Решение по дело №17999/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 510
Дата: 14 февруари 2022 г.
Съдия: Петя Николова Топалова
Дело: 20211110217999
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 510
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110217999 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД-СОФИЯ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 121-ви
състав, в публично заседание на 31.01.2022 г. в състав:

Районен съдия: ПЕТЯ ТОПАЛОВА

при секретаря АЛ, като разгледа докладваното от съдия Топалова АНД
№17999 по описа за 2021 г. на РС-София , за да се произнесе взе предвид
следното:


1
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. Р. СТ. срещу електронен фиш за налагане
на глоба серия К №3469935/13.03.2020 г., издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182 ал.1 т.4 ЗДвП му е наложена глоба в размер на
400 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на ЕФ, тъй като
съгласно чл.34 ЗАНН, ЕФ е следвало да бъде издаден в срок до една година от
заснемане на нарушението. Ход на делото е даден при условията на чл.61 ал.4
ЗАНН - жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес,
оставено съобщение и непотърсено.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и
в тяхната съвкупност намира, жалбата за ДОПУСТИМА, като подадена в
срок от лице, което има правен интерес от това. Разгледана по същество,
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Обжалваният електронен фиш е издаден за установено нарушение с
АТСС ARH CAM S1, за това, че на дата 13.03.2020 г. в 18.57 часа, в
гр.София, по бул.”Пейо Яворов” до №28, с посока от бул.”Драган Цанков”
към бул.”Черни връх”, при ограничение от 50 км/ч за населено място,
установила, че л.а. „Ауди А6” с рег.№СВ 16 50 ММ, се движи със 88 км/ч,
респ. превишена стойност от 38 км/ч.
Видно от база данни КАТ, собственик на процесния лек автомобил е
именно жалбоподателят /л.12 от делото/.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш,
описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост.
Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно
техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на
нарушението.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и
достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице
какво именно поведение се санкционира.
От приложения снимков материал /л.10 от делото/ се вижда, че е
2
отчетена по-висока скорост на движение, а именно 91 км/ч. Видно е, че е
налице разминаване между установената, съгласно приложения снимков
материал и т.нар. наказуема скорост, която именно е отразена във фиша,
както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има
предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на
одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени
грешки при измерване на скорост при конкретната мобилна система от 3
процента /л.16 от делото/. В тази връзка и видно и от отразеното върху
приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на
водача наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително
установената скорост е намалена.
Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на
жалбоподателя, като няма данни, той да се е възползвал от възможността по
чл. 189 ал.5 ЗДвП и по чл. 189 ал.6 ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:

Съобразно, правилото на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Настъпилата законодателна
промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба
№8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн.,
ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните
положения на Тълкувателно решение №1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело
№1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на
мобилната техническа система е допустима, като законът и наредбата
изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране
и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, да се издава електронен фиш. Включването на автоматизираната
система за видеоконтрол и нейното изключване са единствените действия,
които органите по контрол на движението по пътищата, осъществяват.
Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и независимо,
както и стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни
се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за
3
издаване на административни документи във връзка с установените
нарушения, което се отразява в протокол. Именно с цел гарантиране правата
на гражданите и с оглед установяване на обективната истина при евентуално
съдебно обжалване на електронните фишове наредбата предвижда към
административната преписка, която се изпраща в съда, освен доказателствата
в подкрепа на обжалвания фиш, да се предоставя и информация за участъка
от пътя, с описание на мястото и координатите, действащото ограничение на
скоростта по чл.21 ЗДвП, посоката на движение на автомобила, схемата на
разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид,
датата на последната метрологична проверка.
Всички посочени данни са приобщени по делото, поради което съдът счита че не е
нарушено правото на защита на жалбоподателя. Електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на
електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН, по смисъла на този закон "електронен
фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи.
Както беше посочено по-горе, жалбоподателят не се е възползвал от
възможността по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП. В случая, с оглед нормата на чл. 189
ал.5 ЗДвП, при неподаване на писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението в 14 - дневен срок от получаване на електронния
фиш от собственика на МПС, то именно собственика се смята за извършител
на нарушението, санкционирано с електронния фиш. Тази законова
презумпция е оборима, но в настоящото производство не са ангажирани
доказателства за това.
Електронния фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на
констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна
квалификация.
В тази насока следва да се посочи, че в нормата на чл. 189 ал. 4 ЗДвП,
законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва да
съдържа електронния фиш, като по никакъв начин не е предвидено
препращане към разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, където са предвидени
4
реквизитите на наказателното постановление, поради което не може да се
счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно описание
на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН,
отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление.
В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система,
като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци.
Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал
от техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч
– тъй като движението на автомобила, управляван от жалбоподателя е в
рамките на населеното място гр. София, а именно бул.”Пейо Яворов” /един от
най-натоварените булеварди в столицата/.
Техническото средство освен, че е одобрен тип средство за измерване,
видно от Удостоверение от БИМ /л.14 от делото/, е преминало и успешна
последваща проверка към датата на нарушението, видно от Протокол от
30.09.2019 г. /л.15 от делото/ и именно то е използвано за установяване на
конкретното нарушение, видно от Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система от 13.03.2020 г. /л.17 делото/.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за нарушен
давностен едногодишен срок по смисъла на чл.34 ЗАНН от извършване на
нарушението. Жалбоподателят твърди, че след като нарушението е
извършено на 13.03.2020 г. е следвало ЕФ да му бъде връчен най-късно до
13.03.2021 г., а той е връчен на 04.12.2021 г. Жалбоподателят неправилно
тълкува разпоредбата на чл.34 ЗАНН, тъй като законодателят има предвид, че
не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен
акт за установяване на нарушението, ако не е изтекла една година от
извършване на нарушението, каквато хипотеза не е налице в конкретния
случай.
По отношение на определената санкция съдът счита, че размерът на
същата е правилно определен от административнонаказващия орган, съгласно
чл. 182 ал.1 т.4 ЗДвП , тъй като за превишаване от 31 до 40 km/h – глобата е
400 лв.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваният ЕФ като правилен и
законосъобразен следва да бъде потвърден изцяло.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

5
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба серия К
№3469935/13.03.2020 г., издаден от СДВР, с който на Р. Р. СТ., на основание
чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182 ал.1 т.4 ЗДвП , е наложена глоба в размер на 400 лв. за
нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от РРС срещу електронен фиш за налагане на
глоба серия К №3469935/13.03.2020 г., издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182 ал.1 т.4 ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 400 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на ЕФ, тъй като
съгласно чл.34 ЗАНН, ЕФ е следвало да бъде издаден в срок до една година от
заснемане на нарушението. Ход на делото е даден при условията на чл.61 ал.4
ЗАНН - жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес,
оставено съобщение и непотърсено.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и
в тяхната съвкупност намира, жалбата за ДОПУСТИМА, като подадена в
срок от лице, което има правен интерес от това. Разгледана по същество,
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Обжалваният електронен фиш е издаден за установено нарушение с
АТСС ARH CAM S1, за това, че на дата 13.03.2020 г. в 18.57 часа, в
гр.София, по АДРЕС при ограничение от 50 км/ч за населено място,
установила, че л.а. „Ауди А6” с рег.№СВ 16 50 ММ, се движи със 88 км/ч,
респ. превишена стойност от 38 км/ч.
Видно от база данни КАТ, собственик на процесния лек автомобил е
именно жалбоподателят /л.12 от делото/.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш,
описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост.
Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно
техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на
нарушението.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и
достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице
какво именно поведение се санкционира.
От приложения снимков материал /л.10 от делото/ се вижда, че е
отчетена по-висока скорост на движение, а именно 91 км/ч. Видно е, че е
1
налице разминаване между установената, съгласно приложения снимков
материал и т.нар. наказуема скорост, която именно е отразена във фиша,
както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има
предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на
одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени
грешки при измерване на скорост при конкретната мобилна система от 3
процента /л.16 от делото/. В тази връзка и видно и от отразеното върху
приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на
водача наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително
установената скорост е намалена.
Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на
жалбоподателя, като няма данни, той да се е възползвал от възможността по
чл. 189 ал.5 ЗДвП и по чл. 189 ал.6 ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:

Съобразно, правилото на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Настъпилата законодателна
промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба
№8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн.,
ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните
положения на Тълкувателно решение №1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело
№1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на
мобилната техническа система е допустима, като законът и наредбата
изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране
и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, да се издава електронен фиш. Включването на автоматизираната
система за видеоконтрол и нейното изключване са единствените действия,
които органите по контрол на движението по пътищата, осъществяват.
Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и независимо,
както и стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни
се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за
издаване на административни документи във връзка с установените
2
нарушения, което се отразява в протокол. Именно с цел гарантиране правата
на гражданите и с оглед установяване на обективната истина при евентуално
съдебно обжалване на електронните фишове наредбата предвижда към
административната преписка, която се изпраща в съда, освен доказателствата
в подкрепа на обжалвания фиш, да се предоставя и информация за участъка
от пътя, с описание на мястото и координатите, действащото ограничение на
скоростта по чл.21 ЗДвП, посоката на движение на автомобила, схемата на
разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид,
датата на последната метрологична проверка.
Всички посочени данни са приобщени по делото, поради което съдът
счита че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН, по смисъла на този закон "електронен
фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи.
Както беше посочено по-горе, жалбоподателят не се е възползвал от
възможността по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП. В случая, с оглед нормата на чл. 189
ал.5 ЗДвП, при неподаване на писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението в 14 - дневен срок от получаване на електронния
фиш от собственика на МПС, то именно собственика се смята за извършител
на нарушението, санкционирано с електронния фиш. Тази законова
презумпция е оборима, но в настоящото производство не са ангажирани
доказателства за това.
Електронния фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на
констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна
квалификация.
В тази насока следва да се посочи, че в нормата на чл. 189 ал. 4 ЗДвП,
законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва да
съдържа електронния фиш, като по никакъв начин не е предвидено
препращане към разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, където са предвидени
3
реквизитите на наказателното постановление, поради което не може да се
счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно описание
на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН,
отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление.
В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система,
като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци.
Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал
от техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч
– тъй като движението на автомобила, управляван от жалбоподателя е в
рамките на населеното място гр. София, а именно бул.”Пейо Яворов” /един от
най-натоварените булеварди в столицата/.
Техническото средство освен, че е одобрен тип средство за измерване,
видно от Удостоверение от БИМ /л.14 от делото/, е преминало и успешна
последваща проверка към датата на нарушението, видно от Протокол от
30.09.2019 г. /л.15 от делото/ и именно то е използвано за установяване на
конкретното нарушение, видно от Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система от 13.03.2020 г. /л.17 делото/.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за нарушен
давностен едногодишен срок по смисъла на чл.34 ЗАНН от извършване на
нарушението. Жалбоподателят твърди, че след като нарушението е
извършено на 13.03.2020 г. е следвало ЕФ да му бъде връчен най-късно до
13.03.2021 г., а той е връчен на 04.12.2021 г. Жалбоподателят неправилно
тълкува разпоредбата на чл.34 ЗАНН, тъй като законодателят има предвид, че
не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен
акт за установяване на нарушението, ако не е изтекла една година от
извършване на нарушението, каквато хипотеза не е налице в конкретния
случай.
По отношение на определената санкция съдът счита, че размерът на
същата е правилно определен от административнонаказващия орган, съгласно
чл. 182 ал.1 т.4 ЗДвП , тъй като за превишаване от 31 до 40 km/h – глобата е
400 лв.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваният ЕФ като правилен и
законосъобразен следва да бъде потвърден изцяло.
4