Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02.08.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
петнадесети юни година
2021
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Г.
Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5771 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на
производството са предявени два преки
иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По
изложените в исковата молба обстоятелства В.С.С., ЕГН **********, чрез адв. Я.Д.
- пълномощник, е предявиле обективно съединени искове с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на З. „Л.И.“ АД, да заплати сумата от 60 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от травматични увреди по повод възникнало на
05.02.2020 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 28.05.2020г. – датата
на изтичане на 3 месечния срок за произнасяне от страна на застрахователя до
окончателното изплащане, както и сумата от 4 982.10 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди за проведено лечение, ведно със
законната лихва, считано от 14.02.2020г. – датата на последното извършено
плащане до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В исковата молба
се твърди, че на 05.02.2020г., около 20:00ч. в с. Мрамор лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Ц 220“ с per. № ******НК, управляван от Ж.Д.,*** с посока на
движение с. Мрамор- бул. „Ломско шосе“. В района на № 96 навлязъл в лентата за
насрещно движение, с което станал причина и реализирал ПТП с
правомерно-движещия се лек автомобил марка „ Ситроен“, модел „ЦЗ“ с per. № ******,
управляван от В. Б.С.. Твърди, че при ПТП пострадала ищцата - В.С., в
качеството си на пътник в лек автомобил „Ситроен Ц3“ с per. № ******Сочи, че е
съставен Констативен протокол № к-61/ 05.02.20г.
Счита, че
процесното ПТП е настъпило изцяло поради виновно и противоправно поведение на
водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220“ с per. № *******.
Посочва, че след ПТП ищцата е откарана с екип на ЦСМП в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“
със силни болки, ограничени движения, оток и деформация в областта на лява
лакътна и дясна гривнена стави, повърхностни охлузвания в областта на главата.
Поставена й е окончателна диагноза: Fractura olecrani sin.- счупване на горния
край на лакътната кост- закрито вляво; Fractura radii dex. in partis distalis
intraarticularis- счупване на долния край на лъчевата кост- вдясно,
вътреставно; Повърхностна травма на други части от главата. Предвид тежестта на
получените травматични увреди, ищцата е настанена в I-ва клиника по ортопедия и
травматология за провеждане на поетапно оперативно лечение. Получените от ПТП
тежки травматични увреди, изискващи оперативни намеси, са причинили болки и
страдания на пострадалата, които са били със значителен интензитет 2- 2,5
месеца след инцидента, като общият възстановителен период продължава и към
днешна дата. Ищцата била изправена пред невъзможността да ползва и двете си
ръце, с оглед на което е било невъзможно да посреща със собствени сили
обикновени битови потребности- като хранене, обличане, тоалет, за
задоволяването, на които е получава помощ от своите близки. Изпитва непрестанни
силни болки, което допълнително е повишило усещаните дискомфорт и
неразположение. В. Тонева е водила активен начин на живот, а последиците от ПТП
са довели до насилствена промяна нормалното протичане ежедневието на човек, до
ограничаване на социалната и семейна ангажираност, като възвръщането към
обичайните делнични занимания ще коства дълъг период от време, търпение, болки
и провеждане на активна рехабилитация в съответния оздравителен период. Всичко
това се е отразило изключително негативно и на емоционалното й състояние-
станала е напрегната, неспокойна и тревожна, чувства се безпомощна и в тежест
на семейството. Загубила е здравия си сън, започнала е да изпитва страх от
силни звуци и автомобили. Що се касае до психологическите последици от
инцидента- изживян стрес и душевни страдания ще съпътстват пострадалото лице до
края на живота му. Ищцата твърди, че във връзка с лечението е извършила разход
в размер на 4 982,10лв., за които има издадени счетоводни документи. Твърди, че
по отношение на лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с per. № ******* е налице
сключена застраховка “Гражданска отговорност” при З. „Л.И.“ АД, ЕИК*******със
срок на действие от 27.08.2019г. до 26.08.2020г. С претенция вх. №
2955/27.02.20г. ищцата сезирала ответното дружество за изплащане на
обезщетение, като последния все още не е взел отношение по предявената
претенция. Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена.
В законоустановения срок по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от
ответното З. „Л.И.“ АД, чрез адв. Д. Т. -пълномощник, в който е изложено
становище за неоснователност на предявените искове. Оспорена е вината на водача
на лек автомобил „Мерцедес Ц 220“, рег. № ******НК. Не оспорва наличието на
застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния лек автомобил и период. В
отговора е наведено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата, като се твърди, че в момета на ПТП е била без поставен
обезопасителен колан, с което е нарушила разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП.
В срока по чл.372 ГПК е постъпила
допълнителна ИМ, в която ищцата оспорва възраженията на ответника като
неоснователни.
В съдебно заседание ищцата, чрез
пълномощника адв. П.поддържат предявените искове. Представят списък на разноски
по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответника чрез адв. Т. оспорва
предявените искове. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.
Софийски градски съд, ГО, I -7 състав, на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия неоспорен
Констативен протокол за ПТП № К-61 от 05.02.2020г., се установява, че около
20:00 часа на 05.02.2020г., л.а. „Мерцедес Ц 220“, с рег.№ ******НК, управляван
от Ж.Д. Т.се движи в с. Мрамор по ул. „Васил Левски“ с посока от с.Мрамор към
бул. „Ломско шосе“ и в района на № 96 участва в ПТП с насрещно движещият се
л.а. „Ситроен Ц 3“ с рег. № ****** управляван от В. Б.С.. В същия е отразено,
че при ПТП е пострадала В.С.С. – фрактура на дясна китка и ляв лакът./л.8 от делото/
От приетото в
препис споразумение одобрено по реда на чл. 381 и сл. от НПК, обективирано в
протокол от о.с.з. на 26.04.2021г. по НОХД № 2087/ 2021г. по описа на СРС, НО,
97 с-в, Ж.Д. Т.е признат за виновен, за това, че на 05.02.2020г., около 20:00
часа в с. Мрамор, по ул. „Васил Левски“, с посока на движение от с. Мрамор, към
бул. „Ломско шосе“ и в зоната преди № 96, при управление на лек автомобил
„Мерцедес”, модел „Ц 220 с рег.№ *******, нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно :
-
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „ Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението“, като управлявал лекия автомобил
„Мерцедес”, модел „Ц 220 с рег.№ ******* със скорост 60 км/ ч без да я съобрази
с мокрия заснежен път, ограничената видимост и снеговалежа, който образувал
снежна покривка около 6/ шест/ сантиметра, поради което изгубил контрол над
управлението на автомобила и навлязъл в лентата за насрещно движение, в която В.
Б.С. управлявал лекия автомобил „Ситроен“ модел „Ц 3“ с per. № СВ *****, в
резултат на което последвал удар между двете моторни превозни средства и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а
именно на В.С.С., пътник в лек автомобил марка „Ситроен“ модел „Ц 3“ с per. №
СВ *****, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горния край на
лакътната кост закрито в ляво и счупване на лъчевата кост на дясната
предмишница, и средна телесна повреда на водача на лек автомобил „Ситроен“
модел „Ц 3“ с per. № СВ *****, В. Б.С., изразяваща се в разкъсно- контузна рана
в областта на лявото коляно с частично разкъсване на патело - фемораления лигамен
и част от бедрения мускул — престъпление по чл. 343, ал.3, пр.3, алт.1, б.”а”,
пр.2, вр. ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК - престъпление
по чл. 343, ал.3, пр.3, алт.1, б.”а”, пр.2, вр. ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Решаващият
съдебен състав приема тези факти за доказани, като съобрази обвързващата сила
на представеното споразумение, съгласно чл. 383, ал. 1 от НК, имащо последиците
на влязла в сила присъда на наказателния съд, установяващо по задължителен за
гражданския съд начин вината на деликвента и механизма на извършеното деяние,
вкл. причинната връзка между ПТП и причинените травми, по смисъла на чл. 300 ГПК. /л.99-101 от делото/
От приетата
Епикриза по ИЗ № 5262/2020 на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, се установява, че В.
Ст. С. на 50г. е постъпила в лечебното
заведение на 05.02.2020г. след претърпяно като пасажер ПТП, оток и деформация в
областта на лява лакътна става и и в областта на дясна гривнена дтава. След
консултации и изследвания е поставена диагноза: счупване на горния край на
лакътната кост – закрито-ляво и счупване на долния край на лъчева кост - дясно.
На 06.02.2020г. ищцата е оперирана – репозиция на счупването и
автоостеопластика, назначена медикаментозна терапия. На 10.02.2020г. е изписана
от лечебното заведение в подобрено общо и локално състояние. Определен е
контролен преглед на 07.02.2020г. /лист 9-10 от
делото/
От приетата
Епикриза по ИЗ № 5991/2020 на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, се установява, че
ищцата е постъпила в лечебното заведение на 11.02.2020г. с диагноза: счупване на долния крайник на
лъчевата кост – закрито –дясно. На същата дата е извършена операция, назначена
медикаментозна терапия и на 14.02.2020г. е изписана от болничното заведение с
подобрение. Дадени препоръки и определени два контролни прегледа. /лист 11 от делото/
По делото са
представени и приети като писмени доказателства 6 броя фактури, ведно с касови
бонове на обща стойност 4 982.10 лева за заплатени от ищцата медицински изделия,
избор на екип, потребителска такса и разходи за самостоятелна стая за денонощие.
/л. 29-34 от делото/
Представена е
претенция с вх. № 2955 от 27.02.2020г., видно от която ищцата В.С. е предявила
пред ответното застрахователно дружество искане за изплащане на обезщетение за претърпените
от нея имуществени и неимуществени вреди, вследствие процесното ПТП. /л.35-38 от делото/
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди и причинно-
следствената им връзка с процесното ПТП на основание чл. 195 ГПК е изслушана
съдебно – медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р Т. Д. – спец.
ортопед травматолог, неоспорена от страните и чието заключение съдът кредитира
като обективно, компетентно и пълно. В него е посочено, че вследствие на
процесното ПТП ищцата С. е получила следните травматични увреждания: счупване
на горния край на лявата лакътна кост – закрито; счупване на дясната лъчева
кост в долния край – закрито; охлузване на челната област на главата. Ищцата е
получила счупвания на двата горни крайника в областта на лявата лакътна става и дясната
гривнена става, което е довело до затруднения в движенията им за около 3 -
4 месеца. Охлузванията на челото са причинили болки и страдания за около 7 дни.
Вещото лице ортопед заявява, че получените травматични увреждания от ищцата
са в причинно - следствена връзка с процесното ПТП. Търпяла е болки с голям
интензитет непосредствено след ПТП за около 20 дни, болки със среден интензитет
за около 1 месец, след което интензитетът на болките е намалявал постепенно за
около 4-5 месеца. Счупването на двата горни крайника е причинило страдания на
пострадалата изразяващи се в невъзможност да се обслужва, да ползва помощ от
близки, нарушена социална комуникация за около 2-3 месеца. Относно проведеното на ищцата лечение д-р Д. позовавайки
се на представената медицинска документация сочи, че ищцата С. е постъпила в I-ва клиника по ортопедия на болница „Н.И.ПИРОГОВ“
ЕАД, на 05.02.2020г. с диягноза – счупване на горния край на лявата лакътна
кост – закрито, счупване на дясната лъчева кост в долния край. Хоспитализирана е до 10.02.2020г., като на 06.02.2020г.
е оперирана – открито наместване и фиксация на лакътната кост с 2 К игли,
автоостеопластика. Проведено е лечение с венозни системи, антибиотик,
обезболяващи и противосъсирващи лекарства. На 11.02.2020г. отново е приета болница
„Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД /ИЗ №5991/, като същия ден е оперирана – открито наместване и
фиксация на лъчева кост с метална пластина и винтове, автоостеопластика, поставена гипсова лонгета. Проведено е лечение с венозни системи, антибиотик, обезболяващи, като на 14.02.2020г. е
изписана с подобрение и препоръка да продължи лечението си.
В заключението на СМЕ е обоснован извод, че извършените разходи за фраксипарин
в размер на 116,10 лева, за метални импланти в размер на 1774,00 лева и 792,00
лева или общо 2 682,10 лева са направени за лечение на получените при
процесното ПТП травматични увреди. Вещото лице ортопед пояснява, че извършените
разходи за избор на екип в общ размер на 1 800 лв., както и 500 лв. за
самостоятелна стая са направени по
желание на ищцата.
От заключението на приетата и неоспорена от страните САТЕ, изготвена от
вещо лице инж. М.М., се установява, най-вероятен механизъм на произшествието:
на 05.02.2020 г. около 20.00 часа, в тъмната част на денонощието при
ограничена видимост и снеговалеж, л. а. „Мерцедес“, модел „Ц 220“, с per. № ******НК,
управляван от Ж.Т., се е движел по ул. „Васил Левски“ в посока от с. Мрамор към
бул. „Ломско шосе“ със скорост около 60 km/h. Наближавайки района на № 96
водачът губи контрол над управлението на автомобила и последният навлиза в
зоната на пътното платно, предназначена за насрещно движещите се автомобили. В
същия момент л. а. „Ситроен“, марка „ЦЗ“ с per. № ******, управляван от В.
Сокеров се е движил в посока от бул. „Ломско шосе“ към с. „Мрамор“ в дясната
част от пътното платно, предназначена за движение в неговата посока със скорост
около 50 km/h. При така възникналата ситуация е последвал инициален удар между
предната дясна зона на л. а. „Мерцедес“ и предната челна част на л. а.
„Ситроен“. Вследствие на инициалния удар л. а. „Мерцедес“ отблъсква л. а.
„Ситроен“ назад (в посока обратна на първоначалната му), като едновременно
извършва сложно равнинно движение, състоящо се от транслация и ротация. При
последващото преместване на превозните средства е последвал втори удар между
предна дясна врата на л. а. „Мерцедес“ и предна лява врата на л. а. „Ситроен“. В
заключението е обоснован извод, че субективните действия на водача на л.а.
„Мерцедес Ц 220“, който не е успял да запази посоката на движение на автомобила
и е допуснал навлизането му в лентата за насрещно движение, са причина за настъпване на процесното
ПТП.
Заключението на САТЕ изготвено от инж. М., съдът възприема, като обективно,
компетентно и кореспондиращо с приетите писмени доказателства.
По искане на ответната страна по делото е изслушана и комплексна медико-автотехническа
експертиза с вещи лица инж.М. М. и д-р Т. Д.. От същата се установява, че ПТП е
настъпило в лентата за движение на л. а. „Ситроен“. Експертите обосновават, че скоростта
на л.а. „Ситроен“ към момента на ПТП е била около 50 km/h., а скоростта на л.а.
„Мерцедес“ - около 60 km/h. С оглед така определените скорости на движение,
вещите лица обосновават извод, че водачът на л. а. „Ситроен“ не е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, доколкото водачът
на л. а. „Мерцедес“ е имал техническа възможност да предотврати настъпването на
произшествието, ако с действията си не е допуснал навлизане на автомобила му в
зоната за насрещно движение. Поясняват още, че счупването на дясната лъчева
кост при ищцата е получено при удар в арматурното табло, а счупването на лявата
лакътна кост - при удар в облегалката на
водача. Сочи се, че охлузването на челото е получено от въздушната възглавница.
Вещите лица приемат, че ако ищцатта е била с правилно поставен предпазен колан
би получила същите травматични увреждания. В обясненията си в о.с.з.
проведеното на 15.06.2021г. експертите
поясняват, че при този механизъм на ПТП, е възможно да се получат описаните
травми.
За претърпени от ищцата неимуществени вреди са събрани гласни доказателства
чрез разпит на двама свидетели.
Свидетелката П.К.К./74г., свекърва на ищцата/ сочи в показанията си, че при ПТП на 05.02.2020г. пострадали сина и снахата
и, като и двамата били настанени за лечение в болница „Н.И.ПИРОГОВ“. Свидетелката сочи, че и двете ръце на снаха и
В. били оперирани. Ищцата не можела да прави нищо, била много зле. Не можела да
се храни, нито да се обслужва, затова сестра
й и помагала. След като ги изписали от болницата, около 2 месеца им помагали
вкъщи. След два месеца тръгнала на рехабилитация. Пътния инцидент повлиял на В.,
която станала по-притеснителна.
Свидетелката Г.С.Р./54г.,
сестра на ищцата/, сочи в показанията си, че за ПТП разбрала от сестра й,
която й се обадила от „Пирогов“, след като е претърпяла първата операция. Свид.Р.си спомня, че сестра и В. изглеждала
зле, бшла цялата насинена. Имала рани по тялото, по гърдите. Не можела да движи
ръцете си. Доста време не можела сама да храни и дори да пие вода. Психически също
не била добре. Свид.Р. сочи, че ходила почти всеки ден в дома на сестра й,
носила им храна, грижила се за домакинството. След около месец-два, В.
започнала сама да се обслужва. Свидетелката посочва още, че след ПТП, сестра й
се променила. Изпитвала страх да кара кола и да пътува.
Съдът дава кредитира показанията на свидетелят Г. С. Р., включително и след
преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на свидетеля са
лични, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото
доказателства.
Страните не спорят, че към датата на
ПТП – 05.02.2020 г. е било налице валидно застрахователно правоотношение с
ответника З. „Л.И.“ АД, възникнало по застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена за процесния лек автомобил „Мерцедес Ц 220“, с рег. № ******НК. В
приетия по делото КП за ПТП с пострадали лица от 05.02.2020г. също е отразено,
че за лек автомобил Мерцедес ц 220“, с рег. № ******НК е налице застраховка
„ГО“ в З. „Л.И.“ АД.
Така установеното от фактическа страна,
сочи на следните правни изводи:
По
допустимостта:
Предявените обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно
нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща
абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател,
увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да
отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото,
че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 35-38 от дата 27.02.2020
г. и липса на възражения и ангажирани
доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на
процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените неимуществени вреди и
4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието
водач. Вината съгласно установената с
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Безспорно се установи по делото настъпването на
ПТП на 05.02.2020 г., при което е
пострадала ищцата В.С. със средна телесна повреда, като и още две лица
пострадали като пътници. Със
споразумение одобрено по чл. 382 от НПК, по НОХД № 2087/2021г. по описа на СРС,
НО, 97 състав, Ж.Д. Т.е признат за виновен, за това, че на 05.02.2020г., около
20:00 часа в с. Мрамор, по ул. „Васил Левски“, с посока на движение от с.
Мрамор, към бул. „Ломско шосе“ и в зоната преди № 96, при управление на лек
автомобил „Мерцедес”, модел „Ц 220 с рег.№ *******, нарушил правилата за движение
по пътищата - чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а
именно на В.С.С., пътник в лек автомобил марка „Ситроен“ модел „Ц 3“ с per. №
СВ *****, и средна телесна повреда на водача на лек автомобил „Ситроен“ модел
„Ц 3“ с per. № СВ ***** - В. Б.С..
Предвид
на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45
от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено
противоправно деяние от водача на лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ Ж.Т..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните, че З. „Л.И.“
АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за
процесния период на водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на
което исковете с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за доказани по основание. Установени
са поделото (СМЕ, медицински документи, гласни доказателства,) и неимуществените
вредите, както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Релевантните за
размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във
всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване
на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта,
възраст и обществено положение на пострадалия.
Освен това,
съдът преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, както
и броя, в., характера и тежестта на травмите, тежестта на уврежданията, а
именно счупвания на двете ръце, вкл. фрактура на горния край на лакътна кост на лява ръка и фрактура на лъчева кост на дясна ръка,
извършените две оперативни интервенции, са причинили на пострадала значителни болки
и страдания непосредствено след ПТП, претърпените значителни неудобства от
личен, битов и социален характер, включително и тези, свързани с невъзможно самообслужване,
нуждата от чужда помощ за около 1-2 месеца за хранене, хигиена и обслужване /показанията
на св.Р./, активната възраст на пострадалата към настъпване на пътния инцидент – 51
години, отражението на произшествието върху психо-емоционалното й състояние, периода на възстановяване от травмите – около
3- 4 месеца, претърепните болки и страдания – с голям интезитет за около 20
дни, със среден интензитет за около месец и намаляващ интензитет за около 4-5 месеца, както и обществено
икономическите условия към 2020г., намира,
че сумата от 30 000 лв., представлява адекватно и справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране
на вредите. Обезщетението в този размер
съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното
увреждане. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се основава на доказателствата по
делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно
което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания. Освен цитираното постановление съдът е взел пред вид и практиката по
чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката на неимуществените вреди, като
съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. № 457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на
ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, общественото
възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както
и икономическата конюнктура в страната.
По възражението за съпричиняване по см.
на чл.51, ал.2 ЗЗД.
За да
е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия
е създал предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на
чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалата сама се е поставила в опасност,
тъй като е била без поставен обезопасителен колан. Установи се от приетата по делото и неоспорена от
страните КМАЕ, че и при правилно поставен обезопасителен колан, ищцата би
получила същите травматични увреждания.
С оглед
изложеното, съдът намира наведеното от ответното дружество възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради
непоставен обезопасителен колан за неоснователно.
По
имуществените вреди:
По
предявеният иск за сумата от 4 982.10 лв., претендирана като обезщетение
за претърпени от ищцата имуществени вреди, представляващи разходи за заплатени
медицински консумативи, свързани с процесния инцидент, съдът намира
следното:
Претендираните
имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ
юридически факт - процесното ПТП, поради което изложеното по-горе по иска за
неимуществени вреди относно наличието на фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД, застрахователния договор и т.н. е напълно
относимо и спрямо този иск.
Претенцията
за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира за доказана. Въз
основа на представените и приети по делото писмени доказателства – 6 броя
фактури, ведно с касови бонове на обща стойност 4 982.10 лева, се установява,
че ищцата е заплатила медицински изделия, избор на екип, лекарства и потребителска
такса. В приетото по делото СМЕ, изготвено от вещо лице д-р Д. е прието, че извършените
разходи в общ размер на 2 682,10 лева са в причинна връзка и по повод лечението
на причинените травматични увреждания от процесното ПТП. Вещото лице приема, че
сумата в размер на 2 300 лева са направени по желание на ищцата, включваща
заплатена такса за избор на екип – 1800лв. и 500лв. такса за самостоятелна стая, като същите не
са задължителни в лечебния процес.
С оглед
на така изложеното, съдът намира, че искът за имуществени вреди по чл. 432,
ал.1 от КЗ следва да бъде уважен за сумата от 2682, 10лв. и отхвърлен за
разликата до предявения размер от 4 982.10 лв.
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Предвид основателността на главната претенция,
основателен е акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на законна лихва.
Ищецът претендира за осъждане на ответника, да му
заплати законна лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди, за
периода, считано от 28.05.2020 г., с която дата той свързва изтичането на
законоопределения 3-месечен срок за произнасяне от страна на застрахователя, както
и за имуществени – 14.02.2020г., датата на последното извършено плащане.
Съобразно нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3.
В конкретния
случай претенцията е предявена пред ответното дружество на 27.02.2020г., като
3-месечният срок е изтекъл на 27.05.2020 г. и от 28.05.2020г. застрахователят е
изпаднал в забава и дължи законната лихва върху присъденото обезщетение, поради
което искът за лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
уважен, считано от 28.05.2020 г. до
окончателното изплащане.
По разноските:
При
този изход на спора, право на разноски имат и двете страни в процеса, ищеца
съразмерно уважената част, ответникът съответно на отхвърлената.
На
основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца се следват разноски съобразно уважената
част от иска в размер на 1875 лева, като общо сторените разноски
възлизат на 3 750 лв., от които 650 лв.- държавна такса /след частично
освобождаване/, 600 лв. – депозити за експертизи и 2 500 лева заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно представения на л.103 от делото договор за
правна помощ. Процесуалния представител на ответника е направил възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът констатира, че
размерът заявен от ищцата е в размер на 2500 лева, а определения в Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения по двата предявени иска възлиза на 2 479.46 лева, с оглед на което,
съдът приема, че направеното възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от ищцата е неоснователно.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи
заплащане на държавна такса по см. на СГС за уважената част от исковете в размер на 550,18 лв.
С оглед изхода на спора по главния иск и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати на
ответника сторените разноски съразмерно отхвърлената част от исковете в размер
на – 202, 50 лв. като общо сторените възлизат на 405 лева, от които 5
лева – д.т. съдебно удостоверение и 400 лева – депозит КСМАТЕ.
Водим от горното, Софийски градски съд, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. “Л.И.”, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.С.С., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, чрез адв. Я.Д. - САК, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД, сумата от 30 000 /тридесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на ПТП, настъпило на 05.02.2020 г.
по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с рег. № ******НК, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2020г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди
за разликата от 30 000лв. до пълния
предявен размер от 60 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. “Л.И.”, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на В.С.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Я.Д. -
САК, на основание чл. 432, ал.1 КЗ,
сумата от 2682, 10 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за лечение, ведно
със законна лихва, считано от 14.02.2020г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ за имуществени вреди
за разликата над 2682,10лв. до предявения размер от 4 982,10 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. “Л.И.”, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на В.С.С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 1875 лв. разноски пред СГС.
ОСЪЖДА В.С.С.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Я.Д. - САК, да заплати на З. “Л.И.”, ЕИК ********, разноски
пред СГС в размер на 202, 50 лв. на
основание чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА З. “Л.И.”, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Софийски градски съд, на основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна
такса в размер на 550,18 лв. съразмерно уважената част от иска.
Присъдените на ищцата суми могат да се
платят по банкова сметка ***.6 от делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: