Присъда по дело №292/2021 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 35
Дата: 24 юни 2022 г. (в сила от 7 декември 2022 г.)
Съдия: Станислав Иванов Цветков
Дело: 20214230200292
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 август 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 35
гр. Севлиево, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
СъдебниГалина М. И.а

заседатели:Силвия Ив. Попова
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
и прокурора Д. Х.
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Наказателно дело от
общ характер № 20214230200292 по описа за 2021 година
въз основа на данните по делото и закона съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. И. В. за ВИНОВЕН в това, че на 19.10.2019 г., в
с.Хирево, общ.Севлиево, от маса пред магазин, находяща се на ул.“Ела“ № 2, при
условията на повторността - чл.28, ал.1 от НК, отнел чужди движими вещи – мобилен
телефон „Самсунг А 50“ с черен кожен калъф, на обща стойност 504.00 лева,
собственост на Б. С. С. от с.Хирево, общ.Севлиево, от владението й, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като Д.ието не представлява
маловажен случай, с което е извършил престъпление, за което на осн. чл.195, ал.1, т.7
във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът го ОСЪЖДА на
ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи при
ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
На осн. чл.59, ал.1 и ал.2 от НК ЗАЧИТА и ПРИСПАДА времето, през което по
отношение на подсъдимия С. И. В. е била взета мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ
ПОД СТРАЖА”, считано от 23.09.2020 год.
ПРИЗНАВА подсъдимия С. И. В., със снета по-горе самоличност, за НЕВИНЕН
1
в това, да е осъществил гореописаното Д.ие при условията на опасния рецидив по
смисъла на чл.29, ал.1, б.“ от НК, поради което го ОПРАВДАВА по първоначално
предявеното му по-тежко обвинение за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с
чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“б“ от НК.
ОСЪЖДА подсъдимия С. И. В., със снета по-горе самоличност, да заплати по
сметка на ОД на МВР - Габрово направените в досъдебната фаза на процеса разноски в
размер на 146.40 / Сто четиридесет и шест лв. и 40 ст. / лева, както и 5.00 / пет / лева за
служебно издаване на изпълнителен лист в случай, че сумата не бъде внесена
доброволно.
ОСЪЖДА подсъдимия С. И. В., със снета по-горе самоличност, да заплати в
полза на държавата и по сметка на Районен съд – Севлиево направените по делото
разноски в размер на 178.00 / сто седемдесет и осем / лева.
ОСЪЖДА подсъдимия С. И. В., със снета по-горе самоличност, да заплати в
полза на държавата и по сметка на Националното бюро за правна помощ-София
направените по досъдебно производство № 26/2020 год. по описа на РУ МВР-
Севлиево, по НОХД № 432/2020 г. по описа на РС – Севлиево и по ВНОХД № 122/2021
г. по описа на ОС – Габрово, разноски в размер на 950.00 / деветстотин и петдесет /
лева, представляващи изплатен адвокатски хонорар за предоставена правна помощ -
процесуално представителство пред органите на досъдебното производство и пред
съда от служебен защитник - адвокат Р. Д. Б. от АК-Габрово, определен и назначен по
реда на ЗПрП, както и 5.00 / пет / лева за служебно издаване на изпълнителен лист в
случай, че сумата не бъде внесена доброволно.
Мотивите ще бъдат изготвени в срок до 60 дни, считано от днес.
Присъдата подлежи на въззивно обжалване и протестиране пред Габровски
окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Подсъдимият С.И.В. от с.Хирево, общ.Севлиево е предаден на съд с обвинение
за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29,
ал.1, б.“б“ от НК, за това, че на 19.10.2019 г., в с.Хирево, общ.Севлиево, от маса пред
магазин, находяща се на ул.“Ела“ № 2, при условията на опасен рецидив, отнел чужди
движими вещи – мобилен телефон „Самсунг А 50“ с черен кожен калъф, на обща
стойност 504.00 лева, собственост на Б.С.С. от с.Хирево, общ.Севлиево, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Прокурорът поддържа обвинението, като го счита за установено и доказано по
безспорен начин.
В съдебно заседание подсъдимият С.И.В. заявява, че е получил препис от
обвинителния акт и, че разбира обвинението.Не се признава за виновен, но дава
обяснения по повдигнатото му от прокуратурата обвинение, като твърди, че е намерил
въпросният телефон, а в последствие тъй като имал нужда от лекарства, продал
същият, за да си закупи такива.
От обясненията на подсъдимия С.И.В., показанията на свидетелите Б.С.С., АЛП.
М. Т., СВ. ИВ. С., М. ХР. М. и ХР. Н. М. и от останалите доказателства по делото,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:
Подсъдимият С.И.В. е осъждан за престъпления от общ характер.Последните по
време осъждания по присъди, влезли в сила преди датата на деянието, предмет на
настоящото обвинение и посочени в обвинителния акт са както следва:
1. С Присъда № 25 от 26.05.2016 г. по НОХД № 211/2016 г. по описа на Районен
съд Севлиево, влязла в законна сила на 02.06.2016 г., подсъдимият С.И.В. е осъден за
извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1
във вр. с чл.18, ал.1 от НК на пет месеца лишаване от свобода, което наказание да
изтърпи първоначално в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при
първоначален строг режим.Така наложеното му наказание лишаване от свобода
подс.В. изтърпял реално на 07.11.2016 г.
2. С Присъда № 62 от 24.11.2016 г. по НОХД № 413/2016 г. по описа на Районен
съд Севлиево, влязла в законна сила на 09.12.2016 г., подсъдимият С.И.В. е осъден за
извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28,
ал.1 от НК на седем месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи
първоначално в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален
строг режим.Със същата присъда и на осн. чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК на
подс.В. било определено едно общо наказание за изтърпяване в размер на седем месеца
лишаване от свобода по присъдите по НОХД № 211/2016 г. и по НОХД № 413/2016 г.,
двете по описа на Районен съд Севлиево.Общото наказание било определено да бъде
изтърпяно от подс.В. първоначално в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип при първоначален строг режим.Така определеното му общо наказание лишаване от
свобода подс.В. изтърпял реално на 19.02.2017 г.
Подсъдимият С.И.В. живеел в с.Хирево, общ.Севлиево, след което пребивавал в
друго населено място в община Севлиево.Независимо от това често посещавал къщата
на своята майка в с.Хирево, където отсядал за по няколко дни.В близост до посочената
къща живеела свид.Б.С.С., а в непосредствена близост до дома й, притежавала магазин,
в който предлагала за продажба различни стоки.Същевременно пред магазина били
разположени масички със столове за клиентите на магазина.Свид.С. била клиент на
мобилният оператор „Виваком“.Тъй като договорът й с оператора изтичал, на
10.09.2019 г. в представителен магазин на същият в гр.Габрово й предложили да
1
поднови договора си, като същевременно при сключване на нов такъв й предложили
телефон на преференциална / с отстъпка / цена.На същата дата свид.С. подновила
договора си с мобилният оператор и закупила, на преференциална / с голяма отстъпка /
за нея цена – 379.98 лева, мобилен апарат „Самсунг А 50“.В него поставила
използваната от нея СИМ-карта на мобилният оператор и започнала да използва
телефона.Същевременно си закупила за апарата и кожено калъфче, в което го
поставила.Неин съсед, а в последствие заживяла с него и на съпружески начала, бил
свид.ХР. Н. М., а техен приятел свид.М. ХР. М..Последният притежавал къща в
с.Хирево, но не живеел постоянно в нея, а я посещавал от време на време.През месец
октомври 2019 г. подс.В. изпитвал остра нужда от финансови средства.Когато
пребивавал в дома си в с.Хирево и тъй като нямал пари, често преминавал покрай
магазина на свид.С. и от пепелниците, поставени на масичките събирал фасовете от
цигари, за да ги допуши.На 19.10.2019 г. свид.М.М. си бил в с.Хирево и имал уговорка
със свид.С. и свид.Х.М. да му отидат на гости, за да се видят и почерпят.На същата
дата свид.С. работела в магазина, поради което свид.М. отишъл по-рано у свид.М.М.,
като се уговорили след приключване на работа там да отиде и свид.С..Между 19.00 и
21.00 часа свид.С. приключила работният си ден.Тъй като имала багаж, който трябвало
да остави в дома си, а и да нагледа баща си, заключила входната врата на магазина,
оставила мобилният си апарат на една от масичките, след което се придвижила до дома
си, за да остави багажа и да види своя баща.Междувременно, докато била в дома си,
подс.В. за пореден път минал покрай магазина, за да събере фасовете от цигари от
пепелниците на масичките пред магазина.Забелязъл мобилният апарат, собственост на
свид.С., след което го взел и се отдалечил Малко след това последната се върнала, за да
заключи с катинар и решетката на магазина, както и да си вземе телефона, при което
установила, че същият липсва.След това се придвижила до дома на свид.М.М..При
отиването си, свид.С. съобщила на последният и на приятеля си – свид.Х.М., че
телефонът й е откраднат.Пред тях също така споделила, че най-вероятно телефонът й
го е откраднал подс.С.В., тъй като същият живеел в близост до у тях, всяка вечер
събирал фасовете от пепелниците на масичките пред магазина, както и, че й е
направило впечатление, че когато се върнала, за да си вземе телефона, фасовете от
пепелниците ги нямало.Свид.Х.М. се обадил от своя телефон на мобилният оператор
да блокира изходящите повиквания от СИМ-картата в телефона на
свид.С..Същевременно, на няколко пъти набирал телефонният номер на свид.С., който
давал сигнал „свободно“, но никой не отговарял на повикванията.След това тримата
отишли до дома на подс.В. с намерението да разговарят с него и да го убедят да върне
телефона, като свид.С. била склонна да му даде и известна сума пари.Чукали и звъняли
на входната врата, но от къщата не се показал никой.На няколко пъти отново ходили
до дома на подс.В., но така и не успели да го открият.Междувременно търсили
телефона и по пътя от магазина на свид.С. до дома на свид.М., но не го открили.На
следващият ден свид.С. и свид.М. се обадили от телефона на последният в РУ МВР
Севлиево, за да съобщят за извършената кражба.Същевременно по телефона
разговаряли и със служителят на МВР, който обслужвал с.Хирево.Тъй като били
почивни дни, свид.С. подала жалба в РУ МВР Севлиево в първият работен ден –
21.10.2019 г., в която сигнализирала за откраднатият й мобилен
телефон.Междувременно, в следващите дни, подс.В. се придвижил до гр.Севлиево.Там
отишъл при свид.АЛП. М. Т., който имал магазинче, в което предлагал за продан
различни вещи, в това число и мобилни телефони.Същият изкупувал мобилни апарати,
които в последствие препродавал.Подс.В. му предложил да му продаде телефона,
отнет от свид.С. и двамата се договорили за сумата от 80.00 лева.Подс.В. извадил
2
СИМ-картата от телефона и след като свид.Т. му заплатил договорената цена, му го
предал.В последствие изхвърлил калъфчето и СИМ-картата на телефона.В следствие
на проведените оперативно-издирвателни мераприятия, на 28.10.2019 г. свид.Татълъ с
протокол за доброволно предаване от същата дата предал на свид.С.С. мобилният
апарат, който закупил от подс.В..Срещу надлежно оформена разписка от 13.12.2019 г.
мобилният апарат бил върнат на свид.Б.С.С..Тъй като случаят бил възложен на
свид.С.С. и след като първоначално провел разговор със свид.С., в последствие същият
провел беседа и с подс.В..По време на същата последният споделил пред служителят
на МВР, че е взел телефона от масичка пред магазина на свид.С., както и, че в
последствие го продал на свид.Т..
В хода на съдебното следствие бяха изслушани и приети две съдебно-оценъчни
и допусната една допълнителна съдебно-оценъчна експертизи.Същите се оспорват от
защитата, но бяха приети, като становище по тях съдът ще вземе по-надолу в мотивите
си.
В заключението на съдебно-оценъчната експертиза, изготвена от вещото лице
Т. Р. КР. е прието, че към месец октомври 2019 г. стойността на 1 бр. мобилен телефон
„Самсунг А50“ в едно с поставена в него СИМ-карта е 387.00 лева, а на 1 бр. черен
кожен калъф 18.00 лева.
В заключението на съдебно-оценъчната експертиза, изготвена от вещото лице
Д. Г. Д. е прието, че средните пазарни цени на вещите, отнети от свид.С. към месец
октомври 2019 г. са както следва: мобилен телефон „Самсунг А50“ – 480.00 лева; черен
кожен калъф за телефон - 18.00 лева и СИМ-карта – 6.00 лв.
В заключението на допълнителната съдебно-оценъчната експертиза, изготвена
от вещото лице Д. Г. Д. е прието, че средната пазарна цена на калъф за мобилен
телефон от изкуствена кожа е 19,40 лв., а на силиконов такъв – 13,52 лв.
Безспорно, съгласно чл.154 от НПК експертното заключение не е задължително
за съда и за органите на досъдебното производство, а когато не е съгласен със
заключението на вещото лице, съответният орган е длъжен да се мотивира.В хода на
досъдебното производство са били назначени две съдебно-оценъчни експертизи, които
както вече бе посочено по-горе бяха изслушани и приети и в хода на съдебното
следствие.Изслушана бе и допълнителна такава.Съдът следва да отбележи, че при
постановяване на крайният си съдебен акт е възприел заключенията на вещото лице Д.
Г. Д. и отчасти това на вещото лице Т.К..Очевидно е, а това бе констатирано и в
съдебно заседание, че спорният момент в заключенията на вещите лица, изготвили
съдебно-оценъчните експертизи е досежно стойността на отнетият мобилен телефон,
тъй като по отношение на калъфът за него е определена една и съща стойност – 18.00
лева.В частта досежно стойността на мобилният апарат, съдът не е съгласен със
заключението на вещото лице Т.К..На първо място следва да се отбележи, че както при
изготвянето на заключението в хода на досъдебното производство, така и при
изслушването му в хода на съдебното следствие вещото лице Д.Д. изложи убедителни
аргументи, мотивирайки своето заключение относно стойността на мобилният
апарат.За разлика от заключението на вещото лице Т.К., в тази му част заключението
на вещото лице Д.Д. е пълно, ясно, изключително добре обосновано и относно неговата
правилност не възниква никакво съмнение.В подкрепа на това следва също така да се
отбележи, че отнетият от свид.С. мобилен апарат е бил закупен от нея само малко
повече от месец преди осъществяването на деянието за сумата от 379.98 лева.Същият
обаче е бил закупен от представителен магазин на мобилният оператор, чийто клиент
била пострадалата, като при закупуването му и поради факта, че е преподписала нов
3
договор й е била предложена преференциална цена на устройството.Ноторно известно
е обстоятелството, че в политиката на всеки един от мобилните оператори в България е
при приподписването на нов договор от страна на клиентите, да им предоставя на
преференциални цени, с голяма отстъпка закупуването на нови устройства.В много от
случаите размерът на тази отстъпка е около 50 %.В същият смисъл са и показанията на
свид.С..Не на последно място, от датата на закупуване на устройството до момента на
неговото отнемане е изтекъл един изключително кратък период от време, поради което
процентът на неговото обезценяване е много нисък.Същевременно в заключението си
вещото лице Д.Д. е посочил метода на оценяване, използван от него, при изготвяне на
експертизата, а именно „Справедлива пазарна стойност“, като в съдебно заседание
подробно обясни и характеристиките на този метод, както и информацията, която е
използвал при определяне на цената на такъв вид мобилен телефон към датата на
деянието.Вещото лице е приложило и процент на обезценяване на вещта, като се е
съобразил и с обстоятелството, че телефонът е бил закупен от свид.С. на
преференциални цени от „Виваком“ само месец преди да бъде отнет.Съобразявайки
тези обстоятелства съдът прие заключението на вещото лице Д. Г. Д. за мотивирано,
обосновано и законосъобразно.Не на последно място, съдът държи да отбележи, че в
заключението на допълнителната съдебно-оценъчна експертиза като стойност на
коженият калъф се сочи 19.40 лв., тоест с 1,40 лв. повече от посочената стойност в
заключенията на другите две експертизи.В случая съдът съобрази обстоятелството, че
на подс.В. е повдигнато обвинение за отнемането на вещи на обща стойност 504.00
лева съгласно заключението на вещото лице Д.Д..Тоест, ако съдът бе признал за
виновен подс.В. в отнемането на вещи на по-висока стойност, то това, при положение,
че не е налице изменение на обвинението, би довело до съществено процесуално
нарушение, а и до утежняване на положението на подсъдимия, тъй като съдът би
излязъл извън рамките на обвинението, очертани с обвинителният акт.Поради което в
крайният си съдебен акт, съдът прие, че общата стойност на отнетите вещи е в размер
на 504.00 лева.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, такова, каквото е
повдигнато на подс.В., в това число и досежно квалификацията на деянието като
такова извършено при условията на опасен рецидив.Същевременно от страна на
защитата се излага твърдението, че такава квалификация не е налице, тъй като
престъпленията за които подс.В. е признат за виновен и посочени в обвинителния акт
се намират в съотношение на реална съвкупност.Съдът напълно споделя становището
на защитата на подсъдимия.От приложената по делото справка за съдимост на подс.В.
се установява, че деянията по посочените осъждания са извършени преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях или както вече бе посочено по-горе се
намират в съотношение на реална съвкупност.Това обстоятелство се установява и от
справката за съдимост, където съдебният състав, постановил присъдата по НОХД №
413/2016 г. по описа на Районен съд Севлиево, е приложил разпоредбите на чл.25, ал.1
във вр. с чл.23, ал.1 от НК, като е определил на подс.В. едно общо наказание за
изтърпяване в размер на седем месеца лишаване от свобода.С други думи, а и съгласно
трайната съдебна практика, в случая е налице едно осъждане, поради което
разпоредбата на чл.29, ал.1, б.“б“ е неприложима.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия твърди, че повдигнатото на
подзащитният му обвинение не е доказано по безспорен и несъмнен начин.Излагат се
доводи, че в случая деянието на подс.В. не покривало признаците на престъплението
по чл.194, ал.1 от НК, тъй като процесният телефон не бил отнет от владението на
4
свид.С., същият бил изгубен от нея и намерен от подсъдимия.Следвало в случая да се
обсъди от съда дали не е налице съставът на престъплението по чл.207 от НК, който
обаче също не бил осъществен, тъй като не бил изтекъл 7-дневният срок, посочен в
него.Алтернативно, следвало също така внимателно да се прецени дали в случая
деянието не покрива признаците на престъплението по чл.194, ал.3 от НК, тъй като в
случая, за да е налице престъпният състав на чл.195, ал.1, т.7 от НК, то следвало
деянието да не представлява маловажен случай, какъвто обаче бил налице.В тази
насока също се развиват подробни съображения.Навяват се също така доводи, че в
случая производството е протекло при грубо нарушаване на процесуалните правила,
тъй като телефонът не бил приобщен по надлежния ред към материалите по делото,
поради обстоятелството, че бил иззет с протокол за доброволно предаване в хода на
извършена предварителна полицейска проверка и то много преди образуване на
досъдебното производство с постановление на прокурора.В заключение към съда се
отправя молба подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото
му обвинение, а алтернативно съдът да приеме, че е осъществен състава на чл.194, ал.3
от НК.
Съдът не споделя така изложените доводи от страна на защитника на подс.В. по
следните съображения.
Безспорно в показанията на свид.С. се съдържат известни незначителни
противоречия.Това обстоятелство съдът отдава на изтеклият немалък период от време
от осъществяването на деянието до провеждането на настоящото производство.Поради
тези причини, а и поради искането на защитата, съдът приобщи показанията на тази
свидетелка, дадени пред друг състав на съда, както и тези, дадени пред органа на
досъдебното производство.Следва в случая да се има в предвид, че досежно факта, че
свид.С. е оставила мобилният си телефон на масата пред магазина за кратък период от
време, с намеринието след това да се върне и да си го вземе противоречия в нейните
показания не се съдържат.Безспорно е, че след като заключила входната врата на
магазина оставила телефона на една от масичките и влязла в дома си, находящ се на
няколко крачки от магазина, за да остави багаж и да нагледа своя баща.Безспорно е
също така, че в дома си се бавила около 15 минути и след като се завърнала, за да си
вземе телефона и да заключи с катинар решетката на магазина, констатирала, че
телефонът й е отнет.В този смисъл нейните показания се подкрепят от тези на
свидетелите М. ХР. М., ХР. Н. М. и СВ. ИВ. С., а частично и от обясненията на
подс.В..Безспорно е, че в случая не може да се приеме, че въпросната вещ е била
изгубена и в последствие намерена от подс.В..В нито един момент от показанията си,
както свидетелката С., така и свидетелите М., М. и С., не твърдят, че въпросният
телефон е бил загубен.В този смисъл и в депозираната от нея жалба в РУ МВР
Севлиево свид.С. сочи местонахождението на вещта, оставена от нея, както и, че
няколко минути след това констатирала нейната липса.С други думи, през цялото
време на развилите се събития свид.С. е имала знанието за мястото, на което е оставила
мобилният си телефон, а в последствие е установила отнемането му от неговото
местонахождение.Безспорно е също така, че след като установила липсата на телефона,
както и на угарките в пепелниците, свид.С. се усъмнила, че извършителят на това
деяние е именно подс.В..Това и съобщила на свидетелите М. и М..Безспорно е също
така, че тримата неколкократно са ходили до дома на подс.В., за да разговарят с него и
да го убедят да върне вещта, но не са го открили.Звъняли са на мобилният номер на
свид.С. с надеждата да чуят звука от позвъняването откъм дома на
подс.В..Обстоятелството, че в показанията си заявяват, че освен това са търсили
5
телефона по пътя от магазина до дома на свид.М., по никакъв начин не води до извода,
че телефонът е бил изгубен.Това може да се дължи на обстоятелството, че са
предположили, че същият може да е изхвърлен в околността, до възникнало съмнение
у свидетелите М. и М., че може свид.С. да го е изгубила.В показанията на последната
обаче липсват каквито и да било съмнения или противоречия досежно
обстоятелството, че е знаела къде е оставила нейната вещ и, че не е губила същата.В
същият смисъл са и показанията на свид.С. досежно споделеното му от страна на
пострадалата, а именно, че телефонът й е бил отнет, а не, че го е изгубила.


Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства, а и съобразявайки се с трайната съдебна практика, съдът счита, че в
случая не може да се приеме, че процесната вещ е била изгубена и в последствие
намерена от подс.В..Съгласно трайната съдебна практика вещта не следва да се счита
за загубена, съответно установяването на фактическа власт над нея не следва да се
счита за такава върху намерена вещ, тъй като собственикът не е прекъсвал
владението си върху нея и във всеки следващ момент може да се върне и да я
потърси.В случая, както вече бе отбелязано неколкократно от съда, свид.С. е оставила
телефона си на масичка пред магазина за съвсем кратък период от време, какъвто навик
споделя, че имала, докато влезе в къщата си за да остави багаж и да нагледа своя
баща.След около 15 минути излязла от дома си, за да си вземе телефона и да заключи
решетката на магазина, при което установила липсата на телефона.В подкрепа на това
становище на съда са и няколко решения на ВКС по сходни казуси.Според решение №
155/26.11.20 г. на ВКС по н.д. № 636/2020 г. „Мястото, където се е намирала вещта, е
било достатъчно указателно за това, че предметът не е загубен.Временното
отдалечаване на свидетеля от неговата вещ, не означава, че същата е излязла от
фактическата му власт.С взимането подсъдимият е прекъснал фактическата власт и е
установил своя такава, осъществявайки по този начин престъплението
Кражба...“.Според Решение № 82/24.04.2017 г. по н.д. № 251/2017 г. на ВКС: „...в
конкретния случай свидетелката е оставила чантата на пейката и не я е
губила.Временното отдалечаване на пострадалата от нейната вещ, не е прекъснало
фактическата власт върху нея.Вземайки чантата от пейката, подсъдимият е прекъснал
фактическата власт на пострадалата и е осъществил своя такава, осъществявайки по
този начин престъплението Кражба...“.Следва също така да се отбележи, че в
Постановление на Пленума № 6/71 г. /изм. с ППВС № 7/87 г./, раздел ІІ, т.1 Върховният
съд е дал задължителни за съдилищата указания относно “загубена” или “забравена”
вещ и правилната квалификация на деянието, с което деецът я отнема с намерение да я
присвои.В същият смисъл са Решение № 646/17.12.2008 г. по н.д. № 692/2008 г. на ВКС
и Решение № 406/14.10.2013 г. по к.н.д. № 1270/2013 г. на ВКС по сходни
казуси.Имайки предвид гореизложеното, както и доказателствата, събрани в хода на
съдебното следствие, настоящият съдебен състав намира, че в настоящия случай не е
осъществен състава на престъплението по чл.207 от НК, тъй като за да са налице
признаците на същия, то следва да е налице загуба на владението, т.е. трайно
прекъсване на фактическата власт върху предмета на посегателство, а в настоящия
случай това не е така.Липсват каквито и да било доказателства, от които да се
установява процесната вещ е била загубена.От друга страна подсъдимият е съзнавал,
че мобилният апарат не му принадлежи, че отнема същия без съгласието на
собственика му и то с намерение противозаконно да го присвои, за което свидетелстват
6
и последващите негови действия, а именно разпореждането с вещта.Не на последно
място следва да се има предвид, че телефонът е бил без персонално въведена от свид.С.
парола, както и че профилът във Фейсчук, който се отварял на него, принадлежал на
пострадалата, която подсъдимият познавал несъмнено.Същият е бил неин съсед, а и
много добре е знаел къде работи тя, чий е магазина, къде живее същата, но въпреки
това не я е потърсил, за да й върне телефона, а се разпоредил с него по възможно най-
бързият начин.Не може да бъде споделено и твърдението, че пострадалата
изключително късно потърсила помощта на органите на МВР.В показанията си
пострадалата заявява, че първоначално опитала да открие подс.В., за да го убеди да й
върне телефона и това се случило въпросната вечер.Следващият ден бил почивен –
неделя, поради което разговаряла с дежурния в полицейското управление, както и с
кварталният отговорник, а в първият работен ден подала жалба.Тези нейни показания
се потвърждават от приложената към досъдебното производство жалба, от която е
видно, че е заведена на 21.10.2019 г. – понеделник.
Не може да бъде споделено и становището на защитата, че в случая деянието
покрива признаците на престъплението по чл.194, ал.3 от НК.Безспорно е, че
стойността на отнетите вещи е в размер под минималната работна заплата за страната
към месец октомври 2019 г.Не се спори и това, че същите са възстановени на
пострадалата.Тези обстоятелства обаче не могат да характеризират деянието като
такова с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпления от този вид.Незначителността на вредните последици за пострадалата
и ниската стойност на предмета на престъплението, съставляват смекчаващи
отговорността обстоятелства, които съдът взе предвид при определяне размера на
наказанието.При преценката за маловажност на случая обаче се взимат предвид и
други обстоятелства.От справката за съдимост на подс.В. се установява, че същият
многократно е осъждан за престъпления от общ характер, в това число и извън
квалификацията на деянието, посочени в обвинителния акт, някои от които отново за
деяния против собствеността на гражданите.Част от наказанията подс.В. е изтърпявал
ефективно.Всичко това навежда съда на мисълта, че подсъдимият е лице със завишена
степен на обществена опасност, което въпреки изтърпяването на наложените му
наказания продължава да не се съобразява с установените законови правила.При така
изложеното съдът намира, че процесното деяние не може да се квалифицира като
маловажен случай.
Не може да бъде споделено и твърдението на защитата, че производството е
протекло при грубо нарушаване на процесуалните правила, тъй като телефонът не бил
приобщен по надлежния ред към материалите по делото.Съгласно разпоредбата на
чл.212, ал.1 от НПК досъдебното производство се образува с постановление на
прокурора, а съгласно алинея втора на цитираният текст, същото се счита за
образувано със съставянето на протокола за първото действие по разследването, когато
се извършва оглед, включително освидетелстване, претърсване, изземване и разпит на
свидетели, ако незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и
запазване на доказателства, както и когато се извършва обиск при условията и по реда
на чл.164.В случая следва да се приеме, че досъдебното производство е образувано с
предаването на телефона от страна на свид.Т. на свид.С., което е станало с Протокол за
доброволно предаване от 28.10.2019 г.Следователно е налице хипотезата на чл.212,
ал.2 от НПК и досъдебното производство е образувано по правилата на НПК със
съставянето на протокола за доброволно предаване, независимо, че постановлението на
прокурора е едва от 21.04.2020 г.
7
Подс.С.И.В. е осъществил деянието при условията на повторността - чл.28, ал.1
от НК, след като е осъждан с посочените по-горе и влязли в сила присъди за друго
такова престъпление, поради което е налице квалифициращият признак по чл.195, ал.1,
т.7 от НК.
При така установената фактическа обстановка съдът счита от правна страна, че
подсъдимият С.И.В., след като на 19.10.2019 г., в с.Хирево, общ.Севлиево, от маса пред
магазин, находяща се на ул.“Ела“ № 2, при условията на повторността - чл.28, ал.1 от
НК, отнел чужди движими вещи – мобилен телефон „Самсунг А 50“ с черен кожен
калъф, на обща стойност 504.00 лева, собственост на Б.С.С. от с.Хирево, общ.Севлиево,
от владението й, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието не представлява маловажен случай, както от обективна, така и от субективна
страна е осъществил състава на престъплението кражба от НК.
Поради гореизложените съображения съдът призна подсъдимия С.И.В. за
ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във
вр. с чл.28, ал.1 от НК, за което следва да носи наказателна отговорност.Подсъдимият е
осъществил деянието при форма на вината пряк умисъл.

По изложените по-горе съображения, съдът призна подсъдимия С.И.В. за
невинен в това, да е осъществил деянието при условията на опасния рецидив по
смисъла на чл.29, ал.1, б.“ от НК, поради което го оправда по първоначално
предявеното му по-тежко обвинение за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с
чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“б“ от НК.
За вида и размера на наказанието
При определяне на вида и размера на наказанието съдът отчита обществената
опасност на деянието и подсъдимия, подбудите, както и останалите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.Извършеното от подс.С.И.В. престъпление е тежко
по смисъла на чл.93, т.7 от НК и е с висока степен на обществена опасност, която се
обуславя от динамиката на извършване на подобен род престъпления.Завишена е
обществената опасност на подсъдимия, тъй като от приложената справка за съдимост
се установява, че до момента е осъждан за престъпления от общ характер, извън
квалификацията на деянието.Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита
предходните осъждания на подс.В. извън квалификацията на деянието.Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът цени направените частични самопризнания на
досъдебното и съдебното производство, оказаното съдействие за разкриването на
обективната истина в досъдебното и съдебното производство, сравнително невисоката
стойност на отнетите вещи и възстановяването им, както и немалкият период от време,
изтекъл от датата на осъществяване на деянието до приключването на настоящото
производство.При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът достига до извода,
че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при което така
предвиденото наказание лишаване от свобода от една до десет години се явява
несъразмерно тежко.Налице са предпоставките за приложение на чл.55, ал.1, т.1 от
НК.Предвид тежестта на престъплението, гореизложените смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, мотивите и подбудите, материалното и имотното му състояние, съдът
определи на подсъдимия С.И.В. наказание от ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Не са налице условията за приложението на чл.66, ал.1 от НК, поради което
подс.С.И.В. следва да изтърпи наложеното наказание лишаване от свобода при
8
ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
Съдът счита, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл.36 от
НК.
На осн. чл.59, ал.1 от НК съдът ЗАЧЕТЕ и ПРИСПАДНА времето, през което по
отношение на подсъдимия С.И.В. е била взета мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ
ПОД СТРАЖА”, считано от 23.09.2020 год.
За разноските по делото
Тъй като бе признат за виновен и осъден за извършено престъпление от общ
характер подсъдимият С.И.В., следва да заплати по сметка на ОД на МВР - Габрово
направените в досъдебната фаза на процеса разноски в размер на 146.40 / Сто
четиридесет и шест лв. и 40 ст. / лева, както и 5.00 / пет / лева за служебно издаване на
изпълнителен лист в случай, че сумата не бъде внесена доброволно.
Подсъдимият С.И.В. следва да заплати в полза на държавата и по сметка на
Районен съд – Севлиево и направените по делото разноски в размер на 178.00 / сто
седемдесет и осем / лева.
Подсъдимият С.И.В. следва да заплати в полза на държавата и по сметка на
Националното бюро за правна помощ-София направените по досъдебно производство
№ 26/2020 год. по описа на РУ МВР-Севлиево, по НОХД № 432/2020 г. по описа на РС
– Севлиево и по ВНОХД № 122/2021 г. по описа на ОС – Габрово, разноски в размер на
950.00 / деветстотин и петдесет / лева, представляващи изплатен адвокатски хонорар за
предоставена правна помощ - процесуално представителство пред органите на
досъдебното производство и пред съда от служебен защитник - адвокат Р.Д. Б. от АК-
Габрово, определен и назначен по реда на ЗПрП, както и 5.00 / пет / лева за служебно
издаване на изпълнителен лист в случай, че сумата не бъде внесена доброволно.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
9
Съобщи за изтекли лични данни