№ 1961
гр. Пловдив, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330204905 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от П.С.П., ЕГН ********** против Електронен фиш
/ЕФ/ Серия К № 4519577, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ му
е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за
нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата и в допълнителна молба,
жалбоподателят П., чрез процесуалния си представител адв. Румен Ангелов,
моли съда да отмени обжалвания ЕФ. Претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. Депозирано е становище, в което се излагат съображения за
неоснователност на жалбата, като се иска същата да бъде оставена без
уважение, а ЕФ потвърден като правилен и законосъобразен. Прави се
възражение, при евентуално уважаване на жалбата, за намаляване на
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на
минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски
съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
1
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правени интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 28.12.2020г. в 16:29ч. на Републикански път І-8, км.213+230, посока
запад – изток било заснето извършено нарушение за скорост с МПС – л. а.
„Алфа Ромео 147“ с рег. № *** установено с автоматизирано техническо
средство /ATCC/ АRН САМ S1 № 11743са, като при въведено с пътен знак
„В26“ ограничение на скоростта от 60 км/ч и отчетен толеранс на измерената
скорост от -3% в полза на водача, била установена скорост от 98 км/ч или
превишаване на разрешената скорост с 38 км/ч. Установено било, че
горепосоченото МПС е с регистриран собственик П.С.П., ЕГН **********.
За така констатираното нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДП и
на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от ЗДП на П.С.П. е наложена
глоба в размер на 300 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства, които съдът
кредитира като обективни и непротиворечиви – снимков материал,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, Протокол
от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г., Протокол за използване на АТСС
рег. № 1030р-41306/29.12.2020г., справка за собственици на превозното
средство л. а. „Алфа Ромео 147“ с рег. № Х3653КР.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че е
налице състава на административно нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от
ЗДП, тъй като на 28.12.2020г. в 16:29ч. на Републикански път І-8, км.213+230,
посока запад – изток, жалбоподателят П., управлявайки л. а. „Алфа Ромео
147“ с рег. № *** е превишил разрешената скорост с 38 км/ч, като при
въведено с пътен знак „В26“ ограничение на скоростта от 60 км/ч и отчетен
толеранс на измерената скорост от -3% в полза на водача, била установена
скорост от 98 км/ч.
Дадената от наказващия орган правна квалификация е коректна с оглед
на приетите доказателства по делото и напълно съответна на текстовото
описание на нарушението относно въвеждането на ограничение на скоростта
извън населено място посредством сигнализирането със съответния пътен
знак в отклонение от общите правила по чл.21 ал.1 от ЗДП, съгласно който
максималната скорост на движение на съответния тип МПС извън населено
място е ограничена до 90 км/ч. Според правилото на чл.21 ал.2 от ЗДП,
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Както става ясно от
така цитираните по-горе материални норми и от приложения по делото ЕФ,
2
жалбоподателят е извършил нарушение по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДП,
като направената правна връзка с ал.1 на чл.21 от ЗДП е дотолкова, доколкото
да обуслови, че в случая скоростта от 60 км/ч, въведена с пътен знак „В26“, е
различна от така посочената в ал.1 на същия член на закона. Нещо повече в
самата ал.2 на чл.21 от ЗДП, видно от съдържанието й, е извършено
препращане към ал.1 на същата разпоредба, така че дадената квалификация с
препратката е още по-прецизна.
За така установеното нарушение е издаден обжалвания ЕФ, за която
форма и съдържание следва да се приемат за задължителни само изброените в
чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДП реквизити. От отразеното в електронния фиш се
установява, че същият съдържа всички реквизити по утвърдения в посочената
разпоредба образец - териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
За по-голяма прецизност, следва да се отбележи, че сред посочените
реквизити няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес и
подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може
да се обжалва. С изпълване на съдържанието на ЕФ, съгласно предвидените
изисквания за неговата форма по смисъла на чл.189 ал.4 от ЗДП, същият вече
е административен акт, годен да породи съответните правни последици.
В случая е налице административно нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11743са. Ноторно и
служебно известно на настоящия състав е, че използваният по делото тип
АТСС ARH CAM S1 представлява преместваемо устройство, което се
разполага от контролния орган на пътното платно върху т. нар. „триножник” -
преносима поставка с три крака, което е видно и от приложения по делото
снимков материал на разположението на автоматизираното техническо
средство. Посоченото изключва същото да е „трайно прикрепено“ към земята,
а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на участък
от пътя, т.е. явява се „мобилно“ по своя характер. С оглед преодоляване
констатираната с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ОС на ВАС
празнота в материалния закон с приетата Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн.
ДВ бр.36 от 19.05.2015г./, вече са налични ясни правила за използването на
мобилни технически средства, посредством които се установяват и заснемат
нарушенията на правилата за движение по пътищата.
Техническото средство е одобрен тип за измерване съгласно
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от
07.09.2017г. със срок на валидност до 07.09.2027г.
3
По делото е приложен и Протокол от проверка № 65-С-
ИСИС/28.09.2020г. на Български институт по метрология за извършена
проверка на техническото средство.
В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била
измерена скорост на движение 101 км/ч. В горепосоченият протокол от
лабораторна проверка на използваното АТСС изрично е отбелязано, че
грешката при измерване на скоростта при техническото средство е ±3 км/ч до
100 км/ч и ±3 % над 100 км/ч. С оглед на това в полза на нарушителя от
измерената скорост 74 км/ч, са били приспаднати 3% толеранс, поради което
наказуемата скорост е 98 км/ч, която скорост е указаната в ЕФ.
Изпълнено е и изискването на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., видно от съдържащия се в преписката Протокол за използване
на АТСС рег. № 1030р-41306/29.12.2020г., който е задължителен за
мобилните устройства и системи. Същият по съдържание съответства на
процесното време и място на извършеното нарушение, както и на
техническото средство, което го е заснело и към него е приложена снимка на
разположението на АТСС. Протоколът е надлежно попълнен и същият
представлява официален свидетелстващ документ за законосъобразното
използване на АТСС. Именно в представения протокол по чл.10 се съдържат
и данните за наличието на пътен знак „В26“ за ограничение на скоростта до
60 км/ч. Няма място за съмнение според настоящия съдебен състав и на
обстоятелството, че представената по преписката снимка на статично
изображение е изведена от използваното в случая мобилно АТСС, доколкото
е налице идентичност на посочената в снимката дата на нарушението и датата
на използване на техническото средство, като часът на нарушението, отразен
в снимката се включва във времевия диапазон на начало и край на работа на
процесното АТСС. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.15 от ЗДП
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес.
При горните съображения съдът определя като неоснователни
наведените от страна на жалбоподателя възражения и приема, че не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на
обжалвания ЕФ.
Правилно и законосъобразно за така установеното нарушение
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182 ал.2 т.4 от ЗДП, която
норма предвижда наказание глоба в размер на 300 лв. за водач, който
превиши разрешената скорост извън населено място от 31 до 40 км/ч.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен
на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
4
С оглед изложените съображения ЕФ следва да бъде потвърден като
законосъобразен.
Съобразно изхода на спора, на основание чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН и
направеното от въззиваемата страна искане, следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Възнаграждението следва да бъде определено от съда съобразно нормата на
чл.27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лв. и 120 лв. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, съдът определя минималния
размер от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4519577, издаден от
ОДМВР Пловдив, с който на П.С.П., ЕГН ********** на основание чл.189
ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение
на чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА П.С.П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР Пловдив
разноските по делото в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5