В. Д. обитават първия
етаж, на който са разположени шест стаи. При гостуването на трите деца те се разпределят в
двете спални.
Свидетелят Т. В. Т. излага, че е кръстник на И. и И.. Знае, че И. има четири деца, три
от които живеят с нея, а четвъртото с баща си. Семейството живе в гр.Варна откакто станали
последните проблеми и ответникът пребил И.. И. също се грижи за децата и не ги дели.
Децата се чувстват добре тук. Ходят на училище, на градина. Не е чувал или виждал децата
да говорят или да страдат за баща си. Държат се с И. сякаш им е баща. Той ги гушка, целува
ги, подарява им подаръци, обръща им внимание. Той има по-голяма дъщеря, която е на 18г.
Децата се познават с нея и са в добри отношения. Децата живеят с И. и И. в двустаен
апартамент, в който има обособена стая със спалня и играчки. Майката на И. живее в с.Б. в
хубава къща. Те ходят постоянно там. Тя също им гостува и помага с децата. Когато вижда
децата, те са лъчезарни, весели.
Свидетелката П.А.С. излага, че е съсед по къща на родителите на И. С. Д.. След
раздялата на страните малките деца останали при майка си, а голямото дете- при баща си. В.
4
бил грижовен, любвеобвилен и отговорен баща. Той отгледал трите малки деца от два, три
месечната им възраст, защото майката работела и учела, а той бил по майчинство. Грижел
се по цял ден за тях и за възрастната си майка. Не бил виждал децата четири месеца и сега
срещата им е много емоционална. Децата страдали много, когато се разделяли с баща си.
Казали, че от тук нататък почват мъчителни дни. Когато трябвало да ги върне на майката, те
се гушкали в него и искали да са при него. Когато И. и новият й мъж живяли във В. в къщата
на родителите й, много често се случвало той да се кара на децата. Те се страхували от него.
Искали да са с техния баща. Чувала, че той им вика без да вижда, чувало се през стената на
къщата. През месец май разговаряла с децата, че искат да бъдат във В.. Разплакали се, когато
се разделили с баща си. В. работел в спа хотел от 05:00 до 15:00 ч. Сега има жена, с която
живее и тя може да му помага с децата. Тя живее от една година с В.. Децата я познават и й
се радват. Били заедно на море.
По първоинстанционното дело е изслушано заключение по допустаната СПЕ. Вещото
лице е посочило ,че психофизичното развитие на трите деца е в норма за тяхната календарна
възраст. Децата са свързани емоционално и доверително и с двамата родители, като връзката
с майката е по-силна в известна степен , тъй като тя е родителят, с който те живеят
постоянно, силният родител, от който зависят в момента и са свързани плътно с нея. Бащата
също е приет с радост и оживление, с усещането, че им липсва и че имат потребност да
бъдат с него. Имат желание да ги заведе във В. веднага. Всеки от родителите е с
възможности да отглежда децата и да взема самостоятелни решения във връзка с тях, но
фактът, че двамата не са преработили на този етап партньорските си отношения, а те са с
турболентности, им влияят и понижават родителския им капацитет. Децата не са отчуждени
от бащата, но има някои фрази, асоциации и проекции, които насочват за влияние от дома на
майката и новия й съпруг, които леко открехват завесата на отчуждение спрямо бащата/ при
детето В. и по-малко при детето М./, докато при А. е обратното. Тя загатва за недостатъчно
доброжелателно отношение към новия съпруг на майката като на два пъти го отстранява от
семейството. Това за нея е деликатна тема, като детето не иска да разочарова майка си. За
децата в гр. Варна има повече привлекателни обекти, забавления и субекти, които играят
ролята на компенсаторни механизми в адаптацията им и я улесняват. Към новия съпруг на
майката децата проявяват отношение, което се припокрива с това на майката, но има някои
ситуации и техни асоциации-проекции, които разкриват дефицит в комфорта на децата.
С оглед така установената фактическа обстановка, ВОС прави следните изводи.
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 59, ал. 9,
вр. чл. 127 от СК.
В о.с.з. на 11.03.2024г. двамата родители са изложили пред съда постигнатото от тях
споразумение, а именно:
Родителските права по отношение на децата А. В. Д., М. В. Д. и В. В. Д. ще се
упражняват от майката. На бащата се определя режим на лични отношения с тях, като му се
дава възможност да ги вижда и взема при себе си всяка първа седмица от месеца от 17.00ч. в
петък до 20.00ч. в неделя, както и половината от лятната ваканция, като майката се
5
задължава до 01.05. на съответната година да уведоми бащата кога ще ползва отпуска си, а в
случай, че не го уведоми децата ще бъдат при баща си първата половина от лятната
ваканция, а майката останалата част. На четна година децата ще бъдат при бащата през
цялата Коледна ваканция, а при нечетна година-при майката. Цялата пролетна ваканция на
четна година ще бъдат децата при майката, а на нечетна-при бащата. Майката се задължава
да съдейства на децата да провеждат с баща си разговори по „Вайбър“ и „Месинджър“
всяка събота и неделя от 16.00ч. до 21.00ч. Разноските по делото се поемат от В. П. Д..
Настоящият състав намира, че постигнатото между двамата родители споразумение
не противоречи на добрите нрави и охранява добре интереса на децата А. В. Д., М. В. Д. и
В. В. Д..
Първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен иска му за изменение
на решението на РС-Б. за преодставяне на родителските права на него, следва да бъде
потвърдено. Следва в частта относно определения режим да бъде отменено и постановено
друго, с което бъде изменено решението на РС-Б., като бъде възпроизведено постигнатото
между тях споразумение. Решението на ВРС в останалата си част-за издръжката на децата и
дължимата държавна такса е влязло в сила, като необжалвано.
С оглед направеното искане за присъждане на разноски от въззиваемата и уговорката
,че разноските по делото се възлагат в тежест на въззивника, той следва да бъде осъден да
заплати на въззивницата сумата от 1200.00лв., представляваща заплатена от нея адвокатско
възнаграждение, съгласно представения от нея договор за правна защита и съдействие и
списък по чл. 80 от ГПК.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3945/04.12.2023г. по гр.д. № 1815/2023г. на ВРС, в
частта, в която е отхвърлен предявения от В. П. Д. ЕГН ********** от гр. В., обл. М., ул.
„Р.“, № 21, срещу И. С. Д., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“В.“ №12, вх.2, ет.3,ап.32
иск с правно основание чл.59, т.9 СК за изменение на Решение №18/18.03.2022г.,
постановено по гр.д. №31/2022г. по описа на Районен съд гр.Б. в частта относно
упражняването на родителските права по отношение на децата В. В. Д. ЕГН **********, А.
В. Д. ЕГН ********** и М. В. Д., ЕГН **********, като са предоставени на майката И. С.
Д..
ОТМЕНЯ решение № 3945/04.12.2023г. по гр.д. № 1815/2023г. на ВРС, в частта в
която е изменено Решение №18/18.03.2022г., постановено по гр.д. №31/2022г. по описа на
Районен съд гр.Б., в частта относно режима на личен контакт на В. П. Д. ЕГН ********** от
гр. В., обл. М., ул. „Р.“, № 21 с децата В. В. Д. ЕГН **********, А. В. Д., ЕГН: ********** и
М. В. Д., ЕГН:**********, като е постановен следния: бащата има право да вижда и взема
децата при себе си всяка първа седмица от месеца от 17:30 ч. в петък или след приключване
6
на учебните занятия за всяко дете до 20:00 ч. в неделния ден, като бащата има право да взема
децата от училище или дома на майката и да провежда личния си контакт с тях извън
гр.Варна и следва да връща децата в дома на майката; всяка трета седмица от месеца от
17:30 ч. в петък или след приключване на учебните занятия за всяко дете до 20:00 ч. в
неделния ден, като бащата има право да взема децата от училище или от дома на майката и
да провежда личния си контакт само на територията на гр.Варна и следва да връща децата в
дома на майката; един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск
като бащата взема и връща децата от и в дома на майката и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение №18/18.03.2022г., постановено по гр.д. №31/2022г. по описа на
Районен съд гр.Б., в частта относно режима на личен контакт на В. П. Д. ЕГН ********** от
гр. В., обл. М., ул. „Р.“, № 21 с децата В. В. Д. ЕГН **********, А. В. Д., ЕГН: ********** и
М. В. Д., ЕГН:**********, като ОПРЕДЕЛЯ следния: бащата В. П. Д. може да вижда и
взема при себе си децата В. В. Д., А. В. Д. и М. В. Д., всяка първа седмица от месеца от
17.00ч. в петък до 20.00ч. в неделя, както и половината от лятната ваканция, като майката се
задължава до 01.05. на съответната година да уведоми бащата кога ще ползва отпуска си, а в
случай, че не го уведоми, децата да бъдат при баща си първата половина от лятната
ваканция, а при майка си в останалата част. На четна година децата да бъдат при бащата
през цялата Коледна ваканция, а при нечетна година-при майката. Цялата пролетна ваканция
на четна година децата да бъдат при майката, а на нечетна-при бащата. Всяка събота и
неделя от 16.00ч. до 21.00ч. децата да провеждат с баща си разговори по „Вайбър“ и
„Месинджър“, като майката се задължава да им съдейства за това.
В останалата си част първоинстанционното решение евлязло в сила, като
необжалвано.
ОСЪЖДА В. П. Д. ЕГН ********** от гр. В., обл. М., ул. „Р.“, № 21 да заплати на И.
С. Д., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“В.“ №12, вх.2, ет.3,ап.32 разноски за
въззивната инстанция в размер на 1200.00лв., на осн. ч. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7