Определение по дело №224/2021 на Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

№.........                                   01.11.2022 г.                        Гр. Стара Загора

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД          ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 1 ноември                                                                                     2022 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                        Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

гр. дело № 224 по описа за 2021 година.

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от Д.Г.Д.-А. чрез адв. М., с която моли съда да допълни определение от 02.09.2022 г. по гр. д. № 224/2021 г. в частта за разноските. Моли да й бъдат присъдени разноски за внесена държавна такса за издаване на три броя съдебни удостоверения в размер на  15.00 лв. и платежно нареждане за внесен депозит за вещо лице в размер на 200.00 лв. Към молбата молителката представя и договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение в размер на 1800 лв. 

         Процесуалният представител на Н.К.К. – адв. М. в законоустановения срок е депозирал отговор, с който моли съда да остави без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК за допълване на определението от 02.09.2022 г. в частта за разноските. Излага аргументи, че ищецът не бил представил договор за правна помощ, като в настоящия случай било проведено о. с. з. на 30.06.2021 г., макар същото да не било приключило. В това съдебно заседание ответникът можел да представи доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение, но не го направил. На следващо място посочва, че не оспорва обстоятелството, че ответницата била заплатила депозит за вещо лице в размер на 200 лева, но оспорва претенцията й тази сума да бъде заплатена от ищеца като разноски по делото.     Не възразява да бъде уважена молбата по отношение на сумата от 15 лева - заплатена държавна такса за три броя съдебни удостоверения.

        

По молбата съдът намира за установено следното:

Искането по молбата за допълване на решението в частта за разноските е направено своевременно и е процесуално допустимо.

Съдът констатира, че е пропуснал да се произнесе с диспозитив по отношение на направените от ответника разноски по гр. д. № 224/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, каквито предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, безспорно му се следват.

Поради това, определение № 260182 от 02.09.2022 г. по гр. д. № 224/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора следва да бъде допълнено по реда на чл. 248 от ГПК.

По отношение на направеното от процесуалния представител на Н.К. възражение за неоснователност и недължимост на претендираните с молбата на Д.Г.Д.-А. със съображението, че не е представен договора за правна помощ преди определението, с което се прекратява делото.

Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК не установява краен срок, до изтичането на който искането за присъждане на разноски следва да бъде отправено до съда, респективно да бъдат представени доказателства за извършването им. Ответникът може да стори това до приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция, а ако производството по делото бъде прекратено по искане на ищеца в хипотеза на оттегляне или отказ от иска преди провеждане на първото съдебно заседание по делото - и след постановяване на определението, с което производството е прекратено, В този смисъл - Определение № 101 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 102/2012 г., II г. о., ГК. Когато основанието за прекратяване на делото е по причина извън поведението на ответника, то искането за присъждане на разноски може да бъде направено от ответника с допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението /в случая на определението/ в частта за разноските. В изложения смисъл е и определение № 66 от 7.04.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 49/2017 г., I г. о., според което при прекратяване на делото ответникът разполага с възможността да заяви претенцията си по чл. 78, ал. 4 ГПК в рамките на образуваното дело чрез молба за допълване на определението за прекратяване, която ще бъде уважена, ако направените от ответника разходи предхождат определението за прекратяване на производството по недопустимия иск.

В настоящия случай, ответникът е представил доказателство за платено адвокатско възнаграждение с молбата по чл. 248 от ГПК в размер на 1800 лв. Предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че последното следва да бъде намалено до предвидения в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, а именно 600 лв. (искът по чл. 30 от ЗН е неоценяем по своя характер).

По отношение на размера на разноските, направени за заплащане на възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лева. От данните по делото е видно, че с отговора на исковата молба ответникът е направил искане за назначаване на съдебно-почеркова експертиза, което искане е било уважено от съда. Видно от определение от 21.05.2021г. ответникът е бил задължен да внесе сумата от 200 лева в 3-дневен срок от получаване на съобщението. Ответникът е изпълнил задължението си и видно от платежно нареждане /л.166 по делото/– е внесъл депозит в размер на 200 лева. Следователно, ответникът е направил тези разноски във връзка със защитата си по процеса, при което след оттегляне на иска от страна на ищеца, извършването на разноските се оказва неоснователно направено.

На последно място, следва да се отбележи, че разноските за държавна такса за 3 бр. съдебни удостоверения не са спорни по настоящото производство, поради което и сумата от 15 лева следва да бъде присъдена в полза на ответника.

Съдът не следва да злепоставя материалния интерес на страните, направили неоправдан разход за защита по делото, поставяйки ги в зависимост от волята и процесуалното поведение на ищцовата страна. При това положение, ищецът следва да бъде осъден да заплати всички направени от ответника разноски.

С оглед на изложените съображения, съдът намира, че по реда на чл. 248 от ГПК следва да се допълни Определение № 260182 от 02.09.2022 г. по гр. д. № 224/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в частта за разноските, като ищецът Н.К.К. бъде осъден да заплати на ответника Д.Г.Д.-А. сторените от нея разноски в размер на 815 лева, от които 600 лева за адвокатско възнаграждение, 200 лева за внесен депозит за вещо лице и 15 лева за държавна такса за три броя съдебни удостоверения.

 

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Определение № 260182 от 02.09.2022 г. по гр. д. № 224/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта му за съдебните разноски, както следва:

 

ОСЪЖДА Н.К.К., ЕГН **********, с адрес ***  да заплати на Д.Г.Д.-А. ЕГН: **********,*** сумата в размер на 815 лева /осемстотин и петнадесет лева/, представляваща направени от ответника разноски по делото.

 

Определението, съгласно разпоредбата на  чл. 248, ал. 3 от ГПК, подлежи на обжалване, с частна въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен Съд  Стара Загора.

 

 

 

                РАЙОНЕН СЪДИЯ: