РЕШЕНИЕ
№ 1459
гр. Бургас, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20242120100085 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ЮтеКредит България“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Черковна“ № 38, етаж 1, офис 4, срещу Г. Д. Й. с ЕГН ********** , с
постоянен адрес: гр. Бургас ***, обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за приемане
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1676,07 лева – главница по Договор за кредит № *** от
03.06.2022 г., сключен между длъжника и „ЮтеКредит България“ ЕООД по
реда на ЗПФУР, сумата от 72,92 лева - възнаградителна лихва за периода от
03.06.2022 г. до 22.04.2023 г., сумата от 335, 99 лева - обезщетение за забава
за периода от 03.03.2023 г. до 29.08.2023 г. както и законната лихва върху
главницата от 31.08.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми са
издадени Заповед за незабавно изпълнение № ***/27.10.2023г. по ч.гр.д.№
6412/2023г. по описа на PC Бургас.
Излагат се твърдения, че ответникът е сключил с „ЮтеКредит България“
ЕООД по реда на ЗПФУР договор за потребителски кредит № *** от
03.06.2022г., по силата на който му е предоставен кредит в размер на 2500 лева
с краен срок 03.06.2024г. при фиксиран лихвен процент от 20%. Договорът е
1
сключен чрез приложението MyIuteApp, като за целта били използвани
биометрични данни на кредитополучателя. Кредитът е усвоен на 03.06.2022г.
Изискуемостта на задълженията е настъпила на 03.03.2023г. – предсрочно,
поради просрочие на заплащането на някоя или всички месечни такси в
повече от 50 дни.
Твърди се, че ответникът е правил плащания по договора, като
неплатени са останали претендираните в настоящото производство суми. Въз
основа на изложеното ищецът моли предявените искове да бъдат уважени,
като претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното
производства.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от надлежно упълномощен процесуален представител на ответника. В
същия се излага становището, че искът е неоснователен и недоказан.
Ответникът счита, че не дължи така претендираната главница в размер
на 2500 лева (две хиляди и петстотин лева), тъй като видно от предоставения
като доказателство в настоящото производство договор за потребителски
кредит, й е предоставен кредит в размер на 2 222,33 лева. Твърди, че сумата от
277,67 лева не й е отпусната, а с нея е погасено оставащото задължение по
договор за потребителски кредит № ***. Към исковата молба няма
представени доказателства, че договор за кредит № *** е част от процесното
правоотношение между кредитора и длъжника. Също така няма представени
доказателства, че между страните е постигнато съгласие, че с част от
отпуснатата сума се изплащат дължими се към момента на сключване на
процесния договор за кредит суми, предвид което размерът на отпуснатата
главница по договор за кредит № ***, сключен между ответницата ми и
ищцовото дружество е в размер на 2 222,33 лева. Твърди, че това е сумата,
която е била отпусната и изплатена на ответницата по процесния договор за
кредит, като моли това обстоятелство да бъде отделено като безспорно.
Ответницата счита, че предвид факта, че договорната лихва е била
начислявана върху главница от 2500 лева, същата не е изчислена правилно и
тя ми е следвало да заплаща по-голяма сума за лихва от дължимата се
такава, съгласно разпоредбите на договора и заложения в него от ГПР.
Излага, че процесният договор за кредит е сключен при нарушение на
изискванията установени в разпоредбите на чл.143 ЗЗП, чл.10,ал.2, чл.10а,
чл.11, ал. 1, т.10, чл. 16, чл. 19,ал. 4 ЗПК като излага подробни съображения в
тази насока.
Въз основа на изложеното ответникът моли исковите претенции да
бъдат отхвърлени, като претендира присъждане на сторените разноски.
2
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцовото
дружество не изпраща представител. По делото е постъпила изрична молба, с
която от името на ищеца е изразено становище по същество на спора, а
именно, че предявените искови претенции са основателни и като такива
следва да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в процеса
разноски, като представя списък по реда на чл. 80 от ГПК.
Ответната страна, редовно призована, не се явява и не се представлява.
По делото е депозирана молба от процесуалния й представител, с която е
изразено становище по същество и с която се претендира присъждане на
сторените от страната разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по
делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази
предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и
отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
По твърдения в исковата молба между ответника и „ЮтеКредит
България“ ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на потребителски
кредит № *** от 03.06.2022г. Предвид твърденията на ищеца за начина, по
който договорът е сключен и изразяване на волята на ответника чрез поредица
от фактически действия, съставляващи технически операции, базирани на
електронна платформа на ищеца, с регламентирани правила за достъп до
системата и обратна връзка с клиента, правоотношението, от което ищецът
черпи предявените за съдебна защита права, попада в приложното поле на
ЗПФУР, а твърденият договор съставлява договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние съгласно дефиницията на чл. 6, ал. 1 ЗПФУР.
В чл.1 от представения екземпляр (л. 9) са посочени параметрите на
договора, а именно - заета сума в размер на 2500 лв., която следвало да бъде
заплатена съгл. погасителен план - Приложение №1 (л. 10) с 24 погасителни
вноски в размер на 153,08 лв. (последната 153,72 лв.), включващи главница,
лихва и такса, с падеж на плащане 3-о число. Уговорен е годишен процент на
разходите в размер на 48,28% и фиксиран годишен лихвен процент в размер на
20%.
Видно от сключения между страните договор, същите са приели, че
кредиторът предоставя кредита на кредитополучателя наведнъж, чрез банков
кредит или на каса на Easy Pay, като сумата от 2 222,33 лв. се заплаща
наведнъж по избор на клиента чрез банков кредит или на каса на Easy Pay, а
сумата от 277,67 лв. ще се използва за плащане на паричните задължения,
3
които клиентът има към кредитора, както е уговорено в индивидуален договор
за кредит № ***.
По делото е назначена и приета като неоспорена от страните съдебно
счетоводна експертиза, вещото лице по която е отговорило на поставените от
страните въпроси. Видно от заключението, от общо отпуснатия кредит в
размер на 2500.00 лева, сумата от 2 222.33 лв. са били изплатени на Г. Й. на
каса на „Easy рау“ съгласно разписка за извършено плащане № *** от
03.06.2022г. 10.30 часа. Останалата сума от 277.67 лв. са използвани за
заплащане на парични задължения, които Г. Й. е имала към „Юте Кредит по
друг договор за кредит № *** и както е било договорено в сключения на
03.06.2022г. договор за кредит.
Вещото лице е установило, че към датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение 30.08.2023г. има просрочени задължения
по 6 /шест/ вноски : №9 от 3.3.2023г.; №10 от 3.4.2023г.; №11 от 3.5.2023г.;
№12 от 3.6.2023г.; №13 от 3.7.2023г. и №14 от 3.8.2023г. Непогасените
задължения на длъжника по Договор за потребителски кредит №. *** от
03.06.2022г. към датата на подаване на заявление за издаване на Заповед за
изпълнение - 30.08.2023г. са били в размер на 2281.90 лева, от които Усвоена и
непогасена главница в размер на 1 676.07 лева, начислена и непогасена
редовна възнаградителна лихва за вноски №9, №10 и №11 за периода от
03.03.2023г. до дата на изпадане в просрочие 22.04.2023г. - 50 дни – сума в
размер на 72.92 лева, както и Начислена лихва за забава 129.76 лева.
Вещото лице е изчислило и Годишния процент на разходите, като е
сметнало и начислената по договора Такса за разглеждане, като е приело, че
общият размер на разходите е 48,33 %.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
Процесният договор за кредит е сключен при условията на ЗПФУР.
Съгласно чл.6 от същия закон договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при което от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. По смисъла на пар.1 от ДР на ЗПФУР
финансова услуга е всяка услуга по извършване на банкова дейност,
кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване
с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на
платежни услуги, а средство за комуникация от разстояние е всяко средство,
4
което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е
налице едновременното присъствие на доставчика и на потребителя.
Процесният договор за потребителски кредит е именно за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, тъй като има за предмет отпускане на
парични средства /кредитиране/ и е сключен като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние, в
случая мобилното приложение MyIute.
При договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние
доставчикът е длъжен на докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете за правото на
отказ от договора на потребителя; получил съгласието на потребителя за
сключване на договора /чл.18, ал.1 от ЗПФУР/. За доказването на
електронните изявления чл.18, ал.2 от ЗПФУР препраща към Закона за
електронния документ и електронния подпис /изм. ДВ бр. 85 от 2017 г. - Закон
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/. Съгласно
чл.2, ал.1 от същия закон електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване,
разчитане и представяне на информацията. Електронен документ е електронен
документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на
вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28
август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014". /чл. 3, ал. 1
от ЗЕДЕУУ/. В т.35 от посочения регламент електронният документ е
дефиниран като всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-
специално текстови или звуков, визуален или аудиовизуален запис. Писмената
форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ
електронно изявление /чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ/.
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал.1 от ГПК електронния
документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като
препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи
документа на електронен носител. В случая, обаче, подобно искане не е
направено по делото, поради което представеният на хартиен носител заверен
препис от договора за кредит и общите условия към него, представляващи
електронни документи, са годно доказателство за съдържанието на
материализираните в тях електронни изявления и удостоверяват процесното
облигационното правоотношение.
5
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУ електронен подпис е такъв по смисъла
на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, тоест данни в електронна форма,
които се добавят към други данни в електронна форма или са логически
свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се
подписва. По делото не се твърди, а и не се установява процесният електронен
договор за потребителски кредит, да е подписан от страните с квалифициран
електронен подпис. Разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУ обаче допуска
страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В случая извод за
постигнато съгласие в този смисъл може да се изведе чрез тълкуване на
приложимите общи условия към договора за кредит, където е предвидена
детайлно процедурата по размяна на изявленията на двете страни по бъдещия
договор, включително са предвидени гаранции за идентификация на лицето,
което следва да бъде заемополучател по договора. Съдът намира, че в случая
страните са постигнали съгласие по см. на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП, че ще
признават стойността на електронния подпис като саморъчен в отношенията
си. Поради това следва да се приеме, че процесният договор за кредит
представлява подписан частен електронен документ, който се ползва с
формална доказателствена сила относно авторството на обективираните
волеизявления в него съгласно чл.180 от ГПК /в този см. решение № 70 от
19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г.о./. Тази доказателствена сила
на документа в случая не е оборена и се подкрепя от останалите доказателства
по делото.
По своята правна природа договорът за потребителски кредит
представлява договор за заем за потребление по смисъла на чл. 240 ЗЗД, който
е реален договор, т. е. за сключването му е необходимо не само постигнато
между страните съгласие, но и предаване на заемната сума, което се
потвърждава от приетата по делото ССЕ.
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответната
страна, че същата не е получила сума в размер от 2 500 лв., а само сумата от
2 222.33 лв., като останалата част до пълния претендиран размер е недължима.
От приетата и неоспорена от страните експертиза се установи, че целият
размер на кредита по договора, представляващ сумата от 2 500 лв. е изплатен
в полза на кредитополучателя, като действително чрез EasyPay е заплатена
само сумата от 2 222,33 лв., но останалата сума от 277,67 лв. също е
предоставена в полза на Г. Д., но с нея последната се е съгласила да се погаси
друго задължение към кредитора и по друг договор. Предвид това следва да
се приеме, че в полза на ответницата е предоставена пълната сума, посочена в
процесния договор. Предвид това и предвидената договорна лихва следва да
бъде дължима върху цялата главница, така както е предвидено и в самия
6
договор за кредит.
Отделно от горното, съдът не споделя възражението на ответната страна
и досежно таксата за разглеждане. Същата не е предмет на спора между
страните, доколкото в заповедното производство по ч.гр.д. № 6412/2023г.
съдът е отхвърлил заявлението по реда на чл. 410 от ГПК в тази му част.
Заявителят не е възразил срещу разпореждането на съда, нито е предявил
осъдителен иск за тази сума.
Спорът по делото се концентрира главно върху това дали процесния
договор за кредит отговаря на изискванията на ЗПК, в каквато посока са
възраженията на процесуалния представител на ответната страна. В тази
връзка следва да се има предвид, че съобразно даденото разрешение на
въпроса по т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз (девети състав) от
21.03.2024 г. по дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263, когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ
всички предвидени в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета (ОВ L 133, 2008 г., стр. 66) разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна
на съответния потребител на предоставената в заем главница. Посочената в
решението разпоредба на член 3, буква ж) от Директива предвижда, че „общи
разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително
лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят
следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на
кредитора, с изключение на нотариалните [такси]; разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии,
също се включват. От своя страна разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК
повелява, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, като изрично с пар.1, т. 1
от ДР на ЗПК е посочено, че „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
7
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. В допълнение и съгласно чл. 22 и чл. 23 от ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Предвид цитираното решение на СЕС (задължително на осн. Чл. 633 от
ГПК за всички съдилища в РБ) и приложимото европейско и българско
законодателство за съда се налага извода, че предвидената в процесния
договор такса за разглеждане в размер на 619,95 лв., която е уговорено да се
финансира от кредитора и впоследствие да се включва като анюитетна вноска
към месечните такива съгл. погасителния план (в размер от 8, 22 лв. месечно)
несъмнено е била известна както на длъжника, така и на кредитора. Следва да
се има предвид, че последната не се претендира и възражението по повод нея е
свързано предимно с неясно и неточно посочен в договора ГПР.
Последната е включена в погасителния план и освен това е надлежно
отчетена при определянето на ГПР по кредита (48,28%). Съобразно
заключението на вещото лице, всички компоненти на договора за кредит,
включително и таксата за разглеждане дават общо ГПР в размер на 48,33 % -
т.е. почти идентична стойност, като тази, посочена в договора. Таксата от
619,95 лв., разсрочена ведно с месечните погасителни вноски за 24 м.,
съставлява разход, който съгл. договора е следвало да бъде заплатен от страна
на кредитополучателя-потребител във връзка с кредита, предвид което
съставлява общ разход по него и компонента на ГПР, поради което
настоящият състав намира, че последният не е грешно посочен и не разкрива
заблуждаващо съдържание, което да съставлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК и да влече съгласно чл. 22 от ЗПК и цитираното решение на СЕС
недействителност/нищожност на договора за потребителски кредит. Друг е
въпросът за недължимост на таксата съгл. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, предвид
факта, че последната касае заплащане за дейност на кредитора, свързана с
усвояване и управление на кредита, по който въпрос няма спор. Както вече
беше посочено, въпросната такса за разглеждане не е част от предмета по
настоящото дело, доколкото ищецът не е предявил иск за нея.
На следващо място следва да се държи сметка, че процесният договор
предвижда фиксиран ГЛП в размер на 20%. Приложение №1 - погасителния
план към ДПК съдържа информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Посочени са
8
падежите на погасителните вноски и техният общ размер, съответно
оставащата непогасена главница след всяка вноска, налице е информация за
възнаградителната лихва от всяка погасителна вноска, поради което е ясен
начинът за изчисляването й - върху каква сума и за какъв период се начислява
тази лихва, поради което не може да се приеме, че потребителят не е бил
предварително наясно с условията за връщане на заетата сума. Поради това
настоящият състав намира, че в конкретния случай ответникът потребител
към момента на сключване на договора не е бил в невъзможност да определи
обхвата на своето задължение.
На следващо място, по делото не се спори, че ответницата е неизправна
страна по договора, за което свидетелства и заключението на вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза, установило, че броят на дните на просрочие
възлиза на 312 дни. Към момента на приключване на съдебното дирене –
25.06.2024г. вече е бил настъпил и крайният падеж на процесния договор за
потребителски паричен кредит, а именно – 03.06.2024 г. Следователно
длъжникът - ответник по иска, дължи изпълнение, за тази част от дълга, по
отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните - в случая за
цялото вземане, тъй като дори когато в производството не бъде доказано, че
претендираното вземане е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна
изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на вземането и
да бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено неизпълнение на
това вземане по отношение на вече падежиралите вноски. Във връзка с
изложеното и не следва да се уважи възражението на ответната страна, че не й
е били съобщена предсрочната изискуемост на вземането. Нещо повече, това
възражение е отправено за пръв път с писмена молба преди последното
открито съдебно заседание, поради което същото следва да се разгледа като
преклудирано.
По изложените съображения следва да се приеме, че по делото се
установява между ответницата и „Ютекредит България“ ЕООД да е
възникнало заемно правоотношение по договор за потребителски кредит, по
който Г. Й. Д. е изпаднала в забава, считано от 03.03.2023 г., продължила до
крайния срок на договора – 03.06.2024г. Размерът на дължимата и непогасена
главница по договора възлиза на сумата от 1 676.07 лева. Възнаградителна
лихва в посочения размер следва да се дължи от 03.03.2023 г., до 22.04.2023г.,
като същата е в размер на 72,92 лв. Дължима е и лихвата за забава, считано от
03.03.2023г. до дена, преди датата на подаване на заявлението в съда –
30.08.2023г. Съобразно заключението на вещото лице, тази лихва върху
дължимата главница е в размер на 129,76 лв. Предвид това в тази част
претенцията за мораторно лихва следва да бъде отхвърлена до пълния
претендиран размер от 335,99 лв.
9
По разноските:
С оглед този изход от спора на основание чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК всяка от
страните има право на присъждане на разноски съобразно уважената и
отхвърлената част от исковете.
Ищецът има право да му бъдат присъдени сторените разноски, в т.ч. и в
заповедното производство. От негова страна е направено такова искане и са
представени доказателства да са направени разноски в заповедното
производство от 83,60 лв. за държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение, намалени съразмерно с отхвърлената част от заявлението и
съгл. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от НЗПП и в исковото
производство - 117,28 лв. за държавна такса, 400 лв. депозит за вещо лице.
Ответникът-юридическо лице, е представляван от юрисконсулт и съгласно
чл.78, ал.8 ГПК му се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в
размерите по Раздел IV от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид вида и цената на иска, фактическата и правна сложност на делото и
обема на осъщественото от юрисконсулта процесуалното представителство
(подаване на исковата молба и писмено становище без явяване в съдебно
заседание), съдът определи размера на възнаграждението съобразно чл.25,
ал.1 от Наредбата на 100 лв. Претендираните разноски в исковото
производство следва да бъдат намалени съобразно отхвърлената част от иска
за лихва, като в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер на 556,22 лв., от които 105,67 лв. за държавна такса, 360, 45 лв. за
депозит за вещо лице и 90,10 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно отхвърлената част от иска следва да бъдат намалени и разноските,
уважени в заповедното производство, като в полза на ищеца бъде присъдена
сумата от 75,33 лв.
В полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Процесуалният представител на
ответницата е представила списък по чл. 80 от ГПК, съобразно който
претендира присъждане на разноски в размер на 750 лв. за адвокатско
възнаграждение. Предвид това в нейна полза следва да бъде присъдена сумата
от 74,18 лв.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Г. Д. Й. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бургас *** дължи на „ЮтеКредит
България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
10
гр.София, район „Черковна” №38, офис 4, представлявано от управителя И. Х.
К., сумата от 1676,07 лева – главница по Договор за кредит № *** от
03.06.2022 г., сключен между длъжника и „ЮтеКредит България“ ЕООД по
реда на ЗПФУР, сумата от 72,92 лева - възнаградителна лихва за периода от
03.06.2022 г. до 22.04.2023 г., сумата от 129,76 лв. - обезщетение за забава за
периода от 03.03.2023 г. до 29.08.2023 г. както и законната лихва върху
главницата от 31.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми са издадени Заповед за незабавно изпълнение № ***/27.10.2023г.
по ч.гр.д.№ 6412/2023г. по описа на PC Бургас, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
приемане на установено, че ответницата дължи на ищеца обезщетение за
забава за периода от 03.03.2023 г. до 29.08.2023 г., над уважения размер от
129,76 лв. до пълния претендиран размер от 335, 99 лева.
ОСЪЖДА Г. Д. Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бургас ***
да заплати на „ЮтеКредит България“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „Черковна” №38, офис 4,
представлявано от управителя И. Х. К. сумата от 75,33 лв., представляваща
направени разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство и сумата от 556,22 лв.,
представляваща направени разноски за заплатена държавна такса, депозит за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „Черковна” №38, офис 4, да
заплати на Г. Д. Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бургас ***,
сумата от 74,18 лв., представляваща сторените от нея разноски в исковия
процес, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
11