Р Е Ш Е Н И Е
№….........../08.12.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на тридесети ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 20895 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „Застрахователно акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, срещу
Община Варна, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата от 809,01 лв.,
представляваща сбор от изплатеното застрахователно обезщетение от 784,01 лв. по
щета № 470418191925674 във връзка с ПТП, реализирано на 16.05.2019 г. в гр.
Варна поради попадане на застрахования лек автомобил „Мерцедес“ с рег. №
********необозначени и необезопасени дупки на пътното платно, и разноските по
ликвидация на щетата от 25 лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда
– 19.11.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 15,53 лв.,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 22.08.2019 г. до
19.11.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 19002/2019 г. по описа на Районен съд – Варна.
По твърдения в исковата молба, между
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп” и „ТИМ Яхт Билдд-БГ“
ЕООД като собственик на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ********бил сключен
договор за застраховка „Каско“ на МПС, обективиран в
застрахователна полица № 4704180800003068, с период на застрахователно покритие
от 10.10.2018 г. до 10.10.2019
г., като по полицата бил издаден добавък за смяна на
собственост на 14.11.2018 г. На 16.05.2019 г. водачът на застрахования
автомобил В.К.,***, до аптека „Санита“, попаднал в необозначена и необезопасена
дупка на пътното платно, при което били увредени предните две гуми на
автомобила. За настъпилото застрахователно събитие при ищцовото дружество била
образувана щета № 470418191925674, направен бил оглед на автомобила и
констатираните щети били описани в съставения за целта опис-заключение. На
сервиза, отстранил щетите по автомобила, застрахователят заплатил следните
суми: 653,34 лв. с преводно нареждане от 02.07.2019 г. и 130,67 лв. с преводно
нареждане от 12.07.2019 г., или общо 784,01 лв. Отделно били направени и
разноски за ликвидация на щетата в размер на 25 лв. Ищецът поканил писмено
Община Варна да му възстанови процесните суми, но до момента не било налице
доброволно изпълнение. За дължимите суми била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът (настоящ ответник) възразил.
По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на
предявените искове и претендира разноски по делото.
В открито съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния му представител адв. Биляна
Димитрова, поддържа предявените искове и представя списък на разноските по чл.
80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага
оспорва предявените искове по основание и размер. Намира размера на
застрахователното обезщетение за завишен, несъответен на действителната стойност
на щетите по автомобила. Релевира възражение за съпричиняване с твърдения, че
водачът на автомобила бил нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като се движел
с несъобразена с пътните условия скорост.
По същество моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът
не изпраща представител. В предварително подадена писмена молба от 06.11.2020
г. поддържа заявеното искане по същество и релевира
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представената по
делото застрахователна полица № 4704180800003068 от 10.10.2018
г. (л. 7) се установява, че между „Алфамакспро Кфт.“, гр. Будапеща, и „Застрахователно
акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ с предмет лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 400 Д
4МАТИК“, рама № WDD2573231A008096, и срок на валидност от 10.10.2018 г. до 10.10.2019 г.
Видно от приложеното
свидетелство за регистрация – част I на МПС (л. 23), застрахованият лек
автомобил със същия идентификационен номер е прехвърлен на „ТИМ Яхт Билдд-Бг“ ЕООД и регистриран
на 13.11.2018 г. с рег. № В1515НН. От
приложения добавък от 14.11.2018 г. към
застрахователна полица № 4704180800003068 (л. 9) се изяснява, че
застрахователят е уведомен за промяната в собствеността на автомобила.
Приобщено е и
свидетелство за регистрация – част II на МПС (л.15) с отразен в същото
собственик на автомобила „Бестпро“ ЕООД, ЕИК
*********.
От приложеното заявление
за изплащане на застрахователно обезщетение от 17.05.2019 г. (л. 16) се изяснява, че „Бестпро“ ЕООД е уведомило „ЗАД Булстрад
Виена Иншурънс Груп” АД за настъпило на 16.02.2019 г.
в гр. Варна застрахователно събитие, за което при застрахователя е образувана
застрахователна претенция (щета) под № 470418191925674. В заявлението и нарочни
декларации от водача на автомобила В.Х.К. (л. 18) и свидетел на събитието Г.Г.Г. (л. 18) е отразено, че автомобилът се е движел по ул.
„Генерал Колев“ в гр. Варна, когато, непосредствено пред аптека „Санита“,
предните му две гуми са попаднали последователно в дълбоки необезопасени дупки
на пътното платно, вследствие на което гумите са деформирани.
В приложения опис на
претенция № 50-04000-02166/19/17.05.2019 г. (л. 20), е отразено, че са увредени
предна дясна и предна лява гуми Goodyear eagle 245/35/20 на автомобила, при 80 % остатъчна стойност,
и същите са за подмяна.
Видно от представената
фактура № **********/25.06.2019 г. и касов бон от същата дата (л. 21), „Бестпро“ ЕООД е закупило от „Ауто гуми-Варна“ ЕООД два броя
гуми Goodyear eagle на обща
стойност 980 лв. с ДДС.
От приобщените доклади
по щета № 470418191925674 от 28.06.2019 г. (л. 24) и от 10.07.2019 г. (л. 26) се
установява, че застрахователят е определил застрахователно обезщетение по
процесната претенция в размер на общо 784,01 лв. (80 % от заплатената от
застрахования сума).
Видно от приложените
преводни нареждания от 02.07.2019 г. (л. 25) и 12.07.2019 г. (27), тази сума е
преведена от „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс
Груп” АД в полза на „Бестпро“ ЕООД.
Като писмено
доказателствено средство по делото е приобщена и регресна
покана от 22.08.2019 г. (л. 28) от „ЗАД Булстрад
Виена Иншурънс Груп” АД до Община Варна за заплащане
на сумата от 784,01 лв. за причинените щети на застрахования лек автомобил с
рег. № В1515НН, настъпили в резултат от попадането
му в необезопасена дупка на пътното платно в гр. Варна. Поканата е получена от адресата
на 29.08.2019 г. съгласно приложеното известие за доставяне (л. 28-гръб).
От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-автотехническа
експертиза (л. 177 и сл.) се установява, че уврежданията по предна дясна и
предна лява гума на процесния лек автомобил се изразяват в разкъсване на
вътрешните слоеве на страничния борд на гумите, при което се получава издуване
на техния външен борд. Според вещото лице този тип увреждания се отразяват на
безопасната и безаварийна експлоатация на автомобила и не може да бъдат напълно
отстранени, което налага замяната на гумите с нови. Съгласно заключението
обичайно тези увреждания се получават при съприкосновението на автомобилната
гума с ръба на дупката при движението на колелото в дупката и изкачването му
обратно на пътното платно, респ. е възможно същите на настъпят по вид и степен
в резултат от посочения механизъм на ПТП. Експертът определя стойността на
ремонта в размер на 1019,92 лв., включващ стойността на две нови гуми (980,02
лв.) и стойността на необходимия труд за монтаж и баланс на колелата (39,90
лв.), и заключава, че изплатеното застрахователно обезщетение от 784,01 лв.
съответства на нужните средства за отстраняване на причинените щети, съобразно
действащата към момента на събитието методика за определяне на обезщетения по
застраховка „Автокаско“. Заключава още, че разходите
на застрахователя от 25 лв. за оглед и експертиза съответстват на обичайните
такива за същия тип щети.
По делото са събрани и
гласни доказателствени средства посредством разпита на ангажирания от ищеца
свидетел – Г.Г.Г. (л. 201 – гръб). От показанията му
се изяснява, че същият е пътувал в процесния автомобил при настъпване на
инцидента. Свидетелят излага, че било около 22 ч. вечерта, когато, малко след аптека „Санита“ на бул. „Генерал Колев“ в гр. Варна, се чули два
тътена от гумите на автомобила, поради което водачът отбил вдясно и двамата
слезли да проверят какво се е случило. Видели две големи дупки на пътното
платно и констатирали, че двете предни гуми на автомобила са деформирани поради
преминаването им през тях. По данни на свидетеля водачът се е движел с около
30-35 км/ч. и успял да спре бързо след инцидента. Тогава дупките не били
оградени или обозначени, като били запълнени след около седмица.
Видно от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 19002/2019
г. по описа на Районен съд - Варна, въз основа на подадено на 19.11.2019 г.
заявление от „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс
Груп” АД срещу Община Варна е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми. Длъжникът своевременно е възразил
срещу заповедта, като в указания едномесечен срок по чл. 415 ГПК заявителят е
предявил установителните искове.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предмет на разглеждане са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Исковете са допустими, доколкото
са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на
правото на иск, както и специалните такива (съгласно т. 10а от Тълкувателно
решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС), свързани с реда за
търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ предвижда специално суброгационно право на застрахователя, който при настъпване
на застрахователното събитие и след изплащане на дължимото застрахователно
обезщетение встъпва в правата на застрахования срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
Следователно основателността на
исковите претенции е обусловена от кумулативното наличие на следните
материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско на МПС” с
предмет процесния лек автомобил; 2.) настъпването в периода на застрахователно
покритие на застрахователно събитие, от което са причинени твърдените щети по
застрахованата вещ вследствие на действието или бездействието на трето лице при
или по повод възложената му от Община Варна работа, 3.) изплащането от ищеца на
увреденото лице на застрахователно обезщетение в претендирания размер, както и
4.) забавата на ответника. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест
на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. С оглед релевираното
от ответника възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в негова тежест е
да докаже, че водачът на увредения автомобил е допуснал нарушение на правилата
за движение по пътищата, с което е допринесъл за настъпване на твърдените
вреди.
От приобщените писмени доказателствени средства се доказва наличието на
валидно възникнало между ищеца и собственика на лек автомобил лек автомобил
„Мерцедес ЦЛС 400 Д 4МАТИК“ с рег. № ********застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско на МПС“ с период
на застрахователно покритие от 10.10.2018 г. до 10.10.2019 г. По време на действието на застрахователния
договор е прехвърлена собствеността върху застрахования автомобил, поради което
последният приобретател „Бестпро“ ЕООД е встъпил
в правата и задълженията на застрахования, на основание чл. 413, ал. 1 КЗ.
От писмените доказателствени средства (заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение и декларации), заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, което съдът, на основание чл. 202 ГПК, кредитира изцяло като
правилно и обосновано, както и от свидетелските показания, ценени като
достоверни от настоящия съдебен състав, при условията на чл. 172 ГПК, се
установява настъпило на 16.05.2019 г. пътнотранспортно произшествие, при което застрахованият
лек автомобил е преминал през необезопасени дупки на пътното платно на ул.
„Генерал Колев“ в гр. Варна.
Доказано е също, че в резултат от произшествието са увредени предните две
гуми на автомобила. Няма данни застраховката да не покрива такъв тип
имуществени вреди, поради което съдът приема, че в периода на покрития риск е
реализирано застрахователно събитие.
Пътят, на който е настъпило то, се намира в гр. Варна и представлява
публична общинска собственост – арг. от чл. 2, ал. 1,
т. 2 от Закона за общинската собственост и § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и
местната администрация, според
която норма с влизане в сила на закона преминават в собственост на
общините следните държавни имоти: общинските пътища, улиците, булевардите,
площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено
ползване.
Според чл. 31 от Закона за пътищата изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Разпоредбата
на чл. 167, ал. 1 от Закона за движението по пътищата предвижда задължение за
лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно
най-кратък срок. Контролът относно изправността и състоянието на пътната
настилка и пътните съоръжения в населените места се осъществява от служби за контрол,
определени от кметовете на общините - чл. 167, ал. 2 ЗДвП.
С оглед на посочената нормативна уредба и установеното по делото наличие на
необезопасени и несигнализирани дупки на пътното платно, съдът намира за
доказано противоправното поведение (бездействие) на лицата, на които Община
Варна е възложила поддържането на пътното платно в изправно състояние. Същото е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото застрахователно събитие и неговия вредоносен резултат,
която връзка се установява от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза и събраните свидетелски показания. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД
вината на съответното длъжностно лице се предполага до доказване на противното,
като обратно доказване не е проведено по делото.
Съдът намира за неоснователно
релевираното от ответника възражение за съпричиняване, основано на твърдения за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП поради управление на
автомобила с несъобразена с пътните и метрологични условия скорост. В тази
връзка ответникът, чиято е доказателствената тежест да установи релевантните
факти, не е ангажирал никакви доказателства. Отделно от това, твърденията му се
опровергават от показанията на разпитания по инициатива на ищеца свидетел,
според които автомобилът се е движел в дясната пътна лента със скорост от 30-35
км/ч, която е рамките на допустимата такава в населено място от 50 км/ч
(предвид липсата на данни за ограничителни пътни знаци на конкретния пътен
участък).
От представените писмени доказателствени средства се
доказва, че ищецът е изплатил на собственика на увредения автомобил
застрахователно обезщетение от 784,01 лв., чийто размер според експертното
заключение съответства на стойността на щетите по автомобила към момента на
увреждането. От заключението се доказва също и размерът на обичайните
разноски, направени за определяне на застрахователното обезщетение (25 лв.).
След заплащане на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в
правата на увредения срещу Община Варна, в качеството й на възложител на
лицата, които чрез своето бездействие са причинили процесните вреди, до размер
на сумата от общо 809,01 лв., включваща изплатеното обезщетение и разноските по
неговото определяне.
Предвид наличието на всички кумулативни материалноправни предпоставки,
обуславящи възникването на съдебно предявеното регресно
право в патримониума на ищеца, предявеният главен иск
се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.
Задължението на отговорното лице да възстанови на застрахователя
заплатеното застрахователно обезщетение няма определен ден за изпълнение,
поради което длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото е установено, че регресната покана е получена от ответника на 29.08.2019 г.,
респективно от този момент Община Варна е изпаднала в забава и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за същата е възникнало задължение за заплащане на мораторна лихва
върху неизплатената главница. За периода от датата на забавата (29.08.2019 г.)
до крайния момент от периода на акцесорната претенция (19.11.2019 г.) законната
лихва надвишава претендираната такава от 15,53 лв., поради което и този иск
следва да бъде уважен в пълен размер, но отхвърлен за периода 22.08.2019 г. –
29.08.2019 г.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски в общ размер на 305 лв., от
които 75 лв. за заплатена дължима държавна такса (л. 3), 200 лв. за заплатен
депозит за вещо лице (л. 168) и 30 лв. за заплатен депозит за разпит на
свидетел (л. 168). Втори свидетел не е разпитван по делото, поради което
внесеният от ищеца депозит от 30 лв. за неговия разпит подлежи на връщане и не
следва да му бъде присъждан.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед за незабавно
изпълнение в размер на 385 лв. (25
лв. за заплатена държавна такса и 360 лв. за адвокатско възнаграждение), като
същата сума следва да бъде възложена в тежест на ответната страна.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, доколкото претендираната сума от 360 лв. с ДДС
съвпада с минималния размер на възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г., до който би могло да бъде редуциарно
то по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съобразно изхода
на делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че ответникът Община Варна с адрес: гр.
Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, дължи
на ищеца „Застрахователно акционерно дружество Булстрад
Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5,
следните суми: сумата от 809,01 лв. (осемстотин и девет лева и една стотинка),
представляваща изплатеното застрахователно обезщетение и разноски по ликвидация
на щета № 470418191925674 във връзка с пътнотранспортно произшествие,
реализирано на 16.05.2019 г. в гр. Варна поради попадане на застрахования лек
автомобил „Мерцедес
ЦЛС 400 Д 4МАТИК“ с рег. № ********необозначени
и необезопасени дупки на пътното платно, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда
– 19.11.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 15,53 лв. (петнадесет
лева и петдесет и три стотинки), представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 29.08.2019 г. до 19.11.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 19002/2019 г.
по описа на Районен съд – Варна, на
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за периода от 22.08.2019 г. до
29.08.2019 г.;
ОСЪЖДА Община Варна, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Булстрад
Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5,
сумата от 305 лв. (триста и пет лева)
за сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
ОСЪЖДА Община Варна, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Булстрад
Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК *********, сумата от 385 лв. (триста осемдесет и пет лева) за сторените в заповедното
производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители,
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: