№ 423
гр. К., 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510100646
по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс
/СК/.
В исковата молба ищцата, чрез пълномощника си адвокат Х. П. твърди,
че с ответника по делото са живели на семейни начала за много кратко време.
От съвместното ни съжителство се родило детето Б. К. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. П. , ул. „Б. „ ***, роден на *** г. в гр. К. /акт за раждане
№ *** от ***г. на община К./. Сочи, че синът им страда от ***. Не може да
посещава детски заведения и се нуждае от непрекъснати грижи и
придружител, защото не може да говори, не може да изпълнява поръчки, не
познава името си и не може да се храни сам. В грижите за детето й помагат
нейните родители . Майка й не може да започне работа, защото основно се
грижи за детето. Предстоят им рехабилитация и лечение, така че детето да
бъде научено на елементарни за ежедневието му дейности. Заявява, че преди
две години заживяла съвместно с друг мъж. На *** г. ни се родила дъщеря им
А.О.Ю.. Твърди, че към датата на подаване на настоящата искова молба не
работи и се грижа за дъщеря им. Единственият доход, който получава е
месечна помощ за отглеждане на дете до една година в размер, определен със
закона за държавния бюджет на Република Б. по чл. 8 ЗСПД . Сега тя и синът
й живеят в гр. П. в дома на родителите й. Тя и децата й имат добри битови
условия на живот, но е изключително затруднена с разходите за отглеждане
на децата. Справя се с помощта на родителите си и втория си мъж, с който
живее. Сочи, че разходите за синът им са значително повече от обичайните за
едно дете, предвид заболяването му. Заявява, че синът й не познава баща си.
След като се разделили ответникът не ги е посещавал и не е проявил желание
да види детето си. Не е помагал финансово, не е давал и подаръци на детето.
1
Синът й е силно привързан към нейните родители, защото основно майка й е
целодневно с него. Сочи, че при отглеждането на детето, а и с оглед
започващото лечение се налага подаване и подписване на документи, касаещи
упражняването на родителските права. Ответникът в производството няма
задължения за издръжка към други лица. Живее в дома на родителите си в с.
Х. и работи периодично по граждански договори в Б. и в чужбина. Предвид
гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да предостави
упражняването на родителските права на детето Б. К. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. П. , ул. „Б.„ ***, роден на *** г. в гр. К. на нея, неговата
майка и да постанови да живее в дома по постоянния й адрес в гр. П., обл. С.,
ул."Б.„ ***. Моли съда да определи режим на лични контакти на бащата К.
СТ. П., ЕГН ********** с детето , като предвид болестта му, моли същите да
се осъществяват само в нейно присъствие и без приспиване. Моли съда да
определи и присъди месечна издръжка в размер на 250,00 лева на детето: Б. К.
П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П. , ул. „Б.„ ***, роден на *** г. в
гр. К., платима чрез майката и законен представител по банкова сметка или
пощенски запис, с падеж 10-то число на месец, за който се дължи издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното
заплащане на задължението, считано една година преди предявяване на
исковата молба до настъпване на законово основание за нейното изменение
или прекратяване. Претендира присъждането на разноски. В съдебно
заседание процесуалния представител на ответника адвокат П. моли съдът да
уважи предявения иск като основателен и доказан.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
Дирекция „Социално подпомагане" - К., редовно призована не изпраща
процесуален представител. Представя по делото социален доклад относно
детето Б. К. П..
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намери за установено следното:
Видно от представеното по делото заверено копие на удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане №***/***г., страните по
делото са родители на детето Б.К. П., родено на *** г.
От представената от ищеца етапна епикриза на детски психиатър д-р К.,
от *** г. се установява, че на детето е поставена диагноза "*** ", като част от
констатациите на психиатъра са, по време на прегледа детето е леко
неспокойно, няма реч, отделни вокализации, смее се, подскача
автостимулационно, заиграва се с топчета, с телефон. Посочено е, че не може
да държи химикал, интелет- ,,умерено изоставане‘‘.
От представена етапна епикриза на детски невролог д-р С. от м. *** г.
се установява, от преглеждащия лекар е констатирано, че на детето е
препоръчана работа с логопед, психолог, и е насочено за психологична
оценка и консултация с детски психиатър.
Представена е и епикриза, издадена от Университетска многопрофилна
болница за активно лечение „С.‘‘ ЕАД - В. от *** г. с окончателна диагноза
***. Препоръчва се посещение на Дневен център за интензивна логопедична
терапия, допълнителни занимания със специален педагог и психолог с цел
2
подобряване на социо-комуникативното и речево развитие на детето.
Уточнява се, че е необходимо ангажирането на всички лица, отговорни за
отглеждането, възпитаването и обучението на момчето да бъдат добре
запознати с неговото състояние с цел полагане на адекватни грижи; да
посещава редовно детско заведение, подкрепян от ресурсен учител с оглед
по-лесно усвояване на материала; да бъде насърчаван контактът с
връстниците му, да се изграждат умения за участие в групови структурирани
дейности, да се разнообразяват интересите и игрите, разчупване на известни
ригидности в поведението, онагледяване на поставените задачи. Отбелязва се,
че е уместно да бъде подкрепян от личен асистент поради нуждата от помощ
от възрастен при извършване на елементарни ежедневни задължения и нужди.
По делото е представено психологично изследване от клиничен
психолог от *** г., видно от заключението на което към момента на
провеждане на психологичното изследване се отчита тежко нарушение от
аутистичния спектър, със специфика на сензорната преработка, при водещ
зрителен анализатор. Уточнява се, че когнитивния профил е силно
хетерогенен, все още не са изградени стабилни умения за справяне в
ежедневието, не съобщава за нуждите си и се нуждае активно от помощ.
Среден коефициент на развитие по ***.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите А.И. С. и Е.А.С..
Свидетелка А.И. С. / майка на ищцата / твърди, че Ф. се оженила на 12
г. От този брака имала дете – Б. К. П.. Като се родило детето тя се грижела за
него. Ф. и мъжа й се скарали. Тя живяла малко с него. Живели в Х. за кратко
в къщата на неговите майка и баща. С детето, като се родило, живели 20 дни.
След като се родило детето започнали да се карат, да не се разбират. Дъщеря
й след 20-ия ден си дошла. Оттогава тя се грижила за детето. Дъщеря й имала
и друго дете на 2 г., а Б. сега бил на 6 г. Б. имал здравословни проблеми.
Ходили на лекар за първи път когато бил на 3 г. Казали им, че „като порасне
ще го израсте“, но той взел да прави ,,критични работи и решихме пак да го
водим и там дадоха диагноза, че е с аутизъм“. Не се справя сам.
Кандидатствала да му бъда приемна грижа. Б. не можел да прави нищо.
Заявява, че майка му не работи. Бащата на детето никога не го е търсил.
„Винаги аз му вдигах телефона да дойде да го види. Никой не го е спирал да
вижда детето. ‘‘
От показанията на свидетеля Е.А.С. / баща на ищцата / се установява, че
ищцата се оженила на *** Б. се родил *** г. Първия път се оженила за К.П..
Имали дете – Б. К. П.. Живели заедно около 2 г. Първо живели при него,
после отишли в Х.. След като отишли да живеят при него, К. си заминал, и се
оженил и повече не се върнал. Твърди, че жена му напуснала работа да гледа
детето, защото Ф. била малка, не можела да се справи. Б. имал нужда от
помощ – имал аутизъм. Февруари месец го установили. Сочи, че детето взело
да ,,прави лоши симптоми – да вика, да си удря ушите силно. Аз и бабата се
грижим за него. Бабата е с него по цял ден. Не може да ходи на детска
градина, не може да се обслужва сам. Сега няма лекарства, има сироп и ходим
на програма в А..‘‘ Имало такова училище там и посещавали училище за деца
с проблеми. Дъщеря му се оженила и имала второ дете на година и седем-
осем месеца. Тя живеела в Г. и всяка седмица идвала да види Б.. От 2 г.
3
бащата на Б. не бил идвал, „когато го призоваха за делото той тогава дойде да
види детето“. Когато се установила болестта, бащата на Б. живеел в Х..
Звъннал му да помогне ,,с пари 50-100 лева. „ Той вика: „нямам пари“. За тези
години му купил една детска количка за 280 лева и баба му купи една гривна
и една обица му взе.‘‘
По делото е изготвен Социален доклад, изготвен от Дирекция
„Социално подпомагане" - К. в заключителната част на който е записано, че
страните са живеели на семейни начала около три години, като от общото им
съжителството се ражда детето Б. К. П.. Малко след раждането му, бащата
напуска семейството си и грижите за детето са поети от майката и нейните
родители. В социалния доклад е посочено, че ищцата отговорно изпълнява
родителските си задължения и успява да осигури на детето си достатъчно
добра среда за неговото емоционално, психическо и физическо развитие.
Детето Б. е с поставена диагноза: "***", като бабата по майчина линия. е
негов личен асистент. През годините бащата не е участвал в отглеждането на
детето и не е полагал грижи за него. С цел защита интересите и правата на
малолетния Б.П. е необходимо да бъде определен режим на контакти и
присъждането на издръжка в размер, съответстващ както на реализираните
месечни доходи за задоволяване на основни потребности, така и на
съществуващия жизнен стандарт в страната.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от СК, когато родителите не
живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, като в случай на невъзможност за постигане на споразумение,
според ал. 2 на цитираната норма районният съд се произнася относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 от СК.
По упражняването на родителските права и определяне местоживеенето
на детето:
По делото се установи, че от раздялата на страните през *** г. до
приключване на устните състезания само ищцата, за разлика от ответника е
полагала лични грижи и адекватни усилия за отглеждането, възпитанието и
издръжката на детето Б..
При решаването на въпроса при кой от двамата родители следва да
живее детето, респ. кой родител следва да упражнява родителските права,
съдът трябва да се ръководи, изключително от интересите на детето,
преценени с оглед на редица обстоятелства, а именно: родителските качества,
полагане на грижи и умение за възпитание, морални качества на родителя,
привързаност на детето и др.
С оглед възрастта на детето 5 години, посоченото в социалния доклад,
че между Б. и майка му съществува силна емоционална привързаност и
здравословното му състояние съдът намира, че детето следва да остане да
живее при ищцата. В тази връзка съдът намира, че следва да отбележи, че по
делото липсват доказателства къде живее бащата К. СТ. П., както и дали има
жилище, което да е подходящо за отглеждане на детето. По делото липсват
4
доказателства за социалната му среда, моралните му качества, трудова
заетост и всички останали предпоставки включващи си в родителския
капацитет. Нещо повече в изготвения и приет по делото социален доклад е
посочено, че емоционалната връзка между бащата и детето е прекъсната. От
друга страна в социалния доклад е посочено, че жилището, в което живее
детето е собственост на бабата и дядото по майчина линия и представлява
едноетажна къща. Детето съжителства с баба си и дядо си, като бабата е
човека, като бабата е човека, който полага преките грижи за детето.
Обзаведено е с всичко необходимо за домакинството. Хигиенно – битовите
условия са добри. Поради специфичните нужди и потребности на детето, с
оглед заболяването му то има нужда от постоянен надзор от обгрижващото го
лице, тъй като реакциите му са непредвидими.
По делото не е установено ищцата да е имала или да има аморални или
противообществени прояви, които да създават отрицателен неин облик и лош
пример за това дете. Не е и установено и социалната среда, в която живее
същата да е неподходяща за детето на страните. Всички тези обстоятелства в
съчетание с възрастта на детето, както и становището на Дирекция „Социална
подпомагане” – К. налагат само извода, че в интерес на това дете е на ищцата
по делото да се предоставят за упражняване родителските права върху него,
тъй като тя очевидно е по-пригодна от ответника да го отглежда и възпитава /
р. II от ППВС ***/1974 г./.
При това положение съдът следва да определи и мерки на лични
отношения на ответника с детето и издръжката на същото. Безспорно е, че за
правилното и хармонично развитие на детето, то следва да осъществява лични
контакти със своя баща.
На бащата, при гарантираната от закона възможност следва да се
определи режим на личен контакт.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от СК, режимът на лични
отношения между децата и родителя, на когото не са предоставени за
упражняване родителските права, включва определяне на период или на дни,
в които родителят може да вижда и взема децата, включително през
училищните ваканции, официалните празници и личните празници на децата,
както и по друго време. Според разясненията дадени в раздел ІV от
Постановление ***/ 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, при определяне на
режима на лични отношения между децата и ридителя, който не упражнява
родителските права, следва да се изхожда от особеностите на всеки
конкретен случай, като определящ е интересът на децата, който е с приоритет
на интересите и желанията на който и да е от родителите. Мерките на лични
отношения на децата с родителя, който не упражнява родителските права
следва да се определят така, че да се създаде нормална обстановка за
общуване между тях. Във всеки конкретен случай следва да се прецени дали
установените обстоятелства се отразяват положително на детето и на
ефикасността на мерките на лични отношения с родителя. Детето следва да
общува и с двамата родители и с роднините им, за да се формират като
пълноценни личности. В тази връзка законът в чл. 59, ал. 8 от СК предвижда
определяне на подходящи защитни мерки при изпълнение на решението за
упражняване на режима на лични контакти с децата при наличие на
обстоятелства, които налагат прилагането им. Съдът в спора за режима на
5
лични отношения с децата не е обвързан от предложенията на родителите, а
следва да определи подходящ режим в интерес на детето.
По делото са събрани безпротиворечиви доказателства / медицински
документи и свидетелски показания/, че Б. е със заболяване, диагноза
„аутизъм“. Установено е, че има говорни затруднения, като развитието на
речта му изостава от това на възрастниците му. Той изпитва забавяне в
развитието на експресивната реч, затруднения в комуникацията и адаптация в
средата, като има белези на разстойство от аутистични спектър. Това
състояние на детето е известно на родителите, като е логично майката при
която то живее постоянно да е детайлно запозната, както със сиптомите на
детето, така и с методите за положително повлияване на състоянието и техния
ефект. Посочените специфики в развитието, както е споменато в
приобщените по делото епикризи, следва да бъдат съобразявани от
отглеждащите или обучаващите детето възрастни, които е необходимо да
полагат допълнителни усилия, насочени към подобряване състоянието на Б..
От събраните по делото доказателства /писмени и устни /, се
установява, че бащата не участва в отглеждането на детето, не полага грижи
за него, не търси контакт с него, дезинтересирал се е изцяло. От събраните по
делото доказателства, вкл. от ангажираните гласни такива, се установява, че
от раждането на детето между ответника и Б. не се осъществяват регулярни
срещи, което обстоятелство с оглед продължителния времеви период, ниската
възраст на детето и спецификите в неговото развитие неминуемо е довело до
охладняване на отношенията и недостатъчна запознатост на бащата със
здравословното състояние на детето и произтичащата от него нужда от
специални грижи, както излага и самата ищца. Именно на това развитие на
отношенията между баща и син следва да бъде повлияно чрез обезпечаване на
режим на лични отношения, които да гарантират период на адаптация на
детето към бащата и средата му на живот, от една страна, а от друга страна,
да позволи на бащата да се запознае в детайли със състоянието на детето и
неговите нужди от специализирана помощ или ежедневни домашни
упражнения / макар по делото да не са събрани данни, какви точно дейности
следва да се извършват в домашна среда за подобрявне на състоянието на
детето, характерът на неговите затруднения / речеви и адаптивни/ житейски
логично предполага необходимостта от допълнителни усилия и упражнения с
помощта на близките хора/, за да полага необходимите за развитието и
напредъка на детето грижи. Състоянието на Б. изисква високо ниво на
постоянна ангажираност на родителите с цел гарантиране на неговото
нормално развитие и минимилизиране на затрудненията му в ежедневната
среда, като на бащата следва да се даде възможност да прекарва достатъчно
време с детето, за да се заздрави тяхната емоционална връзка, което да
спомогне за спокойното израстване на детето.
При изложеното съдът намира, че следва да бъде определен следния режим на
лични контакти между детето и бащата, а именно: Всяка първа и трета събота
и неделя, без преспиване, в часовете от 10: 00 часа до 18: 00 часа във всеки
един от дните, в присъствието на майката Ф. ЕМ. СТ..
Относно издръжката:
Родителят, който не упражнява родителските права за детето, дължи
издръжка в пари. Според задължителна съдебна практика на ВКС, установена
6
с Постановленията на Пленума на ВС № 5/16.11.1970 г. и № 5/31.11.1981 г. се
приема, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят
съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за
конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.
Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид
и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Размерът на
издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и
отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били
задоволени, ако родителите живеят заедно. Тези принципи са установени и с
разпоредбите на чл. 142 от СК и чл. 143, ал. 1 и 2 от СК. Доколкото законът е
възложил на съда служебно да следи за интереса на ненавършили пълнолетие
деца при произнасяне относно издръжката на децата, негово задължение е
служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на
правнорелевантните факти. В тези случаи служебното начало следва да има
превес над диспозитивното и състезателното начало.
От събраните по делото доказателства се установява, че Б. има всички
нормални и обичайни за своята възраст битови потребности и с оглед
правилното му отглеждане и възпитание, съдът намира, че той се нуждае от
средства за покриване на ежедневни нужди от храна, облекло и консумативи
(ток, вода, интернет, телекомуникационни услуги и т. н.), за посрещане на
обичайните епизодични заболявания и за образователни и познавателни
дейности, които родителят следва да организира през свободното време на
детето – разходки, екскурзии, посещения на кина, музеи, театри и т. н.
На следващо място от събраните по делото доказателства съдът намира
за несъмнено установено, че детето има нужда от специализирани
консултации с психолог и логопед, заради установеното му заболяване /
видно от представените медицински документи, и изявленията на ищцата и
родителите й, които са поели изцяло грижите за Б.. / Определеният общ
размер на необходимата издръжка следва да бъде разпределен между двамата
родители, съобразно критериите на чл. 143, ал. 1 от СК, а именно техните
възможности и материално състояние. С оглед липсата по делото на данни
ответникът да е трайно нетрудоспособен или да страда от заболявания, съдът
намира, че не са налице пречки препятстващи бащата да реализира доходи в
размер поне на средната работна заплата за страната, която според данни на
Националния статистически институт за второто тримесечие на 2022 г. е в
размер на 1 598 лв. Така, отчитайки безусловния характер на издръжката,
както и факта, че ответникът няма алиментни задължения с примат над
задължението му да осигурява издръжка на низходящата си като лице от
първи ред на чл. 140, ал. 1 от СК, съдът намира, че ответникът е в състояние
без особени затруднения да поеме издръжка за Б. в размер на 250,00 лв.
месечно (по-малко от 1/4 от средната работна заплата), какъвто е заявен в
исковата претенция.
Така определеният размер на издръжката следва да бъде присъден считано от
датата на завеждане с исковата молба - 11.03.2022 г., ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж до 10-то число на месеца, за
7
който се дължи издръжката.
По иска с правно основание чл. 149 от СК.
Съгласно чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси
най-много за една година назад до завеждане на иска. В производството по
този текст доказателствената тежест пада върху ответника. Ищецът не е
длъжен да доказва нуждата от издръжка за претендирания период за минало
време. Ако ответникът твърди, че такава нужда не е съществувала или, че пък
доброволно е доставял издръжка той следва да докаже тези обстоятелства.
Ответникът не е представил такива доказателства, поради което искът следва
да бъде изцяло уважен.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, решението в частта за присъдената
издръжка за подлежи на предварително изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца сторените в производството разноски в размер на
30 лева, изразяващи се в заплатена държавна такса.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд
– К. сумата от 360.00 лева, представляващи дължима държавна такса върху
размера на присъдената издръжка.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето Б. К. П., ЕГН **********, роден на *** г. на майката Ф. ЕМ. СТ. ЕГН
**********, с адрес гр.П. , улица „Б.“ ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Б. К. П., ЕГН **********, при
майката Ф. ЕМ. СТ. ЕГН **********, с адрес град П. , ул. „Б. „ ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата К. СТ. П., ЕГН
**********, с адрес село Х., община К., ул. "П.“ ***, както следва: всяка
първа и трета събота и неделя, без преспиване, в часовете от 10: 00 часа до 18:
00 часа, в присъствието на майката Ф. ЕМ. СТ..
ОСЪЖДА К. СТ. П., ЕГН **********, с адрес село Х., община К., ул.
"П.“ *** да заплаща на малолетното си дете Б. К. П., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Ф. ЕМ. СТ., ЕГН **********, с
адрес гр.П. , ул. „Б.“ ***, ежемесечна издръжка в размер на 250, 00 лева,
считано от 11.03.2022 г, платима. до 10-то число на месеца, за който се дължи
издръжката, до настъпване на основания за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане. Издръжката ще бъде заплащана по банкова
сметка с ***, при „Б.“ АД, с титуляр Ф. ЕМ. СТ..
ОСЪЖДА К. СТ. П., ЕГН **********, с адрес село Х., община К.,
ул."П.“ *** да заплати в полза на детето Б. К. П., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Ф. ЕМ. СТ., ЕГН **********, с
адрес град П., ул. „Б.“ ***, сумата от 3 000 лева, представляваща издръжка за
8
минало време за периода 11.03.2021 г. - 11.03.2022 г., на основание чл. 149 от
СК.
ОСЪЖДА К. СТ. П., ЕГН **********, с адрес село Х., община К.,
ул."П.“ *** да заплати на Ф. ЕМ. СТ. ЕГН **********, с адрес град П., ул.
„Б.“ *** сумата от 30 лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА К. СТ. П., ЕГН **********, с адрес село Х., община К.,
ул."П.“ *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – К. държавна такса в размер на 360,00 лева върху присъдения
размер на издръжката.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9