Присъда по дело №773/2010 на Районен съд - Асеновград

МОТИВИ

Към нохд № 773/10г. по описа на Районен съд-град Асеновград

 

 

 

Съдът е сезиран от Районна прокуратура - град Асеновград, с обвинителен акт срещу подсъдимите:

 

Н.В.К., ЕГН- **********,***, по народност българин, български гражданин, неженен, неработещ, осъждан, с адрес: град Асеновград, ул.” Книжна фабрика” № 4

 

Н.Х.Д., ЕГН - **********,***, по народност българин, български гражданин, неженен, осъждан, безработен, с адрес: град Асеновград, ул.”С. Джамсъзов” № 66, вх. А, ет.3, ап.18

 

 

С.В.К., ЕГН - **********,***, по народност българин, български гражданин, неженен, осъждан, безработен, с адрес: град Асеновград, кв.”Запад”, ул.”Книжна фабрика” № 4

 

 

Н.Д.П., ЕГН - **********,***, по народност българин, български гражданин, безработен, неженен, с адрес: град Асеновград, ул.” Г. Ковачев” № 3, ет.2, ап.10

 

Обвиненията от фактическа и правна страна:

 

Н.В.К.:

 

В  това, че на 07.05.2010г. в село Леново, област Пловдивска, се е съвкупил с лице от женски пол, не навършило 18-годишна възраст - непълнолетната И.К.С. с ЕГН- **********, като я принудил към това със сила и заплашване, като деянието е извършено от две и повече лица - с подсъдимите С.В.К. и Н.Д.П.

Престъпление по чл. 152 ал.3 т.1 вр.ал.2 т.1 вр.ал.1 т.2 от НК.

 

            В това, че през периода 07.05.2010г. до 09.05.2010г. включително, в град Асеновград, област Пловдивска, в условията на продължавано престъпление, се е съвкупил с лице от женски пол, не навършило 18 – годишна възраст - непълнолетната И.К.С. с ЕГН- **********, като я принудил към това със сила и заплашване.

Престъпление по  чл. 152 ал.2 т.1 вр.ал.1 т.2 вр.чл.26 ал.1 от НК.

 

            В това, че на 07.05.2010г. в местността “Свети Кирик” край град Асеновград, област Пловдивска, се е съвкупил с лице от женски пол, не навършило 18-годишна възраст - непълнолетната М. К.С., ЕГН- **********, като я принудил към това със сила и заплашване.

Престъпление по чл. 152 ал.2 т.1 вр.ал.1 т.2 от НК.

В това, че на 07.05.2010г. в град  Асеновград, област Пловдивска, в условията на продължавано престъпление, е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - с непълнолетната М. К.С., ЕГН- **********, като е употребил сила и заплашване.

Престъпление по чл. 150 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.

 

В това, че през месец март 2010г. в град Асеновград, област Пловдивска, е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14-годишна възраст- непълнолетната И.К.С. с ЕГН- **********, като е употребил сила и заплашване.

Престъпление по чл. 150 ал.1 от НК.

                                                                                        

 

 

           Н.Х.Д.:

 

           В това, че на 07.05.2010г. в град Асеновград, област Пловдивска, при условията на продължавано престъпление, в условията на опасен рецидив, като е извършил престъплението след като е бил осъждан два или повече пъти на “лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, се е съвкупил с лице от женски пол, не навършило 18-годишна възраст - непълнолетната И.К.С., с ЕГН- **-7204434, като я принудил към това със сила и заплашване.

Престъпление по чл. 152 ал.3 т.5 вр.ал.2 т.1 вр. Ал.1 т.2 вр.чл.29 ал.1б”б” вр.чл.26 ал.1 от НК.

 

 

        С.В.К.:

 

           В това, че на 07.05.2010г. в село Леново, област Пловдивска се е съвкупил с лице от женски пол, не навършило 18-годишна възраст - непълнолетната И.К.С. с ЕГН- **********, като я принудил към това със сила и заплашване, като деянието е извършено от две и повече лица- с подсъдимите Н.В.К. и Н.Д.П..

Престъпление по чл. 152 ал.3 т.1 вр.ал.2 т.1 вр.ал.1т.2 от НК.

 

 

      Н.Д.П.:

 

           В това, че на 07.05.2010г. в село Леново, област Пловдивска, се е съвкупил с лице от женски пол, не навършило 18-годишна възраст - непълнолетната И.К.С. с ЕГН - **********, като я принудил към това със сила и заплашване, като деянието е извършено от две и повече лица - с подсъдимите Н.В.К. и  С.В.К..

Престъпление по чл. 152 ал.3 т.1 вр.ал.2 т.1 вр.ал.1 т.2 от НК.

 

 

 

Ред за разглеждане на делото: ОБЩ

 

Конституирани страни: няма

 

 

 

По същество:

 

             РП-Асеновград пледира за признаване на подсъдимите за виновни по предявените им обвинения при фактическа обстановка, изложена в обвинителния акт и поддържана от прокурора в съдебно заседание, която прокурорът намира за безспорно доказана по делото.

От правна страна, се пледира за признаване на подсъдимите за виновни и по предявените им правни квалификации, които прокурорът намира за правилни и доказани, като се  иска по тях да бъдат наложени следните наказания, на всички подсъдими, при изцяло утежняващи отговорността обстоятелства, както следва:

              

                        На подсъдимия Н.В.К. за извършените от него престъпления:

-  по чл.152 ал.3 т.1 вр.ал.2 т.1 вр.ал.1т.2 от НК-“Лишаване от свобода” за срок от 12 /дванадесет години/

-  по чл. 152 ал.2 т.1 вр.ал.1 т.2 вр.чл.26 ал.1 от НК - “Лишаване от свобода” за срок от 8 /осем/ години

-  по чл. 152 ал.2 т.1 вр.ал.1 т.2 от НК -“Лишаване от свобода” за срок от 8/осем/ години

-  по чл. 150 ал.1 от НК-“Лишаване от свобода” за срок от 6/ шест/ години.

 

             На основание чл. 23 ал.1 от НК, се иска да му се определи едно общо най-тежко наказание, а именно- “ЛС” за срок от 12 години.

             На основание чл. 24 от НК, размерът на така определеното общо най-тежко наказание “ЛС” за срок от 12 години, да бъде увеличен с 1/ една/ година.

             На основание чл. 61 т.2 от ЗИНЗС така наложеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален “строг” режим в затвор или затворническо общежитие от “закрит” тип.

            На основание чл. 59 ал.1 вр.ал.1 от НК, да бъде приспаднато от това наказание времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на НПК и с МНО “Задържане под стража”, считано от 17,15 часа на 14.05.2010г.

 

                        По отношение на подсъдимия С.В.К.:

-          по чл. 152 ал.3 т.1 вр.ал.2 т.1 вр.ал.1 т.2 от НК- “Лишаване от свобода” за срок от 11  / единадесет/ години

            На основание  чл. 61 т.2 от ЗИНЗС, същото да бъде изтърпяно при първоначален “строг” режим в затвор или затворническо общежитие от “закрит” тип.

            На основание чл. 59 ал.2 вр.ал.1 от НК, да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на НПК и с мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 17,30 часа на 14.05.2010г.

 

 

           По отношение на подсъдимия Н.Х.Д.:

-          по чл. 152 ал.3 т.5 вр.ал.2 т.1 вр.ал.1 т.2 вр.чл.29 ал.1 б”Б” вр.чл. 26 ал.1 от НК- “Лишаване от свобода” за срок от 12 /дванадесет/ години.

        На основание чл. 62 т.2 от ЗИНЗС, то да бъде изтърпяно при първоначален “строг” режим в затвор или затворническо общежитие от “закрит “ тип.

        На основание чл. 59 ал.2вр.ал.1 от НК, от така наложеното наказание да се приспадне времето, през което този подсъдим е бил задържан по реда на НПК и с мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 11,20 часа на 19.05.2010г. до 24.09.2010г.

   

        По отношение на подсъдимия Н.Д.П.:

 

    - по чл. 152 ал.3 т.1 вр.ал.2 т.1 вр.ал.1 т.2 от НК, наказание “Лишаване от свобода” за срок от 11 / единадесет/ години.

     На основание чл. 61 т.2 от ЗИНЗС, същото да бъде изтърпяно при първоначален “строг” режим в “затвор” или затворническо общежитие от “закрит” тип.

      На основание чл. 59 ал.2 вр.ал.1 от НК, да се приспадне времето, през което този подсъдим е бил задържан по реда на НПК и с мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 17,50 часа на 14.05.2010г.

      На основание чл. 68 ал.1 от НК, да се постанови изцялото и отделното изтърпяване на наложеното му наказание по нохд № 407/2007г. на АРС, а именно- “Лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ месеца при първоначален “строг” режим в затвор или затворническо общежитие от “закрит” тип.

 

      Веществените доказателства - мобилен телефон, марка “Сони Ериксон”, тениска жълта на цвят, да се върнат на И.С., а останалите веществени доказателства да бъдат унищожени като вещи без стойност.

       Пледира се за заплащане от страна на подсъдимите и на направените по делото разноски.

 

 

                                                                                    Адвокат Х.В.- защитник на подс.Н.В.К. пледира за оправдателна присъда.

                                                                                   Намира исканите наказания от представителя на прокуратурата за завишени. Счита обвинителния акт за хаотичен и неспособен да изпълни целите си на такъв. АргуМ. за исканите оправдателни присъди, изложени от адвокат В. са следните:

                                                                                   Тя посочва, че на 13 май 2010г. бащата на пострадалата свидетелят К.С. прави съобщение до РУП-Асеновград , че спрямо дъщеря му е било извършено престъпление, като се сочи, че в това съобщение, същият акцентирал върху отнетия мобилен телефон, като не сочел за извършено спрямо дъщеря му тежко престъпление.С оглед на това счита, че именно невъзможността на свидетелката И.С.  да обясни на баща си къде е телефона й, е бил повода да се депозира жалбата за изнасилване, за да се изкара тя жертва  пред баща си.

                                                                                   Сочи се, че бащата на 13 –ти давал обяснения за това, че дъщеря му била бита, изнасилена, като на 14-ти е било образувано досъдебното производство.В обясненията на бащата, адвокат В. сочи, че той е написал, че тя още на 06 май 2010г. му  е признала, че е изнасилена, като обвинителния акт е за деяние ден по-късно.С оглед на което адвокат В. счита, че показанията на бащата на И.С. не бива да се считат за достоверни.

                                                                                   Сочи се, че той като баща изобщо не знаел къде е дъщеря му и какво прави. Изтъква се, че и двамата й родители сочели, че на Гергьовден тя била у Г., сестрата на М., като акцентира върху това, че тези родители изобщо не са се трогнали от това, че дъщеря им не се прибира. Сочи че, тя вместо у Г. се е намирала у Д. Л., където е употребила алкохол и е участвала в “оргия”. Изтъква се и обстоятелството, че обясненията на И.С. от 13-ти не са собственоръчно написани, а са написани от извършващият проверката полицай, като по-късно почти под индиго такива се правят и обясненията на М. С..

                                                                                    По отношение на вечерта на Гергьовден, адвокат В. изтъква, че причината, И.С. да отиде до магазина е това, че алкохолът не е стигнал.Освен това, срещайки подсъдимите, те я поканили да седне при тях да пие бира и тя го е направила. Нещо повече, сочи се, че когато подсъдимите заявили  на свидетеля Н. Л., че тя ще остане с тях, тя не се е съпротивлявала, поради което и той си тръгнал. Сочи се, че нещо повече, свидетелката И.С. ***, е отишла до къщата, където е купона, за да звъни на М. С., за да й иска пари и да я кани да отиде с тях.Сочи се, че ако М. С. се е страхувала от подсъдимите, е било нормално да се обади на близките си, да съобщи за ставащото, а не да се обажда именно на свидетелката М. С. и то, за й иска пари.

                                                                                   Впоследствие, адвокат В. набляга на ситуацията с полицаите, спрели автомобила на К., за пътна проверка, където изтъква, че И.С. сама е заявила на полицаите, че ще се прибере.

                                                                                   Адвокат В. акцентира и върху това, че свидетелката И.С. от дълго време познавала подсъдимите и изобщо е нямала до моМ. проблеми с тях.

                                                                                   Намира посоченият от експертизите наличие на “Стокхолмски синдром”  за  несъстоятелен.   

                                                                                   По отношение на случващото се в баните в село Леново, адвокат В. изтъква, че свидетелката И.С. лъже в първия си разпит, когато заявява, че никога преди това не е ходила там.    Намира вялото й съпротивление и поведение за неадекватно на описаната за случила се там от прокурора ситуация, като набляга, че свидетелката не е направила  никакъв опит да се съпротивлява.Още повече, че тя още в колата е била предупредена, че ще се отиде там да се хапне, пийне и секс, с което тя е свикнала и с което, според адвокат В., тя е била напълно наясно, още когато са спрели полицаите автомобила за проверка.

                                                                                   В Леново, адвокат В. не отрича, че подзащитният й е имал сексуален контакт със свидетелката И.С., но отрича той да е осъществен чрез заплаха и насилие и намира, че в тази насока няма доказателства за това.Според адвокат В., И.С. не е направила нищо, за да покаже на подсъдимите, че не желае да се съвкуплява с тях.

                                                                                   Адвокат В. изразява недоумение и от това, че след като се връщат в Асеновград, свидетелката И.С. отишла в подсъдимия  Н.К., където адвокат В. сочи,че е отворила майка му, тъй като той е нямал ключ.

                                                                                   Адвокат Х.В.  набляга и върху това, че свидетелката И.С., виждайки жена в лицето на майката на подсъдимия, изобщо не е споделила за случилото се, дори и не е направила опит да потърси помощ.Още повече, че тя е закусила най-спокойно с подсъдимия Н.К. и впоследствие - дори отишла в дома на другия подсъдим - Н.Д..Това, сочи адвокат В. е станало пеш, където тя, ако е искала, е имала множество възможности да се отскубне.Там, свидетелката И.С., според адвокат В., на няколко пъти е слизала, за да купи бира и цигари и всеки път е взимала ключовете със себе си, като никой от подсъдимите не я е придружавал, което също е предоставена й възможност за бягство, която те не използвала нито един път. Впоследствие, стоейки с подсъдимия Д. пред блока, свидетелката И.С., сочи адвокат В., не си е тръгнала, а нещо  повече – отново е седнала в колата на подсъдимия Д., за се разходи с подсъдимите. 

                                                                                   Според адвокат В., това поведение на пострадалата И.С. поставя под сериозно съмнение комплексните психиатрични и психологични експертизи, тъй като според нея,  само един човек, който не може да осмисли това, което се случва с него, може да има такова поведение.

                                                                                   Адвокат В. изтъква свободния сексуален живот на двете пострадали и това, че чрез него те си набавяли и парични средства, което изобщо не правило впечатление на родителите им. Именно когато след няколко дни не прибиране, свидетелката И.С. нямала обяснение за липсата на  телефона, който баща й е купил, според адвокат В., тя измисля изнасилването, за да оправдае не само дългото си отсъствие от дома, но и липсата на мобилен телефон.

                                                                                   Адвокат В. счита, че сексуалният живот на двете пострадали минава всякакви нормални норми на един средно толерантен към свободния сексуален живот човек, поведение. Нещо повече, бидейки с други, сочени от адвокат В. като “Клиенти” в хотела до КЦМ, пострадалите свидетелки извикали именно подсъдимите да ги прибират, а не някой друг, което сочи, че те не само нямали страх от тях, но им имали и доверие. Според адвокат В. това поведение на двете пострадали, е било напълно наясно на подсъдимите, които затова имали и свободен контакт с тях.

                                                                                   Адвокат В. изтъква, че свидетелката М. С., когато е поискала да си смени показанията си пред дознателя, е получила от него недвусмислено изявление да внимава да не образува прокурора дело срещу нея и да не влезе в затвора. Последвалото образуване срещу нея на досъдебно производство за набедяване от страна на прокурора, адвокат В. намира за доказателство за оказан натиск в хода на едно течащо наказателно производство, срещу свидетелите, участници в него, от страна на прокуратурата.

                                                                                   Изтъква се за упражнен психически натиск върху М. С. в хода на тази предварителна проверка, с цел предотвратяване промяна на показанията й, като в това време, според адвокат В., течала чиста полицейщина и срещу един от свидетелите на защитата - В.К., който е бил проверяван от полицията без да му е дадено надлежно обяснение поради каква причина.

                                                                                   Адвокат В. с оглед горното намира, че вмененото на подзащитния й деяние не е осъществено, поради което моли и за оправдателна присъда.

                                                                                   Намира обвинителния акт за страдащ от пороци - липса на конкретизация кога, къде, часове, като още веднъж изтъква, че ако двете пострадали наистина бяха изнасилени, нямаше впоследствие отново да отиват на пикник с подсъдимите на “Свети Кирик”.

 

                                                                                   Адвокат К.- защитник на подсъдимия Н.Д., също пледира за оправдателна присъда.

                                                                                   Адвокат К. набляга на това, че вписаното обстоятелство в обвинителния акт, цитирано от нея дословно, а именно:” На сутринта Н.Д. позвънил на Н.К. и двамата се разбрали да се видят в дома на обв.Д.. Свидетелката С. заявила на К., че не желае да ходи в дома на обв.Д., но обвиняемият обещал, че малко след това ще я пусне да се прибере в къщи”, намира за опровергано от събраните свидетелски показания в тази насока.

                                                                                   Адвокат К. изтъква, че подсъдимият Н.К. живее в къща, която приземният етаж е заведение с маси отвън, които се стопанисва от родителите на подсъдимите К.. Именно там отишли и седнали подсъдимия Д. и свидетеля А.Б., като ги бил заобикалил и бащата на подсъдимите К. и на терасата се показал подсъдимия Н.К., за да ги уведоми, че с И.С. слизат. В този момент, адвокат К. изтъква, че свидетелката И.С. слязла с мокра фланелка, която била забелязана от бащата на подсъдимите К. и за която тя обяснила, че се били къпали на баните в Леново. Адвокат К. сочи, че подсъдимият Н.К. и свидетелката И.С. отишли пеша до блока на подсъдимия Н.Д..

                                                                                   В дома на подс.Д., адвокат К. намира соченото в обвинителния акт :” Св.С. влязла вътре, а обв.К. й казал “Няма тръгване” и заключил входната врата, като скрил ключа.”, за недоказано от събраните по делото доказателства, дори и опровергано от тях, като изтъква, че дори и самата свидетелка И.С. е посочила, че ключът за външната врата на апартаМ. бил в нея. Сочи се, че именно тази свидетелка е станала и е отключила вратата на приятелката си - пострадалата М. С.. Изтъква се, че с влизането, М. С. седнала в краката на подсъдимия Н.К., като в това време, свидетелката И.С. слязла сама да допълни свършващият на масата алкохол, като в блока имало асансьор, който работел. Относно случващото се нататък, адвокат К. намира изложеното в обв. акт и същите факти - в пледоарията по същество на прокурора, за не подкрепено от събраните по делото доказателства и по-конкретно, от свидетелските показания на свидетеля Б. и свидетеля К.. Нещо повече, адвокат К. сочи, че свидетелката И.С. сама си съблякла мократа фланелка и то пред подсъдимите и излязла  да я проска на терасата, която е открита, съседна с тераси на съседи и въпреки това, тя не е викала за помощ.  Адвокат К. счита, че изобщо не е имало какъвто и да било сексуален контакт между подсъдимия Н.Д.  и свидетелката И.С..

                                                                                   Адвокат К. изтъква, че след като купонът у подсъдимия Д. е свършил, той е казал на И.С. да измие чашите, като в това време, адвокат К. намира за доказано, че подсъдимият Д. стоял на вратата на кухнята, а свидетелят Б. стоял на вратата на хола, след което те решили  да отидат на Асеновата крепост. В изпълнение на това решение, според адвокат К. подс.Д. , взел ключа от подс. К. и слязъл  долу, където имало хора, като  се е качил на колата на подс.Н.К., а свидетелят Б. е бил с неговата си кола, която оставил  на жена си и се качил  в колата на подс.Н.К., където на задна седалка седяла И., след тримата заедно отишли на Асенова крепост.

                                                                                   Адвокат К. изтъква, че това е било почивен ден, било пълно с хора там, което е била добра възможност за И.С., ако е искала, да избяга и да потърси помощ, което тя не е сторила, още повече, че там се сочи да е имало задръстване поради пропадане на пътя. След това, според адвокат К., всички се върнали обратно в Асеновград.

                                                                                   Адвокат К. намира, че фактическата обстановка, описана от прокурора за насилнически и блудствени действия между нея и подсъдимия Д., не се доказва и такива, с оглед изложената за доказана от адвокат К., фактическа обстановка, изобщо е нямало. Дори  сочи, че самата И.С. отричала да е имало блудствени действия, особено сочените от прокурора “свирки”.

                                                                                   По отношение на секса между двамата, адвокат К. изтъква, че позата за неговото осъществяване- подсъдимият Н.Д. по гръб и пострадалата отгоре, позволява първо тя да се отскубне и второ, да забележи анатомичните особености на половия му орган, които са изтъкнати от изготвената по делото СМЕ на същия, от която се установява наличие в “дясна  ингвинална/слабинна/ област на татуиравка с размери 8/10 см., направена преди 4 години с трайни лезени и в лява ингвинална  /слабинна/ област, наличие на цикатрикс от прекарана оперативна интервенция преди 21 години, като в основата на половия член по горната стена на същия са налични три кондилова-брадавични образувания с големина на грахово зърно, които са трайни и видими с просто око.  

                                                                                   Адвокат К. сочи, че ако е имало полов контакт между подсъдимия Н.Д. и свидетелката И.С., е нямало начин тя не опише тези белези на половия му орган, което в съдебно заседание тя не прави.

                                                                                    Сочи се, че комплексните СПЕ-зи  не са правилни, с оглед установения от тях “стокхолмски синдром” на двете пострадали, тъй като адвокат К. счита, че не може дъщеря на полицай да се страхува да се оплаче, ако е имала основание да го направи.

                                                                                   Според адвокат К., причината свидетелката  И.С. да съобщи за изнасилване, е именно липсата на телефона й и страха от баща й, който й го е купил, че не може да даде достоверно обяснение за неговата липса.

                                                                                   Адвокат К. изтъква, че нищо не е пречело на пострадалата И.С., когато са били у подс.Д. и е излизала да купува бира, просто да си тръгне или да потърси помощ, но тя дори е направила и нещо повече - отишла след това на Асенова крепост, с подсъдимите.

                                                                                   Адвокат К. също споделя становището на адвокат В., че е бил оказан натиск от страна на полицията и прокуратурата относно показанията на М. С. в хода на настоящето производство.

                                                                                   Намира, че обвинението не е доказало по един несъмнен начин употребата на сила и заплашване, които са необходим елемент от престъпния състав на престъплението, за което е предявено обвинение на подс.Н.Д..

                                                                                   Адвокат К. изтъква, че насилието е физическо действие върху личността на едно лице и то може, според цитирана практика на ВКС, да е налице “само когато върху пострадалата се упражняват преки, насилствени действия, но и когато е поставена при такива условия и такава обстановка, че като не  вижда друг изход, се съгласява на съвкупление, въпреки вътрешното си несъгласие.”

                                                                                   Адвокат К. намира, че след като свидетелката И.С. три пъти е слизала до магазина, е имала изход да не бъде извършен полов акт с нея, поради което и намира, че не е била поставена в безизходна ситуация.

                                                                                   Адвокат К. изтъква, че И.С. в първоначалните си показания не изтъква спрямо нея да е било упражнявано насилие, нито пък заплаха, като същите, съпоставени с всички други доказателства, адвокат К. намира за опровергани, поради което и счита, че те не могат да бъдат приети като достоверни гласни доказателства.

                                                                                   По отношение на това, че осъжданията на подс.Н.Д. се третират от прокурора като утежняващи отговорността обстоятелства, намира, че това е неправилно, тъй като тези осъждания са включени в правната квалификация на предявеното му обвинение в условията на “опасен рецидив”, поради което и не могат да бъдат разглеждани като утежняващи отговорността такива.

                                                                                   Сочи, че характеристиките на подсъдимите са цветущи в сравнение с тези на двете момичета.

                                                                                   С оглед на което и намира обвинението за недоказано и пледира за оправдателна присъда.

 

                                                                                   Адвокат Б. – като защитник на подсъдимите  С.В.К. и Н.Д.П. намира, че съдебният състав е пристранен с оглед на големия медиен интерес към това дело и наличието на съдебни заседатели от града, както и с оглед на сочени от адвокат Б. нарушения от страна на магистрати от прокуратурата в Асеновград и съда, във връзка с воденото досъдебно производство по делото.

                                                                                   Адвокат Б. изтъква, че са налице съществени процесуални нарушения при извършване на разпитите пред съдия на двете пострадали, тъй като делото е било образувано тенденциозно срещу НИ, за да се възпрепятства участието на защитници при тези разпити и е бил не допуснат от провеждащия разпита на свид. И.С. - съдия Иван Ш., в разрез  с изискванията за провеждането на такива разпити, съобразно НПК.

                                                                                   Сочи, че именно съдия Ш. е присъствал и е давал съвети при провеждане на разпити на свидетели по делото пред дознателя, което намира за доказано от показанията на свидетели по делото.

                                                                                   Сочи, че намесването на името на бившия председател на АРС-съдия Д.Луков при образуване на делото също опорочава целия процес, воден от настоящия състав, който е отказал искането за отвода му.

                                                                                      Адвокат Б. изтъква още, че при обвинения за изнасилване и блудство, практиката на ВКС сочи, че е налице поглъщане на второто от първото, което не е сторено с обвинителния акт от страна на прокурора. Ето защо намира, че по всички обвинения за престъпления по чл.150 от НК, следва съдът да прочете оправдателна присъда.

                                                                                   По отношение на обвинението за така нареченото “групово изнасилване” изтъква, че е необходимо за съучастието, групата предварително да вземе решение за осъществяване на полови контакти и да се намерят обективни и субективни обстоятелства, свързани с начина на осъществяване на половото сношение, което да ангажира отговорността на групата. Набляга на обстоятелството, че в село Леново е имало още един човек - свидетеля К., който не е включен като извършител в предявеното от прокурора обвинение.

                                                                                   Относно случилото се на баните в село Леново, адвокат Б. счита, че не се касае нито за групово изнасилване, нито за каквато и да било съучастие, а дори и относно индивидуалните действия в кабинките, не може да се говори изобщо дори и за изнасилване.

                                                                                   Първото е така, тъй като, според него, всеки от съвкупилите се въпросната нощ с И.С., е влизал сам и поотделно в кабинката, като неговите действия не са били виждани и възприети от останалите лица, намиращи се отвън.

                                                                                   Адвокат Б. сочи, че обвинителния акт не съдържа изискуемите описания на сочените насилствени полови актове и соченото от прокурора относно тях, е съвсем оскъдно.Адвокат Б. излага обстоятелството, че отвън музиката е била пусната силно, което според него, също е възпрепятствало да се чуят отвътре от кабинките охкания, пъшкания, или други звуци, за да се приеме, че намиращите се отвън, са били наясно със случващото се вътре.С оглед на което и намира, за несъставомерен квалифициращия признак “групово изнасилване”.

                                                                                   По отношение на състава на изнасилването, адвокат Б. намира, че същото не е доказано и от събраните по делото доказателства, е налице несъставомерност на това престъпление.

                                                                                   Също като адвокат В. и К. сочи, че е налице оказан натиск от страна на полицейските и прокурорските органи върху пострадалите свидетелки, с от почването на предварителна проверка в хода на настоящия процес срещу М. С., която се води и от прокурора по това дело. Намира тези действия за недопустими.

                                                                                   Намира показанията на свидетелката М. С. за дадени при грубо нарушение на наказателния процес, както и върху тях, според адвокат Б., не може да се изгради обвинителна теза, тъй като те са грубо противоречиви. Това изтъква и за показанията на свидетеля К. относно ДП и в съдебната фаза.

                                                                                    Адвокат Б. намира сексуалния живот и поведението на двете пострадали за прекрачващи всякакви норми на поведение, като изтъква, че макар практиката на съдилищата да е такава, че дори и проститутка може да бъде жертва на изнасилване, ако не се съгласи на полов акт, то същата като остаряла, не бива да се прилага . Той счита, че поведението на пострадалите е мотивирало подсъдимите към свободни сексуални контакти с тях, като сочените обстоятелства от прокурора за побой с кабел, не са конкретизирани и нямат връзка с последващите събития.

                                                                                   По отношение на СМЕ-зи на пострадалите счита, че същите установяват, че по тях почти няма увреждания, а констатираните такива на И.С., могат да се получат при осъществяване на полов акт в посочените условия в кабинките на баните в Леново и когато той е доброволен.

                                                                                   С оглед на което пледира за оправдаване на подсъдимите, а алтернативно, за налагане на наказания, не при утежняващи отговорността им обстоятелства.

                                                                                        

 

                                                                                         Адвокат Е.В. – защитник на подсъдимия  Н.Д.П., пледира за оправдателна присъда за подзащитния си.

                                                                                         Разграничава се от изявленията на адвокат Б. доколкото и същият се явява защитник и на подсъдимия Н.П., представляван и от адвокат В., по отношение на интерпретирането на съдебната практика, касаеща престъплението “изнасилване”.

                                                                                          Счита, че за изнасилване може да се счита единствено принудителното съвкупление.

                                                                                         Намира, че ако съдът приеме за доказана фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, то би следвало да признае подсъдимия Н.П. за невинен по предявеното му обвинение.

                                                                                         Намира от почнатото съдебно производство за мъртвородено, поради опущение от страна на съда да го прекрати и върне делото  на прокуратурата, за изправяне на процесуалните пропуски в обвинителния акт и по- конкретно, липсата на описание на деянието, вменено като престъпление по отношение на подсъдимия Н.П..

                                                                                         Счита, че  между обстоятелствената част на обвинителния акт досежно неговия подзащитен и обвинителния диспозитив, е налице сериозно противоречие, поради това, че обстоятелствената част не съдържа изискуемите и описани в диспозитива действия, което нарушение намира за толкова съществено, че не може да бъде санирано по друг начин, освен с оправдателна присъда.

                                                                                         Счита, че съдът няма право, така, както това се случва в практиката на някои съдилища, да приема нови фактически положения, различни от описаните в обвинителния акт, тъй като съдът не е орган по обвинението, а само арбитър, който следва да прецени дали обвинението така, както то е предявено с обвинителния акт, е доказано, или не. Счита, че съдът няма право да напуска фактическите рамки на обвинението и да приема нови фактически положения, дори и те да се разкрият едва в съдебното заседание.

                                                                                         Сочи, че в обстоятелствената част на обвинителния акт, касателно подсъдимия Н.П., няма нито думичка за насилие, принуда, заплаха. Счита, че същият няма и не е посочено в обвинителния акт, да е имал информацията относно това, което се случва във въпросната кабина на банята в село Леново.  Счита, че прокурорът в обвинителния акт, е описал негови, индивидуални действия на съвкупление, без участие, или описание на неговото знание, какво се е случило преди това, а описаните негови действия, във връзка с този сексуален акт, а именно, посочените от прокурора думи: ”не се притеснявай, аз съм последен”, не осъществяват състава на заплахата, за която се говори в диспозитива на обвинението, поради което и намира, че липсва каквото и да е фактологично описание на заплашването. Намира, че няма нито дума и за насилнически действия във връзка с описания от прокурора полов акт.С оглед на което счита, че няма фактически състав не само на квалифицирания признак по обвинението- изнасилване, извършено от две или повече лица, но липсва изобщо фактически състав по основания състав на престъплението “изнасилване”.

                                                                                                Освен това, намира свидетелката И.С., с оглед на нейния сексуален живот и поведението при пътната проверка преди отиването в село Леново, за заинтересован свидетел, чиито показания, не издържат обективната проверка при тяхната съпоставка с другите гласни доказателствени средства. Освен това намира, че тя е имала отличната възможност да се остави на полицаите да я приберат до тях, без да се въвлича в неприятни ситуации, от която възможност, тя не се е възползвала, дори напротив, отишла е да ходатайства пред полицаите за подсъдимите, което изобщо опровергава нейните твърдения за упражнено спрямо нея изнасилване и страх от неговите извършители.

                                                                                         На следващо място, адвокат В. застъпва въпроса с изгледания в съдебно заседание запис на флашката, който представлява един раздел в показанията на тази свидетелка относно тези факти и характеризира същите като такива, с коренни различия в тях в периода отпреди неговото гледане и след това, което намира за доказващо, че на този свидетел, съдът не може да има доверие и относно показанията й за останалата част от събитията. Набляга, че тази свидетелка с оглед на сексуалната й разпуснатост, има мотивация да лъже, за да се представи като жертва, за да изчисти иначе лошия си имидж.

                                                                                         С оглед на което намира, че следва съдът да оправдае подсъдимия Н.П. по предявеното му обвинение.

                                                                                        

                                                                                        

                                                                                         Д.П.- баща и защитник на подсъдимия Н.П., също пледира за оправдателна присъда относно подсъдимия Н.П..

                                                                                         Изтъква, че разговарял със съдия Ш. след разпита на пострадалата  и същият му заявил, че не може само на думи на пострадалата да вкарват сина му в затвора, поради което намира, че съдът следва да се запознае с всички доказателства и да постанови справедлива присъда.

                                                                                        

                                                                                        

                                                                                         От фактическа страна, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намери за установено следното:

 

      

         Подсъдимите са осъждани както следва:

 

         Н.В.К.: /лист 241 том 2, ДП/

 

1.      По нохд № 160/2006г.на Районен съд - Асеновград, със съдебен акт, влязъл в сила на 15.06.2006г. за престъпление по чл. 194 ал.1 от НК, е осъден на “пробация” с двете задължителни пробационни мерки за срок от  1 година и 6 месеца, както и на “безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 320 часа за срок от една година.

2.      По нохд № 208/2008г. на Районен съд- Асеновград, със съдебен акт, влязъл в сила на 25.09.2008г. за престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК,  е осъден на “пробация” с двете задължителни пробационни мерки, всяка за срок от по1 /една/ година и на “безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер от по 320 часа годишно, за срок от две години.

         3.   По нохд № 447/2009г. на Районен съд - Асеновград, със съдебен акт, влязъл в сила на  29.10.2009г., е осъден за престъпление по чл.195 ал.1 т.3,4,5 и 7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.28 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, на “ЛС” в размер на 6/шест/ месеца, чието изпълнение, е постановено да бъде изтърпяно при първоначален “общ” режим в затвор или затворническо общежитие от “открит “ тип. Приспаднато е, на основание чл. 59 ал.2 вр.ал.1 от НК времето, през което същият е бил задържан.

               Наказанието е изтърпяно на 03.12.2009г.

 

       

         Н.Х.Д.: / лист 250, том 2, ДП/

 

1.      По нохд № 677/2006г. по описа на Районен съд - Асеновград, със съдебен акт, влязъл в сила на 30.03.2007г., за престъпление по чл. 195 ал.1т.4 и т.7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК, на “ЛС” за срок от 5/ пет/ месеца, при първоначален “общ” режим.

2.      По нохд № 1800/2008г. по описа на Районен съд- град Пловдив, със съдебен акт, влязъл в сила на 02.12.2008г. за престъпление по чл.216 ал.1 от НК, на “пробация” с двете задължителни пробационни мерки за срок от по 10 /десет/ месеца.

       За престъпление по чл. 325 ал.2 вр.ал.1 от НК- осъден на  “пробация” с двете задължителни пробационни мерки за срок от по 10 /десет/ месеца.

       На основание чл.23 ал.1 от НК, е определено общо най-тежко наказание, а именно “пробация” с двете задължителни пробационни мерки за срок от по 10 /десет/ месеца.

 

3.      По нохд № 447/2009г. на Районен съд - Асеновград, със съдебен акт, влязъл в сила на 29.10.2009г., за престъпление по чл. 195 ал.1 т.3,4,5 и 7 вр.чл. 194 ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК, е осъден на “ЛС” за срок от 6/шест/ месеца, при първоначален “строг” режим в затвор или затворническо общежитие от “закрит” тип.

      Приспаднато е времето, през което е бил задържан.

      Наказанието е било изтърпяно на 03.12.2009г.

 

4.      По нохд № 79/2000г. на РС- Първомай, със съдебен акт, влязъл в законна сила на 14.06.2000г. за престъпление по чл. 197 т.3 вр.чл.195 ал.1т.4 и т.5, е осъден на “Глоба” в размер на 500 / петстотин/ лева.

 

5.      По нохд № 53/2000г. на РС-Първомай, в сила от  31.05.2000г. е осъден за престъпление по чл. 195 ал.1 от НК, на 6/шест/ месеца “ЛС” при първоначален общ режим, като на основание чл.68 ал.1 от НК е било постановено и отделното изтърпяване на наказанието по нохд № 110/99г. на РС-Първомай, в размер на 1 година ЛС, за което е бил освободен условно предрочно на 28.06.2001г.

 

6.      По нохд № 102/ 1999г. на Районен съд- Първомай, със съдебен акт, влязъл в законна сила на 10.12.1999г., е осъден за престъпление по чл.170 ал.2 пр.1 на “ЛС” за срок от 1/една/ година.

     За престъпление по чл. 129 от НК- осъден на “ЛС” за срок от 6/шест/ месеца.

      На основание чл.23 ал.1 от НК, е определено  едно общо най-тежко наказание между така наложените, а именно “ЛС” за срок от 1 / една/ година, като на основание чл. 66 ал.1 от НК, изпълнението му е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години.

 

       От справка от МП, ГД”Изпълнение на наказанията” /лист 87, том 1, СП/ се установява, че подсъдимият Н.Д. е изтърпял наложените му наказания, както следва:

                                                                                 По нохд № 102/99г. на РС-Първомай - 9 м “ЛС”, е изтърпяно на 12.03.2001г. и от същата дата е търпял наказание по присъда по нохд № 53/00г. на РС-Асеновград от 6 месеца ЛС. Освободен е на 28.06.2001г. на основание чл. 70 от НК.

                                                                                 Постъпил в затвора-Пловдив на 11.07.2007г. с присъда по нохд № 677/06г. на АРС от 5 м. “ЛС” и е освободен на 10.12.2007г. по изтърпяване.

 

                                                                                 Постъпил в затвора – Пловдив на 21.08.2009г. с начало на изпълнението 03.06.2009г. по присъда по нохд № 447/09г. по описа на АРС от 6 м. “ЛС” и освободен на 03.12.2009г. по изтърпяване.

 

 

          

           С.В.К.: /лист 244, том 2, ДП/

 

         1. По нохд № 450/2009г. на Районен съд- Асеновград, със съдебен акт, влязъл в сила на 19.01.2010г. за престъпление по чл. 216 ал.1 от НК, е осъден на “пробация” с двете задължителни пробационни мерки, всяка за срок от по 1/една/ година и трета пробационна мярка - “безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 320 часа годишно, за срок от две поредни години.

 

 

 

          Н.Д.П.:  /лист 248, том 2, ДП/

 

         1.По нохд № 407/2007г. на Районен съд- Асеновград, със съдебен акт, влязъл в законна сила на 27.09.2007г. за престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 от НК, на “ЛС” за срок от 4 /четири/ месеца, чието изпълнение е било отложено, на основание чл. 66 ал.1 от НК, с изпитателен срок от 3 /три/ години.

                                                                                        

 

        

 

 

                                                                                         Подсъдимият Н.В.К. е безработен, криминално проявен и дружи с такива лица.Употребява алкохол, в следствие на което става агресивен. Има данни, че употребява наркотични вещества. Не се ползва с добро име в квартала си. Многократно е бил обект на проверки от страна на полицията, нарушава обществения ред.

 

                                                                                         Подсъдимият Н.Х.Д. не е завършил средно образование, с криминалистични регистрации е. Дружи с криминално проявени лица. Не злоупотребява с алкохол.

 

                                                                                         Подсъдимият С.В.К. е криминално проявен и дружи с криминално проявени лица. Употребява алкохол, в следствие на което става агресивен. Има данни, че употребява и наркотични вещества. Не се ползва с добро име в квартала. Многократно е бил обект на проверки от страна на полицията. Нарушава обществения ред.

 

                                                                                         Подсъдимият Н.Д.П. е криминално проявен, дружи с криминално проявени лица. Не се ползва с добро име сред обществото и познатите си. Не работи на постоянна работа. Злоупотребява с алкохол.

 

                                                                                         М. К.С. е родена на ***г***. Родителите й са разведени, като след развода, свидетелката М. С. живее при майка й, която работи като шивачка. Същата към 2009/2010г. е учила в СОУ” Свети Свети К. и Методий”, като през учебната 2010/2011г. е ученичка в 10/десети/ клас.През учебната 2009г./2010г., когато тя е била ученичка в  9 “б” клас, профил “Технологичен - Стопански мениджмънт”, за първия учебен срок, тя е допуснала 241 извинени и 17 и 2/3 не извинени отсъствия, като за цялата учебна година, извинените й отсъствия са 629, а не извинените са 49 2/3. Във връзка с тези отсъствия, са били провеждани разговори от страна на училищното ръководство с майката и бащата на свидетелката. Наложено й е било наказание “Забележка”. Провеждани са били разговори със свидетелката от Директора на училището и от педагогическия съвет, при които тя обещавала, че ще преустанови тези си отсъствия, но това не е станало. Същата е завършила 9 клас с успех 3, 41 без поправителни изпити и за 10 клас е била преместена в училище “Цар Иван Асен II” .

/ лист 305, том 1, СП/. С нея е било работено от ДПС за бягство от дома, но не е заведена там на учет.

                                                                                         Свидетелката М. С. живеела при майка си, която имала по-млад приятел, а баща й живеел отделно, като родителите към 2010г. били разведени. Макар да поддържала контакти и с двамата си родители, те били от формално естество, като се наблюдава пълна незаинтересованост от страна на родителите й относно начина й на живот и успеха й в училище. Тя често не се прибирала в дома си, спяла на други места, което не водело до упражняване на родителски контрол. Родителите й се ограничавали да задоволяват само материалните й нужди, като между нея и тях липсвала изградена емоционална връзка. Това дало отражение както върху начина на живот  на подрастващата, така и върху нейната психика и психологичното й развитие. Начинът й на живот се характеризира с безразборни сексуални контакти с различни лица от насрещния пол, често пъти и съпроводени със заплащане, или възнаграждаване на сексуалните услуги.

                                                                                         Свидетелката М. С. от една година веднъж седмично употребявала марихуана, като преди това е пробвала и други наркотици - амфетамини, но не й харесало, поради което преустановила тяхното ползване. Употребявала обаче алкохол, концентрат и бира, в количество от около 500-600 грама, при което ставала весела и й падали задръжките. Имало е случаи да не помни какво се е случвало, след употреба на алкохол. Сексуалният й живот е с различни партньори, понякога и с няколко едновременно, или пред други лица. Времето си прекарвала в повечето случаи в компании по барчета, като посещавала и хотели с различни лица, с цел купони и секс.

                                                                                         Същата е била интимна приятелка с подсъдимия С. К., като преди време, преустановила тази си връзка.

 

                                                                                         Свидетелката И.К.С. е родена на ***г***. Баща й работи като полицай, а майка й е работничка. Тя е завършила основното си образование в СОУ” Свети Свети К. и Методий”-Асеновград, като през учебната 2009/2010г. е била ученичка в ПГ по ХВТ” Свети Д. ***, в  9 клас и е завършила годината с успех среден 3,38, като е допуснала 8 /осем/ не извинени отсъствия./ лист 304, том 1, СП/.

                                                                                         Свидетелката И.С., макар че произхожда от пълноценно  семейство и с баща полицай, също водела свободен живот като тинейджър, в който родителския контрол и заинтересованост от страна на родителите към детето им, силно отсъствал. Тя също водела безразборен сексуален живот с различни партньори от насрещния пол, като понякога това било свързвано и използвано от нея като начин за изкалване на пари, които тя използвала за задоволяване на ежедневните си разходи.Времето прекарвала със свидетелката М. С. безцелно, най-вече по барчета.

                                                                                         Тя не употребява наркотици, като пиела алкохол - бира и концентрат. При употреба на алкохол ставала весела и й падали задръжките. Нямала е състояние на пълна амнезия в резултат на употребата на алкохол.

Сексуалният й живот също е много интензивен, характеризира се с множественост на сексуалните връзки и честа смяна на сексуалните партньори, включително и с практикуване на секс пред трети, или в присъствието на трети лица.Като цяло с родителите си имала нормални отношения, като повече емоционална връзка имало изградена между нея и майка й.Ползвала мобилен телефон “Сони Ериксон”, закупен от баща й, който, когато нямала пари, залагала на различни лица и впоследствие си го откупувала.

                                                                                         Свидетелките М. С. и И.С. за периода началото на 2010г.- май месец 2010г. включително, били много близки приятелки. Имали изградено доверие помежду си, споделяли идентичен начин на живот. И двете били слаби ученички, с чести неизвинени отсъствия от училище и нисък успех. Не проявявали интерес към учебните занятия, имали сходен сексуален живот.

 

                                                                                         Четиримата подсъдими били в приятелски отношения помежду си. Постоянно излизали заедно, ходели по купони, движели се в една компания, знаели си привичките и характерите, прекарвали голяма част от времето си заедно. Подсъдимите Н.В.К. и подс.С.В.К. са братя. Живели заедно с майка си и баща си, като майка им работела  в Пловдив, а баща им държал барче под блока им.

                                                                                         Подсъдимият Н.Х.Д. живеел на семейни начала със свидетелката В.М.А. ***, заедно и със своята майка.

                                                                                         Подсъдимият Н.Д.П. ***.

                                                                                               

                                                                                         Четиримата подсъдими се познавали с двете пострадали от около 2009г. и знаели, че са ученички, както и знаели за това, че двете са непълнолетни. Тяхната възраст не само била известна на подсъдимите, но тя била и видима, като съответна на възрастта им.

 Първоначално, двете свидетелки нямали проблеми в общуването с подсъдимите.

                                                                                         Свидетелката М. С. била в близки интимни отношения с подсъдимия С.К., а впоследствие, започнала да се среща сексуално и с брат му- подсъдимия Н.К.. Тя знаела от нейни приятелки, които са имали интимни отношения с подс.Н.К. за неговата агресия, особено след употреба на алкохол. Тези нейни приятелки споделили с нея, че не смеели да подадат жалби срещу него в полицията за сексуални насилнически действия, тъй като се страхували от него и именно те я посъветвали, за да няма проблеми, да има близки интимни отношения с него, като по този начин, той бил и по-безопасен като поведение. Тя това и сторила.                            

                                                                                         Зимата на 2009г. нейна приятелка по прякор “Г.”която живеела в квартал “Запад”, свидетелката М. С., подс. Н.К. -“Г. М.”, подс.Н.П. -“В.” и непознато за свид.С. момче, се качили по пътя над “Асенова крепост” на място, известно като “Сърцето”. Тогава, в един момент  “В.т” е дръпнал “Г.” настрани. Впоследствие, известно време след това, свидетелката М. С. се срещнала с “Г.” в Асеновград, която й споделила, че правила секс с “В.”,  като й показала синини от тока на колан, с който й казала, че била бита за това.

                                                                                         Подсъдимите Н. и С. К. имали прякори, като следва “Г. М.” и “М. М.”.

                                                                                         Подсъдимият Н.П. е известен с прякора “В.”, а подсъдимия Н.Д. - с прякора “М.”.

                                                                                        

                                                                                         В началото на 2010г. вечерта, в квартал “Запад” на град Асеновград, двете свидетелки И.С. и М. С. се разхождали, когато до тях спрял лек автомобил “Опел Астра”, ползван тогава от подс.Н.К., който бил управляван от свидетеля Б.Г.. В него били подс. Н.К. и подс.Н.П.. Подсъдимият Н.К. предложил на двете свидетелки да се качат и да се разходят, което те и сторили и така, всички отишли до манастира “Свети Кирик” край град Асеновград.Там свидетелят Б.Г. отклонил автомобила и спрял същия на поляна, на която имало чешма.С негов автомобил там дошъл и М.Р..Свидетелката И. С. е започнала да се заяжда с въпросния М.Р.. След това подсъдимият Н.К. също излязъл от автомобила и извикал свидетелката И.С. навън, като й казал, че иска да говори с нея.Двамата се отдалечили от автомобила, на място, където другите да нямат видимост към тях,  при което подсъдимият Н.К. смъкнал надолу панталоните си и бельото си и останал по полов орган, като заповядал на свидетелката И.С. да му направи “свирка”, което тя отказала да стори. Недоволен от отказа й, подс.Н. К. й заявил, че ако не го направи доброволно, той ще я накара. И на тази заповед свидетелката И.С. отказала да се подчини, при което вбесен, подсъдимият Н.К. вдигнал дрехите си нагоре и я ударил. От това свидетелката И.С. извикала. Подсъдимият Н.К. обаче не се задоволил с това, а  отишъл до колата и взел от него парче от кабел, с което се върнал при свидетелката И.С.  и с него започнал да я бие по горната част на главата и лицето, от които удари тя паднала на земята и започнала да вика свидетелката М. С.. Последната много ясно чула тези викове на свидетелката И.С., видяла и подсъдимият Н.К., който след първия вик на свидетелката И.С., взел парче гумен кабел от автомобила, но не се отзовала на тези викове на свидетелката И.С., тъй като подсъдимият Н.П., сочен от свидетелката М. С. като “В.” я е хванал за ръката и й казал да не слиза от колата.

                                                                                         След това, подсъдимият Н.К., след като приключил с побоя, заявил на свидетелката И.С., че не трябва да казва на никого за случилото се и да държи поведение, все едно, че нищо не се е случило, тъй като ако сподели, или даде вид на бита, това щяло да се повтори. Тя заявила, че няма да споделя на никого и двамата се върнали при автомобила, където другите през това време пиели бира и пушели цигари.

                                                                                         В този ден, свидетелката М. С. не видяла видими белези от рани по тялото и лицето на свидетелката И.С., като последната нито плачела, нито имала вид на бита, след което всички се качили в автомобила и се прибрали в Асеновград, а след това по домовете си.

                                                                                         На следващия ден, двете свидетелки И.С. и М. С. отново се видели, при което вече свидетелката М. С. забелязала синини и белези по врата на свидетелката И.С., по краката и ръцете й, за които свидетелката И.С. й казала, че са от побоя й от “М.та”- подсъдимия Н.К.. Свидетелката И.С. й споделила, че “Г. М.”- подсъдимият Н.К. я карал да лапа палката.

                                                                                         Майката ни свидетелката И. – свидетелката Н.С., също забелязала рани по лицето,гърба, шията на дъщеря си, но на въпросите от къде са тези наранявания, свидетелката И.С. измисляла различни неща и премълчавала истината. Свидетелката Н.С. не повдигнала повече въпроса, въпреки, че като майка останала притеснена от този факт.

                                                                                         Няколко дни след случая, подсъдимият Н.К. се извинил на свидетелката И.С., като й казал, че много съжалява за това, което е направил и й обещал, че това няма да се повтори.

                                                                                         През месец март 2010г.свидетелките И.С. и М. С. отишли в дома на свидетеля В.Ш.. Там бил и подсъдимият Н.К. по прякор “Г. М.”. Четиримата изпили около 1 литър водка, при което свидетелката М. С. се почувствувала пияна и отишла в съседната стая и легнала.Както лежала в стаята, при нея влязъл подсъдимият Н.К., който й казал, че ще я “ебе”.Легнал до нея на леглото и започнал да я обарва по гърдите, по задника, искал да й бърка в гащите, като тя не му позволявала.Подсъдимият Н.К. легнал върху нея и я е затиснал, като за свидетелката М. С. не останало никакво съмнение, че иска да прави секс с нея.После подсъдимият Н.К. свалил дънките й, увил си ги около врата, като свидетелката С. останала по бикини.Тогава свидетелката М. С. му заявила, че иска да отиде до тоалетната, като подсъдимият Н.К. я пуснал. Възползвайки се от ситуацията,  свидетелката М. С. казала на свидетеля В.Ш. какво прави подсъдимият Н.К. с нея.Тогава свидетелят В.Ш. не реагирал. Впоследствие обаче, подсъдимият Н.К. решил, че иска да махне дънките на свидетелката М. С. от врата си, но при направения опит за това, не успял. Ядосан  от това, подсъдимият Н.К. взел ножица и ги отразял.Виждайки това, свидетелката М. С. започнала да се кара на подсъдимия, при което той, афектиран от това, че тя влиза в пререкание с него, хванал блузата й и дърпайки, я скъсал, като свидетелката М. С. останала само по сутиен отпред.

                                                                                         Тъй като свидетелката М. С. се почувствала зле от изпития алкохол, отишла в другата стая да легне. В това време, при нея дошъл и свидетелят В.Ш.. Оставайки насаме със свидетелката И.С., подсъдимият Н.К. бидейки пиян, започнал да кара свидетелката И.С. да му прави свирка. Свидетелката И.С. отказала, като тогава подсъдимият Н.К. заявил, че ако не иска да се повтори случката от “Свети Кирик”, свидетелката трябва да се подчини и да изпълнява каквото й каже.Тогава свидетелката И.С. му казала, че не иска тази случка да се повтаря отново, като тогава подсъдимият Н.К. й заповядал да прави това, което му каже, иначе тази случка щяла да се повтори. Така, свидетелката И.С. решила да се подчини, за да не й се случи нов побой. Възползвайки се от това, подсъдимият Н.К. я придърпал на леглото на което бил, бутнал й главата към половия си член, хванал главата й и я бутнал към половия си орган. Отначало свидетелката И.С. се съпротивлявала, като се е дърпала, но подсъдимият Н.К. й заявил, че ако продължава да се дърпа, ще се потвори случката от “Свети Кирик”. По този начин, държейки клавата на свидетелката И.С. към члена си, подсъдимият Н.К. свършил.След това, свидетелят Ш. се върнал в стаята, където били свидетелката И.С. и подсъдимият Н.К., при което последващото поведение на подсъдимия Н.К. подразнило свидетеля В.Ш., който го изгонил от дома си.

                                                                                         Двете свидетелки И.С. и М. С. останали и пренощували в дома на свидетеля В.Ш., където са ходили и друг път. На сутринта, когато си тръгнали оттам, свидетелката И.С. разказала на свидетелката М. С. за това, че подсъдимият Н.К. я карал да му прави свирки и тя се подчинила, защото преди това я е бил и тя е нямала избор.

                                                                                         Същевременно, около дома на свидетеля В.Ш., с автомобила си Опел Астра”, черен на цвят, там спрял подсъдимият Н.К.. Казал на двете свидетелки да се качат в автомобила, което те и сторили. М. С. изпитвала страх, но изпълнила нареждането на подсъдимия Н.К..Оттам тримата отишли на “Свети Кирик”, където изпили по две големи ракии, като подсъдимият също пил доста ракия.След това, тримата отишли в заведението “Елит”, като вече било тъмно.Слизайки от колата, свидетелката М. С. казала на подсъдимия Н.К. реплика, която видимо го ядосала, при което той дръпнал свидетелката М. С. обратно в колата, а свидетелката И.С. останала отвън.Подсъдимият Н.К. потеглил със свидетелката М. С. в посока към “Свети Кирик”, като спрял на една поляна и наредил на свидетелката М. С. да му направи свирка.Свидетелката М. С. категорично му отказала, при което подсъдимият настоявал и тогава свидетелката се разплакала.Това ядосало още повече подсъдимия Н.К., който я ударил няколко пъти с юмруци в гърдите и гърба. Заплашил я, че ще я удари с палката, имайки предвид парче черен кабел, която той държал в колата си и което преди това свидетелката М. С. вече е виждала. Свидетелката М. С. се уплашила силно, при което изпълнила желанието му за орален секс.Той се изпразнил в устата й, след което й казал да не казва на никого за случилото се, защото в противен случай ще яде много бой.След това двамата се качили в колата и подсъдимият Н.К. оставил свидетелката М. С. до дома й.

                                                                                         Свидетелките М. С. и И.С. споделяли към онзи момент всичко помежду си, както и тези истории, касаещи подсъдимите, които им се случвали както поотделно, така и за  които разбирали от трети момичета.

                                                                                         Един ден, свидетелката И.С., била извикана, докато минавала случайно покрай седящите на една маса  свидетел Б.Г. и подсъдимия Н.К., които седели наблизо и употребявали алкохол, след което тримата отишли в  хотел “М” в град Асеновград, в близост до стадиона на града, където продължили да пият. Там свидетелят Г. осъществил полов контакт със свидетелката И.С., като това е станало в момент, в който подсъдимият Н.К. е излязъл навън за малко.Сексът между двамата е бил напълно доброволен, след което продължили да пият. В това време подсъдимият Н.К. се върнал в хотела и продължил да пие с тях, като по някое време, свидетелят Г. пожелал от свидетелката И.С. да му направи “свирка”, което тя и сторила, като това действие осъществила, загръщайки главата си с бял чаршаф и в наведено надолу положение на същата, към половия орган на свидетеля Б.Г.. В това време, в стаята бил подсъдимият Н.К., който заснел на телефона на свидетеля Б.Г. това, след което дал телефона на свидетеля Г., който също заснел част от сцената, след което свършил, излязъл от стаята, като казал, че отива до магазина, но повече не се върнал и оставил свидетелката И.С. с подсъдимия Н.К., които преспали в хотела и освободили стаята сутринта. Свидетелката И.С.  разбрала много късно за направения запис на френската любов, едва в хода на досъдебното производство. Междувременно, този запис бил показан от свидетеля Б.Г. на свидетелката Х.А. ***, като свидетелят Г. обяснил с подробности кое е момичето, което му прави свирка.

                                                                                         След това, свидетелките М. С. и И.С. били в хотел “Грила” в близост до КЦМ, когато се обадили на свидетеля Б.Г., свидетеля Ш. и подс.Н.К., като им заявили, че са им останали пиене и цигари, да отидат при тях, за да си направят мохабед.Тримата отишли, пили, яли, пушили цигари, след тримата си тръгнали, а свидетелките И.С. и М. С., останали в хотела.

 

                                                                                         На 06.05.2010г.свидетелят Д.И. събирал в дома си, находящ се в близост до бензиностанция “Шел” в Асеновград, хора на купон по случай “Гергьовден”, на който били поканени и свидетелките М. С. и И.С.. Двете свидетелки отишли там около 19,30 часа и заедно с другите присъстващи там лица, консумирали алкохол.Тъй като наличния алкохол свършил, към 23,00 часа, свидетелката И.С. отишла заедно със свидетеля Д.И. до денонощния магазин до бензиностанцията, за да купят. Там до магазина, на пейка стоели подсъдимите Н.К.-“Г. М.”, брат му-С.К.-“М. М.”, подсъдимият Н.П. -“В.” и свидетелят Д. К.. Свидетелят Д.И. влязъл в магазина да напазарува алкохол и цигари, като подсъдимият Н.К. е дръпнал за ръката  свидетелката И.С. да седне да тях. Подсъдимият Н.К. казал на свидетелката И.С. :”Ела да ти кажа нещо.”, при което свидетелката И.С. вече знаела какво искал и затова му отговорила, че бърза. В това време свидетелят Д.И. е влязъл в магазина, като на излизане е видял, че подсъдимият Н.К. е хванал през кръста свидетелката И.С. и я носи към автомобила “Опел Астра”, като я вкарал на задната седалка. Свидетелят Д.И. виждайки това, е отишъл до автомобила и видял, че на задна седалка стои свидетелката И.С. а до нея

 “ Г. М.”- подс.Н.К., като на волана бил и брат му “М. М.”- подс.С.К.. Свидетелят Д.И. казал на подсъдимия Н.К. да пуснат свидетелката, на което той му отговорил, че после ще я пуснат да си ходи. Същевременно не казал на свидетелката И.С. къде ще ходят, нито с каква цел, просто настоял тя да тръгне с тях.Свидетелката И.С. оказала чрез дърпане вяла съпротива на това вкарване  в колата, тъй като я било страх да не яде пак бой. В това време, свидетелят К. бил до магазина, като подсъдимият С.К. -“М. М.”, седнал да  управлява автомобила, който бил паркиран в близост до тото пункта, пред барчето на “Ботьо”, но в насрещното платно и движение. Тъкмо седнал и тръгнал в насрещното срещу и пред него спряла патрулиращата кола на полицаите –свидетелите Б.Т. и Л. Х., с оглед извършване на проверка за констатирано от тях нарушение по “Закона за пътищата”. Те видели, че подсъдимият С.К. е на шофьорското място на автомобил  “Опел Астра”, като вътре забелязали и големия му брат - подсъдимия Н.К., който седял на задната седалка, а от зад отляво стояла свидетелката И.С.. Като видял, че полицаите спират тръгващия автомобил на „М.”, свидетелят Д.И. се успокоил и си тръгнал, като прибирайки се в апартаМ. си,  казал на свидетелката М. С., че И.С. е отишла  с „М.”. В това време, свидетелите Л.Х. и Б.Т. извършвали полицейска проверка, като същата извършил полицейския служител Л.Х.. Той направил забележка на водача на автомобила - подсъдимия С.К. за неправилното движение, като го извикали до тях извън колата. В това време, от автомобила сама слязла и свидетелката И.С., която се приближила до полицаите. Преди да напусне автомобила обаче, свидетелката И.С. била предупредена от подсъдимия Н.К. да внимава какво говори, като същият я хванал за ръката и й казал :” Стой тука, само да си казала нещо, ще те пречукам, ще те пребия, ще ти счупя главата само да си казала нещо на полицаите” . Това станало в моМ., в който тя излизалала от автомобила, след което след нея веднага излязъл и подсъдимия Н.К.. Свидетелката останала настрани, докато проверявали подъсдимия С.К., а след това отишла до полицаите, тъй като те искали да говорят с нея. Това е станало, тъй като те първоначално й разпоредили да се отдръпне настрани, за да извършат проверка на водача на автомобила- подсъдимия С.К., а впоследствие я извикали и я попитали дали има проблеми, тъй като познавали подсъдимите като криминален контингент и за да я попитат дали иска да се прибира. На въпрос на проверяващите дали има нужда от помощ и какво прави след 22 часа навън, тя им отговорила, че няма проблеми и се прибира, като ги уведомила, че баща й е полицай. Те поискали тя да се лигитимира, което сторила,  като посочила имената си и ЕГН-то си, а те извършили съответна проверка в РУП-Асеновград и установили тяхната достоверност. В това време подсъдимият Н.К. е бил до нея при полицаите и потвърдил казаното от нея, след което същите, след като се уверили, че свидетелката е видимо непритеснена, макар и да е в компания на представляващият интерес за полицията подсъдим Н.К., приключили с проверката. Този разговор между полицаите и свидетелката И.С. е бил извършен и в присъствието на намиращият се също в близост до тях подсъдим С.К.. След като приключила проверката, полицаите си тръгнали, а подсъдимите С. и Н. К., ведно със свидетелката И.С., се качили в автомобила и обърнали същия, като в него, тъй като подсъдимият С.К. бил пил, се качил на шофьорското място да кара свидетеля К., а на задна седалка от страни на свидетелката И.С. се качил и подсъдимия Н.П. - “В.”. Свидетелката И.С. нямала пари в себе си, затова звъннала по телефона на свидетелката М. С., за да я помоли да слезе и да й даде от общите, но свидетелката С., тъй като вече била уведомена от свидетеля Д.И. с кого е И., отказала. След това, свидетелката И.С., подсъдимите С. и Н.К., подсъдимия Н.П. и свидетеля Д.К., потеглили.

                                                                                         Същевременно, вече в автомобила,  й казали, че ще я водят на бани в Леново. Тъй като нямали пари за пиене, подсъдимите казали на свидетелката И.С., че трябва да си заложи мобилния телефон “Сони Ериксон” на подсъдимия Н.П. - “В.”, който й дал 30 лева, като преди това тя извадила сим картата си от него.

                                                                                         По пътя, в града, спрели да си купят пиене, водка и цигари с тези пари, които свидетелката И.С. им дала и продължили за Леново. Тогава, в колата подсъдимият Н.К., ясно и пред всички в автомобила заявил на свидетелката И.С., че  : “ Ще ядеш кура като отидем там, щ видии” , което предизвикало у всички  реакция на смях и дори някой от присъстващите потвърдил “Ще ядеш кура, да”. Свидетелката И.С. им се молила доста дълго време да не правят това с нея, но те й отговаряли :”Няма мърдане, ще ядеш кура и това е”.

                                                                                         Пристигнали на баните в село Леново, което е място, отдалечено от къщите и неосветено, с наличие в близост на една улична лампа, която не успявала да освети добре мястото.                                                                Самите бани  представлявали ламаринени отделения като кабини, с  душове и корита с топла вода, помазвани като мъжко и женско отделение. Колата била спряна на около 10 метра от тези кабини. Подсъдимите и свидетелят К. изкарали от колата водката и известно време пили на задния й капак,, пуснали и музика от автомобила. Свидетелката И.С. не пила с тях водка, защото вече знаела  какво я чака, още повече, че и преди е излизала с подсъдимите К. и знаела, че когато са пили, ги интересува секса. Свидетелката е била наясно, че те и именно още от магазина за това са я забрали с тях, тъй като и преди това, са я ползвали за такива цели, когато са употребявали алкохол.Докато пиели, свидетелката им се молила да си тръгват, да я приберат и да не правят секс с нея, а те й отговаряли, че щом са решили, това и ще направят.

                                                                                         След това, както били всички около колата, подсъдимият С.К. пред всички, вдигнал на ръце свидетелката И.С. и я занесъл в една от кабините, като я  хвърли под душа. Тя цялата се намокрила, след което от ситуацията той се разсмял и излязъл навън и отишъл да си говори с подсъдимите и свидетеля К.. Тогава свидетелката И.С. започнала да търси начини да избяга, но решила, че ако тръгне да бяга навън, ще я видят, за това се скрила в другото отделение, като там, тъй като е било тъмно, се е надявала, че няма да я открият. Напипала циментово корито, влязла в него. То било пълно с вода, при което се потопила под водата, за да не я видят. Така останала известно време, като се е надявала, че няма да я открият. Това нейно отсъствие обаче е накарало свидетеля Д. К. да отиде да я търси. Свидетелката И.С. не знаела кой влиза, но е мислела, като идва някой, че ако се потопи във водата, понеже е тъмно, няма да я открият. Така и сторила и при влизането на свидетеля К.. Същият обаче успял да я види потопена във ваната под водата с главата надолу и я е изкарал. Помислил, че се е удавила, тъй като тя се и задавила при изкарването й от водата. Свидетелят Д. К. веднага излязъл навън и казал на подсъдимите къде и как е намерил свидетелката И.С..Веднага след това, в отделението на банята дошли и подсъдимите С. и Н. К., както и подс.Н.П., които, след като се уверили, че свидетелката е жива, подсъдимите С.К. и Н.П.  излезли навън, а в кабината останал подсъдимия Н.К.. Той заявил на свидетелката И.С., че се налага да прави секс с него. Казал й да се съблича и да започва да му прави свирки, като й заявил :”Сега ще те еба, няма къде да ходиш”. Тя го молила да я остави и се разревала, при което той  й казал: “Стига си ревала, защото като ревеш, не може да ми стане.”, но свидетелката не е успяла да спре да реве. Тогава свидетелката И.С. се съблякла, подсъдимият Н.К. също се е съблякъл чисто гол, влязъл в коритото с топла вода, хванал свидетелката, издърпал я, хванал я първо за ръката, а после за главата и я навел към половия си орган, след което насила й набутал главата към него и я накарал да му го лапне. Свидетелката И.С. се подчинила, като около 10 минути му правила орална любов, като в това време той я е държал за ръката. Тъй като не свършил по този начин, отново я хванал за ръката и я изкарал извън коритото, бутнал я на земята до коритото и в задна поза проникнал в нея вагинално, като след известно време  еякулирал извън нея и заявил, че ще дойде следващият. Свидетелката И.С. го помолила само това да е, да няма повече, при което подсъдимият Н.К. се засмял, облякъл си  и излязъл.

                                                                                         В това време, свидетелката И.С. започнала да се опитва да се облече, но тъй като дрехите й били мокри и било тъмно, това й се отдавало трудно, като докато се опитвала да направи това, в кабинката влязъл подсъдимия С.К., който й заявил : “Въобще не си прави труда да се обличаш, няма смисъл”. Въпреки това, тя продължила с опитите си да се облече.     Подсъдимият С.К. я бутнал отново в коритото, хващайки я за ръката, като свидетелката И.С. стъпила вътре, а подсъдимият С.К. и заповядал като й казал “Лапай го”. Свидетелката го помолила да я остави, но той й казал :”Млъквай, кучко”, след което я хванал за косата и я навел към половия си член, като така я държал за косата, докато свидетелката И.С. му правила свирка.  След като се възбудил, подсъдимият С.К. й заявил, че ще правят секс, сложил си презерватив, както бил във възбудено състояние, след което я хванал и я обърнал с гръб към него, като свидетелката И.С. била в поза почти права, с гръб към него, когато той проникнал в нея, като й казал, че няма къде да ходи. Свидетелката била отчаяна и не знаела какво да прави, при което му казала, че ще отиде в полицията да се оплаче, на което подсъдимият С.К. отговорил ” Ще отидеш, но ще ти счупя главата.” По време на половия акт, подсъдимият С.К. казвал на свидетелката И.С., че е боклук и че това заслужава. След това подсъдимият С.К. свършил извън нея, облякъл се и си тръгнал, като свидетелката не видяла къде е хвърлил презерватива.

                                                                                         Свидетелката И.С. отново започнала да си облича мокрите дрехи, когато в това време в кабинката влязъл подсъдимият Н.П..Свидетелката И.С. и на него започнала да се моли да  я остави, умолявала го да не прави секс с нея, тъй като не издържала повече, че всичко я боли и че не може повече, при което той й казал, че бил последния.

                                                                                         Поискал от свидетелката да му направи свирка, като й заявил, че е най-добре доброволно да се подчини, като я заплашил с побой и казвайки й, че няма къде да избяга и че дори и да иска да избяга, не може да го направи, поради което е по-добре доброволно да направи свирка и да прави секс, отколкото да я пребие преди това и пак след това свидетелката да ги направи.

                                                                                         До последно свидетелката И.С. се опитала да предотврати сексуален контакт с подсъдимия Н.П., като се дърпала, при което подсъдимият Н.П. я хванал за главата с двете си ръце отгоре и така, държейки я, я натискал към половия му член, за да му прави свирка, при което в един момент свидетелката И.С. вече не можела да се съпротивлява и се подчинила.След като се възбудил, подсъдимият Н.П. й казал да излиза извън коритото, казал й да легне на земята, където подът бил циментов, като тя и сторила това, а той легнал на циМ. върху нея и проникнал вагинално в нея. Известно време е продължил половия акт, като  след като подсъдимият Н.П. еякулирал извън нея, излязъл извън кабинката. Тогава свидетелката И.С. се облякла и излязла навън, където заварила подсъдимите К. и П. ведно със свидетеля К. да се приготвят да тръгват.За да не измокри свидетелката седалките на колата, те извадили от багажника камашитена възглавница и я накарали да седне на нея, след което потеглили за Асеновград.По пътя, свидетелката И.С. им се молила да я оставят да се прибере, но подсъдимият Н.К. й казал, че няма право да се прибира, след което, като пристигнали в град Асеновград, отишли до дома му. Външната врата отворил подсъдимият Н.К., като по стълбите не срещнали никой от неговите роднини. Тогава свидетелката И.С. отново му се примолила да я остави и се разревала, като подсъдимият Н.К. й заявил:”Тръгвай пред мен, защото ще те пребия, не ми реви тука и ако срещнеш някой от нашите, само да си казала нещо, ще те пребия, ще те смачкам”. Качили се в неговата стая, след което подсъдимият Н.К. отново накарал свидетелката И.С. да правят секс на леглото, като й казал, че ако не се подчини, ще я пребие.Подсъдимият Н.К. проникнал вагинално в свидетелката И.С., като позата била тя легнала по гръб, той-върху нея. След като свършил извън нея, свидетелката го помолила вече да я пусне да си отива, на което той й отговорил, че ще стои там и чак на сутринта ще я пусне да си ходи. Проснал мократа й тениска на терасата, дал й друга тениска и така двамата легнали и заспали.

                                                                                         На сутринта свидетелката И.С. отново помолила подсъдимия Н.К. да я пусне да ходи, като му казвала, че няма да казва на никого, че иска вече да се държат с нея все едно, че не я познават, че иска а я оставят на мира, при което той заявил, че това няма да стане. Тъй като бил гладен, отишъл в другата стая при майка си, за да я помоли да му направи принцеси, които свидетелката Р.К. приготвила. Подсъдимият Н.К. ги отнесъл в стаята, където закусил, като свидетелката И.С. не хапнала нищо. Тъй като родителите му били в къщи й казал, че ако срещне някой, да се стегне, да изглежда все едно, че всичко е наред. В това време се обадил подсъдимия Д. и дошъл със свидетеля Б. да ги забере. Подсъдимият Н.К. се показал на терасата и им казал, че слизат, след което взел тениската на свидетелката И.С. от простора на терасата, която не била съвсем изсъхнала и й я дал да я облече. Бързайки, свидетелката И.С. успяла да обуе само единия си чорап, след което двамата с подсъдимия Н.К. слезли пред блока, където не срещнали никой.След тях свидетелката Р.К. отишла в стаята на подсъдимия Н.К., за да я оправя и намерила дамски сух чорап от хавлиена материя,с дупка на петата, който изпрала.         

                                                                                         Подсъдимият Н.Д. на 07.05.2010г. около обяд, отишъл с автомобила на свидетеля А.Б. до подсъдимия Н. ***, като извикал същия по телефона, за да му даде рибарски принадлежности. Подсъдимият Н.К. заявил, че по-добре вместо подс.Д. да ходи за риба, да отидат у тях, тъй като апартаМ. му е свободен, да пият по бира. В това време било почивен ден, барчето под къщата на подс.К. не работило и родителите му си били в къщи. Подсъдимият Н.К. заявил на свидетелката И.С., че отива с него. Тя отказала, но той я уведомил, че ще я пусне да си ходи след това, след което слязъл със свидетелката И.С., която била с мокра тениска до подсъдимия Н.Д. и свидетеля Б., след което двамата се качили в автомобила на свидетеля А.Б., който ги оставил пред дома на подсъдимия Д., след което заявил, че си има работа и си тръгнал.

                                                                                         Подсъдимите Н.К., подсъдимият Н.Д. и свидетелката И.С. се качили в апартаМ. на подс.Д., който се състоял от коридор, кухня, хол и преходна на него спалня и влезли в хола. Там подсъдимият Н.К. накарал свидетелката И.С. да сложи своята сим карта в неговия телефон и да се обади на приятелката си М. С., като я подмами да дойде в апартаМ., като й каже, че се намира в апартамент на нейна приятелка. Свидетелката М. С. не е идвала друг път в апартаМ. на подс.Д., за това, когато свидетелката И.С. направила това, което й било казано и издиктувала адреса на свидетелката М. С., не след дълго, последната намерила апартаМ.. До този момент, свидетелката М. С. се е усъмнила по телефона в казаното от свидетелката И.С., но въпреки това, решила да отиде при нея. Тази версия с апартаМ. на приятелката била лансираната от подсъдимите Н.К. и Н.Д., за да бъде примамена свидетелката М. С. да отиде в апартаМ. на подс.Д., тъй като, предната вечер, като е разбрала, че И.С. е отново с част от тях, свидетелката М. С. е отказала да отиде с нея и дори изобщо да слезе, за да й даде пари. Това наложило да се измисли тази версия, която свидетелката И.С. казала по телефона на свидетелката М. С., за да я мотивира да дойде  в апартаМ. на подс.Н.Д..

                                                                                         Освен това, за да се избави от насилствена орална любов, преди време, свидетелката М. С. обещала на подс.Н.К., че ще му направи свирка и именно, за да си изпълни обещанието си, от двамата подсъдими Н.К. и Н.Д., била измислена версията, лансирана по телефона от свидетелката И.С. за това, че е в приятелка, за да бъде накарана свидетелката М. С. да отиде в апартаМ. на подс.Д. и там да си изпълни обещанието към подсъдимия Н.К..

                                                                                         Именно, за да не избяга свидетелката М. С., външната врата на апартаМ. й била отворена от свидетелката И.С., а зад нея бил подсъдимият Н.К., който след като свидетелката М. С. влязла вътре, затворил вратата след нея и казал :”Няма тръгване”, след което заключил вратата и скрил ключа.Това бил и предварително уговорен план, за да не може свидетелката М. С. като види някой от подсъдимите, да избяга, преди да я влязла в апартаМ..

                                                                                         След това, подсъдимият Д. дал ключа от вратата, за да отвори  на свидетелката И.С. й я пратили да купи бира и цигари. Тя слязла до близкия до дома на подс.Д. магазин, купила бира и я донесла, като на връщане външната врата на апартаМ. била отворена  и тя отворила вратата и влязла вътре.

                                                                                         Четиримата седнали в хола и започнали да консумират бира. Тъй като фланелката на свидетелката И.С. била все още мокра, тя я свалила в хола пред присъстващите и я проснала на терасата, която била открита на третия етаж. Облякла дадена й фланелка.

                                                                                        

                                                                                         След малко подсъдимият Н.Д. казал на свидетелката И.С. :”Ела в другата стая”, на която покана, свидетелката И.С. отказала. Тогава подсъдимият Н.Д. й заявил да отива без да се съпротивлява, за да не стане по-лошо и да не използва насилие. След това, свидетелката И.С. отишла в другата стая, която била всъщност кухнята на апартаМ..Там имало легло.Тогава подсъдимият Н.Д. хванал свидетелката И.С., сложил я на леглото и й заявил, че иска секс.Тя започнала да му се моли да я остави, защото била премаляла, но той започнал да й дърпа дънките надолу, при което тя от своя страна, ги  дърпала нагоре, за да предотврати тяхното събличане. Тогава подсъдимият Д. й заявил:”Хайде, какво се правиш, не ме карай да те удрям”, като при тази борба за събличането на дънките, той е надделял и успял да ги смъкне от свидетелката И.С.. Казал й да му прави свирка, което тя и сторила. След като се възбудил, подсъдимият Д. проникнал вагинално в свидетелката И.С., при което тя се разревала.Не е ползвал презерватив, като той е бил отгоре, а тя- легнала на леглото отдолу. След време изпълнение на полов акт, подсъдимият Н.Д. еякулирал отвън, след което двамата се облекли и отишли в хола.Тогава видели, че свидетелката М. С. и подсъдимият Н.К. ги е нямало и били в съседната на хола стая, явяваща се преходна на хола спалня.Свидетелката И.С. попитала подс.Н.Д. какво правят там, при което той й отговорил да отиде да провери какво ли могат да правят там.Тогава свидетелката И.С. е отишла в спалнята и е заварила свидетелката М. С. да прави “свирка” на подсъдимия Н.К..След това, свидетелката И.С. затворила вратата на спалнята и отишла в хола да чака.

                                                                                         В това време  в спалнята,  подсъдимият Н.К. поискал от свидетелката М.С. да прави секс с нея, но тя му отказала. Тогава подсъдимият Н.К. й наредил да почне да му прави свирки, като й заявил, че сега ще си изпълни обещанието и й заявил:”Сега ще те еба.”Свидетелката М. С. в началото се е съпротивлявала, но подсъдимият Н.К. й заявил много да внимава да не стане като миналия път, като свидетелката М. С. недвусмислено разбрала това като побоя, който този подсъдим й нанесъл преди това. Именно за това, свидетелката М. С. се е съблякла и подсъдимият Н.К. й наредил да почва да му прави свирки, което тя изпълнила.Именно в този момент в стаята влязла свидетелката И.С., която видяла тази сцена и излязла, като седнала в хола и чакала.Тогава подсъдимият Н.К. еякулирал в устата на свидетелката М. С., като по време на оралния акт, подсъдимият е опипвал по тялото свидетелката М. С..

                                                                                         След това, двамата се облекли и отишли в хола, където ги била чакала вече около 20 минути свидетелката И.С. и подс.Н.Д..В това време, в хола бил и свидетелят И.К..  Поводът този свидетел да отиде там, е обаждане от страна на подсъдимия Н.К. до свидетеля, който го е извикал, за да му върне дължими 20 лева. Външната врата на апартаМ. му е била отворена от подсъдимия Н.Д., сочен от свидетеля като “М.”, като свидетелят няма спомен дали вратата е била отключена, или заключена. Там свидетелят И.К. заварил подсъдимите Н.Д., Н.К. и свидетелките И.С. и М. С., като  подс.Н.Д. е бил в хола със свидетелката И.С., сочена от свидетеля К. като момичето, чийто баща е полицай, а от спалнята малко по-късно в хола влезли подсъдимия Н.К. със свидетелката М. С.. Подсъдимият Н.К. му  е върнал 20-те лева, като свидетелят си е взел парите, постоял е в хола около 15-20 минути, направил си е мохабед  и си е тръгнал. Свидетелят К. няма спомен с какви дрехи са били облечени момичетата  и по-конкретно момичето, което е било в хола с подс.Н.Д..След тръгването на свидетеля И.К., свидетелката И.  С.  помолила подсъдимият Н.К. да я пусне да си ходи, при което получила отказ. Не след дълго, подсъдимият Н.К. дръпнал свидетелката М. С. и й казал да тръгва с него навън. Тя се подчинила, като двамата напуснали апартаМ. на подс.Н.Д..

                                                                                         Тогава подсъдимият Н.Д., който останал насаме със свидетелката И.С. в апартаМ. си, отново поискал да прави секс с нея, този път в хола. Свидетелката И.С. му заявила, че не желае, при което той отново настоял, като й заявил :” Хайде, последно, не ме ядосвай, не ме карай сега да те удрям”. Това принудило свидетелката И.С. да се подчини и така бил извършен втори полов контакт между тях, в поза - подсъдимият Д. на дивана в хола, а свидетелката И.С.- отгоре му. След като бил практикуван известно време полов акт, подсъдимият Д. е еукулирал извън свидетелката И.С. на някаква кърпа. След това подсъдимият Д. и свидетелката И.С. излезли и се разходили с колата на подс.Д. ***, докато чакали да си дойдат подсъдимия Н.К. и свидетелката М. С. .

                                                                                         В това време, напусналите апартаМ. подсъдим Н.К.- наричан от пострадалата М. С. “М.та” и свидетелката М. С., се качили в колата на подс.Н.К., която била в близост до дома на подс.Д. и отишли на поляна на “Свети Кирик” край Асеновград. Подсъдимият Н.К. я накарал да се съблече в колата, което сторил и самият той.След това е накарал свидетелката М. С. да му прави “свирка”, което тя сторила, след което я накарал да легне по корем и се качил върху нея, като  осъществил вагинален полов акт с продължителност около 20 минути. Преди да еякулира, подсъдимият Н.К. накарал свидетелката М. С. да се изправи на колене, като свършил върху задните й части, след което тя се избърсала с някакви хартии, които намерила в колата му. Тогава подсъдимият Н.К. я предупредил да не казва на никого какво се е случило, след което двамата се качили на колата му и той закарал свидетелката М. С. до блока на подсъдимия Н.Д., където срещнали свидетелката И.С. и подсъдимия Д., които докато ги чакали да се върнат, излезли с автомобила на подсъдимия Д. да се разходят из града. Четиримата след това се качили в апартаМ. на подсъдимия Н.Д.. Свидетелките И.С. и М. С. изпушили по една цигара, след което тръгнали, тъй като разбрали, че подсъдимите ги пускат да си ходят. Навън свидетелката М. С. се ядосала на свидетелката И.С., че й е устроила такава клопка, като свидетелката И.С. пък й разказала, че всички, с изключение на свидетеля Камбурав предната вечер, са я изнасили на баните в село Леново.След това, свидетелката И.С. се прибрала в дома си, заключила стаята си , понеже била разстроена. Подсъдимите също напуснали дома на подс.Н.Д..

                                                                                         Малко по-късно, около

15,30 часа, в апартаМ. на подс.Д. се е завърнала от работа свидетелката В.М.А., с която подсъдимият Н.Д.  живеел на семейни начала. Тя заварила жилището празно, като й направило впечатление, че чашите, които била измила от предната вечер, не били на сушилника, където тя имала навика да ги оставя, а били оставени отстрани на мивката измити. Не видяла други нередности в апартаМ., след което се прибрала майката на подсъдимия Н.Д., а по-късно и той самия, като вечеряли и легнали.

 

                                                                                         През  пролетта на 2010г., свидетелката И.С. излязла да пие кафе в коплекс “Сани” в Асеновград със свидетеля В.К.. Видимото й психическо състояние изобщо не било добро.Свидетелката И.С. е била притеснена, нестабилна, като цяло в ненормално психично състояние. Споделила на свидетеля, че се е лекувала от някаква травма, свързана с изнасилване от 3-4 човека, чиито имена не посочила, като посочила, че била изнасилена заедно с М. в един апартамент, като му споделила, че са я и били .Споделила на свидетеля В.К., че имала проблеми с някакви момчета от квартал “Запад”. Свидетелят К. свързал заболяването й със стрес и определил същото още на моМ. като психическо.Преди това, той е имал интимни контакти със свидетелката И.С., но впоследствие се разделили, като запазили нормалните си отношения и дори приятелски такива, след което свидетелят К. изпратил свидетелката И.С. до центъра на града, където я оставил.Свидетелят К. не одобрявал, докато били интимни приятели със свидетелката И.С. близостта й с М. С., като намирал същата за леко момиче с безразборни и много бройни контакти.

                                                                                         Този ден, свидетелката И.С. се прибирала към дома си, когато на улицата я срещнали подсъдимите Н.К., С.К. и Н.П., които били с автомобила на свидетеля Д.К..Спрели до нея и я попитали какво става, при което подс.Н.К. я хванал и я качили дърпайки я за ръката в колата, след което потеглили и отишли на Асенова крепост, на чешмата, като си носели пиене и седнали на масата, да ядат и пият. Подсъдимите Н.К. и Н.П. отново казали на свидетелката И.С., че ще яде кура.Двамата били видимо пияни, като останалите на тази тяхна реплика започнали да се смеят. Свидетелката И.С. отишла настрани, чудейки се как да се отърве, като през това време, подсъдимият Н.П. дошъл до нея и с едно шише започнал да я удря по главата за това, че като влязла в колата, не поздравила. В този момент дошъл свидетелят Д.К., който му казал да спре да я удря, след което тръгнали и свидетелят Д.К. ги закарал до дома на подсъдимия Н.К., който хванал свидетелката И.С. и й казал да отива с него, че иначе ще стане лошо, като я задърпал към тях. Отново я предупредил да внимава какво прави, ако срещне някой от тях, като я предупредил да не реве и да не казва нищо.В къщата първо срещнали баба му, а после и майка му. Подсъдимият Н.К. бил много пиян, при което влезли в неговата стая и той накарал свидетелката И.С. му прави свирки, на което тя се подчинила, като ревяла. Тогава подсъдимият Н.К. й казал, че ако реве така, не може да свърши, като й казал :”Хайде, като свърша, ще те пусна”. След което подсъдимият подсъдимият Н.К. извършил вагинален полов акт, след което еякулирал, двамата със свидетелката И.С. слезли пред блока, където долу бил баща му и подсъдимият останал за малко да си говори с него, а свидетелката И.С. си тръгнала.

                                                                                         Прибрала се в къщи разревана, като разказала на майка си за случилото се, което майка й споделила на баща й впоследствие и отишли до полицията, където баща й подал жалба както за изнасилването, така и за липсващия телефон. Били снети обяснения на свидетелката в присъствието на майка й, което било сторено и  по отношение а свидетелката М. С., след което било образувано ДП по случая.

                                                                                         В това време, тъй като свидетелката И.С. не отишла да си откупи телефона от подс.Н.П., той го дал на подсъдимия Н.К.- „Г. М.”, който пък от своя страна, го заложил на свидетеля Р.Д. п срещу 40,00 лева – „Сони Ериксон”,черен на цвят, като подсъдимият не му е дал обяснения откъде има този телефон.Залогът бил за няколко дена, подсъдимият да му върне парите и да си получи обратно телефона, което не сторил.След като свидетелят Р.Д. не видял подсъдимия Н.К. *** и след като разбрал, че е задържан, решил да продаде телефона, за си върне парите. Преди това го разкодирал, защото телефонът бил кодиран, като бил без сим карта и зарядно.След това го продал за сумата от 50 /петдесет/ лева на свидетеля Б.Д., с когото заедно работили. Впоследствие, телефонът бил установен у Б.И.Д.,който с протокол за доброволно предаване от 19.07.2010г. /лист 235, том 2, ДП/, го предал.

 

                                                                                         От съдебно медицинските експертизи на двете пострадали, се установява следното:

                                                                                         СМЕ № 613/ 2010г. / том 2 ДП / на И.К.С. установява, че се касае за девойка на видима 15 - годишна възраст, ориентирана за време, място и самоличност. Няма установени травматични увреждания по глава, шия и корем.

                                                                                         По гръдния кош- на кожата по предната му повърхност в областта на гръдната кост централно, са установени три успоредни една на друга вертикално разположени драскотини, непокрити с корички, хипопигМ.рани, с дължини до 6 см, разположени на площ от 8/4 см.

                                                                                         По кожата в поясната област, в участък с размери 10/6 с, са намерени седем драскотини вертикално ориентирани, отстоящи на разстояние от 2 до 6 см. една от друга, покрити с тънки тъмночервени корички леко надигнати над нивото на околната кожа с дължини от 0,5 до 2 см.

                                                                                         По предната повърхност на дясната мишница в горната й трета е установено наличие на овално кръвонасядане с жълтеникав цвят, овална форма  размери 1,5 с на 1 см., над което е установена драскотина по предната повърхност на кожата на дясното рамо с тънка тъмночервена коричка леко надигната над нивото на кожата с дължина до 1 см.

                                                                                         На кожата по задната повърхност на десен лакът са налице кръгловати охлузвания, покрити с тъмни кафяви корички леко надигнати над нивото на кожата с диаметри до 0,3 см. в участък с площ с размери до 3/2 см.

                                                                                         На кожата по задната повърхност на левия лакът е налице кръгловато охлузване със същата характеристика и с диаметър 0,4 см. Налице е стара дефлорация на девствената ципа, като при прегледа в областта на външните полови органи и девствената ципа, не са установени травматични увреждания, такива не са установени и в областта на видимата анална лигавица.

                                                                                         Установените травматични увреждания са причинили на И.С. болка.                                                                 Касае се за стара дефлорация на девствената ципа, при която е възможно извършване на полово сношение, без от това да останат видими травматични увреждания.

 

                                                                                         От СМЕ № 614/2010г./ том 2 ДП/ на М. С., се установява, че същата е съобщила при прегледа, че й е нанесен побой с ръце на 07.05.2010г. в областта на гърдите и гърба. Касае се за девойка на видима 15- годишна възраст, ориентирана за място, време и самоличност.

                                                                                         Глава, шия, гръден кош, корем и крайници -без видими травматични увреждания.

                                                                                         Девствената ципа е с пръстеновидна форма и височина на стената около 2-3 см., еластична с отвор, пропускащ свободно почти два напречни пръста.Налице е стара дефлорационна щърбина. В областта на външните полови органи, девствената ципа и областта на видимата анална лигавица на задния проход, не са установени видими травматични увреждания.Така описаното анатомично състояние на  девствената ципа позволява извършване на полово сношение, без от това да останат видими травматични увреждания.

 

                                                                                      От заключението на Съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства № 44/10г. / том 2, ДП/, се установява, че по обекти с № 1, 2, 3 и 4 – памучни тампони на дървени клечки- влагалищни и анални обтривки от И.К.С. и М. К.С., не се доказва наличие на човешка сперма.

 

                                                                                         От заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза на И.К.С. / том 2, ДП/ се установява, че при извършеното в амбулаторни условия изследване на 15.05.2010г. се установява, че свидетелката е завършила миналата учебна година с добър според нея успех от 3,25. Споделя, че има познати и само една приятелка на нейната възраст, с която прекарвала свободното си време, без план, всеки ден различно, обикновено по барчета. Преди имала интимен приятел, към моМ. на освидетелстването - няма такъв.Споделя пред експертите, че по принцип пие в къщи, като баща й сипва бира.Случвало се, когато закъснее, да остане да спи другаде.Съобщила, че чак на 8-ми казала на майка си, като не казали веднага на баща й, защото щял да се ядоса.Майката е решила да се обадят в полицията за казаното от И..Съобщава, че не казали на баща й, за да не тръгне да търси извършителите, тъй като се ядоса, ставал много ядосан.

                                                                                         Към моМ. на освидетелстването, същата е била вътрешно напрегната, контактна, всестранно ориентирана, без сетивни измами и данни за актуална психотична продукция, като се показвала емоционално лабилна, волево неустойчива, склонна към гневни отреагирвания, с вегетативни оплаквания, критична.

                                                                                         Посочила, че изпитва страх, че може случилото се пак да се повтори и то да бъде  по-лошо от предишното. Изтъкнала, че  че е  била пребита от “М.та”, когато му отказала да му прави свирки, като самата тя сочи, че не е вярвала, че ще бъде толкова лошо пребита. Посочва, че той тогава е бил доста пиян и като такъв, ставал доста различен човек. Сочи, че не се е обадила в полицията, защото нямало как да го докаже и щяло да стане нейната дума срещу тяхната. А за родителите си заявила, че те единствено й се карат за това, че не е казала по-рано за ставащото.

                                                                                         Психологичното изследване на И.С. също е било проведено в амбулаторни условия  в ОДПЗС-Пловдив със стандартизирани специализирани методики за конгнитивни процеси, интелект, мислене и личностова структура, от което се установява следното:

                                                                                         Резултатите от проведените методики сочат на нормално интелектуално и когнитивно развитие на подекспертната, съответстващо на календарната възраст, с незавършена личностова структура. Мисленето е подредено, без нарушения в тепма на протичане, в структурата и съдържанието, паметта й е в норма-възпроизвежда правилно и подрежда в хронологична последователност близки и далечни преживявания, възприятно-сетивната представа е без нарушения. Към моМ. на изследването се показва във възможност за пълноценно възприемане, съхранение и възпроизвеждане на нова информация, също така демонстрира способност за адекватна самооценка и самокритичност. Не се долавя склонност към фантазиране, внушение или лъжесвидетелстване. Към моМ. на изследването няма данни за психопатологични увреждания в общите психични процеси.

                                                                                         Пострадалата И.С. се характеризира с емоционална неустойчивост, повишена възбудимост, раздразнителност и слаба саморегулация, с изразен невротичен синдром, с високи показатели по скала спонтанна агресивност, с предпоставки към импулсивно поведение и показване на ниски оценки по скала реактивна агресивност - липса на агресивно отношение към социалното обкръжение. По скала общителност е налице изразена потребност от общуване и постоянна готовност към удовлетворяване на тази потребност. Налице е по скалата на откритост при нея стремеж към доверителни отношения.Наличието на ниски оценки по скалата на уравновесеността показват слаба защитеност от въздействията на стрес фактори, несигурност, ниска активност, песимизъм. Ниските оценки по фактора емоционална неустойчивост показват, че И.С. е чувствителна и емоционално неустойчива, лесно се притеснява, избягва задълженията към обкръжаващата я действителност. Налице е възбудимост, нетърпеливост при нея, привличаща внимание.

                                                                                         По фактора пасивност И.С. се изразява като отстъпчива и зависима от други. По фактора предпазливост тя се разкрива като лекомислена, импулсивна, активна, лесно се сближава с хора, оперативна. По фактора степен на възприятие на моралните норми, тя се характеризира с неустойчивост в достижение на целите, повърхностност, избягва правила, не е склонна да изпълнява задълженията си. По фактор самоувереност- е налице чувство на виновност. По фактора самоконтрол се установява, че тя е с нисък волеви контрол, чувствителна, импулсивна, с безконтролно поведение, склонна към грешки. Налице са също високи показатели за вербална агресивност и вина след агресия. По скалата за тревожност, тя е над средното ниво за тревожност.

                                                                                          При фрустрационна ситуация, И.С. акцентира собствена вина и отговорност, налице е при нея склонност към примиренчество, реакция, насочена към самата нея, която реакция разкрива слаба, уязвима личност и скрито вътрешно напрежение, свръхчувствителност, тревожно безпокойство, личност, трупаща вътрешни отрицателни емоции и негативна енергия, които водят до напрежение, тревожно безпокойство и свръхчувствителност.Налице е слабо и уязвимо момиче, което не винаги може да сдържа емоционалното си напрежение.Като цяло се установява социална незрялост при нея, ситуативност, тревожност, пасивност, неувереност, емоционална неустойчивост, с признаци на психическа напрегнатост, високо ниво на фрустрация, състояние на страх и безпомощност, неудовлетвореност от себе си.

                                                                                         Експертите установяват също така и наличие на съпротиви у И.С. при обсъждането на случилото се с нея. Налице е слаб родителски контрол, често отсъствие на подекспертната от училище, наличие на компания от криминално проявени лица, с богат негативен опит. Поради желанието й да се покаже пораснала и самостоятелна, сама се въвличала в неприемливи и неприятни ситуации, от които не намирала адекватни възможности за благоприятен изход. Поведението й по време и след деянията е било съответно на случващите се събития.

                                                                                         Същественото у нея е това, че у нея е налице трайно изградена представа, че е длъжна да се подчинява, че не може да получи помощ и е възможно да бъде малтретирана.По отношение на твърденията на подекспертната И.С. за това, че се съпротивлявала до моМ., в който мислела, че може да избяга и да окаже съпротива, но въпреки това е продължила да се среща с подсъдимите и не е уведомила родителите си за оказваното й насилие, за което тя съобщава на експертите, психолозите и психиатрите заключават, че поведението й изцяло отговаря на лице, принудено към сексуални действия със системни заплахи. В случая, естественото реакция на нея, като застрашено лице е била да избегне инцидента, впоследствие да му се съпротивлява и да отстъпи пред физическото и психическо превъзходство на извършителите, като нейното поведение като застрашена и като пострадалата е съответно на случващото се и на възрастта й.

                                                                                         Експертите сочат, че към моМ. на освидетелстването, са налице у И.С. вегетативни симптоми и повишена тревожност, като преживяното има силно фрустриращо въздействие върху изграждащата се психика и може да доведе до формиране на личностови девиации или изграждане на погрешни поведенчески модели.

                                                                                         В резултат на психиатричния преглед и психологичното изследване експертите сочат, че И.С. е разбирала свойството и значението на извършеното с нея и е могла да ръководи постъпките си, могла е към моМ. на деянията да възприема и възпроизвежда фактите, случили се с нея от значение за делото и може да дава достоверни показания за тях.

                                                                                         Множество фактори са създали предпоставки за събитията - занижен родителски контрол, злоупотреба с алкохол, неспазване на вечерен час, липса на доверие във възрастните и в институциите, невъзможност от страна на И.С. да контролира ситуацията и под влиянието на стреса и опасността от физическо насилие е търсила възможност с цената на компромиси, да избегне по-голяма, според нея, опасност.

 

                                                                                         Допълнителната комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза по отношение на И.С. / л. 632 , том 2, СП/, след запознаване с приложената по делото медицинска докуМ.ция относно проведено от същата лечение  поддържа първоначалното заключение, като доразвива същото в следния смисъл:

                                                                                         Подекспертната И.С. и при това изследване се проявява като психически статус спокойна, контактна, без сетивни измами и данни за актуална психотична продукция, с вегетативни оплаквания и амнезнични данни за панически кризи, критична.

                                                                                         Проведени са били две психологични изследвания – на 18.10.2011г. и на 25.10.2011г. в амбулаторни условия в ЦПЗ-Пловдив, при което тя е посочила  на експертите, че е била изнасилена от четирима човека, в резултат на което живота й коренно се е променил.Скарала се заради делото с най-добрата си и единствена приятелка.Страхувала се от отмъщение.Споделила, че с времето, четирима са започнали да карат нея и приятелката й да правят разни неща и ако откажат, са ги биели.Случвало се е да я качват в колата и да я пускат, когато те си решат.Още изпитвала страх, защото единственото нещо, което не са й направили до сега е, че не са я отрепали. Заплашвали са я, че ако се оплаче, ще я намерят и ще й причинят много лоши работи.Искала да се премести в друг град, защото не искала тези хора да я намерят и да я пребият. Споделя, че разбира позицията на М. по това дело, защото е била заплашвана и я е страх да не я бият.Сочи, че се чувства виновна за това, че не е казала на родителите си по-рано, защото се е страхувала от подсъдимите и е мислела, че нищо не могат да им направят.

                                                                                         Към моМ. на изготвяне на експертизата се установява известна затвореност и отчужденост, налице са задържани негативни емоции, тъга. Налице е леко нарушена поведенческа адаптация и понижена личностова оценка.Характеризира се с висока неустойчивост, напрегнатост, високо ниво на тревожност, ниско ниво на импулсивност, висока реактивност спрямо въздействията на средата. Нейната нестабилна самооценка и себенеувереност зависи от мнението на другите, стреми се към сътрудничество и съпричастност спрямо околните. Склонна е да търси признанието на най-авторитетните личности в средата, в която се намира. Стреми се да възприема емоционалната нагласа на групата, както и да се привързва към обекта на възхищение и подражание. Отличава се с улеснено вживяване в различни социални роли, гъвкавост на контактите, като е налице изразен страх от неуспех, който определя контурите на едно конформно поведение.

                                                                                         Като цяло, И.С. се разкрива като тревожен, емоционално лабилен тип личност, с неустойчива самооценка и търсеща признание на околните. За нея са характерни елеМ. на демонстративност, склонност към психосоматични заболявания и вегетативен дисбаланс, психомоторна напрегнатост, високо ниво на фрустрация, състояние на страх и безпомощност, неудовлетвореност от себе си. Отрича употреба на психотропни вещества, употребява алкохол, когато се събере в компания. Самооценката й зависи от околните, поради незрялостта й и психологичните й особености, поради което и тя се стреми да се представи в добра светлина, в зависимост от обкръжението й.

                                                                                         По отношение на случилото се в село Леново, И.С. считала, че не е можела да каже на никого какво се случва с нея и какво е принуждавана да прави. Поведението й показва, че е разбирала естеството на произтичащите събития, възприемала ги е като нежелани, неприятни, но неизбежни. Не е имала ресурс да организира по-адекватно противодействие, поради социалната й и личностовата й незрялост. Поведението й по време и след събитията е било съответно на  случващите се събития.Това е така, тъй като тя е била заплашвана, че може да стане по-лошо, като у нея е развит страх от извършителите, обида, унижение, погнуса, че са й втълпявали, че е боклук и че това заслужава. Пред експертите тя обяснява пасивността си с това, че се е страхувала от извършителите заради поведението и репутацията им. Считала, че не е имала избор, тъй като е била принуждавана физически и психически.

                                                                                         Съществено е това, че при нея е трайно изградена представата, че е длъжна да се подчинява, че не може да получи помощ и това е давало възможност за продължително малтретиране.Самата тя е изтъкнала, че се е съпротивлявала до моМ., в който самата тя е считала, че може да избяга и да окаже съпротива.Тоест, поведението на И.С. отговаря на поведение на лице, принудено към сексуални действия със системни заплахи, като естествената й реакция на застрашено лице е била да избегне инцидента, впоследствие да му се съпротивлява и да отстъпи пред физическото превъзходство на извършителите. Според експертизата, поведението на И.С. като застрашена е напълно съответно на възрастта й и на случващото се, тъй като на тази възраст и с нейния социален опит, тя няма изградени механизми, които да са адекватни, за да се справи с негативната реалност.В такъв случай на неизграден защитен механизъм, постъпките, действията и реакциите на конкретен индивид са изводими и притиснати от обстоятелствата и заобикалящата го действителност. И.С. затова е реагирала чисто ситуативно, подчинявайки се на определени налагания от страна на извършителите, като по този начин е използвала механизма за съхранение по отношение на физическо малтретиране.Тя се е стремяла да предотврати колкото се може повече физическо насилие, но не е могла да се справи по отношение на взимане на мерки, за да не попада отново в такава нежелана за нея ситуация, като не е била в състояние да намери адекватни възможности за благоприятен изход. Тя е съзнавала напълно рисковете от подобен начин на живот, не е била в състояние да контролира ситуацията под влияние на стреса и опасността от  физическо насилие и е търсила компромиси, за да избегне по-Г., според нея, опасност.

                                                                                         По отношение на това, че тя съобщава за случилото се първо на майка си, експертизата заключава, че това е нормално, с оглед на по-добрия емоционален контакт между нея и майка й, като именно майката е била ползвана от И.С. като посредник с бащата.

                                                                                         При освидетелстването е очевидно, че тя е изпитвала страх от извършителите. Впоследствие, развила симптоми на паническо разстройство, което е невротично заболяване, в резултат на преживени психомоторни преживявания, което се характеризира с преходен и обратим характер, лекува се с психотерапия и медикаМ.. В резултат на проведеното лечение, установените панически кризи, са били редуцирани до епизодични.Това невротично състояние, не нарушава способностите й правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Не са налице в мисловния процес специфични болестни твърдения и интерпретации.

                                                                                         Невротичното състояние е психично заболяване, което е в причинно-следствена връзка с преживените психотравмиращи събития, с преходен и обратим характер, провеждана е 6 - месечна терапия и в моМ. то е в процес на отзвучаване, като случилото се с нея има известно отражение върху нейния живот, но към тази експертиза, е налице по-добро социално функциониране в сравнение с това, което е било наблюдавано в предходната такава.Налице е у И.С. леко нарушена поведенческа адаптация и понижена личностова самооценка.

                                                                                         В съдебно заседание се сочи, че тя е развила така наречения “Стокхолмски синдром”, който обяснява също така и подчинението й спрямо извършителите, характеризиращ се с болестно развитие у малтретирани физически и психически лица, на привързаност, доверие и дори любов и симпатии към насилниците и желание да се изпълняват желанията им, именно в резултата на така развитите у жертвата чувства към насилника.

 

                                                                                         Комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза на М. С. / том 2, ДП/ установява, че тя живее при майка си при разведени родители. Ученичка е със слаб успех, не посещава редовно училище, тъй като е намерила по-добри забавления.Употребява алкохол, около 500-600 грама, като й ставало весело. Веднъж в седмицата употребява и трева /марихуана/, пробвала и други наркотици, но не й харесало.Съобщава, че на 7-ми подсъдимите са накарали И. да й се обади, тя отишла, влязла и К. заключил вратата след нея, казал й, че няма тръгване, значи щял да я ебе.Решила, че като е заключена вратата, не може да направи нищо, при което седнала, сипала си една бира и попитала И. защо я прецакала, а тя й отговорила, че я били накарали.Посочва на експертите, че знаела, че не трябва да се съпротивлява, защото щели да я бият като първия път, когато К. й ударил 2-3 туката и я накарал да му прави свирки, а после е осъществил с нея полов акт на една поляна, като в това време, И. е била с “М.”. Посочва, че К. е бил много пиян.

                                                                                         Експертите при събеседването установяват психичен статус на М. С.: спокойна, контактна, всестранно ориентирана, без сетивни измами и данни за актуална психотична продукция, емоционално съответна, критична, памет и интелект - съответни на възрастта и образованието, без данни за зависимост от алкохол и наркотици.

                                                                                         По време на извършеното психологично консултиране с М. С., тя съобщава, че се чувства като парцал, виновна, че се е събрала с тази компания. Харесвала С., от три години пушела трева. Имала приятелки, с които К. също е направил така, но не са се оплакали в полицията и са я предупредили, че е по-добре да се среща с него.Когато бил трезвен, съобщава, че е добър, но като се напие, му прищраквало нещо.Нейните приятелки са се оплаквали от него и после са оттегляли жалбите. Сочи, че никога не е спала с него доброволно.Сочи, че повече няма да излиза с такива, които могат да утрепят. Тя затова се страхувала и не споделяла нищо с никой.

                                                                                         От проведеното в амбулаторни условия в ОДПЗС-Пловдив психологично изследване се установява нормален интелект с ниска обща осведоменост, памет и внимание - в границите на нормата, с правилно структуриран мисловен поток, без отклонения в темп и съдържание, без нарушения във възприятно-представната сфера. Към моМ. на изследването няма данни за психопатологични увреждания в общите психични процеси. Налице е занижена самооценка, с изразена екстроверност и стремеж към лидерство.

                                                                                         По отношение на емоционалната й лабилност се установява, че М. С. е психически напрегната, с емоционална неустойчивост, повишена възбудимост, раздразнителност, неразвита чувствителност и слаба саморегулация. Налице са прояви на грубост и безцеремонност в общуването. Налице е повишена възбудимост по скалата на невротичността, изтощтаемост и уморяемост. По скалата за спонтанна агресивонст, е налице нисък самоконтрол, импулсивност, неумение и нежелание да се сдържат, или да се отсрочват желанията, изразено влечение към остри афективни преживявания. Стремеж към удовлетворение на желанията в непосредствено поведение, не се замисля за последствията от постъпките си, действа импулсивно и необмислено. Не извлича полза от негативния си опит, много често повтаря грешките си.

                                                                                         Налице е при нея изразено силно агресивно отношение към социалното обкръжение. По скалата на раздразнителност, тя се характеризира с ниска саморегулация, неспособност да работи с известно напрежение, ниско ниво на контрол на действията, слаби волеви усилия, способна да демонстрира враждебност по отношение на обкръжаващите. Налице е при нея емоционална неустойчивост и демонстративност. По скалата на общителност се установява формалност на междуличностните отношения. Резултатите по скалата на откритост сочат, че М. С.  отговаря на въпросите с минимални неточности. По скалата на депресивността, тя демонстрира лека психомоторна затормозеност, понижено настроение, както се наблюдават при нея високи показатели за вербална и телесна агресия.Тя търси причината за проявата на фрустрационна ситуация винаги у другите, често създава проблеми при общуването, поради повишената си нападателност и често бива отблъсквана и нежелана от другите. Относно начина на възприемане на фрустрационното поведение, у М. С. се наблюдава самозащитен тип поведение, който определя умението на лицето да сдържа емоционалното си напрежение. Всичко това сочи, че при М. С. е налице т.нар. грешки при възприемането- тоест, ненавременно разпознаване и оценка на външната опасност.

                                                                                         Родителите й не упражняват ефективен контрол върху поведението й. В резултат на това, М. С. е занижила успеха си в училище, не го посещава редовно и е започнала да се движи в среда с криминално проявени лица.Налице е при нея апатичност, не са налице данни за фантастно заместване, или надстрояване на собствените впечатления и преживявания, с лабилна, но адекватна за възрастта емоционална зрялост.

                                                                                         С оглед на това, се установява, че М. С. е психично здрава, с нормални интелектуални възможности, могла е да разбира свойството и значението на извършеното с нея и да ръководи постъпките си, могла е правилно да възприема факти и обстоятелства, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях, не са установени признаци на посттравматично стресово разстройство. Преживява случилото се като нежелано, насилствено, недооценя собственото си поведение, не притежава ресурс за организиране на ефективна самозащита, или категоричен отказ. Възможни са късни неблагоприятни последици по отношение на личностовото й развитие.

 

                                                                                         Допълнителната комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на М. С. / лист 706, том 2, СП/ установява, че към моМ. на психологичното интервю, проведено в сградата на РС-Асеновград, поради отказ на подекспертната да се яви за освидетелстване в ЦПЗ-Пловдив, на 10.02.2012г. се установява, че вече не поддържа контакти с И., тъй като тя била “гад”, като сочи, че не искала да се занимава с това дело. Психическия й статус и при това изследване сочи, че тя е психомоторно спокойна, всестранно ориентирана, без сетивни измами и данни за актуална психотична продукция.Без данни за зависимост към алкохол и наркотици.

                                                                                         При проведеното психологично изследване със стандартни методики, М. С. се разкрива като незаинтересована, безразлична и с пренебрежително отношение към експертите, с опозиционно поведение. Към моМ. на интервюто се разкрива като напрегната, ситуативно тревожна, емоционално лабилна, волево неустойчива, склонна към афективни отреагирвания, без данни за увреждания в общите  психични процеси. Налице е ниска самооценка и слаба регулация. Без данни за психично заболяване към моМ. на експертизата и към предходен момент.

                                                                                         При прегледа съобщава, че след разрязване на дънките от страна на “К.” с кухненски нож, се е почувствала заплашена и затова не се е съпротивлявала.Съобщава, че се е почувствала унижена, а когато това се е случило за първи път, не е могла да спи, сънувала кошмари, чувствала се гнусна, унижена. Не е имала намерение да подаде жалба в полицията, докато това не направи И.. Потвърждава се заключението за ситуация с понижен родителски контрол, с емоционална липса на родителите.

                                                                                         Подекспертната М. С. демонстрира рисково поведение - движи се в компания на криминално проявени и има действия без обмисляне на последиците. Липсват данни за влошаване на психичното състояние на М. С., не се установяват признаци на посттравматично стресово разстройство.Могла е правилно да възприема и да дава показания за случилото се. При нея е налице също развит “Стокхолмски синдром”, сочен от експертите в съдебно заседание, който обяснява пасивното й подчиненско поведение спрямо извършителите на насилствени действия.

 

                                                                                         По отношение на здравословното състояние на подсъдимия Н.Х.Д., е изготвена СМЕ № 1307/2010г.

 / том 2, ДП/, заключението на която установява, че същият е претърпял травма на гръбначния стълб- многофрагментно счупване на тялото на четвърти поясен прешлен, след което е бил опериран веднага след травмата през 2006г., като е била извършена метална остеосинтезаща система на счупения гръбначен прешлен. След травмата са се появили дегенеративни изменения в травмираната област, които са довели до стесняване на гръбначномозъчния канал на това, което е причинило притискане на гръбначния мозък на това ниво. Тези процеси са обхванали и междупрешленните стави - причинено и срастването им, което е намалило значително подвижността на гръбначния стълб в тази област.Към моМ. на експертизата, не се е наблюдавало съществено подобрение на състоянието на подекспертния, тъй като тези болестни процеси отшумяват в рамките на 4-6 месеца, като режимът, който следва да спазва Д. е режим на покой, без натоварване в оперираната област, с прилагане на ежедневна рехабилитация и медикаментозна терапия, поради което и в този етап, той не може да пребивава в сектор “Арести” в Пловдив.

 

                                                                                         Във връзка със здравословни оплаквания на подсъдимия Н.Д.П., е била извършена и съдебно-медицинска експертиза № 1570/2010г./ том 2, ДП/, която установява, че след извършване на прегледи от невролог, кардиолог, медицински изследвания и запознаване с медицинска докуМ.ция, при него е налице състояние след прекаран припадък / съмнение за синкоп/ през 2008г. без наличия на рецидив до моМ. на прегледа. Към моМ. на прегледа, здравословното му състояние позволява да пребивава в условията на следствения арест и не се нуждае от болнично лечение. Не са налице противопоказания от страна на сърдечно - съдовата система за престой в ареста към моМ. на прегледа и няма данни за сърдечно заболяване, довело до краткотрайна загуба на съзнание.

                                                                                         В съдебното производство е изготвена също СМЕ, във връзка с постъпили оплаквания на подсъдимия Н.Д.П. по време на пребиваването му в следствения арест. Заключението на същата/ лист 627, том 2, СП/ установява, че същият е клинично здрав, без никакво кардиологично заболяване и няма кардиологични причини, възпрепятстващи пребиваването му в условията на ареста. В съдебно заседание експерта заключава, че не се налага, с оглед заключението от предходната експертиза, провеждане на изследвания във връзка със стария припадък на подекспертния, като няма и обекитвни медицински показатели, налагащи такива изследвания.

                                                                                                От проведените изследвания на подсъдимия С.К. със специалист по кожни и венерически заболявания на дата 27.05.2010г. не са установени данни за полово заболяване, като при проведената консултация със специалист по урологични заболявания на 18.06.2010г. е установено, че се касае за доброкачествен хемангиом на главичката на пениса с размери 3.и на 4-и мм, като не се налага лечение./ лист 208, том 1, СП/.

                                                                                          От изготвената по делото СМЕ на С.В.К., /лист 474, том 2, СП/ във връзка с това му оплакване, е установен ливиден тумор, около 5 см. по гладс пенис, като ленезията е суспектна за Сарком на Капоши, но за поставяне на точна диагноза е необходимо взимане на кожна биопсия в диспансер за онкологични заболявания-Пловдив, като е установено, че няма опасност заболяването да се разпространи върху други задържани лица.

                                                                                         Във връзка с това, е разпоредено привеждането на подсъдимия С.В.К. ***, за извършване на кожна биопсия, като там е бил прегледан от специалист по дерматология и онкоголия, чиято констатация е била, че не се касае за “малигнен / злокачествен/ процес на кожата, тоест, биопсия не се налага  / лист 507, том 2, СП/.

                                                                                                От писмо от “ Космо България мобайл” ЕАД, изх. № 2179 от 10.06.2010г. / лист 230, том 2, ДП/ се установява, че мобилен телефон с номер ***, е собственост на К.П.С..

                                                                                         Представена е и справка, с писмо от директора на Дирекция “Сигурност” БТК АД с рег. № С-2221 от 14.06.2010г., че телефонен апарат с IMEI 358145025324592, е бил регистриран в мобилната мрежа на “Виваком” за периода от 05.05.2010г. до 04.06.2010г., като е представена с това писмо и информация за обслужващите клетки, както и наличния трафик за същия период от време на телефон с абонатен номер ***.

                                                                                          При извършените оперативно-издирвателни мероприятие е било установено, че  мобилен телефон “Сони Ериксон F 305” е установен у лицето Б.И.Д. ***, който го предал на органите на полицията с протокол за доброволно предаване от 19.07.2010г. / лист 235, том 2, ДП/, като вътре посочва, че го е закупил преди 3 месеца за 50 лева от Р.Д., негов колега на пазара.Този апарат, с приемо-предавателен протокол от 19.07.2010г. е бил предоставен от полицейския служител А. на разследващия полицай Д. К.. / лист 238, том 2, ДП/.

 

                                                                                         Подсъдимите са били задържани и с взети мерки за неотклонение както следва:

 

                                                                                         С постановление на РП- Асеновград от 14.05.2010г. е бил задържан по реда на НПК за срок от 72 часа Н.Д.П., считано от 17, 50 часа на същата дата /лист 371, том 3, ДП/.

                                                                                         С постановление на РП-Асеновград, от 19.05.2010г. е задържан за срок от 72 часа Н.Х.Д., считано от 11, 20 часа на същата дата / лист 372, том 3, ДП/.

                                                                                         С постановление на РП- Асеновград от 14.05.2010г. е бил задържан по реда на НПК, за срок от 72 часа, Н.В.К., считано от 17, 15 часа на същата дата. / лист 1, том 1 ДП/.

                                                                                         С постановление на РП-Асеновград от  14.05.2010г. е задържан по НПК, за срок от 72 часа, подсъдимият С.В.К., считано от 17,30 часа на същата дата./ лист 48, том 1, ДП/.

                                                                                        

                                                                                                С определение по ЧНД № 258/2010г. по описа на АРС, от 17.05.2010г., е взета мярка за неотклонение “Задържане под стража” на подсъдимите Н.В.К., Н.Д.П. и С.В.К../ том 3, ДП/.

                                                                                         С определение по ЧНД № 266/2010г. на АРС от 19.05.2010г., е взета мярка за неотклонение “Задържане под стража” на подсъдимия Н.Х.Д../ том 3, ДП/.

                                                                                         С постановление от 16.09.2010г. на РП-Асеновград/ лист 95, том 1, ДП/ е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия Н.Х.Д. от “Задържане под стража” в “Парична гаранция в размер на 5 000 лева”, изменена в такава от 1000/ хиляда/ лева, с определение на АРС.

                                                                                         С вносна бележка  от 24.09.2010г. тя е внесена от подсъдимия Д. / лист 89, том 1, ДП/.

            

                                                                                         По отношение на годността на доказателствените средства и доказателствата в процеса:

 

                                                                                         Процесуално –следствените действия в ДП са извършени в процесуалните срокове за това, надлежно удължени, поради което и в това отношение, те се ползват със законова правна сила.

                                                                                        

                                                                                         Съдът кредитира изцяло изготвените по делото СМЕ-зи на пострадалите, СМЕ-зи на подсъдимите, СМЕ на ВД, както и комплексните съдебно-психологични и психиатрични експертизи и допълнителните такива, като изготвени от лица с необходимата професионална компетентност, обосновани и правилни.

                                                                                        

                                                                                         По отношение на веществените доказателства по делото, съдът намери следното:

 

- 1 бр. Флашка – черна на цвят, е надлежно приобщена на основание чл.159 от НПК, чрез представянето й по време на разпита на свидетеля Г. във висящо ДП, поради което и се явява надлежно приобщено ВД по делото. / лист 121, том 1, ДП/.

Като такова, съдът го кредитира, както и надлежно изготвения в съдебно заседание негов оглед досежно съдържанието му, тъй като същото се потвърждава и от показанията на свидетеля Б.Г. и в частност, от показанията на свидетелката И.С..

 

  -   1 бр. CD – същият съдържа информация за трафик на абонатен номер **********, изпратен е на основание чл. 159 от НПК от Дирекция “Сигурност” на БТК с писмо изх. № Ъ-2221 от 14.06.2010г. при вече образувано ДП, поради което и се явява надлежно приложено ВД по делото ./ лист 221, том 2, ДП/ и като такова се кредитира от съда.

 

      -  1 бр.  мобилен телефон марка “Сони Ериксон F 305” с IMEI 358145025324592, с батерия, приложен с протокол за доброволно предаване от 19.07.2010г ./ лист 235, том 2, ДП/ след образуване на ДП, на основание чл. 159 от НПК, се явява надлежно приобщено ВД и се кредитира като такова. Идентичността му е потвърдена от свидетелските показания на свидетеля К.С., И.С., свидетелите Д. и Д., както и от протокола за доброволното му предаване, поради което и се кредитира от съда.

 

        -   многожилен проводник с черна гумена изолация с дължина 60 см. и диаметър 0,4 см., дървено тяло с дължина 65 см., тениска жълта на цвят, памучно въже с плетка, стъклена бутилка с надпис “Шуменско пиво”, метална тръба с дължина 54 см. и диаметър 0,4 см., влакна черни на цвят, камашитена възглавница 48/31 см., същите са иззети при оглед на произшествие извършен на 15.05.2010г., в хода на образувано ДП, свързано е това изземване именно с така извършения оглед, поради което и се третират като надлежно приобщени ВД по делото. / лист 139, том1, ДП/и се кредитират от съда.

 

      -   2 броя пликове с обтривки като иззети в хода на медицинско изследване на пострадалите при изготвяне на СМЕ и в хода на образувано ДП, се намират годни доказателства, поради което и с третират от съда, като надлежно приобщени такива

/ лист 160, том 2, ДП/, поради което и се кредитират.

 

-          1 бр. Фланела сива на цвят с дълъг ръкав, 1 бр. Дънкови панталони черни на цвят и 1 бр. Сутиен-розово-цикламен на цвят с черни ленти, са предадени с протокол за доброволно предаване от 13.05.2010г. на оперативен работник

 / лист 16, том 1, ДП/, извън образувано ДП, което е станало с постановление на РП- Асеновград от 14.05.2010г., поради което се третират от съда като  вещи, приобщени извън образуван наказателен процес и предадени на орган, нямащ функции по разследването, поради което и не се третират от съда като годни ВД по делото и не се кредитират от същия.

 

-          1 бр.шарен чорап, приобщен като ВД чрез представянето му на основание чл.159 от НПК в хода на съдебното следствие, се намира за надлежно приобщен като ВД по делото, поради което и се кредитира от съда.

 

 

                                                                                         По отношение на възраженията на защитниците на подсъдимите, относно разпитите на пострадалите свидетелки пред съдия и на свидетеля К., съдът намери, че същите са извършени при спазване изискванията на чл. 223 от НПК, по време, когато е нямало привлечени по делото обвиняеми лица, поради което и изискванията за присъствието на такива, не са нарушени.

                                                                                         Възраженията на адвокат Б. в това отношение не намират опора в разпоредбите на НПК, даващ възможност единствено на лице, с процесуално качество на обвиняем, да се възползва от правата  като такова за участие в тези разпити.  Това процесуално качество се добива с привличане на дадено лице като обвиняем с постановление на разследващ полицай, а не с наличието на данни за евентуален извършител на дадено деяние. Освен това, привличането на дадено лице като обвиняем, е свързано с едно изискване, гарантиращо в голяма степен обезпечеността и обосноваността за ангажиране на дадено лице в такова процесуално качество и това е изискуемите от закона достатъчно доказателства, за предприемане на тази процесуална стъпка, които достатъчно доказателства не са били налице към моМ. на извършването на разпити пред съдия на посочените свидетели.

                                                                                         В случая, разпитите на пострадалите пред съдия, са една правна възможност, която законът дава, за закрепване на техните показания, която е била използвана от органите на ДП в момент, който разследващият орган, ведно с наблюдаващият делото прокурор, е намерил за необходимо, с оглед гарантиране обективността на разследването и запазването на доказателствата в процеса от влияние и манипулиране. Извършването на това следствено действие пред съдия, по презумпция, гарантира спазването на обективността и процедурите при разпитите на тези свидетели, както и изключването на възможността върху техните показания да бъде влияно.

                                                                                         НПК не указва в кой момент следва да се пристъпва като това процесуално-следствено действие, като използването му за закрепване на доказателства още в самото начало на разследването, е избор, предоставен от закона на разследващия полицай и прокурора, при съблюдаване на тяхната самостоятелност при взимане на решения и в изпълнение на задълженията им за срочно и обективно разследване по делото.

                                                                                         Никое лице, за което има индиция да е евентуален извършител на дадено престъпление, докато не бъде привлечено като обвиняем, няма процесуални права, които да му се гарантират като такъв в процеса.  Такива права не дава и задържането на дадено лице от органите на полицията. Освен това, в случая, задържането на подсъдимите е станало едва след тяхното привличане като обвиняеми с то постановления на РП- Асеновград, което е станало след разпитите пред съдия на посочените по-горе свидетели, от който момент едва, подсъдимите  са имали и право на адвокатска защита. С оглед на това, искането за присъствие на адвокат Б. по време на разпитите пред съдия на свидетелите, е процесуално недопустимо и именно като такова, е било оставено без уважение от водещият разпита съдия. В този смисъл, съдът намира процедурата, проведена по време на разпитите пред съдия на свидетелите по делото, за изцяло съобразена с изискванията на НПК, поради което и счита същите за годни доказателствени средства в процеса и в този смисъл, отхвърля възраженията на адвокат Б. за тяхната непригодност, поради наличие на злоупотреба с права от страна на разследващите органи.

                                                                                         По отношение на възраженията на адвокат Б. във връзка с нарушения от страна на съдии при извършване на процесуално-следствени действия, съдът намира същите за неоснователни, тъй като тези съображения са били излагани както от адвокат Б. в съдебно заседание, така и от защитника – Д.П., баща на подсъдимия Н.П. няколко пъти пред различни компетентни институции, които са разглеждали поставени така пред тях въпроси и същите  не са констатирали твърдяните нередовности в поведението на сочените магистрат.

                                        В този смисъл, съдът намира, че е неопорочен така, както това се твърди от адвокат Б. и разпита на свидетеля К. през съдия в хода на ДП, тъй като твърдението на адвокат Б., че преди този разпит, именно съдия Ш. е присъствал при разпита на свидетеля пред дознателя и е задавал въпроси, тъй като твърдения останаха безпочвени и опровергани от доказателствата по делото, породи което и като надлежно извършен по правилата на чл.223 от НПК, съдът намира протокола за този разпит на свидетеля К. също за годно доказателствено средство.Разпитите на подсъдимите Н. и С.К. и Н.П. пред съдия, са проведени в присъствието на техните защитници и при спазване на изискванията на чл.222 от НПК, поради което и протоколите за тези действия, се третират от съда, като годни доказателствени средства.Такива са протокола за оглед на местопроизшествие, изготвен съобразно изискванията на чл.155 от НПК, както и протоколите за доброволно предаване, с изключение на протокола за доброволно предаване на дрехите на пострадалата И.С., който като не надлежно изготвен в хода на не образувано ДП, не се кредитира от съда. С оглед на което, наведените в пледоарията на адвокат Б. непригодности на тези доказателствени средства, съдът отхвърля като неоснователни.

                                                                                         Като надлежно изготвени и по реда на НПК, съдът кредитира писмените доказателства по делото- справки за съдимост, характеристични справки, други писмени доказателства по делото, протокол за оглед.    

            Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката И.С., депозирани пред съда, а по отношение на констатираните противоречия с тези, депозирани от нея  в ДП пред съдия, съдът кредитира показанията й от ДП пред съдия, в тези им части. Показанията на свидетелката И.С. се кредитират от съда като логични, последователно, при липса на вътрешна противоречивост в тях, при последователност в същите при различните разпити и като подкрепени от останалите доказателства по делото, а именно- СМЕ на свидетелката, КСППЕ- зи – първоначални и допълнителни такива, от показанията на свидетелите М. С., Д.И., Л. Х., Б.Т., К.С., Н.С., С.Д., В.К. и отчасти- от свидетелите Б.Г., С.Г., С. И., В.Ш., И. К., Р.Д. и Б.Д., от веществените доказателства по делото и протоколите за доброволно предаване на същите, кредитирани от съда.В частите от нейните показания, където  съдебно заседание бяха констатирани противоречия, след прочитането на тези, депозирани от свидетелката пред съдия в ДП, съдът кредитира именно тях, като именно в тези части, нейните показания се намират от една страна, подкрепени от цитираната по-горе доказателствена съвкупност като така, те се явяват и  по- обективни, депозирани при наличие на по-ясен спомен при тяхното депозиране, депозирани в отсъствието на подсъдимите, което се явява един допълнителен психологически стрес в съдебно заседание по отношение на тази свидетелка.По отношение на липсата й на спомен относно констатираните със СМЕ на подс.Д. особености по половите му органи, съдът намира това за липса на противоречие между показанията на свидетелката С. и СМЕ на този подсъдим, тъй като тя не отрича съществуването на такива белези и кондиломи по половите органи на подсъдимия Д., но не сочи и тяхното наличие, което е напълно нормално, с оглед на силно затормозеното й психическо състояние от случилото се в село Леново предната нощ, както и това, че тя още в село Леново сочи, че е била напълно психически и физически изтощена, което обяснява и това, че тя не е обърнала внимание на тези особености по половия орган на подс.Д., поради което и съдът намира, че нейните показания не се опровергават от заключението на тази СМЕ на под.Д..

                        Съдът намира възражението на адвокат В. по отношение на това, че свидетелката И.С. променяла своите показания по отношение на записа на орална любов със свидетеля Б.Г. преди и след неговото гледане в съдебно заседание, за опровергано от самите протоколи за съдебните заседания,

от които е видно, че свидетелката И.С. поддържа още от ДП тезата, че за този запис е разбрала едва в хода на ДП от дознателя и до този момент, не е знаела за него, който факт, тя твърдо сочи в съдебните заседания, независимо от това, дали е бил гледан, или не въпросния запис. Свидетелката нито в едно от своите показания не отрича факта на орална любов между нея и свидетеля Б.Г., което сочи на пълна последователност в нейните показания. По отношение на знанието й за въпросния запис, твърдението на свидетеля Б.Г. относно това, че свидетелката И.С. е знаела в моМ., в който му прави фелацио, че е записвана от мобилен телефон, за опровергани от показанията на самата свидетелка И.С. за липсата на знание за този запис, които съдът намери за изцяло подкрепени от ВД по делото- 1 бр.флашка и от огледа на съдържанието на същото, направен в съдебно заседание, където ясно се вижда позата, в която тази свидетелка прави въпросното фелацио, а именно- наведена с глава и очи надолу към половия орган на свидетеля Г., със затворени очи и завита с чаршаф глава, което потвърждава нейните твърдения, че в този момент, тя изобщо не е видяла, че я записват, с оглед на което и съдът кредитира тези нейни показания като потвърдени от останалите доказателства по делото. С оглед на това и отхвърля възражението на адвокат В. относно наличието на промяна в нейните показания преди и след изглеждането на този запис, като неоснователно.

            По отношение на случилото се в село Леново, там е присъствал и още един свидетел- Д.К., чиито показания относно действията на подсъдимите, относно тяхната последователност, относно действията на самата свидетелка И.С. и соченото от него поведение и развитие на събитията, съдът намира за опровергани от показанията на свидетелката И.С. от една страна от СМЕ и КСППЕ-зи по делото, от ВД по същото и от друга страна,показанията на този свидетел са вътрешно противоречиви, последователни и опровергани и от противоречивите обяснения на самите подсъдими, поради което и като надлежно проверени, логични, последователни и неопровергани от други годни доказателства, съдът кредитира показанията на свидетелката И.С., пред тези на свидетеля К..

            По отношение на противоречията относно фактите, касаещи случилото се в дома на подсъдимия Д., между свидетелките М. С. и И.С., то съдът намира същите за несъществени, поради което и според съда, тези противоречия не влияят върху достоверността на показанията на двете свидетелки. 

            Съдът кредитира показанията на свидетелката М. С., депозирани в разпита от ДП пред съдия, тъй като същите се намират за подкрепени от останалите доказателства по делото а именно, от показанията на свидетелката И.С., кредитирани от съда, от показанията на свидетелите К.С., Н.С., Д. П., А., свидетелката Д., от ВД по делото, СМЕ-зи по делото, СППЕ-за и КСППЕ-за, както и в части от показанията на свидетеля Шопов, С. И., С.Г., Б.Г., В.К..

В частта им относно случая над “Асенова крепост” през 2009г., свързан с “Г.”, в тази им част, съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като същите не се опровергават от другите доказателства по делото.

            Показанията на свидетелката М. С., депозирани в първоначалния я разпит в  съдебно заседание, съдът намира за  напълно опровергани впоследствие от самата свидетелка М. С. при последващият й разпит пред съда, като тя ясно и недвусмислено обяснява причинната за депозиране на първоначалните й показания пред съда със страх, който тя изпитвала от извършителите.

            Тази нейна позиция, за страха, който я е мотивирал да свидетелства първоначално в полза на подсъдимите, намира своята подкрепа СППЕ-зи по делото, които в обстоятелствените си части, ясно и подробно застъпват именно този въпрос, за страха на свидетелката М. С. от подсъдимите от една страна и от друга, напълно обясняват това й поведение на изменение на нейните показания от ДП пред съдия, с характеровите особености на нейната личност.

Така, СППЕ –зи ясно посочват следното:”Конфликтно поведение е най-често избираема форма на защита при травмиращи ситуации”/ лист 177, том 2, ДП/, “Емоционална неустойчивост, склонност към афективно отреагирване”.

           Те посочват, че при нея се открояват признаците на психическа напрегнатост, ситуативна тревожност, нисък контрол, неувереност.

           Допълнителната СППЕ за сочи за нея :  Към моМ. на изследването

  10.02.2012г./,/лист 709, том 2, СП/ се представя като напрегната, емоционално лабилна, ситуативно тревожна, склонна към афективни отреагирвания.......слаба регулация....неувереност..........При прегледа съобщава, че се е почувствала заплашена

/ от подс.Н.К./ и затова не се е съпротивлявала.Страхувала се”.Това се потвърждава и от показанията на свидетелката С.Д., нейна майка, която сочи :” Тя каза, че не иска да си има неприятности и затова иска да си оттегли показанията. Тя ми каза, че това, което се е случило, е истина, но иска да си оттегли показанията”. При опита на свидетелката Д. да разговаря за случилото се с пострадалата М. С., тя е мълчала, като свидетелката Д. посочва за това:.....”Дъщеря ми не искаше да говори нищо, тя постоянно плачеше”.

Тази затвореност на свидетелката М. С. се изтъква и в ДКСППЕ-зи по делото. 

По отношение на показанията на свидетелката М. С. относно това, че се е страхувала да прояви по-силно опозиционно поведение спрямо подсъдимия Н.К., същите се потвърждават от СППЕ за по делото, където ясно е посочено, че по скалата на невротичност, са налице “повишена възбудимост, изтощаемост и уморяемост” / лист 177, том 2, ДП/, което напълно съответства на изтъкваната от свидетелката слаба защита срещу подсъдимия, поради страх и реално, наличие на такава вяла съпротива от нейна страна, поради липса на психологически ресурси за организиране на такава. СПЕ сочи, че се касае за “слаби волеви усилия”по скалата на раздразнителност, тоест, налице е личност, която макар и по принцип, при фрустрационна ситуация, каквато безспорно се явява всяка такава, в която дадено лице бива принуждавано да върши неща, противни на волята му, свидетелката М. С., да реагира най-често с конфликтно поведение като избираема най-честа форма на защита при травмиращи ситуации - СППЕ/ лист 177, том 2, ДП/, както и високата и вербална и телесна агресия, то в случая с подсъдимите, експертите заключават в съдебно заседание, че е налице доминантно поведение на по-възрастни от нея, което я принуждава да избяга от иначе често ползвания от нея модел при затормозяваща ситуация-конфликност, като търси по-щадящо поведение за себе си, с оглед на това, че тя е водена в тези случаи от механизма на по-малкото зло, който действа при нея, като кара личността й да се подчини, като по този начин, в съзнанието й е ясно, че предотвратява по-негативни ситуации за себе си.

Така посоченото от експертите конфликно поведение на свидетелката М. С., се прояви в съдебно заседание, където тя бе поставена в ситуация да свидетелства пред и в присъствието на  подсъдимите и което първоначално, доведе именно до такова сочено от експертите “демонстративно” и “агресивно” поведение и поведение при отключване на защитния механизъм за предотвратяване на по-голямо зло, което доведе и до показанията й пред съда от първоначалния й разпит, чието поведение е обусловено и от страх от подсъдимите, който, в последствие, е преодолян и поради твърдата позиция на нейната приятелка- свидетелката И.С. и поради разговор с майката, който явно е оказал положителна насока в насока за подкрепа, спрямо свидетелката М. С..

            В този смисъл, обстоятелството, че е започната предварителна проверка за набедяване спрямо тази свидетелка, за което са налице приобщените в съдебно заседание материали от тази преписка, които се ценят от съда като подкрепени и от събраните гласни доказателства в тази насока и които, като надлежни приобщени на основание чл.159 от НПК, съдът кредитира, не води до изложените от защитниците на подсъдимите доводи за оказан психически натиск върху свидетелката М. С. да си промени показанията по следните съображения:

На първо място, както ДСППЕ сочи, че в нея няма и “ не се намират данни за фантастно заместване, или надстрояване на собствените впечатления и преживявания”  / лист 710, том 2, СП/., поради което и е налице ясно изразено както в разпита й пред съдия от ДП, така и в допълнителния й разпит от СЗ изявление, че поддържа показанията си за насилствени сексуални действия и сочи, че причината за промяната на това становище е именно страха от подсъдимите. Свидетелката не сочи да изпитва страх от страна на полицейските, прокурорските органи, или от страна на родителите си, а само от подсъдимите. Това тя е заявила и при психологичното интервю на експертите.С оглед на което и отпочването на предварителна проверка за престъпление “набедяване” не е отключило у нея страх или притеснение, тъй като ако това беше така, то щеше да бъде отразено от петимата експерти- психиатри и психолози при допълнителната комплексна СППЕ, интервюто за която е проведено след приключване на тази допълнителна проверка. След като петима специалисти не са установили наличие на страх от това действие на прокуратурата у подекспертната, становището на адвокатите за такъв психологически натиск, се явява необосновано и като такова се отхвърля от съда.

Такъв психологически стрес у свидетелката М. С. по повод отпочването на тази предварителна проверка, не се наблюдава и в показанията на нейната майка-свидетелката Д., която ясно и недвусмислено сочи, както и СППЕ –зи по делото потвърждават, за страх у нейната дъщеря и стрес у същата, единствено и само от подсъдимите.

По отношение на наведеният довод, че тази предварителна проверка е оказала влияние върху свидетелката М. С., за да си промени показанията, съдът намира този довод за опроверган от заключенията на СППЕ – зи по делото, където ясно е посочено, че макар и да се касае за емоционално незряла личност, че тя е психично здрава, с нормални интелектуални възможности и е могла правилно да възприема случилото се с нея и да дава достоверни показания за това, като при прегледа на 10.02.2012г., тя потвърждава пред експертите това, че е изнасилена от подс.Н.К., което несъмнено показва, че именно тя вече е преодоляла първоначално изпитвания страх от подсъдимите и вече намира сили в себе си, да заяви случилото се, макар и лаконично, с едно: потвърждавам това, което съм казала преди пред съдията, за истинно. Това, че тя не намира сили в съдебно заседание да говори пред подсъдимите, се обяснява както с психологичните й особености като личност, характеризиращи я като слаба личност ,  така и с наличието на “занижена самооценка” / лист 709, том 2, СП/, което обяснява и това, че тя се влияе от казаното й и от приятелките, да се подчинява на подс.Н.К., за да няма проблеми.

 С оглед на което и нейните показания в съдебно заседание, с които тя потвърждава показанията си от ДП пред съдия, като подкрепени от останалите доказателства по делото, се кредитират от съда.

 

Съдът кредитира и показанията на свидетелите А. и Д. П., за достоверни, логично непротиворечиви, неопровергани от останалите доказателства по делото и подкрепени от тях, поради което и ги кредитира. Тези свидетели недвусмислено потвърждават показанията на свидетелката М. С. и сочат на правомерно поведение от страна на същите, при снемане на обяснение и спокойната обстановка без какъвто и да било натиск, когато са й снемали обяснения,  което се потвърждава и от показанията на свидетелката Д.,  поради което и показанията на двамата свидетели се кредитират от съда. Те опровергават упражняването на какъвто и да било натиск по отношение на свидетелката М. С. в хода на извършваните от тях проверки.Свидетелят Д. П. потвърждава и фактите, изложени от свидетелката М. С. пред съда при повторния й разпит и потвърждават същите, депозирани от нея в протокола за разпит пред съдия от ДП, което като факти се сочи и от нейната майка-свидетелката С.Д.,  което още веднъж подчертава тяхната достоверност.

По отношение на това, доколко е законно при висящ процес да се образуват предварителни проверки от страна на прокуратурата срещу свидетелите, участващи в него, съдът намира, че няма нито законово, нито подзаконово изискване да се изчакват приключването на съдебните процеси, които могат да траят и с години, за се изпълни задължението на полицията и прокуратурата, при налични на данни за престъпление, да се отпочва предварителна проверка, дори и спрямо лица, които са ангажирани като свидетел в даден съдебен процес. В този смисъл, съдът е чел и определение в с.з, което няма да преповтаря, като на това основание, отхвърля изложените доводи от адвокат Б., В. и К.,  в тази насока, като неоснователни.

 

            Съдът кредитира като логично последователни и непротиворечиви и показанията на свидетелите К.С. и Н.С., тъй като същите са взаимно съответни и се подкрепят от показанията на свидетелката И.С., от медицинската експертиза на пострадалата И.С., от медицинските докуМ. относно нейното здравословно състояние, от справката от училището на свидетелката И.С., както и относно телефона на свидетелката И.С.- от показанията на свидетелите Д. и Д., от протокола за доброволно предаване на телефона и от ВД-телефон, поради което и се кредитират от съда.Показанията на тези двама свидетели за слаб родителски контрол поради заетост, се потвърждават от СППЕ-зи по делото и от показанията на за начина на живот на свидетелите Б. И С.Г., Ш., С. И., Х. А., поради което и в тази им част, се кредитират.

По отношение на обстоятелството, че свидетелката Н.С. е разговаряла със свидетелката Д., съдът кредитира показанията на свидетелката Н.С. от СП, пред тези, от ДП прочетени в съдебно заседание, тъй като показанията й пред съда, че е нямало такъв телефонен разговор между двете майки на пострадалите след Гергьовден, същите се потвърждават и от показанията на свидетелката Д..

                        Показанията на свидетелят Б.Г. се кредитират от съда в Г. им част, тъй като те са подкрепени и от показанията на свидетелката Х.А., от показанията на свидетелката И.С., свидетеля Ш., свидетеля С.Г. и  свидетеля К. и С. И., както и от вещественото доказателство- 1 брой флашка и направения оглед на съдържанието на същото в съдебно заседание.

По отношение на това, кой е правил записите, съдът кредитира показанията на свидетеля Г. от ДП, прочетени в съдебното заседание, като по-достоверни и потвърдени от него и в самото съдебно заседание и с оглед на това, че същият по време на разпита си пред разследващия полицай, е имал по-добър спомен за събитията, който, след прочитане на тези му показания, се възвърна и в съдебното заседание.

            Съдът кредитира показанията на свидетеля Б.Г. относно посещение в хотел “Грила” до КЦМ, тъй като същите се намират изцяло потвърдени от показанията на свидетелката И.С.. В този аспект, свидетелят В.Ш., който отрича да е бил там, в тази им част, неговите показания се намират за опровергани от показанията на свидетелите Б.Г. и И.С., поради което и не се кредитират от съда.Свидетелката М. С. заявява, че просто не помни за такъв случай, поради което и в тази им част, нейните показания не опровергават изложеното от свидетеля Г. и свидетелката И.С..

         По отношение на показанията на свидетеля Б.Г. за поведението на пострадалите и относно случилото се в хотел”М”, съдът кредитира същите, тъй като на първо място, те не са опровергани от останалите доказателства по делото, а се намират за подкрепени от същите.

                                                                                         Следва да се посочи, че относно това, свидетелят Г. колко пъти в хотела е осъществил доброволен полов акт със свидетелката И.С. и кой е снимал тези “свирки”, съдът кредитира неговите показания, дадени пред дознателя в протокол за разпит от 21.07.2010г./ лист 12, том 1, ДП/, прочетени в съдебното производство и потвърдени от самия свидетел като по-достоверни.

                                                                                         Съдът в тази им част кредитира същите пред неясните и неточни показания на свидетеля Г. по тези два въпроса в съдебно заседание, тъй като показанията му пред дознателя са депозирани в един по-близък като време момент спрямо факта, за който този свидетел свидетелства, което предполага наличие на по-добра и по-услужлива памет, в сравнение с тази в един по-късен момент, какъвто се явява съдебното заседание.

                                                                                         На второ място, именно показанията на този свидетел пред разследващия орган, са потвърдени както от показанията на самата свидетелка И.С., така и от приложеното по делото веществено доказателство- 1 брой флашка и огледа, направен на същото в съдебното заседание, поради което и като подкрепени от тези доказателства, съдът кредитира показанията на този свидетел, депозирани в съдебно заседание и  в частта им относно броя на половите актов, които той е осъществил със свидетелката И.С. и кой ги е снимал- неговите показания, депозирани пред разследващия полицай в протокол от 21.07.2010г.

            Съдът кредитира така представеното веществено доказателство- 1 брой флашка, като надлежно приобщено на основание чл.159 от НПК, в разпита на свидетеля Б.Г. и по този начин, годно ВД като вещ, даваща възможност за разкриване на информация относно делото. С оглед на което и кредитира извършения в съдебно заседание оглед на така годно иззетото веществено доказателство и неговото съдържание, което изцяло подкрепя показанията на свидетеля Б.Г. за случилото се в хотел “М” относно въпросните “свирки” и тяхното заснемане, които показания на свидетеля  се потвърждават и от показанията на свидетелката И.С..

            В частта им, че свидетелката И.С. е знаела за този запис, съдът намира показанията на свидетеля Г. за опровергани в тази им част на първо място, от показанията на свидетелката И.С. и на второ място, от самия оглед на вещественото доказателство и описаното му в съдебното заседание видяно съдържание, от което безспорно се установява, че свидетелката по времето на самите записи на двата клипа, е била с глава, наведена към половия орган на свидетеля г., който си го разпозна в съдебно заседание, не си е местила главата към записващата камера, видно от записите и главата й е била покрита с чаршаф, както и като изходи от това, че същата е със затворени очи по време на записите, съдът намира показанията на свидетелката И.С. в тази им част, за напълно достоверни като подкрепени от огледа на ВД и от самото ВД, поради което и ги кредитира.

            В частта им относно това, че свидетеля К.С. бие свидетелката И.С., когато не се е прибирала и заради заложен телефон, тези показания на свидетеля Б.Г. са опровергани от показанията на свидетелите К.С., Н.С., свидетелката И.С. и от изготвените СПЕ-зи по делото, разкриващи нормални отношения между родители и деца в емоционалната сфера и липса на агресивно поведение от страна на бащата към свидетелката И.  С., поради което и в тази им част, показанията на свидетеля Б.Г., не се кредитират от съда, тъй като са опровергани от посочените по-горе доказателства по делото.

            По отношение на твърденията на свидетеля Б.Г., че не е показвал записите на никого, същите в тази им част, се намериха от съда за опровергани от показанията на свидетелката Х.А., чиито показания съдът кредитира като по-незаинтересовани от тези на свидетеля Б.Г., тъй като фактите относно показването на този запис, биха могли да се третират в един по-късен етап от органите на прокуратурата като такива по осъществено от този свидетел престъпление, свързано с разпространение на порнографски материали, което според съда по отношение на тези факти, прави този свидетел заинтересован, за разлика от свидетелката Х.А., поради което и съдът кредитира относно този факт, именно нейните показания, като намира тези на свидетеля Б.Г. в тази им част, за недостоверни.

 

По отношение на показанията на свидетелите Л.Х. и Б.Т., полицейските служители, извършили проверката на лекия автомобил, управляван от подс.С.К. вечерта на 06.05.2010г., е налице незантересованост на тези свидетели, при депозиране на техните показания. Това е така, тъй като те, макар и полицейски служители, не демонстрират със своите показания, а и със своите действия вечерта на 06.05.2010г. пристрастно отношение спрямо ситуацията на свидетелката И.С. при заявяването от нейна страна обстоятелство, че баща й е полицай. Това е така, тъй като те са се ограничили единствено с уверения от нейна страна и от страна на подсъдимия Н.К. за това, че се прибира и че няма проблеми с подсъдимия, без да извършат проверка и да уведомят бащата на свидетелката И.С. , че дъщеря му след 22 часа е навън в компания на лица, представляващи интерес за полицията, за който били уведомени, че е техен колега и за която те установили, че е непълнолетна.

С оглед на това, съдът намира тези свидетели за незаинтересовани в депозирането на своите показания по отношение на свидетелката И.С..

 Не се установяват отношения на тези свидетели и с подсъдимите, поради което не се налага извод за заинтересованост и от тази гледна точна при техните показания.

Следва да се има предвид при тях, че случаят, за който тези двама свидетели разказват, е един от множеството ежедневни случаи, свързани с тяхната работа, поради което е напълно реално и житейски обосновано, спомените им при тази рутинна за тях проверка, да са недобри.

Следва да се има предвид, че при извършване на въпросната проверка от тяхна страна, за която двамата свидетелстват, по- активната роля при тази проверка е била на свидетеля Л.Х., докато свидетелят Б.Т. е бил в полицейския патрулиращ автомобил, макар и с отворени врати и да е възприел разговора на своя колега с проверяваните лица. Тази различна позиция на възприемане на случая от страна на двамата свидетели и различното им участие в ситуацията обуславя и наличието на различни спомени относно детайли, свързани с проверката.Това обяснява и наличието на противоречия в тези именно детайли, по отношение на показанията на тези двама свидетели. Безспорно, съпоставени в очна ставка / лист 548, том 2, СП/ първоначалните противоречия в основни факти между двамата свидетели са изгладени.    Те са единодушни в показанията си, че на въпросната вечер на 06.05.2010г. безспорно са спрели автомобил “Опел Астра”, управляван от подсъдимия С.К. и в него са установили, че се намират  подсъдимият Н.К. и свидетелката И.С., чиято самоличност безспорно установили в хода на проверката. В този смисъл, техните показания като непротиворечиви, изцяло се кредитират от съда. Те са подкрепени и от показанията на свидетелката И.С. относно случилото се, така и от обясненията на подсъдимите Н.К., С.К., Н.П. и  и показанията на свидетеля К., които в тази част, се кредитират от съда, като потвърдени от останалите свидетелски показания и от обясненията на сочените подсъдими.

Непротиворечиви са показанията на тези двама свидетели и относно това, че именно свидетелят Л.Х., е извършил проверката на автомобила, поради което и в тази им част, се кредитират като достоверни от съда.Свидетелката И.С. в своите показания също посочва, че е разговаряла както тя, така и подсъдимите С. и Н. К. с един от проверяващите полицаи, поради което и в тази им част, показанията на тримата свидетели, се кредитират като достоверни от съда.

Показанията и на двамата свидетели в разпитите им пред съда се характеризират с непротиворечивост. Така свидетелят Х. в разпита си пред съда  /лист 229, том 1, СП/ сочи :”От колата слезе водача С., друг не видях да слиза, освен да е слезнал другия брат и да е разговарял с колегата”.

В този смисъл, но с пълна категоричност, показанията на този свидетел пред разследващия полицай в тази им част, прочетени в съдебно заседание, се повтарят. Разликата е в времевото даване на показанията, което е повлияло на спомена на свидетеля Х., поради което и тези от съдебното заседание относно този факт, се характеризират с лека колебливост, но не и с противоречивост относно депозираните такива от свидетеля пред дознателя.

Свидетелят Т. в показанията си пред съда не отрича този факт, а вече съпоставен в очната ставка със свидетеля Л.Х., го потвърждава. Тоест, налице е пълна последователност и непротиворечивост както вътрешна, така и помежду им, в показанията на тези двама свидетели относно това обстоятелство, поради което и те се кредитират от съда.

В този смисъл, са и показанията на свидетеля Д.К., депозирани пред съда / лист 248, том 1, СП/, в които той първоначално колебаейки се относно този факт, впоследствие изрично заявява: “След като ги пуснаха полицаите, двете М. и Л. се върнаха до нас в колата”.

Налице е пълна непротиворечивост в тази им част на показанията на свидетелите Х., Т. и К., поради което и същите се кредитират от съда относно това обстоятелство.

            По отношение на това, кои лица са били в автомобила по време на извършване на полицейската проверка, съдът кредитира показанията на свидетелите Т. и Х. пред съда като непротиворечиви помежду си, в което те сочат, че са видели именно двамата братя К. и свидетелката И.С. в автомобила в този момент. Тази проверка е била извършена почти в непосредствена близост до мястото, където подсъдимите са пили до денонощния магазин, защото именно там е бил и неправилно паркиран автомобила на “М.”. Полицаите Т. и Х. ясно сочат, че когато са извършили проверката, автомобилът тъкмо е тръгвал  и е бил в движение, като на шофьорското място  е стоял подсъдимият С.К.. Свидетелите Т. и Х. са абсолютно единодушни в това твърдение и не се констатират каквито и да било противоречие в тази насока в техните показания.

Показанията на свидетеля К. относно този момент :”М. М. се качи в колата на шофьорското място и тръгна да кара в насрещното, защото колата беше спряна отпред на денонощния магазин.Спряха ги полицаите”,се потвърждават от показанията на свидетелите Т., Х., Д.И., И.С.,  които са непротиворечиви и поради това, се кредитират от съда, като в тази им част, като подкрепени и от останалите доказателства по делото, се кредитират и показанията на свидетеля Д.К.. В тази част обясненията на подсъдимите К. и П. също като потвърдени от посочените свидетелски показания, се кредитират.

            По отношение на това, че именно в този момент, свидетелката И.С. е била повлияна силно от  алкохол, дори била видимо дрогирана, депозирани от свидетеля К. / лист 249, том 1,СП/, същите се намериха напълно опровергани от показанията на свидетелите Л.Х. и Б.Т., които са единодушни, че свидетелката не само не е била пияна, но дори не е била и видимо замаяна от алкохол, а камо ли дрогирана. С оглед на което, показанията на свидетеля К. в тази им част, се третират от съда като недостоверни и не се кредитират, а като непротиворечиви и последователни, се кредитират показанията на свидетелите Б.Т. и Л.Х..

            Показанията на свидетеля Б.Т., че подсъдимият Н.К. е бил видимо пиян, не се опровергават от нито един от свидетелите и подсъдимите по делото, поради което и се кредитират от съда като достоверни.

Нещо повече, факта, че този подсъдим преди тази полицейска проверка, е употребявал почти два часа бира, се потвърждава от показанията на свидетеля К., поради което и в тази им част, показанията на свидетелите Т. и К., като непротиворечиви, се кредитират от съда.В този смисъл са и показанията на свидетеля Х., който изрично заявява:”Видях, че там в автомобила беше големия брат, това го видях на фаровете и по движенията му помислихме, че е употребил алкохол.......по движението му вътре в автомобила преценихме, че е употребил алкохол, клатушкаше се вътре в автомобила”, в която  част, като подкрепени от останалите цитирани по-горе свидетели, съдът кредитира.

По отношение на това, дали свидетелката И.С. сама е излязла от автомобила и е отишла при полицаите, или е била извикана от подсъдимия С.К., по разпореждане на полицаите, съдът намира следното:

Свидетелят Л.Х. сочи, че пострадалата И.С. без да бъде викана, е отишла до него, при което той е разпоредил да се отдръпне настрана, докато извършва проверка на водача на автомобила - подсъдимия С.К.. Този факт, свидетелят Х. сочи в съдебно заседание както при разказа си за събитията, така и при отговора на въпроса в този смисъл на прокурора. Налице е непротиворечивост в тези негови показания./ лист 229, 230, том 1, СП/.

В този смисъл са и показанията на свидетеля Т. в съдебно заседание, който сочи:” ....когато извършвахме проверката, първо спряхме автомобила и от него излезе момичето от задна лява врата”/ лист 482, том 2,СП/.

Налице е непротиворечивост в този факт по отношение на твърденията на двамата свидетели Х. и Т., поради което и в тази им част, като подкрепени и вътрешно и взаимно непротиворечиви, съдът кредитира техните показания.

Те не се опровергават нито от показанията на свидетеля К., нито от показанията на И.С., нито от обясненията на подсъдимите.

 

                                                                                         По отношение на показанията на свидетеля Б.Т. относно това, че след извършване на проверката, подсъдимият С.К. се е качил в автомобила и е върнал същия до магазина, а свидетелката Л. С. и подсъдимият Н.С. са тръгнали натам пеш, в посока тото пункта, са на първо място, противоречиви с тези на свидетеля Л.Х., който изобщо не сочи такова обстоятелство.

                                                                                         В очната ставка, свидетелят Т. сочи, че няма спомен дали свидетелката С. се е качила в автомобила, или е продължила по посока тото пункта, който факт обаче нито се отрече, нито се потвърди от свидетеля Л.Х..

                                                                                         Показанията на свидетеля Т., че свидетелката И.С. е продължила в посока тото пункта се опровергават от показанията на самата свидетелка И.С., която сочи, че след проверката, са се качили в автомобила с подсъдимите. Този факт се потвърждава и от показанията на свидетеля Д.К.. В този смисъл са и обясненията на самите подсъдими, Н., С.К. и Н.П.. С оглед на което, в тази им част, показанията на свидетеля Т., не се кредитират от съда, като опровергани от останалите сочени доказателства по делото, докато показанията на свидетеля К., И.С. и на подсъдимите Н.П., С.К. и Н.К., се кредитират. Следва обаче да се посочи, че движението в посока тото пункта, което свидетелят Б.Т. сочи, изцяло съвпада с местоположението на автомобила на подсъдимите К., посочено от свидетеля Л.Х. като такова именно до тото пункта. С оглед на което и е напълно нормално, свидетеля Т. да е възприел именно отиването на подсъдимите и свидетелката до автомобила, което движение е именно соченото от него такова в посока да тото пункта.

                                                                                        

                                                                                         По отношение на показанията на свидетеля Д.И., съдът кредитира в голяма част, като подкрепени от показанията на И.С. и отчасти . от тези на Д.К. дадени относно моМ., в който този свидетел е бил пред денонощния магазин, в съдено заседание. В частта обаче относно поведението на подсъдимия Н.К. спрямо И.С., съдът кредитира прочетените в съдебно заседание негови показания на свидетеля Д.И. в тази им част от ДП, тъй като именно те се намериха за потвърдени от показанията на свидетелката И.С. , поради което и се намират от съда за достоверни.В частта относно хващане на свидетелката И.С. от подс.Н.К., неговите прочетени показания се подкрепят и от тези на свид.Д.К.. От друга страна, показанията на свидетеля Д.И. в съда по въпроса за вкарването на свидетелката И.С. в автомобила, не се подкрепят от прочетените обяснения на подсъдимите в съдебно заседание, които не излагат факти относно случилото се , поради което и се намират неподкрепени от други доказателства, поради което  и се ценят от съда като недостоверни.

                                                                                        

                                                                                         Показанията на свидетеля Д.К., макар и обсъдени по-горе, в частта им относно случващото се в колата по пътя за село Леново, не се кредитират от съда по отношение на поведението на подсъдимите спрямо свидетелката И.С., тъй като същите се намират изцяло опровергани от показанията на свидетелката И.С., а обясненията на самите подсъдими Н.К., С.К., Н.К.  Н.П. в тази им части са напълно противоречиви, поради което и не потвърждават соченото относно това обстоятелство от свидетеля Д.К..

                                                                                         Показанията на свидетеля Д. К. за това, че свидетелката И.С. си е заложила в колата телефона за пари, с които са спрели да купят водка и цигари, се потвърждават от показанията на самата свидетелка И.С. и от свидетелите Д. и Д. относно телефона, както и от обясненията на подсъдимите С.К. и Н.П., поради което и в тази им част, показанията на свидетеля К. от една страна и на подсъдимите Н.П. и С.К.,от друга, се кредитират от съда.

                                                                                        

                                                                                         По отношение на това, че свидетелката И.С. се е обаждала преди тръгването за село Леново на свидетелката М. С. да й иска пари, в тази част показанията на свидетеля К. се кредитират от съда като подкрепени от показанията на свидетелите И.С., М.И. и подсъдимите Н.П. и С.К., поради което и показанията на свидетеля Д.К. от една страна и обясненията на подсъдимите Н.П. и С.К. от друга, в тази им част, се кредитират от съда.

                                                                                         По отношение на случилото се в село Леново, съдът вече взе становище, че са налице пълни противоречия в показанията на този свидетел и същите са напълно опровергани от една страна, от показанията на свидетелката И.С. и от напълно противоречивите обяснения относно фактите в село Леново на подсъдимите Н.К., С.К. и н.П., поради което и не се кредитират от съда, с изключение на два факта, сочени от свидетеля К., които са подкрепени от останалите доказателства по делото, а именно- това, че свидетелката И.С. е била мокра, това, че и тримата подсъдими са влизали един по един при нея в банята и накрая, че са й дали да седне, тъй като била мокра, на една възглавница, тъй като тези факти се намират потвърдени от показанията на самата свидетелка И.С. и от обясненията на самите подсъдими Н.К., С.К. и Н.П..

                                                                                         П о отношение на показанията на свидетеля Д.К., че е оставил свидетелката И.С. и подс.Н.К. пред дома им, в тази им част, показанията му се кредитират от съда поради тяхното съответствие с показанията на свидетелката И.С. и обясненията на подсъдимите Н.К.,С.К. и Н.П., както и в частта им, касаеща Асенова Крепост, където този свидетел е бил там и чиито показания в тази част, се подкрепят от показанията на свидетелката И.С. от една страна и от обясненията на подсъдимите Н.К., С.К., Н.П., а от друга страна, съдът кредитира обясненията на подсъдимите в сочените части.

                                                                                         По отношение на показанията на свидетеля К. в съдебно заседание относно присъствието на съдия Ш. в неговия разпит пред дознателя, същите се характеризират с пълна вътрешна противоречивост, с невъзможност на свидетеля да посочи по какъв начин именно този свидетел свързва присъстващото пред дознателя лице със съдия Ш., като дава описание на това присъстващо по време на разпита му пред дознателя лице, несъответстващо на физическите данни за ръст, тегло и тен на сочения от него съдия, като единствено факта, че именно съдия Ш. му е бил посочен пред съда от свидетелката А., живуща на семейни начала с подсъдимия Д. затвърждава убеждението му, че се касае за лице с очила, което е било именно съдия Ш., по време на разпита му пред дознателя. Свидетелят К. сочи пред съда:”Този човек после не ме е разпитвал изобщо. Аз не съм давал показания пред съдия Ш.”, като с това твърдение на свидетеля К., напълно се затвърждава неистиността на неговите показания в частта, че на неговия разпит в полицията е бил именно съдия Ш., тъй като този свидетел е бил разпитван пред съдия именно от съдия Ш. / л.108, том 1, ДП/, поради което и соченото от свидетеля К. обстоятелство за присъствие на съдия Ш. по време на неговия разпит в полицията, се намери за напълно недостоверно и опровергано, поради което и не се кредитира от съда. В този смисъл и наведеното от адвокат Б.                                                                                         възражение за непригодност на разпита на свидетеля К. пред съдия Ш., се отхвърля от съда като неоснователно.

                                                                                         По отношение на показанията на свидетеля И.К., съдът намери следното:

                                                                                         Следва да се посочи, че показанията на свидетеля И.К. дадени в хода на съдебното производство  и тези, дадени пред дознател съществено се различават относно основните моМ., свързани с предмета на доказване по делото, свързан с обвинението на подс.Д. и това на подс.Н.К..

                                                                                         Свидетелят поддържа дадените от него показания пред съда, макар и те да са дадени почти година след първите такива, депозирани пред дознателя в протокол за разпит от 07.06.2010г. / лист 118, том 1 ДП/.

                                                                                         Прави впечатление, че показанията му пред съдебния състав, лансират версия, развивана от подсъдимите като защитна теза в техните обяснения. Този свидетел, поддържа при прочитане на показанията му пред дознателя именно депозираните пред съда показания, като намира, че сега казва истината, като същевременно заявява пред съда, че тъй като е минало много време, не помни фактите,  но въпреки това,  с упоритост поддържа депозираните си пред съда показания, без да е във възможност да обясни, при липсата на спомен, как така счита, че дадените пред съдебния състав показания са по-достоверни от предходните, които по време са били по-близки до събитията, за които свидетелства и логично е, тогава споменът му за тях да е бил по-добър.

                                                                                         Следва да се посочи, че съдът кредитира показанията на свидетеля И.К., депозирани пред разследващия полицай от 07.06.2010г., като по-достоверни, по следните съображения:

                                                                                         На първо място, депозираните от този свидетел показания пред разследващия полицай са дадени във време, което е по-близко до фактите, за които този свидетел е дал показания, поради което и е житейски нормално, неговата памет по отношение на тези факти, тогава да е била по-добра.

                                                                                         На второ място, показанията му пред разследващия полицай са дадени без при тяхното депозиране да присъстват подсъдимите, които участват при депозирането им в съдебната фаза на процеса. Това безспорно влияе върху показанията, които този свидетел дава, с оглед на това, че същият ги познава, знае каква е репутацията им и има близки отношения с тях, които безспорно оказват влияние върху неговите показания в съдебната фаза на процеса.

                                                                                         На трето място, този свидетел е депозирал показанията си пред дознателя на 07.06.2010г., когато подсъдимият Н.Д. все още е бил с мярка за неотклонение “задържане под стража”, която през месец септември е била изменена в “парична гаранция” и същият е бил освободен от следствения арест. Показанията на свидетеля И.К. касаят именно обвинението, предявено на подсъдимия Д., поради което и факта, че към датата на съдебното заседание този подсъдим е с по-лека мярка за неотклонение, според съда, мотивира свидетеля К. коренно да промени показанията си, дадени пред дознателя, към такива, обслужващи защитната теза на подсъдимия Д..

                                                                                         Показанията на свидетеля К. пред дознателя, прочетени в съдебно заседание се потвърждават от показанията на свидетелките М. С. и И.С., поради което и се кредитират от съда именно те.

                                                                                         С оглед на което и съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля И.К., депозирани пред разследващ полицай в протокол от разпит от 07.06.2010г., като не кредитира като неистинни неговите показания в съдебната фаза на процеса.

                                                                                         Показанията на свидетелката В.М.А. съдът кредитира, като неопровергани от останалите свидетелски показания и останалите доказателства по делото такива и като последователни и непротиворечиви. Тази свидетелка излага само факта, който не се опровергава от останалата доказателствена съвкупност, че като се е върнала от работа на 07.05.2010г. в апартаМ. в град Асеновград към 15,30 часа, е заварила чашите от вечерта, че не са на сушилника, както има навика да ги оставя, а са измити и са отстрани на мивката, което й е направило впечатление. Тази свидетелка сочи, че нищо в апартаМ. друго не е било разхвърляно. Изтъква, че подсъдимият Д. изцяло поддържа апартаМ. и се грижи за него, тъй като е безработен, като, когато се е върнала от работа, той не е бил там и е дошъл по-късно.
                                                                                        Показанията на свидетелката А. не се опровергават от останалите доказателства, поради което и се кредитират от съда. По отношение на чашите, нейните показания се подкрепят от показанията на свидетелките М. С., И.С., от обясненията на подсъдимите Н.Д. и Н.К. в тази им част, поради което и като потвърдени от тези доказателства, се кредитират от съда, като в тази им част, се кредитират и обясненията на двамата подсъдими.

 

                                                                                         Показанията на свидетеля  А.Б. съдът не кредитира, на първо място, като заинтересовани - този свидетел е приятел с подсъдимия Н.Д. и неговите показания касаят именно обвинението на този подсъдим. На второ място, същите са вътрешно противоречиви и се намират опровергани от останалите доказателства по делото.

                                                                                         Показанията на свидетеля А.Б. се подкрепят от  обясненията на подсъдимия Н.Д., дадени пред съда, в Г. си част. Налице е почти  пълно съответствие между фактите, твърдени от свидетеля А.Б. и тези, твърдени от подсъдимия Н.Д. относно това, кои са отишли в неговия апартаМ. и какво са правили, с изключение на един факт, който разкрива цялостната несъстоятелност на показанията на свидетеля Б. и разкрива тяхната недостоверност, и това е факта, че свидетелят Б. твърди, че от къщата на подс.Н.К., по време на престоя в апартаМ. на подс.Д.,  до тръгването извън апартаМ. на подс.Н.Д., е неотлъчно и постоянно там и е наясно с всичко, което е ставало.

                                                                                         Но този свидетел не сочи факта, сочен на първо място, от подсъдимия Д., а именно, че свидетелят И.К. е дошъл в апартаМ. и е стоял известно време там.

                                                                                         Макар  този свидетел да претендира да е бил през цялото време в апартаМ. на подсъдимия Д. ведно с пострадалите момичета и да свидетелства за факти, които могат да бъдат потвърдени дори и от самите пострадали, той  пропуска много важно обстоятелство, което опровергава изобщо присъствието му на 07.05.2010г. в апартаМ. на подс.Д. и това е пропускът на този свидетел да посочи, че е идвал и друг свидетел на защитата, а именно - свидетеля И.К..

                                                                                         В случая, относно този факт, е налице вътрешно противоречие между показанията на свидетеля А.Б., дадени под формата на свободен разказ в съдебно заседание и впоследствие депозираните от него отговори на поставените от защитата въпроси, което се изразява в следното: свидетелят не посочва да е идвало друго лице в апартаМ., преди изрично да му е зададен въпрос в този смисъл от защитника на подс.Д.- адвокат К.. Свидетелят изтъква такова обстоятелство, едва при отговора на този въпрос, като избягва от конкретика, сочейки, че за малко, докато е бил в тоалетната, е идвал някой, но е било много набързо и е чул само, че е говорено с подс.Н.К..

                                                                                         Този отговор на свидетеля разкрива обаче вътрешната противоречивост  в неговите показания относно този факт, изразяваща се в пълна липса на посочения факт при първоначалните му показания и услужливо спомняне на факта, при отговора на въпроса на защитата именно на подс.Д., която вътрешна противоречивост съдът намира за опровергаваща неговите показания в тази част, разкривайки тяхната недостоверност.

                                                                                         При така депозираните показания относно тоалетната, е налице и противоречие в тази част между обясненията на подс.Д. пред съда и показанията на свидетеля А.Б., депозирани пред дознателя. Така подсъдимият Д. сочи в своите обяснения, че Сашо / свидетелят А.Б./  бил в хола и си правили мохабед, когато дошъл в това време И. “Чурука” и с него са си направили мохабед, като подсъдимият Д. сочи, че този свидетел е стоял около 15-20 минути заедно с тях в хола.Тоест, свидетелят Б. се сочи да е бил в хола, а не в тоалетната, по времето, когато свидетелят К. е бил в апартаМ. и на второ място, този свидетел К. е бил в хола около 15-20 минути и си е правил мохабед с всички, а не както се изтъква от свидетеля Б. - за съвсем малко време, докато той е бил до тоалетната . Налице е пълно опровергаване на твърдяните от свидетеля А.Б. факти от самия подсъдим Н.Д., чиято защитна позиция този свидетел обслужва.

                                                                                         На следващо  място, показанията на свидетеля А.Б. се опровергават от показанията на другия свидетел на защитата - от показанията на свидетеля И.К.. Този свидетел сочи, че когато е отишъл в апартаМ. на подс.Д., там е заварил само четири човека и това са били двете пострадали и подсъдимите Д. и Н.К.. Този свидетел твърди, че е влязъл в апартаМ. и е стоял с всички в хола, като той изобщо не сочи там да е бил и свидетелят Б., който иначе, твърди да е бил през цялото време в апартаМ.. Нещо повече свидетеля К. е изчерпателен и категоричен относно факта, кои лица са били в апартаМ. на Д. и неговите показания в тази му част, са потвърдени от показанията на свидетелите И.С. и М. С. .

                                                                                         Показанията на свидетеля А.Б. се опровергават и от показанията на двете пострадали свидетелки- И.С. и М. С., които изрично посочват кои лица и за колко време са били в апартаМ. на подс.Д., чиито показания като непротиворечиви и подкрепени от останалите доказателства по делото, се кредитират от съда.Тези свидетелки също опровергават претенциите на свидетеля Б. на 07.05.201г. изобщо да е бил в апартаМ. на подс.Н.Д..

                                                                                         Свидетелката И.С. изрично посочва, че в дома на подс.Н.К. е дошъл подс.Д. с червена кола, с друго момче в нея, като сочи :“ В този момент дойде другия Н.-М. мисля, че Д. му е фамилията, не знам точно, забра ни и отидохме да пием бира”, като посочва, че този свидетел е казал, че си има работа и си е тръгнал.

                                                                                         Фактът, че свидетелят Б. си е тръгнал и изобщо не се е качвал в апартаМ. на подс.Н.Д./ М./, се потвърждава и от показанията на свидетелката И.С., депозирани пред съдия в хода на ДП и прочетени в тази им част в съдебно заседание, в които свидетелката е посочила: “М. беше с някаква червена кола, чиято марка не знам.Качихме се в колата с която беше М. заедно с Г. М. се качихме.Аз му казах да ме пусне, но той каза, че след малко ще ме пусне. Качихме се М.. В колата имаше още едно момче, което аз не познавах. Това момче каза, че има работа и си тръгна”./ лист 48, том 1, ДП/.

 

                                                                                         В този смисъл, нейните показания, дадени пред съдия в хода на ДП, прочетени в съдебно заседание, се кредитират от съда като по-достоверни, тъй като при тяхното депозиране, не са присъствали подсъдимите, които да оказват психологическо въздействие върху непълнолетната при тяхното депозиране, а освен това и самата пострадала свидетелка И.С. сочи същите, след прочитането им, като по-правилни и достоверни, при наличие при тяхното излагане, на по-ясен спомен.

                                                                                         Свидетелката обаче е категорична в твърденията си, че този свидетел А.Б. изобщо не е присъствал в апартаМ. на подс.Н.Д., като в това твърдение не се констатира каквато и да било колебливост в показанията на свидетелката И.С..

                                                                                        

                                                                                         В този смисъл са и показанията на по-късно дошлата в дома на подс.Д. свидетелка М. С., която също сочи, че изобщо в апартаМ. не е бил присъствал свидетеля А.Б..

                                                                                         Показанията на свидетелките И.С., М. С. и И.К. са напълно непротиворечиви в това отношение, като същите като достоверни се кредитират от съда в тази им част и същите изцяло опровергават твърденията на свидетеля А.Б., дадени пред съда и в пред разследващия полицай, като разкрива тяхната пълна недостоверност, поради което и обясненията на подсъдимите Н.К. и Н.Д., в тези им части, които, като опровергани от кредитираните от съда свидетели, се третират от съда като недостоверни и тяхна защитна позиция.

                                                                                                Подсъдимият Н.К. в своите обяснения, поддържани в съдебно заседание и дадени в присъствието на защитник пред съдия, / лист 70, том 1, ДП/, също опровергава показанията на свидетеля А.Б. в частта им, че той изобщо е бил в апартаМ. на подс.Д.. Присъствието на свидетеля Б., сочен от подсъдимия Н.К. като “Б.”, се сочи от подсъдимия Н.К. на две места, който факт обаче самият подсъдим Н.К. сам по-надолу в своите обяснения, опровергава.Така, подсъдимият  Н.К. сочи, че на 07.05.2010г. неговите родители са си били в къщи. По делото от показанията на майката на подсъдимите К. – свидетелката Р.К. става ясно, че семейството й държи барчето пред блока. Този ден свидетелят Б. сочи да е бил седнал в барчето на подсъдимите К., държано от техните родители. Този факт обаче, се опровергава от обясненията на самия подсъдим Н.К., който изрично заявява, че този ден и двамата му родители са си били в къщи, следователно, нямало е кой да отвори барчето, в което свидетелят Б. да пие кафе, докато чакал подс.Н.К. да слезе от дома си със свидетелката И.С..В този смисъл са и обясненията на подсъдимия С.К. депозирани пред съдия в хода на ДП / лист74, том 1, ДП/, който изрично сочи: “Баща ми държи барчето у нас, а майка ми работи в Пловдив. На 07.05.2010г. беше почивен ден и двамата си бяха вкъщи  и показанията на свидетелката И.С.. В тази им част, обясненията на двамата подсъдими като подкрепени от показанията на свидетелката И.С. се кредитират, както се кредитират и показанията на свидетелката И.С., като  показанията на свидетеля Б. от една страна и обясненията на подс.Д., от друга, се намериха в тази им част, за напълно опровергани и не се кредитират от съда.

                                                                                                От друга страна,обясненията на подс.Н.К. относно факта, кой го е чакал да слезе със свидетелката И.С. долу, са вътрешно противоречиви. Това противоречие се изразява в сочените от този подсъдим коренно два различни факта по този въпрос, в рамките на няколко реда. Така, подсъдимият Н.К. заявява:” След това двамата с И. излязохме. Долу ни чакаха Д. и Б.. Попитахме какво ще правим”.

А два реда по-надолу сочи: “ Пред нас ни чакаха М. и брат ми”. 

                                                                                         Относно факта, че свидетелят Б. изобщо е бил пред подсъдимия Н.К., този подсъдим в рамките на два реда от неговия разпит, сочи две взаимно изключващите се обстоятелства.От друга страна, свидетелката И.С. сочи, че с подсъдимия Д. е имало и още един човек, който ги е отказал до дома на подс.Д. и си е тръгнал, с което потвърждава достоверността на обясненията на подс.Н.К. за това, че подс.Д. е бил със свидетеля Б., в който част съдът кредитира неговите обяснения и отхвърля другите за този факт, като недостоверни.

                                                                                         На второ място, подсъдимият Н.К. подкрепя едно от двете си противоречиви твърдения, като изрично заявява:”Отидохме у М. да пием, защото беше останала водка от вечерта. И И. беше с нас. Бяхме аз, И., Д. и М.”.

                                                                                         Подсъдимият изрично посочва кои лица са били в апартаМ. на Д. и са отишли там, за да доизпият водката от предната вечер и между тях с категоричност не е свидетеля А.Б..

                                                                                         Тези негови обяснения, в тази им част, намират пълна подкрепа от показанията на кредитираните в тези им части свидетели М. С., И.С. и И. К., поради което и в тази им част, тези обяснения на подс. Н.К., се кредитират от съда.

                                                                                         На следващо място, се установява отново драстично вътрешно противоречие между обясненията на подсъдимия Н.К. относно това, кои лица са били в апартаМ. на подс.Д. и то се изразява в следното:

                                                                                         Подсъдимият Н.К. сочи, че у подс.Д. са били той, И., Д. и М., а впоследствие сочи, че в хола останали Д., Б. и И., докато те си правили мохабед с М. С. в спалнята.Тоест, отново сочи свидетеля Б. да е бил там. По-надолу обаче сочи, че излезли пред блока на М. и тогава е дошъл Б./ свидетелят А.Б./. Впоследствие сочи трето обстоятелство, а именно, че именно той е слязъл пред блока с И.С., а другите били в апартаМ., като в едната след това уж се поправя и изтъква, че Б. е дошъл пред блока с И. и Д., като именно те първи излезли от апартаМ., докато той и свидетелката М. С. били още горе.

                                                                                         Тази тотална вътрешна противоречивост в обясненията на подсъдимия Н.К. на първо място, се обяснява с желанието да защити себе си от обвинението, свързано със станалото в апартаМ. на подс.Д. и от друга страна, да помогне на подсъдимия Д. при неговата защита. Това негово желание почива на изграждане на защитни версии между тези двама подсъдими, но които се характеризират с пълна вътрешна противоречивост и липса на каквото и да било последователност в обясненията на този подсъдим относно въпроса, дали там е бил изобщо свидетелят Б. и кога е дошъл. В така взаимно бъкащите от противоречия обяснения на подсъдимия Н.К. се промъква едно изречение, което той два пъти повтаря и което според съда, доказва отново факта, че свидетелят Б. изобщо този ден дори не се е качвал в апартаМ. на подс.Д. и това са изреченията: “По някое време слезнахме пред блока и тогава дойде Б.” и “ Б. дойде пред блока с И. и Д.”, което е в пълно противоречие с обясненията на подс.Д. и се опровергава от показанията на свидетелките М. С. и И.С., с оглед на което и обясненията на подс.Н. К. и пос.Н.Д. относно присъствието на свидетеля Б. в апартаМ. на подс.Д. и случилото се там, не се кредитират от съда, като взаимно противоречиви от една страна и опровергани от показанията на свидетелките С. и С., от друга.

 

                                                                                                Безспорно е, че подсъдимите Н.К. и подс.Н.Д. имат мотив да посочат наличието на свидетел в деня на 07.05.2010г., който да лансира версията, че е очевидец на случилото се в апартаМ. на подс.Д., което ползва подсъдимия Д. по отношение на предявеното му обвинение за 07.05.2010г. от една страна и от друга страна, ползва и подсъдимия Н.К. относно обвинението му досежно М. С. и за случилото се в баните на село Леново. Този свидетел им е необходим още повече, че самата свидетелка И.С. сочи, че той в една малка част от случилото се този ден, а именно- превозването на подс.Д., подс. К. и нея от дома на подс.Н.К. до дома на подс.Д., този свидетел е бил там.

                                                                                         Но обясненията на тези подсъдими вътрешно, после-помежду им и накрая- съпоставени с показанията на самия свидетел Б. и впоследствие- съпоставени с показанията на свидетелките С. и С., се характеризират с пълна вътрешна противоречивост и такава помежду им, че не могат да изградят взаимно някаква фактическа обстановка, още повече пък такава, приемана от защитниците на двамата подсъдими за този момент.Това води и до напълно обоснован извод, че този свидетел Б., изобщо не е бил вътре в апартаМ. на подс.Д., поради което и в тази му част, неговите показания като неистинни, не се кредитират от съда.

                                                                                         Налице е пълно противоречие и в обстоятелството, как точно подсъдимите Н.Д., Н.К. и свидетелката И.С., са стигнали до апартаМ. на подс.Д..

                                                                                         Свидетелката И.К. в разпита си пред съдия от ДП/ лист 48, том 1, ДП/, сочи, че това е станало с червен автомобил, в който са се качили всички и там е имало непознато за нея момче, което си е тръгнало.

                                                                                         Тези нейни показания не се опровергават от депозираните от нея показания в съдебно заседание, особено след тяхното прочитане, при което свидетелката ги подкрепя и заявява, че този факт е пропуснала да сподели от забравяне и притеснение. Не е налице обаче твърдян противоречив на него факт относно това обстоятелство от тази свидетелка в съдебно заседание, поради което и в тази им част, съдът намери нейните показания за вътрешно непротиворечиви и ги кредитира.

                                                                                         Следва да се посочи, че относно това обстоятелство, подсъдимият Н.Д. дава своя версия на случилото се придвижване до дома му, изразена в протокол от съдебно заседание от 18.12.2011г., където подсъдимият Д. потвърждава казаното в тази му част от свидетелката И.С. в своите обяснения, като изрично казва:”Оттам се качихме четиримата у на Сашо колата и отидохме у нас”.

                                                                                         В този смисъл, е налице непротиворечивост в показанията в тази им част, на свидетелката И.С. и подс.Н.Д. относно начина на предвижване до дома на подс.Д., поради което и обясненията на подс.Д. в тази им част, се кредитират от съда.

                                                                                         Подсъдимият Н.К. също сочи, че свидетелката И.С. се е качила в автомобила на “Б.”- свидетеля А.Б. и са отишли у М. - обяснения пред съдия,/ лист 71, том 1, ДП/. В това отношение обясненията на подс.Н.К. се характеризират с непротиворечивост относно обясненията на подс.Н.Д. и показанията на свидетелката И.С. ,поради което и в тази им част, се кредитират от съда.

                                                                                         В тази им част, показанията на свидетеля Б. в съдебно заседание/ лист 134, том 1, СП/ се характеризират с тотална вътрешна противоречивост.От една страна, този свидетел сочи, че са се качили в колата, като момичето е било през цялото време с тях и така са отишли до подс. Д.. В този смисъл са неговите показания :”Беше с мокри дрехи момичето и отидохме с моята кола у М.- Н.Д. и пихме бира.Момичето и то беше с нас през цялото време.

                                                                                         По надолу същият този свидетел, в същото съдебно заседание излага друга версия за начина на придвижване на подсъдимите Д., Н.К. и свидетелката И.С., като сочи:

“С моята кола отидохме а и, М., а те между барчето и техния блок има пътека и тръгнаха пеша”.

                                                                                         Наблюдава се пълна вътрешна противоречивост в показанията на този свидетел и относно този факт, поради което се разкрива пълна недостоверност относно твърдяното обстоятелство за вървене пеша между блоковете на свидетелката И.С. и оттам, лансирана впоследствие защитна теза за наличие на пълна възможност за бягство от нейна страна.

                                                                                         Това второ противоречиво твърдение на свидетеля А.Б. отново обслужва  защитната теза на подсъдимите Н.К. и подс.Д. и впоследствие, служи като факт, на който се позовава защитника на подс. Н.Д.  и защитника на подс.Н.К.- адвокатите К. и В. обстоятелство, че пострадалата И.С. и подсъдимият Н.К., са се предвижвали пеша до блока на подс. Н.Д., при което свидетелката е имала пълна възможност, посред бял ден в квартал “Запад”, да се отскубне и избяга, от която те сочат, че тя не е  възползвала.

                                                                                         Следва да се посочи, че съдът намира твърдението на свидетеля Б. за отиването на пострадалата и подс. Н.К. пеша до апартаМ. на подс.Н.Д., за опровергано както от показанията на свидетелката И.С. в тази им част, така и за опровергано от обясненията на подсъдимите Н.К. и подс. Н.Д. в тази им част, а от друга страна, твърдението му, че всъщност той ги е отказал до дома на подс.Н.Д., е доказано именно от тези доказателствени средства, поради което и съдът намира именно това обстоятелство за достоверно и кредитира показанията на Б. в тази им част и относно именно това обстоятелство, като подкрепени от останалите обсъдени по-горе доказателства.

                                                                                         С оглед на това, съдът намира за безспорно доказано по делото, че именно с автомобила на свидетеля Б., подсъдимите Н.К. и подс.Н.Д., ведно със свидетелката И.С., са се придвижили до апартаМ. на подс. Д., след което свидетелят Б. си е тръгнал, тъй като имал работа.

                                                                                         Тук съдът посочва, че наведеното в пледоарията на адвокат Х.В. възражение / лист 752, том 2, СП/ и на адвокат К. такова, че пострадалата И.С. отива пеша до дома на подс.Н.Д., при което е можела да се отскубне във всеки един момент, за опровергано като фактическо твърдение от събраните по делото доказателства.

                                                                                         По отношение на това, че свидетелят Б. след откарването на подсъдимите Н.Д., Н.К. и свидетелката И.С. до дома на подс.Д. си е тръгнал и повече този ден, не се е виждал с посочените лица, са и следните доказателства по делото, опровергаващи неговите твърдения за случилото се този ден, депозирани в съдебно заседание и прочетените му такива пред разследващия полицай, а именно, твърденият от свидетелят Б. завършек на въпросния ден.

                                                                                         Този свидетел сочи, че подсъдимият Н.К. и М. са тръгнали извън апартаМ., а той  и подс.Н.Д. слезли долу.Свидетелят карал собствената си кола до тях, за да я остави, като подс.Д. и И.С. отишли с колата на Д. до тях, след което подс.Д. качил свидетеля Б. и тримата отишли на Асенова крепост, където пили и се прибрали./ лист 135, том 1, СП/.

                                                                                         Този завършек на вечерта, сочен от свидетеля Б., обаче се опровергават от показанията на свидетелката И.С., която изрично посочва, че четиримата са излезли от апартаМ. и тя си е тръгнала / лист 105, том 1, СП/., след което се е прибрала разстроена, но не е споделила с родителите защо е разстроена.Същите показания тази свидетелка дава и на зададения й от адвокат К.- защитник на подсъдимия Д. въпрос в същото съдебно заседание / лист 120, том 1, СП/.Нещо повече, на изричен въпрос дали след това са ходили на разходка до Асенова крепост, свидетелката посочва, че няма спомен за такова нещо.

                                                                                         Показанията на свидетелката И.С. в тази им част, се подкрепят от показанията на свидетелката Н.С./ лист 219, том 1, СП/, майка на свидетелката И.С., където тя сочи, че дъщеря й се е прибрала след Гергьовден следобед и с показанията на свидетелката М. С..

                                                                                         Това твърдение съвпада и с показанията на свидетелката А., живуща на семейни начала с подс.Д., в които тя посочва, че се прибрала около 15,30 часа в дома си, който е заварила празен, а не след дълго, се е прибрала майката на подс.Д. и след нея-самия подсъдим Д..

                                                                                         Показанията на свидетеля Б. се намират опровергани в тази им част, от показанията на посочените три свидетелки, които в тази им част, като непротиворечиви нито вътрешно, нито помежду си, се кредитират от съда, като достоверни.

                                                                                         В подкрепа на тях са и показанията на свидетелката М. С. пред съдия от ДП, прочетени в съдебно заседание и поддържани от нея, в които сочените от трите по-горни свидетелки факти се потвърждават и от тази свидетелка в частта им, че след връщането й от “Свети Кирит”, където е била с подсъдимия Н.К., са се качили в апартаМ. на “М.”- подс.Н.Д., след което вече подсъдимите са ги пуснали да си тръгват, при което двете са си тръгнали.

                                                                                         Налице е противоречие между това, кои лица точно са напуснали апартаМ. на подс.Н.Д. между свидетелката М. С. и свидетелката И.С., като съдът намира, че достоверни в тази им част, се явяват показанията именно на свидетелката И.С., която сочи, че всички са напуснали апартаМ..Този факт се потвърждава и от кредитираните от съда показания на свидетелката В.А., която сочи, че е заварила апартаМ. празен.С оглед на което, съдът кредитира показанията на свидетелката М. С. в частта им, че са си тръгнали от апартаМ. и че там изобщо не е бил свидетеля Б. и че не са ходили никъде след това, но в частта им, че това е станало само от нея и от свидетелката И.С., съдът не ги кредитира, като опровергани от показанията на по-горепосочените свидетели.

                                                                                         В този смисъл, кредитираните показания на свидетелката М. С. също изцяло опровергават показанията на свидетеля А.Б. относно пребиваването му в апартаМ. и сочения от него завършек с разходка с И.С. в края на вечерта до Асенова крепост.

                                                                                         Показанията на свидетеля Б. за разходки из Асенова крепост на 07.05.2010г. се опровергават и от обясненията на подсъдимия Н.К., депозирани пред съдия в хода на ДП / лист 70, том 1, ДП/ и прочетени в хода на съдебното такова, където този подсъдим изрично посочва, че :”След като И. си тръгна,аз, Б. и М. тръгнахме някъде, но не помня къде.М. също си тръгна.На Асенова крепост ходихме аз, В. и Митьо..............................Много пъти сме ходили на Асенова крепост. Там сме яли и пили.Докато бяхме на Асенова крепост, И. дойде при нас.Пихме, ядохме и по някое време си тръгнахме. И. дойде сама. Не си спомням някой от нас ли я извика или сама дойде. Не знам дали дойде с такси или с друга кола”.

                                                                                         Този подсъдим макар и да говори за различни случаи, е категоричен за едно, че вечерта на 07.05.2010г., И.С. не е била с когото и да било от тях на Асенова крепост, за разлика от други случаи, когато това се е случвало.

                                                                                         В този смисъл, неговите обяснения напълно опровергават показанията на свидетеля Б. в тази им част.

                                                                                         Показанията на свидетеля Б. се опровергават и от обясненията на подсъдимия Н.Д., дадени пред съда, в които този подсъдим сочи пък друго обстоятелство, а именно, че той, ведно със свидетеля и свидетелката И.С. отишли на Асенова крепост, оставяйки подсъдимият Н.К. и свидетелката М. С. у тях,  в което не само са наблюдава пълно противоречие относно описаната фактическа обстановка между свидетеля Б., където свидетелят Б. сочи, че подс.Н.К. и свидетелката М. С. излезли преди това от апартаМ. на подс.Д., но е налице и противоречие относно това, с коя кола всъщност се е осъществило това ходене до Асенова крепост.

                                                                                         Наличието на пълно съвпадение между обясненията на подс.Д. и показанията на свидетеля Б. относно задръстването на Асенова крепост и поведението на свидетелката И.С. не променя извода на съда за пълна недостоверност в показанията на този свидетел и услужливост на същите, относно защитната теза на неговия приятел-подсъдимия Н.Д..

                                                                                         По отношение на показанията на свидетеля Б. относно случилото се в апартаМ., съдът по-нагоре в своите мотиви обсъди една част от тях, досежно свидетелят И.К.. По отношение на другите факти, случили се в апартаМ. на подс.Д., показанията на свидетеля Б. се намират в тотално противоречие по множество обстоятелства с показанията на свидетелките С. и С. и с обясненията на подсъдимите Н.Д. и Н.К., поради което и изцяло се отхвърлят от съда като недостоверни.

                                                                                        

                                                                                         На първо място, в тази им част, показанията на свидетеля Б. относно това, кой с кого се е целувал, са вътрешно противоречиви.След прочитане на неговите показания от ДП, свидетелят сочи, че подс.Н.К. се е целувал с М. С., като първоначално този свидетел сочи, че това е ставало с И.С..

                                                                                         На второ място, този свидетел сочи, че първоначално, докато подс.Н.К. е излязъл от дома си прегърнат със свидетелката И.С., то впоследствие променя тези си показания, като ги отрича напълно.                           

                                                                                         На трето място този свидетел сочи, че момичето, което е ходило до магазина, именно то се е прегръщало и целувало с подс.Н.К., сочен като “Г. М.”, това излиза по първоначалните му показания, че била именно М. С., а не И.С., както впоследствие този свидетел се поправя.                                                                         

                                                                                         Сочи, че ключовете от апартаМ. на подс.Д. били именно в това момиче и че именно то е слизало два или три пъти до долу за бира, като сама си е отключвала и си е заключвала вратата и че ключовете били в нея, което се опровергава от показанията на свидетелките С. и С..

                                                                                         Този свидетел сочи, че подс.Н.К. и свидетелката М. С. отишли навън, след което той ведно с подс.Д. и свидетелката И.С. слезли долу.

                                                                                         Показанията в тези им части, са изтъкани от вътрешни противоречия, а освен това, се намират напълно опровергани от показанията на свидетелките М. С., И.С., И.К. от една страна и от обясненията на подсъдимите Н.К. и подс.Н.Д., поради което и изобщо не се кредитират от съда.

                                                                                         В този смисъл, показанията на свидетеля А.Б. изцяло се опровергават от обясненията на подс.Д. и от показанията на свидетелите И.С., М. С. и И.К., поради което и  съдът намира, че този свидетел изобщо този ден – на 07.05.2010г.не е бил в апартаМ. заедно с подс.Д., подс. Н.К. и двете пострадали, поради  което и изяло показанията на този свидетел относно случилото се в апартаМ. на подс.Н.Д. този ден, се считат от съда като недостоверни и обслужващи защитната позиция на подс.Д. и Н.К. , поради което и не се кредитират от съда.

                                                                                        

                                                                                        

                                                                                         Показанията на свидетелката Р.К. съдът в Г. им част не кредитира, тъй като същите се намират за опровергани от другите доказателства по делото.

                                                                                         Така например, за вечерта на 07.05.2010г., свидетелката Р.К. сочи, че долу външната врата, е била отворена от бабата на подсъдимия К.. Този факт се намира опроверган от показанията на свидетелката И.С., която ясно сочи, че тогава не са срещали никой от роднините на подсъдимия Н.К., както  и от обясненията на подсъдимия Н.К., който пък твърди, че вратата му е била отворена именно от майка му-свидетелката Р.К., който факт се отрича самата свидетелка Р.К. , с оглед на което и поради тоталната противоречивост на тези нейни твърдения, съдът не кредитира нейните показания в тази им част, респективно, не кредитира и обясненията на подсъдимия Н.К. също  в тази им част.

                                                                                         По отношение на това, в какво състояние е била свидетелката И.С. когато е отишла на 07.05.2010г. в дома на подсъдимия Н.К., съдът не кредитира показанията на свидетелката Р.К., тъй като тя сочи, че и двамата били весели, усмихнати и не е видяла нищо нередно в свидетелката И.С.. В тази им част, показанията на тази свидетелка се опровергават от показанията на свидетелката И.С., която сочи, че е била с мокра фланелка, от показанията на свидетеля Д.К., който потвърждава този факт, както и от обясненията на подсъдимите Н.К., С.К. и Н.П. в тази им част, поради което и не се кредитират от съда показанията на свидетелката Р.К..

                                                                                         По отношение на показанията на свидетелката Р.К. за това, че е носила вечерта руло “Стефани” да вечерят на сина си- подс.Н.К. и свидетелката И.С., се опровергават от обясненията на подсъдимия Н.К., където този факт изобщо не се сочи, а се сочи факта, че едва на сутринта майка му му е направила принцеси.Показанията на свидетелката Р.С. за влизане в стаята вечерта, се опровергават и от показанията на свидетелката И.С., където свидетелката не сочи този факт. По отношение на това, че свидетелката К. е приготвила сутринта принцеси, този факт се потвърждава от показанията на свидетелката И.С. и от обясненията на подс.Н.К., поради което и в тази им част, показанията на свидетелката се кредитират от съда.Следва да се посочи, че свидетелката изрично посочва, че сутринта не е влизала, докато са били в стаята на подсъдимия Н.К., а същият е поискал да му се направят принцеси, които е отнесъл в стаята, което се потвърждава и от свидетелката И.С. и обясненията на подс.Н.К., поради което и в тази им част,както показанията на свидетелката Р.К., така и обясненията на подсъдимия Н.К.,  се кредитират от съда.

                                                                                         По отношение на показанията на свидетелката Р.К. за това, че именно тя е дала 30 лева на сина си- подс.Н.К., тъй като И.С. искала пари назаем, като си залагала телефона, се опровергават от показанията на свидетелката И.С. и свидетеля К., както и от обясненията на подсъдимите Н.К., С.К. и Н.П., поради което и не се кредитират от съда.

                                                                                         По отношение на показанията на свидетелката Р.К. относно това, че свидетелката И.С. казала на М. С. , че баща й я набил за телефона и оттам е тръгнало всичко, същите се опровергават  от показанията на свидетелите И.С., М. С., К.С., Н.С. и СПЕ-зи по делото, поради което и не се кредитират от съда.

                                                                                         По отношение на това, че свидетелката М. С., е спала на леглото в дома на свидетелката Р.С. с подсъдимия С.К., в тази им част, като потвърдени от показанията на свидетелката М. С., показанията на свидетелката Р.К., се кредитират от съда.

                                                                                         По отношение на твърденията на свидетелката Р.К. за това, че синът й Н.К. е подарил на М. С. плюшено сърце, като неопровергани от останалите доказателства по делото, се кредитират от съда.

                                                                                         По отношение на показанията на свидетелката Р.К. относно това, че сутринта на 07.05.2010г. е намерила чорап, който е на свидетелката И.С., съдът намира този факт за потвърден от ВД по делото-чорап и от показанията на свидетелката И.С., поради което и го кредитира.

                                                                                         По отношение на показанията на свидетелката Р.К. в частта им, че за първи път вижда свидетелката И.С. в дома си, същите се потвърждават и от показанията на свидетелката И.С., поради което и се кредитират от съда.

                                                                                         По отношение на показанията на свидетелката Р.К. за това, че държат барчето на блока, същите като подкрепени от останалите доказателства по делото, се кредитират от съда.

 

                                                                                         Показанията на свидетеля В.Ш. по отношение на характеристичните данни за подсъдимите като свестни и весели хора, ползващи се с добро име в квартала, се опровергават от показанията на свидетелките М. С., И.С. и от характеристичните данни за подсъдимите, поради което и не се кредитират от съда.

                                                                                         В частта им относно начина на живот на двете пострадали, неговите показания се кредитират като потвърдени от показания на свидетелите С.И., Б.Г., С. И.,С.Г. и Х.А. и СПЕ-зи по делото, поради което и се кредитират от съда.

                                                                                         По отношение на това, че свидетелките И.С. и М. С. заедно с подсъдимите и друг път са ходили у свидетеля на гости, същите се намират за подкрепени и от показанията на пострадалите свидетелки, поради което и се кредитират от съда.

                                                                                         По отношение на показанията на свидетеля В.Ш. относно случилото се в дома му, когато там са били свидетелките М. С., И.С. и подс.Н.К., в тази им част, тези показания се кредитират само относно това, че по едно време свидетелката М. С. е отишла в съседната стая, където при нея  е отишъл и подс.Н.К., както и в частта им за срязването на дънките на свидетелката М. С., тъй като в тази им част, те са потвърдени от показанията на свидетелките М. С. и И.С., като в другата им част, те са опровергани от показанията на същите тези свидетелки, които се характеризират с логичност, последователност и непротиворечивост, поради което и показанията на свидетеля Ш. в тази им част, се отхвърлят от съда като недостоверни.

                                                                                         Като недостоверни и опровергани от показанията на свидетелите Б.Г. и И.С. и М.С., се показанията на свидетеля Ш. и относно факта,  че не е бил в хотел “Грила” до КЦМ с тези свидетели и подсъдимия Н.К., поради което и не се кредитират в тази им част от съда.

                                                                                        

 

                                                                                                Показанията на свидетеля Б.И.Д. / лист 253, том 1,СП/ съдът кредитира като вътрешно непротиворечиви, както и като незаинтересовани. Изложеното от този свидетел се подкрепя и от протокол за доброволно предаване от 19.07.2010г. / лист 235, том 2, ДП/, който, като надлежно изготвен, се кредитира от съда.Показанията на свидетеля Б.Д. се подкрепят и от показанията на свидетеля Р.Д.

/ лист 254, том 1,СП/, които изцяло потвърждават изложеното от свидетеля Д. и вписаното в протокола за доброволно предаване.

                                                                                         Тези доказателства опровергават обясненията на подсъдимия Н.К., дадени пред съдия в ДП и прочетени в хода на съдебното производство, в които той сочи : “Не знам къде е телефонът, който И. заложи на В..Казва, че го е загубила. Тя си го заложи на В. и той го загубил.”/ лист 71, том 1,ДП/, които се характеризират с вътрешна противоречивост от една страна и на второ място, се намират опровергани от посочените по-горе свидетелски показания и протокол за доброволно предаване.

                                                                                         Показанията на свидетелите Д. и Д., както и протокола за доброволно предаване на телефона опровергават и обясненията за този телефон на подсъдимия Н.П., депозирани пред съдия в хода на ДП и прочетени в хода на съдебното такова / лист 69, том 1, ДП/, където той сочи: “ Телефонът на  И. аз го изгубих. Не знам къде го изгубих......И. казала, че не иска този телефон и да се оправям с него.................А може и заради телефона, който  загубила, да се е оплакала в полицията”, които също се характеризират с тотална вътрешна противоречивост от една страна, от друга, се намират опровергани от свидетелските показания на двамата свидетели, от протокола за доброволно предаване и от ВД-самия телефон и установения му имей в хода на производството, поради което  и обясненията на подс.Н.П. в тази им част не се кредитират от съда и се ценят единствено като защитна негова позиция.

                                                                                         Тук е налице пълна противоречивост на обясненията на подсъдимия Н.К. и подс.Н.П., поради което и същите не се кредитират от съда, а се ценят като тяхна защитна позиция, опровергана от посочените по-горе доказателства по делото.

 

                                                                                         Показанията на свидетеля В.К. / лист 315, том 1, СП/се кредитират от съда относно факта на срещата между него и свидетелката И.С., относно мястото на срещата и относно това, че тя е споделила, че имала проблеми с момчета от квартал “Запад”, че била бита от тях и  изнасилена заедно със свидетелката  М. С. в един апартамент, тъй като в тази им част, показанията на свидетеля К.,  се подкрепят от показанията на свидетелите И.С., К.С. в частност, Н.С., М. С. и нейната майка-свидетелката Д.. Съдът кредитира показанията на този свидетел и в частта им относно психическото състояние на свидетелката И.С. и това, че тя се е лекувала в резултат на психическо заболяване от изнасилването,че изпитвала страх от подсъдимите и се е затворила в къщи за дълго време,  за подкрепени от показанията на нейните родители - свидетелите К.С. и  Н.С. в това отношение, от заключението на допълнителната комплексна съдебно- психиатрична и психилогична експертиза и от приложените по делото медицински  докуМ., касаещи лечението на свидетелката И.С., които като непротиворечиви и надлежно изготвени и  приобщени, съдът кредитира.

                                                                                         Относно времето на соченото изнасилване, както и относно соченото място на това изнасилване от страна на 3-4 човека, показанията на този свидетел като косвени доказателства относно разказани му от свидетелката И.С. обстоятелства и то без подробности, не намират опора в доказателствата по делото, поради което и не се кредитират от съда. Това обстоятелство обаче не хвърля светлина на недостоверност на кредитираните по-горе показания на този свидетел, тъй като по отношение на соченото от него изнасилване на свидетелката И.С., той се явява един косвен свидетел на това, което тя му е казала от една страна и това, което той е разбрал от казаното, от друга страна.

Освен това, като се има предвид и констатираното от СППЕ -зи по делото, наличие на леко опозиционно поведение на свидетелката И.С. при обсъждане на случилото се с нея  и то налично пред експерти специалисти и с подход към интервюто с пострадали лица от психотравми психиатри и психолози, съдът намира за напълно оправдано избирателното и непоследователно изложение на фактите от страна на И.С. пред свидетеля К., още повече, че е налице и връзка на този свидетел с нейните родители, което е още една бариера за свидетелката И.С. да разкрие пред свидетеля К. подробности относно случилото се.

                                                                                        

                                                                                         Показанията на свидетеля С.Г. относно това, че свидетелката И.С. и преди това се е събирала в една компания с подсъдимите, се намират за доказани от показанията на свидетелите Ш., Б.Г., С. И. и свидетелките М. С. и И.С. и  тази им част, се кредитират като подкрепени от цитираните свидетели.

                                                                                          По отношение на показанията на свидетеля С.Г., депозирани пред съда относно сочените факти за събиране на подсъдимите в барчето до бензиностанция “Шел”, за присъствие на свидетелката И.С. там и за проверка от страна на полицаи за неправилно паркиране на автомобила на подс.С.К. и за отиване в дело Леново доброволно от страна на свидетелката И.С., то показанията в тази им част на свидетеля самият той отнасят към месец февруари 2010г., а не към 07.05.2010г. от една страна, а от друга страна,  този свидетел сочи, че сочените от него събития са станали само веднъж в тази последователност. С оглед на което и същите не се кредитират от съда с достоверност, тъй като те на първо място, са изтъкани с огромни вътрешни противоречия от една страна и се намират за опровергани от показанията на свидетелите И.С., свидетеля Д.К., Д.И., така и от обясненията на подсъдимите пред съдия, прочетени в хода на съденото производство, където нито един нито от свидетелите, присъствали на събитието, не  сочи на 06.05.2010г. този свидетел изобщо да е бил там, а от друга страна, неговите показания относно какво са пили, кои са били и кое как се е случило в детайли относно фактите, свързани с  полицейската проверка,  се опровергават от показанията на свидетелите К., И.С., Т., Х. и обясненията на подсъдимите Н.К., С.К. и Н.П., поради което и показанията на свидетеля С.И.,  изцяло се отхвърлят от съда като недостоверни в тази им част.

 

                                                                                         В частта им за свободния сексуален живот на свидетелките М. С. и И.С., както и това, че те са се движили в компанията на подсъдимите, пиели са с тях, имали са сексуални контакти както с тях, така и с други хора, пребивавали по вили и хотели с подсъдимите и други лица, тези показания на свидетеля С.Г. се подкрепят от показанията на свидетеля Б.Г. – него брат, от показанията на свидетелката Х.А., С.И.,  които в това отношение са непротиворечиви с тези на предходните двама свидетели, както и с тези на  свидетеля В.Ш., дори и на пострадалите М. С. и И.С., поради което показанията в тази им част на свидетеля С.Г. и на свидетеля С.И., се кредитират като достоверни.

 

                                                                                         По отношение на показанията на свидетеля С.И., / лист 328, том 1 СП/, на първо място, същите не опровергават показанията на свидетелката М. С. и И.С. относно случилото се с И.С. на “Свети Кирик” по отношение на подсъдимия Н.К., тъй като по отношение на случката с побоя над И.С., този свидетел изобщо не се сочи да е бил там. Самият свидетел С.И. сочи, че не един, а много пъти подсъдимите са ходили със свидетелките С. и С. на “Свети Кирик” и в случаите, когато той е бил там,  не е бил свидетел на насилие от страна на подсъдимите към която и да било от двете, което е в пълен синхрон с показанията на двете пострадали свидетелки относно побоя на “Свети Кирик” над свидетелката И.С., в които те сочат, че този свидетел изобщо не е бил там. С оглед на което и в тази им част, като неопровергани от останалите доказателства по делото, показанията на свидетеля С.И., се кредитират от съда.

                                                                                         По отношение на това, че двете свидетелки М. С. и И.С. са били често в компанията на подсъдимите, същите са напълно подкрепени от показанията на свидетелите Ш., Б.Г., С.Г. и на самите пострадали, поради което и се кредитират от съда.

 

                                                                                         Показанията на свидетелката Х.А. / лист 331, том 1,СП/, съдът кредитира относно частта им, че знае за И., че води безразборен сексуален живот и се движи в компанията на подсъдимите С. и Н. К., както и че употребява алкохол и се напива, както и в частта, че й е показван от свидетеля Б.Г. порно клип от неговия телефон, в който свидетелката И.С. му е правила орална любов, което е станало на автогарата в Пловдив, тъй като в тази им част, показанията на свидетелката Х.А. се подкрепят от показанията на свидетелите Б.Г., С.Г., Д.К., В.Ш., както и от свидетелките И.С. и М. С.,  от обясненията на подсъдимите и от ВД- 1 бр.флашка с порно клип  и извършения в съдебно заседание оглед на нейното съдържание.

                                                                                         Съдът кредитира показанията на свидетелката Х.А. в частта им, че както тя, така и подсъдимите, са били наясно, че И.С. и М. С. са ненавършили 18 годишна възраст момичета и са ученички и че като толкова малки, родителите им не ги контролират много, тъй като в тази им част, показанията на тази свидетелка се подкрепят от показанията както на свидетелките М. С., И.С., така и на свидетелите, които контактуват с подсъдимите- Б.Г., С.Г., К., Ш., както и от родителите на пострадалите –свидетелите К.С., Н.С. и С.Д., поради което и се кредитират като достоверни от съда.

                                                                                         Показанията на свидетелката Х.А. относно злоупотребата от страна на И.С. с алкохол обаче по начина, описан от свидетелката и ползване на наркотици от същата, се опровергават от заключението на изготвените по делото комплексни основни и допълнителни съдебно-психиатрични и психологични експертизи, в които е категорично застъпено становището на експертите, че нито И.С., нито М. С., имат каквито и да било зависимости към алкохол и наркотици. Тоест, тези експертизи опровергават показанията на свидетелката Х.А. за ежедневно пиянско въргаляне на свидетелката И.С. където свари из града, тъй като така посочени обстоятелствата от тази свидетелка, сочат на зависимост към алкохол и честа злоупотреба със същия, което категорично се изключва от експертите като наличие на извън нормена вредна злоупотреба с алкохол от страна на свидетелката И.С. и свидетелката М. С.. С оглед на което , в тази им част, показанията на свидетелката Х.А., се намират от съда за изцяло опровергани от СППЕ-зи, поради което и не се кредитират от съда.

                                                                                         Съдът не кредитира и показанията на свидетелката Х.А. относно това, че подсъдимите Н. и С. К. употребявали алкохол, след което ставали весели и усмихнати, тъй като тези нейни показания се опровергават с пълна категоричност от показанията на свидетелките И. С., М. С. от една страна, от СПЕ-зи по делото, които сочат на това, че двете свидетелки абсолютно достоверно и клинично е обосновано това тяхно твърдение ,че изпитват страх от поведението на подсъдимите особено след употребата на същите на алкохол, поради наличието на силна агресия, която алкохолът отключва в тях, както и от характеристичните справки за двамата подсъдими, изрично сочещи, че при употреба на алкохол стават агресивни и нарушават обществения ред. Ето защо, в тази им част, показанията на свидетелката Х.А., като напълно опровергани, не се кредитират от съда.

 

                                                                                         Съдът не кредитира и показанията на свидетеля В.К. / лист 333, том , СП/ , тъй като те са напълно опровергани от показанията на свидетелките М. С. и И.С., чиито показания са непротиворечиви и последователни относно това, че те само познават свидетеля, но не са имали каквито и да било сексуални контакти с него, са абсолютно последователни и непротиворечиви, като съпоставени в очна ставка с този свидетел, те двете напълно опровергават неговите показания, поради което и съдът не кредитира казаното от свидетеля В.К..  По отношение на неговите показания в частта им, че подсъдимите като употребят алкохол ставали весели и се държали нормално, те в тази им част, съдът също ги намери за  опровергани от СППЕ-зи по делото и от характеристичните справки на подсъдимите и показанията на свидетелките М. С. и И.С., поради което и не ги кредитира.

                                                                                        

                                                                                         По отношение на показанията на свидетелката Н. Д.-майка на подсъдимия Н.Д. / лист 333, том 1,СП/,в частта относно разговора на съдия Луков по телефона, съдът кредитира само в тази им част, че същите са били проверявани по неин сигнал от прокуратурата в град Асеновград. В тази им част, в настоящето производство, показанията на тази свидетелка за влияние върху някакъв си Жоро за баща с жалба, която трябвало да се заведе не като блудство, а като изнасилване, не могат с категоричност да бъдат свързани с настоящето дело от една страна, тъй като и самата свидетелка Д. сочи, че по това време имало изнасилване и в с.Боянци, а освен това, не може да се направи някакъв извод за това, с кого и къде се е намирал този Жоро, за когото тази свидетелка говори. С оглед на което, в тази им част, показанията на свидетелката се намират от съда за неконкретизирани и въз основа на тях е невъзможно да се направят каквито и да било изводи и връзки с настоящето дело, макар и да се кредитират от съда като вътрешно непротиворечиви.

                                                                                         По отношение на твърденията на тази свидетелка, че като се прибрала в дома си – жилището на подс.Д., заварила в хола люпени семки, същите се намират за изцяло опровергани от показанията на свидетелката В. А., която живее с подсъдимия Д. на семейни начала и се е прибрала преди свидетелката Н. Д., която  изрично сочи, че всичко в апартаМ., освен различното място на чашите вместо на сушилника-на мивката в кухнята, е било наред и изчистено и подредено, с оглед на което и в тази им част, показанията на свидетелката Д. се опровергават от тези на свидетелката А.. Самите подсъдими също не сочат да са били люпени семки по време на пребиваването им с пострадалите в апартаМ. на Д., поради което и показанията на свидетелката Н. Д. в тази им част, се намират за неподкрепени от останалите доказателства по делото и опровергани, поради което и не се кредитират от съда.

                                                                                         По отношение на твърденията на свидетелката Н. Д. за това, че е разпитвала съседите си дали са чули викове и те са и отговорили отрицателно, макар и тези изложени от свидетелката факти, да не са подкрепени от други доказателства, съдът ги намира за достоверни в частта им, че никой от живущите в блока не е чул викове, поради това, че самите пострадали М. С. и И.С. изрично сочат, че не са викали.С оглед на което и в тази им част, като потвърдени от показанията на свидетелките С. и С., показанията на свидетелката Д. се кредитират от съда.

                                                                                         По отношение на това, че едно от момичетата е ходило до магазина долу на блока няколко пъти, в тази им част, показанията на свидетелката Д. се подкрепят частично от показанията на самата пострадала И.С., която посочва, че само веднъж е ходила за бира, поради което и само в тази им част, съдът кредитира показанията на свидетелката Д., като относно това, че това е ставало няколко пъти, същите се намериха за опровергани, поради което и не се кредитират от съда.

                                                                                         Показанията на свидетелката С.Д., като логични, последователни и непротиворечиви от една страна и от друга, като подкрепени от показанията на свидетелите И., М. С. и А.,  както и от СППЕ на пострадалата М. С., съдът кредитира

                                                                                        

                                                                                         По отношение на обясненията на подсъдимите по делото, в частите, обсъдени по-горе, съдът е взел становище, като в останалите им части, същите се характеризират с вътрешна противоречивост, опроверганост от показанията на кредитираните от съда свидетеля и поради това ги цени като защитна позиция.

 

                                                                                         От правна страна, съдът намира обвиненията на четиримата подсъдими за безспорно доказани.

                                                                                        

                                                                                         По отношение на 07.05.2010г. в село Леново, касаещо подсъдимите Н.К., С.К. и Н.П., съдът прие следното:

                                                                                         Безспорно се доказа, че подсъдимите Н.П., Н.К. и С.К. още при качването на свидетелката И.С. в автомобила и по време на пътуването им със свидетелката И.С., са знаели, че тя е там недоброволно от една страна, а от друга, ясно и пред всички в автомобила, подс.Н.К. й е заявил, че тази вечер ще яде кура, което не само, че предизвикало смях у останалите, а те дори потвърдили това изразено на глас намерение на подсъдимия Н.К., като по този начин ясно е налице оформен още в колата общ умисъл за полови контакти с пострадалата, които се характеризират с несъгласие за тяхното осъществяване от нейна страна, което те нееднократно изразила в автомобила, като им се молела да не правят това с нея. Насилствените действия на тримата подсъдими спрямо осъществяване и реализиране на така намислен от тях полов акт със свидетелката И.С. се изразяват и отвеждането й далеч от град Асеновград, при това, накарването й да си заложи телефона, като по този начин я лишават от връзка с родителите й и от възможност чрез него тя да потърси помощ и я отвеждат на място, характеризиращо се с отдалеченост от самите къщи на селото, неосветеност и липса на възможност за бягство. Това място не само е  отдалечено от града, с което са поставили свидетелката И.С. в подчинено спрямо тях положение и в такова, на зависимост от тях за своето връщане в града, но това е станало късно вечерта, когато това място, намиращо се далеч от къщи, е безлюдно и оттам по това време нито минават хора, нито коли, което прави зависимостта на свидетелката от тримата подсъдими пълна, създава предпоставка за пълно подчинение с оглед липсата на обективна възможност за търсене на помощ. Налице е и липсата на възможност от това място да се избяга и да се скрие, без да се мине покрай автомобила, спрян в близост до кабинките на баните, около който пиели тримата подсъдими.С това, те напълно извършват насилствени действия спрямо пострадалата, изразяващи се не само в ясно изразено желание за несъобразяване с нейните молби за пощада, но и в закарването й на такова пусто място, при което тя е лишена от всякаква възможност за самозащита и всичко това, с намерението за създаване на предпоставки за преодоляване на нейната защита и осъществяване насила на полови контакти с нея, което й е било ясно изразено още в автомобила.Свидетелката И.С. нееднократно още в автомобила ги е молила да не я закачат и ясно им е заявила още в колата, че им се моли да не й правят секс с нея, което не предизвикало нищо друго, освен смях и затвърждаване на глас на вече така оформеното намерение за сексуални контакти с нея, което впоследствие бива доразвито и с залагането на телефона и отвеждането й на такова характерно място, при което оставят пострадалата реално, лишена от възможност за защита в границите, които тя намира за разумно, с оглед пък предотвратяване на по-големи негативни за нея последици.

                                                                                         Впоследствие, подсъдимите, още с грабването от страна на подсъдимия С.К. пред тях,  на свидетелката И.С., занасянето й в кабинката на банята и хвърлянето й под душа, ясно са знаели какво е намерението на това действие на подсъдимия С.К.- а именно, да унижи свидетелката, измокряйки я късно вечерта май месец до кости и второ, да й покаже, че тя не може да направи нищо, за да предотврати първо гаврата, а после и това, ще както те се изразили, че тя тази вечер ще яде кура.

                                                                                         Освен това, само по себе си, занасянето на пострадалата свидетелка И.С. до кабинката е било именно с цел последващо осъществяване на сексуални контакти, тъй като там е все пак усамотено място и така се създава нужния комфорт на подсъдимите, за да могат те да се възбудят, което се доказва и от това, че всеки един от тях, в резултат впоследствие, на нейните молби да бъде оставена и пожалена, заявявал да престане да се съпротивлява, тъй като не можели по този начин да получат ерекция. Именно това усамотено място им създавало необходимата, според техните нужди, обстановка за получаване на ерекия, която, с оглед и на Г. употреба на алкохол от тях, явно била и затруднена. Това се обяснява и с факта, че и тримата подсъдими първоначално са принудили свидетелката С. да им прави френска любов и след това, вече осъществявали сексуален контакт с нея в различни пози.

                                                                                         Наличието на ясно съзнание у подсъдимите за отчаяността на свидетелката и нежеланието й за осъществяване на полов акт, за нейната съпротива срещу това, е било известно и на тримата подсъдими, които са били в село Леново и от  последващото действие на пострадалата- избягването й в другата кабина на банята и потапянето й в пълно с корито вода в тъмнината, което след намирането й от страна на свидетеля Д.К. е довело и тримата подсъдими до кабината, за да се уверят, че тя е жива и че нищо й няма. В този момент, ако в колата тя е изразявала нежеланието си за секс устно, този път го е показала ясно и чрез недвусмислени и характеризиращи се с пълна отчаяност действия.

                                                                                         Наличието на ясно знание от една страна за това какво всеки един от тримата изредили се подсъдими прави със свидетелката И.С. в кабинката, се доказва и от техните думи, които всеки един от тях, на поредната молба на свидетелката И.С. да бъде пожалена и оставена, без да я насилват за секс е казвал. Така подсъдимият Н. К. като първи, ясно й е  заявил, след като е свършил, че няма смисъл да се облича, което свидетелката И.С. започнала да прави, защото щял да дойде следващия, след което излязъл от кабината.

                                                                                         Следващият, брат му – подсъдимият С.К., заварвайки я в опит да се облече, ясно й казва : “въобще не си прави труда да се обличаш, няма смисъл”, което ясно доказва, че той е бил напълно наясно, какво е правил брат му вътре със свидетелката около 15-20 минути.

                                                                                         Накрая за тази вечер – третият, подсъдимият Н.П., който след молбите й да я остави, й заявил, че е последния.

                                                                                         Тези факти по един категоричен начин доказват наличието на ясно съзнание у подсъдимите първо, за общността на умисъла за осъществяване на полов акт със свидетелката И.С. и после, ясно съзнание за това, че всеки един от тях, след поставянето й от страна на първо на всички, чрез отвеждането й в това място, характеризиращо се с реална невъзможност за бягство от една страна и после, чрез привеждането й до отчаяно състояние, е извършил насилствен полов акт с нея.

                                                                                         Доводите от защитниците, че нямало общност на умисъла за групово изнасилване, тъй като нито един от подсъдимите не бил наясно наясно с това, какво правят останалите в кабинката с пострадалата, не намират опора в доказателствата по делото, дори се намират опровергани от тях, тъй като безспорно е доказано,че всеки един от подсъдимите Н.П., Н.К. и С.К. ясно е знаел, че се касае за насилствени сексуални действия, извършвани от всеки един от тях с пострадалата свидетелка.

                                                                                         Всеки един от тримата е бил напълно наясно, че тя няма навършени 18 години и че е непълнолетна.

                                                                                         Следва тук да се посочи от обективна страна на деянието, че безспорно е доказано, че всеки един от подсъдимите е осъществил вагинален полов акт с пострадалата свидетелка И.С. и от субективна страна, всеки един от подсъдимите е бил наясно  с това обстоятелство.

                                                                                         От обективна страна, всеки един от подсъдимите, е реализирал насилие и заплаха свързани именно и с цел преодоляване на съпротивата на пострадалата И.С. за тези сексуални контакти, което първо, е станало още в колата, когато тази съпротива е била с думи и то не еднократни, а много пъти им се молела да не правят секс с нея, като изрично им е заявявала, че не желае да прави това, което те не само не приемали, но й заявили, че няма мърдане и ще прави каквото й кажат.Още тогова, всеки един от тримата подсъдими е бил наясно, че свидетелката И.С. не желае да осъществява полови контакти с когото и да било от тях и са били наясно и от субективна страна, че всеки един от тях, действа насила по отношение на тези полови контакти.Това се изразява и в залагането на телефона и в отвеждането й на това характерно място.

                                                                                         От обективна страна, всеки един от подсъдимите е видял как подсъдимият С.К. грабва на сила и вкарва свидетелката И.С. в кабината, а после излиза, смеейки се за унижението, което е направил на свидетелката. Тримата подсъдими са видели този акт на сила, като от субективна страна, те са били наясно, че той ползва всеки един от тях при осъществяването на половия му контакт с пострадалата.

                                                                                         От обективна страна, единствения, който отива да търси свидетелката И.С. след като тя се бави, е свидетелят К., който се уплашва, че тя се е удавила , когато я намира в коритото, което споделя и на всички подсъдими, като веднага те отиват там и я намират вече в другата кабина и именно тогава, подсъдимият Н.К. остава при нея и се бави 20 минути доказва, че тримата подсъдими, са били наясно, че свидетелката вече е напълно отчаяна и не се налага за преодоляване на нейната съпротива, да използват иначе намиращите им се под ръка в автомобила на подс.Н.К. средства за това- кабел, въже и метална тръба. От субективна страна, този факт доказва наличието на съзнание у тримата подсъдими, че като цяло, с това отчаяно действие на свидетелката И.С., е преодоляна като цяло в голяма част нейната съпротива.

                                                                                        

                                                                                         От обективна страна, всеки един от подсъдимите чрез различни насилствени действия в кабината- хващане, държане, бутане и придържане и натискане  и чрез различни заплахи, е преодолял все още словестната и дори телесна съпротива на свидетелката, която следва да се има предвид, че в този момент, вече е била тотално емоционално затормозена, видно от заключенията на СПЕ-зи по делото от предходните и системния действия на подсъдимия Н.К. и оттам - страхът се е пренесъл и към  другите подсъдими като движещи се в негова компания, но въпреки това, е намерила сили да се противи доколкото страхът й от жесток побой и усещането, тъй като е познавала подсъдимите и е знаела границите на търпението им, които се доказва, не са никак високи, за това, доколко и докъде може да се съпротивлява, го е правила.

                                                                                         От субективна страна, всеки един от подсъдимите е знаел, че всеки един от тях използва сила, грубост и заплахи в кабините, тъй като тези подсъдими са били напълно наясно с това, че свидетелката С. не желае доброволно да осъществява каквито и да било контакти с тях и това, че те са знаели, че останалите употребяват сила, за да осъществят такива  в кабинката, се доказва и от техните реплики, още с влизането им в кабинката при свидетелката.

                                                                                         С оглед горното, е налице общност на умисъла на подсъдимите както относно сексуалните контакти на всеки един от тях с пострадалата, така и относно преодоляването на нейната съпротива със сила и заплашване, така и относно това, че тези действия, се извършват от тримата в една учтиво изчаквана поредност.

                                                                                         Всеки един от подсъдимите, е знаел на колко години е свидетелката С. и е знаел, че тя е ученичка, като с това, всеки един от тях, е осъществил престъпния състав на престъпление по чл .152 ал.3 т.1 вр.чл.ал.2 т.1 вр.ал.1 т.2 от НК, за което престъпление, съдът призна подсъдимите Н.К., Н.П. и С.К. за виновни.

                                                                                         С оглед на това, тук е соченото от защитниците на тримата подсъдими поглъщане на блудствените действия спрямо И.С. от по-тежко наказуемия състав на престъплението “изнасилване”, тъй като те се явяват като елемент от извършването именно на по-тежкото престъпление,поради което и няма предявено обвинение от страна на прокуратурата за това.

 

                                                                                         По отношение на другите обвинение на подсъдимия Н.К., съдът намери следното:

                                                                                        

                                                                                         По отношение на обвинението за изнасилване на И.С. на подс.Н.К. за периода от 07.05.2010г. до 09.05.2010г. включително, съдът намери следното:

                                                                                         След връщането от село Леново, подсъдимият Н.К., на 07.05.2010г., е отвел свидетелката И.С. в дома си, където е извършил чрез сила-дърпане и държане и заплаха –заканване с побой, вагинален сексуален контакт с нея, като е бил наясно, че тя няма навършени 18 години и е бил наясно, че същата отказва доброволно да се съвкупи с него и именно използваните от него сила и заплаха, са довели до реализиране на целения от него полов акт, поради което и съдът намери, че същият е реализирал състава на престъпление по чл. 152 ал.2 т.1 вр.ал.1т.2 от НК с пряк умисъл, при съзнавани общественоопасни последици и тяхното целене, като са налице обективния и субективен състав на това престъпление.

 

                                                                                         След това, на 09.05.2010г., когато подсъдимият Н.К. срещнал случайно свидетелката И.С., която се връщала от кафе с приятеля си-свидетеля В.К. и отвел същата в дома й, там осъществил също насилствен полов акт с нея, като съпротивата й била преодоляна със заплахи и сила, като подсъдимият е бил наясно, че тя няма навършени 18 години, с което от обективна страна, е осъществил състава на престъплението по чл. 152 ал.2 т.1 вр.ал.1т.2 от НК, а от субективна страна, е реализирал същото с пряк умисъл, при съзнавани обществено опасни последици и тяхното целене, като е налице обективния и субективен състав на това престъпление.Налице е фактически обективен и субективен състав на това престъпление.

                                                                                         Двете престъпления реализирани от подсъдимия Н.К. ***, са извършени през не продължителен период от време, осъществяват ФС на едно и също престъпление и са извършени при еднородност на вината, при което последващото както от обективна, така и от субективна страна, се явява продължение на предходното и са извършени спрямо едно и също лице, поради което и реализират “ продължавано престъпление” по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК, с оглед на което и по обвинението на подс.Н.К. за престъпление по чл.152 ал.2 т.1 вр.ал.1 т.2 вр.чл.26 ал.1 от НК, го призна за виновен.

                                                                                        

                                                                                         По отношение на обвинението за насилствено съвкупление на този подсъдим със свидетелката М. С. на 07.05.2010г., съдът намери следното:

                                                                                         Този подсъдим, след пребиваването му в дима на подс.Н.Д., е отвел с автомобила си насилнически свидетелката М. С. на поляна около “Свети Кирик” в град Асеновград, където там чрез сила и заплахи е преодолял съпротивата й и е осъществил полов акт с нея, като е знаел, че същата не е навършила 18 години, поради което и от обективна страна, е реализирал престъплението по чл. 152 ал.2 т.1 вр.ал.1 т.2 от НК, като от субективна страна го е осъществил при пряк умисъл, при съзнавани общественоопасни последици и тяхното целене поради което и по това обвинение, съдът го призна за виновен, поради наличие на обективен и субективен фактически състав на това престъпление.

 

 

                                                                                         По отношение на престъплението, извършено от подс.Н.К. *** по чл. 150 ал.1вр.чл. 26 ал.1 от НК, съдът намери следното:

                                                                                         Първото действие се развива в дома на подс.Д. в неговата спалня, където подсъдимият Н.К. е използвал сила и заплаха, за да принуди свидетелката М. С. да извърши “свирка”, представляващо действие  с цел да възбуди и удовлетвори полово желание на подс.Н.К., с което от обективна страна, същият е осъществил състава на престъпление по чл.150 ал.1 от НК, а от субективна страна, го е извършил с пряк умисъл, при съзнавани общественоопасни последици и при тяхното целене.

 

                                                                                         Второто действие- на поляната на “Свети Кирик”, където също подсъдимият Н.К. е употребил сила и заплашване , като по този начин, е накарал свидетелката М. С. да му направи “свирка”, с цел да възбуди и удовлетвори половото му желание.

Последвало е съвкупление, за което съдът прие, че с него подсъдимият Н.К. е осъществил състава на престъпление по чл. 152 ал.2т1 вр.ал.1 т.2 от НК.

Прокурорът с обвинителния акт е приел, че въпреки наличието на съвкупление по същото  време и място, подсъдимият Н.К. е реализирал две престъпления- това по чл.150 ал.1 от НК и това по чл. 152 ал.2 т.1 вр.ал.1 т.2 от НК, като е приел, че половите действия, реализирани чрез правенето на свирка от страна на свидетелката М. С. не са част от половия акт, който ги е последвал, поради което и не се поглъщат от него, като по-тежко наказуем състав.

                                                                                         Съдът прие тази теза на прокурора, като намери, че в случая, макар и обективно във времето, въпросната “свирка” на “Свети Кирик” и последващия полов акт, чрез насилие и заплахи, се характеризират от обективна страна, като извършени на едно и също време, на едно и също място, от един и същ подсъдим спрямо едно и също лице, но от субективна страна съдът намира, че в умисъла на дееца е имало оформени две представи и преследвани от волева страна две цели, които са възникнали не едновременно, а последователно във времето, като първоначално целените общественоопасни последици на подсъдимия са били само към извършване на насилствени и заплашващи действия с цел възбуждане и удовлетворяване на полово желание без съвкупление, като едва след това, е възникнала у него мисълта и след това- волята за реализация на полов акт.С оглед на което и съдът намира, че именно моМ. на възникване на умисъла за осъществяване на насилствен полов акт у подсъдимия Н.К. е възникнал едва след приключване на свирката и получаването на полова ерекция на „Свети Кирик”, с което същият реализира два фактически състава, на две различни престъпления.

                                                                                         Ето защо съдът прие, че в случая, деянието му по чл.150 ал.1 от НК на „Свети Кирик” не се поглъща от деянието му по чл. 152 ал.2 т.1 вр.ал.1 т.2 от НК, поради което и за престъплението по чл.150 ал.1 от НК на Свети Кирик, го призна за виновен.

                                                                                         Тук следва да се посочи, че от приетите от съда факти, се установява, че и другите подсъдими, при реализирането на половите им контакти с пострадалите, преди това са ги карали да им правят свирки, но умисъла тогава обаче е бил именно към полово съвкупление, което те са го изразили и чрез думи, като в случая въпросните действия –правене на свирка, са били именно такива, с цел реализация на намисленото деяние.

                                                                                         В случая на „Свети Кирик” с пострадалата М. С., съдът не приема виждането на прокурора за това, че подсъдимият Н.К. още с влизането си в колата е заявил на свидетелката М. С., “че ще я ебе”, тъй като това би довело до необоснованост на обвинението по чл. 150 ал.1 от НК във връзка с чл.26 ал.1 от НК и приема за доказани други факти, поради което и прие, че на 07.05.2010г. на „Свети Кирик”, са налице две деяния, осъществени от подсъдимия Н.К. .

                                                                                         Деянията на 07.05.2010г. от подсъдимия Н.К., са извършени през непродължителен период от време, при еднородност на вината - умисъл, по отношение на едно и също лице, като от обективна и от субективна страна, същите се явяват последващи предходното такова, с оглед на което и по обвинението за престъпление по чл.150 ал.1 вр.чл.26 ал.1от НК, съдът призна подсъдимият Н.К. за виновен.

 

                                                                                         През месец март 2010г. в град Асеновград, в дома на свидетеля В.Ш.,  подсъдимият Н.В.К. е принудил със сила и заплаха свидетелката И.С., която е имала навършени 14 години, да му прави “свирка”, като е преодолял нейната съпротива чрез насилие –дърпане, държане на главата към половия му орган и с натискане на същата към члена му и заплаха за побой, които именно са довели и до подчинение и изпълнение на исканите блудствени действия, имащи за цел да възбудят и да удовлетворят половото желание на подсъдимия Н.К., с оглед на което от обективна страна, от него е реализиран състава на престъпление по чл.150 ал.1 от НК, като от субективна страна, същият е реализиран с пряк умисъл, при съзнавани общественоопасни последици и тяхното целене, с оглед на което  и по това обвинение, съдът призна този подсъдим за виновен.

                                                                                         В случая, деянието е реализирано отделно от останалите деяния по обвинителния акт като място и време, с оглед на което и по-тежките такива не поглъщат блудството , тъй като са реализирани с различни действия и различен умисъл от страна на подсъдимия- единия път с умисъл за полово съвкупление, а другия път- с умисъл за блудствени действия с цел възбуждане и реализиране на полово удовлетворение без съвкупление, поради което и възражението на неговите защитници, за това, че е налице несъставомерност на обвиненията по чл.150 ал.1 от НК по принцип, се отхвърлят от съда като неоснователни.

 

 

                                                                                         По отношение на подсъдимия Н.Д., съдът намери, че същият в жилището си в град Асеновград на 07.05.2010г., е осъществил през непродължителен период от време два полови вагинални сексуални контакта с пострадалата свидетелка И.С., а именно- единият  кухнята на  жилището и впоследствие-втори такъв в хола на жилището. И двата сексуални контакта са били без съгласието на пострадалата И.С., изразено с дърпане, молби и рев.Това несъгласие и съпротива е било преодоляно от подсъдимия Н.Д. чрез заплаха за побой, за да не стане по-лошо нареждане да се подчинява и изпълнява, чрез държане на ключа за апартаМ., след излизането от него на подсъдимия Н.К. и свидетелката М. С., за да не може свидетелката И.С. да излезе от него, когато е останала сама с подс.Д..

Налице е и упражнена сила при всеки един от половите контакти, изразена в хващане на главата на пострадалата, навеждане към половия орган, хващане за ръката, насилствено смъкване на дънките и по този начин, насилствено принуждаване на същата към сексуални действия. Заплахата се изразявала в закана за побой, при неподчинение.По отношение на оралната любов, същата се явява елемент от половия акт, поради което и се поглъща от престъплението “изнасилване”, като по-тежък състав на сексуално престъпление.Двата полови акта са извършени от подс.Н.Д. напълно с пряк умисъл от страна на подсъдимия Д., който безспорно, се доказа по делото, е бил наясно с непълнолетието на пострадалата И.С., бил е наясно с нейното недвусмислено изразено несъгласие за полов акт и при двата пъти, нейната оказана съпротива за секс, когато такъв е реализиран, бил е наясно, че именно неговите заплахи и силата, която е използвал по отношение на пострадалата И.С., са преодолели тези съпротиви и са довели до реализирането на половите актове, поради което и в съзнанието на този подсъдим, ясно са били налице всички квалифициращи признаци на осъщественото от него престъпление и същият е съзнавал неговия общественоопасен характер и последици и е целял настъпването им, като е бил налице умисъл във всеки един от двата полови акта, поради което е и налице еднородност на вината при тяхното осъществяване.

Същите са извършени при еднородност на обстановката, през непродължителен период от време и осъществяват един и същи ФС на престъпление, като са извършени спрямо едно и също лице, поради което и стореното от подс.Д. се окачествява като “продължавано престъпление” по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК

                                                                                         Продължаваното престъпление, извършено от подс.Д., е осъществено на 07.05.2010г.Към тази дата, две са осъжданията от криминалното му досие, които характеризират предявеното му обвинение като такова, извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б”Б” от НК.

                                                                                         Това са осъжданията на подсъдимия Д. по нохд № 447/2009г. на АРС, съдебен акт, влязъл в сила на 29.10.2009г. , с който му е наложено наказание “ЛС” в размер на  6 /шест/ месеца при първоначален “строг” режим, изтърпяно на 03.12.2009г.

                                                                                         От изтърпяване на това наказание, съгласно чл.30 ал.1 от НК, не са изминали пет години, поради което това осъждане играе квалифицираща роля за престъплението на подс.Д., ведно с осъждането му по нохд № 677/2006г. по описа на АРС, в сила от 30.03.2007г., с което му е наложено наказание “ЛС” за срок от 5/пет/ месеца, изтърпяно на 10.12.2007г. и от изтърпяването на което, съобразно чл. 30 ал.1 от НК, не са изминали 5 години.

                                                                                         С оглед на това, са налице две осъждания на подсъдимия Д. на ЛС, които определят “опасен рецидив”, на извършеното от него престъпление, в хипотезата на чл. 29 ал.1 б”Б” от НК, който квалифициращ признак е предвиден за това престъпление в специалната част на НК и който обуславя правната квалификация на извършеното от подсъдимия като престъпление по чл. 152 ал.3 т.5 от НК.

                                                                                         С  оглед горното, съдът намери , че подсъдимият Н.Д.,  е осъществил състава на престъплението по чл. 152 ал.3 т.5 вр. Ал.2 т.1 вр.ал.1 т.2 вр.чл.29 ал.1 б”Б” вр.чл. 26, ал.1 от НК и за това престъпление, го призна за виновен, поради наличие на осъществен обективен и субективен състав на това престъпление.

 

 

                                                                                         По отношение на наведените доводи на защитниците на подсъдимите, че двете пострадали въпреки изпитвания страх, насилие и заплахи, са продължавали във времето да се срещат с подсъдимите и по отношение на сочените от адвокатите слаби техни съпротивителни реакции при извършване на насилствените полови действия с тях, които не сочели за категорична изразеност от страна на пострадалите за несъгласие за извършване с тях на полови действия, както и за наличие на възможности за бягство, нереализирани от пострадалите, съдът намери следното:  КСППЕ – и ДКСППЕ ясно сочат емоционалната неустойчивост на двете пострадали, невъзможността им като незрели индивиди да предогадят негативните ситуации, в които се въвличат, липсата на възможност и у двете пострадали за поуки от негативния опит от една страна, както и изпитвания страх у пострадалите към подсъдимите, които са ги мотивирали да приемат конформно поведение при насилствените действия,  а именно- подчинение при слабо съпротивление, за да не предизвикат по-негативни за себе си последици, в които те са били твърдо убедени, че ще настъпят, ако не се  подчиняват и от които се страхували.Въпреки това, особено И.С., е направила нееднократни опити да предотврати случилото се с нея, като е намерила сили да излезе сама от колата при наличието на полицаи, но когато подсъдимият Н.К. е излязъл с нея и е отишъл с нея при полицаите, тя вече не е посмяла пред него да каже, че се страхува, защото се е чувствала напълно беззащитна и защото не е вярвала, че може да й са укаже помощ, което се потвърждава и от заключенията на комплексните СППЕ по делото. Тя е действала съпротивително и в село Леново и впоследствие ндо толкова, доколкото страхът  й от побой, ако се дърпа много, й е позволявал. СППЕ-зи намират поведението й за напълно съответно на такова на лице, което системно е било подложено на насилствен секс и тормоз, поради което и то се явява напълно съответно както на ситуацията, така и на възрастта й, така и на обстановката, в която тази пострадала се е намирала. Тя не е потърсила помощ в случаите, когато е можела да стори това и в дома на подсъдимия Н.К., защото не е вярвала, че ще получи такава от неговата майка. Това се обяснява и с това, че въпреки, че баща й е полицай, тя не е вярвала и въпреки неговите уверения, че едно лице, което е така жестоко и системно насилвано и малтретирано, може да получи защита. Затова и казва първо на майка си, а не на баща си, която вече търси съдействието на мъжа си. Следва да се посочи, че казаното до тук е характерно и за пострадалата М. С.. СППЕ сочат, че и двете пострадали с оглед на характеровите си особености, психологически такива и страха, изпитван от подсъдимите, са нямали ресурс за организиране по- силна съпротива, което обяснява и поведението им чрез защитния механизъм на по-малкото зло- което за тях се е явявало насилствен сексуален контакт пред алтернативата за жесток побой. Това обяснява и поведението на двете пострадали за липса на бягство, когато са имали такава възможност, тъй като те ясно са знаели, че това ще им реши проблема само за моМ., но в следващия момент, ще им създаде по-голям. Именно това усещане и разбиране за ситуацията, е принудило свидетелката И.С. да иска от родителите си да се преместят в друг град, защото тя е била напълно наясно, че едно бягство от конкретна ситуация ще бъде заплатено от нея впоследствие с по-негативни събития. Това е характерно и за пострадалата М. С.. Що се касае до това, че преди тези събития двете са излизали с подсъдимите, то първоначално това е било, защото М. С. така е била посъветвана от нейни близки, за да няма проблеми, а И.С., тъй като до моМ. с пребиването й с кабела на „Свети Кирик”, тя е нямала негативни преживявания с подсъдимите. Случката с кабела  с И.С. и побоя над М. С. е била отключващ момент при пречупване на съзнанието на двете свидетелки относно насилието, на което е бил способен подсъдимия Н.К. и приятелите в неговата компания-другите подсъдими и е моМ., в който ясно е бил оформен страха, че за невинен отказ за свирка, следва жесток нечовешки побой, която представа впоследствие е развила и поведението на двете пострадали на подчинение и слабо съпротивление към подсъдимите. С оглед на което и възраженията на защитниците на подсъдимите, че двете свидетелки са имали възможности да викат, да избягат, но като не са се възползвали от това, не са дали недвусмислено съгласие и съпротива за извършваните в последствие с тях насилствени полови контакти, за неоснователни и като такива се отхвърлят от съда.

 

         По отношение на наказанията на четиримата подсъдими:

                                                                                         Подсъдимият Н.В.К. е с лоши характеристични данни, което обстоятелство се отчита от съда като утежняващо отговорността му такова.

                                                                                         Като утежняващо отговорността му обстоятелство се отчита  това, че деянията, за които той бе признат за виновен, са извършени след употреба на алкохол, в което състояние самият той се е поставил.

                                                                                         Като утежняващо отговорността му обстоятелство се отчита и това, че пострадалата И.С. след деянието, в което подсъдимият Н.В.К. бе признат за виновен, е развила психично заболяване, което е в причинно следствена връзка с деянието на подсъдимия, което е наложило медикаментозно лечение и терапия за 6 месеца и за което се дава становище от експертите, че тепърва се очакват негативни последствия за личностовото развитие на пострадалата, в резултат на него.

                                                                                         Като утежняващо отговорността обстоятелство се отчита и обремененото му съдебно минало, с оглед на следното:

        По нахд № 536/2003г. по описа на АРС, той е бил освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл. 343в ал.2 вр.ал.1 от НК, на основание чл.78а ал.1 от НК и му е била наложена глоба в размер на 500 лева, за която няма представени доказателства, че е платена, поради което и това обстоятелство, се третира като утежняващо отговорността такова, тъй като за това адм.наказание не е настъпила реабилитация, поради неплащане на глобата.

                                                                                         По отношение на осъждането му по нохд № 160/2006г. по описа на АРС, със съдебен акт, влязъл в сила на 15.06.2006г. за престъпление по чл. 194 ал.1 от НК и с наложено му наказание “ пробация” за срок от 1 година и 6 месеца, за това осъждане не е настъпила реабилитация по смисъла на чл. 86 ал.1т.2 от НК, тъй като на 07.12.2007г. е извършил престъпление по чл.131 от НК, за което е бил осъден по нохд № 208/2008г. на АРС със съдебен акт, влязъл в сила на 25.09.2008г. на “пробация”. Следва да се посочи, че престъплението по чл.131 ат Нк, извършено в срока по чл. 86 ал.1т.2 от НК е наказуемо с ЛС, което възпрепятства реабилитацията както по ал.1 на чл. 86 от НК, така и по чл.88а от НК.

                                                                                         Това осъждане, с оглед на което се отчита от съда и като утежняващо отговорността обстоятелство.

                                                                                         За такова се отчита и осъждането по нохд № 208/2008г. на АРС и по 447/2009г. по описа на АРС, тъй като за тези осъждания, не е настъпила реабилитация, тъй като за осъждането по нохд № 208/2009г. в сила от 28.05.2008г. в срока на изтърпяване на наложеното по него наказание

” пробация” в размер от по 1 година, е извършено деянието по нохд № 447/2009г. по описа на АРС- в началото на месец май, квалифицирано като престъпление по чл. 195 а1т.3,3,5 и 7 вр.чл.194 ал.1 от НК, наказуемо с ЛС и с наложено ефективно такова в размер на 6 /шест/ месеца, поради което и не са настъпили реабилитационни основания нито по чл. 86 ал.1т.2 от НК, нито по чл.88а от НК досежно и двете осъждания. С оглед на това, те се третират от съда като утежняващи отговорността такива.

                                                                                         Тези осъждания разкриват много висока степен на обществена опасност на този подсъдим, спрямо който, наложените до моМ. наказание не могат да постигнат възпитателните и възпиращите цели касателно индивидуалната му превенция.

                                                                                          Утежняващо отговорността обстоятелство е и очакваните негативни личностови промени у свидетелката М. С., сочени от психиатрите и психолозите, в резултат на извършените от този подсъдим спрямо нея деяния.

                                                                                         Като смегчаващо отговорността обстоятелство се отчита младата възраст на този подсъдим и лекото и разкрепостено сексуално и ежедневно поведение на двете пострадали, което е способствало за извършване на престъплението, за което той бе признат за виновен. С оглед на което и за престъпленията, за което съдът го призна за виновен, наказанията за всяко едно от тях, определи при по-силен превес на утежняващите отговорността обстоятелства, както следва:

-          за престъплението по чл. 152 ал.3 т.1 вр.ал.2 т.1 вр.ал.1 т.2 от НК, извършено на 07.05.2010г. при предвидено наказание “ЛС от 3 до 15 години, съдът наложи на подсъдимия Н.К. наказание “ЛС в размер на 12 / дванадесет/ години.

-          За престъплението по чл.152 ал.2 т.1 вр.ал.1 т.2 вр.чл. 26 ал.1 от НК, извършено през периода 07.05.2010г. до 09.05.2010г. включително, при предвидено наказание “ЛС в размер на от 3 до 10 години, съдът наложи на подсъдимия Н.В.К. наказание “ЛС” в размер на 8 /осем/ години.

-          За престъплението по чл. 152 ал.2 т.1 вр.ал.1 т.2 от НК, извършено на 07.05.2010г., при предвидено наказание “ЛС” от 3 до 10 години, съдът наложи на подсъдимия Н.В.К. наказание “ЛС” в размер на 7 /седем/ години. Тук съдът отчете липсата на неблагоприятни настъпили последици за пострадалата М. С., като смекчаващо отговорността обстоятелство, поради което и наложи този размер на наказанието “ЛС”.

-          За престъплението по чл. 150 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, извършено на 07.05.2010г., при предвидено наказание “ЛС” в размер на от 2 до 8 години “ЛС”, съдът му наложи наказание “ЛС” в размер на 6/шест/ години, като и тук отчете липсата на реално настъпили от това деяние неблагоприятни психични и здравословни последствия за пострадалата М. С., което отчете също като смекчаващо отговорността обстоятелство.

-          За престъплението по чл.150 ал.1 от НК, извършено през месец март 2010г., при предвидено наказание към моМ. на постановяване на присъдата- “ЛС” в размер на от 2 до 8 години и предвидено наказание “ЛС” до 6 години към моМ. на извършване на деянието, съдът намери, че е налице изискването на чл.2 ал.2 от НК, за приложението на по-благоприятния за дееца закон, поради което и като намери, че редакцията на НК към март месец 2010г. не е предвиждала минимум на наказанието от една страна и е предвиждала по-нисък максимум на същото, от друга страна, се явява по-благоприятна за подсъдимия, поради което и като по-благоприятен за него закон, приложи нея и опрели наказанието в пределите от 3 месеца до 6 години “ЛС”, като го осъди на “ЛС в размер на 4 /четири/ години, като и тук отчете липсата на неблагоприятни последици за пострадалата М. С. от това деяние , което прие като смекчаващо отговорността обстоятелство.

 

                                                                                         Тъй като престъпленията, за които този подсъдим бе признат за виновен, са извършени преди за което и да било от тях да има влязла в сила присъда, съдът приложи чл.23 ал.1 от НК и между тях определи едно общо най-тежко наказание.При това, съдът отчете, че наложените наказания на подсъдимия Н.В.К. са от един и същи вид, а именно “ЛС” и най-големия размер между тях се явява този от 12/дванадесет/ години ЛС, поради което и определи общото най-тежко наказание в размер на 12/дванадесет/ години “ЛС”.

                                                                                         Тъй като е налице завишена степен на обществена опасност на този подсъдим, изходящ не само от множеството му осъждания, но и от това, че една голяма част от тях са за престъпления, които са осъществени по време на изтърпяване на наказания по предходни осъждания от една страна и от друга страна, съдът отчете, че престъпленията, за които той бе признат за виновен и за които му бяха наложени наказания, са извършени спрямо две непълнолетни лица и за тях тепърва се очаква от експертите, в резултат на тези престъпления, да настъпят негативни личностови развития за двете пострадали, съдът намери, че този подсъдим, не може да бъде поправен единствено с налагане на едно общо-най тежко наказание измежду наложените му с настоящата присъда наказания, поради което и като отчете тяхната еднородност, на основание чл.24 ал.1 от НК, увеличи общото измежду тях, явяващо се и най-тежко такова, а именно “ЛС” в размер на 12/ дванадесет/ години с 1/една/ година, като постанови подсъдимият Н.В.К. да изтърпи наказание от ЛС в размер на 13/тринадесет/ години.

                                                                                         Тъй като същият е осъждан преди това на наказание “ЛС” от една страна и от друга, тъй като така наложеното наказание от 13 години ЛС е такова над 5 години ЛС, на основание чл. 61 т.2 вр.чл. 60 ал.1 от “Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража”, съдът постанови то да бъде изтърпяно при първоначален ”строг” режим в “затвор” или в “затворническо общежитие” от “закрит” тип.

                                                                                         От така постановеното наказание “ЛС” , на основание чл. 59 ал.2 вр.ал.1 от НК, съдът приспадна времето, през което подсъдимият Н.В.К. е бил задържан по реда на НПК, с постановление от 17,5 часа на 14.05.2010г., както и времето, през което същият е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 17.05.2010г., до влизане на присъдата в сила.

                                                                                         С така наложеното наказание и увеличено на основание чл.24 от НК, съдът се надява, че целите на наказанието, досежно този подсъдим от една страна, а от друга, досежно гражданите на обществото, ще бъдат постигнати.

 

 

                                                                                         Подсъдимият Н.Х.Д. е с лоши характеристични данни, с оглед на криминогенната му среда, което се отчита от съда като утежняващо отговорността обстоятелство.

                                                                                         По отношение на предишните му осъждания, посочени в обстоятелствената част на мотивите, съдът отчете следното:

                                                                                         По осъждането му по нохд № 102/99г. на РС-Първомай, в сила от  10.12.1999г., което се явява и първо за него осъждане, с което му е било наложено наказание “ЛС” в размер на 1 /една/ година, чието изпълнение, на основание чл. 66 ал.1 от НК, е било отложено с изпитателен срок от 3 години, не е настъпила реабилитация на основание чл. 86 ал.1 т1. от НК, тъй като в изпитателния срок на условното осъждане по тази присъда, той е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което му е било наложено наказание “ЛС” в размер на 6 месеца при първоначален “общ” режим – по нохд № 53/2000г. по описа на АРС, в сила от 31.05.2000г.

                                                                                         Видно от справка за изтърпени наказания  / лист 87, том 1 СП/, наказанията по тези две осъждания, са били изтърпени както следва: по нохд № 102/99г. на РС-Първомай, на 12.03.2001г. и по нохд № 53/2000г. на РС-Асеновград- условно предсрочно освободен на 28.06.2001г. на основание чл. 70 от НК.

                                                                                         За осъждането по нохд № 53/2000г. осъденият  Д. се явява реабилитиран за първи път, на основание чл. 86 ал.1 т.2 от НК, считано от 28.06. 2001г., до 28.06.2004г., тъй като в този срок, той не е извършил друго престъпление, наказуемо с ЛС или с по-тежко наказание.

Такава реабилитация не е настъпила първо по нохд № 102/99г. на РС-Първомай, тъй като в изпитателния срок на това осъждане, подсъдимият е извършил престъплението по нохд № 53/2000г. на АРС.

                                                                                         С оглед на това, че по нохд № 53/2000г. е настъпила реабилитация,  това осъждане, не се взема предвид, тъй като съгласно чл. 85 ал.1 от НК, така настъпилата реабилитация заличава за в бъдеще последиците от това осъждане.

                                                                                         Последващите осъждания на подсъдимия Д. са също като пълнолетен, поради което и съгласно чл. 86 ал.2 от НК, на правно основание чл.86 ал.1 от НК, не може да настъпи за него втора правна реабилитация.

                                                                                         Тъй като са налице няколко последващи осъждания на дееца, съдът съобрази разпоредбите на чл. 88а ал.4 от НК.

                                                                                         Наказанието по нохд № 102/99г. е било изтърпяно на 12.03.2001г. в размер на 6 месеца ЛС и съгласно чл. 88а ал.1 от НК, за това осъждане, съобразно чл. 82 ал.1 т. 5 от НК, в рамките на 2 години от неговото изтърпяване, подсъдимият Д. не е извършил умишлено престъпление от общ характер, за което да се предвижда наказание “ЛС.

                                                                                         За това осъждане, на 12.03. 2003г. е настъпила реабилитация на основание чл.88а ал.1 от НК и то, съгласно чл. 85 ал.1 от НК, не се взема предвид, с оглед заличаването на последиците от това осъждане.

                                                                                         По отношение на осъждането му по нохд № 79/2000г. на РС- Първомай, в сила от 14.06.2000г. с наложено наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева, няма доказателства за изпълнение на това наказание, или за заплащане на глобата, поради което и за него не е настъпила реабилитация на основание чл. 88а ал.1 от Нк. Това е осъждане за престъпление по чл. 197 от НК и се отчита като утежняващо отговорността обстоятелство, тъй като не е включено в квалифициращото обстоятелство “опасен рецидив” на престъплението, за което подс.Д. бе признат за виновен.

                                                                                         Реабилитация не е настъпила на основание чл. 88 ал.1 от НК и за осъждането по нохд № 1800/ 2008г. на Районен съд-Пловдив, в сила от 02.12.2008г., с която присъда за престъпления по чл.216 ал.1 от НК и по чл. 325 ал.2 вра.1 от Нк, на основание чл.23, ал.1 от Нк, му е било наложено наказание ”пробация” с двете задължителни пробационни мерки за срок всяка една от тях от по 10/десет/ месеца.Тъй като в срока по чл. 88а ал.1 вр.чл.82 ал.1 т.5 от НК, подсъдимият е извършил престъплението по настоящето дело. С оглед на което и не настъпва за него реабилитация, тъй като се касае за извършено умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание “ЛС”. С оглед на това осъждане, се взе предвид от съда, като утежняващо отговорността обстоятелство, като с отчете това, че то не обуславя правната квалификация на престъплението, за което подсъдимият бе признат за виновен, а именно, извършено в условията на “опасен рецидив” по смисъла на чл.29 ал.1 б”Б” от НК.

                                                                                         С оглед на това, съдът намира възражението на адвокат К., изложено от нея в пледоарията по същество за това, че всички осъждания на подсъдимия Н.Д., са включени в квалифициращия признак “опасен рецидив”, на престъплението, за което този подсъдим е обвинен и поради това, не могат да бъдат третирани от съда като утежняващи отговорността обстоятелства, за неподкрепено от доказателствата по делото относно осъжданията за този подсъдим и като неоснователно, това възражение, се отхвърля от съда.

                                                                                         Осъжданията на подс.Д. по  688/2006г. на АРС, в сила от 30.03.2007г. са наложено наказание “ЛС” за срок от 5 /пет/ месеца, изтърпяно на 10.12.2007г. и осъждането му по нохд № 448/2009г. на АРС, в сила от 29.10.2009г. с наложено наказание “ЛС” в размер на 6 /шест/ месеца, съдът не ги взе предвид като утежняващи отговорността обстоятелства, тъй като те са включени в състава престъплението, за което подс.Д. бе признат за виновен и като такива, съобразно чл. 56 от НК, не се третират като смекчаващи, или утежняващи отговорността.

                                                                                                Като утежняващо отговорността обстоятелство съдът отчете и това, че пострадалата И.С., в следствие на преживяното, е развила психично заболяване, което се явява такова в причинно-следствена връзка с преживения от нея стрес включително и от престъплението, извършено от подсъдимия Д..

                                                                                         Смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете младата му възраст и поведението на пострадалата И.С., която е демонстрирала и водила разпуснат сексуален живот и по този начин, у улеснила извършването на престъплението.

                                                                                         С оглед на което и съдът наложи на подсъдимия Н.Д. наказание, при превес на утежняващи отговорността обстоятелства, в законовия предвиден диапазон за престъплението по чл. 152 ал.3 т.5 вр.ал.2 т.1 вр.ал.1 т.2 вр.чл.29 ал.1 б”б” от НК, в размер от 3 до 15 години ЛС, а именно- наказание “ЛС” в размер на 10/десет/ години.

                                                                                         Тъй като подсъдимият е осъждан и е изтърпявал наказание ЛС преди по-малко от 5 години и наложеното му наказание е над 5 години “ЛС”, на основание чл.61 т.2 вр.чл. 60 ал.1 от “Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража”, съдът постанови това наказание да бъде изтърпяно от подсъдимия в “затвор” или затворническо общежитие от “закрит” тип.

                                                                                         От така наложеното наказание на подс.Н.Д., съдът, на основание чл. 59 ал.2 вр.ал.1 от НК, приспадна времето, пред което той е бил задържан с постановление на РП-Асеновград, считано от 11,20 часа на 19.05.2010г. и времето, през което е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 19.05.2010г. до 24.09.2010г., когато е бил освободен поради изменение на мярката за неотклонение в “парична гаранция в размер на 1000” лева, на която дата същата е била внесена от подсъдимия.

                                                                                         С така наложеното по размер наказание “ЛС”, съдът се надява, да бъдат изпълнени целите на наказанието, реглаМ.рани в чл. 36 от НК.

 

                                                                                         Подсъдимият С.В.К. е с много лоши характеристични данни, което се отчита от съда като утежняващо отговорността обстоятелство.

                                                                                         Същият е и осъждан по нохд № 450/2009г.със съдебен акт, влязъл в сила на 19.01.2010г. за престъпление по чл. 216 ал.1 от НК- явяващо се “тежко” по смисъла на чл. 93 т.7 от НК такова, на “ пробация”.

                                                                                         Това осъждане се отчита от съда като утежняващо отговорността му обстоятелство.

                                                                                         Като утежняващо отговорността му обстоятелство се отчита и това, че деянието, за което той бе признат за виновен с настоящата присъда, е извършено по време на изтърпяване на така наложеното му наказание.

                                                                                         Като утежняващо отговорността обстоятелство се отчита и това, че пострадалата от извършеното от него престъпление по чл. 152 ал.3 т.1 вр.ал.2 т.1 вр.ал.1 т.2 от НК, са настъпили неблагоприятни психични последствия, които са в пряка причинно-следствена връзка с деянието, като същата е развила психично заболяване, от което се е лекувала 6 месеца, развила е желание за самоубийство и това й се е отразило силно негативно върху личния живот.

                                                                                         Като утежняващо отговорността обстоятелство за този подсъдим, съдът отчете и това, че престъплението, в което той бе признат за виновен, е извършено след употреба на алкохол, в която състояние подсъдимият се е поставил сам.

                                                                                         Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете младата възраст на този подсъдим от една страна и разкрепостеното сексуално и ежедневно поведение на пострадалата И.С., от друга страна, което е било също предпоставка, улесняваща извършването на престъплението от този подсъдим.

                                                                                         С оглед на това, съдът определи наказанието на подсъдимия С.В.К. при превес на утежняващи отговорността обстоятелства, като в законовия предвиден диапазон на наказанието- ЛС от 3 до 15 години, съдът, на основание чл. 54 ал.1 от НК, наложи наказание “ЛС” в размер на 10 / десет/ години.

                                                                                         Следва да се посочи, че липсата на признание на вина и липсата на изразено съжаление за стореното, съдът не отчете като рефлектиращи върху тежестта на отговорността обстоятелства, тъй като това е законово защитена позиция на подсъдимия относно обвинението и от нейното упражняване не следва да се правят изводими съждение относно отношението му към извършеното.

                                                                                         Тъй като съдът наложи наказание ЛС над 5 години, макар и осъждан на ЛС за първи път, на основание чл. 61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от “Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража”, съдът постанови това наказание да бъде изтърпяно при първоначален “ строг” режим в “затвор” или в “затворническо общежитие” от “закрит” тип.

                                                                                         От така наложеното наказание “ЛС” в размер на 10 / десет/ години, съдът, на основание чл. 59 ал.2 вр.ал.1 от НК, приспадна времето, през което подсъдимият С.В.К. е бил задържан с постановление на РП-Асеновград, считано от 17,30 часа на 14.05.2010г., както и времето, през което той е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 17.05.2010г. до влизане на присъдата в сила.

                                                                                         Съдът намира, че с това наказание по размер, целите на генералната и индивидуалната превенция, реглаМ.рани в чл. 36 от НК, ще бъдат постигнати.

 

 

                                                                                         Подсъдимият Н.Д.П. е осъждан. Осъждането му по нохд № 407/2007г.на РС –Асеновград е за престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 от НК, а именно, явяващо се “Тежко” умишлено престъпление, за което му е наложено условно наказание ЛС. Това осъждане не влияе върху правната квалификация на престъплението, за което по настоящия процес той бе признат за виновен, поради което се третира от съда като утежняващо отговорността обстоятелство. Като такова се третира и това, че престъплението по настоящето производство е извършено именно по време на изпитателния срок на това осъждане, което сочи за завишена степен на обществена опасност на дееца.

                                                                                         Като утежняващо отговорността обстоятелство съдът намери за този подсъдим и освобождаването му от наказателна отговорност на основание чл.78а ал.1 от НК, за престъпление по чл. 343 Б, ал.1 от НК със съдебен акт в сила от 28.11.2005г., по който няма представени доказателства за заплащане на така наложената глоба, поради което не може да счита за “ реабилитиран” за това престъпление,  което обстоятелство поради това, се отчете от съда също като утежняващо отговорността такова.

                                                                                         За утежняващо отговорността обстоятелство съдът отчете и много лошите характеристични данни за този подсъдим, това, че деянието, по което бе признат за виновен е извършено и след употреба на алкохол и засилената агресивност на този подсъдим след тази употреба, в което състояние той самият се е поставил.

                                                                                         За утежняващо отговорността обстоятелство съдът намери и това, че пострадалата И.К.С. е развила в резултат на деянието, за което той бе признат за виновен, психично заболяване, което е било преодоляно продължително във времето след медикаментозно лечение и е довело до страх и желание за самоубийство у пострадалата.

                                                                                         Съдът намери липсата на признание на вината и липсата на изразено съжаление за стореното като обстоятелства, в упражнение правото му на защита, поради което и не ги отчете като утежняващи отговорността обстоятелства.

                                                                                         Смекчаващо отговорността обстоятелство е това, че подсъдимият е в млада възраст и това, че предхождащото деянието, за което той бе признат за виновен поведение на пострадалата И.С. е изиграло съществена роля относно неговото поведение преди и по време на извършване на деянието, с което съдът намира, че е налице и така наречената “виктимна провокация” от страна на пострадалата, което обстоятелство съдът счете като смекчаващо отговорността такова.

                                                                                         С оглед на това, съдът намери, че наказанието на този подсъдим следва да бъде определено при превес на утежняващите отговорността обстоятелства и при законен диапазон на същото от 3 до 15 години ЛС, съдът намери за съответно на изискванията на чл. 54 ал.1 от НК, наказанието “ЛС” в размер на 10 / десет/ години.

                                                                                         Тъй като е наложено наказание ЛС не за първи път на този подсъдим и то е над 5 години ЛС, на основание чл. 61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от “Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража”, съдът постанови това наказание да бъде изтърпяно в “затвор” или в затворническо общежитие от “закрит” тип.

                                                                                         Тъй като подсъдимият Н.П.  е бил задържан по реда на НПК и с мярка за неотклонение “задържане под стража”, на основание чл. 59 ал.2 вр. Ал.1 от НК, съдът приспадна от така наложеното на този подсъдим наказание и времето, през което той е бил задържан по реда на НПК с постановление на РП-Асеновград, считано от 17,50 часа на 14.05.2010г. и времето, през което той е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража” считано от 15.05.2010г., до влизане на присъдата в сила.

                                                                                         Съдът намира, че с този размер наказание, този подсъдим на първо място ще се поправи и превъзпита и на второ място, това наказание ще подейства възпиращо спрямо останалите граждани на обществото, с оглед въздържането им от подобни престъпление, с което съдът се надява, че целите на наказанието, реглаМ.рани в чл. 36 от НК, ще бъдат постигнати.

                                                                                         Съдът отчете и това, че подсъдимият Н.П. с настоящата присъда бе признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 152 ал.3 т.1 вр.ал.2 т.1 вр.ал.1 т.2 от НК, извършено на 07.05.2010г.и му бе наложено наказание “ЛС” в размер на 10/десет/ години.

                                                                                         Същият, същевременно, е бил осъден и по нохд № 407/2007г. по описа на АРС, със съдебен акт, влязъл в законна сила на 27.09.2007г. за престъпление, извършено на 18.03.2007г. и му е наложено наказание “ЛС” за срок от 4 /четири/ месеца, чието изпълнение, на основание чл. 66 ал.1 от НК, е било отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години.

                                                                                         Престъплението по чл. 152 от НК, за което бе признат за виновен по настоящето дело, се явява такова, извършено в 3- годишния изпитателен срок на осъждането на подсъдимия Н.П. по нохд № 407/2007г. и същото като умишлено такова от общ характер и с наложено му за него наказание “ЛС”, поради което и съдът прие, че са налице законовите изисквания за приложението на чл. 68 ал.1 от НК по отношение на това осъждане на подс. Н.П., поради което и на посоченото правно основание, съдът постанови той да изтърпи изцяло и отделно от наложеното му наказание “ЛС” в размер на 10 /десет/ години по настоящето дело и наказанието “ЛС” в размер на 4/четири/ месеца, по нохд № 408/2007г. по описа на АРС.

                                                                                         Тъй като подсъдимият вече е осъждан на ЛС, на основание чл. 61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от “Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража”, съдът постанови това наказание  от 4 / четири/ месеца “ЛС”, да бъде изтърпяно от подсъдимия в “затвор” или в “затворническо общежитие” от “закрит” тип.

                                                                                         Тъй като съдът призна четиримата подсъдими за виновни по предявените им обвинения, осъди, на основание чл.189 ал.3 от НПК, всеки един от тях, да заплати съответната сума от тях, по сметка на Районен съд- Асеновград.

                                                                                         При разпределение на сумите, които съдът възложи на всеки един от подсъдимите да заплати,  разноските за общите експертизи се възложиха на поравно на подсъдимите, а индивидуалните такива- на всеки подсъдим, съобразно разходите за неговата експертиза.

                                                                                               

                                                                                         По отношение на веществените доказателства по делото:

-          многожилен проводник с черна гумена изолация с дължина 60 см. и диаметър 0,4 см., дървено тяло с дължина 65 см., тениска жълта на цвят, памучно въже с плетка, стъклена бутилка с надпис “Шуменско пиво”, метална тръба с дължина 54 см. и диаметър 0,4 см., влакна черни на цвят, камашитена възглавница 48/31 см., 2 броя пликове с обтривки и един брой чорап, тъй като са вещи без стойност, съдът постанови след влизане на присъдата в сила, да бъдат унищожени.

-          Вещественото доказателство по делото- 1 бр. ID също като вещ без стойност, съдът постанови да се унищожи като вещ без стойност.

-          Вещественото доказателство по делото, а именно: мобилен телефон марка “Сони Ериксон F 305” с IMEI 358145025324592, с батерия, да се върне на И.К.С., с ЕГН- **********, след влизане на присъдата в сила.

-          Веществените доказателства по делото- 1 бр. Фланела сива на цвят с дълъг ръкав, 1 бр. Дънкови панталони черни на цвят и 1 бр. Сутиен-розово-цикламен на цвят с черни ленти, тъй като принадлежат на пострадалата И.С., съдът постанови да й бъдат върнати, след влизане на присъдата в сила.

-          Вещественото доказателство по делото- 1 бр. Флашка черна на цвят с прозрачен перцигласов капак с надпис върху черната част “pq 1” и с надпис на металната част под капака “ 95121020010928-4 GB”, да се върне на свидетеля Б.Г., който го е предал за нуждите на делото, след влизане на присъдата в сила.

                       

 

 По горните мотиви, съдът постанови своята присъда.

       

 

 

 

Районен съдия: